Основни пояснения за трибунала срещу Путин от съдията по международно наказателно право Марике Де Хун: Заключенията вече могат да влязат в учебниците

Gepubliceerd op 6 juli 2025 om 16:02

Обобщение с основните точки от интервюто с Марике де Хун за новосъздадения международен трибунал за престъплението агресия:

Новият трибунал за агресия срещу Украйна: основни положения

На 9 май 2025 г. около 40 държави обявиха подкрепа за създаването на международен трибунал за преследване на престъплението агресия – отговор на руската инвазия в Украйна. Съдът се основава на споразумение между Украйна и Съвета на Европа, а все още неизяснените му параметри пораждат важни юридически и политически въпроси. За юридическото издание Justice Info коментира Марике де Хун, доцент по международно наказателно право.

Важен въпрос възникна, дали да бъде Международен съд или украински съд

Според Марике де Хун, съдът трябва да има международен характер, за да преодолее пречките, свързани с имунитета на държавни глави, каквито са Владимир Путин и Сергей Лавров. В международен съд подобен имунитет може да не се прилага, докато националният украински съд не би имал юрисдикция над чуждестранни лидери. Въпросът е ключов за легитимността и ефективността на бъдещите процеси.

Цел: да бъдат осъдени висши фигури от руското ръководство и тези, от съюзническите държави, участвали в агресията - Беларус и Северна Корея

Трибуналът ще се фокусира върху висшето политическо и военно ръководство, като действията през Беларус също могат да включат за осъждане и беларуското ръководство. Възможно е да бъдат обвинени и лидери от други държави, подпомагали руската агресия – включително Северна Корея. Дали съдът ще има правомощия да ги съди, зависи от формулировката в устава.

Заобикалянето на имунитета и задочните процеси

Съществуват механизми за задочни процеси и подготовка на обвинения, дори когато обвиняемите са на власт и ползват личен имунитет. Опитът от делото за MH17 показва, че задочните процеси могат да бъдат правно допустими, ако са спазени определени процедурни гаранции.

Роля на Международния център за разследване (ICPA)

ICPA е създаден през 2023 г. в Хага и вече събира доказателства, които ще бъдат в помощ на новия трибунал. Така съдът няма да започне от нулата. Украйна има опит в събирането на разузнавателни данни, които ще бъдат ключови за доказване на престъплението агресия, особено при лидерско участие.

Трибуналът е допълнение, а не конкуренция с Международния наказателен съд

Марике де Хун подчертава, че трибуналът не е в конфликт с МНС, а го допълва. Международният наказателен съд има ограничена юрисдикция относно агресията – само ако и държавата-жертва, и държавата-агресор са страни по Римския статут. Русия не е.

Глобалният юг и липсата на универсална подкрепа

Новият трибунал засега е доминиран от европейски държави, като африкански и латиноамерикански държави не са проявили съществен интерес. Причината: историческият контекст, в който Европа често е пренебрегвала техните конфликти. Това подкопава усещането за универсалност.

Правна стойност и бъдещето на имунитета

Трибуналът ще има изключителна правна стойност, дори обвиняемите да не бъдат изправени веднага пред съда в краткосрочен план. Това ще създаде прецеденти и правна рамка за бъдещи действия. Престъпленията им ще влязат в учебниците по история веднага. Възможно е след промени в политическите режими или в развитието на международното право, обвиненията да станат приложими на практика.

Заключение

Според Марике де Хун, създаването на този трибунал е важна крачка към международна отчетност за акта на агресия. Въпреки политическите и юридически пречки, включително имунитетите и липсата на глобална подкрепа, съдът може да се превърне в символ на правосъдие и инструмент за бъдещо преследване на агресивни действия срещу суверенни държави.

Ето статия, обобщаваща основните точки от интервюто с Марике де Хун, доцент по международно наказателно право в Амстердамския университет, относно създаването на Трибунал за престъплението агресия срещу Украйна:

Трибунал за агресията срещу Украйна: Международен пробив или политически компромис?

На 9 май 2025 г. близо 40 държави обявиха подкрепата си за създаването на нов международен трибунал, който да съди висши руски лидери за престъплението агресия срещу Украйна. Създаден по споразумение между Украйна и Съвета на Европа, трибуналът поставя редица юридически и политически предизвикателства, които Марике де Хун анализира в интервю за Justice Info.

Международен или украински съд? – въпрос на легитимност и имунитет

Основен дебат в процеса е дали съдът ще бъде национален украински съд с международна подкрепа, или истински международен трибунал.
Въпросът е ключов за това дали може да се преодолее имунитетът на държавни лидери като Путин и Лавров.
В международното право имунитетът не важи пред международни съдилища, но липсва достатъчно съдебна практика, която да затвърди този принцип.

Юрисдикция и мандат на съда

Съдът е насочен към агресията срещу Украйна, а не само към Русия – това отваря възможност за преследване на беларуски и потенциално севернокорейски лидери.
Важна е териториалната юрисдикция – агресията е извършена върху украинска територия.
Украинският главен прокурор ще представя доказателства пред трибунала.

Международна подкрепа и легитимност

Трибуналът черпи легитимност от Съвета на Европа. Очаква се повече държави да се присъединят, подобно на процеса с Нюрнбергския трибунал.
Липсата на подкрепа от Глобалния Юг, особено африкански и латиноамерикански държави, засилва усещането за „трибунал на Глобалния Север“.
Съпротивата е обусловена от историческия контекст – лицемерието на Запада и липсата на подкрепа за техните конфликти в миналото.

Възможност за съдебни процеси in absentia

Задочни процеси са възможни, стига да бъдат спазени процедурни гаранции, съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека.
Това е важно, ако обвиняемите, като Путин, не бъдат арестувани – правосъдието може да напредне дори в тяхно отсъствие.

Роля на Международния център за преследване на агресията (ICPA)

ICPA в Хага ще служи като източник на доказателства и разузнавателна информация, която да подпомага трибунала.
Целта е да не се започва „от нулата“, а да се използва вече събраната информация, особено от Украйна и западните служби.

Отношение с Международния наказателен съд (МНС)

Трибуналът не е в конкуренция с МНС, а допълващ механизъм, тъй като МНС не може да съди за агресията срещу Украйна поради ограничения в юрисдикцията си.
Според де Хун, трибуналът може да даде нова енергия за бъдещи промени в правомощията на МНС.

Правна еволюция на имунитета

Имунитетът на държавните лидери все по-често не се признава за международни престъпления като геноцид, военни престъпления и агресия.
Съдът може да изясни допълнително международната практика, дори и без незабавни арести.

Политическа реалност и бъдеще

Трибуналът може да бъде важен инструмент за историческа отчетност, дори без незабавни процеси.
Съществува риск политическо решение или мирни преговори да пожертват съдебното преследване като компромис.
Според де Хун, създаването на трибунала в този момент гарантира, че има правна основа, ако в бъдеще настъпи политическа промяна в Русия, Беларус или Северна Корея.

Извод

Създаването на трибунал за агресията срещу Украйна е историческа и юридическа стъпка, с потенциал да разшири разбирането за международна отговорност на държавни лидери. Въпреки политическите компромиси и ограничената геополитическа подкрепа, трибуналът може да играе ключова роля за бъдещото развитие на международното наказателно право и справедливостта.

Ако искаш, мога да форматирам текста като публикуема статия за сайт или списание.

КАКВО ДА РАЗБИРАМЕ ЗА ОБЯВЕНИЯ ТРИБУНАЛ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО АГРЕСИЯ?

На 9 май около 40 държави обявиха подкрепата си за създаването на нов международен съд за преследване на „престъплението агресия“ от Русия срещу Украйна. Резултат от съвместно споразумение между Украйна и Съвета на Европа.
Украйна / Русия: обявяване на създаването на трибунал за престъплението агресия.

На 9 май 2025 г. около 40 държави обявиха подкрепата си за създаването на нов международен съд за преследване на „престъплението агресия“. Съдът се сформира по съвместно споразумение между Украйна и Съвета на Европа, водещата организация за правата на човека на континента.
Тъй като предложеният му устав все още не е публикуван, много елементи все още са неясни. Но множество брифинги предоставиха общата картина: този специален трибунал ще бъде насочен към висши руски лидери за пълномащабното нахлуване в Украйна от 2022 г. насам и анексирането на украинска територия, включително Крим през 2014 г. Новият съд е резултат от месеци преговори между членове на „Основна група“ от предимно европейски държави.
Сайтът Justice Info помоли Марике де Хун, доцент по международно наказателно право в Амстердамския университет, да обясни това ново важно развитие.

JUSTICE INFO: Каква е вашата непосредствена реакция на обявяването на създаването на Трибунал за престъпления от агресия чрез споразумение между Украйна и Съвета на Европа?

МАРИКЕ ДЕ ХУН: Важното в дискусията винаги е било: Ще бъде ли това международен съд или съд, базиран в украинската юрисдикция? Това е изключително важно заради въпроса за имунитета. Престъплението агресия е престъпление, свързано с лидерството, което означава, че е насочено към тези, които са на власт, както политически, така и военно, за да ръководят решенията за планиране, подготовка и изпълнение на престъплението агресия. Така например, руският президент Владимир Путин, министърът на външните работи Сергей Лавров, министърът на отбраната Сергей Шойгу. По-специално, Путин и Лавров биха попаднали под така наречения „имунитет на държавен глава“. Имунитетът на държавния глава се признава традиционно в международното право, но може да се твърди, че не и в международен съд. Нямаме обаче много съдебна практика за това какви са истинските критерии за лидерство и какво точно означават цялата подготовка, планиране, изпълнение и т.н. Има множество лидери, които също са участвали в по-подробно планиране на военни операции, които биха могли да попаднат в престъплението агресия. Например, военната операция, преминаваща през Беларус, за да се атакува Украйна оттам. Така че въпросът е наистина важен дали това ще бъде национален, украински съд с потенциално известна подкрепа от някои други държави, или това ще бъде международен съд.

JUSTICE INFO: Един от украинците в преговорите ми каза: „Това не е украинско. Създадено е по двустранно споразумение със Съвета на Европа, има международна правосубектност и прилага международното право.“ И така, доколко международен би бил този съд?

МАРИКЕ ДЕ ХУН: Мисля, че идеалният път за тези, които искат той да бъде признат за международен съд – сега, когато се създава чрез споразумение между Украйна и Съвета на Европа – е, надявам се, много други държави да се присъединят към този съд, да го признаят или да станат негови членове.

Това се случи и с Нюрнбергския трибунал. Нюрнбергският трибунал първоначално беше създаден само от четири държави победителки, но след това бързо се присъединиха към него 19 други държави - общо 23 държави, и впоследствие дойде резолюция на Общото събрание на ООН, която също го призна. Така че това мисля, че е най-добрият път сега, като се има предвид, че се създава съгласно украинското законодателство, вече с тази регионална международна аура на Съвета на Европа. В момента изглежда няма необходимото мнозинство от две трети в Общото събрание на ООН, защото Русия е важен играч в света и много държави смятат, че това не е тяхната война.

JUSTICE INFO: Казахте, че няма съдебна практика, но Украйна е водила съдебни преследвания за агресия, а можем да погледнем и назад към Нюрнберг...

МАРИКЕ ДЕ ХУН: Съществува съдебна практика, особено в Нюрнберг и Токио. Украйна също е преследвала престъплението агресия, но по различна разпоредба от тази, която е международно призната. Мисля, че съдебната практика, която Украйна е развила, би могла да бъде полезна. Но съдиите на трибунала ще бъдат много внимателни, за да го накарат да следва максимално международно установеното разбиране за престъплението агресия, особено за да създадат възможност за други държави да се присъединят и този съд да има легитимността на международен съд.

JUSTICE INFO: Говорихте за множество потенциални лидери, изправени пред този съд, и вече споменахте Беларус. Говорим ли за лица извън руското ръководство? Говорим ли за беларуското ръководство? Можем ли да говорим за ръководството на Северна Корея?

МАРИКЕ ДЕ ХУН: Ще бъде много важно да се види каква точно е формулировката в Устава на трибунала и дали има език в него, който го прави трибунал за Русия, така че само руските агресори да могат да бъдат преследвани, или дали това е трибунал за „агресия срещу Украйна“, което означава, че тези, които са отговорни за агресията срещу Украйна, могат да бъдат преследвани. Последната група със сигурност би включвала беларуси и потенциално и севернокорейци.

За всички тях това винаги е престъпление на лидерството. Винаги става въпрос за тези, които са в тази позиция да планират, подготвят, изпълняват и т.н. Наистина е важно Беларус да осъзнае, че това не е „съучастие“, нито „помагане и подбуждане“. Ако погледнете разпоредбата за агресията на Международния наказателен съд (МНС) – която се основава на резолюция на Общото събрание от 1974 г., в която Русия, между другото, беше много важен преговарящ – позволяването на друга държава да използва вашата територия, за да извърши агресия, е само по себе си пълен акт на агресия.

От моя гледна точка, сякаш се въртим в кръг от доста време, докато те се опитват да изградят някаква политическа база за подкрепа и обсъждат много от детайлите.

JUSTICE INFO: Как стигнахме до това решение?

МАРИКЕ ДЕ ХУН: Трудно ми е да кажа отвън. Мисля, че жизненоважният момент беше дали ще бъде украински национален съд или международен съд. И от самото начало имаше доста остри лагери, които наистина го виждаха само като „или/или“. И мисля, че докъдето стигна дискусията, създава междинно пространство. Държавите трябва да решат колко международен ще стане и ще зависи от прокурорите, на тази основа, да се опитат да твърдят, че имунитетът на държавните глави не би се прилагал при тези конкретни обстоятелства, предвид количеството международна подкрепа. И тогава съдиите ще решат какво мислят по този аргумент.

JUSTICE INFO: Мисля, че беше необходим процес.

МАРИКЕ ДЕ ХУН: Разбира се, жалко е, че отне известно време, но това е необходим етап, за да се създаде пространство, където всички биха могли да намерят своите възгледи. Важен аспект е, че има няколко мощни, военно силни държави, които много се страхуват, че ще бъде създадено нещо, което има универсалното въздействие на наднационален съд или което да съди наказателно употребата на сила отвън. Разбира се, това са Съединените щати, Русия, Китай, но също така и Обединеното кралство и Франция. Те са държавите, които бяха най-гласовити по този въпрос. Франция и Обединеното кралство са държави-членки на Международния наказателен съд (МНС). В Кампала през 2010 г. и отново през 2017 г. в Ню Йорк по време на преговорите за активирането на престъплението агресия, те наистина се увериха, че юрисдикцията в този съд е станала толкова малка: необходимо е също така държавата-агресор да е държава-членка на МНС [за да може юрисдикцията на съда да се прилага за това престъпление]. Това беше компромис. И сега виждате същите тези държави, които имат различна позиция сега, когато става въпрос за Русия, да разработват как да създадат трибунал, който да не преследва други престъпления на агресия. Това също беше наистина важна динамика на дискусиите.

JUSTICE INFO: Както казвате, все още нямаме действителния закон. Но това, което виждаме, е, че някои от най-големите проблеми, като запазването на имунитета на държавния глава, изглежда са решени.

МАРИКЕ ДЕ ХУН: Има доста развития в закона за имунитета. Все повече се признава, че за международни престъпления като военните престъпления, тези, които ги извършват, не могат да се крият зад обосновката на имунитета. Това е и причина, поради която се надяваме, че законът ще бъде достатъчно отворен за прокурорите и съдиите да използват този съд, за да изяснят това.

Това е огромно постижение на преговорите, защото задочните процеси са напълно нормални в някои държави, като Нидерландия,но в други правни системи се смятат за не напълно в съответствие със справедливия процес. Така че голяма част от дискусиите бяха споделяне на опит. Наистина важното е, че този нов съд е към Съвета на Европа, който има Европейския съд по правата на човека. А Европейският съд по правата на човека от десетилетия заявява, че задочните процеси не са нарушение на справедливите процеси, ако се спазват определени процедурни гаранции.

И след това имаме юрисдикцията, която разбираме, че ще се основава само на териториалния суверенитет на Украйна и че главният прокурор на Украйна ще представя доказателства на прокурора на специалния трибунал.

Важната е териториалната юрисдикция. Украйна позволява това, защото агресията е извършена на нейна територия. След това трябва да има начини за споделяне на доказателства. Доказателства, които Украйна държи в националната си система и трябва да може да споделя с този трибунал. И доказателства, които ще бъдат споделяни от други държави.

JUSTICE INFO: Ами задочните процеси, тъй като това беше въпросът, по който информирахте Основната група, когато дойдохте да говорите с тях във Вилнюс, и използвахте примера с процеса за MH17, за да кажете, че стига да има гаранции, това е напълно нормален начин за провеждане на производства?

МАРИКЕ ДЕ ХУН: Да, мисля, че би било жалко. Престъплението агресия е толкова лидерско престъпление, че, разбира се, е много важно да се изясни законът, който ясно показва, че не само Путин и Лавров са отговорни, че ако си военен лидер или подполитически лидер и играеш важна роля, също подлежиш на наказателно преследване. Ако това ще бъде е резултатът от предстоящото съдебно производство, което ще се състои, то то ще има голяма правна стойност. Мисля обаче, че престъплението агресия е особено за тези, които са на абсолютния връх. Мисля също, че структурата на Русия е такава, че наистина Путин има огромна роля тук. И така, би се получило изкривяване на разказването на истории, на наративния и експресивен ефект на този трибунал, ако този конкретен главен актьор запази безнаказаността си.
Второ, развитието на имунитета се случва и извън контекста на този конкретен специален съд. Така че е много вероятно след десетилетие имунитетът да се е кристализирал допълнително, може би в контекста на различна ситуация.

JUSTICE INFO: Звучите притеснено, че законът може да се върне назад, ако го формулира в някаква форма, нещо, което все още е динамично в момента.

МАРИКЕ ДЕ ХУН: Това със сигурност трябва да бъде позволено. По този начин вече имате досие, в случай че се случи нещо друго. Може да има смяна на режима в Русия, Беларус или Северна Корея, където нов режим може да се откаже от този имунитет. Или може би можете да публикувате доклад, който е поне важен авторитетен източник, който може да се използва в учебниците по история, дори и да няма повдигнато обвинение.

JUSTICE INFO: Това, което разбираме от брифингите, е, че има един вид заобиколно решение, при което прокурорът на трибунала би могъл да подготвя обвинителни актове срещу онези, които биха имали личен имунитет като държавен глава, правителствен глава или външен министър, докато са на власт, но той/тя няма да може да води никакви съдебни процеси срещу тях.
Докато други биха могли да бъдат изправени пред съд. Звучи ли това рационално?

МАРИКЕ ДЕ ХУН: Ето защо Международният център за преследване на престъплението агресия [ICPA беше създаден преди 2 години в Хага от редица държави, включително Украйна] ще бъде много важен. Това сътрудничество вече е започнало в ICPA за разследване, създаване на досиета и получаване на информация, разузнавателна информация от различните държави и организации, които са участвали. Това може да бъде прехвърлено на този специален трибунал, така че да не се налага да започват отначало и да не се налага да разчитат само на това, което Украйна е успяла да събере. Въпреки че това, което научихме от процеса за MH17, е, че Украйна е много, много способна, особено разузнаването, да събира всякакви доказателства, от които се нуждаете. Важните доказателства в случая с Путин ще бъдат много лесни, защото е ясно, че той е на власт и е казал много неща. Но това, което ще бъде интересно, е количеството разузнавателна информация, което Украйна и държавите успяха да споделят за конкретни други лидери, които са организирали, планирали, подготвяли и изпълнявали конкретни военни операции, които са били достатъчно важни, за да попаднат в обхвата на престъплението агресия.

JUSTICE INFO: Споменахте ICPA, но също така споменахте Международния наказателен съд, който разглежда престъплението агресия в много ограничена форма. И така, как виждате този нов трибунал да се вписва в това, което вече съществува в МНС, който вече има издадени заповеди за арест на Путин и Шойгу?

МАРИКЕ ДЕ ХУН: Виждам това като напълно допълващо се, а не като съперничещ съд или конкуренция. Това е наистина неразбиране на това как тези институции си сътрудничат. Това произтича от осъзнаването, че МНС в момента не е в състояние да изпълни заповедта за арест. Важно е също така да продължат дискусиите за повторно отваряне на изменението за престъплението агресия в МНС. Мисля, че това е наистина трудно, но може би след този трибунал за престъплението агресия ще има нов попътен вятър и нови възможности.

JUSTICE INFO: Основната група беше предимно европейска и те никога не успяха да привлекат нито една африканска държава. Успяха да привлекат Коста Рика, но въпреки че приемаме, че Украйна е в Европа и следователно е европейски проблем, все още се усеща като трибунал на Глобалния Север, нали?

МАРИКЕ ДЕ ХУН: Това е изключително жалко, но определено е свързано с това, което се случи в преговорите в МНС относно поправката за агресията в Кампала. Африканските държави, латиноамериканските държави, азиатските държави смятат, че това не е тяхна война. Те също така правилно посочват, че Европа не винаги е играла много полезна роля в техните конфликти. Така че част от случващото се е тази динамика. Африканските държави, както и латиноамериканските държави, водеха дискусията, казвайки, че престъплението агресия трябва да бъде пълноправно престъпление, както всички останали престъпления. Те бяха категорично против резултатите, налагани от тези мощни западни държави. И така, за тези държави да поискат помощ от Африка и Латинска Америка, се възприема като доста лицемерно и аз разбирам това. Много е важно да се опитаме да признаем това минало и да се опитаме да използваме това развитие като може би нова стъпка към по-универсално разбиране, а не към силно доминиран от държавите подход към престъплението агресия.

JUSTICE INFO: И накрая, ние сме на много специфичен етап от потенциалното прекратяване на военните действия – независимо дали ще има 30-дневно прекратяване на огъня или някакъв вид преговори и т.н. Мислите ли, че е гарантирано, че този трибунал ще продължи? Или смятате, че е възможно да се стигне дотам, че да кажем: „Добре, този един елемент ще бъде пожертван в интерес на мира“?

МАРИКЕ ДЕ ХУН: Никога не се знае. За Украйна това е наистина важно. Но и в международната общност има такива, които се борят за престъплението агресия от десетилетия. Единствените международни преследвания за престъплението агресия са се състояли веднага след Втората световна война. Оттогава сме свидетели на още 80 години преговори за дефиницията на престъплението агресия. Виждаме, че има много агресия, на първо място от Русия, но не само от Русия. Тази норма за териториална цялост и свързаната с нея система за колективна сигурност наистина се разпада, ако вече не е и почти несъществуваща. Така че залозите са високи. Не можем да позволим на тази руска агресия да протече без никакво преследване, без никакво потвърждаване на нормите, защото мисля, че всички осъзнават, че особено в този момент това означава не само жертване на признанието на Украйна за тази конкретна агресия, но и способността да се поддържа или да се опита да се възроди териториалната цялост като такава

Оригинална статия:

КАКВО ДА РАЗБИРАМЕ ЗА ОБЯВЕНИЯ ТРИБУНАЛ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО АГРЕСИЯ?

На 9 май около 40 държави обявиха подкрепата си за създаването на нов международен съд за преследване на „престъплението агресия“ от Русия срещу Украйна. Резултат от съвместно споразумение между Украйна и Съвета на Европа.
Украйна / Русия: обявяване на създаването на трибунал за престъплението агресия.

Снимка в оригиналната статия: Руски военнослужещ се обляга на картечница на покрива на въоръжено превозно средство с надпис „Z“.

Руски войник патрулира близо до украинския град Счастье (Луганска област) на 11 юни 2022 г., като част от военната агресия на Русия срещу Украйна. Снимка: © Юрий Кадобнов / AFP
От Джанет Х. Андерсън (наш кореспондент в Хага)
12 май 2025 г.
10 мин. 43
На 9 май 2025 г. около 40 държави обявиха подкрепата си за създаването на нов международен съд за преследване на „престъплението агресия“. Съдът се сформира по съвместно споразумение между Украйна и Съвета на Европа, водещата организация за правата на човека на континента. Тъй като предложеният му устав все още не е публикуван, много елементи все още са неясни. Но множество брифинги предоставиха общата картина: този специален трибунал ще бъде насочен към висши руски лидери за пълномащабното нахлуване в Украйна от 2022 г. насам и анексирането на украинска територия, включително Крим през 2014 г. Новият съд е резултат от месеци преговори между членове на „Основна група“ от предимно европейски държави.
Сайтът Justice Info помоли Марике де Хун, доцент по международно наказателно право в Амстердамския университет, да обясни това ново важно развитие.

МАРИКЕ ДЕ ХУН: Важното в дискусията винаги е било: Ще бъде ли това международен съд или съд, базиран в украинската юрисдикция? Това е изключително важно заради въпроса за имунитета. Престъплението агресия е престъпление, свързано с лидерството, което означава, че е насочено към тези, които са на власт, както политически, така и военно, за да ръководят решенията за планиране, подготовка и изпълнение на престъплението агресия. Така например, руският президент Владимир Путин, министърът на външните работи Сергей Лавров, министърът на отбраната Сергей Шойгу. По-специално, Путин и Лавров биха попаднали под така наречения „имунитет на държавен глава“. Имунитетът на държавния глава се признава традиционно в международното право, но може да се твърди, че не и в международен съд. Нямаме обаче много съдебна практика за това какви са истинските критерии за лидерство и какво точно означават цялата подготовка, планиране, изпълнение и т.н. Има множество лидери, които също са участвали в по-подробно планиране на военни операции, които биха могли да попаднат в престъплението агресия. Например, военната операция, преминаваща през Беларус, за да се атакува Украйна оттам. Така че въпросът е наистина важен дали това ще бъде национален, украински съд с потенциално известна подкрепа от някои други държави, или това ще бъде международен съд.

Един от украинците в преговорите ми каза: „Това не е украинско. Създадено е по двустранно споразумение със Съвета на Европа, има международна правосубектност и прилага международното право.“ И така, доколко международен би бил този съд?

Мисля, че идеалният път за тези, които искат той да бъде признат за международен съд – сега, когато се създава чрез споразумение между Украйна и Съвета на Европа – е, надявам се, много други държави да се присъединят към този съд, да го признаят или да станат негови членове. Това се случи и с Нюрнбергския трибунал. Нюрнбергският трибунал първоначално беше създаден само от четири държави победителки, но след това бързо се присъединиха към него 19 други държави и впоследствие дойде резолюция на Общото събрание на ООН, която също го призна. Така че това мисля, че е най-добрият път сега, като се има предвид, че се създава съгласно украинското законодателство, вече с тази регионална международна аура на Съвета на Европа. В момента изглежда няма необходимото мнозинство от две трети в Общото събрание на ООН, защото Русия е важен играч в света и много държави смятат, че това не е тяхната война.

Казахте, че няма съдебна практика, но Украйна е водила съдебни преследвания за агресия, а можем да погледнем и назад към Нюрнберг...

Съществува съдебна практика, особено в Нюрнберг и Токио. Украйна също е преследвала престъплението агресия, но по различна разпоредба от тази, която е международно призната. Мисля, че съдебната практика, която Украйна е развила, би могла да бъде полезна. Но съдиите на трибунала ще бъдат много внимателни, за да го накарат да следва максимално международно установеното разбиране за престъплението агресия, особено за да създадат възможност за други държави да се присъединят и този съд да има легитимността на международен съд.

Говорихте за множество потенциални лидери, изправени пред този съд, и вече споменахте Беларус. Говорим ли за лица извън руското ръководство? Говорим ли за беларуското ръководство? Можем ли да говорим за ръководството на Северна Корея?

Ще бъде много важно да се види каква точно е формулировката в Устава на трибунала и дали има език в него, който го прави трибунал за Русия, така че само руските агресори да могат да бъдат преследвани, или дали това е трибунал за „агресия срещу Украйна“, което означава, че тези, които са отговорни за агресията срещу Украйна, могат да бъдат преследвани. Последната група със сигурност би включвала беларуси и потенциално и севернокорейци.

Как стигнахме до това решение?

Трудно ми е да кажа отвън. Мисля, че жизненоважният момент беше дали ще бъде украински национален съд или международен съд. И от самото начало имаше доста остри лагери, които наистина го виждаха само като „или/или“. И мисля, че докъдето стигна дискусията, създава междинно пространство. Държавите трябва да решат колко международен ще стане и ще зависи от прокурорите, на тази основа, да се опитат да твърдят, че имунитетът на държавните глави не би се прилагал при тези конкретни обстоятелства, предвид количеството международна подкрепа. И тогава съдиите ще решат какво мислят по този аргумент.

Мисля, че беше необходим процес.

Разбира се, жалко е, че отне известно време, но това е необходим етап, за да се създаде пространство, където всички биха могли да намерят своите възгледи. Важен аспект е, че има няколко мощни, военно силни държави, които много се страхуват, че ще бъде създадено нещо, което има универсалното въздействие на наднационален съд или което да съди наказателно употребата на сила отвън. Разбира се, това са Съединените щати, Русия, Китай, но също така и Обединеното кралство и Франция. Те са държавите, които бяха най-гласовити по този въпрос. Франция и Обединеното кралство са държави-членки на Международния наказателен съд (МНС). В Кампала през 2010 г. и отново през 2017 г. в Ню Йорк по време на преговорите за активирането на престъплението агресия, те наистина се увериха, че юрисдикцията в този съд е станала толкова малка: необходимо е също така държавата-агресор да е държава-членка на МНС [за да може юрисдикцията на съда да се прилага за това престъпление]. Това беше компромис. И сега виждате същите тези държави, които имат различна позиция сега, когато става въпрос за Русия, да разработват как да създадат трибунал, който да не преследва други престъпления на агресия. Това също беше наистина важна динамика на дискусиите.

Както казвате, все още нямаме действителния закон. Но това, което виждаме, е, че някои от най-големите проблеми, като запазването на имунитета на държавния глава, изглежда са решени.

Има доста развития в закона за имунитета. Все повече се признава, че за международни престъпления като военните престъпления, тези, които ги извършват, не могат да се крият зад обосновката на имунитета. Това е и причина, поради която се надяваме, че законът ще бъде достатъчно отворен за прокурорите и съдиите да използват този съд, за да изяснят това.

Ами задочните процеси, тъй като това беше въпросът, по който информирахте Основната група, когато дойдохте да говорите с тях във Вилнюс, и използвахте примера с процеса за MH17, за да кажете, че стига да има гаранции, това е напълно нормален начин за провеждане на производства?

Да, мисля, че би било жалко. Престъплението агресия е толкова лидерско престъпление, че, разбира се, е много важно да се изясни законът, който ясно показва, че не само Путин и Лавров са отговорни, че ако си военен лидер или подполитически лидер и играеш важна роля, също подлежиш на наказателно преследване. Ако това ще бъде е резултатът от предстоящото съдебно производство, което ще се състои, то то ще има голяма правна стойност. Мисля обаче, че престъплението агресия е особено за тези, които са на абсолютния връх. Мисля също, че структурата на Русия е такава, че наистина Путин има огромна роля тук. И така, би се получило изкривяване на разказването на истории, на наративния и експресивен ефект на този трибунал, ако този конкретен главен актьор запази безнаказаността си.
Второ, развитието на имунитета се случва и извън контекста на този конкретен специален съд. Така че е много вероятно след десетилетие имунитетът да се е кристализирал допълнително, може би в контекста на различна ситуация.

Звучите притеснено, че законът може да се върне назад, ако го формулира в някаква форма, нещо, което все още е динамично в момента.

Това със сигурност трябва да бъде позволено. По този начин вече имате досие, в случай че се случи нещо друго. Може да има смяна на режима в Русия, Беларус или Северна Корея, където нов режим може да се откаже от този имунитет. Или може би можете да публикувате доклад, който е поне важен авторитетен източник, който може да се използва в учебниците по история, дори и да няма повдигнато обвинение.

Това, което разбираме от брифингите, е, че има един вид заобиколно решение, при което прокурорът на трибунала би могъл да подготвя обвинителни актове срещу онези, които биха имали личен имунитет като държавен глава, правителствен глава или външен министър, докато са на власт, но той/тя няма да може да води никакви съдебни процеси срещу тях.
Докато други биха могли да бъдат изправени пред съд. Звучи ли това рационално?

Ето защо Международният център за преследване на престъплението агресия [ICPA беше създаден преди 2 години в Хага от редица държави, включително Украйна] ще бъде много важен. Това сътрудничество вече е започнало в ICPA за разследване, създаване на досиета и получаване на информация, разузнавателна информация от различните държави и организации, които са участвали. Това може да бъде прехвърлено на този специален трибунал, така че да не се налага да започват отначало и да не се налага да разчитат само на това, което Украйна е успяла да събере. Въпреки че това, което научихме от процеса за MH17, е, че Украйна е много, много способна, особено разузнаването, да събира всякакви доказателства, от които се нуждаете. Важните доказателства в случая с Путин ще бъдат много лесни, защото е ясно, че той е на власт и е казал много неща. Но това, което ще бъде интересно, е количеството разузнавателна информация, което Украйна и държавите успяха да споделят за конкретни други лидери, които са организирали, планирали, подготвяли и изпълнявали конкретни военни операции, които са били достатъчно важни, за да попаднат в обхвата на престъплението агресия.

Споменахте ICPA, но също така споменахте Международния наказателен съд, който разглежда престъплението агресия в много ограничена форма. И така, как виждате този нов трибунал да се вписва в това, което вече съществува в МНС, който вече има издадени заповеди за арест на Путин и Шойгу?

Виждам това като напълно допълващо се, а не като съперничещ съд или конкуренция. Това е наистина неразбиране на това как тези институции си сътрудничат. Това произтича от осъзнаването, че МНС в момента не е в състояние да изпълни заповедта за арест. Важно е също така да продължат дискусиите за повторно отваряне на изменението за престъплението агресия в МНС. Мисля, че това е наистина трудно, но може би след този трибунал за престъплението агресия ще има нов попътен вятър и нови възможности.

Основната група беше предимно европейска и те никога не успяха да привлекат нито една африканска държава. Успяха да привлекат Коста Рика, но въпреки че приемаме, че Украйна е в Европа и следователно е европейски проблем, все още се усеща като трибунал на Глобалния Север, нали?

Това е изключително жалко, но определено е свързано с това, което се случи в преговорите в МНС относно поправката за агресията в Кампала. Африканските държави, латиноамериканските държави, азиатските държави смятат, че това не е тяхна война. Те също така правилно посочват, че Европа не винаги е играла много полезна роля в техните конфликти. Така че част от случващото се е тази динамика. Африканските държави, както и латиноамериканските държави, водеха дискусията, казвайки, че престъплението агресия трябва да бъде пълноправно престъпление, както всички останали престъпления. Те бяха категорично против резултатите, налагани от тези мощни западни държави. И така, за тези държави да поискат помощ от Африка и Латинска Америка, се възприема като доста лицемерно и аз разбирам това. Много е важно да се опитаме да признаем това минало и да се опитаме да използваме това развитие като може би нова стъпка към по-универсално разбиране, а не към силно доминиран от държавите подход към престъплението агресия.

И накрая, ние сме на много специфичен етап от потенциалното прекратяване на военните действия – независимо дали ще има 30-дневно прекратяване на огъня или някакъв вид преговори и т.н. Мислите ли, че е гарантирано, че този трибунал ще продължи? Или смятате, че е възможно да се стигне дотам, че да кажем: „Добре, този един елемент ще бъде пожертван в интерес на мира“?

Никога не се знае. За Украйна това е наистина важно. Но и в международната общност има такива, които се борят за престъплението агресия от десетилетия. Единствените международни преследвания за престъплението агресия са се състояли веднага след Втората световна война. Оттогава сме свидетели на още 80 години преговори за дефиницията на престъплението агресия. Виждаме, че има много агресия, на първо място от Русия, но не само от Русия. Тази норма за териториална цялост и свързаната с нея система за колективна сигурност наистина се разпада, ако вече не е и почти несъществуваща. Така че залозите са високи. Не можем да позволим на тази руска агресия да протече без никакво преследване, без никакво потвърждаване на нормите, защото мисля, че всички осъзнават, че особено в този момент това означава не само жертване на признанието на Украйна за тази конкретна агресия, но и способността да се поддържа или да се опита да се възроди териториалната цялост като такава

« Vorige Още за Международния трибунал срещу Путин- обвинителният акт вече е в учебниците Русия изтребва украинците на окупираните територии Volgende »