Днес, 21 април, на Велики понеделник, в светата за Католическата църква 2025 година, се възнесе на небето Папа Франциск.
На вчерашния Великден беше неговото последно появяване на балкончето на Катедралата "Свети Петър" на площада във Ватикана, за да благослови със "Свята Пасха" събралото се множество в своето традиционно послание за града и света Urbi et Orbi.
Вчера, след Пасхалната литургия, излъчиха и интервю с предстоятеля на Фризийската църква в Рим, което се оказа пророческо.
На въпрос на журналиста от първа програма на националната нидерландска телевизия Стейн Фенс: “Какви качества бихте искали да притежава новият Папа, Антоан Бодар отговори:
“Отново имаме нужда от нов интелектуален Папа.
Този беше Папа на народа.
Светът има нужда от нов духовен водач, който отново да преоснове църквата.”
Той също така разказа как Папа Франциск е назначил огромно количество кардинали от “периферията на света”, с което е променил до голяма степен наследството, оставено от обожествения и безпределно обичан от всички Папа Йоан Павел Втори.
Папа Бенедикт XVI, който беше и изборът на Папа Йоан Павел Втори, се оттегли по здравословни причини през 2013г., също и след грандиозен скандал за разкрити случаи на педофилия в някои енории на Католическата църква. Той е смятан днес за последният Папа, спазващ протокола, докато Папа Франциск е смятан за народен пастир, папа на онеправданите и унизените, така както се е застъпвал за тях Христос в Библейските времена.
Потребността от категоричен и ярък духовен водач в смутните времена на криза и пред прага на нов глобален конфликт е още по-драстична, предвид необходимостта от ориентир и морален компас именно за най-слабите и най-беззащитните.
Обратното: двояките послания, които католическите свещеници отправят на литургия към миряните в църквите биха разколебали и вече са разколебали и последните устои на здравите Западни общества - някъде повече, някъде по-малко, но лесно забележимо. Никога не беше заклеймен категорично агресорът Русия, абсолютният виновник за войната в Украйна. Оказа се, че не е бил заклеймена и агресивният терор на Хамас, след като са били взети предвид само страданията на палестинското население, без осъждане на терора от 7 октомври 2023г. Оказа се, че тези позиции на Католическата църква не са случайни, а последователна политика на папа Франциск.
Но също така, с радост открих, че има останала човечна, загрижена прослойка от висшия католически клир, която си дава сметка за най-колосалната опасност за човечеството, така както успя да я идентифицира и пребори самият Свят отец Папа Йоан Павел Втори, който постигна ключова роля в надмощието на международната общност над червената чума през 1989г.
С вяра, надежда и любов ще се молим да отново да надделее интелектуалното крило в Католическата църква и да излъчи новия Папа за спасение на вярващите в тези бурни времена на огромни предизвикателства пред света.
Амин
На видеото е последното пожелание към вярващите:
Скъпи братя и сестри,
Свято Възкресение!
1.
Христос воскресе, алилуя!
Скъпи братя и сестри, Честит Великден!
Днес най-после празничното възклицание „алилуя” отново прозвуча в Църквата, преминавайки от уста на уста, от сърце на сърце и това носи на Божиите хора по целия свят сълзи на радост.
От празния гроб в Ерусалим отново звучи неочаквана добра новина: Исус, който беше разпнат, „не е тук, той възкръсна“ (Лука 24:5). Исус не е в гроба, той е жив!
Любовта победи омразата, светлината надделя над мрака и истината - над лъжата. Прошката триумфира над отмъщението. Злото не е изчезнало от историята; то ще остане до края, но то вече няма надмощие; вече няма власт над онези, които приемат благодатта на този ден.
Сестри и братя, особено онези от вас, които изпитват болка и скръб, вашият безмълвен вик беше чут и сълзите ви бяха преброени; нито една сълза от тях не е изгубена! В страданието и смъртта на Исус Христос Бог е поел върху себе си цялото зло на този свят и в Своята безкрайна милост го е победил. Той е изкоренил дяволската гордост, която трови човешкото сърце и сее насилие и разруха навред.
Божият Агнец е победител!
Ето защо днес можем с радост да извикаме: „Христос възкреси надеждата ми!”
(Великденска поредица).
Възкресението на Исус наистина е основата на нашата надежда. Защото в светлината на това събитие надеждата вече не е илюзия. Благодарение на Христос – разпнат и възкръснал от мъртвите – надеждата не ни разочарова!
Надеждата не ни подвежда, а ни укрепва.
(Spes non confundit! вж. Римляни 5:5).
Тази надежда не е бягство, а предизвикателство;
Тя не ни заблуждава, а ни дава сила.
Всички онези, които се надяват на Бога, поставят слабите си ръце в Неговата силна и мощна ръка; оставят се да бъдат повдигнати и тръгват на път. Заедно с възкръсналия Исус те стават поклонници на надеждата, свидетели на победата на любовта и на основополагащата сила на Живота.
Христос воскресе! Тези думи обхващат целия смисъл на нашето съществуване, тъй като ние не сме създадени за смърт, а за живот.
Великден е празникът на живота! Бог ни е създал за живот и иска човечеството да възкръсне! В неговите очи всеки живот е ценен! Животът на детето в утробата на майката, както и животът на възрастните и болните, на които във все повече страни се гледа като на ненужни хора.
На каква голяма жажда за смърт, за убийства сме свидетели всеки ден в многото конфликти, бушуващи в различни части на нашия свят!
Колко много насилие виждаме, често дори в семействата, насочено към жени и деца! Колко много презрение се предизвиква понякога към уязвимите, маргинализираните и мигрантите!
Пожелавам на този ден всички да се надяваме отново и да възродим доверието си един в друг, включително и в тези, които са различни от нас или идват от далечни страни, носещи непознати обичаи, бит и представи!
Защото всички ние сме Божии деца!
Бих искал да възобновим надеждата си, че мирът е възможен!
От Гроба Господен, църквата „Възкресение Христово“, където тази година Великден се празнува в един ден от католици и православни, нека светлината на мира грее в Светите земи и в целия свят. Изразявам своята близост до страданията на християните в Палестина и Израел, както и към целия израелски народ и палестинския народ. Нарастващата атмосфера на антисемитизъм в целия свят е тревожна. И все пак в същото време мисля за народа на Газа и по-специално за нейната християнска общност, където ужасният конфликт продължава да причинява смърт и разрушения и да създава драматична и плачевна хуманитарна ситуация. Обръщам се към воюващите страни: обявете прекратяване на огъня, освободете заложниците и се притечете на помощ на гладуващия народ, който се стреми към мирно бъдеще!
Нека се молим за християнските общности в Ливан и Сирия, които в момента преживяват труден преход в своята история. Те се стремят към стабилност и участие в живота на своите нации. Призовавам цялата Църква да пази християните от драгоценния Близък изток в своите мисли и молитви.
Също така мисля по-специално за народа на Йемен, който преживява една от най-сериозните и продължителни хуманитарни кризи в света поради войната, и приканвам всички да намерят решения чрез конструктивен диалог.
Нека възкръсналият Христос да даде на опустошената от войната Украйна, своя Великденски дар на мира и да насърчи всички участващи страни да полагат усилия, насочени към постигане на справедлив и траен мир.
В този празничен ден нека си спомним за Южен Кавказ и да се молим скоро да бъде подписано и приложено окончателно мирно споразумение между Армения и Азербайджан, което да доведе до дългоочакваното помирение в региона.
Нека светлината на Великден вдъхнови усилията за насърчаване на хармонията в Западните Балкани и да подкрепи политическите лидери в усилията им да облекчат напрежението и кризите и, заедно с техните партньорски страни в региона, да отхвърлят опасни и дестабилизиращи действия.
Нека възкръсналият Христос, нашата надежда, даде мир и утеха на африканските народи, които са жертви на насилие и конфликти, особено в Демократична република Конго, в Судан и Южен Судан. Нека той подкрепи онези, които страдат от напрежението в Сахел, Африканския рог и района на Големите езера, както и онези християни, които на много места не могат свободно да изповядват вярата си.
Не може да има мир без свобода на религията, свобода на мисълта, свобода на изразяване и зачитане на възгледите на другите.
Мирът не е възможен и без истинско разоръжаване! Изискването всеки народ да осигури собствената си защита не трябва да се превръща в надпревара за превъоръжаването. Светлината на Великден ни подтиква да съборим бариерите, които създават разделение и са изпълнени с тежки политически и икономически последици. То ни подтиква да се грижим един за друг, да увеличаваме взаимната си солидарност и да работим за цялостното развитие на всяка човешка личност.
През това време нека не пропускаме да помогнем на народа на Мианмар, измъчван от дълги години въоръжен конфликт, който със смелост и търпение се справя с последиците от опустошителното земетресение в Сагаинг, причинило смъртта на хиляди и голямо страдание за многото оцелели, включително сираци и възрастни хора. Молим се за жертвите и техните близки и сърдечно благодарим на всички щедри доброволци, които извършват операциите по оказване на помощ. Обявяването на прекратяване на огъня от различни участници в страната е знак за надежда за цял Мианмар.
Призовавам всички онези, които са на политически отговорни позиции в нашия свят, да не се поддават на логиката на страха, която води само до изолация от другите, а по-скоро да използват наличните ресурси, за да помогнат на нуждаещите се, да се борят с глада и да насърчават инициативи, които насърчават развитието. Това са „оръжията“ на мира: оръжията, които градят бъдещето, вместо да сеят семена на смъртта!
Нека принципът на човечността винаги да бъде отличителен белег на нашите ежедневни действия. Пред лицето на жестокостта на конфликтите, които включват беззащитни цивилни и атакуват училища, болници и хуманитарни работници, не можем да си позволим да забравим, че не се поразяват цели, а хора, всеки от които притежава душа и човешко достойнство.
Нека през тази Юбилейна година Великден бъде и подобаващ повод за освобождението на военнопленниците и политическите затворници!
Скъпи братя и сестри,
В пасхалната мистерия на Господа смъртта и животът се бориха в огромна борба, но сега Господ живее вечно (вж. Великденската последователност). Той изпълва
със сигурността, че ние също сме призовани да участваме в живота, който не знае край, когато сблъсък на оръжия и тътен на смъртта няма да се чуват повече. Нека Му се поверим, защото само Той може да направи всичко ново (вж. Откр. 21:5)!
Честит Великден на всички!
........
"URBI ET ORBI" MESSAGE
OF HIS HOLINESS POPE FRANCIS
EASTER 2025
Saint Peter's Square
Sunday, 20 April 2025
________________________________________
Christ is risen, alleluia!
Dear brothers and sisters, Happy Easter!
Today at last, the singing of the “alleluia” is heard once more in the Church, passing from mouth to mouth, from heart to heart, and this makes the people of God throughout the world shed tears of joy.
From the empty tomb in Jerusalem, we hear unexpected good news: Jesus, who was crucified, “is not here, he has risen” (Lk 24:5). Jesus is not in the tomb, he is alive!
Love has triumphed over hatred, light over darkness and truth over falsehood. Forgiveness has triumphed over revenge. Evil has not disappeared from history; it will remain until the end, but it no longer has the upper hand; it no longer has power over those who accept the grace of this day.
Sisters and brothers, especially those of you experiencing pain and sorrow, your silent cry has been heard and your tears have been counted; not one of them has been lost! In the passion and death of Jesus, God has taken upon himself all the evil in this world and in his infinite mercy has defeated it. He has uprooted the diabolical pride that poisons the human heart and wreaks violence and corruption on every side. The Lamb of God is victorious! That is why, today, we can joyfully cry out: “Christ, my hope, has risen!” (Easter Sequence).
The resurrection of Jesus is indeed the basis of our hope. For in the light of this event, hope is no longer an illusion. Thanks to Christ — crucified and risen from the dead — hope does not disappoint! Spes non confundit! (cf. Rom 5:5). That hope is not an evasion, but a challenge; it does not delude, but empowers us.
All those who put their hope in God place their feeble hands in his strong and mighty hand; they let themselves be raised up and set out on a journey. Together with the risen Jesus, they become pilgrims of hope, witnesses of the victory of love and of the disarmed power of Life.
Christ is risen! These words capture the whole meaning of our existence, for we were not made for death but for life. Easter is the celebration of life! God created us for life and wants the human family to rise again! In his eyes, every life is precious! The life of a child in the mother’s womb, as well as the lives of the elderly and the sick, who in more and more countries are looked upon as people to be discarded.
What a great thirst for death, for killing, we witness each day in the many conflicts raging in different parts of our world! How much violence we see, often even within families, directed at women and children! How much contempt is stirred up at times towards the vulnerable, the marginalized, and migrants!
On this day, I would like all of us to hope anew and to revive our trust in others, including those who are different than ourselves, or who come from distant lands, bringing unfamiliar customs, ways of life and ideas! For all of us are children of God!
I would like us to renew our hope that peace is possible! From the Holy Sepulchre, the Church of the Resurrection, where this year Easter is being celebrated by Catholics and Orthodox on the same day, may the light of peace radiate throughout the Holy Land and the entire world. I express my closeness to the sufferings of Christians in Palestine and Israel, and to all the Israeli people and the Palestinian people. The growing climate of anti-Semitism throughout the world is worrisome. Yet at the same time, I think of the people of Gaza, and its Christian community in particular, where the terrible conflict continues to cause death and destruction and to create a dramatic and deplorable humanitarian situation. I appeal to the warring parties: call a ceasefire, release the hostages and come to the aid of a starving people that aspires to a future of peace!
Let us pray for the Christian communities in Lebanon and in Syria, presently experiencing a delicate transition in its history. They aspire to stability and to participation in the life of their respective nations. I urge the whole Church to keep the Christians of the beloved Middle East in its thoughts and prayers.
I also think in particular of the people of Yemen, who are experiencing one of the world’s most serious and prolonged humanitarian crises because of war, and I invite all to find solutions through a constructive dialogue.
May the risen Christ grant Ukraine, devastated by war, his Easter gift of peace, and encourage all parties involved to pursue efforts aimed at achieving a just and lasting peace.
On this festive day, let us remember the South Caucasus and pray that a final peace agreement between Armenia and Azerbaijan will soon be signed and implemented, and lead to long-awaited reconciliation in the region.
May the light of Easter inspire efforts to promote harmony in the western Balkans and sustain political leaders in their efforts to allay tensions and crises, and, together with their partner countries in the region, to reject dangerous and destabilizing actions.
May the risen Christ, our hope, grant peace and consolation to the African peoples who are victims of violence and conflict, especially in the Democratic Republic of the Congo, in Sudan and South Sudan. May he sustain those suffering from the tensions in the Sahel, the Horn of Africa and the Great Lakes region, as well as those Christians who in many places are not able freely to profess their faith.
There can be no peace without freedom of religion, freedom of thought, freedom of expression and respect for the views of others.
Nor is peace possible without true disarmament! The requirement that every people provide for its own defence must not turn into a race to rearmament. The light of Easter impels us to break down the barriers that create division and are fraught with grave political and economic consequences. It impels us to care for one another, to increase our mutual solidarity, and to work for the integral development of each human person.
During this time, let us not fail to assist the people of Myanmar, plagued by long years of armed conflict, who, with courage and patience, are dealing with the aftermath of the devastating earthquake in Sagaing, which caused the death of thousands and great suffering for the many survivors, including orphans and the elderly. We pray for the victims and their loved ones, and we heartily thank all the generous volunteers carrying out the relief operations. The announcement of a ceasefire by various actors in the country is a sign of hope for the whole of Myanmar.
I appeal to all those in positions of political responsibility in our world not to yield to the logic of fear which only leads to isolation from others, but rather to use the resources available to help the needy, to fight hunger and to encourage initiatives that promote development. These are the “weapons” of peace: weapons that build the future, instead of sowing seeds of death!
May the principle of humanity never fail to be the hallmark of our daily actions. In the face of the cruelty of conflicts that involve defenceless civilians and attack schools, hospitals and humanitarian workers, we cannot allow ourselves to forget that it is not targets that are struck, but persons, each possessed of a soul and human dignity.
In this Jubilee year, may Easter also be a fitting occasion for the liberation of prisoners of war and political prisoners!
Dear brothers and sisters,
In the Lord’s Paschal Mystery, death and life contended in a stupendous struggle, but the Lord now lives forever (cf. Easter Sequence). He fills us with the certainty that we too are called to share in the life that knows no end, when the clash of arms and the rumble of death will be heard no more. Let us entrust ourselves to him, for he alone can make all things new (cf. Rev. 21:5)!
Happy Easter to everyone!
