Тук много се чудеха нидерландските ми съседи защо не искам да виждам и чувам никакви българи, живеещи и работещи наоколо.
Защото нищо няма да ме изненада.
Наскоро ми се появи сайт на родно училище в Ротердам, и в тази снимка е събрана цялата простотия.
Тя не е изключение, нито нещо необичайно,
напротив, закономерно е всичко!
Унифицираните от времето на късния социализъм селски носии, (досущ като фалшивите бурки в Иран), трябва свидетелстват за “народния дух” и в случая, за почит към будителите, които също трябва, според тях, да са произлезли из народните дълбини,
само дето преди 140 години българските народни будители изглеждат изискано и за тези земи, на 2000 километра от България,
и дори в нашия 21 век, а подправените народни носии днес и в България, и в Ротердам, изглеждат нелепо, неестествено не на място. Като някакъв кич, изобразяващ Мона Лиза на маратонки. Сякаш на всичко свято трябва да се наклепа селската идиотщина, някаква фалшива българащина, някаква безумна диващина. Даже това дете, дето трябваше да излъчва невинна ангелска доброта, и то като заразено излъчва някаква пост-социалистическа напоритост и ограниченост .
Съжалявам, но не мога на нищо от това да се зарадвам, мога само да се хвана за главата и да блокирам тази страница. Всичко “българско и родно” е превърнато в някаква вездесъща школа по зомбиране, навсякъде, без изключение.
С полепналата към това присъща философия - не е нужно много да се чете, не е нужно много да се учи,
може и така, като стадо говеда.
Точно обратното на излъчването и на висотата на будителите, увековечени на портретите.
Съжалявам, но ще съзерцавам с десетки години техните тъжни, угрижени и замислени погледи, живеещи в сърцата си с болката на целия български народ, техните високо вдигнати с достойнство чела, тяхната физическа красота и одухотвореност, същевременно няма и на метри да мина край просташката суетня на днешните сънародници . И да има някой свестен, той непременно ще е смазан от глутницата.
Злото и простащината вече си има школа, има си стил, има си традиции. Това ни остави 45 робство от Мордор. Това никога не можа да унищожи и 500 години друго владичество, но Мордор успя.
Освен физическото унищожение на много от колосите на портретите, Мордор уби и духа им. Никой друг нямаше да успее, нито и след 500 години от днес натам някой ще успее, но Мордор успя. Ще успее да смазва и занапред безценното наследство, което неизменно се поражда като песъчинката в мида, грейваща в магическия бисерен блясък. Но Мордор ще краде, ще унижава и ще унищожава всичко.
И то безвъзвратно.
Излишно е да се надяваме на чудо.