Статията на Канал 24 показва как руското влияние в България се запазва чрез стари мрежи. Александър Томов, изтеклите му имейли със съюзника на Путин Александър Бабаков, руското влияние върху газопроводите и подкрепата на Томов за Радев на изборите през 2026 г. разкриват как Москва поддържа влиянието си живо.
Тайният агент на Путин: Как носител на наградата „Чърчил“ Александър Томов помогна на Русия да спечели българските избори
1 май, 19:00 ч.
Томов действа като политически легитиматор на Румен Радев, което води до победата на „Прогресивна България“ на изборите през 2026 г., преврат за Кремъл.
На 19 април 2026 г. в България се проведоха парламентарни избори. Те бяха спечелени от коалиция, сформирана около бившия президент Румен Радев. „Прогресивна България“ на Румен Радев, която като прахосмукачка помете целия отчаян електорат, без да се съобразява с предишните им пристрастия, независимо дали са леви, десни, центристки или дори радикални.
Един от основните губещи на изборите през 2026 г. беше Българската социалистическа партия, която всъщност не е социалистическа партия, а по-скоро бивши български комунисти, наследство от руската окупация. Тази политическа сила сега е преопакована и се нарича коалиция „БСП – Обединена левица“.
Част от тази коалиция е партията „Българска социалдемокрация – Евролевица“, която се позиционира като проевропейска социалдемократическа политическа сила. Неин лидер е ветеранът български политик Александър Томов. Този възпитаник на Ленинградския университет някога е бил пламенен български поддръжник на европейската интеграция, за което дори е получил наградата „Чърчил“. Но г-н Томов има и тъмна страна. И тя е руска.
Благодарение на изтеклите имейли на бившия заместник-председател на руската Държавна дума и куратор по международните отношения на енергийната програма на Путин, Александър Бабаков, беше разкрита друга роля на този ветеран български политик. Оказва се, че Томов не е бил просто контакт за влиятелен руснак, служител на Путин, а постоянен търсач на срещи в Москва. Прочетете подробностите за нашумелото разкритие на руския агент в репортажа на Канал 24.
„Укрепване“ на българо-руските отношения като претекст
Имейлите от имейл акаунта на Бабаков показват, че между 2010 и 2016 г. Томов многократно се е свързвал с Бабаков, тогавашен заместник-председател на руската Държавна дума, с искане за срещи в парламента.
Александър Томов – ветеран в българската политика и известен защитник на европейската интеграция / снимка ФАКТИ
През юни 2010 г. асистентът на Бабаков изпраща текстово съобщение до офиса му за руското посолство в София, с което иска „експресна многократна виза“ за „Александър Трифонов Томов, председател на Българската социалдемокрация“ във връзка със срещи в Държавната дума на 28-29 юни. Към писмото е приложено сканирано копие на паспорта му.
През януари 2016 г. историята се повтаря. Няколко имейла, изпратени от Lira Investments S.A., са адресирани директно до babakov@duma.gov.ru:
Томов се представя като „председател на Българската социалдемокрация и професор по икономика и политически науки в Софийския университет“.
Той си спомня две предишни срещи в Москва, където с Бабаков са обсъждали „руско-българските икономически отношения“. Интересното е, че пише на руски, макар и с грешки. Но никой не обръща внимание.
Ключовата фраза се повтаря в няколко имейла: въпреки променящата се международна обстановка (западните санкции срещу Русия поради окупацията и незаконното анексиране на Крим), „основният извод остава валиден – развитието и напредъкът на българо-руските отношения е жизненоважна необходимост и за двата народа“.
Бабaков е жизненоважно зъбно колело в руската машина за корупция / снимка от руски медии
Томов иска среща в Москва на 22, 25 или 26 януари, след което предлага алтернативни дати – 1–2 февруари, благодарейки му за „много натоварения и интензивен график“.
Сканирания на кореспонденция между Томов и офиса на Бабаков:
Всички писма са подписани като професор Александър Томов и носят подписа на Lira Investments S.A., София, бул. „Арсеналски“ 123.
Това е важно по три причини:
Личен канал. Томов се обръща директно към Бабаков, като политик от ранга на „Александър Михайлович“, позовавайки се на „предишните ни срещи“.
Политически статус. Той настоява, че не е бизнесмен, а лидер на партия и университетски професор – тоест политически актьор, който твърди, че говори от името на част от българското общество.
Хибрид между бизнес и политика. Комуникацията се осъществява чрез частната компания „Лира Инвестмънтс“, която съчетава политическа титла и бизнес структура в един канал – типичен стил за мрежи около стратегически сектори като енергетиката или металургията.
Ако това не са „агенти“ в правния смисъл, то поне е класически пример за дълбока политическа и бизнес интеграция с влиятелен служител на Кремъл във време, когато санкциите срещу Русия вече бяха в сила заради окупацията на Крим и Кремъл се опитваше да построи газопровод до Балканите, заобикаляйки Украйна.
КОЙ Е БАБАКОВ? РАЗСЛЕДВАНЕ НА КАНАЛ 24: Как заместник-председателят на Държавната дума се бори с руските елити за пари
Агент на влияние в Русия или полезен идиот?
За да разберем тежестта на писмата на Томов, трябва да ги поставим в по-широк контекст. Заместник-председателят на Държавната дума Александър Бабаков не е случайна фигура.
Разследване на BG Elves, ACF и международни медии го представи като специален пратеник на Путин по енергетиката, който чрез своя асистент Евгений Зобнин е координирал пътната карта за преобразуване на газопровода „Южен поток“ в „Турски поток“/„Балкански поток“ през България.
Изтекли имейли, публикувани през 2023–2024 г., съдържат:
вътрешни документи за маршрута на газопровода през България;
кореспонденция с ръководителя на „Булгартрансгаз“ Владимир Малинов, който е редактирал пътната карта и я е препратил на Зобнин;
многобройни случаи на визови и бизнес услуги за европейските партньори на Бабаков, включително Даниел Кретински, Петер Фелеги и Александър Каназирски.
На този фон посещенията на Томов в Думата, организирани чрез Бабаков, изглеждат не като случайни протоколни срещи, а като част от по-широка мрежа от контакти между руските политически координатори и българските елити по време на енергийната ера на „Южен поток“/„Турски поток“.
Показателно е, че друг български чиновник, заместник-министърът на енергетиката Божан Стоянов, публично говори за опит за подкуп от Бабаков, за да осигури подкрепа за „Южен поток“. Томов играе различна роля в тази история: не този, който разкри ситуацията, а този, който потърси контакти и говори за „необходимостта“ от по-тесни връзки.
От срещи в Москва до подкрепа за Радев
Десетилетия след първите си посещения в Москва, Томов отново се озова в центъра на геополитически спорове – този път през 2025–2026 г., когато в България се оформяше проектът на Румен Радев „Прогресивна България“.
През този период Томов:
Ръководеше Българска социалдемокрация – Евролевица, която се присъедини към коалицията БСП – Обединена левица;
На партийната конференция през февруари 2026 г. той заяви, че „формацията около президента Румен Радев, заедно с БСП – Обединена левица, трябва да формира основата на бъдещо управляващо мнозинство“;
По телевизията той твърдеше, че Радев е „носител на голяма промяна“, способен да обедини центристко-лявото.
Всъщност Томов действаше като политически легитиматор на Радев от историческата левица: вместо да се бори за оцеляването на БСП в конкуренция с нов популистки проект, той предложи преформатиране на полето около президентската група.
С тези изявления Томов погреба собствената си политическа сила, но максимизира резултатите на Радев. Някои биха нарекли това „нещастно самоубийство“, но предвид връзките на Томов с руснаците, вече изглежда като добре обмислен план.
На изборите на 19 април 2026 г. БСП – Обединена левица претърпя срив и за първи път от възстановяването на независимостта не успя да влезе в парламента, докато „Прогресивна България“ на Радев спечели победа, която повечето международни коментатори нарекоха успех за Кремъл.
Радев е сравняван с Орбан или Фицо;
Той критикува санкциите срещу Русия, противопоставя се на военната помощ за Украйна и призовава за възстановяване на вноса на евтин руски газ и петрол;
Той поставя под въпрос перспективите на Украйна за победа и заплашва с „ядрен Армагедон“, ако Киев бъде по-решително подкрепен.
Победата на Радев е ясна победа за Русия, въпреки че България остава институционално обвързана с ЕС и НАТО, а президентът е малко вероятно да получи пълно вето върху санкциите.
В тази светлина курсът на Томов изглежда е сливане на два вектора:
вътрешна политика – анти-ГЕРБ, анти-Борисов, за „реформи, справедливост и върховенство на закона“;
външна политика – подкрепа за лидер, възприеман в Европа като проруски.
Предвид предишните му контакти с Бабаков, тази комбинация не може да остане незабелязана.
Променил ли се е Томов?
Днес, коментирайки бюджета за 2026 г. и коалиционните перспективи, Томов се позиционира като проевропейски социалдемократ, борещ се за върховенство на закона и срещу корупционното наследство на Борисов.
Имейлите от 2010 до 2016 г. обаче разкриват друго измерение:
Той е култивирал топли отношения с Бабаков, който е санкциониран като човек на Путин и който изгражда хибридното влияние на Русия в Европа (както информационно, така и икономическо);
Той е подкрепял задълбочаването на българо-руските отношения като „жизнена необходимост“ въпреки така наречения „нов контекст“;
Той е използвал частната компания Lira Investments като „черупка“ за комуникации и организиране на посещения в Москва. Така че Томов има двойна траектория: на вътрешния пазар той се рекламира като реформатор и евросоциалдемократ, но на международния пазар – поне до 2016 г. – той е изградил силен канал към Кремъл и е лобирал за „специални отношения“ с Русия.
Неговата продължаваща подкрепа за Радев, чието избиране се разглежда като „победа за Москва“, изглежда не е случайна, а логично продължение на тази линия.
Въпроси, които остават без отговор
Това, което знаем, не дава основание за директно етикетиране на Томов като „руски агент“ – за това би трябвало да се проведе официално разследване и действията на политика да бъдат правно оценени.
Но има редица въпроси, на които той не може да не отговори, ако иска да претендира за ролята на демократичен лидер в държава-членка на ЕС:
Какво точно е обсъждал с Бабаков в Москва? В писмата се споменават „икономически отношения“ и „широк кръг от въпроси“ през периода, когато са били обсъждани „Южен поток“ и неговата трансформация. Включвало ли е това енергийни проекти, схеми за приватизация и политическа координация?
Продължили ли са контактите след 2016 г., когато натискът върху „Турски поток“/„Балкански поток“ се засили? Изтичанията на информация обхващат само период преди 2016 г., но политическата борба за тръбопровода продължава.
Как Томов обяснява разликата между писмата си до Москва и настоящата проевропейска реторика?
Признава ли, че е сгрешил за Русия, или смята, че „развитието на българо-руските отношения“ все още е „необходимост“?
Каква роля изигра Томов във вътрешните дебати между БСП и Обединената левица относно „Турски поток“/„Балкански поток“?
Подкрепи ли той линията за „прагматичен транзит“, която де факто е в съответствие с руските интереси? Макар че няма отговори, случаят на Томов е симптоматичен за по-широк проблем: как политиците в източноевропейските страни и бившия „социалистически блок“ поддържат стари връзки с Москва, като едновременно с това ги прикриват под евросоциалдемократическата реторика и „борбата с корупцията“.
Защо това е важен случай за Украйна и ЕС?
За Украйна тази история е важна по две причини.
Първо, българският случай показва, че руската енергийна инфраструктура продължава да се използва като политически лост. „Южен поток“ е преименуван на „Балкански поток“ и акцентът се измести от прокремълска реторика към „приходи от транзит“ и „евтин газ“, но стратегическата логика за заобикаляне на Украйна остава. РАЗСЛЕДВАНЕТО НА КАНАЛ 24 ЗА БАБАКОВ: Как и чрез кого Русия наложи енергийна зависимост на Украйна
Второ, Томов демонстрира как хора с дългогодишни връзки с Москва могат да помогнат на политици, които се възприемат в Брюксел и Киев като победа за Кремъл, да дойдат на власт, като същевременно декларират своята вярност към ЕС.
За ЕС това е напомняне: формалната европейска интеграция не гарантира липсата на квази-проруски канали сред националните елити, защото имаме факта, че европейски социалдемократ всъщност е прекарал години в изграждане на канал към енергийния емисар на Кремъл и сега работи за укрепване на политическата власт на открито проруски лидер.
За Украйна това е пореден сигнал, че битката за енергийни маршрути и политическо влияние в Централна и Източна Европа не е приключила, а навлиза в нова фаза на ескалация.
Четете сега
https://24tv.ua/geopolitics/ru/aleksander-tomov-aleksandr-babakov-rossija-vlijaet-bolgariju_n3059866?fbclid=IwZXh0bgNhZW0CMTEAc3J0YwZhcHBfaWQKNjYyODU2ODM3OQABHhVvyyQlU6En3ACPkpdo10os39UK28GawF8ccHKwieKb4PkJDJilZ-vaD92h_aem_QOKuFVeh4aRXIeaN9xBgWg
#българия #рускапропаганда #геополитика