Путин си увеличи правомощията да изпраща армията в страни, където биват арестувани руснаци.
Преди 19 минути
Правителствената законодателна комисия одобри проект за изменения, които ще разширят правомощията на президента Владимир Путин да изпраща армията на операции в чужди страни.
Според проектозакона, цитиран от източник на Интерфакс, Путин вече ще може „екстратериториално“ да използва въоръжени сили за „защита на руските граждани“ в случай на „техния арест, задържане, наказателно или друго преследване“ в чужбина.
Това се отнася за случаите, когато руснаци са арестувани в чужбина от съдилища, „надарени с правомощия без участието на Руската федерация“, както и от международни съдебни органи, които Русия не признава, уточни източник на Интерфакс. Проектозаконът изменя законите „За гражданството“ и „За отбраната“ и е изготвен от Министерството на отбраната, каза източникът.
Според текущата версия на федералния закон „За сигурността“ президентът има право да изпраща войски в чужбина, ако държави или международни органи вземат решения, „противоречащи на интересите на Руската федерация“ или „основите на обществения ред“ в Русия.
Появата на подобен законопроект „е ясно свързана с инициативи на страните от ЕС за създаване на специален трибунал срещу Русия“, заяви пред РБК Дмитрий Малбин, партньор във Verba Legal. Съветът на Европа обяви създаването на такъв трибунал, който според авторите му ще съди руското ръководство за престъплението агресия срещу Украйна.
До миналата есен 26 страни от ЕС бяха потвърдили участието си в трибунала, който е базиран на Нюрнбергския трибунал, съдил ръководството на нацистка Германия след Втората световна война. През януари 2026 г. ЕС отпусна първите 10 милиона евро за дейността на трибунала, който според източници на Deutsche Welle планира да преследва най-малко 20 души.
Руските власти решиха да разширят правомощията на Путин върху използването на армията в чужбина след поредица от предупреждения от водещи държави от НАТО, че Кремъл се готви за война с една или повече европейски държави.
През лятото ръководителят на германската разузнавателна агенция BND предупреди за риска от руска провокация в балтийските държави, подобна на анексирането на Крим, а през февруари датското разузнаване заяви, че Русия е способна да започне мащабна война в Европа в рамките на пет години. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте подкрепи тези заключения през юни, отбелязвайки вероятността от атака в същия срок. През октомври началникът на френския Генерален щаб, генерал Фабиен Мандон, говори за необходимостта от подготовка за сблъсък с Русия в рамките на следващите три до четири години.
„Нулева фаза“ на подготовката за такава война вече е започнала в Русия, писаха през октомври експерти от Института за изследване на войната (ISW). Това, според ISW, се доказва от реорганизацията на военните окръзи по западната граница на страната, създаването на военни бази на границата с Финландия, както и от саботажи, намеса в системите за електронна война, заглушаване на GPS, палежи и въздушни провокации.