На 21 ноември 1990 година на Конференцията за сигурност в Париж е подписан документ, известен под името Парижката харта от 1990 година. Той де факто слага край на Студената война и дава право на подписалите го държави на самоопределение. 

Парижката харта от 1990 година е продължение на подписаната през 1975 година в Хелзинки Харта за правата на човека с първоначалните съглашения за разоръжаване на СССР и защита на човешките права, в замяна на хуманитарна помощ от Западните държави, но Парижката харта е разширена вече до пълно самоопределение на дължавите от Източна Европа след разпаднането на Варшавския договор.

Парижката харта е подписана от следните държави, изброени по азбучен ред: 

Австрия, Белгия, България, Канада, Кипър, Чешка и Словашка Федеративна Република, Дания, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Свети Престол Ватикана, Унгария, Исландия, Ирландия, Италия - Европейска общност, Лихтенщайн, Люксембург, Малта, Монако, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Сан Марино, Испания, Швеция, Швейцария, Турция, Съюз на съветските социалистически републики, Обединеното кралство, Съединени американски щати и Югославия.

 

Тя съдържа глави в сферата на отбраната и вътрешната сигурност и зачитане на правата на човека, както и глави за икономическото сътрудничество, културно сътрудничество, екологията, зачитане на правата на малцинствата и др.

 

Най-осезаемите постижения на Парижката харта са свързани с въпросите на сигурността чрез признаването на статуквото в Европа, произтичащо от Втората световна война, Споразуменията за мерки за доверие и сигурност (CSBMs) и Договора за конвенционалните въоръжени сили в Европа (FCE). Но основното ѝ историческо значение се отнася до правата на човека, чийто акцент, многократно повтарян, се използва от дисидентските движения на Изток, което в крайна сметка  доведе до падането на комунистическите режими и до демократичния път на развитие на държавите от бившия Източен блок, отделянето им от сферата на влияние на разпадналия се СССР, както и преминаването им към пазарна икономика. Друг аспект от подписването на Парижката харта от 1990 година е правото на държавите от Източна Европа сами да изберат мерките си за сигурност, включително и членство в отбранителния Евроатлантически Алианс НАТО. 

Парижката харта от 1990 година е в сила, с валидна и до днес юридическа тежест за подписалите я държави, сред които е и бившия Съветски съюз, и тази Харта опровергава опорките на Русия за неразширяването на НАТО. Обещание за неразширяване на НАТО не присъства в нито един официален документ и тези фалшиви твърдения са изцяло плод на руската пропаганда. 

Тъкмо Парижката харта от 1990 година ги опровергава, като под нея стои подписът на тогавашния съветски президент Михаил Горбачов. Самият той до преди смъртта си през август 2022 година също е потвърждавал, че никакви обещания за неразширяване на НАТО никога и никъде не са подписвани.

 Единствено режимът на днешния диктатор и военнопрестъпник Владимир Путин продължава да разпространява фалшиви твърдения за несъществуващи обещания.

Фактите сочат тъкмо обратното: фалиралият и сринат  от собствената си тежест СССР най-накрая се съгласи да подпише важните международни договори и споразумения, в замяна на хуманитарна и икономическа помощ от Запада, както и достъп до високите технологии, от които бившия социалистически лагер се оказа с десетки години изостанал.

 

Парижката харта от 1990 година слага началото на сътрудничеството в рамките на Съвета на Европа ОССЕ.

 

 

Автор: Таня Стоянова

 

Ето и пълният текст на Парижката харта, както и преводът ѝ на български език:

 

 

 

CHARTER OF PARIS 1990

FOR

A NEW EUROPE

PARIS, 1990

2

Meeting of the Heads of State or Government of the participating States of the Conference on

Security and Co-operation in Europe (CSCE): Austria, Belgium, Bulgaria, Canada, Cyprus,

Czech and Slovak Federal Republic, Denmark, Finland, France, Germany, Greece, Holy See,

Hungary, Iceland, Ireland, Italy -European Community, Liechtenstein, Luxembourg, Malta,

Monaco, Netherlands, Norway, Poland, Portugal, Romania, San Marino, Spain, Sweden,

Switzerland, Turkey, Union of Soviet Socialist Republics, United Kingdom, United States of

America and Yugoslavia

Paris, 19 - 21 November 1990

3

A new era of Democracy, Peace and Unity

We, the Heads of State or Government of the States participating in the Conference

on Security and Co-operation in Europe, have assembled in Paris at a time of profound

change and historic expectations. The era of confrontation and division of Europe has ended.

We declare that henceforth our relations will be founded on respect and co-operation.

Europe is liberating itself from the legacy of the past. The courage of men and

women, the strength of the will of the peoples and the power of the ideas of the Helsinki

Final Act have opened a new era of democracy, peace and unity in Europe.

Ours is a time for fulfilling the hopes and expectations our peoples have cherished for

decades: steadfast commitment to democracy based on human rights and fundamental

freedoms; prosperity through economic liberty and social justice; and equal security for all

our countries.

The Ten Principles of the Final Act will guide us towards this ambitious future, just as

they have lighted our way towards better relations for the past fifteen years. Full

implementation of all CSCE commitments must form the basis for the initiatives we are now

taking to enable our nations to live in accordance with their aspirations.

Human Rights, Democracy and Rule of Law

We undertake to build, consolidate and strengthen democracy as the only system of

government of our nations. In this endeavour, we will abide by the following:

Human rights and fundamental freedoms are the birthright of all human beings, are

inalienable and are guaranteed by law. Their protection and promotion is the first

responsibility of government. Respect for them is an essential safeguard against an

over-mighty State. Their observance and full exercise are the foundation of freedom, justice

and peace.

Democratic government is based on the will of the people, expressed regularly

through free and fair elections. Democracy has as its foundation respect for the human person

and the rule of law. Democracy is the best safeguard of freedom of expression, tolerance of

all groups of society, and equality of opportunity for each person.

Democracy, with its representative and pluralist character, entails accountability to the

electorate, the obligation of public authorities to comply with the law and justice

administered impartially. No one will be above the law.

We affirm that, without discrimination,

every individual has the right to:

freedom of thought, conscience and religion or belief,

freedom of expression,

freedom of association and peaceful assembly,

4

freedom of movement;

no one will be:

subject to arbitrary arrest or detention,

subject to torture or other cruel, inhuman or degrading treatment or punishment;

everyone also has the right:

to know and act upon his rights,

to participate in free and fair elections,

to fair and public trial if charged with an offence,

to own property alone or in association and to exercise individual enterprise,

to enjoy his economic, social and cultural rights.

We affirm that the ethnic, cultural, linguistic and religious identity of national

minorities will be protected and that persons belonging to national minorities have the right

freely to express, preserve and develop that identity without any discrimination and in full

equality before the law.

We will ensure that everyone will enjoy recourse to effective remedies, national or

international, against any violation of his rights.

Full respect for these precepts is the bedrock on which we will seek to construct the

new Europe.

Our States will co-operate and support each other with the aim of making democratic

gains irreversible.

Economic Liberty and Responsibility

Economic liberty, social justice and environmental responsibility are indispensable for

prosperity.

The free will of the individual, exercised in democracy and protected by the rule of

law, forms the necessary basis for successful economic and social development. We will

promote economic activity which respects and upholds human dignity.

Freedom and political pluralism are necessary elements in our common objective of

developing market economies towards sustainable economic growth, prosperity, social

justice, expanding employment and efficient use of economic resources. The success of the

transition to market economy by countries making efforts to this effect is important and in the

interest of us all. It will enable us to share a higher level of prosperity which is our common

objective. We will co-operate to this end.

Preservation of the environment is a shared responsibility of all our nations. While

supporting national and regional efforts in this field, we must also look to the pressing need

for joint action on a wider scale.

5

Friendly Relations among Participating States

Now that a new era is dawning in Europe, we are determined to expand and

strengthen friendly relations and co-operation among the States of Europe, the United States

of America and Canada, and to promote friendship among our peoples.

To uphold and promote democracy, peace and unity in Europe, we solemnly pledge

our full commitment to the Ten Principles of the Helsinki Final Act. We affirm the

continuing validity of the Ten Principles and our determination to put them into practice. All

the Principles apply equally and unreservedly, each of them being interpreted taking into

account the others. They form the basis for our relations.

In accordance with our obligations under the Charter of the United Nations and

commitments under the Helsinki Final Act, we renew our pledge to refrain from the threat or

use of force against the territorial integrity or political independence of any State, or from

acting in any other manner inconsistent with the principles or purposes of those documents.

We recall that non-compliance with obligations under the Charter of the United Nations

constitutes a violation of international law.

We reaffirm our commitment to settle disputes by peaceful means. We decide to

develop mechanisms for the prevention and resolution of conflicts among the participating

States.

With the ending of the division of Europe, we will strive for a new quality in our

security relations while fully respecting each other’s freedom of choice in that respect.

Security is indivisible and the security of every participating State is inseparably linked to

that of all the others. We therefore pledge to co-operate in strengthening confidence and

security among us and in promoting arms control and disarmament.

We welcome the Joint Declaration of Twenty-Two States on the improvement of their

relations.

Our relations will rest on our common adherence to democratic values and to human

rights and fundamental freedoms. We are convinced that in order to strengthen peace and

security among our States, the advancement of democracy, and respect for and effective

exercise of human rights, are indispensable. We reaffirm the equal rights of peoples and their

right to self-determination in conformity with the Charter of the United Nations and with the

relevant norms of international law, including those relating to territorial integrity of States.

We are determined to enhance political consultation and to widen co-operation to

solve economic, social, environmental, cultural and humanitarian problems. This common

resolve and our growing interdependence will help to overcome the mistrust of decades, to

increase stability and to build a united Europe.

We want Europe to be a source of peace, open to dialogue and to co-operation with

other countries, welcoming exchanges and involved in the search for common responses to

the challenges of the future.

6

Security

Friendly relations among us will benefit from the consolidation of democracy and

improved security.

We welcome the signature of the Treaty on Conventional Armed Forces in Europe by

twenty-two participating States, which will lead to lower levels of armed forces. We endorse

the adoption of a substantial new set of Confidence- and Security-building Measures which

will lead to increased transparency and confidence among all participating States. These are

important steps towards enhanced stability and security in Europe.

The unprecedented reduction in armed forces resulting from the Treaty on

Conventional Armed Forces in Europe, together with new approaches to security and

co-operation within the CSCE process, will lead to a new perception of security in Europe

and a new dimension in our relations. In this context we fully recognize the freedom of States

to choose their own security arrangements.

Unity

Europe whole and free is calling for a new beginning. We invite our peoples to join in

this great endeavour.

We note with great satisfaction the Treaty on the Final Settlement with respect to

Germany signed in Moscow on 12 September 1990 and sincerely welcome the fact that the

German people have united to become one State in accordance with the principles of the

Final Act of the Conference on Security and Co-operation in Europe and in full accord with

their neighbours. The establishment of the national unity of Germany is an important

contribution to a just and lasting order of peace for a united, democratic Europe aware of its

responsibility for stability, peace and co-operation.

The participation of both North American and European States is a fundamental

characteristic of the CSCE; it underlies its past achievements and is essential to the future of

the CSCE process. An abiding adherence to shared values and our common heritage are the

ties which bind us together. With all the rich diversity of our nations, we are united in our

commitment to expand our co-operation in all fields. The challenges confronting us can only

be met by common action, co-operation and solidarity.

The CSCE and the World

The destiny of our nations is linked to that of all other nations. We support fully the

United Nations and the enhancement of its role in promoting international peace, security and

justice. We reaffirm our commitment to the principles and purposes of the United Nations as

enshrined in the Charter and condemn all violations of these principles. We recognize with

satisfaction the growing role of the United Nations in world affairs and its increasing

effectiveness, fostered by the improvement in relations among our States.

Aware of the dire needs of a great part of the world, we commit ourselves to solidarity

with all other countries. Therefore, we issue a call from Paris today to all the nations of the

7

world. We stand ready to join with any and all States in common efforts to protect and

advance the community of fundamental human values.

Guidelines for the future

Proceeding from our firm commitment to the full implementation of all CSCE

principles and provisions, we now resolve to give a new impetus to a balanced and

comprehensive development of our co-operation in order to address the needs and aspirations

of our peoples.

Human Dimension

We declare our respect for human rights and fundamental freedoms to be irrevocable.

We will fully implement and build upon the provisions relating to the human dimension of

the CSCE.

Proceeding from the Document of the Copenhagen Meeting of the Conference on the

Human Dimension, we will co-operate to strengthen democratic institutions and to promote

the application of the rule of law. To that end, we decide to convene a seminar of experts in

Oslo from 4 to 15 November 1991.

Determined to foster the rich contribution of national minorities to the life of our

societies, we undertake further to improve their situation. We reaffirm our deep conviction

that friendly relations among our peoples, as well as peace, justice, stability and democracy,

require that the ethnic, cultural, linguistic and religious identity of national minorities be

protected and conditions for the promotion of that identity be created. We declare that

questions related to national minorities can only be satisfactorily resolved in a democratic

political framework. We further acknowledge that the rights of persons belonging to national

minorities must be fully respected as part of universal human rights. Being aware of the

urgent need for increased co-operation on, as well as better protection of, national minorities,

we decide to convene a meeting of experts on national minorities to be held in Geneva from

1 to 19 July 1991.

We express our determination to combat all forms of racial and ethnic hatred,

anti-semitism, xenophobia and discrimination against anyone as well as persecution on

religious and ideological grounds.

In accordance with our CSCE commitments, we stress that free movement and

contacts among our citizens as well as the free flow of information and ideas are crucial for

the maintenance and development of free societies and flourishing cultures. We welcome

increased tourism and visits among our countries.

The human dimension mechanism has proved its usefulness, and we are consequently

determined to expand it to include new procedures involving, inter alia, the services of

experts or a roster of eminent persons experienced in human rights issues which could be

raised under the mechanism. We shall provide, in the context of the mechanism, for

individuals to be involved in the protection of their rights. Therefore, we undertake to

8

develop further our commitments in this respect, in particular at the Moscow Meeting of the

Conference on the Human Dimension, without prejudice to obligations under existing

international instruments to which our States may be parties.

We recognize the important contribution of the Council of Europe to the promotion of

human rights and the principles of democracy and the rule of law as well as to the

development of cultural co-operation. We welcome moves by several participating States to

join the Council of Europe and adhere to its European Convention on Human Rights. We

welcome as well the readiness of the Council of Europe to make its experience available to

the CSCE.

Security

The changing political and military environment in Europe opens new possibilities for

common efforts in the field of military security. We will build on the important achievements

attained in the Treaty on Conventional Armed Forces in Europe and in the Negotiations on

Confidence- and Security-building Measures. We undertake to continue the CSBM

negotiations under the same mandate, and to seek to conclude them no later than the

Follow-up Meeting of the CSCE to be held in Helsinki in 1992. We also welcome the

decision of the participating States concerned to continue the CFE negotiation under the same

mandate and to seek to conclude it no later than the Helsinki Follow-up Meeting. Following a

period for national preparations, we look forward to a more structured co-operation among all

participating States on security matters, and to discussions and consultations among the

thirty-four participating States aimed at establishing by 1992, from the conclusion of the

Helsinki Follow-up Meeting, new negotiations on disarmament and confidence and security

building open to all participating States.

We call for the earliest possible conclusion of the Convention on an effectively

verifiable, global and comprehensive ban on chemical weapons, and we intend to be original

signatories to it.

We reaffirm the importance of the Open Skies initiative and call for the successful

conclusion of the negotiations as soon as possible.

Although the threat of conflict in Europe has diminished, other dangers threaten the

stability of our societies. We are determined to co-operate in defending democratic

institutions against activities which violate the independence, sovereign equality or territorial

integrity of the participating States. These include illegal activities involving outside

pressure, coercion and subversion.

We unreservedly condemn, as criminal, all acts, methods and practices of terrorism

and express our determination to work for its eradication both bilaterally and through

multilateral co-operation. We will also join together in combating illicit trafficking in drugs.

Being aware that an essential complement to the duty of States to refrain from the

threat or use of force is the peaceful settlement of disputes, both being essential factors for

the maintenance and consolidation of international peace and security, we will not only seek

effective ways of preventing, through political means, conflicts which may yet emerge, but

also define, in conformity with international law, appropriate mechanisms for the peaceful

9

resolution of any disputes which may arise. Accordingly, we undertake to seek new forms of

co-operation in this area, in particular a range of methods for the peaceful settlement of

disputes, including mandatory third-party involvement. We stress that full use should be

made in this context of the opportunity of the Meeting on the Peaceful Settlement of Disputes

which will be convened in Valletta at the beginning of 1991. The Council of Ministers for

Foreign Affairs will take into account the Report of the Valletta Meeting.

Economic Co-operation

We stress that economic co-operation based on market economy constitutes an

essential element of our relations and will be instrumental in the construction of a prosperous

and united Europe. Democratic institutions and economic liberty foster economic and social

progress, as recognized in the Document of the Bonn Conference on Economic Co-operation,

the results of which we strongly support.

We underline that co-operation in the economic field, science and technology is now

an important pillar of the CSCE. The participating States should periodically review progress

and give new impulses in these fields.

We are convinced that our overall economic co-operation should be expanded, free

enterprise encouraged and trade increased and diversified according to GATT rules. We will

promote social justice and progress and further the welfare of our peoples. We recognize in

this context the importance of effective policies to address the problem of unemployment.

We reaffirm the need to continue to support democratic countries in transition towards

the establishment of market economy and the creation of the basis for self-sustained

economic and social growth, as already undertaken by the Group of twenty-four countries.

We further underline the necessity of their increased integration, involving the acceptance of

disciplines as well as benefits, into the international economic and financial system.

We consider that increased emphasis on economic co-operation within the CSCE

process should take into account the interests of developing participating States.

We recall the link between respect for and promotion of human rights and

fundamental freedoms and scientific progress. Co-operation in the field of science and

technology will play an essential role in economic and social development. Therefore, it must

evolve towards a greater sharing of appropriate scientific and technological information and

knowledge with a view to overcoming the technological gap which exists among the

participating States. We further encourage the participating States to work together in order to

develop human potential and the spirit of free enterprise.

We are determined to give the necessary impetus to co-operation among our States in

the fields of energy, transport and tourism for economic and social development. We

welcome, in particular, practical steps to create optimal conditions for the economic and

rational development of energy resources, with due regard for environmental considerations.

We recognize the important role of the European Community in the political and

economic development of Europe. International economic organizations such as the United

Nations Economic Commission for Europe (ECE), the Bretton Woods Institutions, the

10

Organisation for Economic Co-operation and Development (ECD), the European Free Trade

Association (EFTA) and the International Chamber of Commerce (ICC) also have a

significant task in promoting economic co-operation, which will be further enhanced by the

establishment of the European Bank for Reconstruction and Development (EBRD). In order

to pursue our objectives, we stress the necessity for effective co-ordination of the activities of

these organizations and emphasize the need to find methods for all our States to take part in

these activities.

Environment

We recognize the urgent need to tackle the problems of the environment and the

importance of individual and co-operative efforts in this area. We pledge to intensify our

endeavours to protect and improve our environment in order to restore and maintain a sound

ecological balance in air, water and soil. Therefore, we are determined to make full use of the

CSCE as a framework for the formulation of common environmental commitments and

objectives, and thus to pursue the work reflected in the Report of the Sofia Meeting on the

Protection of the Environment.

We emphasize the significant role of a well-informed society in enabling the public

and individuals to take initiatives to improve the environment. To this end, we commit

ourselves to promoting public awareness and education on the environment as well as the

public reporting of the environmental impact of policies, projects and programmes.

We attach priority to the introduction of clean and low-waste technology, being aware

of the need to support countries which do not yet have their own means for appropriate

measures.

We underline that environmental policies should be supported by appropriate

legislative measures and administrative structures to ensure their effective implementation.

We stress the need for new measures providing for the systematic evaluation of

compliance with the existing commitments and, moreover, for the development of more

ambitious commitments with regard to notification and exchange of information about the

state of the environment and potential environmental hazards. We also welcome the creation

of the European Environment Agency (EEA).

We welcome the operational activities, problem-oriented studies and policy reviews

in various existing international organizations engaged in the protection of the environment,

such as the United Nations Environment Programme (UNEP), the United Nations Economic

Commission for Europe (ECE) and the Organisation for Economic Co-operation and

Development (OECD). We emphasize the need for strengthening their co-operation and for

their efficient co-ordination.

Culture

We recognize the essential contribution of our common European culture and our

shared values in overcoming the division of the continent. Therefore, we underline our

11

attachment to creative freedom and to the protection and promotion of our cultural and

spiritual heritage, in all its richness and diversity.

In view of the recent changes in Europe, we stress the increased importance of the

Cracow Symposium and we look forward to its consideration of guidelines for intensified

co-operation in the field of culture. We invite the Council of Europe to contribute to this

Symposium.

In order to promote greater familiarity amongst our peoples, we favour the

establishment of cultural centres in cities of other participating States as well as increased

co-operation in the audio-visual field and wider exchange in music, theatre, literature and the

arts.

We resolve to make special efforts in our national policies to promote better

understanding, in particular among young people, through cultural exchanges, co-operation in

all fields of education and, more specifically, through teaching and training in the languages

of other participating States. We intend to consider first results of this action at the Helsinki

Follow-up Meeting in 1992.

Migrant Workers

We recognize that the issues of migrant workers and their families legally residing in

host countries have economic, cultural and social aspects as well as their human dimension.

We reaffirm that the protection and promotion of their rights, as well as the implementation

of relevant international obligations, is our common concern.

Mediterranean

We consider that the fundamental political changes that have occurred in Europe have

a positive relevance to the Mediterranean region. Thus, we will continue efforts to strengthen

security and co-operation in the Mediterranean as an important factor for stability in Europe.

We welcome the Report of the Palma de Mallorca Meeting on the Mediterranean, the results

of which we all support.

We are concerned with the continuing tensions in the region, and renew our

determination to intensify efforts towards finding just, viable and lasting solutions, through

peaceful means, to outstanding crucial problems, based on respect for the principles of the

Final Act.

We wish to promote favourable conditions for a harmonious development and

diversification of relations with the non-participating Mediterranean States. Enhanced

co-operation with these States will be pursued with the aim of promoting economic and social

development and thereby enhancing stability in the region. To this end, we will strive

together with these countries towards a substantial narrowing of the prosperity gap between

Europe and its Mediterranean neighbours.

12

Non-governmental Organizations

We recall the major role that non-governmental organizations, religious and other

groups and individuals have played in the achievement of the objectives of the CSCE and

will further facilitate their activities for the implementation of the CSCE commitments by the

participating States. These organizations, groups and individuals must be involved in an

appropriate way in the activities and new structures of the CSCE in order to fulfil their

important tasks.

New structures and institutions of the CSCE Process

Our common efforts to consolidate respect for human rights, democracy and the rule

of law, to strengthen peace and to promote unity in Europe require a new quality of political

dialogue and co-operation and thus development of the structures of the CSCE.

The intensification of our consultations at all levels is of prime importance in shaping

our future relations. To this end, we decide on the following:

We, the Heads of State or Government, shall meet next time in Helsinki on the

occasion of the CSCE Follow-up Meeting 1992. Thereafter, we will meet on the occasion of

subsequent follow-up meetings.

Our Ministers for Foreign Affairs will meet, as a Council, regularly and at least once a

year. These meetings will provide the central forum for political consultations within

the CSCE process. The Council will consider issues relevant to the Conference on

Security and Co-operation in Europe and take appropriate decisions.

The first meeting of the Council will take place in Berlin.

A Committee of Senior Officials will prepare the meetings of the Council and carry

out its decisions. The Committee will review current issues and may take appropriate

decisions, including in the form of recommendations to the Council.

Additional meetings of the representatives of the participating States may be agreed

upon to discuss questions of urgent concern.

The Council will examine the development of provisions for convening meetings of

the Committee of Senior Officials in emergency situations.

Meetings of other Ministers may also be agreed by the participating States.

In order to provide administrative support for these consultations we establish a

Secretariat in Prague.

Follow-up meetings of the participating States will be held, as a rule, every two years

to allow the participating States to take stock of developments, review the

implementation of their commitments and consider further steps in the CSCE process.

13

We decide to create a Conflict Prevention Centre in Vienna to assist the Council in

reducing the risk of conflict.

We decide to establish an Office for Free Elections in Warsaw to facilitate contacts

and the exchange of information on elections within participating States.

Recognizing the important role parliamentarians can play in the CSCE process, we

call for greater parliamentary involvement in the CSCE, in particular through the

creation of a CSCE parliamentary assembly, involving members of parliaments from

all participating States. To this end, we urge that contacts be pursued at parliamentary

level to discuss the field of activities, working methods and rules of procedure of such

a CSCE parliamentary structure, drawing on existing experience and work already

undertaken in this field.

We ask our Ministers for Foreign Affairs to review this matter on the occasion of their

first meeting as a Council.

* * *

Procedural and organizational modalities relating to certain provisions contained in

the Charter of Paris for a New Europe are set out in the Supplementary Document which is

adopted together with the Charter of Paris.

We entrust to the Council the further steps which may be required to ensure the

implementation of decisions contained in the present document, as well as in the

Supplementary Document, and to consider further efforts for the strengthening of security

and co-operation in Europe. The Council may adopt any amendment to the supplementary

document which it may deem appropriate.

* * *

The original of the Charter of Paris for a New Europe, drawn up in English, French,

German, Italian, Russian and Spanish, will be transmitted to the Government of the French

Republic, which will retain it in its archives. Each of the participating States will receive

from the Government of the French Republic a true copy of the Charter of Paris.

The text of the Charter of Paris will be published in each participating State, which

will disseminate it and make it known as widely as possible.

The Government of the French Republic is requested to transmit to the

Secretary-General of the United Nations the text of the Charter of Paris for a New Europe

which is not eligible for registration under Article 102 of the Charter of the United Nations,

with a view to its circulation to all the members of the Organization as an official document

of the United Nations.

The Government of the French Republic is also requested to transmit the text of the

Charter of Paris to all the other international organizations mentioned in the text.

Wherefore, we, the undersigned High Representatives of the participating States,

mindful of the high political significance we attach to the results of the Summit Meeting, and

14

declaring our determination to act in accordance with the provisions we have adopted, have

subscribed our signatures below:

Done

at Paris,

on 21

November

1990,

in the name of

15

Supplementary document

to give effect to certain provisions

contained in the Charter of Paris for a New Europe

Procedures and organizational modalities relating to certain provisions contained in

the Charter of Paris for a New Europe, signed in Paris on 21 November 1990, are set out

below.

I.

Institutional arrangements

A The Council

1. The Council, consisting of Ministers for Foreign Affairs of the participating States,

provides the central forum for regular political consultations within the CSCE process.

2. The Council will:

– consider issues relevant to the Conference on Security and Co-operation in Europe

and take appropriate decisions;

– prepare the meetings of Heads of State or Government of the participating States and

implement tasks defined and decisions taken by these meetings.

3. The Council will hold meetings regularly and at least once a year.
4. The participating States may agree to hold additional meetings of the Council.
5. The Chair throughout each meeting of the Council will be taken by the representative

of the host country.

6. An agenda for the meetings of the Council, including proposals for the venue on a

basis of rotation – and date of the next meeting, will be prepared by the Committee of Senior

Officials.

1. The committee of senior officials
2. A Committee of Senior Officials will prepare the work of the Council, carry out its

decisions, review current issues and consider future work of the CSCE including its relations

with other international fora.

2. In order to prepare the agenda of the meetings of the Council, the Committee will

identify the issues for discussion on the basis of suggestions submitted by the participating

States. The Committee will finalize a draft agenda shortly before the meeting of the Council.

16

3. Each participating State will establish a point of contact which will be used to

transmit suggestions for the work of the Committee to the Secretariat for collection and

circulation and to facilitate communication between the Secretariat and each participating

State.

4. Each meeting of the Committee will be chaired by a representative of the State whose

Foreign Minister had been Chairman at the preceding Council meeting. Meetings will be

convened by the Chairman of the Committee after consultation with the participating States.

Meetings of the Committee will be held at the seat of the Secretariat and will not

exceed two days, unless otherwise agreed. Meetings immediately preceding a meeting of the

Council will be held at the venue of the Council meeting.

5. Due to practical considerations, the first meeting of the Committee will be held in

Vienna from 28 to 29 January 1991. It will be chaired by the representative of Yugoslavia.

1. Emergency mechanism

The Council will discuss the possibility of establishing a mechanism for convening

meetings of the Committee of Senior Officials in emergency situations.

1. Follow-up meetings

Follow-up meetings of the participating States will be held as a rule every two years.

Their duration will not exceed three months, unless otherwise agreed.

1. The CSCE Secretariat
2. The Secretariat will:

– provide administrative support to the meetings of the Council and of the Committee

of Senior Officials;

– maintain an archive of CSCE documentation and circulate documents as requested by

the participating States;

– provide information in the public domain regarding the CSCE to individuals, NGOs,

international organizations and non-participating States;

– provide support as appropriate to the Executive Secretaries of CSCE summit

meetings, follow-up meetings and inter-sessional meetings.

2. The Secretariat will carry out other tasks assigned to it by the Council or the

Committee of Senior Officials.

17

3. In order to carry out the tasks specified above, the Secretariat will consist of the

following staff:

– a Director, responsible to the Council through the Committee of Senior Officials;

– three Officers who will be in charge of organization of meetings (including protocol

and security), documentation and information, financial and administrative matters. In

addition to these functions, the Director may assign other duties within the framework of the

tasks of the Secretariat;

– administrative and technical personnel, recruited by the Director.

1. The Conflict Prevention Centre (CPC)
2. The Conflict Prevention Centre (CPC) will assist the Council in reducing the risk of

conflict. The Centre’s functions and structure are described below.

2. During its initial stage of operations the Centre’s role will consist in giving support to

the implementation of CSBMs such as:

– mechanism for consultation and co-operation as regards unusual military activities;

– annual exchange of military information;

– communications network;

– annual implementation assessment meetings;

– co-operation as regards hazardous incidents of a military nature.

3. The Centre might assume other functions and the above tasks are without prejudice to

any additional tasks concerning a procedure for the conciliation of disputes as well as broader

tasks relating to dispute settlement, which may be assigned to it in the future by the Council

of the Foreign Ministers.

Consultative Committee

4. The Consultative Committee, composed of representatives from all participating

States, will be responsible to the Council. As a rule, these representatives will be the Heads of

Delegation to the CSBM negotiations until the Helsinki Follow-up Meeting. The Consultative

Committee will:

– hold the meetings of the participating States which may be convened under the

mechanism on unusual military activities;

– hold the annual implementation assessment meetings;

– prepare seminars on military doctrine and such other seminars as may be agreed by

the participating States;

18

– supervise the Secretariat of the Centre;

– provide the forum for discussion and clarification, as necessary, of information

exchanged under agreed CSBMs;

- have overall responsibility for the communications network within the mandate of the

CPC.

5. The Consultative Committee will work according to CSCE procedures. It will

determine its own work programme and may decide to hold additional meetings. Meetings of

the participating States, convened at the request of one or more participating States according

to the procedures concerning unusual military activities, will be organized by the Director of

the CPC Secretariat. Until the appointment of the Director this function will be carried out by

the Executive Secretary of the CSBM negotiations.

Secretariat

6. The Secretariat will carry out the tasks assigned to it by the Consultative Committee

to which it will be responsible. In particular, it will establish and maintain a data bank, for the

use of all participating States, compiled on the basis of exchanged military information under

agreed CSBMs and will publish Yearbooks on that basis.

7. The Secretariat will consist of the following staff:

– a Director;

– two officers in charge of organization of meetings (including protocol and security),

communication, documentation and information, financial and administrative matters;

– administrative and technical personnel, recruited by the Director.

* * *

8. The first meeting of the Consultative Committee of the Conflict Prevention Centre

will be convened on 3 December 1990 and chaired by Yugoslavia.

1. The office for free elections
2. The function of the Office for Free Elections will be to facilitate contacts and the

exchange of information on elections within participating States. The Office will thus foster

the implementation of paragraphs 6, 7 and 8 of the Document of the Copenhagen Meeting of

the Conference on the Human Dimension of the CSCE (the relevant provisions are contained

in Annex 1).

2. To this end, the Office will:

19

– compile information, including information provided by the competent authorities of

the participating States, on the dates, procedures and official results of scheduled national

elections within participating States, as well as reports of election observations, and provide

these on request to governments, parliaments and interested private organizations;

– serve to facilitate contact among governments, parliaments or private organizations

wishing to observe elections and competent authorities of the States in which elections are to

take place;

– organize and serve as the venue for seminars or other meetings related to election

procedures and democratic institutions at the request of the participating States.

3. The Office will take into account the work of and co-operate with other institutions

active in this field.

4. The Office will carry out other tasks assigned to it by the Council.
5. The Office’s personnel will be composed of:

- a Director, who will be responsible to the Council through the Committee of Senior

Officials;

- an Officer;

- administrative and technical personnel, recruited by the Director of the Office.

1. Procedures and modalities concerning CSCE Institutions

Staffing arrangements

1. The director of each institution will be of senior rank, seconded by his/her

government, and appointed by the Council to a three-year, non-renewable term, on a basis of

rotation.

2. In the event that the director can no longer fulfil his functions, the Chairman of the

Council will, after consultation with the participating States, appoint a temporary director

until the next meeting of the Council.

3. The officers will be seconded by their governments. Their terms of office will

normally last two years. An extension of one year may be agreed upon by the director and the

participating State seconding the officer.

4. The appointment of officers will be based on a system of rotation which will follow

the French alphabetical order. The beginning of the rotation will be determined by lot for

each position in the institution. Vacant positions will be offered to the participating States

following this order until the position is filled.

20

5. No participating State will have its nationals occupy more than one seconded position

in the CSCE institutions, unless no other participating State is willing to second its national to

a vacant position.

6. Each officer will be nominated by the participating State concerned after consultation

with the director who will then make the appointment.

7. Administrative and technical personnel will be contracted by the director of the

institution. Arrangements will be made, as required, for interpretation and translation

services.

8. The director of each institution will determine its working arrangements.
9. Staff will be accredited by the seconding State to the host country where they will

enjoy full diplomatic status.

Costs

10. The costs:

– of seconded personnel will be borne by the seconding country;

– of installation of the CSCE institutions will be shared according to CSCE procedures;

– of operation, including cost of official travel of staff once appointed, will be shared

according to CSCE procedures;

– of the premises of the institution as well as the necessary security arrangements

including those for meetings held at the seat of the institution, will be borne by the host

country.

* * *

11. The host countries undertake to enable the institutions to function fully and enter into

contractual and financial obligations and to accord them appropriate diplomatic status.

* * *

12. In order to function effectively, CSCE institutional structures created by the Summit

will require agreed administrative, financial and personnel arrangements.

13. To this end a panel, chaired by the Executive Secretary of the Preparatory Committee

and composed of the Executive Secretaries of the Paris Summit and of the New York

Meeting of Foreign Ministers, as well as the representatives of the host countries of the new

CSCE institutions, will submit a report and proposals to participating States by the end of

December 1990. This report and these proposals will be considered by an ad hoc group of

experts of the participating States who will meet in Vienna under the responsibility of the

Committee of Senior Officials from 14 to 18 January 1991 and make final recommendations

on the above. This meeting will be convened and chaired by the representative of the State

chairing the Committee of Senior Officials.

21

14. The Committee of Senior Officials will consider these recommendations and take the

necessary decisions at its first meeting.

The first director of each institution will be nominated by the first meeting of the

Committee of Senior Officials and confirmed by the Council through a silence procedure

within one week. The Executive Secretariat of the CSBM negotiations in Vienna will provide

services for the first meeting of the Consultative Committee of the CPC and for the first

meeting of the Committee of Senior Officials.

15. The CSCE Secretariat, the Conflict Prevention Centre and the Office for Free

Elections are accountable to the Council which is empowered to determine their tasks and

methods of operation. Arrangements relating to the procedures, modalities and the locations

of these institutions may be reviewed at the Helsinki Follow-up Meeting.

1. Communications

The Council, acting upon recommendation of the Consultative Committee and of the

Committee of Senior Officials, as appropriate, may decide that the communication network,

established as part of the agreement on additional CSBMs, be used for other CSCE-related

purposes.

1. Application of CSCE rules of procedure

The rules of procedure, working methods, the scale of distribution of expenses and

other modalities of the CSCE will be applied mutatis mutandis, unless otherwise decided.

22

II.

Meetings of experts

1. Seminar of experts on democratic institutions

The Seminar of Experts on Democratic Institutions will be held in Oslo from Monday,

4 November 1991 to Friday, 15 November 1991. Its purpose is to hold discussions of ways

and means of consolidating and strengthening viable democratic institutions in participating

States, including comparative studies of legislation on human rights and fundamental

freedoms, drawing inter alia upon the experience acquired by the Council of Europe and the

activities of the Commission “Democracy through Law”.

The agenda, timetable and other organizational modalities are set out in Annex II.

1. Meeting of experts on national minorities

The Meeting of Experts on National Minorities will be held in Geneva from Monday,

1 July 1991 to Friday, 19 July 1991. Its purpose is to hold a thorough discussion on the issue

of national minorities and of the rights of persons belonging to them, with due attention to the

diversity of situations and to the legal, historical, political and economic backgrounds. It will

include:

– an exchange of views on practical experience, in particular on national legislation,

democratic institutions, international instruments, and other possible forms of co-operation;

– a review of the implementation of the relevant CSCE commitments and consideration

of the scope for the improvement of relevant standards;

– a consideration of new measures aimed at improving the implementation of the

aforementioned commitments.

The agenda, timetable and other organizational modalities are set out in Annex III.

23

III.

Financial arrangements of the CSCE and cost-effectiveness

1. The Committee of Senior Officials will keep the cost-effectiveness of CSCE

institutions, activities and personnel under review and report to the Council.

2. The following scale of distribution will be effective as of 22 November 1990:

Country Per cent

France 9.1

Germany 9.1

Italy 9.1

Union of Soviet Socialist Republics 9.1

United Kingdom 9.1

United States of America 9.1

Canada 5.5

Belgium 3.6

Netherlands 3.6

Poland 3.6

Spain 3.6

Sweden 3.6

Austria 2.1

Czech and Slovak Federal Republic 2.1

Denmark 2.1

Finland 2.1

Hungary 2.1

Norway 2.1

Switzerland 2.1

Greece 0.83

Romania 0.83

Turkey 0.83

Yugoslavia 0.83

Bulgaria 0.62

Ireland 0.62

Luxembourg 0.62

Portugal 0.62

Cyprus 0.20

Holy See 0.20

Iceland 0.20

Liechtenstein 0.20

Malta 0.20

Monaco 0.20

San Marino 0.20

_________________________________________________________________

100.00

_________________________________________________________________

24

Annex I

“(6) The participating States declare that the will of the people, freely and fairly expressed

through periodic and genuine elections, is the basis of the authority and legitimacy of all

government. The participating States will accordingly respect the right of their citizens to

take part in the governing of their country, either directly or through representatives freely

chosen by them through fair electoral processes. They recognize their responsibility to defend

and protect, in accordance with their laws, their international human rights obligations and

their international commitments, the democratic order freely established through the will of

the people against the activities of persons, groups or organizations that engage in or refuse to

renounce terrorism or violence aimed at the overthrow of that order or of that of another

participating State.

(7) To ensure that the will of the people serves as the basis of the authority of

government, the participating States will

(7.1) – hold free elections at reasonable intervals, as established by law;

(7.2) – permit all seats in at least one chamber of the national legislature to be freely

contested in a popular vote;

(7.3) – guarantee universal and equal suffrage to adult citizens;

(7.4) – ensure that votes are cast by secret ballot or by equivalent free voting procedure, and

that they are counted and reported honestly with the official results made public;

(7.5) – respect the right of citizens to seek political or public office, individually or as

representatives of political parties or organizations, without discrimination;

(7.6) – respect the right of individuals and groups to establish, in full freedom, their own

political parties or other political organizations and provide such political parties and

organizations with the necessary legal guarantees to enable them to compete with each other

on a basis of equal treatment before the law and by the authorities;

(7.7) – ensure that law and public policy work to permit political campaigning to be

conducted in a fair and free atmosphere in which neither administrative action, violence nor

intimidation bars the parties and the candidates from freely presenting their views and

qualifications, or prevents the voters from teaming and discussing them or from casting their

vote free of fear of retribution;

(7.8) – provide that no legal or administrative obstacle stands in the way of unimpeded access

to the media on a non-discriminatory basis for all political groupings and individuals wishing

to participate in the electoral process;

(7.9) – ensure that candidates who obtain the necessary number of votes required by law are

duly installed in office and are permitted to remain in office until their term expires or is

otherwise brought to an end in a manner that is regulated by law in conformity with

democratic parliamentary and constitutional procedures.

25

(8) The participating States consider that the presence of observers, both foreign and

domestic, can enhance the electoral process for States in which elections are taking place.

They therefore invite observers from any other CSCE participating States and any appropriate

private institutions and organizations who may wish to do so to observe the course of their

national election proceedings, to the extent permitted by law. They will also endeavour to

facilitate similar access for election proceedings held below the national level. Such

observers will undertake not to interfere in the electoral proceedings.”

Annex II

Seminar of experts on democratic institutions

1. Agenda
2. Formal opening of the Seminar.

Address by a representative of the host country.

2. Opening statements by representatives of the participating States.
3. Contributions by the Council of Europe and the Commission “Democracy through

Law”.

4. Discussion of ways and means of consolidating and strengthening viable democratic

institutions in participating States, including comparative studies of legislation on

human rights and fundamental freedoms, drawing inter alia upon the experience

acquired by the Council of Europe and the activities of the Commission “Democracy

through Law”.

5. Closing statements by representatives of the participating States and summing up.
6. Formal closure of the Seminar.
7. Timetable and other organizational modalities
8. The Seminar will open on Monday, 4 November 1991, at 3 p.m., in Oslo. It will close

on Friday, 15 November 1991.

2. All Plenary meetings will be open. The meetings of the Study Groups will be closed.
3. Agenda items 1, 2, 3, 5 and 6 will be dealt with in the Plenary.
4. Agenda item 4 will be dealt with in the Plenary as well as in the following three Study

Groups

*Study Group A

– Constitutional reforms

– The rule of law and independent courts

– Division of power between legislative, executive and judicial authorities

26

**Study Group B

– The organization of elections

– The organization of political parties

– The organization of independent non-governmental organizations (trade unions,

employers’ organizations)

– The role of the media

***Study Group C:

– Comparative studies of legislation in the area of human rights and fundamental

freedoms.

5. Meetings of the Plenary and of the Study Groups will be held according to the

attached work programme. The work programme may be modified by consensus.

Opening statements by representatives of the participating States should, as a rule, not

exceed 12 minutes per delegation and will be held in the following order: Switzerland,

Iceland, Sweden, Poland, Portugal, Holy See, Finland, Austria, Bulgaria, Cyprus,

Turkey, Germany, United States of America, San Marino, Monaco, Czech and Slovak

Federal Republic, Luxembourg, Romania, Ireland, Liechtenstein, United Kingdom,

Greece, France, Denmark, Belgium, Yugoslavia, Canada, Norway, Malta, Spain,

Union of Soviet Socialist Republics, Netherlands, Italy, Hungary.

6. Prior to the opening, of the Seminar, delegations are encouraged to circulate through

the Executive Secretariat written contributions on the issues to be dealt with in the

Study Groups.

7. The Council of Ministers will take into account the summing up carried out under

item 5 of the agenda.

8. At the opening and closing Plenary meetings, the Chair will be taken by a

representative of the host country. After the opening Plenary meeting, the Chair will

be taken in daily rotation, in French alphabetical order, starting with a representative

of the United States of America.

9. The Chair at the opening meetings of the Study Groups will be taken by a

representative of the host country. Thereafter, the Chair will be taken in daily rotation,

in French alphabetical order starting:

– in Study Group A with a representative of Monaco;

– in Study Group B with a representative of Romania;

– in Study Group C with a representative of Malta.

10. In conformity with paragraph 74 of the Final Recommendations of the Helsinki

Consultations, the Government of Norway will designate an Executive Secretary. This

designation will be subject to approval by the participating States.

11. The other rules of procedure, the working methods and the scale of distribution of the

expenses of the CSCE will, mutatis mutandis, be applied to the Seminar.

27

Work programme

1st WEEK Monday Tuesday Wednesday Thursday Friday

Morning PL SG A SG C SG B

Afternoon PL PL SG B SG A SG C

2nd WEEK Monday Tuesday Wednesday Thursday Friday

Morning PL SG B SG A SG C PL

Afternoon SG A SG C SG B PL

Annex III

Meeting of experts on national minorities

1. Agenda
2. Formal opening of the Meeting.

Address by a representative of the host country.

2. Opening statements by representatives of the participating States.
3. Contribution by the Council of Europe.
4. Thorough discussion on the issue of national minorities and of the rights of persons

belonging to them, with due attention to the diversity of situations and to the legal,

historical, political and economic backgrounds:

(a) exchange of views on practical experience, in particular on national legislation,

democratic institutions, international instruments and other possible forms of

co-operation;

(b) review of the implementation of the relevant CSCE commitments and

consideration of the scope for the improvement of relevant standards;

28

(c) consideration of new measures aimed at improving the implementation of the

forementioned commitments.

5. Closing statements by representatives of the participating States and summing up.
6. Formal closure of the Meeting.
7. Timetable and other organizational modalities
8. The Meeting will open on Monday, 1 July 1991, at 3 p.m., in Geneva. It will close on

Friday, 19 July 1991.

2. The meetings of the Plenary will be open. The meetings of the Subsidiary Working

Bodies will be closed.

3. Agenda items 1, 2, 3, 5 and 6 will be dealt with in the Plenary.
4. Agenda item 4 will be dealt with in three Subsidiary Working Bodies (established

according to the 3 sub-items) in a structured and balanced way. Agenda item 4 will

also be dealt with in the Plenary meetings.

5. Meetings of the Plenary and of the Subsidiary Working Bodies will be held according

to the attached work programme.

6. Opening statements by representatives of the participating States should, as a rule, not

exceed 15 minutes per delegation and will be held in the following order: Yugoslavia,

Iceland, Hungary, Bulgaria, San Marino, Cyprus, United Kingdom, United States of

America, Malta, Belgium, Netherlands, Romania, Holy See, Ireland, Poland, Sweden,

Italy, Portugal, Spain, Turkey, Czech and Slovak Federal Republic, Germany,

Canada, Monaco, Luxembourg, Greece, Austria, Switzerland, Union of Soviet

Socialist Republics, France, Finland, Liechtenstein, Norway, Denmark.

7. Participants are encouraged to circulate written contributions on the subjects for

consideration in one or more of the working languages of the CSCE prior to the

Meeting through the Executive Secretary to all other participating States in order to

allow a thorough preparation of the relevant discussions.

8. The Council of Ministers will take into account the summing up carried out under

Agenda item 5.

9. At the opening and closing Plenary meetings, the Chair will be taken by a

representative of the host country. After the opening meeting, the Chair will be taken

in daily rotation, in French alphabetical order of the participating States, starting with

a representative of Ireland.

10. The Chair at the opening meetings of the Subsidiary Working Bodies will be taken by

a representative of the host country. Thereafter, the Chair will be taken in daily

rotation, in French alphabetical order starting:

29

– in Subsidiary Working Body A with a representative of Switzerland;

– in Subsidiary Working Body B with a representative of France;

– in Subsidiary Working Body C with a representative of Romania.

11. In conformity with paragraph 74 of the Final Recommendations of the Helsinki

Consultations, the Government of Switzerland will designate an Executive Secretary.

This designation will be subject to approval by the participating States.

12. The other rules of procedure, the working methods and the scale of distribution of the

expenses of the CSCE will, mutatis mutandis, be applied to the Meeting of Experts on

National Minorities.

1st WEEK Monday Tuesday Wednesday Thursday Friday

Morning PL SWB A SWB A SWB C

Afternoon PL PL SWB A SWB B SWB A

2nd WEEK Monday Tuesday Wednesday Thursday Friday

Morning PL SWB C SWB C SWB B SWB B

Afternoon SWB B SWB B SWB A SWB C SWB C

3rd WEEK Monday Tuesday Wednesday Thursday Friday

Morning SWB B SWB B SWB A SWB C PL

Afternoon SWB C SWB C SWB B PL

 

   Aaa

 

ПАРИЖКА ХАРТА 1990 година

ЗА

НОВА ЕВРОПА

ПАРИЖ 1990

2

Среща на държавните и правителствените глави на държавите-участнички в Конференцията за

сигурност и сътрудничество в Европа (КССЕ): Австрия, Белгия, България, Канада, Кипър,

Чешка и Словашка Федеративна Република, Дания, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Свети Престол,

Унгария, Исландия, Ирландия, Италия - Европейска общност, Лихтенщайн, Люксембург, Малта,

Монако, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Сан Марино, Испания, Швеция,

Швейцария, Турция, Съюз на съветските социалистически републики, Обединеното кралство, Съединени американски щати

и Югославия

Париж, 19 - 21 ноември 1990 г.

3

Нова ера на демокрация, мир и единство

Ние, държавните и правителствените глави на държавите-участнички в Конференцията за

сигурност и сътрудничество в Европа, се събрахме в Париж във време на дълбока

промяна и исторически очаквания. Ерата на конфронтацията и разделението на Европа приключи.

Декларираме, че отсега нататък нашите отношения ще се основават на уважение и сътрудничество.

Европа се освобождава от наследството на миналото. Смелостта на мъжете и жените, силата на волята на народите и мощта на идеите на Заключителния акт от Хелзинки откриха нова ера на демокрация, мир и единство в Европа.

Нашето време е за осъществяване на надеждите и очакванията, които нашите народи са таили в продължение на десетилетия: непоколебим ангажимент към демокрацията, основана на правата на човека и основните свободи; просперитет чрез икономическа свобода и социална справедливост; и равна сигурност за всички наши страни.

Десетте принципа на Заключителния акт ще ни водят към това амбициозно бъдеще, точно както са ни осветявали пътя към по-добри отношения през последните петнадесет години. Пълното изпълнение на всички ангажименти по СССЕ трябва да формира основата за инициативите, които предприемаме сега, за да дадем възможност на нашите нации да живеят в съответствие със своите стремежи.

Права на човека, демокрация и върховенство на закона

Ние се ангажираме да изграждаме, консолидираме и укрепваме демокрацията като единствена система на управление на нашите нации. В това начинание ще се придържаме към следното:

Правата на човека и основните свободи са право по рождение на всички човешки същества, са

неотменими и са гарантирани от закона. Тяхната защита и насърчаване е първата

отговорност на правителството. Уважението към тях е съществена гаранция срещу

свръхмогъща държава. Тяхното спазване и пълно упражняване са основата на свободата, справедливостта

и мира.

 

Демократичното управление се основава на волята на народа, изразявана редовно

чрез свободни и честни избори. Демокрацията има за своя основа уважението към човешката личност

и върховенството на закона. Демокрацията е най-добрата гаранция за свободата на изразяване, толерантността към

всички групи в обществото и равните възможности за всеки човек.

 

Демокрацията, със своя представителен и плуралистичен характер, предполага отчетност пред

електората, задължението на публичните органи да спазват закона и правосъдието,

разпореждано безпристрастно. Никой няма да бъде над закона.

Ние потвърждаваме, че без дискриминация,

всеки човек има право на:

свобода на мисълта, съвестта и религията или убежденията,

свобода на изразяване,

свобода на сдружаване и мирни събрания,

4

свобода на движение;

никой няма да бъде:

подложен на произволен арест или задържане,

подложен на мъчения или друго жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание;

всеки също има право:

да знае и да действа според правата си,

да участва в свободни и честни избори,

на справедлив и публичен процес, ако е обвинен в престъпление,

да притежава собственост самостоятелно или в сдружение и да упражнява индивидуална инициатива,

да се ползва със своите икономически, социални и културни права.

Потвърждаваме, че етническата, културната, езиковата и религиозната идентичност на националните

малцинства ще бъде защитена и че лицата, принадлежащи към национални малцинства, имат право

свободно да изразяват, запазват и развиват тази идентичност без никаква дискриминация и при пълно

равенство пред закона.

 

Ще гарантираме, че всеки ще се ползва с ефективни средства за защита, национални или

международни, срещу всяко нарушение на правата му.

Пълното зачитане на тези принципи е основата, върху която ще се стремим да изградим нова Европа.

Нашите държави ще си сътрудничат и ще се подкрепят взаимно с цел да направят демократичните постижения необратими.

 

Икономическа свобода и отговорност

Икономическата свобода, социалната справедливост и екологичната отговорност са задължителни за просперитета.

 

Свободната воля на индивида, упражнявана в демокрацията и защитена от върховенството на закона, формира необходимата основа за успешно икономическо и социално развитие. Ще насърчаваме икономическа дейност, която зачита и отстоява човешкото достойнство.

 

Свободата и политическият плурализъм са необходими елементи в нашата обща цел за развитие на пазарни икономики към устойчив икономически растеж, просперитет, социална справедливост, разширяване на заетостта и ефективно използване на икономическите ресурси. Успехът на прехода към пазарна икономика от страните, полагащи усилия в тази насока, е важен и в

В интерес на всички нас. Това ще ни позволи да споделим по-високо ниво на просперитет, което е нашата обща цел. Ще си сътрудничим за постигането на тази цел.

Опазването на околната среда е споделена отговорност на всички наши народи. Докато подкрепяме националните и регионалните усилия в тази област, трябва да обърнем внимание и на неотложната нужда от съвместни действия в по-широк мащаб.

5

Приятелски отношения между участващите държави

Сега, когато в Европа настъпва нова ера, ние сме решени да разширим и укрепим приятелските отношения и сътрудничеството между държавите от Европа, Съединените американски щати и Канада, както и да насърчаваме приятелството между нашите народи.

За да поддържаме и насърчаваме демокрацията, мира и единството в Европа, ние тържествено обещаваме пълната си ангажираност с Десетте принципа на Заключителния акт от Хелзинки. Потвърждаваме продължаващата валидност на Десетте принципа и решимостта си да ги приложим на практика. Всички принципи се прилагат еднакво и безрезервно, като всеки от тях се тълкува, като се вземат предвид останалите. Те формират основата на нашите отношения. В съответствие със задълженията ни по Устава на Организацията на обединените нации и ангажиментите ни по Заключителния акт от Хелзинки, ние подновяваме обещанието си да се въздържаме от заплаха или употреба на сила срещу териториалната цялост или политическата независимост на която и да е държава, или от действия по какъвто и да е друг начин, несъвместим с принципите или целите на тези документи.

Припомняме, че неспазването на задълженията по Устава на Организацията на обединените нации представлява нарушение на международното право.

Потвърждаваме отново ангажимента си да уреждаме спорове по мирен път. Решаваме да разработим механизми за предотвратяване и разрешаване на конфликти между участващите

държави.

С края на разделението на Европа ще се стремим към ново качество в отношенията си в областта на сигурността, като същевременно напълно зачитаме свободата на избор на другите в това отношение.

Сигурността е неделима и сигурността на всяка участваща държава е неразривно свързана с тази на всички останали.

Поради това ние се ангажираме да си сътрудничим за укрепване на доверието и

сигурността между нас и за насърчаване на контрола върху въоръженията и разоръжаването.

Приветстваме Съвместната декларация на двадесет и две държави за подобряване на техните

отношения.

Нашите отношения ще се основават на общото ни придържане към демократичните ценности и правата на човека и основните свободи. Убедени сме, че за да се укрепи мирът и сигурността между нашите държави, развитието на демокрацията, както и зачитането и ефективното упражняване на правата на човека са задължителни. Потвърждаваме отново равните права на народите и тяхното право на самоопределение в съответствие с Устава на Организацията на обединените нации и със съответните норми на международното право, включително тези, свързани с териториалната цялост на държавите.

Решени сме да засилим политическите консултации и да разширим сътрудничеството за решаване на икономически, социални, екологични, културни и хуманитарни проблеми. Тази обща решителност и нарастващата ни взаимозависимост ще помогнат за преодоляване на десетилетното недоверие, за повишаване на стабилността и за изграждане на обединена Европа.

Искаме Европа да бъде източник на мир, отворена за диалог и сътрудничество с други държави, приветстваща обмена и участваща в търсенето на общи отговори на предизвикателствата на бъдещето.

6

Сигурност

Приятелските отношения между нас ще се възползват от консолидирането на демокрацията и подобрената сигурност.

Приветстваме подписването на Договора за конвенционалните въоръжени сили в Европа от

двадесет и две участващи държави, което ще доведе до по-ниски нива на въоръжените сили. Ние подкрепяме

приемането на съществен нов набор от мерки за изграждане на доверие и сигурност, които

ще доведат до повишена прозрачност и доверие между всички участващи държави. Това са

важни стъпки към засилена стабилност и сигурност в Европа.

 

Безпрецедентното намаляване на въоръжените сили в резултат на Договора за

конвенционалните въоръжени сили в Европа, заедно с новите подходи към сигурността и

сътрудничеството в рамките на процеса на СССЕ, ще доведе до ново възприятие за сигурността в Европа

и ново измерение в нашите отношения. В този контекст ние напълно признаваме свободата на държавите

да избират свои собствени мерки за сигурност.

 

Единство

Европа, цяла и свободна, призовава за ново начало. Каним нашите народи да се присъединят към

това велико начинание.

С голямо задоволство отбелязваме Договора за окончателно уреждане на конфликта с Германия, подписан в Москва на 12 септември 1990 г., и искрено приветстваме факта, че германският народ се обедини, за да стане една държава в съответствие с принципите на Заключителния акт на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа и в пълно съгласие със своите съседи. Установяването на националното единство на Германия е важен принос за справедлив и траен мирен ред за обединена, демократична Европа, осъзнаваща своята отговорност за стабилност, мир и сътрудничество.

Участието както на северноамерикански, така и на европейски държави е основна характеристика на КССЕ;

Това е в основата на миналите му постижения и е от съществено значение за бъдещето на процеса на СССЕ. Трайното придържане към споделените ценности и общото ни наследство са връзките, които ни свързват. С цялото богато разнообразие на нашите нации, ние сме обединени в нашия ангажимент да разширим сътрудничеството си във всички области. Предизвикателствата, пред които сме изправени, могат да бъдат посрещнати само чрез общи действия, сътрудничество и солидарност.

СССЕ и светът

Съдбата на нашите нации е свързана с тази на всички останали нации. Ние напълно подкрепяме

Организацията на обединените нации и засилването на нейната роля в насърчаването на международния мир, сигурност и

справедливост. Потвърждаваме отново ангажимента си към принципите и целите на Организацията на обединените нации, залегнали в Устава, и осъждаме всички нарушения на тези принципи. С удовлетворение признаваме нарастващата роля на Организацията на обединените нации в световните дела и нейната нарастваща

ефективност, насърчавана от подобряването на отношенията между нашите държави.

Осъзнавайки остри нужди на голяма част от света, ние се ангажираме със солидарност

с всички останали страни. Ето защо днес от Париж отправяме призив към всички нации по света. Готови сме да се присъединим към всички държави в общи усилия за защита и развитие на общността на основните човешки ценности.

Насоки за бъдещето

Изхождайки от твърдия ни ангажимент за пълното прилагане на всички принципи и разпоредби на СССЕ, ние сега решаваме да дадем нов тласък на балансирано и всеобхватно развитие на нашето сътрудничество, за да отговорим на нуждите и стремежите на нашите народи.

Човешко измерение

Обявяваме за неотменимо уважението си към правата на човека и основните свободи.

Ще прилагаме изцяло и ще надграждаме разпоредбите, отнасящи се до човешкото измерение на СССЕ.

Въз основа на Документа от срещата в Копенхаген на Конференцията по човешкото измерение, ние ще си сътрудничим за укрепване на демократичните институции и за насърчаване на прилагането на върховенството на закона. За тази цел решаваме да свикаме семинар от експерти в

Осло от 4 до 15 ноември 1991 г.

Решени да насърчаваме богатия принос на националните малцинства в живота на нашите

общества, ние се ангажираме да подобрим допълнително тяхното положение. Потвърждаваме дълбокото си убеждение,

че приятелските отношения между нашите народи, както и мирът, справедливостта, стабилността и демокрацията,

изисква етническата, културната, езиковата и религиозната идентичност на националните малцинства да бъдат защитени

и да бъдат създадени условия за насърчаване на тази идентичност. Декларираме, че

въпросите, свързани с националните малцинства, могат да бъдат задоволително решени само в демократична

политическа рамка. Освен това признаваме, че правата на лицата, принадлежащи към национални

малцинства, трябва да бъдат напълно зачитани като част от всеобщите човешки права. Осъзнавайки неотложната нужда от засилено сътрудничество, както и от по-добра защита на националните малцинства, ние решаваме да свикаме среща на експерти по въпросите на националните малцинства, която да се проведе в Женева от 1 до 19 юли 1991 г.

Изразяваме решимостта си да се борим с всички форми на расова и етническа омраза, антисемитизъм, ксенофобия и дискриминация срещу всеки, както и с преследването по религиозна и идеологическа основа.

В съответствие с нашите ангажименти по СССЕ, ние подчертаваме, че свободното движение и контактите между нашите граждани, както и свободният поток на информация и идеи са от решаващо значение за поддържането и развитието на свободни общества и процъфтяващи култури. Приветстваме засиления туризъм и посещенията между нашите страни.

Механизмът за човешкото измерение доказа своята полезност и следователно сме решени да го разширим, за да включи нови процедури, включващи, наред с другото, услугите на експерти или списък с изтъкнати личности с опит в областта на правата на човека, които биха могли да бъдат повдигнати в рамките на механизма. В контекста на механизма ще осигурим участието на лицата в защитата на техните права. Следователно, ние се ангажираме да доразвием по-нататък ангажиментите си в това отношение, по-специално на срещата в Москва на

Конференцията по човешкото измерение, без да се засягат задълженията по съществуващите международни инструменти, по които нашите държави могат да бъдат страни.

Признаваме важния принос на Съвета на Европа за насърчаване на

правата на човека и принципите на демокрацията и върховенството на закона, както и за

развитието на културното сътрудничество. Приветстваме стъпките на няколко участващи държави да се

присъединят към Съвета на Европа и да се придържат към неговата Европейска конвенция за правата на човека. Приветстваме

също така готовността на Съвета на Европа да предостави своя опит на разположение на

СССЕ.

 

Сигурност

Променящата се политическа и военна среда в Европа открива нови възможности за

съвместни усилия в областта на военната сигурност. Ще надграждаме върху важните постижения, постигнати в Договора за конвенционалните въоръжени сили в Европа и в преговорите за мерки за изграждане на доверие и сигурност. Ангажираме се да продължим преговорите по CSBM под същия мандат и да се стремим да ги приключваме не по-късно от последващата среща на КССЕ, която ще се проведе в Хелзинки през 1992г. Ние също така приветстваме решението на съответните участващи държави да продължат преговорите по ДОВСЕ под същия мандат и да се стремят да ги приключат не по-късно от последващата среща в Хелзинки.

След период за национална подготовка, очакваме с нетърпение по-структурирано сътрудничество между всички участващи държави по въпросите на сигурността, както и дискусии и консултации между тридесет и четирите участващи държави, насочени към установяване до 1992 г., след приключването на последващата среща в Хелзинки, на нови преговори за разоръжаване и изграждане на доверие и сигурност, отворени за всички участващи държави.

 

Призоваваме за възможно най-бързо сключване на Конвенцията за ефективно

проверима, глобална и всеобхватна забрана на химическите оръжия и възнамеряваме да бъдем първоначалните

подписали я.

 

Потвърждаваме отново значението на инициативата „Открито небе“ и призоваваме за успешното приключване на преговорите възможно най-скоро.

Въпреки че заплахата от конфликт в Европа е намаляла, други опасности заплашват

стабилността на нашите общества. Решени сме да сътрудничим в защитата на демократичните институции срещу дейности, които нарушават независимостта, суверенното равенство или териториалната цялост на участващите държави.

Те включват незаконни дейности, включващи външен натиск, принуда и подривна дейност.

Безрезервно осъждаме като престъпни всички актове, методи и практики на тероризма

и изразяваме решимостта си да работим за неговото изкореняване както двустранно, така и чрез многостранно сътрудничество. Ще се обединим и в борбата с незаконния трафик на наркотици.

Осъзнавайки, че съществено допълнение към задължението на държавите да се въздържат от заплаха или употреба на сила е мирното уреждане на спорове, като и двата фактора са съществени за поддържането и укрепването на международния мир и сигурност, ние не само ще търсим ефективни начини за предотвратяване, чрез политически средства, на конфликти, които все още могат да възникнат, но и

ще определяме, в съответствие с международното право, подходящи механизми за мирно разрешаване на всякакви спорове, които могат да възникнат. Съответно, ние се ангажираме да търсим нови форми на сътрудничество в тази област, по-специално набор от методи за мирно уреждане на спорове, включително задължително участие на трети страни. Подчертаваме, че в този контекст трябва да се използва пълноценно възможността на Срещата за мирно уреждане на спорове, която ще се свика във Валета в началото на 1991 г. Съветът на министрите на външните работи ще вземе предвид доклада от срещата във Валета.

 

Икономическо сътрудничество

Подчертаваме, че икономическото сътрудничество, основано на пазарната икономика, представлява съществен елемент от нашите отношения и ще бъде инструмент за изграждането на просперираща и обединена Европа. Демократичните институции и икономическата свобода насърчават икономическия и социалния прогрес, както е признато в Документа от Бонската конференция за икономическо сътрудничество,

чиито резултати силно подкрепяме.

 

Подчертаваме, че сътрудничеството в областта на икономиката, науката и технологиите сега е важен стълб на СССЕ. Държавите участнички следва периодично да преглеждат напредъка и да дават нови импулси в тези области.

Убедени сме, че цялостното ни икономическо сътрудничество трябва да се разшири, свободната

предприемаческа дейност да се насърчава, а търговията да се увеличава и диверсифицира съгласно правилата на ГАТТ. Ще

насърчаваме социалната справедливост и прогрес и ще допринесем за благосъстоянието на нашите народи. В този контекст признаваме

значението на ефективните политики за справяне с проблема с безработицата.

 

Потвърждаваме необходимостта да продължим да подкрепяме демократичните страни в преход към

установяване на пазарна икономика и създаване на основа за самоподдържащ се

икономически и социален растеж, както вече е предприето от Групата от двадесет и четири държави.

 

Допълнително подчертаваме необходимостта от тяхната засилена интеграция, включваща приемането на

дисциплини, както и предимства, в международната икономическа и финансова система.

Считаме, че засиленият акцент върху икономическото сътрудничество в рамките на процеса на СССЕ следва да отчита интересите на развиващите се държави-участнички.

 

Припомняме връзката между зачитането и насърчаването на правата на човека и

основните свободи и научния прогрес. Сътрудничеството в областта на науката и

технологиите ще играе съществена роля в икономическото и социалното развитие. Следователно, то трябва да се развива към по-голямо споделяне на подходяща научна и технологична информация и знания с оглед преодоляване на технологичната пропаст, която съществува между участващите държави. Освен това насърчаваме участващите държави да работят заедно, за да развиват човешкия потенциал и духа на свободното предприемачество.

Решени сме да дадем необходимия тласък на сътрудничеството между нашите държави в областите на енергетиката, транспорта и туризма или икономическото и социално развитие.

Ние приветстваме, по-специално, практическите стъпки за създаване на оптимални условия за икономическо и рационално развитие на енергийните ресурси, като се вземат предвид екологичните съображения.

Ние признаваме важната роля на Европейската общност в политическото и

икономическото развитие на Европа. Международни икономически организации като Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ), Бретънуудските институции,

10

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ECD), Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) и Международната търговска камара (ICC) също имат

значителна задача за насърчаване на икономическото сътрудничество, което ще бъде допълнително засилено от

създаването на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). За да

постигнем нашите цели, ние подчертаваме необходимостта от ефективна координация на дейностите на

тези организации и подчертаваме необходимостта от намиране на методи за всички наши държави да участват в

тези дейности.

 

Околна среда

Ние признаваме неотложната необходимост от справяне с проблемите на околната среда и значението на индивидуалните и съвместните усилия в тази област. Ангажираме се да засилим усилията си за опазване и подобряване на околната среда, за да възстановим и поддържаме здравословен екологичен баланс във въздуха, водата и почвата. Следователно сме решени да използваме пълноценно КССЕ като рамка за формулиране на общи екологични ангажименти и цели и по този начин да продължим работата, отразена в Доклада от Софийската среща за опазване на околната среда.

 

Подчертаваме значителната роля на добре информираното общество, което дава възможност на обществеността и отделните хора да предприемат инициативи за подобряване на околната среда. За тази цел се ангажираме да насърчаваме обществената осведоменост и образование по въпросите на околната среда, както и публичното докладване за въздействието върху околната среда на политиките, проектите и програмите.

 

Отдаваме приоритет на въвеждането на чисти и нискоотпадъчни технологии, като осъзнаваме необходимостта от подкрепа на страните, които все още нямат собствени средства за подходящи мерки.

 

Подчертаваме, че политиките в областта на околната среда трябва да бъдат подкрепени от подходящи законодателни мерки и административни структури, за да се гарантира ефективното им прилагане.

Подчертаваме необходимостта от нови мерки, осигуряващи систематична оценка на спазването на съществуващите ангажименти и освен това, за разработването на по-амбициозни ангажименти по отношение на уведомяването и обмена на информация за състоянието на околната среда и потенциалните екологични опасности. Приветстваме и създаването на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС).

 

Приветстваме оперативните дейности, проблемно ориентираните проучвания и прегледите на политиките в различни съществуващи международни организации, ангажирани с опазването на околната среда, като Програмата на ООН за околната среда (ЮНЕП), Икономическата комисия на ООН за Европа (ИКЕ) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Подчертаваме необходимостта от засилване на тяхното сътрудничество и от ефикасна координация.

 

Култура

Признаваме съществения принос на нашата обща европейска култура и нашите споделени ценности за преодоляване на разделението на континента. Ето защо подчертаваме нашата

11

привързаност към творческата свобода и към защитата и насърчаването на нашето културно и духовно наследство в цялото му богатство и разнообразие.

С оглед на последните промени в Европа, ние подчертаваме нарастващото значение на Краковския симпозиум и очакваме с нетърпение да разгледа насоките за засилено сътрудничество в областта на културата. Каним Съвета на Европа да допринесе за този симпозиум.

 

За да насърчим по-голямото опознаване между нашите народи, ние подкрепяме създаването на културни центрове в градовете на други участващи държави, както и засиленото сътрудничество в аудио-визуалната област и по-широкия обмен в музиката, театъра, литературата и изкуствата.

 

Решаваме да положим специални усилия в националните си политики за насърчаване на по-доброто разбирателство, особено сред младите хора, чрез културен обмен, сътрудничество във всички области на образованието и по-специално чрез преподаване и обучение на езиците на другите участващи държави. Възнамеряваме да разгледаме първите резултати от това действие на последващата среща в Хелзинки през 1992 г.

 

Работници мигранти

Ние признаваме, че проблемите на работниците мигранти и техните семейства, законно пребиваващи в приемащите страни, имат икономически, културни и социални аспекти, както и човешкото си измерение.

Потвърждаваме отново, че защитата и насърчаването на техните права, както и изпълнението на съответните международни задължения, е наша обща грижа.

Средиземноморие

Считаме, че фундаменталните политически промени, настъпили в Европа, имат положително значение за Средиземноморския регион. Поради това ще продължим усилията за укрепване на сигурността и сътрудничеството в Средиземноморието като важен фактор.

 

фактор за стабилност в Европа.

Приветстваме Доклада от срещата в Палма де Майорка за Средиземно море, резултатите от която всички ние подкрепяме.

Загрижени сме за продължаващото напрежение в региона и подновяваме решимостта си да засилим усилията си за намиране на справедливи, жизнеспособни и трайни решения, чрез мирни средства, на нерешени ключови проблеми, основани на зачитане на принципите на Заключителния акт.

Желаем да насърчим благоприятни условия за хармонично развитие и диверсификация на отношенията с неучастващите средиземноморски държави. Ще се стремим към засилено сътрудничество с тези държави с цел насърчаване на икономическото и социалното развитие и по този начин засилване на стабилността в региона. За тази цел ще се стремим заедно с тези държави към значително намаляване на разликата в просперитета между Европа и нейните средиземноморски съседи.

 

12

Неправителствени организации

Припомняме важната роля, която неправителствените организации, религиозните и други групи и лица изиграха за постигането на целите на СССЕ и ще улесним допълнително дейността им за изпълнение на ангажиментите по СССЕ от участващите държави. Тези организации, групи и лица трябва да бъдат включени по подходящ начин в дейностите и новите структури на СССЕ, за да изпълняват своите важни задачи.

 

Нови структури и институции на процеса на СССЕ

Нашите общи усилия за укрепване на зачитането на правата на човека, демокрацията и върховенството на закона, за укрепване на мира и за насърчаване на единството в Европа изискват ново качество на политическия диалог и сътрудничество и по този начин развитие на структурите на СССЕ.

Засилването на нашите консултации на всички нива е от първостепенно значение за оформянето на бъдещите ни отношения. За тази цел решаваме следното:

Ние, държавните и правителствените глави, ще се срещнем следващия път в Хелзинки по повод последващата среща на СССЕ през 1992 г. След това ще се срещаме по повод на последващи срещи.

 

Нашите министри на външните работи ще се срещат, като Съвет, редовно и поне веднъж годишно.

Тези срещи ще осигурят централния форум за политически консултации в рамките на процеса на СССЕ. Съветът ще разгледа въпроси, свързани със Съвещанието за

сигурност и сътрудничество в Европа, и ще вземе подходящи решения.

Първото заседание на Съвета ще се проведе в Берлин.

Комитет от висши служители ще подготвя заседанията на Съвета и ще изпълнява

неговите решения. Комитетът ще разглежда текущи въпроси и може да взема подходящи

решения, включително под формата на препоръки до Съвета.

Могат да бъдат договорени допълнителни заседания на представителите на участващите държави, за да се обсъдят въпроси от неотложна важност.

Съветът ще разгледа разработването на разпоредби за свикване на заседания на

Комитата на висшите служители при извънредни ситуации.

Участващите държави могат да договорят и заседания на други министри.

За да осигурим административна подкрепа за тези консултации, ние създаваме

секретариат в Прага.

Последващите заседания на участващите държави ще се провеждат, по правило, на всеки две години,

за да се даде възможност на участващите държави да направят равносметка на развитието, да прегледат

изпълнението на своите ангажименти и да обмислят по-нататъшни стъпки в процеса на СССЕ.

13

Решаваме да създадем Център за предотвратяване на конфликти във Виена, който да подпомага Съвета при намаляване на риска от конфликт.

 

Решаваме да създадем Бюро за свободни избори във Варшава, което да улеснява контактите

и обмена на информация относно изборите в участващите държави.

Признавайки важната роля, която парламентаристите могат да играят в процеса на СССЕ, ние

призоваваме за по-голямо парламентарно участие в СССЕ, по-специално чрез

създаването на парламентарна асамблея на СССЕ, включваща членове на парламентите от

всички участващи държави. За тази цел настоятелно призоваваме да се осъществяват контакти на парламентарно

ниво, за да се обсъдят областта на дейност, методите на работа и процедурните правила на такава

парламентарна структура на СССЕ, като се позоваваме на съществуващия опит и вече извършената работа

в тази област.

 

Молим нашите министри на външните работи да разгледат този въпрос по време на

първата си среща като Съвет.

* * *

Процедурните и организационните условия, свързани с някои разпоредби, съдържащи се в Парижката харта за нова Европа, са посочени в Допълнителния документ, който е

приет заедно с Парижката харта.

 

Възлагаме на Съвета по-нататъшните стъпки, които може да са необходими, за да се осигури

изпълнението на решенията, съдържащи се в настоящия документ, както и в

допълнителния документ, и да се разгледат по-нататъшни усилия за укрепване на сигурността

и сътрудничеството в Европа. Съветът може да приеме всяко изменение на допълнителния

документ, което сметне за подходящо.

* * *

Оригиналът на Парижката харта за нова Европа, съставен на английски, френски,

немски, италиански, руски език и испански, ще бъде предаден на правителството на Френската република, което ще го съхранява в архивите си.

Всяка от участващите държави ще получи от правителството на Френската република вярно копие на Парижката харта.

Текстът на Парижката харта ще бъде публикуван във всяка участваща държава, която

ще го разпространи и ще го направи известен възможно най-широко.

От правителството на Френската република се изисква да предаде на

генералния секретар на Организацията на обединените нации текста на Парижката харта за нова Европа,

който не отговаря на условията за регистрация по член 102 от Устава на Организацията на обединените нации,

с оглед разпространението му сред всички членове на Организацията като официален документ на Организацията на обединените нации.

От правителството на Френската република се изисква също да предаде текста на

Парижката харта на всички други международни организации, споменати в текста.

Следователно, ние, долуподписаните високи представители на участващите държави,

съзнавайки високото политическо значение, което отдаваме на резултатите от срещата на върха, и

14

декларирайки решимостта си да действаме в съответствие с приетите от нас разпоредби,

поставихме подписите си по-долу:

Съставено

в Париж,

на 21

ноември

1990 г.,

от името на

15

Допълнителен документ

за привеждане в действие на някои разпоредби,

съдържащи се в Парижката харта за нова Европа

Процедурите и организационните условия, свързани с някои разпоредби, съдържащи се в Парижката харта за нова Европа, подписана в Париж на 21 ноември 1990 г., са изложени по-долу.

I.

Институционални договорености

A Съветът

1. Съветът, състоящ се от министрите на външните работи на участващите държави,

предоставя централния форум за редовни политически консултации в рамките на процеса на СССЕ.

2. ​​Съветът ще:

– разглежда въпроси, свързани със Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа и ще взема подходящи решения;

– подготвя срещите на държавните или правителствените глави на участващите държави и

изпълнява задачите, определени от тези срещи, и решенията, взети на тези срещи.

 

3. Съветът ще провежда срещи редовно и поне веднъж годишно.

 

4. Участващите държави могат да се споразумеят да провеждат допълнителни срещи на Съвета.

 

5. Председателството по време на всяко заседание на Съвета ще се поема от представителя на страната домакин.

 

6. Дневен ред за заседанията на Съвета, включително предложения за мястото на провеждане на ротационна основа – и дата на следващото заседание, ще бъде изготвен от Комитета на висшите длъжностни лица.

 

Б. Комитетът на висшите длъжностни лица

1. Комитет на висшите длъжностни лица ще подготвя работата на Съвета, ще изпълнява неговите

решения, ще преглежда текущи въпроси и ще обмисля бъдещата работа на КССЕ, включително отношенията му с други международни форуми.

 

2. За да подготви дневния ред на заседанията на Съвета, Комитетът ще

определи въпросите за обсъждане въз основа на предложения, представени от участващите

държави. Комитетът ще финализира проект на дневен ред малко преди заседанието на Съвета.

16

3. Всяка участваща държава ще определи точка за контакт, която ще се използва за

предаване на предложения за работата на Комитета до Секретариата за събиране и

разпространение и за улесняване на комуникацията между Секретариата и всяка участваща държава.

 

4. Всяко заседание на Комитета ще се председателства от представител на държавата, чийто

министър на външните работи е бил председател на предходното заседание на Съвета. Заседанията ще се свикват от председателя на Комитета след консултация с участващите държави.

Заседанията на Комитета ще се провеждат в седалището на Секретариата и няма да

надвишават два дни, освен ако не е договорено друго. Заседанията непосредствено преди заседание на

Съвета ще се провеждат на мястото на заседанието на Съвета.

 

5. Поради практически съображения първото заседание на Комитета ще се проведе във

Виена от 28 до 29 януари 1991 г. То ще се председателства от представителя на Югославия.

В. Механизъм за извънредни ситуации

Съветът ще обсъди възможността за създаване на механизъм за свикване на

срещи на Комитета на висшите служители при извънредни ситуации.

Г. Последващи срещи

Последващите срещи на участващите държави ще се провеждат по правило на всеки две години.

Тяхната продължителност няма да надвишава три месеца, освен ако не е договорено друго.

Д. Секретариатът на КССЕ

1. Секретариатът ще:

– предоставя административна подкрепа на заседанията на Съвета и на Комитета на

висшите служители;

– поддържа архив на документацията на КССЕ и ще разпространява документи по искане на

участващите държави;

– предоставя информация в публичното пространство относно КССЕ на физически лица, НПО,

международни организации и неучастващи държави;

– предоставя подкрепа, когато е уместно, на срещите на върха на изпълнителните секретари на КССЕ,

последващите срещи и междусесийните срещи.

2. Секретариатът ще изпълнява други задачи, възложени му от Съвета или

Комисията на Висши служители.

17

3. За да изпълнява посочените по-горе задачи, Секретариатът ще се състои от

следния персонал:

– Директор, отговорен пред Съвета чрез Комитета на висшите служители;

– Трима служители, които ще отговарят за организацията на заседанията (включително протокол и сигурност), документацията и информацията, финансовите и административните въпроси. В

освен тези функции, Директорът може да възлага други задължения в рамките на

задачите на Секретариата;

– Административен и технически персонал, нает от Директора.

Е. Център за предотвратяване на конфликти (ЦПК)

1. Центърът за предотвратяване на конфликти (ЦПК) ще подпомага Съвета за намаляване на риска от

конфликт. Функциите и структурата на Центъра са описани по-долу.

2. По време на началния етап на дейността си ролята на Центъра ще се състои в оказване на подкрепа за

прилагането на мерки за сигурност и сигурност (МДБ), като например:

– механизъм за консултации и сътрудничество по отношение на необичайни военни дейности;

– годишен обмен на военна информация;

– комуникационна мрежа;

– годишни срещи за оценка на изпълнението;

– сътрудничество по отношение на опасни инциденти от военен характер.

3. Центърът може да поеме други функции и горепосочените задачи не засягат

никакви допълнителни задачи, отнасящи се до процедура за помирение на спорове, както и по-широки

задачи, свързани с уреждането на спорове, които могат да му бъдат възложени в бъдеще от Съвета на министрите на външните работи.

Консултативен комитет

4. Консултативният комитет, съставен от представители на всички участващи

държави, ще бъде отговорен пред Съвета. Като правило тези представители ще бъдат ръководителите на делегации в преговорите по CSBM до последващата среща в Хелзинки. Консултативният комитет ще е задължен да:

– провежда срещите на участващите държави, които могат да бъдат свикани по

механизма за необичайни военни дейности;

– провежда годишните срещи за оценка на изпълнението;

– подготвя семинари по военна доктрина и други семинари, които могат да бъдат договорени от

участващите държави;

18

– контролира Секретариата на Центъра;

– осигурява форум за обсъждане и изясняване, ако е необходимо, на информация,

обменена по договорените CSBM;

- носи цялостна отговорност за комуникационната мрежа в рамките на мандата на

ККП.

5. Консултативният комитет ще работи съгласно процедурите на КССЕ. Той ще

определя собствената си работна програма и може да реши да проведе допълнителни заседания. Заседанията на

участващите държави, свикани по искане на една или повече участващи държави съгласно

процедурите, отнасящи се до необичайни военни дейности, ще се организират от директора на

Секретариата на ККП. До назначаването на директора тази функция ще се изпълнява от

изпълнителния секретар на преговорите за МСПБ.

 

Секретариат

6. Секретариатът ще изпълнява задачите, възложени му от Консултативния комитет,

пред който ще отговаря. По-специално, той ще създаде и поддържа банка данни за

ползване от всички участващи държави, съставена въз основа на обменена военна информация съгласно

договорените МСПБ и ще публикува годишници на тази основа.

7. Секретариатът ще се състои от следния персонал:

– директор;

– двама служители, отговарящи за организацията на заседанията (включително протокол и сигурност),

комуникации, документация и информация, финансови и административни въпроси; – административен и технически персонал, нает от директора.

* * *

8. Първото заседание на Консултативния комитет на Центъра за предотвратяване на конфликти

ще бъде свикано на 3 декември 1990 г. и ще бъде председателствано от Югославия.

1. Службата за свободни избори
2. Функцията на Службата за свободни избори ще бъде да улеснява контактите и

обмена на информация относно изборите в участващите държави. По този начин Службата ще насърчава

изпълнението на параграфи 6, 7 и 8 от Документа от срещата в Копенхаген на

Конференцията по човешкото измерение на КССЕ (съответните разпоредби се съдържат

в Приложение 1).

2. За тази цел Службата ще:

19

– събира информация, включително информация, предоставена от компетентните органи на

участващите държави, относно датите, процедурите и официалните резултати от насрочените национални

избори в участващите държави, както и доклади за наблюдения на избори, и ще ги предоставя

при поискване на правителства, парламенти и заинтересовани частни организации; – да служат за улесняване на контактите между правителства, парламенти или частни организации, желаещи да наблюдават избори, и компетентните органи на държавите, в които ще се проведат избори;

– да организират и служат като място за провеждане на семинари или други срещи, свързани с изборни процедури и демократични институции, по искане на участващите държави.

 

3. Службата ще взема предвид работата на други институции,

активни в тази област, и ще си сътрудничи с тях.

 

4. Службата ще изпълнява други задачи, възложени ѝ от Съвета.

 

5. Службата

 

Персоналът ще се състои от:

- директор, който ще бъде отговорен пред Съвета чрез Комитета на висшите

длъжностни лица;

- служител;

- административен и технически персонал, нает от директора на Службата.

З. Процедури и условия относно институциите на КССЕ

Разпоредби за персонала

1. Директорът на всяка институция ще бъде с висш ранг, командирован от своето

правителство и назначен от Съвета за тригодишен мандат без право на подновяване, на ротационен принцип.

2. В случай че директорът вече не може да изпълнява функциите си, председателят на Съвета, след консултация с участващите държави, ще назначи временен директор

до следващото заседание на Съвета.

3. Длъжностните лица ще бъдат командировани от своите правителства. Мандатът им обикновено е две години. Директорът и участващата държава, командироваща служителя, могат да се споразумеят за удължаване с една година.
4. Назначаването на служителите ще се основава на ротационна система, която ще следва

френския азбучен ред. Началото на ротацията ще се определи чрез жребий за

всяка позиция в институцията. Свободните позиции ще бъдат предлагани на участващите държави

следвайки този ред, докато позицията бъде запълнена.

20

5. Никоя участваща държава няма да има свои граждани, заемащи повече от една командирована позиция

в институциите на КССЕ, освен ако никоя друга участваща държава не желае да командирова свой гражданин на

свободна позиция.

6. Всеки служител ще бъде номиниран от съответната участваща държава след консултация

с директора, който след това ще извърши назначението.

7. Административният и техническият персонал ще бъде нает по договор от директора на

институцията. Ще бъдат направени уговорки, при необходимост, за устен и писмен превод.

 

8. Директорът на всяка институция ще определи нейните работни договорености.
9. Персоналът ще бъде акредитиран от командироващата държава в приемащата страна, където ще се ползва

с пълен дипломатически статут.

Разходи

10. Разходите:

– за командирован персонал ще бъдат поети от командироващата страна;

– за установяване на институциите на КССЕ ще бъдат поделени съгласно процедурите на КССЕ;

– разходите за дейността, включително разходите за служебни пътувания на персонала след назначаването му, ще бъдат поделяни

съгласно процедурите на КССЕ;

– разходите за помещенията на институцията, както и необходимите мерки за сигурност,

включително тези за срещи, провеждани в седалището на институцията, ще бъдат поети от страната домакин.

 

* * *

11. Страните домакини се задължават да осигурят пълноценно функциониране на институциите и да поемат договорни и финансови задължения, както и да им предоставят подходящ дипломатически статут.

* * *

12. За да функционират ефективно, институционалните структури на КССЕ, създадени от срещата на върха,

ще изискват договорени административни, финансови и кадрови договорености.

13. За тази цел, група, председателствана от изпълнителния секретар на Подготвителния комитет

и съставена от изпълнителните секретари на Парижката среща на върха и на Нюйоркската

среща на министрите на външните работи, както и от представителите на страните домакини на новите

институции на КССЕ, ще представи доклад и предложения на участващите държави до края на

декември 1990 г. Този доклад и тези предложения ще бъдат разгледани от ad hoc група от

експерти на участващите държави, които ще се срещнат във Виена под ръководството на

Комисията на висшите служители от 14 до 18 януари 1991 г. и ще направят окончателни препоръки

по горепосоченото. Тази среща ще бъде свикана и председателствана от представителя на държавата,

председателстваща Комитета на висшите служители.

 

21

14. Комитетът на висшите служители ще разгледа тези препоръки и ще вземе

необходимите решения на първото си заседание.

 

Първият директор на всяка институция ще бъде номиниран от първото заседание на

Комисията на висшите служители и потвърден от Съвета чрез процедура на мълчаливо гласуване в рамките на една седмица. Изпълнителният секретариат на преговорите за CSBM във Виена ще осигури услуги за първото заседание на Консултативния комитет на CCP и за първото заседание на Комитета на висшите служители.

15. Секретариатът на CSCE, Центърът за предотвратяване на конфликти и Бюрото за свободни избори се отчитат пред Съвета, който е оправомощен да определя техните задачи и методи на работа. Договореностите, свързани с процедурите, условията и местоположението на тези институции, могат да бъдат преразгледани на последващата среща в Хелзинки.
16. Комуникации

Съветът, действайки по препоръка на Консултативния комитет и на

Комисията на висшите служители, когато е уместно, може да реши комуникационната мрежа,

създадена като част от споразумението за допълнителни CSBM, да се използва за други цели, свързани със CSCE.

 

1. Прилагане на процедурните правила на CSCE

Процедурните правила, методите на работа, скалата за разпределение на разходите и

другите условия на CSCE ще се прилагат mutatis mutandis, освен ако не е решено друго.

22

II.

Срещи на експерти

1. Семинар на експерти по демокрация

демократични институции

Семинарът на експерти по демократични институции ще се проведе в Осло от понеделник, 4 ноември 1991 г. до петък, 15 ноември 1991 г. Целта му е да се проведат дискусии относно начините и средствата за консолидиране и укрепване на жизнеспособни демократични институции в участващите

държави, включително сравнителни изследвания на законодателството в областта на правата на човека и основните

свободи, като се използват, наред с другото, опита, придобит от Съвета на Европа, и

дейностите на Комисията „Демокрация чрез право“.

Дневният ред, графикът и другите организационни условия са посочени в Приложение II.

Б. Среща на експерти по национални малцинства

Срещата на експерти по национални малцинства ще се проведе в Женева от понеделник, 1 юли 1991 г. до петък, 19 юли 1991 г. Целта му е да се проведе задълбочена дискусия по въпроса за националните малцинства и правата на лицата, принадлежащи към тях, като се обърне необходимото внимание на

разнообразието от ситуации и на правния, историческия, политическия и икономическия контекст. Това ще

включва:

– обмен на мнения относно практически опит, по-специално относно националното законодателство,

демократичните институции, международните инструменти и други възможни форми на сътрудничество;

– преглед на изпълнението на съответните ангажименти по СССЕ и разглеждане

на възможностите за подобряване на съответните стандарти;

– разглеждане на нови мерки, насочени към подобряване на изпълнението на

гореспоменатите ангажименти.

 

Дневният ред, графикът и другите организационни условия са посочени в Приложение III.

 

23

III.

Финансови договорености на СССЕ и разходна ефективност

1. Комитетът на висшите служители на СССЕ ще следи разходната ефективност на институциите, дейностите и персонала на СССЕ и ще докладва на Съвета.
2. Следната скала на разпределение ще бъде в сила от 22 ноември 1990 г.:

Държава Процент

Франция 9.1

Германия 9.1

Италия 9.1

Съюз на съветските социалистически републики 9.1

Обединено кралство 9.1

Съединени американски щати 9.1

Канада 5.5

Белгия 3.6

Нидерландия 3.6

Полша 3.6

Испания 3.6

Швеция 3.6

Австрия 2.1

Чешка и Словашка Федеративна Република 2.1

Дания 2.1

Финландия 2.1

Унгария 2.1

Норвегия 2.1

Швейцария 2.1

Гърция 0.83

Румъния 0.83

Турция 0.83

Югославия 0.83

България 0.62

Ирландия 0.62

Люксембург 0.62

Португалия 0.62

Кипър 0.20

Светият престол 0.20

Исландия 0.20

Лихтенщайн 0.20

Малта 0.20

Монако 0.20

Сан Марино 0.20

_________________________________________________________________

100.00

_________________________________________________________________

24

Приложение I

„(6) Участващите държави декларират, че волята на народа, свободно и справедливо изразена чрез периодични и истински избори, е основата на властта и легитимността на всяко правителство. Участващите държави съответно ще зачитат правото на своите граждани да участват в управлението на страната си, пряко или чрез представители, свободно избрани от тях чрез справедливи избирателни процеси. Те признават своята отговорност да защитават и защитават, в съответствие със своите закони, своите международни задължения в областта на правата на човека и своите международни ангажименти, демократичния ред, свободно установен чрез волята на народа, срещу дейностите на лица, групи или организации, които участват или отказват да се откажат от тероризъм или насилие, насочени към сваляне на този ред или на този на друга участваща държава.

(7) За да гарантират, че волята на народа служи като основа на властта на

правителството, участващите държави ще

(7.1) – провеждат свободни избори на разумни интервали, както е установено от закона;

(7.2) – позволяват всички места в поне една камара на националния законодателен орган да бъдат свободно

избирани чрез всенародно гласуване;

(7.3) – гарантират всеобщо и равно избирателно право на пълнолетните граждани;

(7.4) – осигуряват тайно гласуване или еквивалентна процедура за свободно гласуване и честно преброяване и отчитане, като официалните резултати се оповестяват публично;

(7.5) – зачитат правото на гражданите да се кандидатират за политически или обществени длъжности, индивидуално или като

представители на политически партии или организации, без дискриминация;

(7.6) – зачитат правото на отделни лица и групи да създават, в пълна свобода, свои собствени политически партии или други политически организации и предоставят на такива политически партии и организации необходимите правни гаранции, за да им позволят да се конкурират помежду си на основата на равно третиране пред закона и от властите; (7.7) – да гарантират, че законът и публичната политика работят така, че да позволят провеждането на политически кампании в справедлива и свободна атмосфера, в която нито административните действия, нито насилието, нито сплашването възпрепятстват партиите и кандидатите свободно да представят своите възгледи и

квалификации, нито пък възпрепятстват избирателите да се обединяват и да ги обсъждат или да гласуват без страх от репресии;

(7.8) – да осигурят, че няма правна или административна пречка, която да възпрепятства безпрепятствения достъп до медиите на недискриминационна основа за

 всички политически групировки и лица, желаещи да участват в изборния процес;

(7.9) – да гарантират, че кандидатите, които са получили необходимия брой гласове, изисквани от закона, са надлежно назначени на длъжност и им е разрешено да останат на поста си до изтичане на мандата им или до прекратяване по друг начин, регламентиран от закона в съответствие с демократичните парламентарни и конституционни процедури.

 

25

(8) Държавите участнички считат, че присъствието на наблюдатели, както чуждестранни, така и

местни, може да подобри изборния процес за държавите, в които се провеждат избори.

Поради това те канят наблюдатели от всички други държави участнички в КССЕ и всички подходящи

частни институции и организации, които биха желали да го направят, да наблюдават хода на техните

национални изборни процедури, доколкото е разрешено от закона. Те също така ще се стремят да

улеснят подобен достъп за изборни процедури, провеждани под националното ниво. Такива наблюдатели ще се ангажират да не се намесват в изборните процедури.“

Приложение II

Семинар на експерти по демократични институции

1. Дневен ред
2. Официално откриване на семинара.

Обръщение от представител на страната домакин.

2. Встъпителни изказвания от представители на участващите държави.
3. Принос на Съвета на Европа и Комисията „Демокрация чрез

право“.

4. Обсъждане на начините и средствата за консолидиране и укрепване на жизнеспособни демократични

институции в участващите държави, включително сравнителни изследвания на законодателството относно

правата на човека и основните свободи, като се използват, наред с другото, опита, придобит от Съвета на Европа, и дейностите на Комисията „Демокрация

чрез право“.

5. Заключителни изказвания от представители на участващите държави и обобщение.
6. Официално закриване на семинара.
7. График и други организационни условия
8. Семинарът ще бъде открит в понеделник, 4 ноември 1991 г., в 15:00 ч. в Осло. Той ще приключи в петък, 15 ноември 1991 г.
9. Всички пленарни заседания ще бъдат открити. Заседанията на учебните групи ще бъдат закрити.
10. Точки 1, 2, 3, 5 и 6 от дневния ред ще бъдат разгледани на пленарното заседание.
11. Точка 4 от дневния ред ще бъде разгледана на пленарното заседание, както и в следните три учебни

групи:

*Учебна група А

– Конституционни реформи

– Върховенство на закона и независими съдилища

– Разделение на властите между законодателната, изпълнителната и съдебната власт

26

**Учебна група Б

– Организиране на избори

– Организиране на политически партии

– Организиране на независими неправителствени организации (синдикати,

организации на работодателите)

– Ролята на медиите

***Учебна група В:

– Сравнителни изследвания на законодателството в областта на правата на човека и основните свободи.

 

5. Заседанията на пленарното заседание и на учебните групи ще се провеждат съгласно приложената работна програма. Работната програма може да бъде променяна с консенсус.

Встъпителните изказвания на представители на участващите държави по правило не трябва да надвишават 12 минути на делегация и ще се провеждат в следния ред: Швейцария, Исландия, Швеция, Полша, Португалия, Свети престол, Финландия, Австрия, България, Кипър, Турция, Германия, Съединени американски щати, Сан Марино, Монако, Чешка и Словашка Федерална република, Люксембург, Румъния, Ирландия, Лихтенщайн, Обединено кралство, Гърция, Франция, Дания, Белгия, Югославия, Канада, Норвегия, Малта, Испания, Съюз на съветските социалистически републики, Нидерландия, Италия, Унгария.

6. Преди откриването на семинара делегациите се насърчават да разпространят чрез Изпълнителния секретариат писмени становища по въпросите, които ще бъдат разгледани в учебните групи.
7. Министерският съвет ще вземе предвид обобщението, извършено по

точка 5 от дневния ред.

8. На откриващите и заключителните пленарни заседания председателството ще бъде поето от

представител на страната домакин. След откриващото пленарно заседание, председателството ще се поема на ротация ежедневно, по френски азбучен ред, като се започва с представител на Съединените американски щати.

9. Председателството на откриващите заседания на учебните групи ще се поема от представител на страната домакин. След това председателството ще се поема на ротация ежедневно,

по френски азбучен ред, като се започва:

– в учебна група А с представител на Монако;

– в учебна група Б с представител на Румъния;

– в учебна група В с представител на Малта.

 

10. В съответствие с параграф 74 от Заключителните препоръки на консултациите в Хелзинки,

правителството на Норвегия ще определи изпълнителен секретар. Това

назначаване ще подлежи на одобрение от участващите държави.

 

11. Другите процедурни правила, методите на работа и мащабът на разпределение на

разходите на КССЕ ще се прилагат, mutatis mutandis, към семинара.

27

Работна програма

1-ва СЕДМИЦА Понеделник Вторник Сряда Четвъртък Петък

Сутрин PL ДГ А ДГ В ДГ Б

Следобед PL ДГ Б ДГ А ДГ В

2-ра СЕДМИЦА Понеделник Вторник Сряда Четвъртък Петък

Сутрин PL ДГ Б ДГ А ДГ В ДГ

Следобед ДГ А ДГ В ДГ Б ДГ

Приложение III

 

Среща на експерти по национални малцинства

1. Дневен ред
2. Официално откриване на срещата.

Обръщение от представител на страната домакин.

2. Встъпителни изявления от представители на участващите държави.
3. Принос от Съвета на Европа.
4. Задълбочено обсъждане на въпроса за националните малцинства и правата на лицата,

принадлежащи към тях, с необходимото внимание към разнообразието от ситуации и на правния,

историческия, политическия и икономическия контекст:

(a) обмен на мнения относно практическия опит, по-специално относно националното законодателство,

демократичните институции, международните инструменти и други възможни форми на

сътрудничество;

 

(б) преглед на изпълнението на съответните ангажименти по СССЕ и

разглеждане на възможностите за подобряване на съответните стандарти;

28

(в) разглеждане на нови мерки, насочени към подобряване на изпълнението на

гореспоменатите ангажименти.

5. Заключителни изявления от представители на участващите държави и обобщаване.
6. Официално закриване на срещата.
7. График и други организационни условия
8. Срещата ще се открие в понеделник, 1 юли 1991 г., в 15:00 ч. в Женева. Тя ще приключи в петък, 19 юли 1991 г.

 

2. Заседанията на Пленарното заседание ще бъдат открити. Заседанията на спомагателните работни органи ще бъдат закрити.

 

3. Точки 1, 2, 3, 5 и 6 от дневния ред ще бъдат разгледани на Пленарното заседание.

 

4. Точка 4 от дневния ред ще бъде разгледана в три спомагателни работни органи (създадени

съгласно 3-те подточки) по структуриран и балансиран начин. Точка 4 от дневния ред също ще бъде разгледана на Пленарните заседания.

 

5. Заседанията на Пленарното заседание и на спомагателните работни органи ще се проведат съгласно

приложената работна програма.

6. Встъпителните изказвания на представители на участващите държави по правило не трябва да надвишават 15 минути на делегация и ще се провеждат в следния ред: Югославия,

Исландия, Унгария, България, Сан Марино, Кипър, Обединено кралство, Съединени американски щати, Малта, Белгия, Нидерландия, Румъния, Свети престол, Ирландия, Полша, Швеция, Италия, Португалия, Испания, Турция, Чешка и Словашка федерална република, Германия, Канада, Монако, Люксембург, Гърция, Австрия, Швейцария, Съюз на съветските социалистически републики, Франция, Финландия, Лихтенщайн, Норвегия, Дания.

 

7. Участниците се насърчават да разпространяват писмени предложения по темите за

разглеждане на един или повече от работните езици на КССЕ преди

Срещата чрез Изпълнителния секретар до всички останали участващи държави, за да

се даде възможност за задълбочена подготовка на съответните дискусии.

8. Министерският съвет ще вземе предвид обобщението, извършено по

точка 5 от дневния ред.

9. На откриващите и заключителните пленарни заседания председателството ще се поема от

представител на страната домакин. След откриващото заседание председателството ще се поема

на ротация, по френски азбучен ред на участващите държави, като се започва с

представител на Ирландия.

 

10. Председателството на откриващите заседания на спомагателните работни органи ще се поема от

представител на страната домакин. След това председателството ще се поема на ротация,

по френски азбучен ред, като се започва:

29

– в спомагателен работен орган А с представител на Швейцария;

– в спомагателен работен орган Б с представител на Франция;

– в спомагателен работен орган В с представител на Румъния.

 

11. В съответствие с параграф 74 от Заключителните препоръки на консултациите в Хелзинки,

правителството на Швейцария ще определи изпълнителен секретар.

Това определяне ще подлежи на одобрение от участващите държави.

12. Другите процедурни правила, методите на работа и скалата за разпределение на разходите на КССЕ ще се прилагат, mutatis mutandis, към Срещата на експертите по

национални малцинства.

1-ва СЕДМИЦА Понеделник Вторник Сряда Четвъртък Петък

Сутрин PL ЮЗБ A ЮЗБ A ЮЗБ C

Следобед PL PL ЮЗБ A ЮЗБ B ЮЗБ A

2-ра СЕДМИЦА Понеделник Вторник Сряда Четвъртък Петък

Сутрин PL ЮЗБ C ЮЗБ C ЮЗБ B ЮЗБ B

Следобед ЮЗБ B ЮЗБ B ЮЗБ A ЮЗБ C ЮЗБ C

ТРЕТА СЕДМИЦА Понеделник Вторник Сряда Четвъртък Петък

Сутрин ЮЗБ B ЮЗБ B ЮЗБ A ЮЗБ C PL

Следобед ЮЗБ C ЮЗБ C ЮЗБ B PL

 

…………………………………

…………………………………

…………………………………

 

ОТ НИДЕРЛАНДСКИ

Конференция за сигурност и сътрудничество в Европа

Конференция за сигурност и сътрудничество в Европа

Описание на това изображение, също коментирано по-долу

Заключителният акт от Хелзинки

1 август 1975 г.

Важна информация

Датирано от 1973 г. до 1994 г.

Местоположение Европа (+ Съединени щати и Канада)

Кауза Укрепване на сигурността, зачитането на правата на човека и търговията

Хронология

3 юли 1973 г. Откриване на КССЕ в Хелзинки

1 август 1975 г. Подписване на Заключителния акт от Хелзинки

Срещата за правата на човека през юни 1985 г. се проваля

Септември 1986 г. Приемане на мерки за изграждане на доверие и сигурност (CSBMs)

Януари 1989 г. Приемане на Декларация за правата на човека

19 ноември 1990 г. Подписване на Договора за ДОВСЕ

21 ноември 1990 г. Подписване на Парижката харта за нова Европа

5 декември 1994 г. СССЕ взема решение за трансформирането си в ОССЕ

Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа (КССЕ) беше многостранен форум за диалог и преговори между Източния и Западния блок по време на Студената война, между 1973 и 1994 г.

 

 

Участващите държави са „Големите две“, Съветският съюз и Съединените щати, както и Канада и всички европейски държави с изключение на Албания и Андора. Първите преговори на конференцията започват на 3 юли 1973 г. и завършват с подписването на Заключителния акт от Хелзинки на 1 август 1975 г. Този документ съдържа съвместни ангажименти по три теми: сигурност в Европа, права на човека и развитие на сътрудничеството между държавите. Списък от десет принципа, регулиращи поведението на държавите една спрямо друга и спрямо своите поданици, обобщава амбициите на КССЕ.

 

СССЕ не спира със Заключителния акт от Хелзинки от 1975 г. То продължава до 1990 г. с поредица от срещи и конференции за изпълнение на ангажиментите на участващите държави и за преглед на тяхното прилагане. След това, с края на Студената война, Парижката среща на върха през ноември 1990 г. постави КССЕ на нов път: чрез „Парижката харта за нова Европа“ КССЕ се включи в управлението на историческата промяна, протичаща в Европа, и започна да изгражда постоянни институции. В края на този процес на институционализация, СССЕ стана Организация за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) с решение, взето на срещата на върха в Будапеща в края на 1994 г.

 

Най-осезаемите постижения на СССЕ са свързани с въпросите на сигурността чрез признаването на статуквото в Европа, произтичащо от Втората световна война, Споразуменията за мерки за доверие и сигурност (CSBMs) и Договора за конвенционалните въоръжени сили в Европа (FCE). Но основното му историческо значение се отнася до правата на човека, чийто акцент, многократно повтарян, се използва от дисидентските движения на Изток, което в крайна сметка ще доведе до падането на комунистическите режими.

 

 

Обобщение

1 Контекст на пристигането на СССЕ

1.1 Първите подходи (преди 1969 г.)

1.2 Споразумение Изток-Запад за Ограничените сили за външна политика в Европа (ОВСЕ) и конвенционалното разоръжаване

1.3 Паралелна хронология на СССЕ и разведряването на напрежението между Изтока и Запада

2 Трите теми на СССЕ

2.1 Първа кошница: „Въпроси, свързани със сигурността в Европа“

2.2 Втора кошница: „Сътрудничество в областта на икономиката, науката и технологиите и околната среда“

2.3 Трета кошница: „Сътрудничество в хуманитарни и други области“

3 СССЕ от Хелзинки (1973-1975)

3.1 Процедури на конференцията

3.2 Заключителният акт от Хелзинки

3.3 Декларация за десетте принципа, уреждащи взаимните отношения на участващите държави

4 апартамента на КССЕ (1975-1994)

4.1 Последващи срещи на КССЕ

4.2 Специализирани срещи по „кошница“

4.3 Срещи на върха на СССЕ

5 Значение и ограничения на СССЕ

6 държави-членки на СССЕ

7 коментара:

8 източника

8.1 Препратки

8.2 Библиография

9 допълнения

9.1 Свързани статии

9.2 Външни връзки

Контекстът на пристигането на СССЕ

 

Първите подходи (преди 1969 г.)

Свикването на конференция за сигурност в Европа е идея, която е била промотирана от съветската дипломация още през 50-те години на миналия век и е била систематично отхвърляна от Запада, който я е възприел като маневра за разбиване на Атлантическия алианс и неутрализиране на Германия, оставяйки след себе си „беззащитна Западна Европа“.

 

Така през 1954 г. западните съюзници отхвърлят предложението на Москва за сключване на пакт за колективна сигурност в Европа и за свикване на конференция на европейските държави за тази цел. През февруари 1958 г. планът „Рапацки“ на полското правителство за създаване на безядрена зона в Централна Европа също е отхвърлен.

 

Съветите отново подеха идеята през 60-те години на миналия век. На среща в Карлови Вари на 26 април 1967 г. представители на Комунистическите и Работническите партии на Европа одобряват предложението на Варшавския договор за едновременно разпускане на двата военни съюза, като искат всички държави да споделят следвоенното

 

признават статуквото и призовават за установяване на система за колективна сигурност, основана на принципите на мирното съвместно съществуване между държави с различни социални системи.

 

Това ново предложение отново е отхвърлено, но членовете на НАТО считат за необходимо да се проведе задълбочен анализ на политическата и стратегическата ситуация в Европа. През декември 1967 г. министрите от Северноатлантическия съвет одобриха доклада „Армел“ за бъдещите задачи на Атлантическия алианс. Докладът насърчава съюзниците да подобрят отношенията си със Съветския съюз и страните от Източна Европа и ги призовава да използват Алианса в интерес на разведряването на напрежението.

 

Заключителното комюнике от министерската сесия на Северноатлантическия съвет на 24–25 юни 1968 г., известно като „Сигналът от Рейкявик“, потвърждава намерението на съюзниците да продължат да действат в дух на разведряване и отпускане на напрежението. и другите страни от Източна Европа да участват в процеса, водещ до балансирано и взаимно съкращаване на въоръжените сили.

 

Споразумение Изток-Запад за ОВСЕ и конвенционално разоръжаване

Дипломатическият процес, който най-накрая ще върне СССЕ в правилната посока, започва през март 1969 г. с послание, изпратено от държавите-членки на Варшавския договор до всички европейски страни, в което се изразява „желанието на техните народи да живеят в мир и разбирателство с другите европейски народи“ и се предлага провеждането на паневропейска конференция като първа стъпка към укрепване на европейската сигурност.

 

През декември 1969 г. западните държави, срещайки се в Северноатлантическия съвет, реагираха положително, но без да се ангажират, на това предложение. Те „вярват, че [някои] конкретни въпроси за сигурността и сътрудничеството в Европа [...] биха могли да доведат до дискусии или преговори със Съветския съюз и другите страни от Източна Европа“. . Западняците подчиняват провеждането на подобна конференция на започването на преговори за „взаимно и балансирано“ съкращаване на конвенционалните сили в Европа (ВБСВ), на положителния резултат от текущите преговори между ФРГ и ГДР за Берлин и по-общо за отношенията им, както и на споразумение на Четворката за Берлин, в съответствие с Потсдамските принципи.

 

 

По-нататъшна стъпка към споразумение е направена през май 1971 г. от Брежнев, който предлага започване на преговори за MBFR в периметър, много близък до това, което западните сили са имали предвид, а именно както национални, така и чуждестранни войски, разположени в Централна Европа, и по този начин отговаря положително на едно от поставените условия. Четиристранното споразумение за Берлин е подписано на 3 септември 1971 г. През декември ФРГ и ГДР подписват няколко транзитни споразумения, които представляват практическите условия за прилагането на това четиристранно споразумение. По този начин едно от най-важните условия, поставени от Запада за запазване на СССЕ, беше отменено.

 

През октомври 1971 г., по време на посещението на Брежнев в Париж, във френско-съветската декларация се отбелязва „със задоволство, след подписването през 1970 г. на договорите между СССР и ФРГ, и Полша и ФРГ, нови признаци, показващи развитие към разведряване“ и че „резултатите, които могат да се очакват от усилията, предприети за общо нормализиране на отношенията между ФРГ и ГДР, приемането, в резултат на това, на тези две държави в ООН, ще открие нови перспективи за укрепване на сигурността, развитие на обмена и разширяване на сътрудничеството между всички държави в Европа“, също така „г-н Помпиду и г-н Брежнев потвърдиха значението, което отдават на срещата на СССЕ“.

 

Московският договор и Варшавският договор са ратифицирани на 17 май 1972 г. Преговорите по договора относно отношенията между ФРГ и ГДР са възобновени на 15 юни 1972 г. с цел постигане на бързо приключване. Преговарящите постигнаха споразумение на 8 ноември 1972 г. Официалното подписване на този договор, известен като Основния договор, се състоя на 21 декември 1972 г.

 

Първата среща на върха между Брежнев и Никсън в Москва, от 22 до 30 май 1972 г., илюстрира облекчаването на отношенията между двамата велики държави. Договорите „Солт I“ и „Противоракулна отбрана“ бяха подписани по време на престоя на Никсън в Съветския съюз. В комюникето, издадено в края на срещата на върха, се посочва, че „Съединените щати и СССР се съгласяват, че многостранните консултации за КССЕ могат да започнат след официалното подписване на Четиристранното споразумение за Берлин, финализирано от преговарящите“. 3 септември

 

1971 г.

 

На 31 май 1972 г. западните страни, събрани в Северноатлантическия съвет, заявяват, „че в светлината на тези благоприятни развития, министрите се съгласяват да участват в многостранни дискусии относно подготовката на КССЕ“, в очакване на подписването на договора. Фундаментално, последното условие за СССЕ.

 

Подготвителните консултации за СССЕ започнаха в Хелзинки на 22 ноември 1972 г. и приключиха на 8 юни 1973 г. „Окончателните препоръки от консултациите в Хелзинки“, приети по време на дипломатическите преговори във финландската столица до 8 юни 1973 г., определят процедурните правила на СССЕ.

 

Паралелна хронология на СССЕ и разведряването на напрежението между Изтока и Запада

Разведряването между Изтока и Запада е изградено между 1969 и 1975 г. около няколко паралелни измерения. Между Съединените щати и СССР това се отразява във възобновяването на диалога, символизиран от четири срещи на върха, първоначално споразумение за ограничаване на стратегическите ядрени оръжия (SALT I) и започване на преговори за конвенционалните въоръжени сили в Европа (MBFR). Посещението на Никсън в комунистически Китай драматично илюстрира възобновяването на отношенията, които са преустановени от 1949 г. Парижките споразумения бележат края на американското участие във Виетнам. В Европа, „Остполитик“ под ръководството на Вили Бранд нормализира отношенията на ФРГ със СССР, ГДР и Полша.

 

Хронология на разведряването в Европа и СССЕ (1969-1975)

 

 

Трите теми на СССЕ

От септември 1973 г. до юли 1975 г. работата на КССЕ се осъществява от три комитета, всеки от които се занимава с основна тема, често наричана по-нататък „кошница“. Тази тематична структура на работата се запазва и за последващите срещи и конференции, проведени от 1987 г. до началото на 90-те години на миналия век.

 

Първа кошница: „Въпроси относно сигурността в Европа“

Тази първа кошница разглежда въпросите с най-висок приоритет за страните от Източния блок, като например неприкосновеността на границите, ненамесата във вътрешните работи или дори териториалната цялост на държавите и суверенното равенство.

 

Тя включва три подтеми: „десетокласиците“ от принципи, уреждащи отношенията между участващите държави, мирното уреждане на спорове и мерките за доверие и сигурност (MSBMs).

 

Принципите в Декалога не се ограничават само до въпросите на сигурността: седмият принцип за правата на човека и основните свободи попада много повече в третата кошница.

 

Що се отнася до мирното уреждане на спорове, амбицията е евентуално да се установи дипломатическа рамка за справяне с двустранни или многостранни разногласия между европейските държави.

 

Мерките за сигурност и сигурност (CDBM) включват разнообразни мерки за военна прозрачност, целящи намаляване на риска от избухване на конфликти в резултат на погрешно тълкуване на ракетни изпитания, маневри или инциденти. Страните от Варшавския договор първоначално не са склонни да се заемат с този въпрос, опасявайки се, че това е заден път за институционализиране на шпионажа на военната им дейност, докато територията на Съединените щати и Канада, извън Европа, остава извън континенталния им обхват. Въпреки тези резерви, на КССЕ в Хелзинки беше постигнато споразумение за първоначална серия от мерки за изграждане на доверие, които бяха обобщени в „Документ за мерките за изграждане на доверие и някои аспекти на сигурността и разоръжаването“, съдържащ се в Заключителния акт от Хелзинки. Това е единствената област, в която заключенията на СССЕ от 1975 г. надхвърлят списък с принципи и намерения. CSBMs бяха обогатявани няколко пъти през 80-те и 90-те години на миналия век с последващи конференции.

 

 

Втора кошница: „Сътрудничество в областта на икономиката, науката и технологиите и околната среда“

Идентифицирането на конкретни области на сътрудничество се сблъсква със силни структурни различия между икономическите и социалните модели на капиталистическия и комунистическия свят. Следователно, Заключителният акт от Хелзинки по същество предлага дълъг списък от предложения за насърчаване на контактите, обмена на информация или хармонизирането на стандартите. От друга страна, това не представлява зародиш на истинско търговско споразумение, област, в която двустранността остава правило.

 

Трета кошница: „Сътрудничество в хуманитарни и други области“

Тази трета кошница отговаря главно на желанието на западняците да се заемат с въпроса за правата на човека, което противоречи на практиката на комунистическите режими. За западноевропейците този въпрос е задължителният еквивалент на отстъпките, направени на Изтока в контекста на първата кошница за сигурност.

 

На практика, най-силното потвърждение на ангажимента на всички държави да зачитат правата на човека и основните свободи

 

намира се в Декалога. От друга страна, заглавието на третата кошница е много неясно, а съдържанието е фокусирано върху конкретни мерки, например за постигане на по-свободни контакти между хората, събиране на семействата, подобряване на условията за туризъм. За преговарящите целта не е да се спъват в принципни въпроси, а да се набележат конкретни действия, насочени към постепенно подобряване на ситуацията от междудържавна гледна точка чрез разрешаване на най-драматичните ситуации в хуманитарен дух. Правата на отделните лица по отношение на собствената им държава не са пряко разгледани на КССЕ в Хелзинки.

 

Но на последващата конференция в Мадрид е постигнат забележителен напредък.

 

КССЕ в Хелзинки (1973–1975)

 

Напредък на конференцията

Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа, която беше открита в Хелзинки на 3 юли 1973 г. и продължи в Женева от 18 септември 1973 г. до 21 юли 1975 г., беше закрита в Хелзинки на 1 август 1975 г. на среща на върха на държавните и правителствените ръководители на 35-те участващи държави.

 

Заключителен акт Хелзинки Хелзинки

Документ от около шестдесет страници, Заключителният акт от Хелзинки приема разделението на работата на комитети и подкомитети. Това е основно списък с принципи и намерения и съдържа само няколко конкретни мерки. Участващите държави декларират решимостта си да вземат предвид и да прилагат разпоредбите на Заключителния акт на Конференцията в периода след Конференцията. Заключителният акт обаче няма силата на договор, обвързващ подписалите го страни.

 

„Декалогът“ от принципи, уреждащи взаимните отношения на участващите държави, е поставен начело на документа и е най-емблематичният елемент, с който често се обобщава работата на СССЕ.

 

Заключителният акт е посветен главно на трите основни теми, които ще бъдат разгледани на конференцията, както и на сигурността и сътрудничеството в Средиземноморието:

 

Въпроси, свързани със сигурността в Европа: окончателният документ включва „Декларация за принципите, уреждащи взаимните отношения между участващите държави“ и „Документ за мерките за изграждане на доверие и някои аспекти на сигурността и разоръжаването“;

Сътрудничество в областта на икономиката, науката и технологиите и околната среда: приетият текст съдържа поредица от мерки, засягащи развитието на търговията, индустриалното сътрудничество и проекти от общ интерес, регламенти в областта на търговията и индустриалното сътрудничество, науката и технологиите, околната среда и сътрудничеството в областта на транспорта, туризма, икономическите и социалните аспекти на работниците мигранти и обучението на управленски кадри;

Сътрудничество в хуманитарни и други области: окончателният документ представя редица области за напредък по отношение на контактите между хората, информацията (разпространение на информация, достъп до информация, обмен на информация и подобряване на условията на журналистите), сътрудничеството и обмена в областта на културата, както и сътрудничеството и обмена в областта на образованието.

В него се разглеждат и въпроси, свързани със сигурността и сътрудничеството в Средиземноморието: в Заключителния акт участниците декларират намерението си „да продължат да подобряват отношенията си с неучастващите средиземноморски държави, да засилват взаимното доверие, за да насърчат сигурността и стабилността в целия средиземноморски регион“.

 

 

Накрая, тя съдържа глава, посветена на последващите действия след Хелзинкската конференция по сигурност и сътрудничество в Европа (CSCE).

 

Декларация за десетте принципа, уреждащи взаимните отношения на участващите държави

Декларацията за принципите, уреждащи отношенията между участващите държави (известна още като „Декалог“) определя следните десет точки:

 

Суверенно равенство, зачитане на правата, присъщи на суверенитета

Без използване на заплахи или насилие

Неприкосновеност на границите

Териториална цялост на държавите

Мирно уреждане на спорове

Ненамеса във вътрешните работи

Зачитане на правата на човека и основните свободи, включително свободата на мисълта, съвестта, религията или убежденията

Равни права на народите и правото на народите на самоопределение

Сътрудничество между държавите

Да изпълнява добросъвестно задълженията си, поети съгласно международното право

Декларацията определя и ангажименти за прилагане на практика на някои от тези принципи.

 

 

Последващи действия по СССЕ (1975-1994 г.)

До края на Студената война СССЕ оставаше основната рамка за многостранния диалог между Изтока и Запада в Европа. Последващите действия след Хелзинкската конференция на КССЕ (1973-1975 г.) се проведоха в няколко форми: последващи пленарни заседания по

 

тримесечията, срещи или специализирани конференции по конкретна тема и срещи на върха с държавни и правителствени глави.

 

Последващите срещи на КССЕ

Проведени са четири последователни конференции на СССЕ: в Белград (1977-1978), Мадрид (1980-1983), Виена (1986-1989) и Хелзинки (1992).

 

Първата последваща среща в Белград (1977–1978) се проведе в неблагоприятен контекст: разведряването избледнява, кризата с Евроракетите е започнала, преговорите по SALT II се влошават, Западът и Изтокът се сблъскват чрез посредници във войната в Огаден и в Анголската гражданска война. война. В окончателния документ само се отбелязва, че „не е постигнат консенсус по различните представени предложения“.

 

Втората последваща среща се проведе по план в Мадрид (1980–1983 г.), въпреки продължаващото влошаване на климата в отношенията между Изтока и Запада. Освен че потвърждава принципите, изложени в Декалога, Заключителният документ потвърждава споразумение за провеждане, от една страна, в Отава през 1985 г., на „среща на експерти от участващите държави по въпроси, свързани със зачитането в техните държави на правата на човека и основните свободи във всички техни аспекти, както е посочено в Заключителния акт“, и от друга страна, в Атина през 1984 г., на среща с „целта да се търси, въз основа на Заключителния акт, общоприемлив метод за мирно уреждане на спорове, насочен към допълване на съществуващите методи“. Най-важният резултат обаче беше решението за създаване на „Конференция за мерки за доверие и сигурност (CSBMs) и разоръжаване в Европа“ през януари 1984 г.

 

 

Третата последваща среща на СССЕ се провежда във Виена от ноември 1986 г. до януари 1989 г. 35-те участващи държави, с изключение на Румъния, подписват споразумение за правата на човека. Конференцията доведе и до решението за започване на преговори за конвенционалните сили в Европа (FCE/CFE), съгласно условията, посочени в мандата за преговори, договорен от 23-те участващи държави, включително Франция. В заключителния документ участващите държави „потвърждават отново ангажимента си към десетте принципа на Декларацията за принципите, уреждащи взаимните отношения на участващите държави, съдържащи се в Заключителния акт, и решимостта си да ги спазват и прилагат на практика“ и „потвърждават, че ще зачитат правото на всяка от тях да избира и свободно да развива своята политическа, социална, икономическа и културна система, както и да определя своите закони, разпоредби, практики и политики“.

 

Четвъртата среща за последващи действия след СССЕ се провежда в Хелзинки от март до юли 1992 г. и завършва със среща на върха на държавните и правителствените глави.

 

Специализирани срещи по „кошница“

Конференция за мерки за доверие и сигурност (CSBMs) и разоръжаване в Европа

Целта на тази конференция е „да предприеме поетапно нови действия, ефективни и конкретни, които биха могли да допринесат за изграждането на доверие и сигурност и постигането на разоръжаване, за да се приведе в действие и да се изрази задължението на държавите да се въздържат от прибягване до заплаха или употреба на сила във взаимните си отношения“.

 

 

Конференцията MDCS се проведе на няколко етапа между 1984 и 1994 г. Първият набор от конкретни мерки беше одобрен в Стокхолм през 1986 г. Конференцията беше възобновена във Виена от 1989 г. нататък и доведе до три допълващи се документа, съответно през 1990, 1992 и 1994 г. Документът, приет във Виена през 1994 г., обхваща много области: ежегоден обмен на военна информация, прозрачност относно необичайни военни дейности и опасни инциденти, предварително уведомяване за определени военни дейности, изпращане на наблюдатели и др.

 

Преговори за конвенционалните сили в Европа

Преговорите по Договора за ДОВСЕ започнаха във Виена на 6 март 1989 г., съгласно условията на мандата в заключителния документ на последващата среща във Виена.

 

Договорът за открито небе, договорен от 1990 до 1992 г., установява режим на въздушни наблюдателни полети над европейска и северноамериканска територия. Той допълва процеса на конвенционално разоръжаване, като обогатява мерките за изграждане на доверие (CSBMs), свързани с последния договор.

 

Срещи по въпроси, свързани с правата на човека и хуманитарните въпроси, включени в третата кошница

В съответствие с решението, взето на втората поредна среща в Мадрид, през май-юни 1985 г. в Отава се проведе среща на експерти в областта на правата на човека и основните свободи. Тази първа среща

 

споразумението беше провал.

 

Последващата среща във Виена (1986-1989 г.) разгледа темата и постигна споразумение.

 

Срещи на върха на СССЕ

След срещата на върха, която сложи край на СССЕ през 1975 г., втора среща на върха се проведе в Париж през ноември 1990 г., трета в Хелзинки през юли 1992 г. и четвърта в Будапеща през 1994 г. Тези три срещи на върха се провеждат в контекста на края на Студената война и изследванията за създаването на нова система за сигурност в Европа.

 

Парижката среща на върха (1990 г.)

Държавните и правителствените глави подписват два важни документа: Договора за конвенционалните въоръжени сили в Европа и Парижката харта за нова Европа. Това изисква нова ера на демокрация, мир и единство в Европа, в която СССЕ трябва да играе важна роля. За тази цел създаването на Съвет на външните министри на държавите, участващи в СССЕ, е първа, ограничена стъпка към превръщането на СССЕ в постоянна организация.

 

Среща на върха в Хелзинки (1992 г.)

Заглавието на окончателния документ, приет на 10 юли 1992 г., „Предизвикателствата на промяната“, ясно показва, че еуфорията от 1990 г. отстъпи място на контрастна ситуация, в която напредъкът на демокрацията, съвсем реален, не предотврати нито икономическите и социалните трудности, нито избухването на конфликти. въоръжени в Европа, особено в Югославия. Поради това СССЕ е призовано да засили действията си в две насоки: предотвратяване и управление на конфликти и съдействие за демократичния преход в посткомунистическите режими. Конкретните решения, взети от СССЕ, се ограничават до предприемане на по-нататъшна стъпка към институционализиране на СССЕ, определяне на процес за ранно предупреждение, предотвратяване на конфликти, управление на кризи и уреждане на спорове, както и предвиждане на възможността СССЕ да провежда мироопазващи операции (без постоянни собствени ресурси).

 

Среща на върха в Будапеща (1994 г.)

Срещата на върха в Будапеща завърши на 6 декември 1994 г. с декларацията „Към истинско партньорство в нова ера“, която утвърди трансформацията на СССЕ в ОССЕ, постоянна регионална организация, на 1 януари 1995 г.

 

 

Значение и ограничения на СССЕ

С течение на времето СССЕ се доказа като основен инструмент за междудържавен диалог между Изтока и Запада. Неговото функциониране се основава на дипломатическо сътрудничество и консенсус. Нейната работа, макар и обхващаща двадесет години, е довела само до малък брой правно обвързващи договори, главно мерки за доверие и сигурност (CSBMs) и Договора за конвенционални оръжия в Европа (CFE). Но моралната сила на ангажиментите, особено тези, свързани с правата на човека, се е доказала като по-обвързваща от много договори, издържала проверката на времето. Ангажиментите по СССЕ са се превърнали в еталон не само за държави, които не са могли открито да ги поставят под въпрос, но преди всичко за гражданското общество, отделни лица или организирани дисидентски групи, които са ги приемали и насърчавали година след година на Запад, но особено на Изток. Разпределението във времето на множеството последващи срещи и конференции в Хелзинки е позволило, според Маргарет Тачър, „да се постигне баланс между твърдостта по отношение на основните принципи и търсенето на малки конкретни стъпки“.

 

На Изток, в областта на правата на човека, споразумението се използва от противници на социалистическата система, като например групата „Харта 77“ в Чехословакия, КОР в Полша, близка до „Солидарност“, или в СССР Московската хелзинкска група. Заключителният акт от Хелзинки насърчава развитието на неправителствени организации, чиято мисия е да наблюдават прилагането на правата и принципите, съдържащи се в него. В този дух през 1978 г. е основана организацията „Хелсинки Уоч“, която дава началото на неправителствената организация „Хюман Райтс Уоч“.

 

 

Що се отнася до признаването на неприкосновеността на границите на Изток, изглежда, че анексирането на балтийските страни от СССР през 1940 г. е било изключение и никога не е било ратифицирано от западните страни.

 

Парижката харта от 1990 г. обобщава достиженията на правото на СССЕ, както следва: „Смелостта на мъжете и жените, силата на волята на народите и мощта на идеите на Заключителния акт от Хелзинки откриха нова ера на демокрация, мир и единство в Европа“.

 

 

Conferentie over veiligheid en samenwerking in Europa