Сръбският президент не поздрави Путин за рождения му ден и подписа декларация в подкрепа на Украйна
преди 37 минути
vucic.rs
Президентът на Сърбия Александър Вучич не поздрави Владимир Путин за рождения му ден на 7 октомври, а на 9 октомври участва в срещата на върха Украйна-Югоизточна Европа в Дубровник (Хърватия), където подписа декларация, осъждаща руската атака срещу Украйна.
Документът беше подписан от 15 участници, сред които, освен Вучич, лидерите на Косово, Черна гора и Словения - Вьоса Османи, Яков Милатович и Наташа Пирц Мусар. Текстът на декларацията е публикуван на сайта на украинския президент Владимир Зеленски.
Декларацията съдържа 18 точки, в които конфликтът в Украйна се нарича „престъпление срещу украинския народ, нарушение на международното право, включително Устава на ООН, и голяма заплаха за мира, сигурността и стабилността на Югоизточна Европа, целия европейски континент и света като цяло“. Участниците в срещата потвърдиха подкрепата си за Украйна и нейния народ, като увериха, че тази подкрепа ще продължи толкова дълго, колкото е необходимо. В документа се говори и за подкрепа на резултатите от юнската „среща на върха за мир“ в Швейцария, ангажимент за прилагане на „формулата на Зеленски“, осъждане на руската агресия и опитите на Русия да анексира украински територии.
След началото на пълномащабна война, отприщена от Владимир Путин, Русия започна да губи най-близките си съюзници. Сред тях е и Сърбия. В края на август Вучич призна, че от началото на войната не е поддържал никакъв контакт с Путин, за разлика от други европейски лидери, които общуват с него по телефона или се срещат лично.
През юни Сърбия беше сред страните, които подписаха заключителното комюнике на мирната среща на върха за Украйна, където участниците потвърдиха ангажимента си за защита на суверенитета и териториалната цялост на всички държави, включително Украйна, в рамките на международно признатите граници, както и принципа на мирното разрешаване на конфликти. В документа се подчертава, че териториите, придобити със сила, не могат да бъдат признати за законни.
В края на август Вучич се срещна с френския президент Еманюел Макрон. Страните се договориха да доставят на Сърбия 12 бойни самолета Rafale на стойност 2,7 милиарда евро. Макрон каза, че сделката ще отбележи "стратегическа промяна" за Сърбия. Договорът за подмяна на застаряващия руски флот от МиГ-29 беше договорен часове преди пристигането на френския президент, тъй като Париж настоя да получи "определени гаранции" от Белград, включително непрехвърлянето на технологии на Русия. В допълнение към сделката за изтребители, президентите подписаха повече от дузина споразумения за инфраструктурни проекти, доставка на критични суровини и възможно развитие на ядрената енергия в Сърбия.
В началото на септември Вучич обяви, че няма да участва в срещата на БРИКС в Казан на 22-24 октомври, въпреки поканата от Путин. Той обясни, че в този момент Сърбия ще приеме „важни чуждестранни гости“.
На 18 септември Държавният департамент на САЩ обяви, че официални лица от САЩ и Сърбия са подписали споразумение за стратегическо енергийно сътрудничество, което ще позволи на американски компании да инвестират в сръбския енергиен сектор, включително зелена енергия.
През юни стана известно, че Сърбия доставя боеприпаси на западните страни, част от които са прехвърлени в Украйна. Според FT украинските въоръжени сили са получили снаряди на стойност 800 милиона евро. По-късно Вучич потвърди точността на тази сума. Източници на Комерсант в Белград съобщиха, че от началото на руската инвазия в Украйна сръбските отбранителни предприятия са преминали на работа на три смени, за да произвеждат оръжия за Киев.
В интервю за Си Ен Ен миналия октомври Вучич подчерта, че приоритет на Сърбия е присъединяването към ЕС, а по отношение на ситуацията с Косово той изрази ангажимента си за мирни преговори. Тогава президентът отбеляза, че е готов да обсъжда всички въпроси с „европейски и американски приятели“. През юли 2024 г. сръбският външен министър Марко Джурич заяви, че страната ще завърши необходимите реформи, за да се присъедини към Европейския съюз до 2027 г.