Велико Търново през Третото Българско царство

Gepubliceerd op 20 juli 2025 om 02:10

Всички изображения са взети от Уикипедия.

От дълго време се занимавам  с темата Уикипедия,  често ми се беше налагало да правя справки, но винаги съм ползвала английската Уикипедия, понеже в българоезичната или статията не съществува, или е с няколко изречения, или дори с изкривена информация. Пример за това стана войната в Уикипедия, която избухна около отразяването на първите събития по превземането на Крим. Войната в Украйна веднага се пренесе на страниците на Уикипедия. Руската пропаганда всеки ден се опитваше да си прокарва път, оправдавайки агресията си, а активното украинско гражданско общество протестираше и настояваше за назоваването на събитията с истинските им имена и премахване на руските лъжи. В крайна сметка, категоричното международно осъждане на действията на Русия и висшето ръководство на страната се отрази и на страниците на Уикипедия, като главните администратори от САЩ защитиха добросъвестните редактори от набезите на руската пропаганда и Уикипедия успя също така категорично да заеме правилната страна в този конфликт. Драстичните руски лъжи не намериха място ма страниците на Уикипедия. Друг е въпросът, че цитирането на руската Уикипедия по принцип е забранена като легитимен източник при академичното писане чрез стантизираната система Scribbr APA-citations, която отхвърля позоваване на статиите в руската Уикипедия като нелегитимен и недоказан източник. Не само тях, а и руските сайтове и други източници. И има защо: там все още се среща драстичната руска пропаганда от времето на Студената война. Всеки би отнесъл този проблем като чисто вътрешен проблем за руснаците, ако не бяха два основни аспекта:

1. В техните трактовки е защитаван международният тероризъм като "освободително движение", кървави диктатори са представени като миротворци, философи и новатори, Западът е представен като "гнил", от най-генералното обобщение, до последния детайл и до последния писател, композитор, политик или произведение на изкуството - всичко бива громено, от пълно отричане, до перфидно подсичане.

2. Българската Уикипедия, като никоя друга, копира всичко дословно от руската, и залива българското общество с руската дезинформация и с прицелване с идните поколения. И още нещо: българската Уикипедия не е забранена за цитиране в Scribbr APA-citations, което позволява на руската дезинформация да премине блокадата и да мине за достоверен източник. Както и да отрови колкото се може повече хора по света. Точно както и българските русофили формално нямат забрана за пътуване по света, и могат свободно да изливат руските лъжи на живо.

След първите ми сравнителни анализи, някои от които са публикувани в медиите, за разликата между българската Уикипедия и оригиналните Западни статии, съставих доклад за групата администратори, отговорни за проблема и резултатите бяха покъртителни: комунизъм, русофилия, и тероризъм в действие. Вградени са ботове за автоматично почистване на ново съдържание, държат без надзор "отгоре" всички лостове за блокиране на нежелани ползватели и случайни редактори, и се включват един през друг в беседи за тормоз и напъждане на нежелани автори. Сериозни български изследователи са изпищели от тях, вдигнали са ръце, защото е саботиран всеки техен опит да качат и точка, която не отговаря на линията на руската пропаганда. И така българската Уикипедия с право е превърната в мръсна дума. 
Точно обратното се случва с комунистическите и руските желаещи да качат съдържание: на тях дружно се помага за комунистическите им и руски дитирамби, там цари мир, руски мир. Сплотената група администратори нарекох: руската тролска фабрика в българската Уикипедия.

И за да не съм голословна в обвиненията си към тях, вторият доклад, който съставям в момента, е изследване за разликите в отразяването на международния тероризъм в оригиналната английска Уикипедия, в българската и в руската,  и заключенията недвусмислено руските лъжи в българските статии. Доклада трябваше да го завърша и после да се върна да поправя пропагандата, но пишейки доклада в един момент не издържах и започнах да поправям в крачка несъответствията и руската пропаганда. Не исках никой човек в следващата минута да прочете нито дума от руските нелепици в българската Уикипедия, особено ако този човек е младо дете, и да се зарази с проказата. Затова започнах да поправям веднага, след като опиша намерените подсъдни трактовки и тези. И тогава същите тези администратори се нахвърлиха в един миг всички заедно като лешояди срещу мен. Подозирах колко е кошмарно положението, но открих небивали дълбини на техните злодеяния. 
Първият сблъсък беше със статията за Хизбула, като всяка моя поправка беше на секундата почиствана от доказан бот, обявен от главните администратори в Уикипедия като бот. До него е обявен и отговорния за програмирането и използването му, защото явлението "Марионетки" е абсолютно забранена практика от правилата на Уикипедия, но въпреки това се използва масово.

И така, от първия ми доклад знаех кой точно човек стои зад автоматичното почистване на поправките ми и му писах на няколко достъпни платформи - страницата му в Уикипедия, фейсбук, и в месинджър: Какъв му е проблемът с Хизбула. Последва доста бърза реакция от негова страна, при което битът беше пренастроен да не трие моите поправки и така успях да поправя доста престъпни формулировки, описвайки ги в доклада, както и да създам няколко липсващи в Уикипедия статии по темата: като за идеолога на радикалния ислям Саид Кутб, чиито трудове са сравнявани от световните анализатори с "Моята борба" на Хитлер, а идеологията му е заимствана директно от трудовете на Ленин. Качих тези текстове за него, като бях върло нападната за "спорни трактовки" и какво ли още не, при пълно позоваване на статии за него в авторитетни Западни медии и всичко това подкрепено с авторитетни източници. По едно време престанаха да спорят, но като погледнах статията, беше цялата преиначена, с променени важни трактовки, цитирани източници ми изчезнаха, едни източници бяха поставени на други места и се наложи отново да я поправям. Същото се случи и със статията за Специалния трибунал срещу Русия за зверствата в Украйна, с друга моя статия  за престъплението "агресия", за което престъпление нямаше нито дума в българската Уикипедия - изхвърлят ми едни препратки, местят други и накрая минава трети техен съпартиец, за да констатира, че препратките не отговарят на цитираното, а че те вече нееднократно ме били предупреждавали. След като те разбъркват текста. И всичко това - в комбинация с групови нападки, без нито един глас извън стадото. За щастие всичко оставя следи, иначе не бих се занимавала и минута, и когато ги изоблича недвусмислено и безпрекословно, тогава се нахвърлят пак вкупом всички срещу мен, в защита на провинилия се, за да кажат, че се държа неблагоприлично, не спазвам добрия тон, че нищо не разбирам, че не мога аз да работя с източници.

Всичко това е доказуемо, всяка моя, но и тяхна стъпка е документирана на сървърите на Уикипедия.

Няма да описвам подробно как съм се борила за всяка една дума, за всеки един източник, а на последък започнаха да спорят и всяка преведена дума от нидерландски - пълна гавра. Накрая оставят само своите формулировки. Дори да са неточни!

И все пак, след епически битки и спорове нещата утихваха. Или ще изтрият тайно всичко по-късно, когато няма да го проверявам и да се разправят, но по-вероятно да корозират текста постъпателно, като подменят източниците, после свалят текстове като неподкрепени, за да сложат правилните, според руската пропаганда. Вече са започнали.

Но взривоопасната реакция, без да се крият, преструват и стесняват се случи най-неочаквано не за тероризма, а за нещо на пръв поглед напълно тревиално и безобидно: приятел ме помоли да поправя една неточност от статията в българската Уикипедия за Велико Търново, понеже имам технически достъп до системата:
В първия абзац на статията пише нелепата лъжа , че името Велико Търново е въведено по времето на комунизма през 1965 година.
Никога през живота си не можех да си представя, че подобна лъжа може да битува. Учуди ме, че и Манифестът за обявяване на независимостта на България от 22 септември 1908 година не е качен на страницата за Велико Търново в българската Уикипедия, намерих факсимиле на Манифеста, качих го на страницата като доказателство, понеже на него ясно е указан градът: Велико Търново. Манифестът е международно признат държавнически документ и реших, че няма по-нагледно и неопровержимо доказателство, че не са измислили комунистите името Велико Търново.
Поправих грешката и точно тук руската тролска фабрика в българската Уикипедия се надигна с небивала злост. Изтриха веднага Манифеста като "тежък вандализъм", изтриха веднага добавените от мен факти, че името на града Велико Търново се среща в официални документи на общинската власт, присъства в имената на гимназиите от времето на Третото Българско царство, присъства на всяка книга от Великотърновските издателства, на общински обяви от онова време, на визитката на кмета на града от онова време, излиза и общински вестник "Велико Търново", еквивалент на Ню Йорк Таймс. Но не, от тролската фабрика заличиха до една моите поправки като "тежък повтарящ се вандализъм". Нямам достъп до общинските документи от Велико Търново от времето на Третото Българското царство, а и архивът, заграбен след 9 септември от Русия, още не е върнат на България, в нарушение за Женевската конвенция и на Хагската конвенция, не случайно. Историята на България е плътно заличена и трайно заменена с руските лъжи.
Тогава реших да кача специална статия, посветена на Манифеста за провъзгласяване на Независимостта на България и представяне на официалния държавнически докунент с името на града Велико Търново, както и с всички други документи и цялата история, с всички цитати, препратки, източници и фотоси за доказателство.
Статията веднага беше хвърлена в кошчето за изтриване до един месец - не могат веднага, но те няма да гласуват и тя ще бъде изтрита автоматично. Също така ще е невидима.
Вече двама от руските троли се изказаха, явно са редактори с администраторски права, иначе нямаше да я виждат. Единият каза: "нема общо с Манифеста", цитирам с оригиналния му правопис. Другият каза: " Вече го има в Уикиизточник".
Случайно или не, точно те двамата са дълбоко свързани с руските пипала: първият публикува обяви в ролята на туроператор за руснаци, а вторият се отзова моментално на призив на руснак, да му помага да качва статии за руски филми в българската Уикипедия, едва ли безплатно. За руски филми място има, за специална статия, посветена на Манифеста, доказващ името на града Велико Търново от пръв поглед място в българската Уикипедия няма.
Уикиизточник е банка с документи, снимки и други материали, предназначени да се ползват за доказателства при цитиране. Не е статия, която да покаже специалното значение на Манифеста.
За тъкмо затова съм го взела него доказателството, в подкрепа на разбиването на комунистическите руски лъжи, че името Велико Търново е от 1965 година.
Ще бъде изтрит текстът, не се надявам да мине, затова съм го прекопирала тук. Оказа се, че лъжите за Велико Търново са им по-ценни и от лъжите за международния тероризъм.
И ако това правят за очевидни неща, нито, нито един човек няма да може да прикара нито една дума, която им пука балона на комунистическите лъжи.
Последно искам да спомена от методите им на заяждане и нападки срещу мен с един цитат: Уикипедия не ми била нито фейсбука ми, нито блога ми, значи че всичко от мен са преровили. Уикипедия не била моя, с мои авторски права на статиите ми, а била на всички. На всички тях, с изключение на мен, и останалата част на българския народ, извън комунистите и русоидите, защото тъкмо те тяхното не дават да се пипа и го пазят орканизирано, като Матросов на амбразурата.
Написали са вече даже статия срещу мен, обвинявайки ме мен в лъжи. Подхвърлиха ми я в един от споровете. Оказа се от април, след едно мое интервю в Алтернативата на телевизия "Видимо и Невидимо", където ги разбих. Те са го гледали и написали статия, но за мое учудване, всички коментари под статията в Медияпул бяха в моя подкрепа. Хората действително са изпищели от тях.
Ще прочетат и това.
А ето и статията ми за Велико Търново, която те нито ще могат да манипулират, нито да трият, доказваща името на Велико Търново по време на Второто Българско царство:

 

 

 

Манифеста за обявяването на Незавимостта на Царство България на 22 септември 1908 година

 
Статията в момента се проверява от опитен редактор.
Ако статията отговаря на изискванията на Уикипедия, тя може скоро да бъде преместена в основното именно пространство.
Това е чернова на статия от Инкубатора на българската Уикипедия.

ВАЖНО: Това не еенциклопедична статия. Инкубаторът се използва за създаване на статии от нови и неопитни потребители, както и в други случаи, когато статия не отговаря на критериите на Уикипедия. Възможно е информацията в тази страница да е невярна, тенденциозна или дори напълно неподходяща за Уикипедия.

Информация за авторите на черновата
Изберете въпрос с щракване с мишката

  • Защо статията ми е преместeна в Инкубатора като чернова?
  • Как трябва да изглежда статията ми, за да бъде приета в Уикипедия?
  • Кои са ключовите изисквания към статиите, от които трябва да започна?
  • Има ли други неща, които трябва да имам предвид?
  • Как да започна нова статия?
  • Как мога да потърся помощ и да общувам с останалите редактори в Уикипедия?
  • Смятам, че статията е готова и отговаря на изискванията на Уикипедия. Какво да направя, за да бъде публикувана?
Този шаблон се поставя автоматично от бот на всички статии в Инкубатора. Моля, не го премахвайте!
Тази статия се нуждае от подобрение.
Необходимо е: форматиране, правопис.Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции.

Манифест за обявяването на Независимостта на Царство България на 22 септември 1908 година.

Независимостта на България е провъзгласена на 22 септември (5 октомври нов стил) 1908 година във Велико Търново. С този акт българската държава отхвърля политическата и финансовата си зависимост от Османската империя, наложена ѝ от големите европейски държави с Берлинския договор, а българският княз приема титлата „цар“.[1] Градът е символ на Българската държавност от Второто Българско царство и на учредяването на Търновската конституция на 16 април 1879 година. и столица на Княжество България.

Манифестът е един от най-ценните документи в българската история с ключово значение за България тогава и до днес и е един он многото документи, които посочват името на Велико Търново, така както той е наричан от монарха, Цар Фердинант, от правителството, поставили подписите си под него, както и от областната управа, издателите[2], творците и жителите на Третото Българско царство. Макар името "Търново" да фигурира от 27 февруари 1870 в Султанския ферман за учредяването на Българската екзархия[3], и още от действията по превземането му от руската армия[4] да фигурира като официално име на града, но в множество други документи, на обложките на издаваните книги[5], статистически данни от преброяване на населението, на официални обяви от местната власт[6], литературни произведения[7] и в народното съзнание той живее с името си Велико Търново през целия период на Третото Българско царство и след това. Общински вестник "Велико Търново" излиза в периода 1923-1942 година.[8] Името Велико Търново се превръща в символ на свободата за новоучреденото Трето Българско царство.

Ето още някои примери за издания от Велико Търово от началото на 20-ти век: Иеромонах Неофит Калчев - "Народен домашен лекар. Седмо допълнено издание." Печатница "Отец Паисий", В. Търново, 1928г. Заедно с нея в един том са подвързани архимандрит Кирил Рилски - "Кратки спомени от управлението ми на Драмската и Дебърската епархии от 1910 до 1920 г." София, 1923г. и Неделко Каранешев - "История на общежителния монастир "Св. Преображение Господне" при гр. В.- Търново, издадена от Печатница Ст. Фъртунов и син, В.-Търново, 1927г. [2] Петко Р. Славейков възпява Велико Търново през 1888 година с думите: "А йощ се повеч прослави наше Велико Търново".[7]

Причината да бъде създадена отделна статия за Манифеста за обявяването на Независимостта на Царство България на 22 септември 1908 година е именно защото този важен български исторически документ повдига въпроса за използването на името на града Велико Търново през цялото съществуване на Третото Българско царство и именно Манифестът, като световно признат държавнически документ е свидетелство за съществуващия разрив между българските политици, като отразяващи на волята на народа, срещу руските представители. Детронирането от Русия на първия български Княз Александър Батенберг през 1886 година са подробно документирани[9]. След 1944 година новата съветска власт в България още веднъж се опитва да заличи славната българска столица, заличавайки аминистративното деление от Царство България и съществуващия до тогава Великотърновски окръг, като прикрепя Велико Търново в различни периоди към Търговищки или към Русенски окръзи.

Официалното връщане на Великотърновски окръг и връщането през 1965 година на името на града Велико Търново съвпада по време с относителното отслабване на съветската власт през времето на Никита Хрушчов, когато той декларира след 1956 година размразяване на отношенията със САЩ[10], и отложеното отражение на тези процеси в България към средата на 60-те години, преди отново да бъде затегната комунистическата власт и репресиите след Пражката пролет през 1968 година.

Тъй като архивите от Третото Българско царство все още не са върнати на България след похищаването им от СССР[11], в нарушение на Женевската конвенция и Хагската конвенция, историческите изследвания засега се налага да бъдат потвърдени с косвени доказателства, докато архивите не бъдат върнати и не бъде възстановена пълната картина на случилото се. Едно от тези неоспорими доказателства е именно обектът на тази статия Манифест за обявяване на Независимостта на България и наред с останалите исторически извори е необходимо да им се обърне специалното подобаващо внимание. Чест прави на родолюбивите българи, които успяха да съхранят своите собствени архиви, за възстановяване на историческата истина за България. Визитката на кмета на Велико Търново Васил Давидов, указал името на подопечния му град е също такъв ценен исторически извор.[12] Ярък пример е и Годишникът от 1907-1908 година на Великотърновската държавна мъжка гимназия "Свети Кирил", който първо свидетелства за така посоченото име на гимназията, както и на името на града Велико Търново[13]. От печата на корицата е видно, че годишникът е собственост на местната библиотека, както и десетките други книги от периода 1878-1944г., издадени от издателствата във Велико Търново.[2]

Манифест за обявяване на независимостта, 22 септември 1908 г., Велико Търново

 

 

Източници

редактиране

 

  1. Манифест за провъзгласяване на независимостта на България. 22 септември 1908 г. Архив на оригинала от 2016-10-28 в Wayback Machine. – на сайта на Държавна агенция „Архиви“
  2. Иеромонах Неофит Калчев. Народен домашен лекар. Седмо допълнено издание. // 1928. Посетен на 2025-07-19. (на български)
  3. Бонева, Вера. Възрожденецът Гаврил Кръстевич. Шумен, Издателство „Хелион", 2000. ISBN ISBN 954-8741-06-7. с. 170.
  4. Генов. Действия передового отряда русской армии, От берегов Дуная до Тырново // Военная история. «Военная Литература». Посетен на 2025-07-19. (на руски)
  5. В.-Търновско дружество "Трапезица". Пътеводител на град Велико Търново и околността му // В.-Търновското туристко д-ство "Трапезица", 1907. Посетен на 2025-07-19. (на български)
  6. Недева, Тодорка. "Търновски кметове 1877-2019". "Фабер", 2019. ISBN 978-619-00-1034-0. с. 85.
  7. Петко Р. Славейков. Прославило се Търново // Chitanka.info, 1888. Посетен на 25-07-19. (на български)
  8. https://luboslovie.bg/2014/07/04/%D0%B8%D0%B7%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%BA%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%86-2/
  9. Anderson, Frank Marby, Amos, Shartle Hershey. "The Bulgarian Revolution of 1885". Handbook for the Diplomatic History of Europe, Asia, and Africa 1870-1914. Washington, DC, National Board for Historical Service, Government Printing Office, 1918. с. 119-122.
  10. Andrew Glass. Nikita Khrushchev signals thaw in the Cold War, Jan. 25, 1956 // Politico, 2012-01-25. Посетен на 2025-07-19. (на английски)
  11. The Voice of America. Moscow Refuses to Return Bulgarian Archives // Voice of America, 2019-03-06. Посетен на 25-07-19. (на английски)
  12. Цанков, Стилян. "Търновски кметове 1919-1945". "Фабер", 2004. ISBN 954-775-353-3. с. 63.
  13. Годишник на Великотърновската държавна мъжка гимназия "Свети Кирил" за учебната 1907-1908 година. Годишник на Великотърновската държавна мъжка гимназия "Свети Кирил" за учебната 1907-1908 година. Велико Търново, Печатница на Х.Т.С. Фъртунов, Велико Търново, 1908. с. Фотос от корицата.

 

«   »