Манифест на цар Фердинанд І за обявяване на независимостта на Царство България на 22 септември 1908 г.— Събитие —УчастнициЦар Фердинанд I, Александър Малинов, министри от кабинетаМястоВелико ТърновоДата22 септември 1908 година

Основна статия: История на България

Основен източник: Манифест за обявяване независимостта на България

Независимостта на България е провъзгласена на 22 септември (5 октомври нов стил) 1908 година във Велико Търново. С този акт българската държава отхвърля политическата и финансовата си зависимост от Османската империя, наложена ѝ от големите европейски държави с Берлинския договор, а българският княз приема титлата „цар“.^[1] Градът е символ на Българската държавност от Второто Българско царство и на учредяването на Търновската конституция на 16 април 1879 година. и столица на Княжество България.

Манифестът е един от най-ценните документи в българската история с ключово значение за България тогава и до днес и е един он многото документи, които посочват името на Велико Търново, така както градът е наричан от монарха, Цар Фердинант I, от правителството, поставили подписите си под него, както и от областната управа, издателите^[2], творците и жителите на Третото Българско царство. Макар името "Търново" да фигурира от 27 февруари 1870 в Султанския ферман за учредяването на Българската екзархия^[3], и още от действията по превземането му от руската армия^[4] да фигурира като официално име на града, но в множество други документи, на обложките на издаваните книги^[5], статистически данни от преброяване на населението, на официални обяви от местната власт^[6], литературни произведения^[7] и в народното съзнание той живее с името си Велико Търново през целия период на Третото Българско царство и след това. Общински вестник "Велико Търново" излиза в периода 1923-1942 година.^[8] Името Велико Търново се превръща в символ на свободата за новоучреденото Трето Българско царство.

Манифестът за обявяването на независимостта има богата предистория.

Основна статия: Втора българска държава

Основна статия: Българска екзархия

Основна статия: Цариградска конференция

Основна статия: Санстефански мирен договор

Втората българска държава официално съществува в периода 1185 - 1396 година. Столицата на държата до 1393 година е Търновград, по-късно наричан Търново и Велико Търново, а една част от царството - Видинското царство, със столица Видин, просъществува до 1396 година.

Цар Иван Александър, Теодора с престолонаследника Иван Шишман и Кера Тамара 1355-1356г.

Цар Калоян, управлявал в периода 1197-1207г., успява да сключи уния с папа Инокентий III, с което страната получава авторитетно международно признание. Негови наследници са Борил, след него е Иван Асен II, властвал в периода 1207-1218 година, при който Втората българска държава преживява най-голямото си териториално разширение. След това България постепенно губи част от земите си. През 1299 година то Изток започва надигането на Османската империя, която постепенно започва да завладява съседните територии и последният български владетел, успял да отблъсне османското нашествие е цар Иван Александър, управлявал от 1331 година до 1371 година.

Цар Иван Шишман

След смъртта на Иван Александър през 1371 г., неговият син Иван Шишман оглавява Търновското царство, а Иван Срацимир се възкачва на престола във Видин, след което отношенията между двете български империи охладняват и държавата остава отслабена пред надигналата се Османска империя. Така през 1393 година пада Търновското царство, а през 1396 година пада и Видинското царство. България изчезва от картата на Европа за близо пет века.

Патриаршеска катедрала във Велико Търново

Българският народ съхранява своя език и традиции, преживява славно Възраждане през XVIII век и след дълги борби, освободителни въстания и дипломатически преговори, българският народ успява да постигне църковна независимост, на 27 февруари 1870 година със султански ферман е възстановена Българската екзархия.

Макар Априлското въстание да не успява да донесе свободата на българския народ, то дава повод на Света да помогне на бъдещата българска държава с дипломация и довежда до свикването на Цариградската посланическа конференция на 23 декември 1876 г. – 20 януари 1877 г., инициирана от Великобритания.с посланиците на Великите сили, акредитирани към Високата порта.

Султанси ферман за учредяването на Българската екзархия

След още две години, през 1878 година е отбъснато и османското владичество, вследствие на Руско-турската война.

Санстефанският мирен договор, сключен на 3 март (19 февруари стар стил) 1878 г., е предварителен (прелиминарен) мирен договор между Руската империя и Османската империя, който слага край на Руско-турската война (1877 – 1878) г. и урежда, макар и неокончателно, обособяване на Трета българска държава след близо пет века османско владичество в България.^[9]

След преговори на Русия с британското правителство се стига до подписване на Лондонското споразумение, което окончателно определя разделянето на отнетите от Турция територии и налага на Русия фактическото спазване на Райхщадското споразумение.

Тайните споразумения на Русия с Австро-Унгария, условията по които не са спазени от Русия при съставянето на Санстефанския предварителен мирен договор, са основанието за провала на руската имперска външна политика по време на Берлинския конгрес. Конгресът слага и краят на кариерата на граф Игнатиев. Той е порицан за това, че подписвайки Санстефанския договор, не е отчел обстановката в Европа и е превишил своите пълномощия.

Основна статия: Берлински конгрес

Основна статия: Търновската конституция

Решения на Берлинския конгрес 1878 годинаБългария след Берлинския конгрес, проведен между 13 юни и 13 юли 1878 г.

Берлинският Конгрес се провежда в Берлин между 13 юни и 13 юли 1878г. Целта му е разпределяне на териториите, които преди това са били част от Османската империя и организиране на държавите на Балканите. Представени са тогавашните Велики сили (Великобритания, Австро-Унгария, Русия, Франция, Германия, Италия), четири балкански държави и Османската империя. Европейските дипломати целят намаляване на руското влияние на Балканите и преразглеждане на Санстефанския мирен договор, сключен три месеца по-рано, който е в противовес с подписаното между Русия и Австро-Унгария тайно Райхщадско споразумение. В заключение се подписва Берлинският договор, който предопределя подялбата на България и определя нейните граници. България получава статут на "Автономно и трибутарно княжество със сюзарен султана. Християнско правителство. Народна милиция." България се конституира като самоуправляващо се и трибутарно княжество под суверенитета на негово величество султана. То ще има християнско правителство и народна войска (милиция). Член 2 на Берлинския договор урежда границите на България, член 4 определя Търново като град, в който да се съберат знатните българи за подписването на Конституцията и избора на княз. Текстът на Берлинския договор урегулира търговските начинът на сключването на търговските споразумения, положението на малцинствата, данъчната политика, държавния дълг, управлението на железниците, и други практически въпроси. Берлинският договор в член 13 урежда правният статут и на Източна Румелия и нейните граници, както и границите на останалите Балкански държави.^[10][11] Берлинският договор до голяма степен определя духа на бъдещата конституция.

Велико Търново през 1885г., Феликс КаницСградата на Първото Велико народно събрание през 1879 г.

Конституцията на Българското княжество, широко известна като Търновска конституция, е първата Конституция на Княжество България.Приета е на 16 април 1879 г. от Учредителното Народно събрание в Търново.

Търновската конституция, приета на 16 април 1879 г.

Търновската конституция цели да закрепи юридически социално-икономическите и политическите изменения в българското общество след Освобождението през 1878 г. Съгласно член 4 „Българското царство е монархия наследствена и конституционна, с народно представителство.“ Конституцията определя функциите и компетентността на централните органи на държавна власт. Предоставят се широки пълномощия на монарха във вътрешния и международния живот на страната. С нея се прокламира министерска отговорност, депутатска неприкосновеност и общинско самоуправление.

Първото Велико народно събрание в Търново1 1879 г.

Търновската Конституция е вдъхновена от Белгийската конституция, и я приема за свой модел. Член на Търновското Велико народно събрание дори заявява, че тази конституция ще „създаде една нова Белгия на Балканите“.^[12] Въпреки това двете конституции се различават по важни аспекти. В някои аспекти българската конституция е по-модерна от белгийската по отношение на ролята на държавния глава вече е дефинирана. В други е по-малко прогресивна: съдебната система едва се споменава. Това сравнение между Белгийската и българската конституции е публикувано през 2010 година от белгийския автор Арманд де Декер в публикацията му "Сравнително изследване между белгийската и българската конституции", издадено в Брюксел.^[12] Търновската конституция е Гласувана е на 16 април 1879 г. от Учредителното Народно събрание в Търново.

 

 

Княз Александър Батенберг I, 1880 г.

Основна статия: Александър I Български

Основна статития: Съединение на Източна Румелия с Княжество България

Съединението е актът, с който на 6 септември (18 септември по нов стил) 1885 година автономната област Източна Румелия се отцепва от Османската империя и се обединява с Княжество България, противно на решенията на Великите сили на Берлинския конгрес.

Съединението на Княжество България с Източна Румелия, 6 септември 1885 г.Символ на Съединението на Княжество България с Източна Румелия 6 септември 1885 г.

Основна статия: Втора българска държава Основна статия: Търновска конституция

Цар Фердинанд IКорица на Конституцията от 1911 г. Източник: ДА „Архиви“

Основна статия: Tweede Bulgaarse Rijk Основна статия: Велико Търново

Цар Фердинанд I, Премиерът Алексанър Малинов и министрите при обявяването на Независимостта на България на 22 септември 1908 г.Църква "Свети 40 мъченици", Велико Търново

 

Манифест за обявяване на независимостта, 22 септември 1908 г., Велико Търново

Основен източник: Манифест за обявяване независимостта на България

Манифест към българския народ

(осъвременен правопис)

По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна. От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о' Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.

Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде според както той иска.

Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят.

Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.

Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България - свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния провъзгласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ни акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България!

Да живее Българският Народ!

Издаден в древната столица Велико Търново на 22 септември 1908 год., двадесет и втората година от Нашето царуване

Фердинанд I

Приподписали:

Министър Председател и Министър на Обществените Сгради, Пътищата и Съобщенията: Ал. Малинов; Министър на Външните Работи и на Изповеданията: Ст. Паприков; Министър на Вътрешните Работи: М. Такев; Министър на Народното Просвещение: Н. Мушанов; Министър на Финансите: Ив. Салабашев; Министър на Правосъдието: Т. Кръстев; Министър на Войната: генерал Д. Николаев; Министър на Търговията и Земледелието: А. Ляпчев

Основна статия:

Ето още някои примери за издания от Велико Търово от началото на 20-ти век: Иеромонах Неофит Калчев - "Народен домашен лекар. Седмо допълнено издание." Печатница "Отец Паисий", В. Търново, 1928г. Заедно с нея в един том са подвързани архимандрит Кирил Рилски - "Кратки спомени от управлението ми на Драмската и Дебърската епархии от 1910 до 1920 г." София, 1923г. и Неделко Каранешев - "История на общежителния монастир "Св. Преображение Господне" при гр. В.- Търново, издадена от Печатница Ст. Фъртунов и син, В.-Търново, 1927г. ^[2] Петко Р. Славейков възпява Велико Търново през 1888 година с думите: "А йощ се повеч прослави наше Велико Търново".^[7]

Причината да бъде създадена отделна статия за Манифеста за обявяването на Независимостта на Царство България на 22 септември 1908 година е именно защото този важен български исторически документ повдига въпроса за използването на името на града Велико Търново през цялото съществуване на Третото Българско царство и именно Манифестът, като световно признат държавнически документ е свидетелство за съществуващия разрив между българските политици, като отразяващи на волята на народа, срещу руските представители. Детронирането от Русия на първия български Княз Александър Батенберг през 1886 година са подробно документирани^[13]. След 1944 година новата съветска власт в България още веднъж се опитва да заличи славната българска столица, заличавайки аминистративното деление от Царство България и съществуващия до тогава Великотърновски окръг, като прикрепя Велико Търново в различни периоди към Търговищки или към Русенски окръзи.

Официалното връщане на Великотърновски окръг и връщането през 1965 година на името на града Велико Търново съвпада по време с относителното отслабване на съветската власт през времето на Никита Хрушчов, когато той декларира след 1956 година размразяване на отношенията със САЩ^[14], и отложеното отражение на тези процеси в България към средата на 60-те години, преди отново да бъде затегната комунистическата власт и репресиите след Пражката пролет през 1968 година.

Тъй като архивите от Третото Българско царство все още не са върнати на България след похищаването им от СССР^[15], в нарушение на Женевската конвенция и Хагската конвенция, историческите изследвания засега се налага да бъдат потвърдени с косвени доказателства, докато архивите не бъдат върнати и не бъде възстановена пълната картина на случилото се. Едно от тези неоспорими доказателства е именно обектът на тази статия Манифест за обявяване на Независимостта на България и наред с останалите исторически извори е необходимо да им се обърне специалното подобаващо внимание. Чест прави на родолюбивите българи, които успяха да съхранят своите собствени архиви, за възстановяване на историческата истина за България. Визитката на кмета на Велико Търново Васил Давидов, указал името на подопечния му град е също такъв ценен исторически извор.^[16] Ярък пример е и Годишникът от 1907-1908 година на Великотърновската държавна мъжка гимназия "Свети Кирил", който първо свидетелства за така посоченото име на гимназията, както и на името на града Велико Търново^[17]. От печата на корицата е видно, че годишникът е собственост на местната библиотека, както и десетките други книги от периода 1878-1944г., издадени от издателствата във Велико Търново.^[2]

Панорамна снимка на стария град Велико Търново

С оглед на историческата традиция българската държава е провъзгласена за царство, а княз Фердинанд получава титлата цар. Така българската държава отхвърля васалната си зависимост от Османската империя, несправедливо наложена от Берлинския конгрес /1878 г./, и се завръща в семейството на независимите европейски държави.

Освен политически, страната ни получава и икономически изгоди, тъй като дотогава митническият режим се е определял не от българската държава, а от европейските сили. Повдига се и статутът на българските дипломатически мисии. Независима България променя Конституцията и герба си през 1911 г. и вече има право да сключва съюзи, включително политически, военни и стопански.

Окончателно сливането на Северна и Южна България е утвърдено чрез признаването на българската независимост през 1908-1909 г. Първоначално съществува заплаха от избухването на война, но тъй като Великите сили не са готови за мащабен конфликт се залага на дипломатическата урегулиране на поредната Източна криза.^[18]

Цар Борис III

Основна статия:

Абдикация на цар Фердинанд I по искане на Русия и издигане на престола на неговия син Цар Борис III.

Симеон е роден в семейството на цар Борис III и Йоана Савойска, дъщеря на Виктор Емануел III от Италия. След внезапната смърт на баща му през 1943 г., той се възкачва на трона на шестгодишна възраст под регентството на чичо си, принц Кирил.

Основна статия: Съветско-българска война

На 5 септември Съветският съюз официално обявява война на България и до 8 септември Съветските войски навлизат на българска територия.^[19]

Симеон е роден в семейството на цар Борис III и Йоана Савойска, дъщеря на Виктор Емануел III от Италия. След внезапната смърт на баща му през 1943 г., той се възкачва на трона на шестгодишна възраст под регентството на чичо си, принц Кирил.

Кирил и повечето от правителствените лидери са убити през 1944 г. при подкрепен от Съветския съюз преврат, въпреки че Симеон първоначално е запазен на трона. Царското семейство обаче отказва да позволи на Симеон II да абдикира и бяга от страната. Симеон II е последният български монарх.

С установяването на комунистическата диктатура в България, страната окончателно изгубва независимостта си.На 15 септември 1946 г. в присъствието на Съюзническата контролна комисия (СКК) и части на Съветската армия, се провежда Референдум за обявяване на България за република Съветската окупация, продължила до декември 1947 година, става основа за консолидирането на властта на Комунистическата партия.^[20]

Общински вестник "Велико Търново", издаван от 1923г. до 1942г.Кмет на Велико Търново Васил Давидов^[16]Градове в България, според броя на населението през 1934 година. Велико Търново 13963 жителиОбява от Общинското управление на Велико Търново, от 11 юли 1902 година^[6]

 

 

 

• Последната промяна на страницата е извършена на 21 юли 2025 г. в 23:34 ч.
• Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното; може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия за ползване.