Държавите от Източния блок скъсаха с комунистическото минало, създадоха институти за национална памет и музеи за жертвите на безумните репресии. България скъса с демокрацията
Докато повечето страни от бившия Източен блок направиха решителни стъпки към разграждане на тоталитарното наследство, България избра пътя на половинчатите мерки, прикритието, а в последните години държавата тръгна по пътя на открита реставрация на падналия с гръм и трясък тоталитаризъм.
Какво направиха другите страни от бившия Източен блок
След 1989 г. Полша създаде своя Институт за национална памет (IPN) – мощна институция с достъп до архивите на комунистическите тайни служби, която не само разсекрети досиетата, но и разследва престъпленията на режима. Провежда се дори реставрация на унищожени досиета, сред които на полския Папа Йоан Павел Втори. Чехия, Словакия, Унгария, Балтийските държави и дори Румъния въведоха различни форми на лустрация, след процес на обстойни проверки и отстраняване и публично разкриване на бившите агенти и сътрудници на тайните служби от високите държавни постове. Германия предоставя ксерокопия при желание на изследователи да се запознаят с досиетата на бившата ЩАЗИ.
Стотици хиляди жертви на репресиите бяха почетени с мемориали, музеи и държавна политика на паметта, за да не се допусне повторение на зловещите престъпления. Архивите бяха отворени в най-голяма степен, за да може обществото да се изправи пред истината. Тези държави скъсаха не само символично, но и институционално с Москва и преминаха към НАТО и ЕС, диверсифицираха енергийните си източници и преориентираха външната си политика към Запада.
Българският модел предложи най-затворените досиета. И липса на каквато и да е лустрация. Напротив, стари ченгета дефилират по националните медии да нареждат, че видите ли, Държавна сигурност била пазила националната сигурност през всички тези години, нищо че е била през цялото време на къса каишка на КГБ, но нали и Русия ни е “освободител”.
България остана трайно изключение в НАТО и ЕС. Законът за досиетата беше приет едва през 2006 г., като условие за членството ни в ЕС, и остана един от най-ограничените в региона - можеш да видиш какво са писали за теб ченгетата, а за родителите ти и прародителите ти - с удостоверение за наследници, ако са починали, или с пълномощно, ако все още са живи. Не можеш да прочетеш нищо, ако досиетата са унищожени, и макар копия от доносите да съществуват в оперативните дела на ченгетата, трябва да искаш пълномощно от ченгето, което е донасяло, да си даде достъп до своето досие. До сега такъв случай не се е чул и видял. Когато писах книгата си за Радой Ралин през 2011-2012г., чието досие е унищожено в същия ден с това, на Георги Марков - 21 януари 1990г., от тогавашната Комисия по досиетата ми намекнаха, че всички доноси срещу Радой са запазени в досиетата на водещите офицери на ченгетата, които са писали срещу него, както и в оперативните дела на самите ченгета, като ми дадоха и “жокер”: една майка и сина ѝ от блока ни били донасяли най-редовно за него и всичко било запазено. В блока ни живееха точно шест тъмночервени бабички с комунистическите им изчадия, които мразеха не само Радой, но и мен и децата ми, а съпругът ми - малкият син на Радой - го имаха за идиот. Една от тези тъмночервени бабички, от 5-тия етаж над нас, е лежала преди 9 септември с мъжа си в затвора, за извършване на терористични действия и са били осъдени на смърт, а с идването на съветските окупационни войски те са пуснати от затвора и цял живот са празнували 9 септември като свой рожден ден. Синът им е архитект-Сталинист, който се възторгваше от Сталинистката архитектура и преподаваше това на студенти в секретен университет, защото не беше в УАСГ. Но цялото това семейство ненадейно замина да живее в Париж след 10 ноември 1989г., като се връщаха в България задължително на всички избори да гласуват за комунистите. Когато бяха протестите на "Жълтите жилетки" в Париж, те се похвалиха, че са участвали и даже, че са сред организаторите. Но аз попитах друг от тези синчета, в чийто дом дори се живели руснаци в стаята, с обща стена до кабинета на Радой, дали не би искал да ми предостави достъп до неговото и на майка му досиета. Отговорът беше уклончив, без никакво развитие. И все пак от отчетните годишни, месечни доклади на ДС, от доклади за различни събития и от други досиета, стана възможно да се очертае чудовищната дейност на ДС срещу Радой и малкия му син, моят съпруг. Би могло да се направи реставрация за чудовищната дейност на ДС срещу всеки един българин, живял по времето на мракобесния соц. Но не и с руски проксита на власт, като Радев и Йотова. Те връщат България на Русия на тепсия.
Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност към Държавна сигурност работи при тежки ограничения – много файлове остават недостъпни, голяма част от материалите са унищожени или „изчезнали“, а би могло да бъде възстановена цялата картина на дейността на ДС и особено на КГБ, чиито следи се намират зад всеки един държавен преврат, атентат или терористичен акт по целия свят.
Английските тайни служби MI6 още преди 30 години са осъдили България за пълно разкриване на досиетата по делото за убийството на Георги Марков и осъждане на всички извършители и съучастници, но и България стана съучастник, прикривайки ги, след като досиетата с доказателствата остават позорно затворени. Лустрацията като такава в България не само практически не беше проведена, а нагло и демонстративно са назначавани агентите на комунистическите тайни служби и техните наследници на повсеместно.
Няма ефективно отстраняване на бивши сътрудници от ключови позиции в администрацията, съдебната власт, медиите или политиката. Вместо това – десетилетията на публични разкрития и Решения за разсекретяване не доведе до реални последици и не отмени нито едно назначение, нито една кандидатура. Много от хората с досиета продължават да заемат влиятелни постове без никакви последствия.
Реставрацията на тоталитаризма при Радев и Йотова достигна своята кулминация.
С идването на Румен Радев и вицепрезидентката Илияна Йотова процесът на отдалечаване от комунистическото наследство не просто спря – той се обърна назад.
На фона на кървавата руска агресия в Украйна, с десетки хиляди убити цивилни, военни престъпления и опити за унищожаване на украинската държавност, българското президентство, а вече и Министерски съвет и Парламент, последователно заемат позиции, които омаловажават руската отговорност, призовават за „дипломация“ и „мир“ на всяка цена, т.е. капитулация на Украйна, и се противопоставиха категорично на военната помощ за Киев.
Това не е просто „прагматизъм“. То върви ръка за ръка с реабилитацията на тоталитарните наративи у нас: толериране на проруски и носталгични по комунизма гласове, нулев отпор срещу руската хибридна пропаганда и липса на ясна държавна политика за почитане на жертвите на комунизма.
Докато Полша, Балтийските държави и други бивши сателити виждат в руската агресия директно продължение на империалистическата и тоталитарна логика от XIX и XX век, в България част от елита предпочита да пази „историческите връзки“ с Москва.
Русия тепърва губи, а България се оставя да бъде завлечена в същата бездна.
Русия вече плаща висока цена за своята агресия – икономическа изолация, огромни човешки загуби, технологично изоставане и трайно превръщане в парий на международната сцена. Но истинската загуба за нея тепърва предстои.
Колкото по-дълго продължава войната, толкова по-ясно става, че имперският, авторитарният и тоталитарният модел е исторически обречен. Страните, които скъсаха радикално с комунистическото си минало, днес са по-свободни, по-богати и по-сигурни. Онези, които не го направиха или се връщат назад – рискуват да останат в периферията на Европа.
България все още има шанс да промени посоката, но са нужни съвместни усилия, непримирими протести и общ фронт срещу червената чума. Но за това е нужна политическа воля, която в момента изглежда липсва на най-високо ниво в демократичната общност.
Време е да отворим досиетата докрай, да направим истинска лустрация и да почетем жертвите на тоталитаризма – вместо да реставрираме неговия дух под нова форма.
За разлика от затънтена България: Как стои въпросът с документите на бившата ЩАЗИ от бившата ГДР
Възможно е за всеки изследовател да получи достъп до документите на бившите комунистически тайни служби на Източна Германия ЩАЗИ.
Документите на Щази (Министерство на държавната сигурност на бившата ГДР) се управляват от Щази-Унтерлаген-Архив, който е част от Бундесархив (Федерални архиви на Германия) от 2021 г. Изследователите имат достъп до тези архиви съгласно правилата на Щази-Унтерлаген-Гесетз (StUG).15
Как работи достъпът за изследователи?
• Подаване на заявление: Трябва да подадете писмено или онлайн заявление чрез специален формуляр за изследователи, журналисти или образователни институции. Това включва описание на проекта с ясно исторически или политически релевантна тема (напр. структурата и методите на Щази, механизмите за контрол в ГДР и др.). Трябва да докажете, че възнамерявате да публикувате резултатите (книга, статия, дисертация и др.).39
• Одобрение: Заявленията от университети, утвърдени изследователски институции или известни учени често се одобряват без допълнителна проверка. Като частно лице, трябва да демонстрирате сериозността на проекта си с чернова или резюме. • Преглед: Можете да видите подготвените документи в читалнята в Берлин или в някой от регионалните офиси. След преглед можете да поискате копия (дубликати).
• Копия: За анонимни документи или документи без лични данни (напр. относно общата структура на Щази), често можете да получите копия незабавно. Личните данни са строго защитени; често се нуждаете от разрешение от съответните лица или трябва да докажете, че разследването е по-важно от интересите, свързани с поверителността. Копията могат да се използват само за посочената цел и не трябва да се предават.
Разходи и практическа информация
Прилагат се разходи за копия и обработка (според ценоразпис), но публичните органи често са освободени. Има основна такса плюс на страница (около няколко цента за копия A4).
Много документи са (частично) дигитализирани и са достъпни онлайн чрез Медиатек на Щази или изследователските портали, но пълният достъп до чувствителни файлове изисква заявка.
Официални контакти и формуляри
• Основен сайт: bundesarchiv.de → Раздел „Архиви на ЩАЗИ“. • Формуляр за кандидатстване за изследователи: Достъпен на сайта (PDF).
• Адрес: Bundesarchiv - Stasi-Unterlagen-Archiv, D-10106 Берлин.
• Контакт: По имейл или телефон за конкретни въпроси (немският е работният език, но понякога е възможен и английски).39
Когато изтеглите формуляра за кандидатстване, подгответе добро описание на проекта. Допълнителни ограничения (поверителност) се прилагат за конкретни файлове, отнасящи се до лица. Ако сте нидерландец, можете също да проучите сътрудничество с нидерландски университети или изследователски институти, които вече имат опит с тези архиви.
Архивът е уникално широко отворен, в сравнение с останалите бивши архиви на тайните служби и се използва широко за исторически изследвания.