Вчера урокът ми по нидерландски език за украинските бежанци беше на футболна тема и им пусках песни за футболни първенства през годините - имат стотици песни и те звучат на всяко първенство - Европейско или Световно, звучат след всеки мач, докато празнуват, независимо дали е играл точно техният отбор, или някой приятелски. Всяка година се добавят нови песни по темата.
Не съм изследвала дали в Родината на футбола или другаде има толкова много песни, възпяващи любимата игра, но тук е забележително.
В България има само една песен от 1994г.(простете, ако греша), а украинците не се сетиха за нито една тяхна такава песен.
До вчера се бяха чудили защо всички в селото ни се събират по площадите, или по дворовете си всяка вечер и празнуват, облечени с оранжеви дрехи или поне с оранжеви шалчета или шапки, защо къщите им са накичени с оранжеви знаменца. Вече разбраха.
Много се впечатлиха и от статия в нидерландския печат от 1970 година, анализираща песента от СССР “Оранжево небето”, която в пропитата от червени знамена и символика тоталитарна империя все пак свързва щастието и благополучието с оранжевия цвят.
Историята мълчи по въпроса дали руските автори на песента не са откраднали направо от Нидерландия идеята за оранжевата идилия.
Но едно е сигурно: докато нидерландците така си живеят - от столицата до най-малкото селце, но за тоталитарния лагер това е поредната открадната фасада, която трябваше да прикрие цялата гнилоч на диктатурата