Русия планира да атакува страна от НАТО през „следващите месеци, а не години“, докато алиансът е неподготвен, казва полският премиер Туск.
The Insider
24 април 2026 г., 10:14 ч.
Илюстрация към статията
Полският премиер Доналд Туск в интервю за Financial Times заяви, че руска атака срещу страна от НАТО е възможна през следващите месеци, а не години. Според него ключовият въпрос за целия източен фланг на алианса днес е дали НАТО поддържа политическата и логистична готовност да отблъсне руската агресия. Полският лидер също така се съмнява, че Съединените щати ще останат ангажирани със задълженията си за колективна отбрана по член 5.
Туск предупреди, че думите му не трябва да се приемат като скептицизъм относно член 5, а по-скоро като опит за превръщане на хартиените гаранции в практически механизми. Като пример полският премиер посочи инцидента през септември, когато приблизително двадесет руски дрона нарушиха полското въздушно пространство. Той каза, че е трудно да убеди партньорите си от алианса, че това е планирана провокация, а не инцидент – някои съюзници предпочитат да се преструват, че нищо не се е случило. Полша харчи 5% от БВП си за отбрана и остава най-големият член на НАТО по този показател.
Забележките на Туск дойдоха на фона на срещата на върха на ЕС в Кипър, където се обсъжда активирането на член 42.7 от Договора за взаимна отбрана на ЕС. Въпросът за придаване на реално съдържание на тази клауза беше повдигнат в отговор на заплахите на Доналд Тръмп да се оттегли от НАТО и двусмисления му език относно готовността на САЩ да защитават Европа. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви през пролетта, че блокът трябва да „вдъхне живот“ на член 42.7, но много страни се опасяват от стъпки, които биха могли да бъдат възприети като подкопаване на НАТО или поставяне под въпрос на гаранциите на САЩ.
Според Туск, напускането на унгарския премиер Виктор Орбан, съюзник на Владимир Путин, открива нови възможности за общоевропейска отбранителна програма. Избирането на проевропейския консерватор Петер Мадяр, според полския лидер, ще направи Будапеща „много по-надежден партньор“ по въпросите на отбраната и по отношение на Москва. Туск определи „реинтеграцията на Европа“ – създаването на обща отбранителна система и защитата на източните ѝ граници – като своя лична мисия. Той посочи нарастващото осъзнаване сред европейските страни за необходимостта от съвместни военни действия като едно от малкото положителни последици от войната в Украйна.
Оценките на Туск се различават от позицията на естонските разузнавателни агенции, които не виждат признаци, че Москва се готви да атакува алианса. По-рано естонският външен министър Маргус Цахкна заяви, че твърденията за предстоящо руско нападение срещу балтийските държави не съответстват на разузнавателните данни на страната. Според него няма признаци за концентрация на руски сили за удар срещу НАТО или балтийските държави; напротив, Москва е в слаба позиция както на украинския фронт, така и икономически. Подобна оценка беше дадена преди това от Каупо Розин, директор на Естонската служба за външно разузнаване. Той заяви, че Русия „уважава НАТО и се опитва да избегне всякакъв открит конфликт“ и че в годишния доклад на агенцията се посочва, че Кремъл не възнамерява да предприема военни атаки срещу страни от алианса през 2026 г.