Без руски газ, Приднестровието бавно пресъхва
Макс Смедес
11 ноември 2025 г.
Енергетика
Молдова
Приднестровието
В продължение на десетилетия бунтовният молдовски регион Приднестровието можеше да разчита на безплатен газ от Русия. Миналата година това се промени с всички последствия. Икономиката се срина, а приднестровците са на студ и са изправени пред финансови затруднения. Какво означава това за бъдещето на самопровъзгласилата се република? Журналистът Макс Смедес разговаря с местните жители за това.
Изглед към Тираспол, столицата на Приднестровието. Снимка: Даниел Михайлеску / ANP / AFP
Щом слезете от автобуса в Тираспол, можете да усетите газовата криза. Острата миризма на въглищни печки ви щипе в носа. За първи път от десетилетия дим се издига от комините тук. Дълго време приднестровците правеха всичко с газ, от отопление на домовете си до производство на електричество. Но откакто доставките на безплатен руски газ спряха, всичко се промени в този отцепил се молдовски регион на границата с Украйна.
Мразовит Новогодишен ден
Когато доставките на газ бяха прекъснати на Нова година тази година, жителите на Приднестровието се събудиха в ледена къща. Приднестровието не получи газ през целия месец януари, въпреки че де факто държавата беше станала толкова зависима от безплатния руски газ. „На 1 януари нищо вече не работеше“, казва 27-годишната Мила от столицата Тираспол. „Нямаше отопление, топла вода и електричество през по-голямата част от деня. А готвенето беше станало невъзможно без газ.“ В тъмна и студена къща животът „бързо става много неудобен“, казва Мила.
За да се стоплят, много жители на Приднестровието преминаха към печки на дърва и въглища, които често не бяха използвани от десетилетия. Това беше така и с 54-годишната социална работничка Сася. Той намерил печка на дърва в стара, изоставена семейна къща, донесъл я в собствения си апартамент и успял да я отопли. „Бях доволен от печката, но у дома все още беше депресиращо. Без светлина или топла вода се чувствах като в затвор.“ В един миг животът на Сася се променил напълно. Преди това имал централно отопление в модерния си апартамент, но сега изведнъж в хола му стоела стара печка, принуждавайки го да търси дърва, за да се стопли.
Използването на тези стари печки причинявало големи проблеми в много домакинства в Приднестровието. Неправилната им употреба, особено в първите дни на януари, редовно водела до пожари в домовете на хората. Импровизираните комини, направени от стари водосточни тръби или PVC тръби, също причинявали животозастрашаващи ситуации. През първите седмици на 2025 г. няколко души загинали от отравяне с въглероден окис.
Безплатен газ от Русия
Откакто Приднестровието обяви независимост от Молдова през 1990 г., регионът е подкрепян от Русия. Оттогава регионът между река Днестър и украинската граница вече не е под контрола на молдовските власти. Вместо това, руски войници са по улиците, защитавайки де факто независимостта на Приднестровието, която не е официално призната от никоя държава. Молдова все още се стреми да възстанови региона.
От царско време Русия има значително влияние в този район. Регионът исторически е бил много лоялен към Москва и се смята от Кремъл за важен руски пост на европейската граница. В продължение на десетилетия Москва подкрепяше крехката икономика на региона с безплатен газ. Това поддържаше ниски сметки за енергия за приднестровците, тежката промишленост процъфтяваше, а правителството печелеше пари от износ на електроенергия, произведена от газ, за Молдова.
Дълго време руският газ течеше безпроблемно през украинските тръбопроводи до Приднестровието, но поради руската инвазия, Киев реши през 2024 г. да не подновява договора си с Газпром. В резултат на това тръбопроводът беше затворен за руски газ. Въпреки че Русия лесно можеше да продължи доставките на газ чрез алтернативен турски тръбопровод, Москва избра да не го направи. Лоялните приднестровци бяха буквално и преносно изоставени на студа от големия брат на Русия. Според много анализатори това е опит за натиск върху настоящото проевропейско правителство в Молдова, което разчиташе на приднестровския газ за доставките си на електроенергия. Но докато Молдова можеше да се подготви за загубата на руски газ с европейска подкрепа, спирането на газа в Приднестровието удари Приднестровието много по-силно.
Безпрецедентни увеличения на цените
Проруското правителство на Приднестровието отказа европейска подкрепа и успя да сключи сделка с унгарски доставчик на газ едва през февруари, използвайки руски заем. Но това не реши проблемите. Унгарският газ е многократно по-скъп и не се предлага в достатъчни количества, за да се рестартира напълно приднестровската индустрия.
За потребителите сметките за газ се увеличиха с изумителните 109 процента, а цените на електроенергията се увеличиха с около 60 процента. Това продължава да причинява огромни финансови проблеми на много домакинства в Приднестровието. Двадесет и осемгодишната Дарина казва, че произхожда от сравнително богато семейство в столицата Тираспол. „Дори родителите ми сега имат големи проблеми с плащането на сметката за енергия“, казва тя. Но не само сметката за енергия се е повишила; увеличените разходи за електроенергия се отразяват и в цените в супермаркетите. „Всичко стана по-скъпо, дори прости неща като хляба“, казва Дарина. И това е в допълнение към огромното увеличение на цените, с което приднестровците вече се сблъскват от избухването на войната в Украйна.
Граничен пункт БендерГраничен пункт между Приднестровието и останалата част от Молдова близо до Бендер. Снимка: Даниел Михайлеску / ANP / AFP
Тези финансови притеснения не са намалели почти година след началото на газовата криза. „Цените в супермаркетите се повишиха още повече“, обяснява Сася по телефона. „Дъщеря ми от Москва наскоро ни посети и някои неща в супермаркета тук са по-скъпи, отколкото в нейния. И въпреки това доходите тук са много по-ниски.“ Много хора се страхуват от повторение на миналия януари, обяснява Сася. „Все още не е студено, но постоянно говорим за наближаващата зима. Всички се чудят: ще остане ли отоплението включено или скоро ще го изключат отново?“ Като предпазна мярка много приднестровци попълват запасите си от дърва от лятото.
Промишлеността се срива, приднестровците напускат
Междувременно икономиката продължава да се колебае. Тежката промишленост, която процъфтяваше в Приднестровието до миналата година, така и не успя да се върне към нивата на производство отпреди газовата криза. Поради недостиг и нарастващи разходи много фабрики все още работят с половин капацитет. Социалният работник Сася вижда колко много служители биват изпращани у дома без заплащане. „На практика няма подкрепа за всички онези хора, които са загубили работата си. Няма системно решение“, казва той. И въпреки това последствията за заетостта изглеждат постоянни. „Притеснявам се за следващата зима, защото нищо не е решено. Ако хората вече не могат да издържат семействата си, ще трябва да напуснат“, добавя колегата му Андрей. Това е перфектна буря в портфейлите на много приднестровци: докато разходите се покачват бързо, доходите всъщност намаляват.
„С тези темпове няма да останат приднестровци след десет години“
Затова много приднестровци заминават в чужбина за работа или обучение. Центърът на столицата, Тираспол, гъмжи от реклами на агенции за заетост, обещаващи работа в Европа или Русия. Трудовата миграция от Приднестровието е изключително висока от години, но настоящата ситуация изглежда значително я изостря. За 35-годишния строител Вячеслав ситуацията вече не е устойчива. „Сега, когато всичко става по-скъпо, правя всичко възможно, за да напусна“, казва той. Ако всичко върви по план, той ще се премести в Русия следващия месец. „Толкова много хора напускат, всичките ми приятели искат да напуснат. Ако това продължи с тези темпове, според Вячеслав, „след десет години няма да има останали приднестровци“.
Правителство в беда
Приднестровското правителство също е изправено пред огромни финансови проблеми. Министерството на икономиката на Приднестровието очаква по-нататъшен спад в данъчните приходи от промишлена дейност и търговия през втората половина на 2025 г., докато държавната хазна вече е почти празна. Държавните служители получават заплатите си на две вноски от това лято.
Единадесет месеца след началото на газовата криза, приднестровското правителство все още е в много дълбока криза, белязана от висока инфлация, напускаща работна сила и зейнала бюджетна дупка. С наближаването на зимата е под въпрос дали правителството в Тираспол може да се справи с тези проблеми сега, когато руската подкрепа е значително намалена.
Докато руската подкрепа намалява, контролът на Молдова над Приднестровието всъщност нараства. От началото на войната в Украйна границата между Украйна и Приднестровието беше затворена. Регионът сега е напълно зависим от Молдова за целия си внос и... износ. Това засилва дългогодишна тенденция: дори преди 2022 г. търговията на Приднестровието с Молдова и ЕС нарастваше много по-бързо от тази с Русия и Украйна.
……
Лоялността към Русия е подложена на изпитание
С продължаващата газова криза и принуждаването на икономиката към деиндустриализация, все повече приднестровци ще виждат възможности в укрепването на връзките с Молдова. Интересите на „Шериф“, по-специално, носят значителна тежест в това отношение. Тази компания, ръководена от олигарха Виктор Гушан, държи значителен дял в приднестровската икономика. Гушан контролира почти всички супермаркети, бензиностанции и местни медии и има значително влияние върху правителствената политика. Сега, когато приднестровската икономика се колебае, молдовският пазар се превръща във все по-привлекателна алтернатива за „Шериф“, а бизнес интересите на компанията вече не винаги съвпадат с политическите интереси на Русия. Въпреки това връзките на Гушан с Москва засега остават силни и той продължава горе-долу да отразява линията на Кремъл. Но ако възможностите за печелене на пари в Приднестровието продължат да намаляват, неговата лоялност може да бъде допълнително изпитана.
Въпреки рязкото намаляване на подкрепата, официалната линия на приднестровското правителство остава изключително проруска. Газовата криза постоянно се представя като офанзивен проект от Молдова и Украйна, насочен към подкопаване на Приднестровието. Още през декември 2024 г., точно преди началото на газовата криза, президентът Вадим Красноселски посочи Молдова. Страната щеше да използва газовата криза, за да „взриви Приднестровието“. Месец по-късно той даде обширно интервю за RT (бившата Russia Today): „Молдова се опитва да създаде тотална енергийна катастрофа и обвинява Русия за това.“ Това се вписва в неговия наратив: Молдова е агресорът, а Русия – големият защитник. Вярно е, че Молдова вижда възможности в този уязвим период да утвърди отново властта си над отцепилия се регион. Но идеята, че Молдова, а не Русия, е причината за всички енергийни проблеми, е напълно погрешна.
„Русия се грижи за мен“
И все пак този наратив все още сякаш резонира с много приднестровци. Въпреки че Русия сега буквално и преносно изоставя региона, Москва продължава да насърчава лоялността на приднестровците по няколко начина. Например, руският език се насърчава активно в образованието, докато изучаването на румънски (официалният език на Молдова) е потискано. Русия също така успява да задържи хората, като се възползва от съветската носталгия, подкрепя антизападни медии и издава руски паспорти и специални пенсии. И работи. „Чувствам, че Русия наистина се грижи за мен“, казва Саша, въпреки всички проблеми, които газовата криза му е причинила. „Това е просто чувство: Русия се грижи за мен. Не мога да го докажа, но го чувствам.“
„Ние сме просто пешки в игра на риск“
И все пак, все по-голям брой хора са предпазливо критични към отношенията с Русия. Мила, например, започна да гледа на Русия по различен начин от началото на газовата криза. „През целия си живот съм слушала, че Русия е наш приятел, че трябва да обичам Русия, защото винаги са ни помагали“, казва тя. „Но газовата криза промени това за мен. Русия не се интересува от нас. Ние сме просто пешки в игра на риск, нищо повече“, казва тя емоционално. „Надявам се, че и други приднестровци ще видят това.“ Мила реши да се премести, напусна Тираспол с приятеля си и сега живее в молдовската столица Кишинев.
Наближаващата зима ще бъде напрегнато време за Приднестровието. Сега, когато енергийните нужди отново се увеличават, намалената руска подкрепа ще се отрази още по-силно. И докато политическият елит в Приднестровието не е в състояние или не желае да намали зависимостта си от Русия, животът в региона ще остане несигурен. Сближаването с Молдова може да доведе до големи икономически подобрения, но също така заплашва крехката независимост на Приднестровието. Това е екзистенциална дилема: запазването на лоялност към Русия няма да промени отчаяната икономическа ситуация, но сближаването с Молдова застрашава независимостта на региона. В капана на това геополитическо разделение, бъдещите перспективи на много приднестровци все повече избледняват на заден план.