Руският бакграунд е проникнал всред някои от участниците на Евровизия.
Участникът от Естония скандално е отправил препратки към последните участници на Русия за Евровизия от несъстоялия се конкурс от 2020 година, когато короната ги спъна, а после получиха ембарго върху участието им заради бруталната им война в Украйна, където нахлуха без никакъв повод, в кървава непредизвикана война.
Но този участник е избрал да ги почете, когато страната му гори от ужас, че орките чукат на вратата.
Позорно е и гадно.
Жалко, че парчето не е лошо, но има нещо нелепо и тъпо.
Някога Исус са го обвинявали, че гони бесовете, понеже е владетелят на бесовете, но той е отговорил, че иначе не би ги гонил, да отслабва царството на бесовете.
Границата е много тънка между рекламата и унищожителната критика, без и минимална възможност за амнистия, между подигравка и цитат, между Исус и намърдалият се апостолите предател Юда Искариотски, между възхвалата и нелепия ерзац на логиката: “и аз мога така, проста работа, какво толкова, но пък да знаете нещо стойностно - Западът е гнил, а Русия е велика”.
По същата логика и парчето на проруския изпълнител - не гони бесовете, утвърждава ги. Прави и недвусмислен реверанс към pycката бесовщина, към неосоциалистическия им реализъм, където всичко трябва да прилича, но да има нещо безсмислено и налудничаво, защото те са такива, защото президентът им е такъв, защото цялата им работа е такава.
Някога се чудех защо ченгето Тодор Колев пародира Чарли Чаплин, а на тъмночервения гном Стефан Данаилов му викаха Стефан Делон, а един съсед беше назубрил солата на Ричи Блекмор и му викаха Риджето, друг песните на Бийтълс и му викаха Бойко Битълса, но нищо от това. На Риджето баща му беше комунистически военен, а на Бойко Битълса баща му беше секретар на кървавия убиец Добри Джуров. Всички те дружно мразеха Запада и обичаха Pycия, а назубреното от Запада използваха да кажат, че и те могат така, нищо сложно и оригинално не е, щом и те го могат. По-късно открих в досиетата на ДС инструкции към ченгетата, спуснати от КГБ, да четат философия, да разбират от музикални стилове, от изобразително изкуство и дори от мода. Не случайно тъкмо потомката на кървавия диктатор Тодор Живков се зае да прави модна къща. Нищо, че единствената ѝ продукция бяха държавни поръчки - униформи за митниците и железниците.
Да, но нямат късмет.
Тъпотията им не можа да пребъде, нищо свое не създадоха, а нелепо осмяното от тях е на почит и до днес, само те измряха като безименни мухи.
Така и този изпълнител. На звук го докарва, но миризмата от бакграунда му е непоносима.
.....