Страните от източния фланг на НАТО подготвят медицински заведения за война с Русия
преди 10 часа
За страните, граничещи с Русия и Беларус, войната се превръща от хипотетична в почти неизбежна. Но военните учения, изграждането на бойна мощ и укрепването на границите не са достатъчни. Войната в Украйна ясно показа, че потенциалните жертви сред цивилното население не спират режима на Владимир Путин - напротив, той се стреми да нанесе максимални щети на цивилното население и инфраструктурата. Следователно, подготовката на медицинските заведения за война се превърна в една от основните задачи за страните от бившия съветски блок и Северна Европа.
Всички страни от източния фланг на НАТО преглеждат протоколите за реагиране при кризи за медицинските заведения, организират учения, закупуват бронирани каски и жилетки и организират подземни съоръжения за операции, съобщава Politico. „Не е въпросът дали [Русия] ще атакува“, каза пред вестника Рагнар Вайкнеметс, заместник-генерален директор на Здравния съвет (част от естонското Министерство на социалните въпроси), който се занимава с подготовката за кризи от пандемии до война. „Въпросът е кога.“
Полша определи здравната сигурност като един от основните приоритети на своето председателство на ЕС през първата половина на 2025 г. Въпреки че има малко гранични държави, за които въпросът е от първостепенно значение, „не можете да подготвите план за действие при извънредни ситуации или стратегически план за военния, икономическия или енергийния сектор, без да вземете предвид здравния сектор“, казва Катаржина Какперчик, заместник-министър на здравеопазването на Полша.
Литва вече започна провеждането на мащабни учения за кризисни служби, включително медицински персонал; едно от тях се проведе в средата на май в град Йонава, където беше симулирана експлозия в училище с много жертви. Целта е да се подготвят военните, полицията, пожарникарите, парамедиците и болничният персонал за работа при изключителни обстоятелства в подготовка за най-лошия сценарий – руска атака.
Университетската болница „Сантарос клиникос“ във Вилнюс, една от най-големите в Литва и целия Балтийски регион, подготвя подземна инфраструктура, убежища, хеликоптерни площадки и автономни системи, които ще ѝ позволят да функционира дори при прекъсване на електрозахранването или водоснабдяването.
В Естония също се преустройват мазета и се закупуват мобилни единици, които, първо, могат да бъдат разположени в извънредни ситуации и, второ, могат да се използват за предоставяне на медицинска помощ, включително операционна зала, в случаите на обстрел на болнични сгради. Освен това се закупуват генератори, за да се осигури работата на лечебните заведения дори при прекъсване на електрозахранването. Вайкнеметс казва, посочвайки събитията в Украйна като пример:
„Знаем със сигурност, че Русия нанася удари по гражданска инфраструктура и енергийни съоръжения. Затова не можем да допуснем ситуация, в която болница не функционира поради проблеми в електроцентрала.“
Освен това Естония е отпуснала 25 милиона евро за складиране на консумативи за ранените, включително ортопедично оборудване, турникети и комплекти за травми.
В ход е и подготовка за разполагане на допълнителни легла за голям брой ранени.
В европейските страни има средно 11,5 легла за интензивно лечение на 100 000 жители, но „по време на война може да са необходими от три до пет пъти повече“, заяви Бьорн Гулдвог, специален съветник на Норвежката дирекция по здравеопазване, на конференция за здравна сигурност през април. Освен това, каза той, е необходимо да се осигури възможност за работа в кризисни условия за дълго време – седмици или дори месеци, докато в мирно време „повечето институции могат да поддържат само 120-150% от нормалния си хирургически капацитет за 24-48 часа“.
Латвия, Естония и Литва също изграждат високоскоростна железопътна линия, която ще премине през трите страни и ще ги свърже с Полша. Тя не само ще позволи бързото разполагане на войски на НАТО в случай на руска атака, но и ще евакуира цивилни и ранени. Според официални оценки влаковете на Rail Baltica ще могат да транспортират 143 000 души от трите балтийски столици до Полша за един ден.
Въпреки това, строителството на железопътната линия е значително забавено и сега е планирано да бъде завършено до 2030 г. – и то само с един коловоз вместо планираните два.