Насилих се да изгледам интервю в предаването “Видимо и невидимо” с агента “Стефанов” от ДС-КГБ, никога не разсекретен, понеже не се е кандидатирал на нито едни избори, а позицията която заема сега- директор на отдел в галерията “Квадрат 500”, също не е достатъчно висока, за да попадне под ударите на закона за разсекретяване на ченгетата - с други думи: прилежно скрит, от засада все още ръси червена помия.
Калин Николов се казва гнусното непоносимо ченге. То вися в хола ми с години. Първо идваше да следи Радой, после до 2009 година идваше пак, макар, че Радой отдавна не беше между живите. Влачеше се самопоканил се и това, което накара чашата да прелее, беше наглото му искане да пише книга за Радой, като седи в хола ми и аз му нося писма от архива на Радой. Каза, че имал Дневник със спомени, после се оказа, че това са били заготовки за доноси…
Тогава Божидар Кунчев и съпругата на Димитър Аврамов ни казаха, че Калин Николов е агент от ДС-КГБ, да не го допускаме повече в дома ни. Заради него отидох в Комисията по досиетата да разсекретя и други агенти - оказа се, че абсолютно 100% ВСИЧКИ натрапващи се в дома ни самопоканили се нахалници, ВСИЧКИ ТЕ СА ОТ ДС-КГБ - кой щатен агент, като Калин Николов, кой кандидат-агент, непопадащ под закона за разсекретяване, кой доброволен заявител, кой доверено лице на ДС-КГБ. Всички те избягаха, когато им казах, че правя изследване за агентите от ДС-КГБ. Двама починаха внезапно точно тогава, през 2013г., когато вече си завършвах книгата - Сашо Дебила - агент "Сашо" от алкохолно натравяне, а Флориян близнака са го намерили в САЩ, удавен в някакво блато.
Ицо-мама Христо Калайджиев, (който е син на посланика по
соц -време в Ливан Йордан Калайджиев), агент “Виктор”, когато му казах, че знам, че е ченге като беше дошъл поредния път самопоканил се, даде назад по стълбите до първата площадка на стълбището, после се обърна напред, хукна надолу и повече не го видях. Той е емигрант в Канада, там е обявен за луд, и взима пенсия за това. При всяко идване в България цъфваше първо у нас. До заминаването си.
Когато казахме на Калин Николов, че знаем, че е ченге, той каза:
“Добре, няма да идвам повече у вас, но не казвайте на децата ми!”
Две подробности от негови лични разкази, с което се гордееше:
Калин Николов сам ни разказа как, заедно с Николай Хайтов се оказва при изнасянето на трупа на Яна Язова на мястото, понеже уж случайно минавал…
Друг а подробност от неговите разкази, по време на безкрайните си престои в дома ни беше, как рисувал пейзажи в пространството между кльона и истинската граница на България, където бягащите са мислели, че са минали границата, и точно там са ги отстрелвали.
Ето някои цитати от неговото интервю от вчера:
Ще започна от най-драстичното изказване по повод на премахнатите комунистически паметници, несъмнено и МОЧА в това число, за което Калин Николов каза следното, цитирам:
“Някои паметници като ги махнат няма да е добре в културологично историческо отношение. Те още от 70-те години нямаха идеологически прочит. Кой толкова се уплаши от всичко това. Още няколко поколения и никой нямаше да знае за какво са били построени” - край на цитата.
А ние колко поколения ще надживеем, а децата ни - това ли да им завещаем…
Друг абсурден цитат от Калин Николов в интервюто:
“Социалистическият реализъм е показвал какъв е животът”
А къде са репресиите? Комунизмът, който днес наричаме тероризъм, разби целия живот в България, уби цвета на нацията, уби изкуството и културата, уби обществото като цяло! И наложи зверска цензура, дума да не се чуе. Това още наблюдаваме в самата Русия и това, което Русия прави в Украйна - това беше и в България!
Понеже темата беше за репресираните художници, очаквах първата дума да бъде за зверски убития Райко Акексиев, но за него стана дума чак по-късно, между другото и така завъртяно, че Калин Николов вмъкна изречение как народния съд заслужено го убил. По повод как викали Жендов да потвърди…
Не може така да се говори. НЕ МОЖЕ!
Други примери от вчерашното интервюто на Калин Николов:
Започна с впечатлението му от командировката му в Париж. Витиеватите глупотевини няма да мога да пресъздам. Нито една точна дума, в отличие дори от спрял часовник, който поне два пъти в денонощието показва точно време. С комунистическата гледна точка, чийто изразител е Калин Николов, имаме полудял компас, който умело избягва правилната посока, така че в нито един миг стрелката да не сочи истинно. Феноменално зло. За скулптора Асен Пейков, на когото има кръстена улица в Рим, правил скулптура на София Лорен, както и на Леонардо Давинчи, намираща се на летището в Рим, Калин Николов изръси цитат, че “нямало по-грозно джудже”.
За избягалия в Париж скулптор Николай Райнов успя да каже само, че е брат на тъмночервения писател с пагони Богомил Райнов.
Друг цитат: “Жорж Папазов е основател на сюрреализма” - колкото Джон Атанасов е изобретател на компютрите…
“Вълко Червенков спасил Константин Щъркелов”, “Георги Димитров спасил художници” - някой да не си помисли, че са кървави убийци под руско командване.
“Жендов завършил академията в Москва, Сталин разстрелял жена му и той затова се върнал в България”
Друг абсурден цитат от Калин Николов: “Жендов и Димовски са по-големи от социализма”
Калин Николов цитира разсекретените документи на БиБиСи: “Георги Димитров посетил изложба на формалист и се изказал хубаво за него”, на което коментарът на Калин Николов е: “това е скъсване със социалистическия реализъм и стана ясно, че това, което иска съветския реализъм няма да мине лесно тук”
Калин Николов за Пикасо:
“Най-големият Сталинист е най-свободомислещият! Ако бил изваден от времето, по-свободомислещ няма. Общувал е смело и е знаел с кого да общува и кой какво е представлявал. Имал революционни леви, смели убеждения за времето си. …Той е азбучник” - край на цитата.
За Кирил Тодоров, направил неземна скулптура на Цар Борис III,
цитирам дословно, “Бил майстор на държавници , дал пари назаем на един комунист, после, след 9 септември 1944г. не си ги взел, а взел обратно от него бележка, че помагал на комунистите. Бай-Ганьовщината била равномерно разпределена сред творците. Художниците се опитват да се разграничат от него”
За друг български жудижник, избягал в САЩ от репресиите, Кирил Василев, там той е рисувал портрет на американския президент Труман, който портрет според Калин Николов бил в стил “социалистически реализъм”….
Други крещящи глупотевини на Калин Николов:
“Модерната култура е идеологическо средство, вкарана в ръцете на младите хора, тя им дава свобода”
Към края Калин Николов цитира комунистически преподавател от Художествената академия, който им показал знаменития портрет на Аденауър, нарисуван от Оскар Кокошка, като им казал: “ако някой така беше нарисувал Георги Димитров, щеше да отиде в затвора”
И нелепия виц на водещия, как бил възникнал социалистическия реализъм:
“Куц и сляп владетел го сложили да го рисуват на кон, да не личи, че е куц, като се прицелва с лък, да не личи, че е сляп”
Никакъв журналистически отпор на глупостите на Калин Николов, напротив, подкрепа.
Посткомунизмът е характерен с пълното смесване на сатрапите и жертвите; на творците, които неизменно са били смазвани и убивани, и техните предатели, които са им се писали приятели и са ги крали и от тяхното предателство те са пострадвали по различни начини и дори до смърт. И понеже не се случи пълното разграничаване на съучастниците в зверствата на режима, не се откроиха честните хора и жертвите, затова и не се случи скъсването с миналото. Комунизмът в България е заразил цялата тъкан на обществото, така че няма здрава част и опасността България да изгние и отново да изчезне от картата на света, е напълно реална. След 10.11.1989г. се ширеше притчата, че след 40 години ще се оправим, както Моисей извежда еврейския народ от робство през пустинята. Макар да има няколко чисти творци и общественици, ние още не сме затворили прохода в Червено море., за да не нахлуват през него бившите поробители. И 40 години от прехода наближават, а нещата се влошават!
Руската пропаганда е всепроникваща, на ниво фон, на ниво думи.
Точно и заради такива “културтрегери”, като Калин Николов.
Първата снимка е на деветметровата скулптора на Леонардо на летището в Рим, втората е на портрета на Аденауер от Оскар Кокошка , третата е на скулпторната фигура на Цар Борис III от Кирил Тодоров.