Българската Уикипедия - основен стълб на комунистическата пропаганда в България и застъпва тезите на нацистите за Маринус ван дер Любе

Заглавнатаснимка е от статията за Маринус ван дер Любе в нидерландската Уикипедия.

Мрачното сътрудничество между Сталин и Хитлер е най-строго пазената тайна и до днес в Путинистка Русия и показва как комунистическата пропаганда все още изкривява историята и в България.

Ранни корени на сътрудничеството между изолираната комунистическа руска държава със санкционирана Германия след Първата Световна война се крият в Договор от италианския град Рапало от 1922 г.

Сътрудничеството между комунистическа Русия и Германия не започва през 1939 г. с пакта Рибентроп-Молотов, а веднага след Първата световна война. И двете държави са в международна изолация: Германия е силно засегната от Версайския договор, а комунистическа Русия е под международна изолация, заради болшевишката революция от 1917г.

На 16 април 1922 г. двете низвергнати държави под международни санкции и блокади сключват т. нар.  "Договор от Рапало" в едноименния италиански град. Германия е изолирана след Първата световна война като победена страна и подложена на санкции и морска блокада от Великобритания, а комунистическа Русия е в международна изолация заради кървавата болшевишка революция. И двете страни се съюзяват, като се отказват от териториални и финансови претенции една към друга, възстановяват дипломатическите си отношения и насърчават икономическото сътрудничество. Зад кулисите това води до тайно военно сътрудничество: Германия успява да заобиколи блокадата на Великобритания и да тества и произвежда забранени оръжия на руска територия, докато Съветският съюз получава достъп до германски военни знания и технологии. Този пакт укрепва и двата режима - Русия вече е диктатура при Ленин, докато Германия стремително се плъзга към диктатурата на Хитлер десет години по-късно.

През август 1939 г. двата тоталитарни режима, макар и представяйки се на повърхността като идеологически противници, сключват "Пакта Рибентроп-Молотов", съдържащ таен протокол за разделянето на Източна Европа. Скоро след това и двамата диктатори нахлуват в Полша съответно от изток и от запад, подпалвайки началото на Втората световна война.

Преработването на комунистическото минало в България следва да започне именно от еднозначното установяване на  историческата истина преди Втората световна война и позицията на Болшевишка Русия и по-късно на Съветския съюз на международна сцена и разрушителната роля срещу България, но този прочит на събитията никога не беше направен.  Сътрудничеството между Нацистката и Съветската диктатура остана скрито с десетилетия за историческите изследователи в България, но дори когато редица документи бяха разкрити след падането на Берлинската стена през 1989г., те останаха встрани и историята не беше пренаписана.  

Тази сянка на неведение тегне особено зловещо около биографията на Георги Димитров и екзекутирания от нацистите нидерландски младеж Маринус ван дер Любе. Макар Ван дер Любе да е напълно реабилитиран, и признат днес за първата нидерландска жертва на нацизма, в българската Уикипедия той още е представен като престъпник, с което позицията на българските комунисти напълно се припокрива с нацистите, а не с правното развитие на казуса в Европа. Моите поправки в статията в българската Уикипедия за оправдаването на Маринус ван дер Любе от Германската прокуратура през 1998г. за него бяха заличени до една, но наред с тях руската тролска фабрика заличава и факта, че той е екзекутиран без право на обективен съдебен процес в Нацистка Германия, и именно квалификацията "Нацистка" пред името на държавата също усъдно се заличава от българските троли, завладели Уикипедия, за да не се съпоставят в една и съща статия нацистката свастика и да станат безпределно ясни палачите на невинния младеж, а безкрайно, дори и в 21 век да се дъвчат социалистическите и руските дитирамби за Георги Димитров за герой. Уикипедия има три универсални информационни банки за използване от всички езици - огромното световно хранилище за снимки, електронни включване на карти на държавите и на флаговете им от различните периоди.  Една от тези унификации, е знамето на нацистка Германия да се проектира при споменаване на държавата в периода 1933-1945г., така, както е на заглавната снимка в статията, от нидерландската Уикипедия, но българските и руските тролски фабрики са успели да избегнат тази унификация , чрез манипулация на програмния код. Този подход обслужва изцяло руската и комунистическата пропаганда в България и се прилага повсеместно в българската Уикипедия, но разглеждам случая за Маринус ван дер Любе като най-драстичен, показващ как България не се синхронизира с Европа, а продължава да преповтаря грубите руски лъжи. Плачевните резултати от изборите България са логично следствие от тази пермаментна руска манипулация и пропаганда.

Манипулацията на историята е основното оръжие на руската пропаганда. Контролът върху миналото и настоящето е гаранция за контрол върху бъдещето, както е писал Оруел в знаменития си роман "1984".

Пожарът в Райхстага от 1933г. все още е спорно събитие и фактите не са установени еднозначно, но за целите както на руската пропаганда, така и на нацистката, събитията се моделират без значение от истината, стига да служат на режима.  

На 27 февруари 1933 г. в Райхстага избухва пожар. Маринус ван дер Любе е млад нидерландски комунист, който е арестуван близо до мястото на пожара. Според много свидетели и разследвания, сградата вече е била обхваната от пламъци, когато Ван дер Любе пристига. Той под натиск признава за палежа, но историците силно се съмняват дали е бил отговорен единствено той или дали изобщо той е замесен. Основна правна постановка е, че когато съдът не е в състояние да събере достатъчно доказателства за престъпление, отсъждането е в полза на заподозрения, и съществуващата презумпция за невинност до доказване на противното. Но не и при тоталитарните режими, където всичко се пригажда за нуждите на държавната пропаганда. Така нацистите използват палежа на Райхстага - според някои изследователи като тяхна операция под фалшив флаг - за да усилят репресиите срещу всяка опозиция на новодошлата на власт Хитлеристка диктатура, а така и руската комунистическа пропаганда използа цели 93 години тези лъжи, за да се пази образа на комунистическия диктатор Георги Димитров като "герой от Лайпциг". Но само фактът, че Лайпцигският процес вече се води в условията на тоталитарна диктатура, а през 1998г. Германската прокуратура официално отхвърля нацистките решения като невалидни и Германия приема специален закон за това, е задължителна предпоставка България да направи същото преразглеждане на събитията, а не да насажда и у младите си поколения лъжите от цели два тоталитарни режима - близнаци. И то от платформите на чуждите модерни електронни сървъри и технологии, каквито предлага Уикипедия, доставяща информация и дезинформация в ръцете на всеки.

Още по време на драматичните събития през 1933г. излиза "Кафява книга" с някои факти, но и по-късни изследвания, показват, че Ван дер Любе вероятно недостоверно е свързан единствено той с пожара. Огънят се разпространява твърде бързо и професионално за един сам човек без специални средства. Хитлер и нацистите веднага използват инцидента като претекст за премахване на гражданските свободи и преследване на политическите си опоненти.

Нацистите изменят закона и малко след пожара те въвеждат смъртно наказание именно за това престъпление, по-специално за да могат да осъдят показно Маринус Ван дер Любе. Той е осъден на смърт в Лайпциг и гилотиниран на 10 януари 1934 г. Типичният тоталитарен похват на показни екзекуции в тоталитарните държави, който по онова време вече нееднократно е бил използван от Ленин и от Сталин в комунистическа Русия и СССР. 

Заедно с Маринус ван дер Любе е бил обвинен и българският комунист Георги Димитров, със свои другари. Димитров произнася реч и е оправдан, заради което комунистическите кръгове и до днес го наричат „Героят от Лайпциг“. България отхвърля историческата истина и преоценката на държавите от Западна Европа, че съдебният процес в Лайпциг се провежда във вече превзета от нацистите държава и нито съдебният процес е легитимен, нито произнесените присъди. Тази преоценка директно променя обстоятелствата около целият съдебен процес и условията, при които той се провежда.

Реабилитацията на Маринус ван дер Любе в Германия идва със Закона от 1998г., който отменя всички решения на нацистите, включително и съдебното решение от Лайпцигския процес. 

След войната започва постепенната реабилитация на Ван дер Любе като невинна жертва на тоталитарната диктатура. Неговият брат още след края на войната прави постъпки пред нидерландската и германската прокуратури за преразглеждане на целия процес на неговото осъждане и екзекуция. Така се стига до разследването на Германската прокуратура  и приемането на Германския закон от 1998 г., който обезсилва нацистките присъди, които нарушават фундаменталната справедливост. През 2008 г. присъдата му е напълно отменена посмъртно и той е оправдан. В момента Маринус Ван дер Любе  е признат за първата нидерландска жертва на нацисткия режим.

 Българско отричане и комунистически лъжи не престават и до днес.

Въпреки тези ясни исторически корекции, България се придържа към стария комунистически наратив. Георги Димитров, по-късно комунистически диктатор на България, все още е изобразяван като герой. Ранното сътрудничество чрез руско-германския договор от Рапалодключен през 1922г., пактът Молотов-Рибентроп и съмнителните обстоятелства около пожара в Райхстага са омаловажавани в комунистическата пропаганда, или напълно прикривани. В няколко сайта писах за манипулациите в българската Уикипедия, като в сайта "Фактор бг", "Дневник", от 2024г., и участието ми в предаването "Алтернативата" на Калин Манолов, но всички мои поправки в българската статия в Уикипедия за Маринус ван дер Любе да са изтрити до последната точица. И все пак на 16 август 2024г. видна участничка в българската тролска фабрика, която редовно трие всичко след мен, едновременно с изтриването на поправките ми, че Маринус ван дер Любе е жертва на нацизма, все пак оставя текст, че той през 2008г. е напълно помилван от германски прокурор. Въпреки това същата връща премахнатите от мен текстове, че той е престъпник, така че понастоящем в един от многото параграфи на статията все пак пише, че Ван дер Любе е помилван, но в инфобокса под снимката пише, че е престъпник, категорията отдолу също сочи, че става дума за престъпник и в най- четения първи параграф на статията пише единствено, че е обвинен в подпалването на Райхстага и нито дума за помилването.  И все пак, тези дни като събирах материалите по случая, открих и една публикация на сайта на БТА, от 10.01.2025г. от журналистка на име Таня Тодорова. Макар статията да е в платената версия на БТА и да не може да бъда прочетена без абонамент, все пак заглавието красноречиво твърди: "Присъдата срещу Ван дер Любе за подпалването на Райхстага е отменена на 10 януари 2008г." 

Докато в българската Уикипедия  Маринус ван дер Любе все още е изобразяван като престъпник и главен виновник, без да се признава рехабилитацията му като жертва на нацистите, не могат да бъдат разбити комунистическите закостенели митове.  Това илюстрира по-широк отказ от критично разглеждане на комунистическото минало.

Защо това е важно

От Рапалския договор през съмнителния пожар в Райхстага до пакта Молотов-Рибентроп, очевиден е модел на опортюнистично сътрудничество между тоталитарните комунистически режими на националсоциализма и на интернационалсоциализма. Пренебрегването на тези факти – включително и пренебрегването на по-късното изменение на закона за нацистките решения в Германия и премълчаването за помилването на Ван дер Любе  – увековечава старите комунистически лъжи. България заслужава открит и честен дебат за кървавия диктатор Георги Димитров, за ранното германо-руско сътрудничество и истинската роля на Ван дер Любе – вместо продължаване в течение на близо един век на руската комунистическа пропаганда. Това е най-опасната гаранция, че грешките на миналото ще бъдат повторени.

В заключение трябва да се отбележи, че поддържането на подобни лъжи е не само несправедливо, но и форма на непростима историческа фалшификация, която вреди на жертвите както на нацизма, така и на комунизма. Една сериозна енциклопедия, като Уикипедия, би трябвало ясно да спомене германската реабилитация и научната дискусия относно пожара в Райхстага, вместо да повтаря близо вековната пропагандна версия.

Нещо повече: българските комунисти през всичките тези 93 години повтарят лъжите на нацистите, заставайки рамо до рамо до тях, където принадлежат. 

Как българските и руските орки в Уикипедия манипулират програмния код, за да избегнат свързването на ексекуцията на Маринус ван дер Любе с нацистка Германия.

В статията за Ван дер Любе в руската Уикипедия за мястото на екзекуцията му се отваря сегашното знаме на Германия, а в статията за него в българската Уикипедия се отваря картата на Германия от 1943г, като тези манипулации са постигнати чрез нарочна манипулация на програмния код в Уикипедия и заобикаляне на задължително заложените от централната администрация параметри.