Българският разследващ журналист Христо Грозев призова Запада да изтегли репортерите си от Русия, за да предотврати арести
Разследващият журналист Христо Грозев (вляво) е на снимката с Алексей Навални през 2021 г.
Българският разследващ журналист Христо Грозев призова западните новинарски организации да оттеглят всички кореспонденти, работещи в Русия, като каза, че стойността на това да има репортери там е по-малка от риска те да бъдат конфискувани и използвани от Кремъл като активи при бъдещи размени на затворници.
„Това е период от време, когато информацията от Русия не може да бъде докладвана честно“, каза журналистът от Bellingcat пред българската обществена телевизия БНТ в интервю, публикувано на 10 август.
„Следователно добавената стойност от наличието на ваш представител там е много малка в сравнение с риска нашите [журналистически] колеги да бъдат арестувани и просто да се превърнат в актив в [затворнически] суапов фонд за бъдещето.“
Забележките идват след голяма размяна на задържани и лишени от свобода лица, проведена на 1 август между Съединените щати, Германия и други западни държави от една страна и Русия и Беларус от друга.
БНТ, Си Ен Ен и други съобщиха, че Грозев е участвал в предварителните преговори за размяната на затворници, действия, които той индиректно потвърди в поредица от интервюта.
ВИЖТЕ СЪЩО:
Курмашева, Гершкович, Уилън отново в САЩ след размяната на затворници с Русия
Русия си върна осем затворници, задържани на Запад, включително член на нейната служба за сигурност на ФСБ, осъден за убийство в Германия, а 16 души бяха освободени от руски и беларуски затвори. Сред тях бяха журналистите Евън Гершкович от The Wall Street Journal и Алсу Курмашева от RFE/RL, и двамата граждани на САЩ.
32-годишният Гершкович беше задържан в Русия през март 2023 г. по време на репортажна командировка в Екатеринбург. През юли той беше осъден на 16 години затвор по обвинения в шпионаж, които бяха отхвърлени от Съединените щати и неговия работодател от WSJ.
Курмашева, 47-годишна майка на две деца, беше арестувана в Казан през октомври 2023 г. и първо обвинена, че не се е регистрирала като „чуждестранен агент“ съгласно наказателен руски закон, който е насочен срещу журналисти, активисти на гражданското общество и други. Впоследствие тя беше обвинена в разпространение на лъжи за руската армия – обвинения, които тя и RFE/RL отхвърлиха – и осъдена на 6 години и половина.
„Арестът на чужденци в Русия е планиран“, каза Грозев.
ВИЖТЕ СЪЩО:
Вдовицата на Навални казва, че той е трябвало да бъде освободен при скорошна размяна на затворници
„Планирано е с цел да се попълни фонд за размяна на [затворници]. Нашите колеги от The Wall Street Journal публикуваха обширно разследване, което на практика доказва, че арестът на Евън е бил организиран като планирана операция – а не резултат от някакво предполагаемо контраразузнаване за това, че събира секретна информация."
„Те планираха да арестуват някой с неговия статут, защото знаеха, че това ще се превърне в основен проблем в Съединените щати.
Грозев каза, че списъкът на хората, обмисляни за размяната на затворници, се е променил през годините на преговори.
„Първоначалният списък беше съставен в началото на 2022 г. Разбира се, сред руските опозиционери, които трябваше да бъдат освободени, централната фигура беше Алексей Навални.“
„От друга страна централната фигура беше личният убиец на Путин Вадим Красиков. От двете страни бяха добавени още четирима души. Първоначалният списък беше пет на пет [затворници за размяна]“, каза той.
В течение на 2023 г. „и двете страни разшириха [списъка] до осем срещу осем. Голяма част от тези осем от руска страна бяха същите хора, които в крайна сметка бяха освободени – разбира се, с изключение на Алексей Навални ”, който почина в отдалечен руски затвор преди размяната да бъде финализирана.
Грозев каза, че Берлин държи най-важната "разменна монета" за Кремъл - Красиков, който беше осъден на доживотен затвор за убийство.
Германците бяха толкова ядосани от смъртта на Навални, че "заложиха всичко на една карта в преговорите с Русия", обясни Грозев.
„Германците казаха: Ние се отказваме от идеята [за размяна на затворници] за един срещу един -- симетрична размяна. Отсега нататък, за нашето освобождаване на Вадим Красиков, ние искаме да освободите практически всички големи имена държани в руски затвори – руските опозиционери, които се обявиха срещу войната [в Украйна]“.
"Така се промени списъкът - бяха добавени шест или седем имена от руската опозиция. Не участвах в този последен етап [от преговорите], но знам как се разви. Германското правителство беше наистина ядосано и беше готови да се откажат от всяка сделка с Русия, но в крайна сметка те успяха да освободят повече хора, отколкото всъщност се смяташе за възможно в началото."