Общи думи между българския и нидерландския език

Общи думи между нидерландския и българския език

На пръв поглед нидерландският и българският език изглеждат напълно различни. Единият принадлежи към германското езиково семейство, другият – към славянското. Разделят ги 2000 километра, различни исторически съдби и различни културни традиции. Въпреки това между тях съществуват множество сходства – някои от хиляди години с обща праистория, други - в резултат от конкретни исторически контакти през последните няколко века.
Новопристигнал в Нидерландия българин, слушайки реч на напълно непознатия му нидерландски език, би се изумил от огромния брой познати думи, които съвпадат с българския език дори по произношение.
Започвайки от отрицанието “не”; числата “нула”, “две”, “три”, “шест” и големите числа, като „милион“, „милиард“ и др.;
наименованията на месеците, на континентите, глаголи като: „мога“, „деля“, „пробвам“, „реставрирам“, „пакетирам“, „инвестирам“, „инвентаризирам“, „гравирам“, „коства ми“, „опасявам се“, „напасвам“, „грабя“, „сея“, „галопирам“, „копирам“, „реставрирам“ и много други. Освен общите за всички европейски думи, които между нидерландски и български са с почти идентично произношение, като: „администрация“, „рецепция“, „институция“, „университет“, „институт“, но общи са и думи като: „път“, „велосипед“, „барака“, „бивак“, „бала“, „керн“, „цокъл“, „диван“, „айсберг“, „вагон“, „кран“, „каса“, „бон“, „чек“, „гилдия“, „кабел“, „щекер“, „щепсел“, „шалтер“, „ранг“, „брезент“, „пауза“, „реклама“, „шал“, но и умалителното „шалче“, „стол“, но и умалителното „столче“, „пакет“, но и умалителното – „пакетче“, и мн.др.
Но общи са и употребяваните в България преди 9.9.1944г. „биоскоп“, „каламитет“, „махорка“, „вахмистър“, „шхуна“, „швабра“, или остарелите названия на някои от шахматните фигури: „тур“, „фриц“, „пионки“; и много други медицински, юридически и научни термини; и редица представители на флората и фауната, като: „акация“, „бук“, „елша“, „безброй“ имена на цветя; както и животните: „папагал“, „крокодил“, „лъв“, „леопард“, „чакал“, „паун“ и дори думата „муха“ на нидерландски съвпада с думата им за комар: „мух“.
Тези прилики не означават, че българският език е изпълнен с преки нидерландски заемки, но и последното ми изследване по темата категорично опровергава досегашното клише от времето на комунистическите “учени”, че нидерландските думи в българския език са само 170 и само в областта на корабостроенето. Реалната картина е по-сложна и по-интересна.
Тя включва три ясно различими слоя от общи думи: древни праиндоевропейски наследствени думи; общи за двата езика, международни европейски думи с латински, гръцки, френски, италиански или друг общ произход, но с еднакво произношение за двата езика, както и огромен брой исторически заемки, предимно чрез руския език, влезли от нидерландския език в руския чрез Петър Първи.
Общи за двата езика са и някои неологизми, и отново с еднакво произношение.
Именно това разграничение на произхода позволява да се разбере истинският мащаб на връзките.

Общите индоевропейски корени
Най-древният слой на сходство между нидерландския и българския език са общите им праиндоевропейските корени.
Най-устойчивите и впечатляващи прилики между нидерландския от семейството на германските езеци и българския от семейството на славянските езици произлизат от общия праиндоевропейски език, говорен преди около 5000–6000 години.
Основни думи от ежедневието и числителните имена се запазват удивително добре:
broer – брат
zuster – сестра
nieuw – нов
nacht – нощ
twee – две
drie – три;
zes - шест
zeven – седем
water – вода
moeder – майка
trecht – трахт, траектория
waden – вада
water – вода
baal - бала
Водещата нидерландска лингвистка и професор по етимология на нидерландския език Николина ван дер Сайс откроява най-първите писмено потвърдени нидерландски думи: „две“, „три“, „шест“, „вада“ и „тракт“ – всички те присъстват без изменение в българския език.
Тези думи са наследство от древния общ праиндоевропейски език, а не заемки от единия или другия език. Същото важи и за редица граматически особености, наследени от праиндоевропейската система.
Общата европейска история също играе важна роля за формирането на двата езика – Римската империя се простира от южната половина на Нидерландия, през цяла Европа, включително България и далеч отвъд границите ни на изток. Тракийски и други взводове от днешните български земи са изпращани чак до поречието на Рейн да пазят границите на империята. Влиянието на латинския език е доминиращо, но също и на гръцкия, френския, немския, и на останалите европейски езици, чиито носители са се придвижвали и мигрирали през вековете. Постоянното преселение по Стария континент, търговския, църковния и културния обмен способстват за езиковото богатство и синхронизация.
Важно е да се отбележи, че българският език, от всички славянски езици, се доближава най-плътно до западноевропейските езици, като с времето са премахнати падежните форми на съществителните имена, запазвайки винителен и дателен падеж само при местоименията, точно като в останалите западноевропейски езици. Също така именно българският език притежава пълен набор от всичките 9 сложни глаголни времена, за разлика от руския език, където глаголът “съм” по правило се пропуска и това ощетява сложните глаголни форми.
Златният век на Нидерландия
През 16, 17 и 18 век Нидерландия има доминираща позиция по цялото Земно кълбо, има неоспорима водеша роля в световната търговия, както се слави с изключително развита управленска и административна система и редица технически изобретения, богато развитие в сферата на всички изкуства. Този разцвет води и до разцвет на езика, като обратното също е вярно: езиковото богатство способства за развитие в различните сфери на живота и на обществените отношения. Нидерландски мореплаватели обикалят света и картографират географията на цялата планета, съставят първите атласи с наименования, чиито географски имена и картография влизат в европейските езици, сред които и българския. Чрез Петър l тези названия навлизат в руския език директно от нидерландски език, и от там в българския, поради което произношението им се се запазва максимално близко до оригиналното нидерландско произношение.
През XVI–XVIII век Нидерландия е водещ център на картографията, дори самата дума атлас е нидерланска, заедно с изобретението. Нидерландските атласи и карти се използват широко в Европа, включително в Русия. Затова много топоними преминават в руския език с почти запазено произношение, адаптирани към кирилицата: Европа, Азия, Африка, Америка, Австралия, Антарктида, Амстердам, Ротердам, Хага, Делфт, Лейден, Утрехт, Грьонинген, Маастрихт, Рейн, Вашингтон, Ватерло, Ваденско море, река Ваал, нидерландският град Вагенинген, и много други. Последните пет названия на английски език се произнасят с характерното за английския произношение на думи с първа буква “W” като “Уъ”, и точно това доказва, че в българския те са влезли именно с нидерландската си транскрипция. В руския език и всички останали думи, започващи с “w” се произнасят като с “в”- “виски”, “Вилем”, “Валтер” “Вудсток” и даже сравнително новата дума “Википедия” се произнася като на нидерландски, докато в България вече в думите от английски се запазва английското произношение.
Имената на континентите следват същия модел на общоевропейска научна традиция с гръцки и латински корени. Дълго време формите на думите достигат и до българския език чрез руския, където са проникнали чрез нидерландския език и други европейски източници.
По време на Златния век на Нидерландия в град Зандам край Амстердам пристига младият руски престолонаследник Петър Първи, за да учи корабостроене. Наред с термините в корабното дело, той изнася от нидерландския в руския език и половината нидерландски речник.
Самият Петър е владеел нидерландски език и това оказва огромно влияние върху руския. В поверителен документ до граф А. Г. Долгорукий от 1 октомври 1707 г. Петър l пише следното:
„Човек трябва да се научи на корабоплаване с всичко, което върви с него […] и също така човек трябва да научи нидерландския език, доколкото е възможно.“,
и сериозно обмисля известно време въвеждането на нидерландския като официален чужд език в Русия.
Ключовият исторически момент е управлението на цар Петър I (1672–1725). В края на XVII век Русия изостава значително в почти всички области, както и в областта на корабостроенето и морските технологии. В края на 17-ти и началото на 18-ти век младият цар Петър прекарва дълго време в Република Обединени Нидерландии – тогавашната водеща морска и търговска сила в Европа. Там нидерландски майстори приспособяват за него стар плавателен съд, но при завръщането си в Русия това не му пречи да се обяви за призван от бога баща на корабостроенето.
В морския град Заандам, край Амстердам той работи в корабостроителния завод, изучава конструкцията на корабите и усвоява техническата терминология. Самият Петър говори нидерландски достатъчно добре, за да общува със специалистите и да подписва договори. След завръщането си в Русия, на 1 януари 1700 година, той синхронизира календарното време, като по това време в Русия са отбелязвали около 7200-та година.
В Българския етимологичен речник на БАН от 1971г. е потвърдена употребата в България на сегашните наименования на месеците поне от 13 век, но там не са посочени данни за най-ранната им употреба, дали тя не датира още от Римско време.
Макар Петър l да се води цивилизатор в Русия, при престоя му в Нидерландия и след това е добре документирана и неговата жестокост. Една от тези прояви е, как за свое забавление той е искал да обезглави двама свои слуги на площада, но нидерландските власти отказали, с аргумента, че това не може да стане без съдебен процес. Впоследствие съдиите оправдали слугите като невинни и те били освободени. Или в други нидерландски мемоари е описано как Санкт Петербург е построен върху костите на 100000 шведски военнопленници, принудени да работят там при нечовешки условия и плащат за това с живота си. Сред най-шокиращите разкази за него е обезглавяването през 1724г. на Вилем Монс - предполагаемия любовник на неграмотната му съпруга Екатерина, след което главата му била спиритосана и поставена перманентно в огромен буркан до леглото ѝ.
За да откъсне Русия от предишните традиции, той мести столицата от Москва в Санкт Петербург, който е прекопиран изцяло от Амстердам – със системите от канали, мостове и пристанищна организация носи ясни белези на холандски образци, заради което градът често е бил наричан „Амстердам на Нева“, със силна ориентация към нидерландски и по-широко западноевропейски модели на градоустройство, навигация и инженерство. Ермитажът и дворецът Петерхоф, наред с други сгради, също са заимствани от Амстердам и останалите западни столици. След руската инвазия в Украйна през февруари 2022г. амстердамският Ермитаж промени името си на H’ART MUSEUM, за да се разграничи от копирания в Русия Ермитаж, също така прекрати и всякакво сътрудничество.
Но при построяването на града през 18-ти век все още контактите процъфтяват и за целта са поканени нидерландски, германски, италиански и други инженери, майстори и офицери и започва мащабно изграждане на новата столица Санкт Петербург, както и модернизация на руския флот.
Резултатът от мащабното присъствие на западни специалисти е навлизането на редица нидерландски (или близки долнонемски) термини в руския език, особено в морската и военната сфера. Русия и до ден днешен няма свои думи дори за „войник“ и „моряк“, а използва чуждиците „матрос“ и „солдат“. Думата „солдат“ е заимствана от френския език, макар че е възможно да е влязла отново чрез нидерландския по същото време, защото Нидерлания използва точно тази дума, докато „матрос“ е от нидерландски.
Сред класическите примери на нидерландски думи в руския са:

матрос (от matroos)
боцман (от bootsman)
штурман (от stuurman)
шлюп (от sloep)
трюм (от ruim)
верф / верфь (от werf) – корабостроителен завод
кил (от kiel)
гавань (свързано с haven) - пристанище
шлюз (от sluis)
флаг (от vlag)
Штаб (staf)
Мачта (mast)
Почта (post)
Конвой (konvooi)
Юнга (jongen)
Кадет (cadet)
Бухгалтер ( от boekhoder) - счетоводител
Бургомистер - ( от Burgemeester) - кмет
Рюгзак – (от rugzak) – раница
Футляр – (от foedral) – калъф
Бутерброд - (Boterbrood) – сандвич
Галстук – (halsdoek) вратовръзка – взето от нидерландската дума за шалче около врата, но пригодено в руския език за название на „вратовръзка“. Дори името на пионерската връзка е с изцяло взети от нидерландския език думи – „пионерский галстук“. И много други думи.
Етимоложката Николина ван дер Сайс посвещава цяла книга „Малка книга със заемките от нидерландски език“, за влезлите в държавите от Третия свят нидерландски думи, сред които държави е и Русия. В нея тя споменава и езици като българския и македонския, и останалите славянски езици, макар списъкът с думи далеч да не е изчерпателен.
Една голяма група думи, които се използват и на български, навлизат в руския от нидерландски с характерни окончания, като:
„рамка“, „пробка“, „рюмка“, „палка“, „рейка“, „лата“, „балка“, „планка“, „рампа“ и много други, където окончанията правят по звучни и разпознаваеми тези думи, адаптирайки ги към руския и респективно към българския език.
Впечатляващ е фактът, че международните думи, като „университет“, „институт“, „администрация“, „рецензия“ и много други подобни, които са били широко употребявани по онова време, са в руския език и от там в българския с произношение, точно като в нидерландския, което дава основаниe да се предполага, че те са навлезли именно през нидерландския език, с неговата транскрипция.
Нидерландската лингвистка Николина ван дер Сайс в обзорната си книга за нидерландските думи, навлезли в останалите езици „Малка книга на заемките от нидерландски в другите езици“ (2006) и в по-широките си изследвания върху нидерландските думи документира именно влиянието на нидерландския език. Тя разглежда чисто нидерландските думи как са проникнали в останалите езици. Част от термините са могли да преминат и през немски или долногермански диалект, говорен в областите покрай долното поречие на Рейн, и в частите на Западна Германия, по границата с Нидерландия, но преди всичко заради контактите с Нидерландия.

От Русия към България след 1878 г.
След Освобождението на България през 1878 г. руският език играе важна посредническа роля. Чрез руски преводи, учебници, военни и административни модели, както и чрез присъствието на руски и европейски специалисти, в младата българска държава навлизат множество европейски понятия.
Част от морските и техническите термини, които вече са се установили в руския, получават и български съответствия или остават разпознаваеми. По-широкият поток обаче е от международни административни, правни и научни думи. Търновската конституция от 1879 г. е преведена почти дословно от белгийския образец. Княз Александър Батенберг и чуждестранните специалисти около него ускоряват навлизането на европейска терминология. Тук нидерландският принос е косвен – през руския и през общоевропейския речников фонд. 
Чрез Княз Александър Батенберг идва и днешната хералдика в България, която е и с приемственост от Второто българско царство. Баща му е принц Александър Филип Август Людвиг фон Хесен и при Рейн (на немски: Alexander Philipp August Ludwig von Hessen und bei Rhein, 1823–1888), династията Хесен-Дармщат. (House Hesse-Darmstadt). Настоящият български герб води началото си от там, и е идентичен на нидерландския герб, който води началото си от династията Насау-Оранж (Nassau-Orange). Самият род Насау произлиза от графовете на Лауренбург (от края на XI / началото на XII век, с Дуда/Дудо фон Лауренбург), които преместват седалището си в замъка Насау, Германия, около 1159–1190 г. и приемат името. 

Изследване на българския професор от Великотърновския университет Калоян Великов, под заглавие: „От вафел до вафла: обзор върху нидерландските заемки в българския език“ („From wafel to vafla: A mapping of Dutch loanwords in Bulgarian“) доказва, че думи от нидерландски произход (почти винаги през посредници – руски, немски, френски или английски) присъстват не само в корабостроенето, а в значително по-широк кръг семантични полета. Това разширява представата за нидерландското лексикално наследство в българския език отвъд до сега признатите „морски термини“. Той също се позовава в изследването си на трудовете на нидерландската етимоложка Николина ван дер Сайс.
Международните европейски думи и сходството в звученето
Особено впечатляващо е сходството във формата и произношението на голям брой международни думи от латински и гръцки произход. Думи като „администрация“, „институция“, „рецепция“, „конструкция“, „конституция“ и десетки други звучат много близо на нидерландски (administratie, institutie, receptie и т.н.) и на български. Същото важи за названията на месеците (януари – januari, февруари – februari, март - maart, април - april, май - mei, юни - juni, юли - juli, август - augustus, септември – september, октомври - oktober, ноември - november, декември - december), за имената на континентите и за множество по-нови термини и неологизми. Името на класическата героиня на Шекспир от „Ромео и Жулиета“, на нидерландски език се произнася Юлия - Julia.
По сходен начин с българския език се произнасят и неологизмите: „иновация“, „технология“, „информация“, „модернизация“, „бюрокрация“, „автокрация“, „мотор“, „автомат“, „модем“, „телевизия“, „грамофон“, „телефон“ и много други, които влизат по едно и също с еднакво звучене в българския и в нидерландския език, на базата на общото произношение на предишните думи през вековете.
Това сходство не се дължи на пряк нидерландски пренос към българския език. То е резултат от общата европейска научна, административна и културна традиция, в която латинският (и частично гръцкият) език дълго време е служил като източник на международна терминология. Поради ранното влияние и общи корени, нидерландският и българският – са адаптирали тези думи по сходен начин, което води до близко звучене дори когато пътят на заемането да е различен (често през руски, немски, френски или английски).
Именно този пласт от международни думи, заедно с ограничените исторически заемки от нидерландски произход (предимно чрез руски) и с древните праиндоевропейски наследствени думи, създава усещането за неочаквано много общи или близки лексикални единици между двата езика.
Една голяма част общите и сходни думи между нидерландския и българския език остава неизследвана. През вековете на Османско владичество и през годините на тоталитарната диктатура Русия се опита да подведе целия дебат около славянското езиково семейство, като по този начин остават неизследвани онези части от българския език и вероятно от останалите езици, които се отличават от руския. Винаги има съмнение, дали комбинация от гласни и съгласни не съвпадат случайно, но когато думите са и с еднакво значение, и когато са открити серия от думи, по-вероятно е това да са неизследвани връзки между езиците. Такова странно съвпадение има между думите „виелица“ и нидерландската дума за колело “wiel”;
воля и неволя “wil” и “onwil”; „чеснов лук“ – „knoflook“,
„вея“ и нидерландския глагол „waaien“, от който нидерландски глагол произлиза думата ветрило “waaier”, а в руския език тази дума е влязла директно като „веер“ и мн.др.
Засега тези съответствия могат да се използват за по-лесно изучаване на нидерландски език, като списъкът с общите думи между нидерландския и българския език достига до 60%, включвайки като общи както думите с общ произход, навлезлите нидерландски думи в българския език, така и еднаквите заемки от други езици.
Много български архиви и документи са погубени и не е възможно да бъде проследено и доказано използването на редица думи и изрази, много от думите са представени като заемки от руски, но те преди това са били заети от нидерландски език и от другите европейски езици. Българският етимологичен речник от 1971г. почива изцяло на съветската псевдонаука и съдържа познатата на всички пропаганда, но се представя като единствено валидна, вече и в дигитален вид, за по-мащабно влияние на манипулациите.
Тъкмо етимологичните изследвания на езиците могат да разбият тесногръдия национализъм и да възпитат почит към историята и градивните контакти между народите, но тъкмо там България не е обновила изследванията, още повече с помощта на новите дигитални методи, а се е задоволила с прекопирането на закостенялата съветска пропаганда в интернет.



Основни източници:

Nicoline van der Sijs, „Klein uitleenwoordenboek“ (2006),
Nicoline van der Sijs „Etymologisch woordenboek“ (2001) и свързани с тях изследвания;

Rein van der Meulen, "Nederlandse woorden in het Russisch" uit 1959
Български етимологичен речник (1971г.)
Kaloyan Velikov, „From wafel to vafla: A mapping of Dutch loanwords in Bulgarian“; стандартни етимологични данни за праиндоевропейските корени и международната европейска терминология;
исторически изследвания за Петър Първи и руско-нидерландските контакти.

Tanya Stoyanova, "Dezelfde woorden tussen Nederlands en Bulgaars "