DW проверка на фактите: как Русия се опитва да повлияе на изборите в Германия
Русия се опитва да се намеси в германските избори с кампании за дезинформация. Как са организирани, кои партии подкрепя Русия и как се защитава Германия? Проверка на факти DW.
Това не е първият път, когато Русия се опитва да манипулира избори в западните страни с дезинформация. Тя направи това през 2024 г. по време на президентските избори в САЩ и изборите за Европейски парламент. Още през 2021 г., по време на предишните избори за Бундестаг, според германския парламент Москва се е опитала да повлияе на публично на мнението на избирателите.
И след 4 години ситуацията е подобна. В навечерието на предстоящите предсрочни избори за Бундестаг на 23 февруари експертите наблюдават мащабни руски дезинформационни кампании, насочени към дискредитиране на партиите от политическия център. Повечето от фалшификатите "са насочени към партиите Алианс 90/Зелените, Християндемократическия съюз (CDU), Социалдемократическата партия на Германия (SPD) и техните лидери. Алтернативата за Германия (AfD) се споменава рядко, но предимно в положителна светлина", обяснява за DW Леа Фрувирт от Центъра за мониторинг, анализ и стратегия (CeMAS). Организацията с нестопанска цел се фокусира върху онлайн дезинформация, теории на конспирацията, антисемитизъм и десен екстремизъм.
Дискредитирането на кандидатите за канцлер е целта на фалшификатите
Ето два актуални примера: От началото на февруари няколко потребители на мрежата X (бивш Twitter) разпространяват видеозапис за предполагаемия нервен срив на кандидата на ХДС/ХСС за канцлер Фридрих Мерц. Според видеото се твърди, че политикът е направил опит за самоубийство през 2017 г. Една от публикациите, съдържащи този фалшификат, беше прегледана повече от 5,4 милиона пъти само за десет дни.
Фалшива новина за психическото състояние на Фридрих МерцФалшива за психическото състояние на Фридрих Мерц
Фалшификатите на кампанията за дезинформация Storm 1516, като тази за кандидата за канцлер на CDU/CSU Фридрих Мерц, са създадени по същия модел: невярна информация, фалшифицирани документи, публикации в предполагаеми новинарски портали Снимка: w-a-munchen
Цитираните доказателства са думите на предполагаемия психиатър Алберт Мертенс и определен медицински формуляр. Печатът на бланката идентифицира Мертенс като „психологичен психотерапевт“. В Германия психолог, психотерапевт и психиатър са различни професии. Федералната камара на психотерапевтите каза на DW, че в нейния регистър в провинция Северен Рейн-Вестфалия няма регистриран член под името „Алберт Мертенс“. Освен това на посочения адрес няма лекар, който да има правомощия да издава показаните във видеото бланки.
Първоначално фалшивата новина е публикувана на уебсайта Wochenüberblick aus München. Важна подробност: при разпространението на видеото непрекъснато се подчертава, че Мерц настоява ракетите с голям обсег на действие TAURUS да бъдат прехвърлени в Украйна.
Кандидатът за канцлер на Зелените Робърт Хабек и неговата съпартийка Клаудия Рот също са станали жертва на дезинформация: според статия и видео на уебсайта "Наратив", те се предполага, че са замесени в корупционен скандал, включващ 100 милиона евро. Говори се за няколко картини от фондацията за пруско културно наследство, които уж са се озовали в Украйна и след това са били продадени на частни колекционери. Всички твърдения в тази публикация са неверни или напълно измислени, както беше потвърдено от Пруската фондация за културно наследство в отговор на запитване от DW.
Какво е общото между тези мними разкрития: всички те са създадени по една и съща схема – с фалшиви показания и фалшиви документи. И първо се публикуват в сайтове, които приличат на новинарски платформи, но всъщност разпространяват дезинформация. Тези характеристики са типични за руската дезинформационна кампания с кодово име Storm-1516, обясни пред DW член на екипа на онлайн изследователския проект Gnida.
"Двойници", "Матрьошка" и Буря-1516
В сътрудничество с платформите Correctiv и NewsGuard, проектът откри повече от сто немскоезични уебсайта, които първоначално бяха пълни с генерирано от AI проруско съдържание. По-късно те бяха използвани за публикуване на фалшификати, които след това бяха разпространени в платформи като X или Telegram от „приятелски“ или платени инфлуенсъри.
Така наречените „двойници“ работят по подобен начин. От началото на руската агресия срещу Украйна през февруари 2022 г. те разпространяват „проруски наративи и дезинформация, които по-специално са насочени към дискредитиране на западната външна политика като цяло и особено подкрепата за Украйна“, съобщава германското външно министерство. След намесата в президентските избори в САЩ правителството на САЩ наложи санкции на отговорните руснаци.
„Двойниците“ получиха името си, защото първоначално имитираха уебсайтове и видеоклипове от известни медии като DW или BBC. Екипът на DW за проверка на фактите вече е публикувал няколко материала по този въпрос.
Въпреки че някои от фалшификатите се идентифицират бързо, „не е въпрос на качество, а на количество“, каза Леа Фрувирт от CeMAS на екипа за проверка на фактите в медийната компания Bayrischer Rundfunk (BR).
Фалшиви новини за Робърт Хабек
Робърт Хабек, кандидатът за канцлер на Зелените, също стана жертва на фалшиви разписки за банков превод и показания на предполагаем свидетел.
Роля в дезинформацията играе и така наречената кампания „Матрьошка“. Армия от ботове извършва „диверсионна маневра“: журналистите са бомбардирани с предполагаемо достоверна информация за фалшификати с молба да ги проверят. Така дезинформацията продължава да се разпространява, а работата на проверяващите факти е "блокирана", твърди френската информационна агенция AFP.
Ботовете "Матрьошка" разпространиха най-малко 15 фалшиви видеоклипа за няколко дни в края на януари, пише агенцията за независим руски медиен проект. Тези видеоклипове например бяха подобни на материали от DW и немското издание Bild. На английски, френски и испански език докладът твърди, че Германия е изправена пред заплаха от тероризъм, нарастваща престъпност и страхове на гласоподавателите относно изборите.
Русия подкрепя особено две партии
Целите на Русия са „преди всичко да посее несигурност и да поляризира избирателите“, обяснява пред BR Леони Пфалер от NewsGuard, разработчик на инструменти за борба с дезинформацията. Трябва да се отбележи, че често има положително отразяване на партията AfD, която отчасти е призната за дясноекстремистка, и нейния лидер Алис Вайдел. Още през 2024 г. разследванията разкриха, че „двойната“ кампания има за цел да увеличи дела на гласовете на AfD до поне 20 процента. Според последните проучвания преди изборите за Бундестаг AfD е около 20 процента, но връзката между тези факти не може да бъде доказана.
Пфалер предполага, че AfD се подкрепя от Русия, защото партията говори по-благосклонно за Москва от другите. В предизборната си програма AfD настоява за премахване на икономическите санкции срещу Русия. Освен това AfD не осъжда агресивната война на Русия срещу Украйна.
Фалшиви за страховете в Германия на фона на изборите за БундестагФалшиви за страховете в Германия на фона на изборите за Бундестаг
Няколко фалшиви видеоклипа, представящи се за добре известни медии като Le Point, DW, Bild и France24, съобщават за страховете, които се предполага, че царят в Германия преди изборите за Бундестаг
Леа Фрувирт от CeMAS споменава и друга партия, подкрепяна от руската пропаганда: Съюзът на Сахра Вагенкнехт (SWU). В предизборната си програма партията нарича войната на Русия срещу Украйна „прокси война между Русия и САЩ“, която е можело да бъде предотвратена. SWU също иска Германия отново да купува газ от Русия.
Феликс Карте от Фондация Меркатор вижда по-малко опасност в дезинформацията около изборите за Бундестаг, а по-скоро в дългосрочната стратегия на Русия. „Темите и наративите, които Кремъл се опитва да популяризира от много години, също станаха твърде доминиращи в германския обществен дебат“, каза той за DW. Например, твърденията, че всички правителства в Европа са корумпирани и потискат свободата на словото, са разкази, които се разпространяват и от крайнодесни партии в Европа.
Как Германия се защитава от руската дезинформация?
Разпространението на дезинформация "от чуждестранни държавни структури в Германия по принцип не е криминално престъпление", заяви Федералното министерство на вътрешните работи в отговор на запитване от изследователския център Correctiv. Междуведомствената работна група обаче се занимава със заплахи като дезинформация, уточниха от германското вътрешно министерство.
Фокусът е върху повишаването на обществената осведоменост относно дезинформацията и развитието на медийната грамотност сред всички възрастови групи, пише министерството в отговор на искане на БР. Правителството също така поддържа контакти с други държави и социални мрежи за съвместна борба с руската дезинформация.
Според анализатора Феликс Карте не е достатъчно просто да се противодейства на дезинформацията с факти. Политиката трябва да вземе предвид и основните емоционални нужди на обществото. „Необходимо е да се правят по-добри политики“, заключи експертът.
Фактчекинг DW: как Россия пытается повлиять на выборы в ФРГ
Россия пытается вмешаться в выборы в Германии с помощью кампаний дезинформации. Как они организованы, какие партии поддерживает Россия и как защищается Германия? Фактчекинг DW.
https://p.dw.com/p/4qiiE
Матрешка на фоне российского флага
Используя дезинформационные кампании "Двойники", "Матрешка" и Storm-1516, Россия пытается влиять на избирателей в ГерманииФото: Christian Ohde/picture alliance
Это не первый случай, когда Россия пытается управлять выборами в западных странах с помощью дезинформации.Так было в 2024 году во время президентских выборов в США и выборов в Европарламент. Еще в 2021 году на предыдущих выборах в бундестаг, по данным немецкого парламента, Москва пыталась публично влиять на мнение избирателей.
И спустя 4 года ситуация аналогичная. В преддверии предстоящих досрочных выборов в бундестаг, 23 февраля, эксперты наблюдают масштабные российские кампании дезинформации, которые нацелены на дискредитацию партий политического центра. Большинство фейков "направлены против партий "Союз-90"/"зеленые", Христианско-демократического союза (ХДС), Социал-демократической партии Германии (СДПГ), а также их лидеров. "Альтернатива для Германии" (АдГ) упоминается редко, но в основном в положительном ключе", - объясняет DW Леа Фрювирт (Lea Frühwirth) из Центра мониторинга, анализа и стратегии (CeMAS). Эта некоммерческая организация занимается вопросами дезинформации в сети, теорий заговора, антисемитизма и правого экстремизма.
Дискредитация кандидатов в канцлеры - цель фейков
Вот два актуальных примера: с начала февраля несколько пользователей сети X (бывший Twitter) распространяют видео о якобы нервном срыве кандидата в канцлеры от блока ХДС/ХСС Фридриха Мерца (Friedrich Merz). Согласно этому видео, политик якобы пытался покончить с собой в 2017 году. Один из постов, содержащих этот фейк, был просмотрен более 5,4 млн. раз всего за десять дней.
Фейк о психическом состоянии Фридриха МерцаФейк о психическом состоянии Фридриха Мерца
Фейки дезинформационной кампании Storm-1516, такие как эта, посвященная кандидату в канцлеры от ХДС/ХСС Фридриху Мерцу, создаются по одной схеме: ложные сведения, поддельные документы, публикация на якобы новостных порталахФото: w-a-munchen
В качестве доказательства приводятся слова якобы психиатра Альберта Мертенса (Albert Mertens) и некий медицинский формуляр. На печати на бланке Мертенс обозначен как "психологический психотерапевт". В ФРГ психолог, психотерапевт и психиатр - это разные профессии. Федеральная палата психотерапевтов сообщила DW, что в ее реестре в федеральной земле Северный Рейн - Вестфалия нет зарегистрированных членов под именем "Альберт Мертенс". Кроме того, по указанному адресу нет врача, имеющего право выдавать формуляры, фигурирующие на видео.
Изначально оно было опубликовано на сайте Wochenüberblick aus München. Важная деталь: при распространении видео постоянно подчеркивается, что Мерц требует передать Украине дальнобойные ракеты TAURUS.
Также кандидат в канцлеры от "зеленых" Роберт Хабек (Robert Habeck) и его коллега по партии Клаудиа Рот (Claudia Roth) стали жертвами дезинформации: согласно статье и видео на сайте Narrativ, они якобы замешаны в коррупционном скандале, где речь идет о сумме 100 млн евро. Говорится о нескольких картинах Фонда прусского культурного наследия, которые якобы оказались в Украине и затем были проданы частным коллекционерам. Все утверждения в данной публикации либо ложные, либо полностью вымышленные, что подтверждает Фонд прусского культурного наследия в ответ на запрос DW.
Что же общего у этих якобы разоблачений: они созданы по одной и той же схеме - с ложными свидетельскими показаниями и поддельными документами. И они сначала публикуются на сайтах, которые выглядят как новостные платформы, но на самом деле распространяют дезинформацию. Эти характеристики типичны для российской кампании дезинформации с кодовым названием Storm-1516, объяснил DW член команды исследовательского онлайн-проекта Gnida.
"Двойники", "Матрешка" и Storm-1516
В сотрудничестве с платформами Correctiv и NewsGuard проект обнаружил более ста немецкоязычных веб-сайтов, которые изначально заполнялись сгенерированным ИИ пророссийским контентом. Позже они использовались для публикации фейков, которые затем распространяются на платформах, таких как X или Telegram, "дружественными" или оплачиваемыми инфлюенсерами.
Схожим образом работают так называемые "двойники". С начала российской агрессии против Украины в феврале 2022 года они распространяют "пророссийские нарративы и дезинформацию, которые, в частности, направлены на дискредитацию западной внешней политики в целом и особенно поддержки Украины", сообщает МИД ФРГ. После вмешательства в президентские выборы в США, американское правительство наложило санкции на ответственных за это россиян.
"Двойники" получили свое название, потому что изначально имитировали сайты и видео известных медиа, таких как DW или Би-би-си. Команда фактчекинга DW ранее опубликовала несколько материалов по этому поводу.
Хотя некоторые из фейков быстро распознают, "дело не в качестве, а в количестве", рассказала Леа Фрювирт из CeMAS команде фактчекинга медиакомпании Bayrischer Rundfunk (BR).
Фейк о Роберте ХабекеФейк о Роберте Хабеке
Роберт Хабек, кандидат в канцлеры от "зеленых", также стал жертвой фейка: с поддельными квитанциями о банковских переводах, а также показаниями предполагаемого свидетеляФото: nrtv.online
Cвою роль в дезинформации также играет так называемая кампания "Матрешка". Армия ботов проводит "отвлекающий маневр": журналистов заваливают якобы достоверными сведениями о фейках с просьбой их проверить. Таким образом, дезинформация продолжает распространяться, а работа фактчекеров "блокируется", утверждает французское информационное агентство AFP.
Боты "Матрешки" распространили в конце января за несколько дней, как минимум, 15 фейковых видео, пишет независимый российский медиапроект "Агентство". Эти видео, например, были похожи на материалы DW и немецкого издания Bild. На английском, французском и испанском языках сообщается, что Германия якобы сталкивается с угрозой терроризма, ростом преступности и страхом избирателей перед участием в выборах.
Россия особенно поддерживает две партии
Цели России "прежде всего, сеять неуверенность и поляризовать избирателей", объясняет Леони Пфаллер (Leonie Pfaller) из NewsGuard, разработчика инструментов для борьбы с дезинформацией, в интервью BR. Примечательно, что очень часто наблюдается положительное освещение в отношении партии АдГ, которая частично признана правоэкстремистской, и ее лидера Алис Вайдель (Alice Weidel). Уже в 2024 году в результате расследований стало известно, что с помощью кампании "двойников" планировалось увеличить долю голосов за АдГ до, как минимум, 20 процентов. По последним опросам перед выборами в бундестаг, АдГ находится как раз на уровне около 20 процентов, но связь между этими фактами доказать нельзя.
Пфаллер предполагает, что АдГ поддерживается со стороны России, так как эта партия высказывается о Москве более дружелюбно, чем другие. В своей предвыборной программе АдГ требует отмены экономических санкций против России. Кроме того, АдГ не осуждает агрессивную войну РФ против Украины.
Фейк о страхах в Германии на фоне выборов в бундестагФейк о страхах в Германии на фоне выборов в бундестаг
Несколько фальшивых видеороликов, оформленных под известные СМИ, такие как Le Point, DW, Bild и France24, сообщают о страхах, якобы царящих в Германии в преддверии выборов в бундестагФото: x.com
Леа Фрювирт из CeMAS также упоминает другую партию, которую поддерживает российская пропаганда: "Союз Сары Вагенкнехт" (ССВ). В своей предвыборной программе партия называет войну РФ против Украины "прокси-войной между Россией и США", которая могла быть предотвращена. Также ССВ хочет, чтобы Германия снова закупала газ у России.
Феликс Картте (Felix Kartte) из Фонда Меркатор видит меньшую опасность в дезинформации, связанной с выборами в бундестаг, а скорее в долгосрочной стратегии России. "Темы и нарративы, которые Кремль пытается продвигать на протяжении многих лет, также стали очень доминирующими в немецкой общественной дискуссии", - сказал он в интервью DW. Например, утверждения о том, что якобы все правительства в Европе коррумпированные и подавляют свободу слова - нарративы, которые также распространяют праворадикальные партии в Европе.
Как Германия защищается от российской дезинформации?
Распространение дезинформации "со стороны иностранных государственных структур в Германии в принципе не является уголовно наказуемым", сообщило Федеральное министерство внутренних дел в ответ на запрос исследовательского центра Correctiv. Тем не менее межведомственная рабочая группа занимается угрозами, такими как дезинформация, уточнили в МВД ФРГ.
В центре внимания стоит повышение осведомленности общества о дезинформации и развитие медиаграмотности среди всех возрастных групп, пишет министерство в ответ на запрос BR. Правительство также поддерживает контакты с другими государствами и социальными сетями для совместной борьбы с российской дезинформацией.
По мнению аналитика Феликса Картте, недостаточно просто противостоять дезинформации фактами. Политика должна также учитывать основные эмоциональные потребности общества. "Необходимо делать лучшую политику", - подытожил эксперт.