Германия подготвя национален план за изграждане на бункери и противовъздушни убежища
преди 18 минути
Бункер в Нюрнберг
Бункер в Нюрнберг Даниел Карман / dpa / ТАСС
Заместник-председателят на парламентарната фракция на ХДС/ХСС Андреа Линдхолц разкритикува германския вътрешен министър Нанси Фезер за намаляването на броя на бункерите и бомбоубежищата в страната, настоявайки сегашната ситуация да бъде коригирана. „Дори и да се надяваме, че никога няма да имаме нужда от убежища, трябва да сме готови да защитим населението си в извънредни ситуации“, подчерта той.
Ръководителят на Федералната служба за гражданска защита и помощ при бедствия (BBK), Ралф Тийзлер, каза, че възстановяването на системата за укритие ще отнеме поне едно поколение. Bild от своя страна успя да разбере, че вече се разработва национален план за създаване и модернизиране на защитни структури. Документът се разработва от Федералната служба за гражданска защита и помощ при бедствия съвместно с регионалните власти.
Планът включва широк набор от мерки. По-специално, властите възнамеряват да съставят регистър на всички сгради и частни къщи, които биха могли да се използват като убежища в случай на ракетни атаки (например градски администрации, метростанции и офис сгради). Ще бъдат разработени мобилни приложения за намиране на най-близките бункери, а гражданите ще бъдат насърчавани да създават временни убежища у дома, като обновяват мазета и гаражи. Освен това ще бъде създадена програма за подпомагане на обновяването на частните домове, така че да могат да се използват като убежища. Предвижда се също така да се информира населението за мерките за самозащита и да се окаже помощ при подготовка за извънредни ситуации.
От 2007 г. Германия започна постепенно да демонтира бункерите, тъй като се смяташе, че вече няма да са необходими. Днес в страната има само 579 обществени приюти, предназначени за 480 хиляди души.
След избухването на пълномащабна война в Украйна, отприщена от Владимир Путин, европейските страни значително увеличиха разходите за отбрана и защита на цивилното население от евентуална агресия. През ноември стана известно, че Испания разработва първия национален план за защита на гражданите, фокусиран върху военните рискове. Планът, част от петгодишната Национална стратегия за гражданска защита, ще осигури рамка за подготовка за евентуални конфликти.
През септември ръководителят на логистичното командване на НАТО генерал-лейтенант Александър Солфранк обяви разработването на план за мащабна евакуация на ранени от фронтовата линия в случай на война с Русия. По-късно Bloomberg, цитирайки европейски военни служители, съобщи, че страните от източния фланг на НАТО инвестират най-много в отбрана и закупуване на оръжие. Полша стана лидер, като планира да похарчи повече от 4% от БВП за отбрана през 2024 г.
През пролетта министърът на вътрешните работи на Молдова Адриан Ефрос обяви намерението на републиканските власти да възстановят колкото се може повече убежища на гражданската защита. В същото време в Латвия ръководството на страната призова гражданите да превърнат мазетата на жилищните сгради в бомбоубежища в случай на евентуална руска агресия.
Американският институт за изследване на войната (ISW) предупреждава, че руските власти започват да подготвят общественото мнение за нападение срещу балтийските държави под предлог за „защита“ на Калининградска област, руски анклав, заобиколен от страни от НАТО. Съветникът по националната сигурност на президента на Литва Кестутис Будрис по-рано говори за подобна заплаха, отбелязвайки, че вероятността от агресия ще се увеличи в случай на окончателното интегриране на Беларус в съюзната държава с Русия. Бившият началник на полския генерален щаб Раймунд Анджейчак предупреди през октомври, че в случай на руска атака срещу Балтика, Западът може да отговори с удар по Санкт Петербург.