Наред с всички екстравагантни решения на Тръмп, които видяхме през педесетината дни на поста му като президент на САЩ, едно от тях попадна в десятката - закриването на култовите американски радиостанции от времето на Студената война Гласът на Америка и Свободна Европа. Те бяха упование и надежда за поробените от СССР народи, на чиято територия бяха разпространявани, въпреки заглушаванията от комунистическите власти. Те бяха морален компас и духовна храна за слушателите зад желязната завеса, така важни в условията на тотална цензура. Днес те се превърнаха в ерзац, в пишман журналистика.
За да не съм голословна, като конкретен пример ще разгледам историята на българската секция на Свободна Европа. Същото може да се каже за Гласът на Америка, Би Би Си, както и за Дойче Веле, която все още съществува като уебсайт.
За тези редакции зад граница някога, преди 1989г. работеха български емигранти, сред които колоси, като Георги Марков, Димитър Инкьов, (познат на слушателите като Велко Верин – и героят му Ботуш Каишев), Христо Огнянов, Милю Милев, Методи Захариев, Владимир Найденов и Кирил Панов, Евгени Силянов, Стефан Попов, д-р Васко Иванов и др. Техните есета и новини преди падането на Берлинската стена бяха единственият досег със свободния свят на слушателите от поробените земи. Тъкмо за Свободна Европа великият Георги Марков написва своите знаменити есета, с оригинално заглавие "Задочни репортажи за Задочна България."
Тези радиостанции функционираха на български език до началото на 90-те години, когато за последно трябваше да ни уведомят за край на тоталитаризма и една след друга затвориха врати. Оставиха читателите и слушателите си да се пържат в собствен сос, родно производство.
По същото време навлязоха западните телевизии на българския медиен пазар, които можеха да запълнят празнините в българското информационно пространство, макар те да бяха достатъчни само за владеещите чужди езици. Останалата част от населението беше засмукана от вакуума на чалгата, на съветските фантасмагории, които трябваше да минават за научна фантастика, както и от книгите-игри, писани от български комунистически потомци под приличащи на западни имена псевдоними, като всичките до един познати ми читатели на които книги-игри се изявиха впоследствие като върли националисти, русофили и мразители на Запада. Дори те да са имали само съпътсващ ефект към изплетените от комунистическата и руската мафия мрежи, които после станаха основата на никнещите като гъби националистически партии в България, фактите са налице.
Обект на специално мое бъдещо изследване ще бъде как конкретно книгите-игри са способствали в посока брутална русофилия и заклет национализъм, но засега съдя само по 100-процентовия ефект върху познатите ми читатели и почитатели на подобна псевдолитература.
Същото е положението и с фантастиката. Основата на българската научна фантастика се корени в произведенията на мастития Сталинистки писател и изследовател Иван Ефремов, чието име носи българския клуб млади фантасти преди 1989г., отгледан под внималните грижи на комунистическия руски младежки съюз. Такива са участниците му и до днес - пропити от руската пропаганда, руския набор от изразни средства и руската антиестетика. Такива са хибридните им изяви и до днес, закърмени от всичко руско. Във всички руски научнофантастични книги се разказва за победата на комунизма и светлото бъдеще.
Вместо първите години на демокрацията в България да бъдат години на ревизия на комунистическото минало, на възстановяване на здравия разум в държавата, унищожен с руската окупация на България през 1944г., народът беше залят с модифицирана руска помия, под формата на гореспоменатите Шменти Капели, долнопробна чалга, играеща на струните на най-долнопробните страсти у населението, примесени още и с всемъзможни врачувания, гадателства, зодии и хороскопи, претендиращи да пророкуват дори политическите процеси. Връх на тези маразми е никога непозната за мен преди 1989г. Баба им Ванга, която и до днес е цитирана от руската пропаганда като върховна жрица на миросъзданието. В устата и се слагат думи, удобни на путинисткия режим, разгадани уж от нейните несвързани селски малоумни бръщолевения. Българските жълти медии, които също напъплиха в огромни количества медийния пазар, тиражираха охотно тези и други лъжи, очерняйки десетки и стотици честни българи, в това число и авторката на тази статия.
Вследствие на тези организирани активни мероприятия на действащите безспирно и до днес комунистически руски тайни служби и българските им слуги, България остана в същото руско блато и не можа да се изчисти от мрачното си комунистическо минало. Българските медии уж трябваше вече да са свободни от комунистическата цензура, но те останаха да действат в услуга на трансформиралата се в мафия комунистическа върхушка. На нея вече не ѝ трябваше официалната комунистическа идеология, а само ключовите места в държавната администрация до самия президентски пост, за да продължи тази мафия да действа в услуга пак на същите руски слуги, и пак в ущърб на системно грабения български народ.
Ето защо повторното завръщане на Радио Свободна Европа на български език през 2017г. беше посрещнато от мен лично с голяма радост. Надявах се, че фалшивият преход към демокрация най-накрая е оценен като фалшив и истината ще се разпространи на бял свят.
Но не би. Още с първите си статии на сайта новорециклираната Свободна Европа, и то написани на отвратителен пошъл чалгарски стил, започна с вътрешни междупартийни дразги, които никога не засегнаха големите престъпници от БКП-БСП, големите престъпници и убийци от ДС-КГБ, големите национални предатели в полза на Русия. На махленско селско ниво бяха раздухвани измислени скандали, без никакъв ефект, бяха разчиствани сметки с лични врагове, и никога не се чу и дума за окаяното положение, в което се намира България, на дъното на всички класации сред държавите членки на ЕС и НАТО. Не бяха анализирани и причините за това. Дори на мястото за новини, където Свободна Европа трябваше да запълни съществуващите празнини в българското медийно пространство, там се появяваха единствено линкове към съществуващи новини от съществуващи постни български медии. И това трябваше да минава за принос към и без това лишените от качествена журналистика читатели. Анализи се появяваха рядко, колкото едно изключение, потвърждаващо правилото на нищото.
Макар на пръв поглед мярката със затварянето на Свободна Европа сега да е драстична и да изглежда като спиране на свободата на словото, по-задълбочен анализ показва, че със спирането им всъщност се спира подмяната на каузата им. Което прекратяване е дори задължително. Защото продължаването им е самоубийствено.
Тази безлична и позорна радиостанция последна съобщи, че ще замлъкне.
Съобщават в последните минути, по време написването на написването на настоящата статия, новини едва отпреди три дни.
Как да не се радваш, че се скрие от информационния пейзаж
такъв медиен позор.
От този настоящ екип на българската редакция на Свободна Европа не могат дори на малкото пръстче да се намажат на великите журналисти от Свободна Европа отпреди 1989г., сред които е и великия Георги Марков, чиито есета са четени! Никаква приемственост, никаква почит към него, никакъв най-елементарен приличен стил,
само долнопробна повръщиня и поредната словесна отврат посяха.
Даже от Руската секция блеснаха с някои журналистически разследвания - макар и много рядко, като едно журналистическо разследване за цензурирания руски превод на романа на Оруел “Животинска ферма”, платен с пари на самия Оруел, както и цялото издание, като връх на наглостта. Но и такива качествени материали българската секция не довеждаше до българските читатели, ползващи само български език.
Иначе в руска секция, без никаква връзка със замисъла на американската радиостанция, се съобщаваше редовно за руската “интелигенция” от времето на СССР - кой се споминал на 90, кой на 95-годишна възраст. Какво общо има това с каузата на Свободна Европа, след като тези изверги цял живот са подкрепяли съветската власт и са мразили САЩ.
Нямат място на страниците на Свободна Европа! Даже са вредни!
Няма място и в съвременното общество и цялата им дейност.
Следователно затварянето на емблематичните американски радиостанции е напълно оправдан ход на новата Американска администрация под ръководството на Доналд Тръмп.
След като те не доведоха до изграждането на истинска правова държава, не допринесоха за истинската свобода на словото, тези радиостанции се превърнаха в счупени патерици на инвалид, неможещ с тях да се придвижи. Напразните надежди са равносилни на смърт.
Автор: Таня Стоянова