НОВАТА ХИБРИДНА ЗАВЕСА Таня Стоянова за Видимо & Невидимо ТВ

Близо 35 години след падането на Берлинската стена състоянието на националните медии в България все още е плачевно. Доказателство за това е възстановената през 2019 година финансирана от Конгреса на САЩ редакция на Радио Свободна Европа, макар и като дигитална платформа, но неизбежна за България независима медия, отразяваща реалните събития в реално време, в борба с дезинформацията и цензурата.

Някога, през времето на тоталитарната диктатура, в периода 1944-1989г., в семейството ми беше възприет принципът да не се гледат казионните комунистически медии в национален ефир, а информацията достигаше до нас благодарение на българските редакции на западните медии, като BBC, Deutsche Welle, Radio Free Europe, RFI, The Voice of America, и др. Родните медии бяха с право смятани за руска и комунистическа пропаганда. С дворцовия преврат на 10.11.1989г., нещата в националните ни медии не се промениха, но за бившите инакомислещи поне в началото се появиха алтернативни издания, като вестник “Демокрация” и някои други печатни издания. За съжаление, и те бързо бяха завзети от подставени лица, като Волен Сидеров и др., и скоро престанаха да съществуват. След тях навлязоха кабелни телевизии, предоставящи в дори в минималния пакет програми канали, като CNN, BBC, TV5 Le monde, и др., като за владеещите чужди езици вече нямаше пречки да се информираме обективно за случващото се по света. За обективен поглед върху случващото се в България все още съществуваха българските редакции на Западните радиостанции. С идването на Георги Първанов-агент “Гоце” на президентския пост тези радиопредавания на български език бяха спрени и редакциите им закрити, с изключение на Дойче Веле, която и до днес съществува като електронен сайт.

Постепенно от базисните пакети на кабелните телевизии изчезнаха каналите CNN, BBC, TV5 Le monde и др., като на тяхно място се появиха български, уж разнообразни канали, с уж различни новини, а гореизброените търсени западни канали бяха разпръснати във все по-скъпите пакети с програми, така че станаха недостъпни за плащане и респ. за гледане от обикновения българин. За националните медии все още се знаеше, че не са за гледане, а и няма какво да се придиряме - те си останаха традиционно “червени”, “комунистически”, “рупор на БСП”, но както се оказа след задълбочен анализ и с последователно и неотклонно застъпване на “руската гледна точка”. Този информационен вакуум донякъде можеше да бъде запълнен с навлезлите по онова време социални медии и обмяната на качествена информация и качествени материали между качествените приятели, но с още по-бърза скорост медиите с фалшивите новини и руската дезинформация заляха същите тези социални медии и тъкмо гласът на истината се оказа нарочен за блокиране, банване, деактивиране на акаунти от българските проруски и прокомунистически модератори, или в най-добрия случай за информационно затъмнение, и отново всякаква надежда за достъп до информация изгасна.

Отделно от живота на България и българите, гледан през медиите, постепенно зачестиха в дома ни и посещенията на старите кретени, за които още навремето във въздуха витаеха предположения, че са агенти, но те постепенно така започнаха да нахалстват, да идват все по-често, докато един от тях - агент “Стефанов”, журналистът и художник Калин Николов, днес директор на отдел в галерията Квадрат 500, дойде и искаше да пише в дома ни по цял ден, с нашите писма от нашия архив, под претекст, че имал дневник със спомени, но както се оказа по-късно дневникът е бил създаден с цел да се пишат подробни доноси. При случайно споделяне с други приятели за наглостта на това ченге, те ме увериха, че той е разкрит и разсекретен, че е следил и тях, и така реших да се заема сериозно със случая. Наложи се да отделя три години от живота си в изследване на досиетата на бившата ДС-КГБ в Комисията по досиетата за отнасящите се до семейството ми досиета. Оказа се, че основната част от тях са унищожени на 20 януари 1990г., заедно с досието на Георги Марков, но все пак в общи отчетни доклади през годините успях да добия представа за дейността на тайните служби в дома ни.

Резултатите се оказаха чудовищни, събрах ги в книгата ми “Радой - смутителят на реда и тоягата на властта”. Въпросното ченге Калин Николов повече не се появи в дома ни, след като беше разсекретено, както и всички други навлеци избягаха - всички те се оказаха сътрудници на мракобесните тайни комунистически служби, но тормозът продължи с други средства - уволниха съпруга ми, изключиха децата ми от три различни учебни заведения в един и същи ден: 14.10.2024г., където те бяха приети с отлични оценки за положените изпити. Голямата ми дъщеря беше възпрепятствана да продължи в специалността “Балканистика” в СУ, синът ми беше изключен от 9 ФЕГ, и преместен във Втора френска гимназия, а малката ми дъщеря беше изключена от 7 СОУ и преместена в кварталното 138 СОУ, където не се изисква никакъв изпит. В предаването по БНТ “История БГ” на журналиста Георги Ангелов, направено от него изцяло върху моята книга бях поканена от него да я представя, заедно с литературния критик професор Божидар Кунчев и професор Пламен Дойнов, но получих обаждане от БНТ да не се явявам в студиото, тъй като са получени заплахи за съд към редакцията на предаването от страна на големият брат Кин Стоянов /на съпруга ми Стефан Стоянов/. Но ченге като Петър Берон беше добре дошло в същото предаване за книгата ми. За мен това беше последното доказателство, че състоянието на медийната среда в България е повече от критично, както и самата ситуация в България, и не ми остава нищо друго, освен да изпълня завета на баща ми: да емигрирам. Това беше неговата отколешна мечта, както и на прадядовците ми, унищожени от комунистите, преди да успеят да се спасят.

И действително, решение на всичките ми въпроси се оказа емиграцията в Кралство Нидерландия, където трябваше да науча със светкавична скорост нидерландски език, не на последно място и за да мога да получа достъп до качествената им журналистика, до свободната им богата вековна култура, правните им норми и ценности. Първият лъч на надежда за мен, още с пристигането ми в Нидерландия, беше представянето в Нидерландските национални медии на делото, заведено от Нидерландския съд за сваления над Донбас през 2014г. самолет с полет МН17, свален с ракета “Бук” от руските въоръжени сили в окупираните територии, при който полет загинаха всички 298 души на борда, 198 от които бяха нидерландски граждани, което даде основание на прокуратурата и на съда в Нидерландия да проведат независимо разследване и да възбудят наказателно производство срещу извършителите. Делото завърши с три доживотни присъди, сред които на висшия руски офицер Стрелков-Гиркин, който не може повече да пътува по света и да сее размирици, както това беше с появата му на протестите на жълтите жилетки в Париж, завземането на Крим и Донбас и още други знайни и незнайни “подвизи” по света. И макар днес той да гние в руски затвор, това няма нищо общо с осъдителната му доживотна присъда на съда в Нидерландия.

Именно на това нидерландско дело руските адвокати на един от подсъдимите руски офицери се опита да прокара руските версии и нелепи лъжи, но те бяха недвусмислено парирани от адвокатите с аргументите, че в правото не съществува “алтернативна истина” и лъжата не е ”другата гледна точка”. След като има доказателства от сателитни снимки, от охранителни камери, едновременно с прихванати телефонни разговори и официални нареждания от официалните руски власти, наред и с очевидци и свидетели за придвижването на военната техника, както и веществени доказателства - всички тези налични свидетелства, взети заедно, доказват недвусмислено и са легитимно доказателство за съдебното производство, как се е случил терористичният акт и кой е виновен. Тези новини, относно развитието и края на съдебния процес бяха съобщавани подробно в новините, бяха надълго и нашироко обсъждани в телевизионни дебати и различни формати, така че да достигнат до възможно най-широката публика. Правителството на Кралство Нидерландия финансира цялото разследване и съдебния процес, за да настане поне частично удовлетворение за наследниците на жертвите, на които също така вече са изплатени и компенсации, отново от правителството на Нидерландия, докато се съберат достатъчно доказателства и обществена подкрепа за осъждането на РФ - основният поръчител и изпълнител на този терористичен акт. В момента се събират и доказателства за такова дело в Международния наказателен съд в Хага /МНС/ за участието лично на Путин, за което вече има достатъчно ясни индикации. В българските медии не срещнах и далечна сянка от отразяване на това дело. Да, нямаше го и руския вой по въпроса от руските пропагандни канали, но нито дума не се чу. Ако се споменаваше нещо за анексията на Крим, винаги беше затъпена и руската гледна точка. Нито дума в българските медии не се чу и от дебатите около заповедта за арест на Путин, които започнаха почти веднага след бруталната агресия на Русия в Украйна на 24 февруари 2022г., като до крайната формулировка на заповедта за ареста му от МНС беше издадена близо година по-късно, на 17 март 2023г.

Отново българските медии бяха обхванати от мълчание, включително и алтернативните, а чак след мои писма до БНТ, Дойче Веле и Свободна Европа, с единствен анализ по въпроса излезе на сайта Свободна Европа Татяна Ваксберг, а в новините на БНТ в 20ч. едва след няколко дни се появи едно изречение за издаването на заповедта за арест от МНС, но веднага последва коментар колко неизпълнима и абсурдна е тази заповед. По-късно, когато Путин не успя да замине на срещата на БРИКС в Южна Африка, поради реалната заплаха от арест, БНТ услужливо пропусна да коментира този факт. Днес, освен войната в Европа, война бушува и на територията на Ивицата Газа, където Израелските сили разбиха стотици километри тунели на терористичната организация “Хамас” и обезвредиха военните им заводи и складове с тежко въоръжение и бомби в подземията под болници и детски градини, а Червено море стана арена на терористичните набези на Хутите. По БНТ 1 в централната емисия новини в 20ч. с едно изречение беше обобщена цялата ситуация в Близкия Изток, включително и отношението на Иран, добавено в същия репортаж, като това изречение гласеше: “Хутските бунтовници заявиха, че с действията си подкрепят нападнатия от Израел палестински народ ”., без никакъв допълнителен коментар от водещите. Освен това, обявената от Израел война, вследствие от терористичните набези на Хамас срещу мирните израелски граждани, не е наричана война, а отново, както войната в Украйна е наричана: операция, акция, дело, действие и всичко друго, освен война. За подобна липса на професионализъм, в Нидерландия щеше да се самосезира Медийният Омбудсман, предаването закрито, а журналистите щяха да бъдат уволнени. Но уви, освен липса на професионализъм, тук достигаме и до въпроса за непреработеното комунистическо минало. Не само българската история не получи нов прочит, а и международните събития. Не достигат до българската публика и разследвания на Западни медии или разследващи органи за руски олигарси, като Бабаков, развивал дейности на територията на Украйна, но също така притежател на имоти в Нидерландия и България, а с печалбите спонсорирал руската агресия в Украйна и хибридната активност другаде по света, за когото имаше разширен репортаж по Нидерландската национална телевизия. Единствено сайтът "Фактор" пусна материал в превод от мен, без да последва от това никакъв друг отзвук.

Българската публика отново живее под Хибридна завеса. Макар най-грубите руски лъжи да не се появяват в чист вид, както това беше в периода 1944-1989г., зад Желязната завеса, манипулацията на българското население се извършва по още по-подъл и перфиден начин, така че дори не могат да се задействат минимални защитни реакции в съзнанието на българските зрители. Под прикритието на привидно разнообразие, се пробутва все същата руска пропаганда, маскирана като експертно мнение или дори като репортаж от кореспондентката ни от Брюксел за БНТ. Така че, освен грубата дезинформация и очевидните руски лъжи, наблюдаваме също

• липса на базисна информация за важни събития;

• размити критерии за оценка на събитията;

• манипулации при подредбата на новините, като предишната новина често може коренно да промени трактовката на следващата;

• неспоменаване на висшата длъжност /както при новините на 10 януари по БНТ в 20ч. в целия репортаж за решението на Председателя на ЕС Шарл Мишел да се оттегли от поста си за да се кандидатира за Евродепутат, дой беше наричан просто Мишел, и за него се изля с небивала и нечувана злоба, която открих със съвсем същите думи само в руските официални медии, както и подминатият от Западните новинарски емисии “голям скандал” “софа-гейт”, преведен от руски/; • груби грешки при съобщаване на новините и не на последно място се играе и с интонацията при превода, която интонация на четеца може да унищожи съдържанието на текста.

• неподходящи квалификации и оценки на събития и участниците в тях, по-близки до руската гледна точка.

• раздухване излишно на скандали, привнесено от руските медии, и със същите думи /като сексуалната ориентация на новия френски премиер, няколко пъти натъртено, че е хомосексуален, и че и той, и половинката му заедно били протежета на френския президент Макрон/

Като логично продължение на гореказаното или като причина за това е и непреработената комунистическа история, намираща се все още в учебниците, а и в българската разновидност на Уикипедия, където се среща пак руската версия.

Затова започвам да изготвям седмичен новинарски бюлетин, който новата телевизия Видимо и невидимо ТВ ще публикува на ФБ-страницата си, докато започне да подготвя собствени новинарски емисии. Очаквам вашите мнения и предложения.