На 19 април 2026г. България бе сполетяна от смъртоносния ураган Румен Радев.
Той се завихри още през лятото на 2016г. североизточно от България, и България не взе никакви мерки да го предотврати.
Сега ураганът се разпростря като червена чума по всички институции и се вкорени здраво в националното самосъзнание, изкоренявайки от там всичко останало, до пълно безсъзнание.
Корените на здравия разум там и без това не представляваха здрава коренна система, която никак нямаше време да укрепне след 80-годишно мачкане на народа под руски гнет, а всичко случайно попаднало, довяно от Запад, беше нетрайно, също беше и периодично изкоренявано, и то се състоеше се преди всичко от материални блага. Както се видя, това беше крайно недостатъчно и изтля за една нощ.
Така на 19 април 2026г. България беше сполетяна от урагана Румен Радев.
Той довя обратно на българска територия всичко най зло и ретроградно, като размразено и съживено яйце от хищен канибалски динозавър, каквито учените вече бяха отписали като изчезнал вид. Поради агресивната зараза и бяс, които разпространява, от неговото ДНК има опасност да бъде заразено всичко движимо и недвижимо в България, така че скоро нацията да се озове като негов зъл образ и подобие, на пълно негово подчинение.
Победителите си личат от старта, включително и зловещите. Мълчанието на цял един народ вещае тотален мор в полза на победителя. Никой не се оплаква дори от естетическата катастрофа, която ураганът Румен Радев довя с визуалния и словесния си запек. Нито някой се оплаква от вонята на руско блато и вмирисани на червени ботуши зелени чорапи.
Единствената добра новина е, че никога, никога повече няма да има на света друг смъртоносен ураган с името Румен Радев, по закона за кръщаване на смъртоносни урагани - щом един ураган е причинил значими щети, той остава в историята и на негово име повече не се кръщават други смъртоносни урагани, за да не става объркване във времето.
Лошата новина е, че за разлика от природата, българският народ няма да регенерира.
Преди да се съвземе от комунистическия ураган 1944-1988г., народът беше посечен още много пъти, до настоящия пик на урагана Румен Радев.
И този път - завинаги.
Кратка история на кръщаването на смъртоносните урагани с човешки имена:
Тропическите бури, ураганите и циклоните се кръщават на хора главно по практически комуникационни причини.
Защо да се дават имена на бурите?
• За избягване на объркване и ускорявайте предупрежденията: Когато множество бури са активни едновременно - често срещано явление в пиковия сезон, кратките, отличителни имена са много по-лесни за използване в прогнози, новини и аварийни сигнали, отколкото дълги описания като „тропическата буря, разположена на 200 мили източно-югоизточно от Маями, която се е образувала на 10 септември“. Имената намаляват грешките в устната и писмената комуникация.
• Обществена осведоменост и памет: Бурите с имена са по-лесни за запомняне и обсъждане от обществеността, което помага за подготовката и историческите справки - примерно, хората все още говорят за урагана Катрина или урагана Андрей десетилетия по-късно.
История на практиката
• Клемент Раге, австралийският метеоролог, е пионер в използването на лични имена в края на 19 век. Той започна с митологични фигури и имена на жени от тихоокеанските острови, след което използва политици, които не се харесва, като форма на сянка.
• По време на Втората световна война американските военни метеоролози започнаха неофициално да кръщават бурите на имената на съпруги или приятелки.
• През 1953 г. САЩ официално приеха женски имена; това се разшири до мъжки и женски имена до 1979 г. за справедливост (след феминистки протести).
• Днес Световната метеорологична организация (СМО) и регионалните организации поддържат ротиращи списъци с имена за различни океански басейни. Имената се избират така, че да са културно познати, лесни за произнасяне и се оттеглят, ако бурята е особено смъртоносна или скъпоструваща (напр. вече няма „Катрина“).
Накратко, човешките имена са инструмент, който улеснява обсъждането и подготовката за смъртоносно време –
практичен, а не личен.