Реставрация на комунизма в България тече с пълна сила, и логично - българската демокрация се озова под непосилен натиск. Никога влиянието от Русия не е преставало, но с окупирането от Радев и Йотова на президентвото и Министерски съвет, в комбинация с проруски парламент и никога нереформираните национални медии, този натиск прие чудовищни размери.
Непосредственият повод за този текст е опитът да бъде закрита Комисията по досиетата, но това е само самият връх на руския айсберг, а основите му подяждат самия фундамент на изстрадала България.
Хибридната война затова е по-унищожителна, защото тя на пръв поглед атакува уж слабо, с незаслужаващи внимание акции, но огромната подлост се крие в комбинацията от тези уж дребни набези, а справянето с тях накуп изведнъж се оказва "мисия невъзможна" и положението излиза извън контрол. Такъв "сюрприз" представлява внезапното завземане на цялата власт от комунистистическата и военна клика от тоталитарно време, начело с Румен Радев, оставяйки и в президентството неизбраната от никого червена от червата Илияна Йотова, и последвалото бързо заграбване цялата власт - през експресното назначаване на областни управители и началници на агенции, докато ЦЯЛАТА ВЛАСТ 100% се озова в едни и същи червени ръце. Позорното състояние вече лъсна и на външнополитическа сцена, с редица срамни изказвания и позиции, които обещават далеч да надхвърлят напакостеното от Орбан, застрашавайки чрез хибридни манипулации да извадят България от елитния клуб на Европа.
До това положение не стигна внезапно и по случайност, а вследствие от непрестанния руски натиск срещу България на всички нива.
Соц-носталгията наводнява общественото пространство, дезинформацията целенасочено подсилва руските наративи от най-високите трибуни на държавата подсилвани от националните медии, а европейският отговор на демократичната общност показва пълен разнобой.
България, най-бедната и често смятана за най-корумпирана държава-членка на ЕС, се бори неуспешно с постоянни предизвикателства пред демокрацията. След години на политическа нестабилност, породена до голяма степен от когнитивния дисонанс на населението, чувстващо с кожата си как ЕС е по-добре за него, но облъчвано до мозъка на костите му с руски наративи за обратното, кризата беше видима не само в макро аспект, като протести с вдигнат юмрук начело, но и като лична драма за засегнатите, които не могат да си обяснят проблемите си и биват вкарвани в чужди коловози да гласуват за нещо, което не познават.
Симбиозата на Българската социалистическа партия със задкулисните елементи начело с Радев и Йотова, доведе до протести, които свалиха правителството през декември 2025 г. Изборите през април 2026 г. донесоха на тогава неродената още „Прогресивна България“ на Румен Радев абсолютно мнозинство. Радев още като бивш президент беше известен с проруските си изявления, уж обеща борба с корупцията и стабилност, но досега единствените доказани стъпки водят към завръщане на руското влияние и комунистическата носталгия. И засега това връщане към комунистическото минало се изразява във връщане на комунистическите инициативи “Знаме на мира” и реставрация на летящата чиния на връх Бузлуджа. Точно обратното сполетя един от символите на българската демокрация “Комисията по досиетата”, за която изведнъж се оказа, че пари в бюджета няма.
Това бюджетно приоритизиране в посока реставрация на соца и заличаване на демократична институция взриви демократите. Докато ресурсите се насочват към реставрация и популяризиране на комунистическия паметник Бузлуджа и инициативите, свързани с ерата на Живков в най-зловещия ѝ период , като „Знаме на мира“ на наследничка на диктатора Людмила Живкова, демократичната общност я сполетя закриването на Комисията по досиетата. Тази комисия все още трябва да разкрива документите от бившите комунистически служби за сигурност, да идентифицира извършителите и да признае жертвите. С право може да се заключи, върви „възстановяване на комунизма“ и преврат срещу демократичната конституция на Република България, в която е заложен европейският и демократичен път на страната: символите от мрачното минало се поставят на пиедестал, докато прозрачността по отношение на агентурните мрежи без обществен дебат е сравнена със земята.
Това развитие на събитията в България не е изненадващо на фона на перманентната руска дезинформация и вакуум за актуална истинска информация. България остава уязвима към хибридни кампании, които подкопават ориентацията ѝ към ЕС и НАТО, критикуват приемането на еврото още от преди влизането му в сила през 2026 г. и системно и повсеместно се подхранва носталгия по социализма освен чрез червените политици и обичайните червени анализатори по телевизионните блокове по всички канали, но и чрез всеки филм, песен и дори реклама. Независимата информация е оскъдна, медиите са под натиск, а олигархичните мрежи влияят на публичната сфера. За реално важната и обективна текуща информация съществува траен недостиг на наистина важната информация няма официална платформа, и този проблем се усилва още повече, поради безпрецедентната динамика на събитията, свързани с войната в Украйна, но и безпрецедентните мерки, които предприемат ЕС, САЩ и останалите водещи държави - тази интензивност на разместване на пластовете е спестена на българската публика и те закономерно фатално изостават от развоя на събитията. Много по-зле от всяка една Източноевропейска държава, да не говорим за Украйна. Така се подхранва поляризацията в България, като само една малка елитна част от населението има съзнанието да се информира сама, а масите тънат в системно поддържана заблуда и неведение.
Българските демократи – опозиционни партии, неправителствени организации и граждани са длъжни да намерят правилния начин да се справят с тези проблеми и предизвикателства ефективно, без самите те да изпадат в екстремизъм. Стратегическите действия са от решаващо значение. Не е късно за пълна ревизия за социалистическия период, както и за ревизия на посттоталитарния преход. Необходимо е критично да се преразгледа както целият изучаван материал и да се изчистят комунистическите отживелици, така и да се включат нови части, възпитаващи висшите ценности и принципите на демокрацията.
Задължителна ревизия на българската Уикипедия и търсене на съдействие от най-високо ниво в ЕС за премахване на руската дезинформация. Терористичните организации в българската Уикипедия са представени като "освободители", както и комунистическия терор в България. Терористи, като Че Гевара са представени като светци, а комунистическите диктатори и масови убийци са представени като велики мислители. Не е случайно, че именно в България бяха открити клетки на терористичната организация "Вагнер" и други паравоенни организации в тренировъчни бази, необезспокоявани от никого, нито проверявани от българските служби за сигурност. Това е недопустимо за територията на ЕС и България вече представлява заплаха за своето население, както и за цялото население на ЕС. Необходими са спешни мерки.
Важно е да се състави фактическа документация доклади за положението във всички области, както и относно подменените бюджетни приоритети, опитващи се по изкуствен начин и без обществен дебат да спрат достъпа до архиви, което в комбинация с ширещата се руска дезинформация, от българските медии, парламент и институции подкопават фундаментално държавата членка на ЕС и НАТО България и минират общоевропейските демократични принципи, излагайки целия български народ на риск.
Необходимо е провеждане на мирна мобилизация - целенасочено информиране на обществото за проблемите и опасностите пред него: Комбиниране на протести като например през 2025 г., и със съзнателно участие в избори и парламентарен натиск за повече финансиране на демократични институции и независими инициативи и създаване на информационни продукти за повишаване на демократичната грамотност. Всичко това трябва да върви ръка за ръка с пълното разследване на мрежите за руско влияние и дезинформация, както и за противодействието срещу създаването на реални зависимости на части от населението - на работното място или по местоживеене, след което тези хора да бъдат принуждавани да гласуват и да служат в полза на чужди интереси.
Задължително е тези дейности да се проведат с помощта на Европейския съюз: Сътрудничество с проевропейски групи в Европейския парламент и използване на всички възможни механизми на ЕС.
Важен инструмент в това отношение е новосъздаденият Европейски щит на демокрацията (EDS), стартиран от Европейската комисия през ноември 2025 г. Тази инициатива защитава демокрациите от дезинформация, чуждестранна намеса и хибридни заплахи. Тя се състои от три стълба: целостта на информационната сфера, укрепване на изборите и медиите и обществена устойчивост. В центъра му е Европейски център за демократична устойчивост. Щитът подкрепя и гражданското общество чрез съпътстващи стратегии. Наскоро един от финландските основатели на инициативата Мика Петер Аалтола (Mika Petter Aaltola), заедно с чешкия евродепутат Андрей Колар (Andrey Kolar) споделиха по радио канала на ЕНП, че Троянски коне няма да бъдат толерирани в ЕС и в ЕП, нито като партии, нито като самостоятелни адвокати на дявола, каквато е руската агресия срещу Украйна и руската хибридна война срещу Европа.
Българските демократи могат да потърсят тази помощ за оздравяване на демократичните процеси в България. НПО и гражданите могат да предоставят информация чрез доклади за върховенството на закона, да кандидатстват за средства за проверка на фактите и медии, както и да повдигат въпроси пред департамента по „Правосъдие“ или през съпричастни членове на Европейския парламент. EDS не е машина за директни санкции, а засилва натиска чрез мониторинг, техническа помощ и условни средства от ЕС. Предишни протести и дебати в ЕС показват, че организираните гласове от България получават внимание и трябва да се използват всички опции. Но сега само с протести няма да стане: необходима е мащабна оценка на ситуацията и целенасочено справяне с проблемите.
Основният въпрос е дали България избира европейска интеграция с прозрачност и справяне с миналото, или с фалшива носталгия и олигархични модели. Демократите печелят, като създават широка подкрепа: фокусирайки се върху върховенството на закона, икономическите възможности на Еврозоната , фондовете и активната съпротива срещу дезинформацията. Международните партньори, включително ЕС, имат интерес от стабилна България. Европейският щит за демокрацията предлага рамка; прилагането зависи от местната воля.
В заключение: Демокрацията в България е под масиран безпрецедентен натиск, но все още не е загубена. Чрез факти, единство и европейска ангажираност демократите могат да възстановят баланса. Изборът на отворените архиви и научни изследвания пред насаждане на старите комунистически паметници трябва да бъде отправна точка и да не се допусне реставрация на мракобесния режим, особено на фона на срамната кървава война в Украйна, която българските премиер и президент все още не могат да осъзнаят подобаващо. Необходима е прозрачност вместо носталгия и руски наративи и от това ще зависи дали страната наистина ще се движи напред към Европа или ще се срине в бездната, заедно с разгромената Русия.