Този фотос е от фейсбук публикация на някой си Стоян Стоянов, националист и евроскептик.
Зачеркнатото с кафяво отгоре му е дело на автора на статията.
Отворих профила на този някой си Стоян Стоянов по повод един негов коментар, в който нарича Евроатлантиците “амбреажи” Долни леви педали, демек.
Идиотщината винаги върви в пакет, но понякога разравям да видя какво точно съдържа този вонящ пакет.
И винаги има нещо още по-фрапиращо.
В случая ме изуми този цитат от Николай Хайтов.
Добре е, че този тоталитарен псевдо писател не е написал нито ред от себе си, а всичките му произведения до едно са крадени от други автори, под които той само се е подписал, но макар авторите да брутално убити от същия този, поне неговата гнила същност не се отпечата в слово за поколенията. “Моята борба” на Xитлер щеше да се види като детска играчка на изследователите, защото книга от този щеше да съдържа само призиви за покушения и палежи, каквато е черната дупка в гръдния му кош. Там душа и сърце няма.
Осведомените твърдят, че и децата му не са негови, а жените му са му хойкали и после са го използвали за пари и облаги. Слава Богу, нищо от него не е останало, но не щеш ли, все пак се е прокраднал един цитат от дълбините на черната дупка, че национализмът бил естественото му агрегатно състояние… Без съмнение цитат от КГБ, защото такъв баят селянин няма как да знае що е то агрегатно състояние.
При вида на този зловещ образ, задраскан на фейсбук публикацията от мен, се сетих за една случка с огромния мразител на Хайтов Радой Ралин, който, макар и да живееше през няколко къщи от него, като го питаха журналисти какво мисли за Хайтов, винаги отговаряше кратко: “Аз тоз автор ни гу читъ.”
Иначе са без чет и без брой случаите, в които Радой лично оказа помощ на жертвите на Хайтов, като им спаси произведенията от ограбване, на когото можа, а на Яна Язова посмъртно успя да спаси романа “Левски”, на други помогна в съдебни дела да се защитят от българската кафява чума Хайтов. Борбата на Радой срещу Хайтов продължи и когато се разцепи писателския съюз на комунистчески и антикомунистически, но Хайтов използва хаоса, за да се облагодетелства лично, като председател.
Връх на неприязънта на Радой към него намери израз, когато Радой получи един брой на вестник “Сливенско дело” с портрета на Хайтов на първа страница по повод някаква награда. Радой не беше специално абониран за комунистическия вестник “Сливенско дело”, но те му го изпращаха като на знаменит сливналия, но чак след 10.11.1989г., а не преди това, когато в техните очи беше презрян дисидент. Та, пристигна един ден поредният нов брой този вестник с лика на Хайтов, при което Радой се вбеси, взе вестника, нарисува с червен маркер голям пречупен кръст на челото на Хайтов, и върна вестника по пощата за своя сметка на посочения адрес на редакцията, с молба повече да не му изпращат “Сливенско дело”, макар и безплатно. Спряха да му го изпращат, макар провокациите към Радой да не спряха.
Скоро след това големия син на Радой Kин, качеството си на директор на Фонд “13 века България” даде огромна сума пари на синовете на Хайтов, като отказа и далеч по-малки суми на редица честни хора и бедни писатели, смачкани от комунизма, за което Радой му се разсърди и не си говореше с него цели три години. А синът му така и не разбра какво има баща му против Хайтов. Питаше това дори и на гроба на баща си, като нарече Хайтов “байрактар”, по повод същия гробен парцел, в който се намират и двата гроба на Централните софийски гробища, но който парцел бил отпуснат първоначално специално за Хайтов, та по този повод големият син на Радой намери за уместно да нарече Хайтов “байрактар”.
Не след дълго големият внук на Радой, син на същия този Kин, стана Евродепутат от най-позорната националистическа партия “Атака”, която откриваше предизборните си кампании при Путин в Кремъл. Същата тази позорна националистическа партия получи благословията на големия син на Радой да продава емблематичните Радоеви “Люти чушки” на електората си за целите на предизборната си кампания. Опитаха да изкарат и Радой националист, макар Радой в свое интервю да беше определил изрично национализма като антихуманизъм. Това личи и от цялото творчество на Радой, и от цялата му дейност, но го заклейми и като формула с една дума: антихуманизъм! По-точно няма как да бъде казано! За евреите Радой пише: “Всеки евреин е една вселена”.
Описвала съм тази случка подробно и в книгата ми “Радой”, заедно със снимка на интервюто му във вестника,
и след излизането на книгата ми партия “Атака” се спихна и изчезна от политическия пейзаж. Разобличаването на лъжите и манипулациите им имаше ефект.
Макар сега да има нови националистически партии, но те няма как да се доберат до името на Радой. С партия “Атака” провокацията беше чудовищна.
Няма как да вярвам на някого, че е демократ, ако се прихласва по Хайтов, каквито бяха съпартийците ми от ДСБ. Също и няма как да повярвам, че някой е краен отрицател на Хайтов, ако споделя възгледи, че някои групи хора е трябвало да бъдат направени на сапун и нямало достатъчно време да отидат в газовите камери всички до край. Не може така да се говори, не може!
Значи ти си Хайтовист. Да, може да си пострадал лично от Хайтов, защото националистите може да се избият едни други само, защото са от различни села, макар и съседни. Да си против Хайтов е принципна позиция, коренно противоположна на неговата, защото той е крадец на романи и физически убиец.
Защото национализмът първо засяга евреите, после други етноси, накрая засяга инвалидите и може да сполети всекиго. И не, пророчествата на баба-им-Ванга няма да ги спаси, нито ръсенето на захар, нито на сол.
Защото демокрацията е сложен и многопластов процес и само в пълната си цялост може да гарантира правата на всеки индивид.
Останалото е от лукавого.
Автор:Таня Стоянова