Случаят #Петрохан започна като криминална хроника – с тела в планината, с въпроси за отговорност и с разпадаща се версия за „духовна общност“. Колкото повече се разплита тази мистерия, толкова по-ясно се вижда, че зад групата около Ивайло Калушев не стои просто поредната затворена общност с култови черти, а среда, в която една и съща “червена” нишка изплува непрекъснато зад кадър. Натрапчивостта или по-скоро закономерността, на присъствието на служители и агенти на бившата Държавна сигурност на комунистическия режим, е неопровержима. Този втори план не е като абстрактен фон от миналото, а конкретни личности, имена, факти, псевдоними, кадрови биографии, общи институционални пресечни точки и семейни връзки, които се събират в една и съща орбита. Публично разкритите данни сочат към високопоставени фигури от агентурния и служебен апарат на ДС, чиито семейства или професионални траектории се пресичат, но и се оказват непосредствено свързани с кръга около #Петрохан. Дали това е просто една случайност, дори и минимално вероятна, или е организирана структура, чието съществуване само по себе си дава ясни отговори върху много от въпросите в този криминален сюжет? Уникалността тук е белязана и с прецедента, че още в началото казусът излезе от своето чисто криминално измерение и се превърна в жалон за политическа идеология, а оттам и за морална принадлежност.
Агент „Живко“, агент „Боев“ и агент „Орлин“.
Първата и най-очевидна линия започва от самото ядро. Бащата на Ивайло Калушев. Георги Калушев е разкрит като високопоставен секретен сътрудник към Първо главно управление на ДС, работил под псевдонима „Живко“.Вербуван е през 1972 г., когато е бил на 28 г., преминал през разузнаването и контраразузнаването, той не изчезва след 1989 г., а продължава кариерата си в академичната среда, включително като ръководител на катедра в УНСС. По наличните документи от Комисията по досиетата става ясно, че Калушев е продължил секретната си служба и след 10 ноември 1989 г. вече в структурите на институцията наследила комунистическата Държавна сигурност, а именно Националната служба за сигурност /НСС/, която впоследствие стана ДАНС. Той е разкрит като служител и преподавател в УНСС, едва през 2014 г.. Това е един от типичните преходи на кадрите на ДС-от оперативни структури към институционална легитимност
Публично видимите данни на разследването сочат, че „Живко“ не е бил случаен агент по периферията, а ценен кадър с пресичане между външното разузнаване и контраразузнаването, като и след “промените” се е запазил в институционална среда, далеч над нивото на обикновена биография. Той е работил в сферата на образованието, като преподавател на един от най-престижните университети в страната, където се коват кадрите на българската външна политика и дипломация, в голяма степен свързани и със секретните служби. Именно тук е и първият голям въпрос на случая: каква среда е формирала Ивайло Калушев, след като самото семейно ядро вече се оказва част от апарата, който десетилетия наред произвежда влияние, контрол и зависимости.
Имало ли е влияние служебното положение и принадлежността на бащата върху младия Ивайло в неговите младежки години, когато се е изграждал характерът, ценностите и биографията му? Този период от живота на Калушев син е неизвестен, въпреки, че там има доста важни неясноти, а именно защо се е наложило да напусне езиковата гимназия и да продължи и завърши средното си образование във вечерно училище? Навремето, а и сега това се счита най-малкото за необичаен начин в България един тийнейджър да се дипломира. Доколкото ни е известно, разследването около Петрохан, се е насочило и към осветяване на този неясен период от живота на Учителя /Гуру или Лама/ на групата и централната, определено играеща основна роля фигура в обществото, обитавало хижа Петрохан и приключило жизнения си път по един изключително трагичен начин.
След развода на родителите си Ивайло е продължил да стои близо до баща си, двамата дори са създали и обща фирма “Международен център за обучение”,каквото и да означава това. Организацията е с международна насоченост в сферата на образованието, където е работил бащата, а и където впоследствие насочва своето внимание и неговия син. Сдружението между бащата и синът е регистрирано на домашния адрес на Георги в кв. Младост. Председател на сдружението е Георги, а зам.председател е Ивайло – тогава на 28 г. По наличната информация това е периодът, в който Георги работи вече към УНСС.
Kато преподавател в УНСС Георги е регистрирал и друга организация: “Център за междууниверситетско обучение /Програма ТЕМС ВАЛИ/. Центърът е регистриран в кабинета на Георги Калушев в УНСС, Студентски град и вероятно се е занимавал с уреждане следване на български студенти в Лондон. Телефонът за връзка с двете организации обаче е един и същ. Сайтът на въпросната структура е бил подсайт на страницата на УНСС, но вече е закрит. В момента Георги Калушев е покойник, също както и неговият син.
Втората линия е не по-малко показателна, защото не води към случаен познат, а към най-близкия до Калушев човек. Деян Илиев /Мексиканеца/. Той е бил в продължение на десетилетия „дясната ръка“ до Ивайло Калушев. Ползвал се е с изключително и безрезервно доверие от него. Псевдонимът му идва от дългогодишното пребиваване в Мексико, където Деян е имал правомощията да се разпорежда с имотите от името на Калушев. Именно Деян е и първият свидетел, който открива телата на 3-мата на хижа Петрохан сутринта на 2-ри февруари. По публични показания на близки и познати Деян първо се е обадил на баща си Делчо, преди да звънне на тел.112. Бащата Делчо Илиев е картотекиран с прозвището си агент „Боев“ в базата на ДС. Работил е по направление Вътрешна сигурност, нелегален трафик, контрабанда.
Видимите препратки към базата данни сочат, че той не само е бил агент, но е останал в службите и след края на режима, като следата му минава през НСС, а в по-късно и през наследилата я ДАНС. Това означава, че агентите Боев и Живко са били колеги и след 1989 г. в службите за сигурност, т.е. те са се познавали много добре и вероятно често са комуникирали като колеги.
Според първоначалните изявления на другия основен свидетел кмета на близкото с. Гинци Георги Тодоров,първи на место са пристигнали служители на ДАНС и те не са разрешили влизането на никой друг в продължение на няколко часа. Едва след като са си тръгнали ДАНС-аджиите, полицаите са застъпили в района на хижата. Според разпространените частични записи, служителите на МВР са закъснели необичайно много, цели 5 часа след като са намерени телата, при положение, че пътят от София до Петрохан, особено при такова черезвичайно събитие не надвишава час и половина в най-лошия случай. По-късно кметът на с. Гинци замлъкна и отказа да дава повече изявления, вероятно предупреден да не говори. Едва ли той се е объркал, тъй като самият Тодоров е също опитен и дългогодишен агент на МВР по времето на комунизма, с псевдоним “Арсов”. Той е бил вербуван да наблюдава и докладва своевременно за всяко движение на хора и по обстановката в граничния район.
Рапорт на кмета на Гинци Агент Арсов пред УГВ за ситуацията в региона.
С оглед на тези данни, може да се приеме, че мястото на хижата е било действително посетено първо от служители или агенти на ДАНС, според изявленията на кмета Тодоров. Все пак именно бащата на Деян, бивш кадър на тази служба, е бил известен първоначално. Показателно е и това, че при поискване на личния телефон на Деян от пристигналите по-късно разследващи полицаи Деян демонстративно е хвърлил телефона си на земята и го е строшил с крак. Със сигурност той е имал какво да крие и то да не става достояние на разследващите. Подобна реакция не е съвсем естествена, ако някой би искал искрено да помогне на следствените действия и разкриване на евентуално престъпление с най-близките му хора, без задни мисли. До днес остава открит въпросът, защо Деян, който е основен и изключително важен свидетел на местопроизшествието, е бил оставен буквално да изчезне, може би да напусне дори страната и не е бил по никакъв начин задържан под контрол до приключване на досъдебното производство? Подобен прецедент не може да се отдаде на наивност на разследващите, а единствено на високопоставено неофициално разпореждане от висшестоящи фактори. Например ДАНС. Известно е, че Деян Илиев е бил веднага посетен от свой защитник в лицето на известна столична адвокатка.
Още по-важно е друго: „Боев“ не стои само като архивна регистрация в досиетата, а излиза в конкретни организационни и човешки връзки. Публично се посочва, че той е в управлението на сдружение „Асоциация България-Африка“ заедно с бившия заместник-председател на ДАНС генерал Николай Николов, щатен служител на ДС от управление III — контраразузнаването. Друг член на УС на това сдружение е Петър Караангелов – агент “Хвойнов” на ПГУ на ДС, издигнал се след 10-ти Ноември 1989 г. до поста Изпълнителен директор на стратегическата държавна оръжейна фирма “Кинтекс”. Така в управлението на организацията за връзки с Африка заедно с Делчо имаме цели 3-ма офицери и служители на ДС. Не е тайна, че държавите от Африка бяха в приоритетите на влияние на бившата комунистическа власт и специално ДС. Именно в този континент бяха извършени едни от най-големите криминални престъпления по източване на националния капитал на страната в последните години на комунистическия режим и първите години на т.нар.”преход”. Прословути са скандалните афери по грандиозните кражби на финансови средства чрез аферите “Габон” и нефтените сондажи на “Булгаргеомин” в Либия.
Организираното присъствие на ДСкадри в подобна структура вече не е просто семейна биография, а мрежа, в която старите служби, посткомунистическите им наследници и хора от обкръжението на #Петрохан се пресичат в едни и същи организационни пространства. Асоциацията “България-Африка” е определяща и в друга връзка, но на нея ще се върнем по-късно.
Третата линия добавя не само ново име, а нова посока на влияние — образователната и дипломатическата. Явор Димков Захариев, Агент „Орлин“, е идентифициран като секретен сътрудник на ПГУ на ДС. Достъпните данни от Комдос показват регистрация в ПГУ на 9 октомври 1972 г., поредица от ръководили го щатни служители и налични собственоръчно написани агентурни сведения, разходни документи, лично и работно дело в два тома. Видимите откъси от публикациите по темата сочат, че именно този Явор Захариев е баща на Татяна Захариева — собственичка и управителка на частното училище „Космос“, с което групата от #Петрохан е сътрудничила в много тясна връзка и където са учили основно техни възпитаници. Орлин е работил предимно по задгранична линия, като служител в дипломатическите мисии на народната Република. От донесенията му става ясно, че е имал задачи да осъществява близки контакти с представители на “западни” държави с цел шпионаж, а също така да донася и за настроенията и действията на български културни дейци пътуващи в чужбина. Майката на Ивайло Калушев като пианистка например е пътувала на подобни турнета, но от останалото в досието на Орлин няма информация тя конкретно да е била обект на неговите донесения. От кадровото дело се разбира, че Орлин си е вършил много прецизно работата и е бил идеологически добре подготвен за възложените ми задания от началството.
Така случаят излиза извън семейния периметър на Калушев и навлиза в една много по-широка екосистема — на възпитание, образование, селекция на деца и институционални контакти. „Космос“ не е просто модерна образователна инициатива. То носи име и концепция с корени в експериментите от времето на Людмила Живкова – проекти за „обучение на деца“ и формиране на нов тип елит.
Откъс от рапорт-отчет на Агент Орлин за свършена работа
“Моята Фамилия”
Точно тук се появяват и най-интересните пресечни точки. „Орлин“ и „Боев“ са разкрити в едно и също решение на Комисията по досиетата — Решение № 199 от 16 март 2011 г., Това подчертава, че двамата са били колеги в Министерството на външните работи дълги години. Агент „Орлин“ е заемал висши дипломатически мисии в чужбина до 2010 г., а агент „Боев“ е останал да работи и в системата след 1989 г. Това е качествено различно от простото изброяване на три агентурни псевдонима. Тук вече се вижда вътрешна свързаност. Двама от тези хора не само произлизат от една и съща служебна вселена, но и имат общо професионално поле, обща институция и общ времеви хоризонт. Когато към тази ос се добави и агент „Живко“, излязъл като преподавател и ръководител на катедра в УНСС, се очертава триъгълник между дипломатическия корпус, академичната среда и семейното ядро на групата.
Именно връзката с УНСС е един от онези детайли, които превръщат отделните биографии в система. Наличната информация сочи, че бащата на Ивайло Калушев – агент „Живко“ — е бил ръководител на катедра „Бизнесадминистрация“ в УНСС. Същевременно два месеца преди трагедията, УНСС сключва споразумение за сътрудничество с училище „Космос“, зад което стои дъщерята на агент „Орлин“. Вероятността тези факти да са плод на случайности е нищожна. Те говорят, че мрежата около #Петрохан не е затворена в планинската хижа, купена от бащата на ГЕРБ-аджийската активистка Искра Фидосова. Тя оформя един духовен и тесен кръг последователи-тежко въоръжени екозащитници. Пипалата излизат към престижен държавен университет, към частно училище, което е получило лицензи и е включено към схемата за държавно финансиране от бюджета, към дипломатическия корпус, към тесни връзки с ДАНС и МВР и към семейства, чиито биографии минават през едни и същи архиви на Държавна Сигурност. Само дни след трагедията и смъртта на 6-мата от Петрохан, МОН извърши проверка, от която се оказа, че частното училище не отговаря на изискванията и бе оповестено, че лицензът му е временно отнет, а то бе затворено. /виж тук/
Свидетелството на майката на Валери Андреев, София направено в телевизионен ефир пред Генка Шикерова и Миролюба Бенатова, че Калушев е посрещал в хижата по приятелски шефове на разследващи институции и че е имал предварително класифицирана информация за сигналите подавани срещу него – сами по себе си потвърждават тези изводи.
Тук трябва да се добави и още една разкриваща връзка, за която има конкретни факти. Георги Калушев, агент „Живко“, е свързан и с вече закритата фирма „Троева Консулт“, собственост на агент „Траянова“. Тя е вербувана през 1987 г. към Второ Главно Управление на ДС, Това е проф. д-р арх. Веселинка Троева, посочвана като заместник-ректор на УАСГ и бивш Изпълнителен директор на “Националния център за териториално развитие”. След развода си с майката на Ивайло Георги заживява с Веселинка, тъй като и двамата са регистрирани на един и същ общ домашен адрес, освен, че имат и съвместен бизнес. Естествено е събирането на двама агенти на ДС под общ покрив, с общи спомени, интереси и среда. Така че може да се каже, че Ивайло Калушев от ранна възраст е имал плътно обкръжение, тъй като и мащехата му е била агент – колега на бащата. Това разширява картата още веднъж около бащата на Калушев. Той е обвързан не само с агентурното си минало и служебна принадлежност към ДС, а и регистрира допълнителен фирмен, семеен и професионален кръг от лица с принадлежност към ДС. Така моделът започва да изглежда все по-малко като поредица от биографични инциденти и все повече като социална тъкан, в която тези хора не просто са съществували паралелно, а са си сътрудничели и комуникирали през институции, фирми, семейна среда, академични позиции и сдружения.
Не може да пропуснем и един детайл за единия от тримата на Петрохан – Дечо Василев. Проверката показва, че неговият баща Симеон Василев е участвал в мрежи и дружества, характерни за икономическите структури, свързвани с бившите служби, макар да не излиза директно като кадър на ДС. Още в началото на 90-те г. на миналия век Симеон е развивал активна бизнес дейност в сферата на застраховане, финанси и холдинги. Според публичните регистри той е участвал във фирми, които са се занимавали именно с такава дейност:
„Инском“ ООД (съдружници: „Евротур-2“ ООД, „Трон“ ЕООД + физически лица), „Европейска застрахователна асоциация“ (ЕЗА) АД; ББМ – Холдинг“ АД; Застрахователната компания „Титан Инс“ АД; „СПА брокерс“ ООД…А по късно той е собственик и управител на застрахователната компания “ВАС инс”. Застрахователният бизнес е основен инструмент за легализация на капитали, за силов контрол (СИК/ВИС), както и канал за трансформация от държавния, в частния бизнес на бившите структури на ДС. Този типичен факт на родния “преход” е признат в десетки анализи и разследвания.
Това е класически сектор на бившите ДС мрежи след 1989 г., когато застраховането беше основната дейност, за първоначално натрупване и изпиране на капитала. Въпреки, че Симеон Дечев няма отворено досие, в своята бизнес дейност, той е работил в сфери, които бяха запазени за силовите групировки и свързаните с ДС фирми. Другото направление бяха т.нар. “инвестиционни компании”, които в първите години след рухването на режима бяха 100% създавани и менажирани от бивши ченгета или висшата номенклатура на режима, просто защото останалите българи нямаха нито възможности, нито натрупан някакъв капитал за подобна дейност. Чрез “инвестиционните” фирми се узаконяваше и изпираше “пост-номенклатурния” капитал на новосъздаващата се бизнес класа в България, неизменно произхождаща от старите комунистически ръководни среди. Това е типичен модел на ранния преходен капитал, в който силови групировки, бивши служби и бизнес се преплитат.
В Холдинга “ББМ – Холдинг” АД, Симеон Дечев не е просто акционер, а зам.председател на Съвета на директорите. Председател е Христо Ночев, разкрит като Агент Ченков, Ченко към ВКР на ДС и след това към РУМНО. Ченко е осветен като член на УС и СД на Бизнес банк. Общият бизнес с бащата на Дечо в най-ранните години след 1989 г. ясно показва, че Симеон Василев е бил близък до тези структури на ДС и ако директно не е принадлежал към тях, то поне е имал най-висок кредит на доверие.
Агент Ченков - съдружник на бащата на Дечо Василев
Самият Дечо се е занимавал изключително с финансите на групата. Той е имал счетоводно – финансови компании. Самата НАКЗТ дори е била регистрирана на адреса на офиса в София на една от фирмите на Дечо – “В и М Консултанти” ООД, ул. Борово 59, ет.3. Може да се каже, че до известна степен Дечо е продължил бизнес практиката на баща си в сферата на финансите, брокерство и застраховане. По наша информация според една от версиите, по които се работи, възможно е Дечо да не се е самоубил, а да е бил убит с изстрел в главата от друг член на групата.Преди няколко дни новият Главен секретар на МВР Георги Кандев заяви в интервю с Генка Шикерова, че засега е сигурно изцяло, че на Петрохан -Околчица не е имало 7-ми човек, т.е. няма участие на външни хора, освен действията на 6-мата загинали.
Духовна общност, екологична организация, обучителна структура, военизирана клетка, всичко заедно или още нещо?
Наред с агентурната карта, от наличната информация досега изплува и организационният профил на самата група. Към агентурния слой се добавя и начинът, по който функционира тази общност. Данните сочат почти казармен контрол, регистрация на посетители, видеонаблюдение, записи /налични и липсващи/ на всичко не само в хижата, а и в огромен периметър в планината наоколо.Безпорно е установена строга йерархична организация, затворен живот, силно ограничен достъп на външно присъствие на посетители. Ограниченията са не само в района на хижата, а и в периметъра на планината около нея. Притежанието на стряскащо за мащабите на общността неоправдано количество бойно въоръжение и боеприпаси, при положение, че Асоциацията не е имала в дейността си лиценз за охранителна дейност, според Закона за МВР. Притежанието на скъпа мобилна и наблюдателна техника, с каквато не са разполагали дори държавните институции, като МВР, силен държавен институционален съпорт и чадър над дейността по всички линии, са били даденост. Това в български условия няма как да е спонтанна общност – духовна или дори екологична. Подобни прецеденти няма. Това е структура със своите корени и бекграунд, която използва методи на наблюдение, дисциплина, и държавни протекции, познати от практиките на службите. Наблюдаваме практики на мониторинг, архивиране и контрол, които трудно се вписват в образа на каузална общност от „идеалисти“. Особено, когато директни високи политически връзки са осветени, а финансовата подкрепа от влиятелни властимащи и бизнес среди е рекордна. Самото име на организацията – Национална Агенция за Контрол на Защитените Територии акцентира сякаш повече върху контрола, отколкото върху защитата, която остава в прерогативите на държавата.
Режимът на пълен контрол е била характерна и в имението в Мексико, където Калушев и сподвижниците му са живели дълги години. Там не са имали приоритет за опазването на природата и дори са разчиствали пещери и терени от прилепи и дървета за комерсиални цели.
ДС дарява на ДС
Разследването показва, че групата е била финансирана щедро от дарители с публичен профил. Известните меценати до момента са със също толкова неопровержими връзки към ДС в най-вътрешния си семеен кръг. Самопризнанията обаче бяха леко предизвикани, защото първо бяха публично осветени от самия Калушев на вече изтритата страница на НАКЗТ.
Кметът на София Васил Терзиевпървоначално призна дарения в размер на десетки хиляди евро, но след проверките оповести, че общите суми, които е превеждал на компанията са много повече и са в пъти повече, достигат стотици хиляди лева. Логичен отговор на въпроса защо парите са превеждани не на сметка на НПО-то, което претендира, че подпомага, а на лична банкова сметка на Ивайло Иванов – Ивей /един от тримата загинали пред хижата/, Терзиев така и не можа да даде. Изтъкна абсурдния в такива случаи мотив: “Защото те така поискаха”. Подобно обяснение от опитен бизнесмен, водещ политик и настоящ кмет на столицата на България, е меко казано несмислено, особено когато става дума за стотици хиляди евро превеждани на хора, които са завършили живота си при подобни трагични обстоятелства и група, която до днес не е никак ясно точно с какво се е занимавала, за да приключи с труповете на всичките си членове. Независимо дали става дума за масово убийство или за масово самоубийство и в двата случая инцидентът предполага една изключително недопустима подкрепа на Терзиев, при подобни неизяснени криминални обстоятелства, граничещи с тежко престъпление.
Самият Ивей е бил практикуващ адвокат, който е бил упълномощен от правителството на Русия да защитава руската държавна компания “Атомстройекспорт” в делата, които бяха заведени срещу България относно неосъществения проект за строителството на АЕЦ Белене. Тогава арбитражните дела бяха загубени нарочно от правителството на Борисов и България изплати от бюджета си над 1.2 млрд. лв обезщетение на АСЕ, а на всичкото отгоре и нарочно не обжалва решението на Арбитражния съд в Париж, въпреки че имаше това право. По този огромен скандал граничещ с национално предателство срещу държавата, можете да прочетете в разследванията на Биволъ, който единствен го разкри и оповести. Разбира се, българската прокуратура, както винаги предпочете да си затвори очите за подобно национално предателство, което би трябвало да се преследва с цялата строгост на закона и Конституцията.
Като адвокат на печелившата руска страна Ивей едва ли е страдал от липса на средства, като се има предвид огромните хонорари за спечелената и необжалвана колосална сума от страна на българската държава – 1.2 млрд. лв., за да получава отгоре на всичко и даренията на личната си сметка.
Дали Васил Терзиев като основен (засега разкрит) дарител и меценат на групата от Петрохан може да даде отговор, за какво точно са били харчени неговите огромни дарения? За скъпи коли, технически играчки, пещерна техника, оръжия, за храна и дрехи, за пътешествия и недвижими имоти или за нещо друго? Ако той не би могъл да ни осветли по въпроса, падането на банковите тайни ще разкрият вероятно част от истината. Самопризнанията на столичния кмет, че е посещавал района и хижата поне 12 пъти, показва ясно, че бил от най-вътрешния доверен кръг на общността и е бил допускан до мястото, което иначе е било непристъпно за обикновени хора.
При него обаче въпросът не е само финансов. Фамилната линия на кмета на София е добре документирана – баща, дядо, чичо и други роднини са свързани житейски и професионално с Първо главно управление и структурите на ДС на бившия комунистически режим. Подробна информация може да се намери на разледващия сайт: https://www.desebg.com/
Това е генерационна принадлежност към системата, не единичен епизод. Васил Терзиев носи и ще носи като етикет определението “Кмета на ДС”, просто защото по всички линии генетически произхожда, израсъл и възпитан е бил в среда на комунистически ченгета. Произходът на неговия печеливш бизнес е спряган в редица публикации, като производно на влиянието, възможностите и средствата на неговите родители и предци. Дилемата как така именно тежко обвързана фигура от патримониума на ДС средата беше промотирана и наложена от “демократичната” общност за кмет на София, оставяме за размисъл. Всъщност изборът на Терзиев за ръководител на българската столица легитимира в голяма степен присъствието на кадри или креатури на ДС демонстративно на висши нива в политическия живот на България за пръв път след 1989 г. Липсата на Закон за #Лустрацията у нас, за разлика от другите източно европейски държави, ясно показва огромното политическо влияние, чрез което тези структури не са преставали да контролират всички политически субекти, представени в законодателния ни орган Народното събрание неизменно през последните 37 г. на“преход”. Българските граждани могат сами да направят своите изводи, колко е реална действащата демокрацията в България, сред зловещата корупционна среда, в която сме принудени да живеем.
Другият голям дарител на общността на Калушев е Саша Безуханова, известна бизнес-дама, една от трите най-влиятелни жени в България, наред с Цветелина Бориславова и Кристалина Георгиева. Също като Васил Терзиев, Безуханова е работила дълги години в технологичния сектор, но и се декларира като запален защитник на природата. С това тя мотивира и крупните си дарения, които е правила за групата на Петрохан. Има достоверна информация, че Безуханова се е познавала с Ивайло Калушев преди тяхното рейджърско амплоа на Петрохан и дори е ходила на посещение в имението му в Юкатан. Безуханова признава, че е дарявала за наблюдателен дрон, но не обяснява за какво на рейнджърите е бил нужен товарен дрон, който може да носи над 100 кг и който струва десетки хиляди евро за мониторинга на горите и местността, когато това може да се извършва съвсем лесно от обикновени малки дронове снабдени с добра оптика и камери за наблюдение и заснемане.
Звездната кариера на Саша Безуханова много прилича на звездните кариери в бизнеса и политиката на други свързани с бившата ДС личности, като например Васил Терзиев, Делян Пеевски, или Цветелина Бориславова – всички деца, роднини и наследници на висши ДС функционери от времето на комунизма. Но това е само случайност, разбира се. Всички те са особено талантливи и заслужено заемат ръководни позиции в обществено-политическия живот на страната. Безуханова също се издига изключително бързо в йерархията на бизнеса и обществената дейност, сочи една елементарна справка в нейната биография. Няма съмнение, че наследниците на партийните или ДС функционерите са постигнали всеки поотделно “българската мечта” и успешно оглавяват и ръководят партиите и народа си по пътя на Демокрацията. Безуханова не прави изключение от традицията. Нейният брат Станислав Безуханов е щатен служител в научно-техническото разузнаване на ПГУ. Отново същият модел – публичен ресурс, семейна връзка към службите.
Станислав Константинов Безуханов е бил щатен офицер към най-мощната и влиятелна днес структура на ДС, а именно ПГУ. Осветен е като член на Надзорния съвет на известната като банка на ПГУ – Международна ортодоксална банка “Свети Никола”, преименувана по-късно на прословутата “Инвестбанк” с управителка приближената на вече покойния легендарен генерал, бивш шеф на ПГУ – Любен Гоцев.
Инвестбанк е определена като една от гнилите ябълки в българската банкова система в докладите на Посолството на САЩ, публикувани от Биволъ, като партньор на Уикилийкс. Неслучайно именно тази банка е сериозен обект на разследвания и публикации в нашата медия, които можете да намерите с търсачката, но и също да се запознаете с някои от тях тук:
Връзката между сестра и брат Безуханови не е само роднинска, защото те имат общ сериозен и стратегически общ бизнес и той е свързан с фирмата за дигитална валидация – “Евротръст Технолоджис”АД. Фирмата е водеща българска технологична компания, специализирана в предоставянето на квалифицирани удостоверителни услуги. Тя е официално призната от държавата като доставчик на услуги за цифрова идентификация и нейното приложение започва да замества официалния електронен подпис предоставян от държавното “Информационно обслужване”, особено в някои водещи банки в страната. В акционерното дружество Саша Безуханова е собственик, съдружник и управител редом със сина на брат си и свой племенник Константин Станиславов Безуханов на 35 г. Не може да се каже, че Станислав няма никаква официална връзка, освен чрез сина си с въпросната бързо прогресираща компания, защото той се явява кредитор на дружеството с немалката сума от около 130 000 евро.
Сестра и брат от ДС Безуханови са били съдружници също така и в Търговската фирма “Рико интернешънъл Трейдинг” ООД с немско участие, но тя не е била пререгистрирана в Търговския регистър. През годините Безуханова е била съдружничка в различни структури с разни министри при различни правителства – Лидия Шулева, бивш Вицепремиер на Симеон Сакскобурготски и Министър на труда и социалната политика по времето на НДСВ, Николай Младенов, бивш Министър в правителствата на ГЕРБ на отбраната и външните работи. Баща му също е кадрови офицер от легендарното ПГУ на Държавна сигурност. С Младенов пътищата на Безуханова се пресичат и във Фондация “Отворено общество”. В общи структури с Безуханова се вижда и присъствието на бившия финансов Министър от правителсвото на Любен Беров /известно като правителството на Мултигруп/ – Стоян Александров, вече покойник, както и на социолога Иво Христов, известен с твърдите си проруски позиции и публични изказвания. Друго знаково име в общи сдружения с Безуханова е това на медийния и бизнес магнат Иво Прокопиев. Името и влиянието му се спрягат с връзки с бившите министри от различни правителства – Лидия Шулева и Николай Младенов, както и с личността на бившия Президент Росен Плевнелиев. От цялата тази информация, която може да се валидира през публични източници става съвсем ясно, че Безуханова е един от най-влиятелните фактори в българската политика и бизнес среди. Нейното дарителство към Калушев и компания наред с това на Васил Терзиев, като кмет на българската столица издигат нивото на тази общност до върховете на българския обществен живот като влияние и авторитет.
Взаимодействието на дарителствата на една общност от ДС подсигуряваща финансово с огромни средства друга общност свързана с ДС, се проследява и в третия известен на публиката дарител Атанас Симеонов, който също е бил обявен на вече несъществуващия сайт на НАКЗТ. Точните дарения на Симеонов не са известни, той не е направил изявление досега както Саша Безуханова и Васил Терзиев. Симеонов е едър бизнесмен с десетки фирми и разностранен бизнес. Известен е като основател и мениджър на една от най-големите охранителни фирми в България „ВИП Секюрити“. Фирмата е основана всъщност от бащата на Атанас – Трифон Симеонов, бивш висш офицер от най-важното за охраната и безопасността на комунистическите величия подразделение на ДС – Управление за Безопасност и Охрана /УБО/. Син също на офицер от ДС на комунистическия режим, не е чудно, че Атанас Симеонов е съдружник на Безуханови във фирмата „Евротръст“. Неслучайно именно във в-к „Капитал“ на Иво Прокопиев излиза и огромен за всяка медия рекламен материал, промотиращ лично Атанас Симеонов и неговата „ВИП Секюрити“, като една новаторска и различна от останалите „добра“ охранителна фирма. Налага се мнението, че става дума за парнтьорска на “Капитал” организация.
Друг забележителен акционер в „Евротръст“ е Мартин Захариев – медиен магнат и депутат на БСП в 42-то Народно събрание.
Приемствеността и принадлежността на дарители и надарени към една и съща мрежа на бивши офицери, агенти и служители в ДС е повече от натрапчива. Тя може да бъде определена като закономерна. Именно тази задкулисна мрежа може да обясни множество неясноти на аудиторията около живота, дейността, промотирането и дори сакрализирането на петроханската група и то от всички страни. Нейното материално благосъстояние през всички години, имоти и пътешествия по целия свят с яхти и самолети. Може да обясни и бавнодействието на институциите по разследването, бездействието на ДАНС и ГДБОП години наред по сигналите на потърпевши срещу Калушев, както и неговото бързо предупреждаване и известяване за всеки подаден сигнал. Обяснява защо и как така МВР е правило специални обучения заедно с групата на Калушев, как са издадени толкова много разрешения за оръжия, как така е получена висша държавна подкрепа от МОСВ, даваща възможности за ограждане и контрол на един голям периметър от Западна Стара планина от частни лица, които са действали като държавни служители и са изисквали удостоверяване с лични карти дори от граничните полицаи,изпълняващи служебните си задължения около Петрохан. Липсата на какъвто и да било контрол върху „Агенцията за контрол“ от страна на държавата е показателен акт, имайки предвид колко безцеремонно действат институциите срещу наистина неудобните субекти, личности или организации.
Липсата на информация или подаваната частично и непълна информация към медиите и обществото, съчетана с пренебрежителното мълчание на разследващите на фона на острото политическо радикализиране на дебата около трагедията на Петрохан и Околчица, издава също задкулисни интереси, извън обществения такъв и опити истината да остане скрита от раздвоената общественост.
Преплитането на кръговете
Връщаме се отново на Асоциацията Сдружение „България – Африка“, в която разкрихме, че членуват 3 бивши ДС ченгета, единият от които е бащата на Деян Илиев – Агент Боев, колега по ДАНС с бащата на Ивайло Калушев – Агент Живко. Единият от членовете ген. Николай Николов дори е бил зам. Председател на Държавната агенция. Директната връзка обаче между тайните взаимоотношения на дарители и надарени минава през една ключова и стрегическа фигура в тази асоциация. Спас Янев Панчев е Управител на това сдружение, а то е регистрирано на служебния адрес на ръководената от него партия Земеделски съюз „Александър Стамболийски“, ул. Врабча 1 в София. Сградата, в която също се помещават офисите на Партия Атака и тези на Комисията по досиетата. „Александър Стамболийски“ се явява наследник на казионното БЗНС, което по времето на комунизма беше селското подразделение на БКП и играеше бутафорната роля, че в условията на режим, нямаме напълно еднопартийна система. Истината е, че БЗНС се ръководеше изцяло от комунистическата номенклатура и висшия ешалон на БКП и беше пълно протеже на казионната политика и идеология на Партията. Всичко това е важно, за да се схване в дълбочина произхода и закономерностите на структурите и лицата около планинската хижа. Разбира се, не всички, които са познавали Ивайло Калушев са били наясно с тази сенчеста страна, на основните играчи. Скритите сили, които са осигурявали комфорта и са отваряли вратите обаче са били напълно наясно. Каква е била целта? Това остава да бъде изяснено допълнително и вероятно в третата част от разследването на Биволъ по темата.
Спас Панчев има интересна биография. Той е съселянин на вече споменатия финансов министър на Беров /Мултигруп/ Стоян Александров от малкото кюстендилско село Илия. По времето на социализма започва работа в стратегическото печелившо държавно предприятие „Техноимпортекспорт“. Панчев се издига в кариерата във време когато израстването се определяше единствено с лоялността към комунистическата идеология и строй и заема изключително важния за времето си пост – Ръководител на представителството на „Техноимпортекспорт“ в Ирак. Аксиома за тогавашното време беше, че всички външнотърговски представителства на НРБ в чужбина, основно в арабски и африкански държави, се ръководеха и контролираха изцяло от ПГУ на ДС.Макар Панчев да не е осветен досега от Комисията по досиетата, както много други партийни величия, безспорно той е бил на пряк отчет и взаимодействие с органите на ПГУ. Ирак по това време беше основна дестинация на Българската държава, според разпределението на влияние в рамките на Варшавския договор.Дейността на външнотърговските ни фирми беше в размер на милиарди долари, голяма част от които бяха източени, а след промените останаха като външни вземания. По време на следноемврийските правителства външнотърговските ни дружества бяха просто закрити, като “Агропроект”, а други както и „Техноимортекспорт“ бяха приватизирани на символични цени от верни на политическата система кадри. Целта беше да се усвоят, или по-точно заграбят, от определени структури и хора техните огромни активи и капиталите, които имаха да получават. Външният ни дълг към страните от Близкия изток беше цедиран за жълти стотинки по времето на Пламен Орешарски като Министър на финансите и както изглежда усвоен от свързани с бившите структури на ПГУ офшорни компании.
Спас Панчев става Директор на цялото предприятие до 1997 г. след което „Техноимпортекспорт“ бе приватизиран от Корнелия Нинова, в качеството й на активистка на СДС, по време на управлението на Иван Костов. По същото време беше практически подарена и Рафинерията край Бургас на руската държавна компания „ЛукОЙЛ“, с което бе бетонирано присъствието и влиянието на Кремъл върху икономическите и политически процеси в България за десетилетия напред. Точно тогава бе отхвърлен и законопроектът за Лустрация на кадрите на ДС на комунистическия режим, тъй като една знакова част от актива на управляващия СДС, а и този на БСП/БКП/ трябваше да бъде изобличена в принадлежност с престъпния комунистически режим и лустросана завинаги от активна обществено-политическа дейност. Това не се случи никога и така беше спасена политическата кариера на някои кадри, които впоследствие се превърнаха в гръбнак на ДПС.
Публикация в интернет за Корнелия Нинова и приватизирана от нея друга фирма, свързана с ПГУ на ДС и външнотърговската дейност на НРБ. Връзките с Цветелина Бориславова и Бойко Борисов, също са показателни в този #Кръг.
След “Техноимортекспорт” Спас Панчев оглавява стратегическия за приватизацията в туризма Комитет по туризъм, ключов пост за преразпределянето на обектите и приходите в един от най-печелившите отрасли на българската икономика за онова време. Той се издига до поста зам. Министър на отбраната в периода от 2005 до 2009 г., когато в България управляваше т.нар. Тройна коалиция, между НДСВ, БСП и ДПС. В момента Панчев ръководи ефективно 13 фирми и организации и участва като собственик в 8. Той е също: председател на Съюза на българските филателисти; управляващ на Ротари клуб „Тангра“, София; президент на фондация „Семейство и дрога“; заместник-председател на фондация „Мария Монтесори“; член на Настоятелството на НХП „Александър Невски“; член на Настоятелството на Национален учебен комплекс „Горна баня“; член на Настоятелството на Американски колеж „Аркус“, Велико Търново; действителен член на Евразийската академия за телевизия и радио – Москва (академик); действителен член на Международната академия на науките по екология и безопасност – МАНЭБ – Санкт Петербург (академик).
Видно е, че Панчев е твърде активен в организации с образователен характер за деца, сред които се отличават „Монтесори“ и училището в Горна Баня. Тази насоченост към образователни дейности към подрастващите, както написахме, е характерна, както за Калушеви, така и за Татяна Захариева, дъщерята на Агент Орлин. Цели 7 организации за деца на различна възраст с такава цел са регистрирани от нея на телефона на училище „Космос“.
Училища, детски градини и образователни организации на Татяна Захариева, дъщеря на Агент Орлин
Както е известно и Ивайло Калушев още през 1992 г. е регистрирал детската школа „Роук“, създадена с цел обучение и възпитание на деца.
Много важна особеност за Панчев, освен че е бил на стратегически държавни позиции и управлява знакови детски образователни субекти, е неговата принадлежност и обвързаност с поредица от масонски организации.Най-голям интерес предизвикват „Сдружение на свободните зидари „Заря“; „Върховен съвет за ДПШО /Древния Приет Шотландски Обряд/ България“, Сдружение „Ротари клуб София – Тангра“; Фондация „Върховен съвет за България“.. В някои от тези масонски структури Панчев участва в управлението заедно с адвокат Георги Георгиев Димитров, който по всяка вероятност също е масон. Такива са например Фондация „Върховен съвет за България“, където Панчев е отново Управител. Интересно заглавие, на частна структура, което изцяло внушава висша държавна институция, също както и НАКЗТ на Калушев.Същият адвокат е и съдружник на Саша и Константин Безуханови и Атанас Симеонов във фирма „Евротръст“. Димитров се явява свързващото звено между двата края на общата структура, която се затваря от двете страни през агентите на ДС. Георги Димитров е още и съдружник с Безуханова във Фондация „Клъстер за информационни и комуникационни технологии“.
Другият свързващ фактор е фигурата на Иван Сариев. Той стана скандално известен като Кръстника на бившия финансов Министър на Борисов Владислав Горанов, санкциониран заедно с Пеевски по Закона Магнитски за корупция и злоупотреба с власт.През 2018 г. бе разкрито, че в продължение на 6 г. Горанов е живял напълно безплатно в огромен апартамент собственост на г-жа Сариева в луксозния комплекс на Домусчиеви в София – Есте. В знак на благодарност синът на Сариеви – Христо е бил назначен като експерт в Министерството на финансите от самия Горанов.
Тогава публикувахме и втория скандален акт, който говореше за открита корупция на Министъра на финансите – Кръстникът му Сариев освен апартамент без пари, му беше осигурил за разтуха от тежката министерска работа и безплатна суперлуксозна вила в местността „Ярема“ в София.
Тясната обвързаност на Сариев с Горанов и оттам с ГЕРБ и Пеевски има своето логично обяснение. Бащата на Иван Сариев, Христо Сариев е бил щатен офицер във Второ ГУ на ДС, активен вербовчик и водещ офицер.Синът на офицера Сариев и Кръстник на Горанов е от една страна съдружник на Саша Безуханова във Фондация Клъстер за информационни и комуникационни технологии, а от друга страна е заедно със съдружника на Агент Боев, Спас Панчев във Фондация Върховен съвет за България.
Цялата тази схема на масонско-ДС и бивше БКП повсеместно присъствие и влияние опира до оцелялата до днес организация от времето на Людмила Живкова Сдружение „Знаме на мира“. В нея управляваща заедно със Спас Панчев е вписана самата останала последна наследница на Тато –Евгения Тодорова Живкова. Вътре фигурира и вече покойният журналист от БНТ Димитър Цонев.
Отворен финал
Оставяме това обширно изследване на скритите връзки зад мистерията „Петрохан-Околчица“, произхода, семейната среда, формирала и определяла поведението и биографиите на Ивайло Калушев и най-близките около него, финансовите потоци и държавния чадър, осигуряващи комфорта на техния живот, с отворен финал. Имаме убеждението, че сме внесли поне малко яснота в обърканите представи на читателите с чистите сухи факти изложени обективно, на базата на неопровержими документи.
Част от Схемата на взаимовръзки, зависимости и общности, скрити зад Групата на Ивайло Калушев.
Биволъ продължава да изследва всички разнопосочни бизнес, сенчести или политически връзки и взаимоотношения около общността с Лидер Ивайло Калушев, приключила преждевременно живота на своите членове, сред които едно непълнолетно дете и един младеж в самото начало на неосъществената си съдба.
Случаят „Петрохан – Околчица“ не е филм на ужасите, не е сюжет от екрана на телевизора или информационна сводка в интернет сайт. Не можем небрежно да изгасим апарата, не можем да излезем от киносалона. Това е проекция, болезнен разрез на нашата действителност, на нашето общество, на законите, в които съществуваме, в които растат и се формират потомците ни.Измерението на реалността от която не можем да се събудим. Затова е задължително цялата Истина да излезе наяве, каквато и да е тя, колкото и да е тежка. Всякакви заклинания, митове, легенди или сляп фанатизъм са вредни и излишни. Неразбираемото не е мистерия, а просто липса на информация. Всички масови манипулации винаги са свързани именно с умишленото лишаване от информация, защото в такава токсична среда най-успешно се обърква, моделира и насочва в определена посока човешкото съзнание. Точно информацията е основното оръжие на свободната воля, само тя дава правото да се съмняваш и силата да избираш. В глобалния свят, разяден от пропаганди, реклами, измами и фалшиви ценности, точната и верна информация е единственият лек срещу обезличаването и превръщането ни в нечии марионетки.
Биволъ винаги ще отстоява и ще се бори за правото на верна информация, за правото ни на Истина и Свобода.
Name
ЧАСТ 3
НЕБЛАГОДАРНИТЕ“ ПОЛИТИЦИ И БЛАГОДЕТЕЛИ ПОЛЗВАЛИ И ПРОТЕКТИРАЛИ „ОРАКУЛА“ КАЛУШЕВ
Знаеха. Мълчаха. И още мълчат.
Част 3
Биволъ винаги е на страната на истината и справедливостта, независимо от партийните и политически окраски и техните носители. След последната пресконференция на МВР и Прокуратурата последва продължителен период на мълчание, въпреки че по случая продължават да се появяват нови данни, обстоятелства и експертизи. Това отново породи спекулации и съмнения в част от обществото, обединена около идеята за „добрите момчета от Петрохан“. При тази липса на публична яснота Биволъ счита за свой дълг да публикува информацията и фактите по случая Петрохан, до които сме достигнали и които можем да валидираме със свидетелства, записи, кореспонденция и документи.
Вече публично стана ясно, че политици и влиятелни личности са посещавали често хижа Петрохан и са ходили на гости лично на Ивайло Калушев. Част от тях са нощували там, според собствените им разкази. Какъв е бил характерът на тези посещения и какво точно се е случвало, засега не е изяснено от самите участници. Не е изяснено и от т.нар. разследващи органи, или ако е изяснено, очевидно обществото не трябва да знае това.
Доказано е предоставянето на значителни средства под формата на „дарения“ или „приношения“, както се изрази София Андреева и както това се е наричало в групата на Калушев. Съществуват и твърдения за други форми на подкрепа, включително съдействие в институционален характер.
Защо приживе тези политически фигури са поддържали близост с Калушев, а след смъртта му запазват максимално мълчание, остава съществен въпрос. В публичното пространство се наблюдават опити темата да бъде ограничена или отклонена, включително по отношение на твърденията за дейности свързани с непълнолетни лица. Това не е обект на пълна и ясна публична проверка. Неубедителното мълчание на МВР и Прокуратурата единствено подклаждат ескалацията на радикално противоположните становища и демонстративното политизиране на аудиторията
МОТИВАЦИЯТА?
Каква е мотивацията групата около Ивайло Калушев и създадените от нея организации да получават толкова последователна подкрепа и внимание, от институционални и бизнес среди? Това се опитахме до голяма степен да изясним във Втората част на нашата разработка – Петрохан: Паяжината на #ДС” По случая съществуват неоспорими факти, данни и свидетелски обяснения, които осветяват въпроса за мащаба и характера на това подпомагане.
В тази част ще се опитаме да отгърнем и навлезем в по-дълбок пласт от неизвестната реалност около казуса #Петрохан. Да си обясним какво точно е мотивирало участниците в тази история, кое ги е движило в решенията им и ги е споявало в една обща симбиоза.
Организацията НАКЗТ се появява в началото на 2022 г. Това съвпада с период на сериозни политически и кадрови промени в държавната администрация. В този период управлението преминава през правителства, свързвани с „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, включително с участието на Кирил Петков като министър-председател. В този контекст възниква въпросът #кой конкретно и по какъв начин е съдействал за институционалното позициониране и легитимиране на подобна структура. Важно е да се определи и времевият хоризонт, който е бил заложен за разгръщане на дейността на организацията, както и конкретните прагматични планове за нейното бъдеще. Не е случайно, че в един и същи ден са регистрирани скоростно още няколко подобни организации от същите хора. Кому е било нужно подобно диверсифициране на дейностите и клониране на практически едни и същи в предмета си на дейност субекти.
Налице са данни за изградена сериозна инфраструктура в седалището на групата – хижа Петрохан – огради, камери, оръжия, дронове и други средства. По наличната информация тази организация трудно може да бъде обяснена единствено с официално заявените цели като защита на природата или подпомагане на институциите, което поражда съмнения, че реалните функции на структурата далеч надхвърлят публично обявените. Разполагаме с данни, че тези дейности изобщо не са били реализирани, което поражда съмнения, че са могли да служат и като формално прикритие за нещо различно и не оповестено пред обществото.
По наличната информация се очертава последователна мрежа от контакти, взаимодействия и подпомагане, което поражда въпроси относно координацията и целите.
Някои политици и влиятелни личности, допуснати в най-тесния кръг до Калушев, вече са осветени, но дали това са били единствените?, Различни източници споделят, че именно контакти с висшестоящи политици са оказвали съществено влияние върху Калушев и групата му? Ако това е така, дали може да се търси някаква отговорност от такива личности за трагичния край и отнетите човешки животи? Тук ще представим само по-важните известни до момента лица, с уточнението, че това е само върха на айсберга, защото засега само за тях имаме потвърждения, но дори за всеки от изброените може да се напише доста повече, освен за връзките и влиянието около Петрохан
Асен Асенов
Според записаната информация от свидетелски източници Асен Асенов е личност в сферата на комуникациите, интелектуалните и културни среди, който е бил дългогодишен близък до Калушев. Контактите им обхващат период от над 30 години. По разкази той е посещавал многократно различни места и обекти, свързвани с Ивайло Калушев.
Съществуват твърдения, че Асенов е имал активна роля в средата около Калушев и е бил част от нейното функциониране, поради което в приложената схема е обозначен като „консилиери“ (съветник).Информацията е, че е участвал в установяването на контакти с различни лица и среди, както и в промотирането на т.нар. паранормални „способности“ на Калушев пред определени кръгове.
Асен Асенов е публично разпознаваема фигура, свързвана с кръга „Капитал“.Според разкази на самия Калушев пред познати, той е споменавал, че поддържа близки отношения с представители на този кръг, включително лично с Иво Прокопиев и Асен Асенов. Представял е Асенов като лице с посредническа роля в определени политически и обществени контакти, както и като свой най-близък приятел.
Разполагаме с признания за политически връзки, свързвани с процесите около създаването на партия „Да България“. Пред съмишленици Калушев е обяснявал, че идеята за този политически проект е била обсъждана и подготвяна още в периода 2014–2015 г. с участието на представители на кръга „Капитал“, включително Иво Прокопиев. Проектът се е наложило да изчака подходящия момент за реализация. Тези разкази на преки участници в процесите обаче се разминават с публично заявяваната към момента на учредяването позиция през 2017 г., че става въпрос за нов политически проект, идеята за който е възникнала съвсем спонтанно и предвид тежката корупционна среда в България. Свидетелствата за антидатираната идея за учредяването на “Да България” към момента не е независимо потвърдена от официални източници. Самият Иво Калушев приживе не е споменавал някакво пристрастие към друг, освен към този политически спектър.
Съществуват съвпадащи твърдения, че Асен Асенов е присъствал на разговори, дебати и срещи на Изпълнителния съвет на партията, без да има формална роля и участие в него.
Участник в подобна среща, след поставен въпрос относно неговото присъствие, е бил репликиран грубо от Асенов:
„ Ако не знаеш кой съм и какво правя тук, значи най-вероятно мястото ти не е тук.“
Асен Асенов е директор на фондация „Едно“ за култура и изкуства, създател на международния фестивал за съвременен танц ONE DANCE WEEK, съучредител на европейската платформа на фестивалите за съвременен танц BIG PULCE, консултант на общинския театър в Сао Пауло, Бразилия… и един от авторите на проекта за култура в Плана за възстановяване и развитие (както той сам се представя под многобройните статии, посветени на него в Капитал, Дневник и другите медии от кръга.
През последните десет години дейността му се свързва с участие в проекти, финансирани със средства за култура от Столична община, както и впоследствие с инициативи в Пловдив, включително по програмата „Пловдив – Европейска столица на културата 2019“. По публично достъпна информация Асенов е кандидатствал за финансиране в размер на около 4.5 млн. лв. по линия на Общинската фондация „Пловдив 2019“, като е получил приблизително 740 000 лв. за част от проектите.
В този контекст се поставя и въпросът за контактите, които са се изграждали около подобни културни инициативи, включително дали в рамките на такива събития са възниквали връзки между различни публични фигури. Имаме свидетелски разказ, че на подобна културна инициатива е присъствал и Асен Василев, който се е запознал там с Атанас Атанасов, издигнат и назначен за министър на културата в правителството на “Четворната коалиция” с Премиер Кирил Петков.
Асен Асенов е пряк участник в работната група по Проекта за култура в Плана за възстановяване и устойчивост, на стойност около 80 милиона евро. В определени среди се знае, че е свързван с мрежа от неправителствени организации, работещи в тази област.
След кървавата трагедия на Петрохан и Околчица се разбра, че Антикорупционният фонд е изпратил писмо с въпроси до МВР, свързани с дейността на НАКЗТ и това какви сигнали са постъпвали в структурите на Министерството срещу тях. На упреците, че това е скрита защита, свързана с натиск срещу институцията да не прави проблеми на НПО-то, от АКФ репликираха, че въпросното писмо е едно обикновено питане по ЗДОИ и всеки има право да отправи такова, то не може да се тълкува като натиск. Във всички случаи това действие е било предизвикано от контакти между групата от Петрохан и АКФ, които са били сезирани за наличието на сигнали срещу тях. Човекът, който се спряга като осъществил комуникацията с Бойко Станкушев, директор на АКФ е Асен Асенов, но това е единствено по твърдение на вътрешен източник, с който сме разговаряли.
Готови сме да предоставим думата на всички споменати лица за потвърждение или отрицание на информацията, протекла за тях, ако те смятат за нужно да направят някакво уточнение. В редакцията се събира и обобщава цялата налична и възможна да намиране информация около казуса и общността Петрохан, защото сме твърдо решени да потърсим и представим всички възможни канали и действително цялата Истина за Калушев и общество. Обществото, както и близките на загиналите до хижата и под връх Околчица искат и заслужават да узнаят цялата Истина. С мълчанието и фрагментарното избирателно включване от страна на разследващите институции от които информация няма, това е невъзможно. Затова събираме частичка по частичка, фактите, събитията и контактите на Петроханската група, за да можем сглобим накрая цялата картина и да се опитаме да си отговорим на основния въпрос – Какво точно и Защо се случи там?
По неофициални сведения Асен Асенов пребивава извън страната и няма данни за негов разпит от МВР във връзка със случая Петрохан.
Известни са професионални и обществени контакти между Асен Асенов и Саша Безуханова, която е един от основните финансови донори на групата, включително взаимно участие в общи инициативи и мрежи.
Саша Безуханова
Саша Безуханова е публично разпознаваема бизнес фигура. По информация от свидетелските източници тя е посещавала хижата на Петрохан, включително и през последната година, както и общността на Ивайло Калушев в Юкатан, Мексико.
Саша е познавала хората отблизо, била е запалена и въодушевена от тяхната кауза и е предоставяла финансова и материална подкрепа за организациите им, включително закупуване на специализирано оборудване, специализиран дрон с възможно приложение за наблюдение на пожари, пренасяне на товари. Точният обхват на финансовите дарения все още не са изяснени, но може да се каже, че са били десетки хиляди евро. Цялото предназначение на тази подкрепа все още не са изяснени в пълен обем.
През 2013 г. Безуханова напуска поста си като директор в „Хюлет-Пакард“ и впоследствие се насочва към обществена и политическа дейност, една от инициативите е „България може“.
Освен Безуханова в “България може” влизат знакови фигури от бъдещата висша българска политика. Единият от инициаторите на т.нар. “Харвардски курсове” в Софийския университет Кирил Петков (бъдещ премиер), създателят на платформата за съвременна култура и изкуство “Едно” Асен Асенов („конселиера“), професорът по химия Николай Денков (бъдещ премиер) от Софийския университет…
През 2013 г. е създадена и платформата MOVE.BG, която по публично представяне се позиционира като продължение на енергията от гражданските протести и инициативи избухнали същата година срещу правителството на Борисов, като „България може“.
Снимка от обявяването на MOVE.BG. На трибуната заедно с Безуханова са бъдещите премиери на страната проф. Николай Денков (отляво) и Кирил Петков (отдясно)
Налице е съществено припокриване между лицата, свързвани с двете инициативи, включително и в основателския им кръг.
Снимка от събитие на MOVE.BG показва съвместното присъствие на Саша Безуханова, Асен Асенов, Кирил Петков и Николай Денков още в този период, преди те да заемат най-високите държавни позиции, а са промотирани като лица на “Протеста”.
Както знаем двама от участниците в този кръг впоследствие стават министър-председатели на България, което поставя въпроси за ролята и целта на подобни инициативи като среда, в която се изграждат контакти, влияние и публично позициониране на бъдещи политически фигури. Няма да сбъркаме, ако определим въпросните проекти и организации, като Инкубатор на висши политици, тяхното ранно избиране, формиране, надграждане и зареждане с гражданска енергия и промотиране по-късно като единствената алтернатива за управлението на страната.
В периода 2014–2016 г. Саша Безуханова развива активна дейност в сферата на публичните политики, с участие в инициативи, свързващи представители на бизнеса, неправителствения сектор и европейски институции.
През 2017 г. тя вече се включва директно в политиката като част и двигател в учредяването на „Да България“ и участва в изборите като кандидат за народен представител.
Припокриването между лица и формати, свързвани с MOVE.BG и тези около „Да България“, говори за пренос на контакти, експертен капацитет и организационни модели между двете среди.
В периода 2018–2021 г. Саша Безуханова се връща към активна обществена и експертна дейност, като чрез платформата MOVE.BG развива инициативи, свързани с образование, иновации и т.нар. „зелени“ политики.
В този период е създадена и инициативата „Нов Ренесанс“, представяна като общност от млади професионалисти и експерти в различни области. По информация на участници в събития, свързвани с тази инициатива, са присъствали хора от кръга около #Петрохан и Асен Асенов.
След 2021 г. Саша Безуханова се активизира в публичното пространство с акцент върху теми като зелена трансформация, дигитализация и устойчиво развитие.
Този период съвпада с отварянето на значителни финансови инструменти по линия на Плана за възстановяване и устойчивост и други европейски фондове, което поставя въпроса за вероятната роля на подобни инициативи като кандидати в планираното на разпределението и усвояването на тези средства.
В този контекст тя създава инициативата „Зелени иновации“, в рамките на която се очертава участие на различни публични и експертни фигури. Публично достъпната информация за състава на проектите на Безуханова, позволява да се проследят връзки и пресечни точки между участниците. В тях се преплитат и пресичат още на този етап лица от мистериозно загиналите в Петрохан и бъдещи управляващи.
Мисия Зелени Иновации – извадка. Личи загиналия Ивайло Иванов (Ивей), заедно с Безуханова и бъдещия Министър на МОСВ Борислав Сандов
В публично изказване от 2025 г. Саша Безуханова заявява, че е член на консултативен съвет към Европейската инвестиционна банка в областта на климатичните политики и че е запозната с подготвяните финансови пакети и специфичните изисквания към тях.
Този контекст съвпада с активизирането на организациите, свързвани с Калушев, които през годините са развивали дейност в сферата на околната среда чрез неправителствени структури с различни цели и наименования. Това се случва още през януари 2022 г., когато дни след регистрацията се взема и прословутото Споразумение с МОСВ, даващо определени големи привилегии на Калушев и партньорите му, поне пред обществото. Преди това групата не имала подобни заявки, а се е занимавала и концентрирала предимно около пещернячески дейности, обучение на деца и организиране на различни курсове.
Качественият скок на по-високо и национално ниво в заявката за обществено и природно-полезна мисия се осъществява именно в период, когато започва разпределението на значителни европейски средства за зелените политики, което дава индикации за тяхната роля в бъдещо позициониране в тези процеси, особено с подкрепата и на близък симпатизант, който е в управлението на Европейската инвестиционна банка.
Част от официализирането на дейността е свързано с административни актове, които да легитимират на високо ниво новосъздадените организации, каквото е и Споразумението с тогавашния министър на околната среда и водите и вицепремиер Борислав Сандов.
В цитираното интервю Саша Безуханова коментира ролята на Сандов, тогавашния (2022 г) министър на МОСВ и вицепремиер. Самата Безуханова признава открито в горното интервю, че Сандов е „наша заслуга“. Това изказване може да се тълкува и като индикация за близост и съвместна дейност, както и дори за открит лобизъм във властта.
Допълнителен контекст за пресечните точки между разглежданите среди може да се открие и в отвореното писмо на MOVE.BG до Народното събрание от юли 2023 г., свързано с промени в Закона за горите.
Без да коментираме съдържанието на писмото, което има за цел да алармира и да предотврати увеличаването на сечите в страната, акцентираме, че то е изработено от инициативна група, в което са изброени 25 публични личности. Фигурират както имената на изявени природозащитници като Тома Белев, Борислав Сандов, така и на Саша Безуханова, Асен Асенов, но и на Ивайло Иванов (Ивей), проф. Николай Майсторов (пастрока на Калушев), проф. Стела Димитрова (майката на Калушев), организациите свързани с Калушев и Петрохан. Информация за този списък разкрива съвместно позициониране на лица от различни среди – политически, експертни и културни – част от които вече бяха разгледани в контекста на Петрохан.
Откритото писмо за горите, обсъждано и писано в хижата на Петрохан на сайта на Саша Безуханова MOVE.BG
Любопитна е степента на свързаност и взаимодействие между участниците в тези мрежи между общественици, политици, НПО активисти, роднини на Калушев и експерти.
Тук е нужно да подчертаем, че всичко това не би било въобще журналистически и обществено интересно, ако не бяхме изправени пред едни от най-потресаващите в историята на българското общество масови самоубийства или убийства или и двете заедно, което шокира и дълбоко покърти и стресира за поколения напред нацията ни. Мълчанието както от страна на официалните институции, така и от страна на хората с най-близка информация и контакти с групата на Петрохан е фрапиращо.
Ако хипотезата, която се прокарва от приближените на Калушев за масова екзекуция и на двете звена от групата е защитима, то самото й повтаряне като мантра, без никакви конкретни разкрития около тайния живот на общността, е безсмислено и дори вредно. Кой ако не именно тези, които са техни най-близки роднини, работили са заедно с тях, гостували са им на хижата и се познават отблизо, може да хвърли някаква макар и частична светлина върху трагедията. Аргументът, че само разследващите могат да дадат окончателния отговор и те искат “цялата истина”, се опровергава от самите близки на Калушев с прокламираното радикално недоверие и скептицизъм в обективността на разследването, като в същото време се повтарят едни и същи клиширани опорки за “мъчениците”, които са екзекутирани, но неясно от кого.
Очевидно е значителното влияние на Саша Безуханова в среди, свързани със зелени политики и неправителствени организации, като тя е асоциирана с широк кръг от инициативи и мрежи в тази област.
Тези среди включват множество организации, които участват в проекти, свързани с екологични политики, иновации и устойчиво развитие, с достъп до европейско финансиране.
Открояват се и конкретни пресечни точки между участници в тези среди. Саша Безуханова е председател на борда на WWF за Централна и Източна Европа (от 2019), а организацията има сериозни позиции, чрез които може да влияе върху политиката на държавата.
Общите връзки между неправителствени организации, публични фигури и представители на изпълнителната власт поставят въпроси за взаимодействието между участниците в тези среди, включително по отношение на достъпа до публичен ресурс и участие в проекти. Както вече се вижда групата около Ивайло Калушев е имала активно участие и е демонстрирала активности по отношение на всякакви инициативи свързани с опазването на околната среда, което е бъдещия европейски приоритет в политиката.
Около разгарянето на публичните дебати и спорове около скандала около Петрохан се забелязват тенденции и стремеж Саша Безуханова да бъде дистанцирана от темата и да се ограничи фокусът върху нея. Същите активисти в публичното пространство и особено в социалните мрежи радикално и фанатично заклеймяват и заглушават всеки различен глас, дръзнал да разсъждава или да се отклони от директивата за “масовата екзекуция на мъчениците от Петрохан”. Паралелно с почти религиозното сакрализиране на Калушев и последователите му ,съмняващите се са етикирани с лека ръка като ретроградни, ренегати, кой знае защо и “продажници” на Борисов, Пеевски и Мафията. Подобно алогично, абсурдно и граничещо с истерия политическо хейтърство и кални кампании говорят съвсем красноречиво сами за себе си и хвърлят още по-голяма сянка на съмнение в мотивите и причините менторите на този черен ПР да подържат подобен тон. Такава абсурдна позиция издава не по-малко гузност и вероятен страх от цялата истина, скрит зад лозунга “Искаме цялата истина?
В периода на активизираните протести около случая Петрохан, станаха популярни девизите на „жълтите сърца“, които ангажираха широк кръг от публични и неправителствени организации. Дали обаче тези процеси са напълно импровизирани и самостоятелни или имат връзка с лицата и зависимостите, които изследваме?
Решението на Борислав Сандов да не участва в предстоящите избори, което е публично известно, допълнително поставя въпроси в този контекст.
В по-широк план се очертава картина на пресичащи се връзки между фигури като Саша Безуханова, Асен Асенов и Борислав Сандов, разположени на границата между неправителствения сектор, публичната власт и политическите процеси.
Възможно е това да са отделни съвпадения или да наблюдаваме разкриването на по-устойчива мрежа от взаимовръзки, което е катализирано от неочакваната за всички трагедия на Петрохан, но дава лакмус и за бъдещи политически и финансови процеси.
В публичното пространство продължават да се появяват въпроси относно ролята на Саша Безуханова и към настоящия момент, включително в текущите политически процеси и действията на изпълнителната власт. Наблюдават се прекалени опити темата около случая Петрохан да бъде ограничена или отклонена, дори заглушена, което е особено видимо през последните месеци.
Още в началото на случая Петрохан съществуват споделени опасения от длъжностни лица за проявен особен интерес от влиятелни среди към това каква информация е налична по случая, включително опити да се разбере какви точно материали и данни са достигнали до институциите. В част от тези разговори се използва терминология като „компромати“, което допълнително отваря съмнения за начина, по който се възприема наличната информация. Няма как да се определя някаква информация, като “компромат”, ако те е доказана и валидирана с всички възможни начини и средства и представлява неопровержимо осветяване на “цялата истина”, както изисква и общественият интерес.
Публично проследима е връзката между Кирил Петков и Саша Безуханова, която започва около 2013 г., при установяването му в България, като в последствие се развива в рамките на инициативи и среди, свързвани с MOVE.BG и други разгледани структури.
Кирил Петков
Съществуват твърдения от различни независими един от друг източници, че Кирил Петков е бил информиран за случващото се в хижата на Петрохан. Част от тези твърдения сочат, че информацията е достигала до него по повече от един канал, включително чрез контакти в публични и институционални среди.
В този контекст възниква въпросът доколко, в качеството си на министър-председател, Кирил Петков е бил наясно с характера на тези дейности и какви действия са били предприети или не предприети.
Излязоха и публични изявления от психолога Иван Игов в национални медии /БНР/, в които се твърди, че Кирил Петков е посещавал хижата на Петрохан. Не е известно Петков да е опровергал или отрекъл това изказване. В тези изявления се описва конкретен случай, при който той е пребивавал там за кратък период и впоследствие е напуснал след конфликт с Ивайло Калушев. Тези твърдения на Игов, обаче също не са независимо потвърдени от други публични източници.
В по-широк контекст се изследват взаимодействията между лица от политическия елит, фигури като Ивайло Калушев и неговите падуани, задкулисно влияние на агенти и офицери от комунистическата ДС, пренесли своите мрежи и лобизъм в настоящото общество, подкрепата и координацията с публични личности като Саша Безуханова.
Имаме споделени твърдения че бащата на Кирил Петков, Петко Петков се е познавал с лично с Ивайло Калушев още преди политическата кариера на сина си. Според тези разкази запознанството им е възникнало при случайна среща по време на парапланеризъм, при която Калушев е бил в компанията на лице, представяно като негов син, Ники, известно нам като Николай Златков – един от загиналите в кемпера под връх Околчица.
Същите източници обясниха, че впоследствие контактите между тях са били поддържани и в периода, когато Кирил Петков вече заема поста министър-председател на България.
Публично достъпните данни от социалните мрежи показват и взаимодействия между профили, свързвани с Ивайло Калушев и бащата на Кирил Петков, реакции към негови публикации, коментари. Подобни публични действия от страна на Калушев се считат за изключителна рядкост, което говори за определена взаимна симпатия.
От цялата сглобена информация досега кристализира, че Саша Безуханова определено е фигура с влияние в средите около Кирил Петков, както и по отношение на темата, свързана с Ивайло Калушев.
Има конкретни свидетелства за комуникация между Саша Безуханова и Кирил Петков, свързана с издаването на документа от Борислав Сандов на НАКЗТ.
Не е ясно какъв е бил процесът на вземане на решения, довел до издаването на този документ.
Редакцията на Биволъ разполага с конкретни имена на хора, запознати отблизо с конкретни обстоятелства, които биха могли да дадат и показания пред компетентните органи, ако това представлява интерес или е от значение за цялостното разследване на причините довели до 6-те смъртни случая.
Борислав Сандов
Борислав Сандов е известен през годините като природозащитник, лидер на “Зелено движение”, който прави политическа кариера като народен представител в две поредни народни събрания и се издига до поста вицепремиер и Министър на околната среда и водите в Правителството на Кирил Петков. Именно в качеството си на министър на околната среда и водите Сандов подписва прословутото Споразумение с НАКЗТ, с което Калушев и групата му получават пълен и въоръжен контрол не само върху хижата, която обитават, но и на голям периметър от района наоколо. Според експерти от МОСВ, това е нарушило правилата и реда за съгласуване и издаване на официални документи или сключване на споразумения от министерството. В поредица от изявления пред различни медии Сандов обясни, че документът е напълно легитимен, акт на добра воля и не дава никакви специални права на Националната агенция. Намеренията си Сандов обясни като едно ръкостискане с това НПО.
Не така стоят нещата на терен обаче. Групата на Петрохан е заградила голям периметър от горите наоколо, разположила е многобройни камери за наблюдение и електросъоръжение за ограничаване на достъпа, заедно с прекъсването на екопътеки и държавни горски пътища, които са били преградени с вериги и не са били достъпни повече. По разказа на кмета на близкото с. Гинци, въоръжените патрули на НАКЗТ дори са искали легитимация и са си позволявали да проверяват и граничните полицаи, които са служили в този граничен район.
Самият Сандов първоначално отрече, но впоследствие призна, че е посещавал хижата и е гостувал на обитателите й там и то нееднократно.
Тези срещи са включвали и обсъждане на теми и позиции, които впоследствие намират отражение в официални документи и действия. В някои срещи е участвал и Асен Асенов, заедно с други лица от разглежданите среди около Ивайло Калушев.
Пример е изготвянето на позиция срещу промените в Закона за горите, която е била обсъждана и оформяна в хижата на Петрохан, с участието на Асен Асенов и останалите от групата на Калушев. Това е модел на съвместно изготвяне на становища и документи в неформалната среда на хижата, а впоследствие се представят официално пред институции и могат да влияят на техните решения.
Тук възниква въпросът, доколко религиозната страна на силно вярващата група от Петрохан се е влитала в политически или икономически активности и колко силно е влияела на персони извън най-тесния кръг, но натоварени с най-големи държавни и обществени отговорности, от които зависи националната съдба на българите.
Борислав Сандов публично заяви, че при издаването на документа от МОСВ не е действал под никакъв външен натиск или указания, а го е направил по свои вътрешни убеждения.
Това, че не е имало натиск не потвърждава, но и не отрича комуникации и влияние от външни фактори приятелски или политически персони, например от авторитетна страна на Кирил Петков или Саша Безуханова, за да има някакво алиби подобен жест от държавата към Калушев и да не остава цялата отговорност еднолично в Борислав Сандов. Очакваме позицията на тези лица, защото е важно тяхното мнение, дали те са имали някакво отношение към процеса, довел до издаването на документа.
Всички тези подробности са от значение, защото един по един те в крайна сметка са довели до трагичния край на 6 човешки живота. Подобна страшна развръзка няма как да остане покрита в мълчание или в праха на времето, а е обречена да бъде изследвана докрай в най-малки детайли и особености.
Наши източници свидетелстваха открито, че представители и ръководители в „Зелено движение“, както и лично Министър Сандов са били предупреждавани още през 2022 г. за Ивайло Калушев. Съществували са лични контакти и разговори между лица от тези среди и Ивайло Калушев, както и с неговия приближен, известен като Ивей.
Депутатът от ПП и тогавашен шеф на Агенцията по горите Александър Дунчев е предупреждавал остро колегите си и персонално Министър Сандов за недопустимостта и дори вредата от подобни споразумения и споделяне на права и отговорности на държавата и една частна военизирана структура, но неговите призиви са пренебрегнати и остават “Глас в пустиня”. Ето какво е написал открито Дунчев още пез 2022 г, след като МОСВ сключва въпросното Споразумение с Калушев и компания:
„Няма нищо по-опасно за държавата и обществото да се появяват паралелни на държавата частни организации, които твърдят че пазят с оръжия и маски природата. Когато няма държава никой не може да гарантира на хората че такива въоръжени, да не кажа, мутренски организации не защитават частни териториални или мафиотски интереси под предлог, че пазят природата. По подобен начин мутри пазеха и строежите на Рилски езера и Банско.
Защитата на природата като държавен публичен ресурс може да се извършва законно единствено от държавни органи, а ние гражданите и обществените организации имаме единствено право да следим за нарушения да сигнализираме и да караме държавните институции да работят. За тази псевдо организация знаем доста притеснителни неща, но по-добре да ви информираме за проблема с обективни аргументи“.
Дунчев е маргинализиран и неговите съпартийци директно му заявяват, че това си е тяхно решение.
В обществото и природозащитните среди Александър Дунчев е известен с биографията си на непримирим и смел защитник на българските гори, отдал десетилетия от живота си на реална битка с #ДървенатаМафия, прекомерните сечи, пожарите и унищожаването на вековните гори в България. Той е един от знаковите активисти, за опазване на защитените територии и изработването на ново антикорупционно законодателство за опазване на горите и природата в България. За съжаление неговите предложения не бяха взети под внимание от Правителството на Кирил Петков и не се превърнаха в приоритет на “Продължаваме Промяната”, както гласяха първоначалните обещания и заявки на тази политическа сила.
Очевидно поддръжниците и лобистите на Калушев са били по-влиятелни и силни за управляващите тогава политици от ПП и техните ментори, отколкото мненията, призивите и каузата на собствените им съратници и съмишленици, особено на такива с десетилетен бекграунд зад гърба си в реална битка срещу #Олигархията, #Корупцията, #Задкулисието и икономическите интереси на #Статуквото. Неслучайно всички подобни позиции, мнения и гласове бяха маргинализирани и напуснаха силно фрустрирани редиците на тази партия.
Влиянието на сина на Агент “Живко” от ДС е било по-силно отколкото изглежда и това личи от съвместна снимка, направена на Трифон Зарезан, на която се виждат Ивайло Калушев заедно с представители на „Зелено движение“ и политици. На тази сбирка заедно с Калушев е присъствал и Ивей,запечатано на друга снимка от събитието.
Тези обстоятелства поставят въпроса за степента на проникване на влиянието на групата от Петрохан в “зелените” общности и доколкото то изиграва деструктивна роля за вътрешно разделение, разцепление и в крайна сметка за дискредитиране на висшите идеи и каузи на голямата част от тези хора за съхранение и опазване на природата в България, в условията на властващо беззаконие, олигархични своеволия, високо ниво на #Корупция и неработеща Съдебна система. Може ли това да обясни и възникналото несъответствие между публично заявяваните позиции и реалната политика на действия и бездействия реализирана от някои фигури в тази сфера, след като те придобиха изпълнителната власт в държавата.
Подобен анализ предстои да се направи и в по-голям мащаб за щетите, фрустрациите, разцепленията и на практика обезсилването, които нанесе политиката на ПП и ДБ върху автентичното движение на обществена Съпротива срещу олигархичния модел и управлението на #Борисов-Пеевски в последното десетилетие. Доколко това е било планирано поведение, участие и #Сглобка с Мафията и ако е така, #КОЙ стои зад кадър в тази пиеса?
В настоящите избори Борислав Сандов не се кандидатира за народен представител. Очакваме от него да ни даде логичен и мотивиран отговор на това свое решение и има ли то връзка с инцидента в Петрохан и Околчица.
Различно е поведението на неговия заместник в МОСВ и съпартиец Тома Белев, който не се оттегля от активна политическа дейност и в момента е кандидат за народен представител от Антикорупционния Блок, в който влезе и Зелено движение, след като се отдели от Продължаваме Промяната.
Христо Иванов
В последния период Христо Иванов се оттегли от активния политически живот, подобно на Кирил Петков и си подаде оставката, като Лидер на “Да България” заради политическия провал след безпринципната #Сглобка, която направиха “добрите” сили с обявените за главни врагове на демократичното общество ГЕРБ и ДПС.
В спомените на свидетели, познаващи Христо Иванов, той се е познавал с Ивайло Калушев. Говори се и за пресечни точки със средите, близки до Иво Прокопиев и Асен Асенов, който както по-голе споменахме е забелязван да присъства на сбирки на Изпълнителния съвет на Да България, като наблюдател
Преди няколко дни колежката Катя Илиева от „Евроком“ ТВ зададе няколко общи въпроса на Христо Иванов, свързани с Ивайло Калушев, на които той отговори отрицателно. Публикуването на мнението му е със съгласието на Катя Илиева.
АудиоЗапис на разговора между Катя Илиева и Христо Иванов.
Опитите ни да се свържем със Саша Безуханова и Васил Терзиев на телефоните им за коментар не бяха успешни. Биволъ ще публикува отговорите им на въпросите ни, ако те се съгласят да отговорят.
В непосредствения период след като беше потърсен за коментар Христо Иванов в социалните мрежи беше регистрирана особено засилена активност на профили, подкрепящи Христо Иванов, като преобладаващия тон беше спектър от език на омразата, до откровено неверни, тенденциозни, лъжливи и клеветнически нападки спрямо Биволъ, в стил късна “Тройна коалиция”, Пеевска мръсна кампания и ГЕРБ-джийски тролски отряди. Тези обстоятелства сами по себе си издават порочния начин, по който политическата каста с нейните властови и финансови ресурси се опитва да “запуши устите”, да дискредитира публично и да заглуши свободните медии, дръзнали да питат, да се съмняват и да не следват зададената “Партийна линия” според конкретните предпочитания на един или друг политически субект.
Списъци с кандидат-депутати в Мексико
Наш източник, присъствал на срещи в Мексико в началото на 2017 г., разказва как Ивайло Калушев лично е се е похвалил със списъци с бъдещи кандидати за народни представители от „Да България“, изпратени му от Христо Иванов, още преди те да бъдат обсъдени в официалните партийни формати. Предназначението на списъците е бил Лама Иво да ги одобрява чрез своите духовни сетива и чрез извънземните си „колеги“ (виж част 1 на разследването) Калушев е споделил, че от него се очаква да посочи, кои от имената имат най-големи шансове в политиката и кои не, за да бъдат поставени на по-задни места.
Според същия свидетел в тези списъци са фигурирали имена като Христо Иванов, Ивайло Мирчев и Надежда Йорданова, Антоанета Цонева както и други известни лица, свързани с ръководните структури на партията.
В разговор Калушев е коментирал имената в списъците с твърде иронично отношение и дори насмешка към „наивните“ учредители на Да България. Изтъквал е, че има пряк достъп до процеси, които не са известни, но ми дават големи възможности за въздействие и контрол. В тези показания се споменава още, че Калушев е говорил за своите близки контакти с Иво Прокопиев и Асен Асенов, както и за по-ранно планиране на проекта „Да България“ в периода 2014–2015 г., включително и за наличие на външна подкрепа при реализирането му, визирайки посочените лица и други, които без да уточни кои са те.
Тази информация е валидирана допълнително и от публични записи и изявления още преди няколко години, в които се описва ситуация със списъци за одобрение и процеси в Мексико около „Да България“ през 2017 г., без обаче да назовава пряко името на Ивайло Калушев. По това време още никой дори не е и чувал за Калушев, който излиза от тесния кръг на своите контакти и става публично известен едва след трагедията в Петрохан и Околчица.
По информация от свидетелски източници, след като в тесен кръг в „Да България“ през м. март 2017 г. става известна информацията за обсъжданите в Мексико списъци с бъдещи кандидати за народни представители и начина, по който те са били представяни от Ивайло Калушев, в разрез с декларираните принципи и вътрешнопартийни процедури, настъпват незабавни вътрешни размествания.
Разгаря се скандал и редица учредители напускат партията, като сред тях са членове на Изпълнителния съвет – Александър Дунчев и Кирил Петков, както и учредители като Петко Петков, Виктор Димчев, Атанас Русев и още няколко човека. Според тези данни напусканията съвпадат напълно по време с вътрешни разговори и реакция на получената информация, което поставя въпроса дали става дума за обикновени организационни разногласия или за последица от конкретни събития, станали известни на ограничен кръг хора.
Тази проверима информация налага и питането дали Христо Иванов отговаря честно на журналистическите въпроси или се опитва да прикрие неудобни истини. Един обикновен тест с полифизиограф може лесно да отговори на този въпрос. Тогава надделяващо се оказва обстоятелството, че част от тези хора избират да не изнасят публично скандалната информация пред съпартийците си, от лоялност и мотивирани, че в партията има и хора, действащи добросъвестно и в очакване за реална #промяна.
Днес Христо Иванов и Ивайло Мирчев отново са заедно в политиката в навечерието на изборите. Мирчевгласно настоява за “Пълната истина за „Петрохан“. Точно това правим последователни и търпеливо и ако не институциите и разследващите, поне ние ще се опитаме да удовлетворим обществените очаквания. Информацията обаче е толкова много и толкова разнообразна, че няма начин да бъде поднесена в проста и кратка форма, за да се сглоби целия пъзел от амалгамата на цялостната картина за Феномена Петрохан.
Известни ли са на търсещите истината политици и протестиращи “жълти сърца” цялата картина от 2017 г., включително разказите за списъците, показвани в Мексико от Ивайло Калушев, и начинът, по който са били обсъждани имената в тях? Известно ли е, че Христо Иванов и Саша Безуханова за знаели за този скандал и не са го обсъждали с приближените си.
Дали и името на Ивайло Мирчев е било част от тези списъци засега не можем да потвърдим. На първите избори резултатът е 2.28%. Днес ролята на същите фигури е различна. Безспорно развитието им в политиката има много бърз и видим подем, който не искаме да допускаме, че се дължи на някаква задкулисна подкрепа или проект от скрити зад бекстейджа на обществения дебат сили.
#КОЙ е знаел какво още тогава — и защо по тази тема днес се говори толкова пестеливо и дори се отрича от Христо Иванов?
Истината не е въпрос на време или нечий интерес, а на воля дали да бъде открито изречена и разкрита.
Кметът Терзиев
На фона на останалите „лами“ в политиката, които отричат, мълчат или дори грубо лъжат и манипулират, кметът Васил Терзиев изглежда най-неприкрит и откровен в поведението си. Той поне говори.
Терзиев направи поредица от публични изявления относно контактите си с хижата на Петрохан.
Първоначално заяви, че е посещавал „пътеките около Петрохан“, след което уточни, че е бил и в самата хижа 2–3 пъти. В последващи изказвания броят на тези посещения нараства до 8–10.
Подобна динамика се наблюдава и при информацията за направените дарения. Първоначално се посочва сума от около 50 000 лв, после станаха към 70 000,а впоследствие общият размер на даренията, включително от него и съпругата му, надхвърли 250 000 лева. Не знаем засега това ли е последната цифра, но ако разследващите благоволят да хвърлят някаква светлина след изборите, както им е разпоредено, предстои да разберем.
Искахме да попитаме Терзиев защо още в началото не била представена цялата информация за размера, характера и целта на тези дарения.
Васил Терзиев е дългогодишен бизнесмен, а в подобна среда решенията рядко се вземат без ясна логика и измерим краен резултат.
При такива отношения често действа проста логика – знакът „=“. Това, което стои от едната страна, предполага еквивалент от другата.
Когато се посочват суми от порядъка на над 250 000 лева, естествено възниква задачата какво стои от другата страна на това уравнение и какъв е конкретният контекст на тези дарения. Защото сумите са превеждани по личната банкова сметка на Ивей, а не на тази на НПО-то.
В този смисъл неяснотите за мотива и целта на подобни средства остават ключови, особено когато става дума за фигура с опит в среда, в която финансовите и управленски решения по правило са прагматични обмислени и са изцяло обосновани и целенасочени.
Преводите по сметката на Ивей отваря веднага питането защо подобни средства не са преминавали по прозрачен институционален път? Терзиев не отговаря на това, освен с обяснението, че така са искали от Калушев и компания. Много наивна причина, за да бъде взета сериозно от устата на утвърден бизнесмен и настоящ кмет на най-големия български град.
Каква е била конкретната цел на тези средства остава без ясен публичен отговор.
Произходът на Терзиев от фамилия с 2 предишни поколения роднини, изцяло служила в структурите на #ДС, само могат да дадат насока, но не и конкретна цел на подобни крупни финансови взаимоотношения.
Васил Терзиев сам публично си разказа, че е пребивавал в хижата на Петрохан и е описал мястото като сигурно и приятно, както и че е имал готовност и желание отново да предоставя средства.
Възниква неизбежният въпрос – какво е било известно на Терзиев към момента на тези дарения и на каква основа той е вземал тези нееднократни свръх щедри решения? Имал ли е представа Васил Терзиев за сигналите в ДАНС и ГДБОП по отношение на сигналите срещу Калушев за чувствителни теми при положение, че информацията оттам за подаваните сигнали е била изтекла отдавна и дори майката на Валери Андреев го призна открито. Като човек със семейни дълбоки връзки в службите още от комунистическо време Терзиев едва ли би превеждал огромни дори и за всеки печеливш бизнес дарения на субекти, които не са били проучени най-малкото от него в дълбочина, за да знае дали не става въпрос за спекуланти, шарлатани, или измамници. Дори преводът и дарение на минимални суми провокират в обикновения човек да има някаква представа и сигурност, че парите му няма да потънат в нечии нечисти дейности. А ако да речем Терзиев не е бил проучил групата и се е доверил да речем на промотирането на Асен Асенов, това дали не говори, че кметът на София е лесно манипулируем и утре може да постъпи така безотговорно и с обществените средства!?
Липсата на ясен и последователен отговор по тези въпроси не просто оставя темата отворена – тя неизбежно поражда съмнения, които пряко се отразяват върху доверието към всяка подобна публична фигура.
От всичко, което е изнесено досега за групата на Ивайло Калушев от Петрохан сигурното е, че тези хора са разполагали с практически неограничен финансов ресурс, притежавали са скъпи недвижими имоти в България и в чужбина, имали са най-модерна техника, оборудване, високопроходими коли, яхта за трансокеански плавания, много оръжия и боеприпаси, които също струват значителни суми пари. Източниците, които излизат за финансиране са от “приношения”, дарения, и неформални такси, които са събирали за курсове, лекции, обучения. Дали начинът им на живот, недвижимости, луксозни коли, вещи и техника, може да бъде осигурен от непрекъснатите дарения? Хората в тази група са имали планове и най-малкото са гледали напред, за да придобият и още един атрактивен имот на няколко километра от морето до Царево. Всички врати са били отворени пред тях. Институциите не са ги преследвали – напротив, отказвали са да се занимават със сигналите, Критиците на тяхното царство край Петрохан не са имали никакъв шанс да бъдат чути от държавата, напротив държавата е осигурявала пълен комфорт и чадър върху живота на Калушев и сие. Оплакванията са били потулвани без внимание. В същото време едни от най-богатите и влиятелни хора в България са демонстрирали фантастична дарителска щедрост към този кръг, съчетана с много близки и приятелски интереси. С една дума всички врати са били отворени и един безоблачен, добре осигурен живот в лукс сред природата, е била сбъднатата мечта на хиляди обикновени хора.
Какъв е бил повратният момент, вододелът от който започва да надделява в нечие съзнание неизбежността, за да започне закриването на сайтове и сървъри и трансформацията на банкови сметки. Разбрахме от Ралица, майка на Николай Златков, че Калушев имал написано завещание. Много малко, само обречени хора на 50 г. /колкото е Калушев/, ще се сетят да си впишат и оставят завещание, ако действително има такова.
Понякога неочакваното се оказва най-трудната истина. Ние се стремим да разкрием, съберем и опишем цялата информация за Петрохан и хората, които са живели там от различни страни, в различни аспекти на тяхното битие и природа. Тези аспекти не са противоречиви, както ще си помисли някой, те са просто отделните страни на една обща част, която не може да бъде видяна в цялост без съчетаването на всички цветове и форми.
В крайна сметка както за нас, така и за цялото българско общество е от съдбоносна важност, когато става дума за такъв живот, такива суми, такова влияние и връзки, такива контакти и такава – ще бъде ли казана цялата истина? Без филтри, избирателност, политически пристрастия избирателност, криене, недомлъвки, манипулации или религиозен фанатизъм.
Още кои са посещавали хижата на Петрохан?
Те са отлично запечатани на откритите кадри от камерите – цветни, с висока резолюция и обхващащи големи периоди назад във времето. Обемът на тези записи е огромен и тяхната обработка все още продължава, но не е ясно дали ще ги видим някога, защото зависи кого са записали.
На тях се вижда как е протичал животът в хижата – кой е идвал и си е отивал, кой е пребивавал там, кой е оставал да нощува, както и редица други детайли от ежедневието, включително разговори по телефони и контакти с различни хора. Вижда се и как сутрин на място пристига служебен автомобил с шофьор, който взима конкретно лице от хижата – част от повтарящ се модел на поведение.
Някои от лицата, споменати в настоящия материал, са запечатани на тези кадри.
С какви още данни разполагат разследващите органи, включително от електронни устройства и записи, и как те се вписват в описаните връзки между личности от политическия и обществения живот.
Настоящият материал представя само малка част от тази картина.
Политическите фигури, свързвани с този кръг, отлично знаят какво се е случвало около „Петрохан“. Те са наясно и каква е причината довела до кръвопролитието.
Това вече не е въпрос на предположения, а на знание и на избор какво да бъде премълчано. По най-чувствителните теми, включително тези, свързвани с непълнолетни, липсват всякакви ясни отговори. Това мълчание не просто поражда съмнения – то ги задълбочава. Въпросът не е дали са били наясно, а защо това не е било достатъчно, за да се прекъснат тези връзки.
Остава и друг въпрос, какво точно е поддържало тази близост: влияние, зависимости, # Задкулисие или убеждението, че някой там може по ирационален начин да „вижда“ и да подрежда бъдещето им.
Очертава се модел, при който политически решения и лични кариери се преплитат с неформални влияния, далеч от всякакви публично заявени принципи. Това прилича повече на зависимост от „оракул“ със специални сили, отколкото на рационална политика. Тази практика е позната още от древността, тя е движила цели цивилизации в миналото. Днес е трудно обяснима в съвременна демократична среда за рационалното мислене, но е факт, че нейни прецеденти съществуват в целия свят. От определен ъгъл дори фанатичната преданост и вяра в определена идеология или Лидер, като фашизъм, комунизъм или радикален ислям имат съответните проекции на подобно мислене. И ако това е било известно на повече хора когато е можело, въпросът остава същият: кой е знаел, кога е разбрал – и защо е мълчал? А ако е мълчал, дали носи отговорност за отнетите човешки животи!?
За да стигнем точно до тази арогантност – на една прослойка, която очевидно се възприема като недосегаема, убедена, че може да надскочи всеки човешки и цивилизационен морал, утвърждаван с хилядолетия, и възпитавана, че всичко ѝ е позволено в името на властта и благосъстоянието.
Ако тук са заложени осакатени и прекъснати животи, особено на млади хора и деца, наистина е недопустимо до днес да няма ясен и категоричен отговор.
Тук вече не става дума за интерпретации, а за мълчание. За избор да не се говори. За избор да не се носи отговорност. Винаги позорен избор.
Затова задаваме въпросите директно – към Васил Терзиев, Саша Безуханова, Кирил Петков, Петко Петков, Борислав Сандов, Христо Иванов, Асен Асенов, Бойко Станкушев, Андрей Янкулов и други свързвани лица. Това са близките хора до Калушев. Това са поне засега тези, които са подържали най-близки отношения с него и неговия колектив.
Какво ви е било известно, какво е било премълчано и защо?
Защото, когато толкова много запознати хора мълчат толкова дълго, това вече не изглежда като случайност. Вероятно те ще отговорят, че просто няма какво да кажат. Или че чакат официалните становища на разследването. Нищо подобно те предварително чрез пропагандните си трибуни обявяват, че разследването е манипулирано, внушават това и на своите аудитории. Но в същото време говорят, но това, което знаят, а това, в което искат да накарат публиката да повярва. На фона на мълчанието и страха на всички останали тази версия придобива институционалност и групата от Петрохан се канонизира. Сигурно сред тях има мъченици, преживели такава смърт, но кои точно са те и кои са другите?
Няма как да се подмине официалното изявление на новия Главен секретар на МВР в ефира на “Свободна Европа”, че
Няма 7-ми външен човек на Петрохан
Каквото и да означава това, ясно е от най-авторитетния източник на институция, разследваща трагедията, че драмата е вътрешна. Не можем да търсим 7-ми външен фактор причинил смъртта на групата. И това го казва “кредибилният” нов и “добър” Главен секретар на “нашето МВР”, не някоя марионетка на Калин Стоянов и Даниел Митов.
Когато тази илюзия се разпадне, остава само едно – въпросите, които вече не могат да бъдат заглушени.
Това е пътят, който води до този трагичен край. А след него неизбежно идва опитът всичко да бъде заглушено и забравено. Само че има хора, които са били част от тази картина. Хора, които знаят какво се е случвало. И хора, които вече започват да говорят и да търсят край на този кошмар. Съществуват и записи, и документи, които тепърва ще излизат наяве. Едно е сигурно – истината няма да остане скрита. Колкото и да е неудобна, тежка и ужасяваща.
Нашият апел е към всички, които знаят нещо: заради хората, заради човечността и заради истината – свържете се с нас. Всяка информация има значение. Всяка нишка помага да се сглоби пъзелът.
Изборите предстоят. Без Оракули, без Лами, без Deu ex Machina. Само с “вътрешния ни глас” като в оня плосък виц за каубоя в прерията.
Може ли да се спечели от охрана и контрол на защитените зони
“В последните години Калушев е бил допълнително усъвършенстван, „създаван“, подпомаган и пазен, като по данни и запознати с плановете вътрешни източници чрез него и организациите, които е регистрирал, са се подготвяли схеми за усвояване на стотици милиони евро от Плана за развитие и други фондове от кръгове на свързани с него НПО-та.
Ключът е скрит в подписаното от МОСВ Рамково Споразумение с организацията на Калушев НАКЗТ.
Това Рамково споразумение е без пари към момента на месец февруари 2022 г, но то ес потенциал за влияние утре. Най-важното е как НПО се позиционира около бъдещото финансиране за „Натура 2000“
На 8 февруари 2022 г. Министерството на околната среда и водите подписва рамковото споразумение със сдружение „Национална агенция за контрол на защитените територии“. На пръв поглед документът изглежда административен и лишен от финансово съдържание. В него няма нито бюджет, нито конкретни ангажименти за плащания. Както се изказа и Боби Сандов –
Това е само едно стискане на ръце
На пръв поглед е така. Оставяме настрана спорните моменти около конституционната съобразност на клаузите в Споразумението. Те са предмет на друг дебат. Тук искаме да се фокусираме на внимателния прочит. Той показва, че реалната му стойност не е в парите, които дава днес, а в позицията, която създава за утре – в самото ядро на процесите, през които ще се разпределят европейските средства за „Натура 2000“.
Формулировките в текста са показателни. Става дума за „подкрепа при осигуряване на регулаторни и контролни функции“, за „систематичен контрол и превенция“ и за участие в „мониторинг и контрол за изпълнението на мерките“.
Това не са периферни дейности. Това са именно онези нива, на които се дефинира какво ще се финансира, къде ще се финансира и по какви критерии ще се разпределят средствата.
Европейското финансиране за „Натура 2000“ в България е разпределено между няколко програми – „Околна среда“, земеделския стратегически план, LIFE и други инструменти. Общият обем средства, които се очаква да бъдат насочени към тези зони в рамките на текущия програмен период, е от порядъка на стотици милиони евро, като само по линия на пряко управление, мониторинг и мерки за опазване могат да се разглеждат суми в диапазона от приблизително 100 до 150 милиона евро. Това е финансовият контекст, в който трябва да се чете едно на пръв поглед „нефинансово“ споразумение.
В този контекст достъпът до процесите се превръща в самостоятелна валута. Участието в планиране и консултации дава възможност за ранна информация за предстоящи процедури, за ориентация в приоритетите и за предварителна подготовка на проектни предложения. Още по-съществено е, че този достъп позволява влияние върху самия дизайн на мерките – върху това как ще бъдат формулирани допустимите дейности, какви индикатори ще се търсят и какви разходи ще бъдат признати. В една система на конкурсно финансиране това означава не просто по-добра информираност, а потенциално структурно предимство.
Мониторингът добавя второ ниво на това предимство. Участието в наблюдение и събиране на данни за състоянието на защитените зони означава достъп до първична информация – къде има проблеми, кои територии ще бъдат приоритизирани, какви мерки ще бъдат обосновани като необходими. Тези данни впоследствие се превръщат в основа за проектно финансиране. Организация, която участва в тяхното създаване, неизбежно е в по-добра позиция, когато кандидатства за реализация на същите мерки.
Към това се добавя и ефектът на институционалната легитимация.Официалното сътрудничество с министерството не е просто формалност. То създава доверие, улеснява достъпа до партньорства и увеличава тежестта пред управляващите органи на програмите.В практиката на европейското финансиране това често се оказва решаващ фактор, особено при комплексни проекти, изискващи консорциуми и координация между различни участници.
Когато тези елементи се съберат, се очертава и реалният финансов хоризонт. Ако се приеме, че в рамките на програмния период реално ще бъдат усвоени дори половината от наличния ресурс за управление и мерки по „Натура 2000“, това означава активен финансов поток от порядъка на 50 до 80 милиона евро. При типичните практики на участие на НПО в такива проекти, като партньори, подизпълнители или доставчици на експертни услуги – дори ограничен пазарен дял от 5 до 10 процента би означавал потенциален финансов обем между 2.5 и 8 милиона евро, разпределен във времето и през различни проекти.
Разбира се, това не е гарантиран приход и не произтича директно от споразумението. Но е напълно реалистичен сценарий при наличие на достъп до информация, участие в планиране и изградени институционални връзки. Именно тук се намира същинската стойност на подобен документ – не в текущите му клаузи, а в бъдещите възможности, които отваря.
Рамковото споразумение не дава и не прехвърля пари, а нещо много по-стратегически важно и това е позиция.В кратко и прогнозируемо бъдеще в която финансирането е предвидено след планирането, позицията често се оказва ключово по-важна от самия бюджет.
Точно тук всички замесени политици вече трябва незабавно да бъдат обект на проверка за ролята си във всичко, което се е случвало и се е случило на Петрохан и Околчица. Дори самото допускане за обсъждане на евентуални лобистки или корупционни схеми, е предпоставка за разчистване на сметки при конфликт или тежки разногласия на интереси. Всъщност именно тези лица, по данни и свидетелски показания, се очертават като катализатора, без който случилата се трагедия трудно може да бъде обяснена.
„Неблагодарните“ политици днес мълчат, мълчат въпреки всичко.
Дали всичко е било само за власт и пари, и още пари или има и нещо друго, което обяснява това мълчание и търсенето на „компромати“? Факт е, че тази среда е била подкрепяна и поддържана, създавайки усещане за абсолютен комфорт, безнаказаност и неприкосновеност около Калушев и неговия кръг. Когато тези хора постепенно губят влияние и ресурсът рязко намалява, същата тази среда се разпада. Калушев и групата му остават „кръгли сираци“.
И изведнъж никой вече не иска да има нищо общо с един дискредитиран „лама“, превърнал се дори в неудобен фактор, ако са възникнали разногласия в кризата, която не е била предизвестена от пророчеството. Ако този лама разполага обаче с изключително чувствителна и богата информация за много хора, тогава рискът става съдбоносен.
Но всичко казано дотук бледнее ако действително се окаже, че има десетки деца, засегнати по някакъв начин от методите на лама Калушев. Един проговори и беше веднага заклеймен дори от собствената му майка, безпрекословно вярваща в светостта на “живия бог”. Хейтът по адрес на Валери Андреев и всякаква липса на емпатия от определени групи, които просто го обвиняваха по подразбиране е чудовищно явление, защото тук забелязваме феноменът на “дадзибао” в комунистически Китай, когато само разлепянето на враг на народа на оградата или улицата, дава прави на всеки верен на Революцията гражданин да го линчува и дори убие, в знак на фанатична преданост на директивите, които партийните Вождове и Учители са спуснали, като жалони на светоглед, правилно поведение, дисциплина и ценностна система.
Отвратителен и уродлив модел, в който няма въпроси, няма съмнения, няма отговори. Дали някой можа да си представи, че възрастният днес Валери е бил даден безрезервно и без никакъв контрол на Калушев от родителите си, когато е бил още дете, че е бил откаран на хиляди километри от България и не е имало никой, комуто да сподели, да се оплаче или просто да знае, че може да разчита, освен на поелия да го превъзпита настойник. Може ли някой да си представи детските съзнания как могат да бъдат травмирани завинаги от подобна съдба, дори да изключим ужасите описани от Валери Андреев пред журналисти, които не са жълта, а сериозна медия със съзнанието за ясни критерии в журналистиката.
Всеки от споменатите имена до момента в нашите разследвания може да се затвори поне във вътрешната си стаичка и насаме със себе си и с Богъ да си направи своята собствена равносметка с въпроса каква е била ролята му – съдействие, връзки, подкрепа, лъжа или просто мълчание. За да могат поне вътре в дълбоката си същност да осъзнаят и поемат своята собствена отговорност за 6-те отнети човешки живота и за душите на невинните, които викат към нас от отвъдното.
Ако продължават да мълчат и да отричат, ако останат верни на лъжата, вместо на истината, то ще изгубят последния си шанс за спасение.
Биволъ ще продължи с разследванията си и всичко, което може да бъде разкрито по Аферата Петрохан, докато цялата Истина не бъде разкрита и показана на измъченото ни и разкъсано от съмнения и болка общество
Част 1
ТАЙНИЯТ ‘ОРАКУЛ’ НА ПОЛИТИЦИ: СЕАНСИ, ЗАПИСИ И ИЗПОВЕДИ
Тайни сеанси с политици, политически връзки и историята, която свършва в Петрохан
Отвъд аванссцената
Случаят „Петрохан“ предизвика силен обществен отзвук, съпроводен от множество версии, интерпретации и спекулации. В отсъствието на ясна и проверена фактология, публичният дебат бързо се поляризира. Настоящото разследване има за цел да изведе установимите факти, да ги подреди в логическа последователност и да очертае контекста, в който те придобиват значение.
Събраната информация се основава на множество свидетелства на родители, бивши участници и лица, имали пряк или косвен контакт със средата около Ивайло Калушев, както и на документирани материали, включително записи, публикации и архивни данни. Част от източниците са анонимизирани по съображения за сигурност. Редакцията разполага с техните свидетелства и самоличности, както и с допълнителни данни, и е готова да ги предостави на компетентните институции при необходимост.
От тези допълнителни свидетелства и данни се очертава структура с ясно изразена йерархия, практики на психологическо въздействие и контрол, както и специфичен модел за привличане и задържане на участници, включително непълнолетни. Описват се от първо лице системни „сеанси“, в които се използват техники, представяни като хипноза, духовни практики и „лечебни“ методи, както и употреба на психоактивни вещества в определени контексти. Данните сочат също наличие на вътрешни механизми за санкциониране на несъгласие, както и за ограничаване на контактите с външната среда, включително семейства.
Паралелно с това, редица свидетелства поставят въпроси относно взаимоотношенията на Калушев и обкръжението му с лица с публично влияние, заедно с изявени представители на политическия и бизнес елити. Описват се посещения, финансови взаимоотношения и търсене на услуги, свързани с предсказания и влияние върху ключови събития. Тези твърдения излагаме под условие, че подлежат на допълнителна проверка и са предмет на последваща част от разследването.
Настоящият материал не прави правни квалификации или заключения, а представя факти, свидетелства и твърдения, подкрепени с наличните към момента доказателства, записи и документи. Целта е да се изясни дали зад случая „Петрохан“ и трагедията на отнетите 6 човешки живота стои изолиран инцидент или дългогодишна дейност с по-широк обхват и потенциални институционални измерения.
Какви са последствията от тази трагедия и има ли тя своята проекция в нещо повече от конкретната персонална драма за жертвите и техните близки, на които нашия екип изказва своето най-дълбоко състрадание и съболезнование.
Част 1
„Няма разлика – ако ти кажа, че небето е розово утре, за теб или то е розово или ти не си истински ученик… Дори един косъм да ти кажа да си изскубеш от носа и ти да го нарушиш е признак, че не знаеш какво правиш”. Ивайло Калушев към ученик
———
„Ако си политик, и твой най-добър приятел ти каже, че там горе в планината има свещен лама, който може да ти предскаже наистина бъдещето, и ти отидеш, с какво би възнаградил ламата, ако познае? А ако след това разбереш, че този лама, с висшите си сили, може да помага, да лекува, дори да променя хода на събитията при нужда, например да спечелиш изборите, или да помогне на жена ти, с какво би го възнаградил, ако всичко това се случи? С КАКВО???“
Ужасът от Петрохан и истерията, която той породи в обществото ни, все още няма разумно обяснение, а спекулациите по темата значително надхвърлиха човешкото въображение. Обществото се раздели на два противоположни полюса, без ясна фактическа основа, за което съществена роля изигра намесата на политически сили и лица, свързани малко или много с аферата Петрохан. И разбира се средствата, които се насочват към определени лица, медии и телевизии, пропагандирайки фантастични конспиративни теории.
Големият въпрос остана да виси във въздуха, защо политици и техни приближени са посещавали често района на Петрохан и групата около Калушев и са дарявали значителни суми, за какво? И защо, от друга страна, редица държавни институции са упражнявали огромен чадър над тази общност? Очевидно боровинките или „готините пичове“ в хижата не са били основната причина, всеки може да си бере свободно и безплатно боровинки, и не само на Петрохан, а „готини пичове“ под път и над път.
Този разследващ материал отговаря именно на тези основни въпроси и не е плод на художествена измислица или хипотеза, а се основава на свидетелства на родители на деца, хора, познавали Калушев, когато са били деца, както и оцелели хора от структурата или близки до нея, пожелали анонимност. С оглед защитата на свидетелите, част от имената и конкретните детайли са умишлено променени или обобщени.
Онова, което се е случвало в общността на Ивайло Калушев е основната нишка, която води към разбирането на мотива зад случилото се.
Сеанси
Тайните практики на Калушев са се състояли главно от специални сеанси и медитации и те са били с различна интензивност, понякога по няколко на ден. Сеансите са траели от десетина минути до няколко или повече часа, в зависимост от характера и сложността на ‘задачата’, като често са участвали повече от един човек, особено когато са се опитвали да правят т.н. от тях ‘облъчване’, или казано с други думи, да повлияят някому за достигането на желана от тях цел.
Сеансите са били използвани за:
- Предсказания за бъдещето или достигане до информация за неизвестни факти и обстоятелства от настоящето.
- Повлияване на бъдещи събития или такива от настоящето
- Помощ или нанасяне на вреда на хора
- Достигане на специални състояния под въздействието на наркотични вещества
Почти всички сеанси са се записвали с личния аудиорекордер на Калушев, в някои случаи са правени и видеозаписи. Водени са и записки, понякога и в зависимост от обстоятелствата. Сеансите са се водели най-често от Калушев, а когато са участвали по-външни хора, почти винаги са провеждани от Невена Стаева.
АудиоНачалото на сеанс, воден от Невена Стаева
Факт е, че Калушев и баща му Георги официално са завършили специалните курсове по регресивна хипноза под личното ръководство на Долорес Канън (създател на метода QHHT (Quantum Healing Hypnosis Technique) в Русия още през 2011 г. Но началото на сеансите датира от много години преди това.
Протичане на сеансите
Когато водещият е преценявал, че участникът е достигнал достатъчно дълбоко състояние на съзнанието, обикновено след стандартните техники на хипноза , започва т.нар. „призоваване“. Обикновено се „призовават“ същества, понякога представяни като фигури от тибетския будистки канон. Личен фаворит на Калушев е бил Дордже Легпа – защитно божество в тибетския будизъм. Понякога е бил „викан“ и образът на Гуру Ринпоче (Падмасамбхава).
В много други случаи и най-често са се „отзовавали“ т.нар. „колеги“. Калушев многократно е обяснявал, че така нарича извънземни същества, с които твърди, че е в пряк контакт (виж по-долу раздел „Извънземни“).
АудиоНевена моли за връзка с “колегите” по време на сеанс
Вероятно реалният шаблон, който Калушев е имитирал, е известният тибетски оракулски модел, свързан с т.нар. Nechung Oracle: традиция, при която медиум влиза в транс и се смята, че чрез него говори защитно божество. В тибетския будизъм обаче подобни практики се извършват само в манастирска среда и под строг религиозен контрол.
Към разумът, който е извикван, най-често се задават въпроси или се отправят молби за съдействие. Ако се иска да се промени нечие мнение или да се склони лице към даден акт, то „колегите“ са молени да “облъчват” въпросния човек. Примери за това са родителите на децата, които са били подлагани на „облъчване“ в множество сеанси. Включително и така нареченото в религиозната общност „разбиване“, т.е. освен ритуали с поднасяне на алкохол и благоухания на определени защитници, са правени и сеанси пряко насочени срещу даден човек или група от хора.
„И сега ще извикаме Дордже Легпа, Рахула и Екадзати и ще ги помолим да действат брутално, унищожително и безпощадно. Да не остане грам съпротива в Х. Кажи ми какво се случва. Сега ще започнеш да ги усещаш като една вряла енергия, по-гореща от слънцето…“ – заклинание от лама Иво по време на сеанс
Много от родителите на децата са „облъчвани“ да бъдат слаби, да не задават въпроси, да дават пари.Понякога „облъчването“ е било за търсен позитивен ефект: да се помогне на някой да оздравее, да се чувства по-добре и т.н. Не са редки случаите, в които Калушев е помагал наистина на свои роднини, приятели и техни близки, като е лекувал болните им деца (и дистанционно и на място) по време на сеанси. Имало е случай, в който е помогнал дистанционно на човек, изпаднал в кома повече от година, след много тежка катастрофа.
С течение на времето много приятели и познати на Калушев са разбирали за способностите му и са ги ползвали, както намерят за добре. А Калушев е помагал отделно на всички, които са били подходящи, според неговите собствени критерии. Деца момченца, богати родители, влиятелни хора, както и политици, са били винаги от особен интерес.
Имало е и сеанси за проучване хора и събития от разстояние подобно на т.нар remote-viewing. Калушев е казвал, че remote viewing обучението в американската армия е много повече от мит, a и че работи, както при сеансите.
Когато събитието е било особено голямо, като например приношения за даряването на огромна сума пари, всички от обкръжението са се включвали в сеансите. В тези случаи, който не е правел сеанс, е медитирал, често групово.
Извършвани са и ритуали, насочени към т.нар. защитници от тибетския будистки пантеон, както и т.нар. „гневни практики“, най-често свързвани с фигурата на Ваджракилая. В тибетския будизъм Ваджракилая е едно от най-мощните гневни божества и е свързано с тантрични практики за унищожаване на препятствия и негативни сили, които традиционно се извършват само в манастирска среда и под ръководството на обучени учители.
При сеанси с по-външни хора на групата или такива с малък опит, основният фокус е бил върху това, което самите тях ги е интересувало, или на това те да бъдат насочени, за да “преживеят” свои минали съществувания като човешки и нечовешки същества: животни, богове, растения и дори предмети. В детайли са „изследвани“ въпроси свързани с миналото, настоящето или бъдещето. За болести, битови проблеми, връзки и социални взаимоотношения, политика и всякакви други въпроси от битовизма. Включително са удовлетворявани и желанията от страна на участника в сеанса, ако е по-близък приятел или познат на участниците, за „облъчване“ на някого или нещо, независимо от контекста и „миража“ за добро и зло. Сентенцията, „Целта оправдава средствата“ е била водеща при сеансите и практиките в тази общност.
АудиоИзлизане от сеанс с водещ Невена
По-вътрешните членове са подлагани и на сеанси с цел активно да им бъде „помогнато“, когато изпаднат в немилост с учителя или сангхата (общността). На практика в обществото е съществувала абсолютна йерархия и всеки дръзнал да не спазва и най-малкото правило е бил или наказван, или незабавно с него са провеждани сеанси, в които е бил подлаган на психическа обработка. Абсолютно недопустимо е било да имаш и най-малкото съмнение в Учителя или да не изпълняваш абсолютно безпрекословно неговите желания, щения и всичко друго. На върха на йерархията е седял Лама Иво, Учителят, божественото същество, Истинският БОГ, след това са били „децата му“, които той е представял като тулку или преродени лами, следват Деян (дясната му оперативна ръка) в по-ново време, това е Ники, и Невена (лявата му ръка, водеща сеанси и действаща домакинството). Далеч надолу е кастата на слугите или робите, в която са Пламен, Петър, Ивей, Дечо и т.н.
Липсата на приношения, парични облаги или други подобни събития се е наричало “липса на благоприятни обстоятелства” и е било свързано с колективните действия и карма на сангхата (обществото от практикуващи, изключващо Учителят). Тоест ако в мрежата няма пари, то е защото самите членове не правят достатъчно и не са достатъчно чисти психологически. Ако са перфектни в мисловно отношение, според Калушев, тези неща се случват автоматично, когато трябва.
На хора от по-външния кръг на сангхата също са правени сеанси, за да може те да се борят със страховете си, или съмненията си, или за да бъдат насочвани към ‘правилни’ решения, най-вече включващи техни близки, които са против Дхарма практиката по някакъв начин. Най-честата съпротива е била от близки хора на практикуващите и в това отношение Калушев е полагал особено големи усилия за разглеждане на тези близки в най-големи подробности по време на сеанс и за съвсем директно вменяване на вражда. Братя, сестри, бащи и майки, любовници и т.н. са били обект на изучаване и задълбочени, и продължителни сесии, особено ако по какъвто и да е начин са касаели водения в сеансите, или са могли да бъдат използвани.
Един от подходите на Калушев, за да пречупва децата е бил, че по време на сеанси им е „показвал“, чисто внушавал, че бащите са злоупотребявали сексуално с тях като са били малки и че той всъщност се опитва да им помогне в сексуално отношение, и че детето като „подтиснат гей“ има реално нужда от това „отпушване“. И че трябва детето да използва всички възможни средства, за да спаси баща си, за да не се прероди той в „гладен дух“, („прета“, प्रेत). Калушев е насаждал силна вражда измежду членовете на семействата на „неговите деца“, срещу неудобните хора в семейството, онези които са имали съмнения, задавали са въпроси. В някои случаи сеансите са стигали до екстремни крайности, в които Калушев е инструктирал детето да прави черна магия за да убие свой близък роднина чрез нея, Ваджракилая. В тази практика детето трябвало да си представя, визуализира, че Ваджракилая, под формата на Пурба (ритуален нож), е забит право в обекта, който трябва да бъде унищожен. Важно уточнение е, че практиките, свързани с Ваджракилая, в традиционния тибетски будизъм никога не се насочват срещу живи същества. Смята се, че ако подобна практика бъде използвана с такава цел, това представлява тежко духовно нарушение, особено ако практикуващият не е достигнал много високо ниво на медитация и вътрешна дисциплина, при което е напълно свободен от егоистични мотиви, привързаност и омраза.
Децата от кръга често са били окуражавани по време на сеанси да привличат други техни приятели и съученици, за да им се „помогне“ или да се „зарибят“ евентуално. Това често се е случвало, но не всички от „зарибените“ са оставали трайно. Интересен факт е, че по-големите деца са окуражавани от Гуру да се сприятеляват и общуват с по-малките за по-добра приемственост и по-лесно навлизане в общността.
Извънземни
Калушев е бил обсебен от темата и използването на извънземните. В продължение на десетки години е превеждал на български език огромно количество литература, книги и сеанси, свързана с извънземните, които е публикувал на собствения си сайт atiearth.com, също изтрит като другите сайтове, но със запазена информация в web.archive.org. Много често е задължавал учениците си да четат и изучават тази литература, за да може да я използват в сеансите и практиките, които са провеждали. Терминът “колегите” е определен от Калушев и е визирал, според него, извънземни от относително високите етажи (т.е. по-близо до просветлението или пътища свързани с езотерично извисяване). В Тибетския будизъм се говори за Даки (мъжки род) и Дакини (женски род), което са членовете на просветлената Сангха или практикуващи от изключително висок калибър, които могат да помагат (но и да създават препятствия) за практикуващите в зависимост от кармичните обстоятелства. Калушев е казвал, че някои от „колегите“ са Даки и Дакини, но не всички. Дордже Легпа се счита за защитник в тибетския будизъм и е бил чест обект на сеанси, защото Калушев е твърдял, че са в “изключително близки отношения”.
Много често Калушев е говорил и за различни типове летящи чинии – как някои са по-специални от други. Как той лично може да ги вика на места, но че най-подходящите места за комуникация с тях са дълбоко в пещерите или дълбоко в океана, защото само там наземните тайни служби по-трудно ги долавят. Калушев е твърдял, че има тайни служби от военно-индустриалния комплекс, които не само знаят, но от години са в контакт с няколко различни раси извънземни и нарочно потискат технологиите и знанията им.
Източници, които самият Калушев е препоръчвал горещо на учениците си, е Стивън Гриър (Steven M. Greer), като при него лично е ходил баща му – Георги Калушев. Друг източник е бил Башар(Дарил Анка, известен с провеждането на чанелинг сесии с извънземния разум ‘Башар’). Години наред Георги и Иво Калушеви са превеждали Башар и са качвали негови материали в сайтовете на сектата, например в atiearth.com, където е кипяла сериозна дейност от 2012 г. до края на 2025-а. Дълги години Калушев уверявал всички ученици, че и те правят подобен тип чанелинг по време на сеансите си и дори са викали в сеансите извънземното Башар.
От сайта atiearth.com, Башар, За самоубийството, превод на Калушев от 2013 г.
Други персонажи, които колективно са гледали, изучавали и/или обсъждали в учението са включвали Corey Goode – човек, който твърди, че е бил част от спец. службите, модифициран с технология за подмладяване. Кори Гууд твърди, че самия той лично е в контакт с няколко раси извънземни, че има алианс от наземни служби и т.н.
В уроците са изучавали и т.н. Project Camelot и други конспиративни канали свързани с ‘разсекретяване’ на паранормални събития, най-вече в сферата на извънземни и НЛО.
Калушев е твърдял, че лично е разменял имейли с Graham Hancock. Някои негови книги са били част от библиотеката на Калушев, като например Fingerprints of the Gods.
Доверието към Калушев, особено сред най-близките му, се е свеждало и до вярата, че той може да превежда души към чистите сфери (като например чистата сфера на Гуру Ринпоче – Залдог Палри), подобно на Робърт Монро. Калушев е насърчавал всички да четат и изучават книгите на Р. Монро и да правят сесиите му за астрална прожекция/излизане от тялото.
Участници в сеансите
За някои от посветените е било ежедневие и задължение участието в сеанси. Когато целта за постигане в сеанса е била по-сложна, респективно са участвали повече членове в групов сеанс. Главно сеансите са провеждани от Калушев и Невена.
С близки до Калушев, родители на деца, са провеждани многобройни сеанси.
За приятели или близки приятели, най-често сеансите са водени от Невена, но и той понякога е участвал.
Един от ключовите персонажи, изключително близък до групата, е бил Асен Асенов, с който сеансите са започнали още далеч назад в годините. Асен Асенов всъщност е и основният човек и посредник, който е свързвал Калушев с редица влиятелни хора и политици, както и деца, (например Т.П.), през последните повече от 15 години. Именно той е и промотирал свръхестествените способности на Лама Иво да предсказва бъдещето, да „помага“ или директно да влияе на събития в една или друга посока.
Редица политици са ползвали услугите на „оракула“ Калушев като началото е белязано преди повече от 10 години. (виж Част 2). Калушев многократно е заявявал пред много хора изключително близкото си приятелство с Прокопиев и е казвал, че всъщност Асен Асенов е неговият личен посредник в политическата среда на т.н. „демократични сили“, както и негов най-добър личен приятел. Саша Безухановасъщо е посещавала Мексико, и лично е посещавала Калушев в имението му Санта Терезита, в неговата индивидуална стая, в която са допускани само много близки или приближени и където най-често Калушев е провеждал сеансите си.
В по-нови времена става ясно за посещения на редица политици в хижата на Петрохан, и повечето от тях са се отблагодарили или с щедри дарения, или с държавни документи легализиращи тази структура, или просто с осигуряването на институционален чадър.
Почти всички сеанси са се записвали с личния аудиорекордер на Калушев, с много малки изключения (когато Невена е провеждала сеанси, той ѝ го е давал), след което е свалял записите на собствения си компютър. Там е имало огромна библиотека със записи, подредени в папки за всеки отделен човек. Почти всеки човек, който е правил сеанс с Калушев или Невена, е получавал и записа на собствения си сеанс, за да може да го чуе, защото под хипноза, повечето хора не са си спомняли нито какво се е случвало, нито какво са говорили или правили по време на сеанса. Освен на хората, които не им е било нужно да получават този запис, според Калушев. Понякога получената информация от сеансите е записвана само на ръка или от Калушев, докато Невена е била в хипноза/транс и е получавала информация или обратното, включително понякога и участници в сеанса са записвали информацията на хартия получавана в сеансите, понякога и на тъмно, и в бързина.
Символика
Далеч най-използваният и визуализиран символ, както от Калушев, така и от западните практикуващи на ламаизъм (тантрична форма на тибетския будизъм, при която се извършва Гуру Йога), е тибетската буква ‘а’. В повечето случаи е обградена от тигле (сферична дъга, символизираща елементите на вселената, изключително важна за АТИ Йога/Дзогчен), (ཨ). Често в Гуру Йогата са използвали искрящо-бяло ‘А’ за визуализация, като едновременно с това в кръга се е пеело продължително ‘Аааааа’. По време на това дълго ‘а’ е трябвало да се опитат да се свържат със съзнанието на Учителя и да се отпуснат в това усещане. Често са се използвали книжките за медитация на (вече покойния) Ч. Намкхай Норбу и придружаващите я ритуали.
Най-често ползвания символ и референция за общността е била термата (“gter ma“ (тибетски),„скрито съкровище“) на Мингюр Дордже. Интересното е, че въпросният автор на символа е момче, което едва на 16 годишна възраст ‘открива’ въпросната терма
или умствено съкровище, наречена Нам-чьо или буквално “Небесно учение” – именно това е името, което в последствие, вече в Мексико, Калушев дава на цялата си структура (Sky Dharma Community). Символи като горният, са били навсякъде, по уебсайтовете на Калушев:
Често са правени лепенки или дори фланелки с щампи с тези символи. Това е било нещо като подпис на обществото. Калушев често е принтирал мантри на прозрачно фолио, които е лепял по ъглите на прозорците или слагал по дърветата. Деян е имал въпросната терма, под формата на лепенка на стъклото на колата си. Логото е било залепено и на ветроходната яхта, също носеща името “АТИ”, с която групата прекосява океана, за да се установи в Мексико. Според преданието онзи, който види Символа, дори да не е практикуващ, ще бъде свободен от прераждане в нисшите сфери (животни, гладни духове или адски същества). Обикновено фолиото, което Калушев е разлепял навсякъде, е била мантра на Ваджракилая, или на друг гневен иидам (Симхамукха), или на защитници.
Логото на ATI e било съставено от триъгълници, четири на брой, с определена символика (1 голям триъгълник в средата, обграден от три по-малки триъгълника – по един на всеки 60-градусов ъгъл, формиращи нещо подобно на радиоактивния символ). Колкото до абревиатурата, Agency for Transdimensional Initiatives, измислица на Калушев, удобно e съвпадала с ATI Yoga, което е считано за върха на пирамидата в спиритуалните практики на Тибетския будизъм според Нийгма (школата към която Калушев е твърдял, че спада). Въпросното лого в последствие се е превърнало и в символ на пещерния изследователски екип “ATI Cave Exploraiton Team” и дори на визитната картичка на Калушев.
Има и други специални символи, изобразени на тибетската ступа, която сектата издига в сърцето на джунглата, във второто си имение преди 10 години, където ясно си проличава влиянието на „извънземните“ върху цялостната дейност на колектива и техния Учител. Често Калушев е споменавал, че символите са му дадени директно от извънземните и за това са изписани върху ступата, без да дава обяснение какво означават. Деян Илиев е човека, който е изградил ступата, с помощта от Пламен и Петър, под зоркия надзор и указания на Калушев. Така „надписана“, ступата е изцяло извън будистката традиция и представлява поредното доказателство за сериозно отклонение.
Наркотични вещества
В организацията, в продължение на повече от 20 години назад във времето, често са били използвани почти всякакви видове наркотични вещества, канабис, псилоцибни гъби, Салвия Дивинорум (екстракт), Диметил Триптамин (DMT) в различни форми, включително и с MAOI (нужно при усвояване през хранителния тракт), MDMA и други. Марихуана се е отглеждала на 2-рия етаж на терасата на Калушев, в имението Санта Тересита в Мексико. Извлек от растенията под формата на масло се е давало и на непълнолетни, на които Калушев е давал малки спринцовки с извлека, за да може да се дозира прецизно. Но марихуаната не е била толкова масова практика, колкото са били гъбите и други психиделици. Често гъбите са взимани групово докато всички са медитирали заедно, като са пеели ритуални песни и са биели ритуалния тъпан в призив на защитници. Калушев е имал собствена лаборатория в Санта Терезита, в която, лично по негови твърдения, е можел да синтезира почти всякакви видове синтетични наркотици.
Обикновено сеансите и психеделиците не са били съвместими събития. Преживяването с DMT е било изключително силно, особено, когато той е бил изпаряван. Калушев е имал два вапоризатора, единият от които особено луксозен, с надуваем балон за изпарения. Несравнимо силен психиделик, който във високите си дози е предизвиквал в отделни членовете усещания за разграждане на егото и напускане на тялото. Много голяма част от преживяването не се е помнело или е много трудно за слагане в думи поради извънредната си странност и интензитет. Калушев често е казвал, че опита с DMT е подобно на преживяванията, които определени практики предизвикват в ума на медитатора, както и на смъртта (т.нар бардо). Членовете на ашрама са приемали DMT десетки, дори стотици пъти, както и гъби, които Калушев е отглеждал. Съхранявал ги е в мед.
Калушев е давал неколкократно гъби и на баща си, Георги Калушев, който останал изключително доволен, според негови собствени признания. На някои родители е давано DMT, както и MDMA. Има данни, че Асен Асенов е приемал гъби, като това е започнало много назад във времето. Калушев е разказал пред свои приятели, че по времето на един от приемите, на Асен са му се явили „колегите“ и той останал “изключително впечатлен”.
Всички наркотични вещества, които са ползвани многократно и широко в практиките, под насоките на Калушев, са били представяни от него като помощни средства за развиване на духовното откровение.
Самият той е определял някои от тях като ‘по-магични’ от други. Като пример за немагичен психиделик той е показал ЛСД, което бил изпробвал лично, но намерил за лишено от смисъл за разлика от натуралния му братовчед псилоцибина (съдържан в гъбите) и DMT. MDMA-я по негови думи e бил експеримент, за да се види дали може да бъде използван за медитативни цели.
В будизма – включително тантрическия тибетски будизъм – има много строги правила за наркотичните вещества. Един от основните обети е въздържане от опияняващи вещества, защото те замъгляват съзнанието.
Наркотичните вещества са използвани не само от хора от вътрешния кръг, но и при всеки случай в който близки хора на обществото са проявявали желание за “по-магични” преживявания или неспособност за хипноза при провеждането на сеанси с този човек.
„Децата на Калушев“
Калушев е пречупвал волята и съзнанието на деца още в началото на запознанството си с тях. Дете свидетелства, че при посещение в пещера е било смаяно от възприятията си, защото е виждало ‘извънземни същества’.
Други свидетелства сочат, че лама Иво е давал психеделични вещества и на външни деца по време на сеанси за лечение. Чрез тези срещи с психеделичното, трансцеденталното и паранормалното на крехка възраст, Калушев е успявал много бързо да овладее въображението, доверието и съзнанието на детето, и благоволението към него като водач и учител. Следващата стъпка е била детето да бъде отделено от родителите си, за което Калушев е изпълнявал множество подходи и машинации, сеанси и внушения. Някои деца само за няколко седмици са започвали рязко да се отчуждават от родителите си, дори започвали да изпитват омраза към тях и вече ги наричали с изключително вулгарни определения и епитети. Това е бил начинът, по който Калушев е представял, че „спасява“ децата, като впоследствие злоупотребявал с тях и сексуално, за да ги „отпуши“ и „спаси“ напълно.
На практика Калушев е имал модел на поведение, който е повтарял повече от 30 години назад във времето. Винаги е имал дете фаворит близо до него, което е избирал и нарочвал още когато детето е било на 8-10 години, въздействал му е, промивал му е съзнанието, приобщавал го е към учението, отделял го е напълно от родителите му чрез всевъзможни похвати, понякога е приобщавал и напълно „облъчвал“ и богати родители, злоупотребявал е с децата по всевъзможен начин, те са го мислили за БОГ и че всичко което им се случва, е правилно и чудесно, защото то идва директно от Учителя, БОГЪТ, лама Иво. Калушев е бил влюбен в тези деца, той им е поднасял непрекъснато най-скъпи подаръци, а децата са се чувствали супер специални и обгрижвани с огромна любов, която е липсвала в семействата им. Те са боготворели напълно Учителя си. Независимо от дълбоката си връзка с фаворита, ако са се появили други деца през това време, те също са били белязани от Калушев и им е било „помагано“. Когато фаворитът е ставал младеж и е възмъжавал, около 17-18 годишна възраст, той често е ставал дясна ръка на Калушев, а неговото място е заемал ново подбрано и избрано малко дете. Преди дясна ръка му е бил Деян, в по-нови времена, Ники… Калушев никога не е можел да оцелее сам, без дясната си ръка например, и/или без детето фаворит до него, както и без боготворящите го ученици. Той на практика е бил функционален инвалид, ако остане сам със себе си, без децата или без дясната си ръка, или без нужното преклонение пред него и способностите му.
Такива са били „децата на Калушев“ и до тях е имал достъп и пълна власт единствено и само Той, „божеството“ Калушев. Децата са били свещени, със специални права и привилегии и всеки друг от сектата е бил далеч под тях в йерархията. Те са били преродени тулку. Тяхната дума е била закон, а прищевките им незабавно удовлетворявани. Те постепенно са ставали пълни копия на Калушев като са имитирали абсолютно всичко, което са виждали и попивали от своя БОГ, Лама Иво. Били са като негови сенки, излети като по калъп, еднакви, с еднакви жестове, смях, изказ и всичко друго, едно изключително извращение на ламата, при което е създавал напълно верни до гроб адепти, негови собствени копия. Мнозина в групата са били до такава степен „облъчени“ от Гуру в продължение на десетки години, че той се е превърнал в целия им живот, целият смисъл, абсолютно всичко. Те са имитирали всичко в него, смеха му, жестовете, изказа му. Той е бил за тях и баща и майка, и приятели, и БОГ, и самия Живот. Неговата дума не просто е била закон, а нещо далеч надхвърлящо това бегло и нищожно определение.
Само най-близките до Калушев са знаели за неговите сериозни здравословни и психични проблеми и са се опитвали да му помогнат. Дори Невена е търсила помощ за него по време на сеанси, включително и да му се помогне в “материално отношение”, т.н. “глупости”, за да не се занимава “свещения” лама с тези елементарни битовизми свързани с оцеляване:
АудиоВ търсене на “помощ” за лама Иво по време на сеанси
За съжаление извънземните „колеги“ не са представяли решение или изцеление по време на сеансите, защото „не можело някак си да гледаш и да молиш за себе си“. Тези много близки хора до него са знаели отлично и какво се случва с децата, но са били мълчаливи съучастници на всички особености в съзнанието на Калушев.
Калушев е проявявал две основни състояния в нормално съзнание, напълно противоположни. Единият персонаж е бил усмихнат, приветлив и добър: един по детски наивен чичко, готов да подслони и нахрани всеки. Другият персонаж е бил изключително себичен, злобен, отмъстителен, безскрупулен, нервен и жесток. Той е криел ревностно второто си състояние, често с оправданието, че не се чувства добре. Понякога на Калушев са му се губели цели дни, за които е нямал никакъв спомен, какво е правил и говорил, защото просто тогава е прескачал от едната личност в другата. Лама Иво е прегрявал от целия буламач, който е сътворил за толкова много години, за да оправдава сексуалните си предпочитания и огромното си его, като е облякъл някакъв див измислен шаманизъм и черни магии в одеждите на тибетския будизъм.
Най-малкото, което е можело да направят за Него, Учителя БОГ, неговите последователи, е било да го последват отвъд, в смъртта. Това за тях е било въпрос на изключителна ЧЕСТ и привилегия. В техните си очи, Те са били ИЗБРАНИ и са били толкова СПЕЦИАЛНИ, за да споделят този мизерен материален живот с него, истинския БОГ, и за тях това е било само една спирка, в една „кочина“, където единствената СВЕТЛИНА и СМИСЪЛ за тях е било тяхното СЛЪНЦЕ, Лама Иво. Всичко това тук, в този свят, е било за тях само един незначителен етап по пътя на Небесната Дхарма.
Най-показателна е реакцията на Невена Стаева, дългогодишен и важен последовател на учението, след смъртта им, защото в нейното съобщение няма и ни най-малък намек за някаква външна намеса, проблем или нещо неясно относно смъртта им, за нея случилото се е нещо напълно нормално, тук дори няма СБОГОМ, или някаква тъга, защото за нея всичко е ясно:
За всеки от мрежата светът е престанал да съществува, когато Лама Иво е дал знак за начало на окончателното пътешествие. Калушев е заминал от този свят, изключително насилствено, с почти целия си антураж, от кучета през сляпо-вярващи, та до децата. Както някога са си заминавали най-ранните фараони, с огромната разлика че „ламата“ не е бил нищо повече от един болен, нещастен човек.
Следва…
Част 2
„Неблагодарните“ политици и благодетели ползвали „оракула“ Калушев. Задкулисната мрежа от офицери и агенти на ДС, Масони, лобита /схема/
***
Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.