Източвайки ресурсите на България чрез енергийната хватка и зависимост от Русия, те създадоха порочен кръг за прибиране на печалби - през укриването на данъци, чрез рефинансиране на фирми и сдружения. Чрез посткомунистическите проруски политически формации и проруски НПО-та финансираха политически кампании, печатни медии и електронни сайтове, поставяйки ги в плен на целия репертоар от комунистическата бесовщина, изригнала на нов глас. Под привидния лозунг за свобода на словото, бяха насадени същите комунистически идеологеми, просмукани от най-невзрачния сборник с готварски рецепти до най-нелепите шеги по телевизията. През януари 1933 г., след демократични избори в Германия идва на власт Адолф Хитлер. Неговата национал-социалистическа партия - пълното име на която е: Националсоциалистическата германска работническа партия (NSDAP), е създадена по подобие на работническо-селската комунистическа партия в Русия, която вече е взела властта с болшевишката революция от 1917 г.. В Русия тече втора вълна от масови чистки на врагове на властта - след Ленинистките показни разстрели и публични екзекуции, на ред са дошли масовите Сталинистки чистки и износ на революция. Главните действащи лица в Лайпциския процес са българският партиен функционер и оръдие на Кремъл Георги Димитров, за когото и днес могат да се чуят дитирамби за "героя от Лайпциг", и нидерландският младеж Маринус ван дер Любе, който през 1998 година е оправдан посмъртно от прокуратурата в Германия, признала за нищожен нацисткия Лайпциски процес.