Един от най-нелепите случаи, за които прочетох напоследък, беше описан в едно изследване на руския журналист Иван Толстой за Радио Свобода. Авторът описва подробно и аргументирано как руската емиграция в Англия от онова време кара Оруел сам да плати за издаването на руския превод на антиутопията на му "Животинска ферма", почти веднага след отпечатването ѝ в оригинал през август 1945г., но на всичкото отгоре в превода съзнателно са пропуснати като цензура герои и цели сцени, въплъщаващи надеждата на Оруел старата царска аристокрация да се пребори с новата комунистическа диващина в Русия и да върне стария ред. Руският превод, платен за отпечатването му от самия Оруел, бива подаряван в последствие продаван за печалба в полза на същата тази емиграция, без да бъдат плащани каквито и да било авторски права, в последствие още много пъти преиздаван и широко разпространяван в този си цензуриран вид, докато едва през 1988г. някой забелязва липсващите герои и сцени и прави нов, пълен руски превод на произведението, но без да се вдигне никакъв скандал или поне дебат за осакатената дотогава творба. Разбира се, от 1917г. до края на Студената война през 1989г. цялата аристокрация отдавна е избита и няма и бегъл помен от надежда за връщане за каквото и да е било от стария порядък, но случайно или не, точно тогава новообогатилите се комунистически велможи от току що рухналия СССР започнаха да се кичат тъкмо с атрибутите на царска Русия и да си приписват царски заслуги. Така че цензурираните дотогава сцени в руския превод от "Животинска ферма" за надеждата на руската царска аристокрация излязоха на бял свят тъкмо навреме в услуга на преобразилата се комунистическа върхушка.
След като този скандален случай излезе като анализ на рускоезичния отдел на Радио Свобода, в България не се чу и дума от подобно развитие на събитията, и дори българоезичният сегмент на редакцията на Свободна Европа подмина тези скандални разкрития на колегите им с оглушително мълчание, и се замислих колко ли още преводи на западни произведения на руски са били цензурирани, манипулирани и осакатени по този начин, колко от тях са били преведени вместо от оригинал, от руски на български. Практиката да се превеждат западни произведения от руски, а не от оригиналите, битуваше в България с оправданието, че няма достатъчно преводачи да се занимават, а и че руският език бил по-близък до българския, следователно с такава "двойна полза" с лека ръка на българската публика бяха пробутвани книги, статии, филми, научни трактати и всякакви преводи единствено предъвкани през руски.
Тази практика носи двойно зло, защото така бяха пропуснато и онова, което изобщо не трябваше да се превежда, и по този начин бяха изолирани книги и цели сегменти от историята литературата, философията, политиката и науката. И това беше тъкмо онзи сегмент, който показваше истината за Русия като хищна, слаба и за подбив. Тази част от световната история пряко засяга истината за Българското Възраждане, Освободителните борби, Царство България. А най-строго пазената от Русия тайна е неруската гледна точка за Втората световна война. Българската публика не биваше да узнае и частица от истината за колаборацията на руснаците с нацистите, а по-късно за ролята на Червената армия едва в ролята на изправилото се едно чудовище, за да изяде другото, но далеч от всякакъв здрав демократичен смисъл. Това затъмнение на историческите факти пречи на България и до днес да преработи комунистическото си мракобесно минало и да заеме своето достойно място в Европа. Пречи и да установим прилични дипломатически контакти в наши дни със съседите си. А това рефлектира обратно както върху всички нас, така и върху идните поколения. Оставяме им неизрината комунистическа тиня да вони и да трови земята ни и занапред.
Никога в България не се чу дори начало на подобен дебат, за ревизия на напакостеното от комунистите, никога не беше направен и зачатък на сравнителен анализ по въпроса, никога не беше направена и стъпка в правилната посока. Всичко трябваше да бъде пречупено през руската отровна призма, която е пълна с омраза към Запада и към всичко свято и единственото руско символ и верую е война, тероризъм и комунистическата простотия и безумие, като е заличен дори естествения човешки стремеж към красота. Цялата философия и законност, изваяна с годините и вековете от Запада, вплетена и в творбите на културата и на изкуството от всички стилове и жанрове трябваше в социалистическия изкривен мироглед да бъде подложена на унищожение и на това място да застане деструктивната терористическа идеология за победата на комунистическия интернационал.
Примерите за манипулираните преводи са много, безчет и безброй, и на тази отровена основа поникнаха също така и доморасли извратени произведения, възпитали вече нови отровени поколения.
Тази цензура и манипулации в Русия имаха за цел да заличат целия съзидателен дух на човечеството и успяха. Тяхната войнстваща идеология изби в най-грозната и кървава война след 1945г., потопявайки в кръв и небивали страдания едва започналия нов 21 век.
В началото на съзиданието на света е било словото, според първите думи от Светото евангелие от любимия Исусов ученик Йоан, и ако не пазим словото на живот, на истина и на съзидание, ще получим най-голямото зло на Земята, каквото е масовото изтребване на невинни хора, разрушението на войната, заличило цели градове в Украйна, и заплашващо вече дори цялата ни Планета Земя.
Реакция на гласа ми в пустиня не очаквам, но и мълчанието допринася единствено за началото на края.
Време е сега да скъсаме всички връзки с рухващата пред очите ни Русия, докато самата тя се прочисти от помията си, за да не ни завлече и нас в затъването си, а после да видим дали си заслужава да се занимаваме с останалото от нея.