Трибуналът за престъплението руска агресия в Украйна

КАКВО ДА РАЗБИРАМЕ ЗА ОБЯВЕНИЯ ТРИБУНАЛ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО АГРЕСИЯ?

На 9 май около 40 държави обявиха подкрепата си за създаването на нов международен съд за преследване на „престъплението агресия“ от Русия срещу Украйна. Резултат от съвместно споразумение между Украйна и Съвета на Европа.
Украйна / Русия: обявяване на създаването на трибунал за престъплението агресия.

Снимка в оригиналната статия: Руски военнослужещ се обляга на картечница на покрива на въоръжено превозно средство с надпис „Z“.

Руски войник патрулира близо до украинския град Счастье (Луганска област) на 11 юни 2022 г., като част от военната агресия на Русия срещу Украйна. Снимка: © Юрий Кадобнов / AFP
От Джанет Х. Андерсън (наш кореспондент в Хага)
12 май 2025 г.
10 мин. 43
На 9 май 2025 г. около 40 държави обявиха подкрепата си за създаването на нов международен съд за преследване на „престъплението агресия“. Съдът се сформира по съвместно споразумение между Украйна и Съвета на Европа, водещата организация за правата на човека на континента. Тъй като предложеният му устав все още не е публикуван, много елементи все още са неясни. Но множество брифинги предоставиха общата картина: този специален трибунал ще бъде насочен към висши руски лидери за пълномащабното нахлуване в Украйна от 2022 г. насам и анексирането на украинска територия, включително Крим през 2014 г. Новият съд е резултат от месеци преговори между членове на „Основна група“ от предимно европейски държави.
 Сайтът Justice Info помоли Марике де Хун, доцент по международно наказателно право в Амстердамския университет, да обясни това ново важно развитие.

JUSTICE INFO: Каква е вашата непосредствена реакция на обявяването на създаването на Трибунал за престъпления от агресия чрез споразумение между Украйна и Съвета на Европа?

МАРИКЕ ДЕ ХУН: Важното в дискусията винаги е било: Ще бъде ли това международен съд или съд, базиран в украинската юрисдикция? Това е изключително важно заради въпроса за имунитета. Престъплението агресия е престъпление, свързано с лидерството, което означава, че е насочено към тези, които са на власт, както политически, така и военно, за да ръководят решенията за планиране, подготовка и изпълнение на престъплението агресия. Така например, руският президент Владимир Путин, министърът на външните работи Сергей Лавров, министърът на отбраната Сергей Шойгу. По-специално, Путин и Лавров биха попаднали под така наречения „имунитет на държавен глава“. Имунитетът на държавния глава се признава традиционно в международното право, но може да се твърди, че не и в международен съд. Нямаме обаче много съдебна практика за това какви са истинските критерии за лидерство и какво точно означават цялата подготовка, планиране, изпълнение и т.н. Има множество лидери, които също са участвали в по-подробно планиране на военни операции, които биха могли да попаднат в престъплението агресия. Например, военната операция, преминаваща през Беларус, за да се атакува Украйна оттам. Така че въпросът е наистина важен дали това ще бъде национален, украински съд с потенциално известна подкрепа от някои други държави, или това ще бъде международен съд.

Един от украинците в преговорите ми каза: „Това не е украинско. Създадено е по двустранно споразумение със Съвета на Европа, има международна правосубектност и прилага международното право.“ И така, доколко международен би бил този съд?

Мисля, че идеалният път за тези, които искат той да бъде признат за международен съд – сега, когато се създава чрез споразумение между Украйна и Съвета на Европа – е, надявам се, много други държави да се присъединят към този съд, да го признаят или да станат негови членове. Това се случи и с Нюрнбергския трибунал. Нюрнбергският трибунал първоначално беше създаден само от четири държави победителки, но след това бързо се присъединиха към него 19 други държави и впоследствие дойде резолюция на Общото събрание на ООН, която също го призна. Така че това мисля, че е най-добрият път сега, като се има предвид, че се създава съгласно украинското законодателство, вече с тази регионална международна аура на Съвета на Европа. В момента изглежда няма необходимото мнозинство от две трети в Общото събрание на ООН, защото Русия е важен играч в света и много държави смятат, че това не е тяхната война.

Казахте, че няма съдебна практика, но Украйна е водила съдебни преследвания за агресия, а можем да погледнем и назад към Нюрнберг...

Съществува съдебна практика, особено в Нюрнберг и Токио. Украйна също е преследвала престъплението агресия, но по различна разпоредба от тази, която е международно призната. Мисля, че съдебната практика, която Украйна е развила, би могла да бъде полезна. Но съдиите на трибунала ще бъдат много внимателни, за да го накарат да следва максимално международно установеното разбиране за престъплението агресия, особено за да създадат възможност за други държави да се присъединят и този съд да има легитимността на международен съд.

Говорихте за множество потенциални лидери, изправени пред този съд, и вече споменахте Беларус. Говорим ли за лица извън руското ръководство? Говорим ли за беларуското ръководство? Можем ли да говорим за ръководството на Северна Корея?

Ще бъде много важно да се види каква точно е формулировката в Устава на трибунала и дали има език в него, който го прави трибунал за Русия, така че само руските агресори да могат да бъдат преследвани, или дали това е трибунал за „агресия срещу Украйна“, което означава, че тези, които са отговорни за агресията срещу Украйна, могат да бъдат преследвани. Последната група със сигурност би включвала беларуси и потенциално и севернокорейци.

За всички тях това винаги е престъпление на лидерството. Винаги става въпрос за тези, които са в тази позиция да планират, подготвят, изпълняват и т.н. Наистина е важно Беларус да осъзнае, че това не е „съучастие“, нито „помагане и подбуждане“. Ако погледнете разпоредбата за агресията на Международния наказателен съд (МНС) – която се основава на резолюция на Общото събрание от 1974 г., в която Русия, между другото, беше много важен преговарящ – позволяването на друга държава да използва вашата територия, за да извърши агресия, е само по себе си пълен акт на агресия.

От моя гледна точка, сякаш се въртим в кръг от доста време, докато те се опитват да изградят някаква политическа база за подкрепа и обсъждат много от детайлите.

Как стигнахме до това решение?

Трудно ми е да кажа отвън. Мисля, че жизненоважният момент беше дали ще бъде украински национален съд или международен съд. И от самото начало имаше доста остри лагери, които наистина го виждаха само като „или/или“. И мисля, че докъдето стигна дискусията, създава междинно пространство. Държавите трябва да решат колко международен ще стане и ще зависи от прокурорите, на тази основа, да се опитат да твърдят, че имунитетът на държавните глави не би се прилагал при тези конкретни обстоятелства, предвид количеството международна подкрепа. И тогава съдиите ще решат какво мислят по този аргумент.

Мисля, че беше необходим процес.

Разбира се, жалко е, че отне известно време, но това е необходим етап, за да се създаде пространство, където всички биха могли да  намерят своите възгледи. Важен аспект е, че има няколко мощни, военно силни държави, които много се страхуват, че ще бъде създадено нещо, което има универсалното въздействие на наднационален съд или което да съди наказателно употребата на сила отвън. Разбира се, това са Съединените щати, Русия, Китай, но също така и Обединеното кралство и Франция. Те са държавите, които бяха най-гласовити по този въпрос. Франция и Обединеното кралство са държави-членки на Международния наказателен съд (МНС). В Кампала през 2010 г. и отново през 2017 г. в Ню Йорк по време на преговорите за активирането на престъплението агресия, те наистина се увериха, че юрисдикцията в този съд е станала толкова малка: необходимо е също така държавата-агресор да е държава-членка на МНС [за да може юрисдикцията на съда да се прилага за това престъпление]. Това беше компромис. И сега виждате същите тези държави, които имат различна позиция сега, когато става въпрос за Русия, да разработват как да създадат трибунал, който да не преследва други престъпления на агресия. Това също беше наистина важна динамика на дискусиите.

Както казвате, все още нямаме действителния закон. Но това, което виждаме, е, че някои от най-големите проблеми, като запазването на имунитета на държавния глава, изглежда са решени.

Има доста развития в закона за имунитета. Все повече се признава, че за международни престъпления като военните престъпления, тези, които ги извършват, не могат да се крият зад обосновката на имунитета. Това е и причина, поради която се надяваме, че законът ще бъде достатъчно отворен за прокурорите и съдиите да използват този съд, за да изяснят това.

Това е огромно постижение на преговорите, защото задочните процеси са напълно нормални в някои държави, като Нидерландия,но в други правни системи се смятат за не напълно в съответствие със справедливия процес. Така че голяма част от дискусиите бяха споделяне на опит. Наистина важното е, че този нов съд е към Съвета на Европа, който има Европейския съд по правата на човека. А Европейският съд по правата на човека от десетилетия заявява, че задочните процеси не са нарушение на справедливите процеси, ако се спазват определени процедурни гаранции.

И след това имаме юрисдикцията, която разбираме, че ще се основава само на териториалния суверенитет на Украйна и че главният прокурор на Украйна ще представя доказателства на прокурора на специалния трибунал.

Важната е териториалната юрисдикция. Украйна позволява това, защото агресията е извършена на нейна територия. След това трябва да има начини за споделяне на доказателства. Доказателства, които Украйна държи в националната си система и трябва да може да споделя с този трибунал. И доказателства, които ще бъдат споделяни от други държави.

Ами задочните процеси, тъй като това беше въпросът, по който информирахте Основната група, когато дойдохте да говорите с тях във Вилнюс, и използвахте примера с процеса за MH17, за да кажете, че стига да има гаранции, това е напълно нормален начин за провеждане на производства?

Да, мисля, че би било жалко. Престъплението агресия е толкова лидерско престъпление, че, разбира се, е много важно да се изясни законът, който ясно показва, че не само Путин и Лавров са отговорни, че ако си военен лидер или подполитически лидер и играеш важна роля, също подлежиш на наказателно преследване. Ако това ще бъде е резултатът от предстоящото съдебно производство, което ще се състои, то то ще има голяма правна стойност. Мисля обаче, че престъплението агресия е особено за тези, които са на абсолютния връх. Мисля също, че структурата на Русия е такава, че наистина Путин има огромна роля тук. И така, би се получило изкривяване на разказването на истории, на наративния и експресивен ефект на този трибунал, ако този конкретен главен актьор запази безнаказаността си.
Второ, развитието на имунитета се случва и извън контекста на този конкретен специален съд. Така че е много вероятно след десетилетие имунитетът да се е кристализирал допълнително, може би в контекста на различна ситуация.

Звучите притеснено, че законът може да се върне назад, ако го формулира в някаква форма, нещо, което все още е динамично в момента.

Това със сигурност трябва да бъде позволено. По този начин вече имате досие, в случай че се случи нещо друго. Може да има смяна на режима в Русия, Беларус или Северна Корея, където нов режим може да се откаже от този имунитет. Или може би можете да публикувате доклад, който е поне важен авторитетен източник, който може да се използва в учебниците по история, дори и да няма повдигнато обвинение.

Това, което разбираме от брифингите, е, че има един вид заобиколно решение, при което прокурорът на трибунала би могъл да подготвя обвинителни актове срещу онези, които биха имали личен имунитет като държавен глава, правителствен глава или външен министър, докато са на власт, но той/тя няма да може да води никакви съдебни процеси срещу тях.
Докато други биха могли да бъдат изправени пред съд. Звучи ли това рационално?

Ето защо Международният център за преследване на престъплението агресия [ICPA беше създаден преди 2 години в Хага от редица държави, включително Украйна] ще бъде много важен. Това сътрудничество вече е започнало в ICPA за разследване, създаване на досиета и получаване на информация, разузнавателна информация от различните държави и организации, които са участвали. Това може да бъде прехвърлено на този специален трибунал, така че да не се налага да започват отначало и да не се налага да разчитат само на това, което Украйна е успяла да събере. Въпреки че това, което научихме от процеса за MH17, е, че Украйна е много, много способна, особено разузнаването, да събира всякакви доказателства, от които се нуждаете. Важните доказателства в случая с Путин ще бъдат много лесни, защото е ясно, че той е на власт и е казал много неща. Но това, което ще бъде интересно, е количеството разузнавателна информация, което Украйна и държавите успяха да споделят за конкретни други лидери, които са организирали, планирали, подготвяли и изпълнявали конкретни военни операции, които са били достатъчно важни, за да попаднат в обхвата на престъплението агресия.

Споменахте ICPA, но също така споменахте Международния наказателен съд, който разглежда престъплението агресия в много ограничена форма. И така, как виждате този нов трибунал да се вписва в това, което вече съществува в МНС, който вече има издадени заповеди за арест на Путин и Шойгу?

Виждам това като напълно допълващо се, а не като съперничещ съд или конкуренция. Това е наистина неразбиране на това как тези институции си сътрудничат. Това произтича от осъзнаването, че МНС в момента не е в състояние да изпълни заповедта за арест. Важно е също така да продължат дискусиите за повторно отваряне на изменението за престъплението агресия в МНС.  Мисля, че това е наистина трудно, но може би след този трибунал за престъплението агресия ще има нов попътен вятър и нови възможности.

Основната група беше предимно европейска и те никога не успяха да привлекат нито една африканска държава. Успяха да привлекат Коста Рика, но въпреки че приемаме, че Украйна е в Европа и следователно е европейски проблем, все още се усеща като трибунал на Глобалния Север, нали?

Това е изключително жалко, но определено е свързано с това, което се случи в преговорите в МНС относно поправката за агресията в Кампала. Африканските държави, латиноамериканските държави, азиатските държави смятат, че това не е тяхна война. Те също така правилно посочват, че Европа не винаги е играла много полезна роля в техните конфликти. Така че част от случващото се е тази динамика. Африканските държави, както и латиноамериканските държави, водеха дискусията, казвайки, че престъплението агресия трябва да бъде пълноправно престъпление, както всички останали престъпления. Те бяха категорично против резултатите, налагани от тези мощни западни държави. И така, за тези държави да поискат помощ от Африка и Латинска Америка, се възприема като доста лицемерно и аз разбирам това. Много е важно да се опитаме да признаем това минало и да се опитаме да използваме това развитие като може би нова стъпка към по-универсално разбиране, а не към силно доминиран от държавите подход към престъплението агресия.

И накрая, ние сме на много специфичен етап от потенциалното прекратяване на военните действия – независимо дали ще има 30-дневно прекратяване на огъня или някакъв вид преговори и т.н. Мислите ли, че е гарантирано, че този трибунал ще продължи? Или смятате, че е възможно да се стигне дотам, че да кажем: „Добре, този един елемент ще бъде пожертван в интерес на мира“?

Никога не се знае. За Украйна това е наистина важно. Но и в международната общност има такива, които се борят за престъплението агресия от десетилетия. Единствените международни преследвания за престъплението агресия са се състояли веднага след Втората световна война. Оттогава сме свидетели на още 80 години преговори за дефиницията на престъплението агресия. Виждаме, че има много агресия, на първо място от Русия, но не само от Русия. Тази норма за териториална цялост и свързаната с нея система за колективна сигурност наистина се разпада, ако вече не е и почти несъществуваща. Така че залозите са високи. Не можем да позволим на тази руска агресия да протече без никакво преследване, без никакво потвърждаване на нормите, защото мисля, че всички осъзнават, че особено в този момент това означава не само жертване на признанието на Украйна за тази конкретна агресия, но и способността да се поддържа или да се опита да се възроди териториалната цялост като такава

WHAT TO MAKE OF THE ANNOUNCED TRIBUNAL FOR THE CRIME OF AGGRESSION?

By Janet H. Anderson (our correspondent in The Hague)

12 May 2025 10 min 43

On May 9, 2025, around 40 countries announced their support for the creation of a new international court to prosecute the “crime of aggression”. The court is being formed under a joint agreement between Ukraine and the Council of Europe, the continent’s top human rights organization. As its proposed statute has not yet been published, there are many elements still unclear. But multiple briefings have provided the outline: this special tribunal would target senior Russian leaders for the full-scale invasion of Ukraine since 2022, and the annexation of Ukrainian territory, including Crimea in 2014. The new court is the result of months of negotiations between members of a ‘Core Group’ of mainly European countries. Justice Info asked Marieke de Hoon, Associate Professor of International Criminal Law at the University of Amsterdam, to explain this new significant development. 

JUSTICE INFO: What’s your immediate reaction to the announcement on the creation of a Crime of Aggression Tribunal through an agreement between Ukraine and the Council of Europe?

MARIEKE DE HOON: The important thing in the discussion has always been: Will this be an international court or a court based in Ukrainian jurisdiction? This is extremely important because of the immunity question. The crime of aggression is a leadership crime, which means that it is focused on those that are in power, both politically or militarily, to direct the decisions to plan and prepare and execute the crime of aggression. So, Russia’s President Vladimir Putin, Minister of Foreign Affairs Serguei Lavrov, Minister of Defence Serguei Shoigu. In particular, Putin and Lavrov would fall under the so-called ‘Head of State immunity’. Head of State immunity is recognised traditionally in international law, but arguably not in an international court. However we don’t have much case law on what the leadership criteria really is and what all preparation, planning, execution and so forth exactly mean. There are multiple leaders who have also been involved in more detailed planning of military operations that could fall under the crime of aggression. For instance, the military operation going through Belarus to attack Ukraine from there. So the question is really important whether this is going to be a national, Ukrainian court with potentially some support by some other states, or whether this is going to be an international court. 

One of the Ukrainians in the negotiation told me: “It is not Ukrainian. It is created on a bilateral agreement with the Council of Europe, has an international legal personality and applies international law.” So how international would that make this court?

I think the ideal path for those that want it to be recognised as an international court – now that it is being established through a agreement between Ukraine and the Council of Europe – is, hopefully, that many other states will join this court, recognise it or become a member of it. This is also what happened with the Nuremberg Tribunal. The Nuremberg Tribunal at first was established by only four victor states, but then quickly adhered to by 19 other states and then subsequently came a UN General Assembly resolution to also recognise it. So this I think is the best path now given that it’s being established under Ukrainian law with already that regional international aura of the Council of Europe. Right now there doesn’t seem to be the required two-thirds’ majority in the UN General Assembly because Russia is an important player in the world and many states feel that this is not their war. 

You said that there’s no case law but Ukraine has been conducting aggression prosecutions, and we can also look back to Nuremberg…

There is case law, particularly in Nuremberg and Tokyo. Ukraine has also been prosecuting the crime of aggression, but under a different provision than the one that is internationally recognised. I think the case law that Ukraine has developed could be useful. But the tribunal’s judges will be very careful to make it follow the internationally established understanding on the crime of aggression as much as possible, particularly to create the opportunity for other states to join and for this court to have the legitimacy as an international court.  

You talked about multiple potential leaders being brought before this court, and you’ve already mentioned Belarus. Are we talking about individuals beyond the Russian leadership? Are we talking the Belarus leadership? Could we be talking about the North Korea leadership?

It will be very important to see exactly what the wording is in the Statute of the tribunal, and whether there’s language in it that makes it a Russia tribunal, so that only Russian aggressors may be prosecuted, or whether this is an ‘aggression against Ukraine’ tribunal, meaning that those that are responsible for the aggression against Ukraine can be prosecuted. That latter group would include Belarusians for sure, and potentially also North Koreans. For all of them, it’s always a leadership crime. It’s always about those that are in that position to plan, prepare, execute and so forth. It’s really important for Belarus to realise that this is not ‘complicity’, not ‘aiding and abetting’. If you look at the aggression provision of the International Criminal Court (ICC) – which is based on a 1974 General Assembly resolution in which Russia, by the way, was a very important negotiator – letting another state use your territory to commit an aggression is a full act of aggression in and of itself.

From my perspective, it feels like we’ve gone round in circles for quite some time while they’ve tried to build up some kind of political support base and discussed a lot of the details. How have we got to this decision? 

It’s hard for me to say from the outside. I think the vital point has been whether it would be a Ukrainian national court or an international court. And from the get go, there were quite some severe camps that really only saw it as an ‘either/or’. And I think where the discussion has arrived creates a space in between. It is up to states to decide how international it will become and it will be up to prosecutors to then, on that basis, try to argue that the immunity of Heads of State wouldn’t apply in these particular circumstances given the amount of international support. And then it will be up to judges to decide what they feel about that argument.

I think a process was necessary. Of course, it’s too bad it’s taken some time, but it may be needed to create the space where everyone could find each other. An important aspect is that there are a couple of powerful, militarily mighty states that are very afraid that something will be created that has the universal impact of a supranational court or to criminally judge the use of force externally. Of course that’s the United States, Russia, China – but also the United Kingdom and France. They are the states that have been most vocal in this. France and the United Kingdom are member states of the International Criminal Court (ICC). In Kampala in 2010 and again in 2017 in New York during the negotiations on the activation of the crime of aggression they have really made sure that the jurisdictional reach in that court has become so very small: you also need the aggressor state to be a member state of the ICC [for the court’s jurisdiction to apply for this crime]. This was a compromise. And now you see these same states – that have a different position now that it’s about Russia – working out how to create a tribunal that wouldn’t prosecute other crimes of aggression. This has also been a really important dynamic of the discussions. 

As you say, we haven’t got the actual statute yet. But what we see is that some of the biggest issues, like keeping head of state immunity, appear to have been resolved.  

There’s been quite a lot of developments in the law on immunity. More and more it’s recognised that for international crimes like war crimes, those that commit them cannot hide behind the rationale of immunity. This is also a reason why hopefully the statute will be open enough for prosecutors and judges to use this court to crystallise that out.

What we understand from the briefings is that there’s a kind of a workaround whereby the prosecutor of the tribunal would be able to prepare indictments against those who would have personal immunity as head of state, head of government or foreign minister, while they’re in power, but he/she would not be able to go ahead with any trials. While others would be able to be put on trial. Does that sound rational?

That should be allowed for sure. That way you already have a dossier in case something else happens. There could be a regime change in Russia or Belarus or North Korea where a new regime might waive that immunity. Or perhaps you can issue a report that is at least an important authoritative source that can be used in history books even if there’s no prosecution.

Secondly, developments on immunity are also occurring outside of the context of this specific special court. So it’s not unlikely that maybe a decade from now immunity has crystallised further, perhaps in the context of a different situation.

You sound worried that the statute could be going backwards, if it puts into writing in some form, something that’s still dynamic at the moment.

Yes, I think it would be a pity. The crime of aggression is such a leadership crime that, of course, it’s very important to crystallise law that makes it clear that it’s not just the Putin’s and Lavrov’s of this world that are responsible, that if you are a military leader or a sub-political leader and you play an important role, you are also liable to be prosecuted. If that is the outcome of what it’s going to be, it has a lot of value. However, I do think that the crime of aggression particularly is for those that are at the absolute top. I also think that the structure of Russia is such that really Putin has a huge role here. And so it would be a distortion maybe of the storytelling, of the narrative and expressive effect of this tribunal if that particular main actor would maintain his impunity.

What about in absentia trials since that was the issue that you were briefing the Core Group on when you came to talk to them in Vilnius and you were using the example of the MH17 trial to say as long as there are safeguards in place, this is a perfectly normal way to conduct proceedings?

This is a huge accomplishment of the negotiation, because in absentia is completely normal in some states, like the Netherlands, and believed to be not totally in accordance with a fair trial in other legal systems. So a lot of the discussions have been a sharing of experiences. What’s really important is that this new court is with the Council of Europe which has the European Court of Human Rights. And the European Court of Human Rights has for decades said that in absentia trials are not a violation of fair trials if you adhere to particular procedural safeguards.

And then we’ve got the jurisdiction, which we understand is going to be based only on Ukraine’s territorial sovereignty, and that the prosecutor general of Ukraine would bring evidence to the prosecutor of special tribunal.

What’s important is territorial jurisdiction. Ukraine allows that because the aggression was committed on their territory. Then there needs to be ways to share evidence. Evidence that Ukraine holds in its national system and needs to be able to share with this tribunal. And evidence that will be shared by other states. This is why the International Centre for the Prosecution of the Crime of Aggression [The ICPA was set up 2 years ago in The Hague by a number of states including Ukraine], is going to be very important. This cooperation has already started in the ICPA to investigate, create dossiers and get information, intelligence from the various countries and entities that were involved. That can be transferred to this special tribunal so that they don’t have to start all over and they don’t have to just rely on what Ukraine has been able to gather. Although what we learned from the MH17 trial, is that Ukraine is very, very capable, especially their intelligence, in gathering all sorts of evidence that you need. The important evidence in Putin’s case is going to be very easy because it’s clear that he’s in power, and he has said a lot of things. But what’s going to be interesting is the amount of intelligence that Ukraine and states were able to share on particular other leaders that have organised, planned, prepared, executed particular military operations that were important enough to fall under the crime of aggression scope. 

You’ve mentioned the ICPA, but you’ve also mentioned the International Criminal Court, which has the crime of aggression on its books in a very limited form. So how do you see this new tribunal sort of fitting in with what is already there at the ICC, which already has arrest warrants out for Putin and for Shoigu?

I see this as completely complementary and not at all as a rival court or a competition. That’s really misunderstanding how these actors collaborate together. This comes from a realisation that the ICC is unable to do something. It’s also important to continue the discussions on re-opening the Crime of Aggression Amendment [at the ICC]. I think that’s really difficult, but maybe after this Crime of Aggression Tribunal there will be a new wind, new possibilities. 

The Core Group was mainly European and they never managed to get any African states. They did manage to get Costa Rica on board, but even though we accept that Ukraine is in Europe and therefore it is a European problem it does feel still like a Global North sort of tribunal, doesn’t it? 

This is hugely regrettable, but definitely related to what has happened in the negotiations at the ICC towards the aggression amendment in Kampala. African states, Latin American states, Asian states feel it’s not their war. They also rightly point out that Europe has not always played very helpful roles in their conflicts. so part of what is happening is that dynamic. African states and also Latin American states were leading the discussion saying that the crime of aggression needed to be a full crime as all the other crimes. They were vehemently opposed to the results that were pushed by these powerful Western states. And so for these states to then ask for Africa and Latin American states to help them out is seen as quite hypocritical, and I understand that. It’s very important to try and recognise this past and to try and use this development as maybe a new step towards a more universal understanding rather than very power state-dominated approach to the crime of aggression. 

Finally, we’re at a very specific stage in potentially ending hostilities – whether there’s going to be a 30-day ceasefire or some kind of negotiation and so on. Do you think it’s guaranteed that this tribunal process will go ahead? Or do you think it’s a possibility that we might end up with saying, okay, this one element would be sacrificed in the interests of peace?

You never know. For Ukraine, this is really important. But also in the international community there are those that have been fighting for the crime of aggression for decades. The only international prosecutions of the crime of aggression took place just after the Second World War. Since then, we’ve seen another 80 years of negotiating towards the crime of aggression definition. We see there is a lot of aggression, first of all by Russia, but not only by Russia. That norm of territorial integrity and the connected collective security system is really crumbling if it’s not already almost non-existent. So the stakes are high. We cannot let this Russian aggression go without any prosecution, without any sort of confirming the norms because I think everyone realises that especially at this time, that means not just sacrificing Ukraine’s recognition for this particular aggression, but also the ability to uphold or to try and revive territorial integrity as such.

REPUBLISH

Continue reading...