Един анализ за посттоталитарна България, през призмата на Карл Густав Юнг.
Повод за този анализ стана днешната статия на руската редакция на Радио Свобода и анализа на руската историчка в изгнание Елена Фанайлова върху едно интервю на Карл Густав Юнг от май 1945 година за швейцарския седмичник "Weltwoche"("Световна седмица"), как той пророчески предрича вселяването на демона на хитлеризма в новите освободители - руснаците. Днес този демон вече се е развихрил в последната си фаза във войната в Украйна, показвайки на яве демоничната си разрушителна същност. Но Юнг като гениален психолог и на масовото съзнание го идентифицира в зародиш. Днес неговите пророчества са потвърдени повече от всякога.
Намерих и преведох автентичното интервю на Юнг, за да проследя в оригинал целия му замисъл.
България никога не е била обект на изследване, нито на масовото самосъзнание, нито за демоничната природа на комунистическите терористи, и чудовищата на тоталитарния режим, нито е изследван и преработен посттравматичният стрес у антикомунистите и редовия обитател на този държавен концлагер.
Ето защо ще разгледам пророческото интервю на Юнг абзац по абзац, как то е приложимо за съвременната българска действителност.
Предварително искам да обърна внимание на лечението, което Юнг предписва срещу масовото зомбиране, което той смята за благодатна почва за разрастването на демоните, а лечението и превенцията се състоят именно в индивидуализма, във високото образование, в пазене на историята за корените си. Той сравнява убеждаването и обучението на всеки отделен човек с Християнското мисионерство, където проповедта е предавана от уста на уста, а не с лозунги и речи по радиото. Колко по-актуален е Юнг днес, в информационния век, където вместо повече време за намиране на себе си, на своята индивидуалност, на корените си и на постигане на по-високо образование, злото избърза да се наложи още по-масово, унифицирането обхвана още по-големи групи хора, и вместо създаването на повече уникални личности и уникати, заличаването на уникалността се превърна в пандемия.
Оригиналният текст на Юнг и въпросите на журналиста Петр Шмид са в кавички, моите разсъждения - без.
....
"Въведение: Четири дни след безусловната капитулация на германската армия при Реймс, това интервю на Петер Шмид е публикувано в Die Weltwoche (Цюрих) за 11 май 1945 г. под заглавие „Werden die Seelen Frieden finden?“ (Ще намерят ли душите мир?).
Интервюто вероятно по време се е състояло малко по-рано.
Частичен превод е публикуван от вестник PM (Ню Йорк) през май 1945 г.
Петер Шмид: Не мислите ли, че краят на войната ще доведе до големи промени в психиката на европейците, особено на германците, които сега се събуждат сякаш от дълъг и ужасен сън?
Карл Юнг: Наистина мисля."
В България никога не беше направен анализ нито на психопатологичната природа на комунистическите насилници и садистите от концлагерите и казармите, нито на посттравматичния стрес на жертвите на тоталитарния режим. Не беше отчетен и фактът, че всички са изцапани от тоталитаризма. Затова и до днес не можем нито да постигнем национално съгласие, нито да излъчим лидер, нито да постигнем правилния национален дебат. Неосъзнатата вина не може да доведе до покаяние и за поемане на отговорност - нито чрез приети и приложени закони, нито в човешки план.
"Юнг: Що се отнася до германците, пред нас е психически проблем, чийто мащаб все още не може да се предвиди, въпреки че очертанията му вече могат да се разграничат в случаите, които лекувам.
За психолога едно нещо е ясно, а именно, че той не бива да прави популярното сантиментално разграничение между нацисти и противници на режима.
Два случая, които сега лекувам, са откровени антинацисти, но въпреки това сънищата им показват, че зад цялото благоприличие все още е жива най-изразената нацистка психология с цялото си насилие и диващина."
И до днес в България, дори десните лидери не могат да се отърсят от отпечатъка на тоталитаризма върху себе си, не могат да приемат коалиционна култура, а тоталитарно и безпрекословно искат да подчинят цялата държава на себе си, налагайки и личните си вкусове - поведение, граничещо с нов култ към личността и влачещо след себе си същите проблеми и извращения.
"Юнг:Когато фелдмаршал фон Кийхлер, разпитан от швейцарски репортер за германските зверства в Полша, възкликва възмутено: „Извинете, това не беше Вермахтът, а Партията!“, това доказва, че разделението на порядъчни и неприлични германци е напълно наивно.
Всички те, съзнателно или несъзнателно, активно или пасивно, имат своя дял в ужасите; те не знаеха нищо за случващото се и въпреки това знаеха, сякаш са част от таен гениален договор.
За психолога въпросът за колективната вина, който толкова много тревожи политиците и ще продължи да ги тревожи, е факт и една от най-важните задачи на терапията ще бъде да накара германците да признаят тази вина."
Неосъзнаването на вината за тоталитарния режим в България на всеки до един български гражданин персонално води до липса на критична самооценка за собственото съучастие и това е най-мощната предпоставка да се завлачат порочните практики от тоталитаризма в посттоталитаризма. Лечение за тоталитарната унификация можеше да стане възстановяването на родовата памет. Лечение за тоталната русификация можеше да стане пренаписването на историята, според истинските български източници, а не предъвкването на руската версия за България. Лечение за унифицирането на населението с тоталитарните униформи можеше да стане с развитието на уникален стил, но вместо това се наложи безвкусната китайска конфекция, сбирщайн дрехи втора употреба от Западна Европа от отминала от десетки години мода, а за празниците се наложиха народни носии, но не уникални, както са правени по региони и лични за всеки дом, а щампован ерзац, еднакъв за всички, фалшификати по руски модел с преобладаващо червено, пак китайско масово производство.
Завлече се от тоталитарното минало и стадното чувство, подлизурството към някой властимащ, с цел лично спасяване на кожата, и вездесъщата корупция. Тя не е нищо ново за България, а продължение на тоталитарното уреждане на всичко "с връзки", но даже още в края, преди краха на режима, тези "връзки" вече бяха подклаждани с материални подплънки от селско продоволствие или пари. Сякаш има̀нето трябваше да е специално доказателство пред властимащия, че човекът е от "нашите", но и само с пари не ставаше, а трябваше и задължителната кастова принадлежност, тоест хем от "нашите", хем преуспял в това, не някой отцепник в немилост. В посттоталитаризма в някои случаи може да се мине само с пари, но само с връзки не може. Без връзки и без пари може, но с цената на грандиозни скандали, които малко хора се осмеляват да предприемат. За останалите няма земна сила, която да ги накара да рискуват. Те така са научени, така правят всички, и тъкмо корупцията е заклетият враг на демокрацията и предпоставка за всички национални предателства - от продадени имоти на руснаци, през енергийни националнопредателски сделки, до пълен отказ от национален суверинитет в полза на Русия.
В този смисъл, излекуването на България минава през излекуването на Русия, а такива признаци засега няма.
"Юнг: Дори сега получавам много заявления от германци, които искат да бъдат лекувани от мен.
Ако идват от онези „достойни германци“, които искат да прехвърлят вината върху няколко мъже от Гестапо, считайте случая за безнадежден.
Няма да имам друга алтернатива, освен да отговоря на заявленията с въпросник, задаващ някои ключови въпроси, като „Какво мислите за Бухенвалд?“.
Само когато пациентът види и признае собствената си отговорност, може да се обмисли индивидуално лечение.
Но как е било възможно германците, от всички хора, да се впуснат в тази безнадеждна психическа каша? Може ли това да се случи на която и да е друга нация?
Тук трябва да ми позволите да се върна малко назад и да обобщя теорията си относно общите психически предшественици на тази националсоциалистическа война."
Ако Германия към днешна дата напълно се излекува от национализма и се превърна в проспериращата водеща нация в Европа, тенденцията в Русия сочи ново, още по-дълбоко дъно, което предстои да бъде достигнато, обвинявайки за всичко останалите, включително в собствените си грехове. За съжаление в България се чуват същите гласове. Партия "Възраждане" и нейният лидер Костадинов възхваляват не просто Русия, а и най-зловещите им садистични проксита в Нигер - терориристичната групировка Боко Харам, чийто терор осакати и изтреби милиони африкански жители. В българската Уикипедия тази призната от целия свят терористична организация позорно е наречена: "религиозна секта, отричащата западното образование". За масовите екзекуции в българската Уикипедия дума няма. Нито в какво се състои това отричане на западното образование: лидерът на Боко Харам заявява в интервю за БиБиСи, че земята е плоска и водата не се изпарява. Останалото, според него, е заблуда на Западното образование, срещу което те се борят. Не случайно това безумие вече плъзна и в България и Боко Харам си имат говорители в лицето партия "Възраждане" в настоящия български парламент.
Обявяването от Русия на Запада "за фашисти", Юнг описва със следния практически пример, но за разлика от Германия, на Русия няма да има кой да обясни с думи и терапия. Засега е предвидена нова Желязна завеса с огради от бодлива тел, тетраедри и противопехотни мини за пълна изолация и камери за пълен надзор. Осмирителната риза и зандан, с други думи. Лошото е, че България носи този зъл руски дух, оставайки извън радарите.
Ето и примерът на Юнг, валиден в най-пълна степен за съвременна Русия:
"Юнг: Нека вземем един малък практически пример като отправна точка.
Един ден една жена идва при мен и избухва в най-диви обвинения срещу съпруга си: той е истински дявол, който я измъчва и преследва и така нататък.
В действителност добрият човек е напълно почтен гражданин, напълно невинен за подобни демонични намерения. Откъде идва тази луда идея у тази жена?
Тя проектира дявола в собствената си душа; тя е прехвърлила собствените си желания и собствения си гняв върху съпруга си.
Обяснявам ѝ това; тя го признава и се превръща в разкаяно малко агънце.
Всичко изглежда наред.
И все пак точно това ме тревожи най-много, защото не знам къде е отишъл дяволът, който преди се е привързвал към образа на този съпруг.
Абсолютно същото се е случило в голям мащаб в историята на Европа.
За първобитния човек светът е пълен с демони и мистериозни сили, от които той се страхува; цялата Природа е оживена от тези сили, които не са нищо друго освен собствените вътрешни сили на човека, проектирани във външния свят.
Християнството и съвременната наука са дедемонизирали Природата, което означава, че европеецът последователно е приемал обратно демоничните сили от света в себе си и е зареждал несъзнаваното си с тях.
От самия човек демоничните сили се надигат в бунт срещу предполагаемите духовни ограничения на християнството.
Демоните започват да избухват в бароковото изкуство: колоните се гърчат, на мебелите поникват сатирови крака.
Човекът бавно се превръща в уроборос, „опашкоядец“, който се самоизяжда, от древни времена символ на обсебения от демони човек.
Първият съвършен пример за този вид е Наполеон.
Германците проявяват специфична слабост пред лицето на тези демони поради невероятната им внушителна способност.
Това се проявява в любовта им към подчинението, в безстрастното им подчинение на заповедите, които са само друга форма на внушение.
Това е свързано с общата психическа малоценност на германците, резултат от несигурното им положение между Изтока и Запада.
От всички западни народи, те бяха тези, които, при общото изселване от източната утроба на народите, останаха твърде дълго с майка си.
Накрая те се измъкнаха, но пристигнаха твърде късно, докато мужикът изобщо не се освободи."
Тук Юнг в образа на "мужика" директно и конкретно обвинява Русия в атавистичната си изостаналост.
"Юнг: Следователно германците са дълбоко обезпокоени от национален комплекс за малоценност, който се опитват да компенсират с мегаломания: „Am deutschen Wesen soli die Welt genesen“ (Германският дух трябва да излекува света) - въпреки че и те самите не се чувстват особено комфортно в собствената си кожа!
Това е типична юношеска психология, очевидна не само в изключителното разпространение на хомосексуалността, но и в липсата на животинска фигура в немската литература (голямото изключение тук е Гьоте)."
В Русия изключение няма. Тъкмо на нов кръстоносен поход са тръгнали руснаците, да насаждат злия си дух в ролята на "права вяра" на останалите народи по света. Понеже не могат да го насасдят на целия свят наведнъж, затова използват своята "Пета колона" във всяка една държава. "Петата колона" се състои от тяхната вербувана тайна агентура, която на свой ред вербува граждани, селяни и полезни идиоти на място, и тъкмо те се явяват носители на безумната руска мегаломания, която ще лекува света от болестта на гейропата, на гнилия Запад, и на тях е обещано да станат новите губернатори и дори на места успяват. Имат си медии, имат си куратори, имат си отряди за мокри поръчки, до пълната победа на комунистическия интернационал по света.
Казаното от Юнг за Германия в пълна степен се отнася за съвременна фашистка Русия:
"Юнг: Това е очевидно и в германската сантименталност и „Gemütlichkeit“("уреденост"), което всъщност не е нищо друго освен коравосърдечност, безчувственост и бездушие.
Всички онези обвинения в бездушие и зверство, които германската пропаганда отправя към руснаците, се отнасят към самите тях; речите на Гьобелс не са нищо друго освен германска психология, проектирана върху врага.
Незрялостта на личността се проявява по ужасяващ начин и в германския Генерален щаб, чиято липса на характер наподобява мекотело в танк.
Германия винаги е била земя на психически катастрофи: Реформацията, селските войни и религиозните войни.
При националсоциализма натискът на демоните става толкова голям, че те завладяват човешки същества и ги взривяват в лунатични супермени, на първо място Хитлер, който след това заразява останалите.
Всички нацистки лидери са били обладани в най-чистия смисъл на думата и със сигурност не е случайно, че техният министър на пропагандата е бил жигосан с древния белег на демонизирания човек - кривоног.
Десет процента от германското население днес са безнадеждни психопати."
Психопатите в Русия със сигурност надвишават 90%, поради столетното управление на тоталитарния режим там.
"Петер Шмид: Говорихте за психическата малоценност и демоничната податливост на германците, но мислите ли, че това се отнася и за нас, швейцарците, доколкото сме германски по произход?
Д-р Юнг: Ние сме изолирани от тази податливост от малката ни страна.
Ако осемдесет милиона швейцарци бъдат събрани заедно, може да се случи същото, защото човекът, когото демоните хвърлят, е изкоренен и тогава демоните могат да го хванат.
Оттук и техниката на нацистите никога да не формират индивиди, а само огромни маси. Оттук и лицата на демонизирания човек днес: безжизнени, сковани, безизразни. Ние, швейцарците, сме защитени от тези опасности от нашия федерализъм и нашия индивидуализъм.
Такова масово натрупване не би било възможно у нас, както беше в Германия, и в тази изолация може би се крие терапията, с която човек може да победи демоните."
Сравнението на Юнг за Швейцария пряко засяга България. По принцип Юнг окачествява числеността на малката държава от 8 милиона като добра предпоставка за защита от тоталитаризма, но посочва и при какви условия би се развил торалитаризъм: "8 милиона събрани заедно", защото, както казва Юнг: "човекът, когото демоните хвърлят, е безкоренен и тогава демоните могат да го хванат." Нито числеността на народа е спасение, нито малката или голяма територия, а изтръгването от корена. Само на мястото на изкоренената история и идентичност могат да се населят демоните на тоталитаризма, когато индивидът е зомбиран, с промит мозък, забравил род и родина, тогава той няма противотежест да се противопостави на злото. Не случайно Русия хвърли огромен ресурс да заличи българската история, българската култура, българската идентичност и да я замени с руска, или с адова пустота. Тук е мястото да бъде посочено, че малките държави от Изток са много по-застрашени от руската зараза, затова единственото спасение за тях е членството в Евроатлантическия съюз НАТО и в ЕС.
Засега за Русия важи само усещането за мизерия, доколкото войната още не е свършила и те дори нямат и бегли признаци на осъзнаване.
Затова следните констатации за германците още не важат за руснаците:
"Петер Шмид: Но какво ще се случи, ако тази терапия се проведе с бомби и оръжия?
Няма ли военното подчинение на демонизираната нация просто да засили чувството за малоценност и да влоши болестта?
Д-р Юнг: Германците днес са като пиян човек, който се събужда на следващата сутрин с махмурлук. Те не знаят какво са направили и не искат да знаят.
Единственото чувство е безгранична мизерия.
Те ще положат конвулсивни усилия да се реабилитират пред обвиненията и омразата на околния свят, но това не е правилният начин.
Единственото изкупление се крие, както вече посочих, в пълното признаване на вината. Mea culpa, mea maxima culpa!
От честното разкаяние за греха идва божествената благодат.
Това е не само религиозна, но и психологическа истина.
Американският подход към провеждането на цивилното население през концентрационни лагери и показването на всички мерзости, извършени там, е следователно напълно правилен.
Само че нагледният урок не бива да се внушава с морални наставления; покаянието трябва да дойде от самите германци.
Възможно е от катастрофата да се появят положителни сили, от тази интровертност отново да се появят пророци, защото пророците са толкова характерни за този странен народ, колкото и демоните.
Всеки, който падне толкова ниско, има дълбочина.
По всяка вероятност ще има чудотворно спасяване на души за Католическата църква – протестантската църква е твърде разделена."
Тук е мястото да се спомене, че руснаците успяха да радикализират Православната църква, затова от там спасение не се очаква. Спасението може да дойде от другите църкви.
"Юнг: Има съобщения, че всеобщата мизерия е събудила отново религиозния живот в Германия; цели общности падат на колене вечер, умолявайки Бог да ги избави от Антихриста.
Тогава човек може да се надява, че демоните ще бъдат прогонени и че върху руините ще се издигне нов и по-добър свят? Не, демоните не са прогонени, това е трудна задача, която все още предстои.
Сега, когато ангелът на историята е изоставил германците, демоните ще търсят нова жертва. И това няма да е трудно."
Демоните на фашизма намериха да се заселят в Русия, но наред с нея и Петата им колона по целия свят. "Възраждане" е нагледен пример с пребития на вчерашния митинг полицай. Войнствената им риторика вече успя да се изроди в насилие.
"Юнг: Всеки човек, който губи сянката си, всеки народ, който изпада в самодоволство, е тяхна плячка.
Ние обичаме престъпника и проявяваме пламенен интерес към него, защото дяволът ни кара да забравим гредата в собственото си око, когато виждаме съчицата в окото на брат си и по този начин ни надхитрява.
Германците ще се възстановят, когато признаят вината си и я приемат; но другите ще станат жертви на владение, ако в ужаса си от германската вина забравят собствените си морални недостатъци.
Не бива да забравяме, че точно същата фатална тенденция към колективизация е налице както в победителите, така и в германците, че те могат също толкова внезапно да станат жертва на демоничните сили."
Русия вече е станала жертва на демоните, които Юнг предрича още през май 1945 година.
"Юнг: „Общата внушителна способност“ играе огромна роля в Америка днес и колко много руснаците вече са очаровани от дявола на властта, може лесно да се види от последните събития, които трябва да смекчат малко нашите мирни ликувания.
Най-разумни в това отношение са англичаните: техният индивидуализъм ги спасява от това да се хванат на лозунга, а швейцарците споделят удивлението им от колективното безразсъдство.
Тогава трябва с нетърпение да чакаме и да видим накъде ще поемат демоните?"
Освен в Русия, тези демони се заселиха под руски диктат и в националистическите партии и в терористичните режими, като метастази по цялото земно кълбо.
"Юнг: Вече предположих, че единственото спасение се крие в поетапната работа по образованието на индивида. Това не е толкова безнадеждно, колкото може да изглежда.
Силата на демоните е огромна и най-модерните медии за масово внушение – преса, радио, филми и т.н. – са в тяхна услуга.
Но и християнството успя да се справи с един непреодолим противник не чрез пропаганда и масови обръщания във вярата – които дойдоха по-късно и бяха с малка стойност – а чрез убеждаване от човек на човек.
И това е пътят, по който трябва да вървим и ние, ако искаме да победим демоните.
Не ви завиждам за задачата ви да пишете за тези неща.
Надявам се, че ще успеете да представите идеите ми по такъв начин, че хората да не ги намират за твърде странни.
За съжаление, моята съдба е други хора, особено тези, които самите са обладани от демони, да ме мислят за луд, защото вярвам в тези сили.
Но това е тяхна работа; знам, че съществуват.
Има демони, наистина, толкова сигурно, колкото има Бухенвалд."
........
Цялото интервю на Юнг в оригинал:
Карл Юнг, К.Г. Юнг говори: Интервюта и срещи, страници 149-155
151 Psychic044 Psychic1 psychic
Карл Юнг в Pinterest
Блог за дълбочинна психология на Карл Юнг
Въведение: Четири дни след безусловната капитулация на германската армия при Реймс, това интервю на Петер Шмид е публикувано в Die Weltwoche (Цюрих) за 11 май 1945 г. под заглавие „Werden die Seelen Frieden finden?“ (Ще намерят ли душите мир?).
Интервюто вероятно се е състояло малко по-рано.
Частичен превод е публикуван от вестник PM (Ню Йорк) през май 1945 г.
Петер Шмид: Не мислите ли, че краят на войната ще доведе до големи промени в психиката на европейците, особено на германците, които сега се събуждат сякаш от дълъг и ужасен сън?
Карл Юнг: Наистина мисля.
Що се отнася до германците, пред нас е психически проблем, чийто мащаб все още не може да се предвиди, въпреки че очертанията му вече могат да се разграничат в случаите, които лекувам.
За психолога едно нещо е ясно, а именно, че той не бива да прави популярното сантиментално разграничение между нацисти и противници на режима.
Два случая, които сега лекувам, са откровени антинацисти, но въпреки това сънищата им показват, че зад цялата благоприличие все още е жива най-изразената нацистка психология с цялото си насилие и диващина.
Учебници по психология
Когато фелдмаршал фон Кийхлер, разпитан от швейцарски репортер за германските зверства в Полша, възкликва възмутено: „Извинете, това не беше Вермахтът, а Партията!“, това доказва, че разделението на порядъчни и неприлични германци е напълно наивно.
Всички те, съзнателно или несъзнателно, активно или пасивно, имат своя дял в ужасите; те не знаеха нищо за случващото се и въпреки това знаеха, сякаш са част от таен гениален договор.
За психолога въпросът за колективната вина, който толкова много тревожи политиците и ще продължи да ги тревожи, е факт и една от най-важните задачи на терапията ще бъде да накара германците да признаят тази вина.
Дори сега получавам много заявления от германци, които искат да бъдат лекувани от мен.
Ако идват от онези „достойни германци“, които искат да прехвърлят вината върху няколко мъже от Гестапо, считайте случая за безнадежден.
Няма да имам друга алтернатива, освен да отговоря на заявленията с въпросник, задаващ някои ключови въпроси, като „Какво мислите за Бухенвалд?“.
Само когато пациентът види и признае собствената си отговорност, може да се обмисли индивидуално лечение.
Но как е било възможно германците, от всички хора, да се впуснат в тази безнадеждна психическа каша? Може ли това да се случи на която и да е друга нация?
Тук трябва да ми позволите да се върна малко назад и да обобщя теорията си относно общите психически предшественици на тази националсоциалистическа война.
Нека вземем един малък практически пример като отправна точка.
Един ден една жена идва при мен и избухва в най-диви обвинения срещу съпруга си: той е истински дявол, който я измъчва и преследва и така нататък.
В действителност добрият човек е напълно почтен гражданин, напълно невинен за подобни демонични намерения. Откъде идва тази луда идея у тази жена?
Тя проектира дявола в собствената си душа; тя е прехвърлила собствените си желания и собствения си гняв върху съпруга си.
Обяснявам ѝ това; тя го признава и се превръща в разкаяно малко агънце.
Всичко изглежда наред.
И все пак точно това ме тревожи най-много, защото не знам къде е отишъл дяволът, който преди се е привързвал към образа на съпруга.
Абсолютно същото се е случило в голям мащаб в историята на Европа.
За първобитния човек светът е пълен с демони и мистериозни сили, от които той се страхува; цялата Природа е оживена от тези сили, които не са нищо друго освен собствените вътрешни сили на човека, проектирани във външния свят.
Християнството и съвременната наука са дедемонизирали Природата, което означава, че европеецът последователно е приемал обратно демоничните сили от света в себе си и е зареждал несъзнаваното си с тях.
От самия човек демоничните сили се надигат в бунт срещу предполагаемите духовни ограничения на християнството.
Демоните започват да избухват в бароковото изкуство: колоните се гърчат, мебелите поникват сатирови крака.
Човекът бавно се превръща в уроборос, „опашкоядец“, който се самоизяжда, от древни времена символ на обсебения от демони човек.
Първият съвършен пример за този вид е Наполеон.
Германците проявяват специфична слабост пред лицето на тези демони поради невероятната им внушителна способност.
Това се проявява в любовта им към подчинението, в безстрастното им подчинение на заповедите, които са само друга форма на внушение.
Това е свързано с общата психическа малоценност на германците, резултат от несигурното им положение между Изтока и Запада.
От всички западни народи, те бяха тези, които, при общото изселване от източната утроба на народите, останаха твърде дълго с майка си.
Накрая те се измъкнаха, но пристигнаха твърде късно, докато мужикът изобщо не се освободи.
Следователно германците са дълбоко обезпокоени от национален комплекс за малоценност, който се опитват да компенсират с мегаломания: „Am deutschen Wesen soli die Welt genesen“ - въпреки че не се чувстват особено комфортно в собствената си кожа!
Това е типична юношеска психология, очевидна не само в изключителното разпространение на хомосексуалността, но и в липсата на животинска фигура в немската литература (голямото изключение тук е Гьоте).
Учебници по психология
Това е очевидно и в германската сантименталност и „Gemütlichkeit“, което всъщност не е нищо друго освен коравосърдечност, безчувственост и бездушие.
Всички онези обвинения в бездушие и зверство, които германската пропаганда отправя към руснаците, се отнасят към самите тях; речите на Гьобелс не са нищо друго освен германска психология, проектирана върху врага.
Незрялостта на личността се проявява по ужасяващ начин и в германския Генерален щаб, чиято липса на характер наподобява мекотело в танк.
Германия винаги е била земя на психически катастрофи: Реформацията, селските войни и религиозните войни.
Учебници по психология
При националсоциализма натискът на демоните става толкова голям, че те завладяват човешки същества и ги взривяват в лунатични супермен, на първо място Хитлер, който след това заразява останалите.
Всички нацистки лидери са били обладани в най-чистия смисъл на думата и със сигурност не е случайно, че техният министър на пропагандата е бил жигосан с древния белег на демонизирания човек - кривоног.
Десет процента от германското население днес са безнадеждни психопати.
Петер Шмид: Говорихте за психическата малоценност и демоничната податливост на германците, но мислите ли, че това се отнася и за нас, швейцарците, доколкото сме германски по произход?
Д-р Юнг: Ние сме изолирани от тази податливост от малката ни страна.
Ако осемдесет милиона швейцарци бъдат събрани заедно, може да се случи същото, защото човекът, когото демоните хвърлят, е безкоренен и тогава демоните могат да го хванат.
Оттук и техниката на нацистите никога да не формират индивиди, а само огромни маси. Оттук и лицата на демонизирания човек днес: безжизнени, сковани, безизразни. Ние, швейцарците, сме защитени от тези опасности от нашия федерализъм и нашия индивидуализъм.
Такова масово натрупване не би било възможно у нас, както беше в Германия, и в тази изолация може би се крие терапията, с която човек може да победи демоните.
Петер Шмид: Но какво ще се случи, ако тази терапия се проведе с бомби и оръжия?
Няма ли военното подчинение на демонизираната нация просто да засили чувството за малоценност и да влоши болестта?
Д-р Юнг: Германците днес са като пиян човек, който се събужда на следващата сутрин с махмурлук. Те не знаят какво са направили и не искат да знаят.
Единственото чувство е безгранична мизерия.
Те ще положат конвулсивни усилия да се реабилитират пред обвиненията и омразата на околния свят, но това не е правилният начин.
Единственото изкупление се крие, както вече посочих, в пълното признаване на вината. Mea culpa, mea maxima culpa!
От честното разкаяние за греха идва божествената благодат.
Това е не само религиозна, но и психологическа истина.
Американският подход към провеждането на цивилното население през концентрационни лагери и показването на всички мерзости, извършени там, е следователно напълно правилен.
Само че нагледният урок не бива да се внушава с морални наставления; покаянието трябва да дойде от самите германци.
Възможно е от катастрофата да се появят положителни сили, от тази интровертност отново да се появят пророци, защото пророците са толкова характерни за този странен народ, колкото и демоните.
Всеки, който падне толкова ниско, има дълбочина.
По всяка вероятност ще има чудотворно спасяване на души за Католическата църква – протестантската църква е твърде разделена.
Има съобщения, че всеобщата мизерия е събудила отново религиозния живот в Германия; цели общности падат на колене вечер, умолявайки Бог да ги избави от Антихриста.
Тогава човек може да се надява, че демоните ще бъдат прогонени и че върху руините ще се издигне нов и по-добър свят? Не, демоните не са прогонени, това е трудна задача, която все още предстои.
Сега, когато ангелът на историята е изоставил германците, демоните ще търсят нова жертва. И това няма да е трудно.
Всеки човек, който губи сянката си, всеки народ, който изпада в самодоволство, е тяхна плячка.
Ние обичаме престъпника и проявяваме пламенен интерес към него, защото дяволът ни кара да забравим гредата в собственото си око, когато виждаме съчицата в окото на брат си и по този начин ни надхитрява.
Германците ще се възстановят, когато признаят вината си и я приемат; но другите ще станат жертви на владение, ако в ужаса си от германската вина забравят собствените си морални недостатъци.
Не бива да забравяме, че точно същата фатална тенденция към колективизация е налице както в победителите, така и в германците, че те могат също толкова внезапно да станат жертва на демоничните сили.
„Общата внушителна способност“ играе огромна роля в Америка днес и колко много руснаците вече са очаровани от дявола на властта, може лесно да се види от последните събития, които трябва да смекчат малко нашите мирни ликования.
Най-разумни в това отношение са англичаните: техният индивидуализъм ги спасява от това да се хванат на лозунга, а швейцарците споделят удивлението им от колективното безразсъдство.
Тогава трябва с нетърпение да чакаме и да видим накъде ще поемат демоните?
Вече предположих, че единственото спасение се крие в поетапната работа по образованието на индивида. Това не е толкова безнадеждно, колкото може да изглежда.
Силата на демоните е огромна и най-модерните медии за масово внушение – преса, радио, филми и т.н. – са в тяхна услуга.
Но и християнството успя да се справи с един непреодолим противник не чрез пропаганда и масови обръщания във вярата – които дойдоха по-късно и бяха с малка стойност – а чрез убеждаване от човек на човек.
И това е пътят, по който трябва да вървим и ние, ако искаме да победим демоните.
Не ви завиждам за задачата ви да пишете за тези неща.
Надявам се, че ще успеете да представите идеите ми по такъв начин, че хората да не ги намират за твърде странни.
За съжаление, моята съдба е други хора, особено тези, които самите са обладани от демони, да ме мислят за луд, защото вярвам в тези сили.
Но това е тяхна работа; знам, че съществуват.
Има демони, наистина, толкова сигурно, колкото има Бухенвалд. Карл Юнг, К.Г. Юнг говори: Интервюта и срещи, страници 149-155
151 Psychic044 Psychic1 psychic
Карл Юнг в Pinterest
Блог за дълбочинна психология на Карл Юнг