Има едно много хубаво предаване по националната телевизия в Нидерландия “Tussen kunst en kitsch” (“Между изкуство и кич”)
Провежда се в различни градове, обикновено в някой музей, където се събират изкуствоведи, професори и преподаватели от университетите по изящни и приложни изкуства, антиквари и оценители, всички те се събират на предварително обявени дати, на които идват и участниците в оценяването и с много публика. Има и телевизионни водещи, които координират комуникацията между тях.
Обикновени хора си носят всевъзможни съкровища от вкъщи - картини, стари книги, дневници, бижута, статуетки, рисувани порцеланови съдове, кристали, технически апарати, като музикални кутии, стари компаси, латерни, диапроектори от края на 19в., редки часовници, дори арт мебели,
и специалистите първо ги питат как са се сдобили с въпросния предмет, за колко са го купили, ако не е по наследство, и специалистите им разказват истории за създателите, от кой век е, от коя държава. Накрая, разбира се, кулминацията е в оценката на дадения артефакт. Сумата е пряко свързана с оценката - дали даденият предмет или картина представлява ценно изкуство, или кич. Кичозните се виднеят от далече, дразнят и най-насведущия зрител с фрапантност и помпозност, и не струват пукната пара̀,
докато истинското изкуство пленява и след векове,
и цените варират от десетки до стотици хиляди.
За публиката в залата, а и за цяла Нидерландия всяко издание се превръща в обогатяваща лекция по история на изкуството, биографии на знайни и незнайни художници, скулптори и творци на бижута, приложно изкуство, откриватели на технически инструменти или колекционери. Едно семейство беше открило в новозакупения си дом дневници на Пол Клее, заедно с оригинални скици от други художници и неизвестни снимки на Пикасо. Други бяха купили от магазини за втора употреба порцеланови чинии, които се оказаха китайски порцелан от 16 век. За други други се установи нидерландски порцелан и кристали от 17в.
Интересно е, че и притежателите на такова изкуство и оригинали, макар да са изумени от находките си и оценката, винаги и те притежават сдържаност и финес, а за специалистите да не говорим,
докато претендиращите техният кич да има някаква стойност в повечето случаи самите те са някак несдържани и кичозни.
Специалистите и публиката ги поставят на място, но в крайна сметка всички се забавляват.
За кичозните узурпатори на властта в България ще има развръзка само, когато менторите им, дето ни ги натресоха, окапят.
А дотогава ще помагаме на изкуството, красотата и разума, вдъхновението и смисълът да победят.
Не е случайна максимата: красотата ще спаси Света. И изкуството.