Заповед за арест за заслуги към режима на Путин.
Какво означават решенията на Хагския трибунал за Путин, пропагандистите и военните
The Insider
6 април 2023 г
На 17 март камарата на Международния наказателен съд издаде заповед за арест на Владимир Путин и детския омбудсман Мария Лвова-Белова. Много страни, дори сред съюзниците на Русия, признават това решение; например конституционният съд на Армения счете за законно признаването на юрисдикцията на МНС в страната. Руските власти отказват да признаят законността на решението, Следственият комитет на Русия дори образува наказателно дело срещу прокурора на МНС. Юристи от международната правозащитна група Agora обясняват по какво наказателното преследване на Путин от Международния съд в Хага се различава от Нюрнбергския трибунал, как руските пропагандисти могат да бъдат преследвани по закон и каква отговорност очаква военните, които са изпълнили заповеди.
СЪДЪРЖАНИЕ
Този материал е публикуван в платформата Re: Russia, The Insider го възпроизвежда изцяло с разрешението на изданието.
Прочетете на английски
Свидетели сме на истински исторически прецедент. Сега той прилича на слона от индийската притча, който е докоснат от слепец. Юристите виждат, че тук може да е извършено престъпление, виждат възможни обвиняеми и затова смятат, че това е правен конфликт. Политиците възприемат този процес като преди всичко политически. Журналистите и широката публика го виждат като голяма история и волно или неволно се стремят да го опростят и примитивизират. Така пред нас стои един много сложен правен по същество и политически по същество процес, който е превърнат в хайп.
Никога в историята не е имало ситуации като сегашната. Да, някои държавни глави бяха преследвани за престъпления на национално и международно ниво, но сред тези държави нямаше големи сили или постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН. Освен това нямаше страна, спечелила Втората световна война, която да може да се нарече един от основателите на сегашния световен ред. Не е имало държава основателка на самата Организация на обединените нации, под чиято егида да се водят всички международни наказателни преследвания и да са създадени всички международни наказателни съдилища и трибунали.
Съд или трибунал: каква е разликата?
Украинците искат трибунал. Над Путин или над Русия. Те съвсем резонно ще търсят наказателно преследване на руските власти за агресия, нашествие и окупация.
Важно е да се разбере, че трибуналът най-често е съд във връзка с конкретни събития, ad hoc, тоест „еднократно“, създаден специално за този конкретен случай. Така Нюрнбергският трибунал е процес по конкретни събития и отговорността на определен, ограничен кръг лица от конкретна държава. А съдът по правило е постоянно действаща институция, която разглежда определени категории дела – и ще ги разглежда независимо от това кой, къде, кога и как е извършено престъплението. Това е правната разлика между трибунал и съд. (За да бъдем честни, трябва да се правят изключения: например има постоянен Международен трибунал по морско право и Специален съд за Сиера Леоне, който се занимава с конкретни събития.)
Сравняването на настоящия случай с Нюрнбергския процес и връщането към неговите практики е фундаментално погрешно. Историческата дистанция между тях е огромна. Трибуналът в Нюрнберг може да се разглежда само като един вид предвестник на съвременните международни наказателни процеси. Окончателното политическо решение за създаването му е взето на Ялтенската конференция на 4-11 февруари 1945 г., а хартата е направена на Лондонската конференция през август 1945 г. По това време все още няма ООН и всъщност създаването на трибунала се основава на предварително приети международни конвенции, регламентиращи методите на водене на война.
Създадени са и ad hoc трибунали за събития в бивша Югославия и Руанда. Но тогава се появи идеята за постоянен съд. Международният наказателен съд е създаден, за да разглежда не някакви специални случаи, а цяла категория престъпления, най-тежките и същевременно трудни за постигане на справедливост. Сега сме в различен исторически контекст.
Създаването на специален трибунал за Русия няма да допринесе за засилване на ролята на Международния наказателен съд и международното му признание. Той ще създаде инструмент за правна оценка на действията на Русия в Украйна през определен период от време. Този сценарий може да изглежда за предпочитане за страни, които не са заинтересовани от укрепването на МНС и се опасяват, че той ще повдигне обвинения срещу тях. Например, това са САЩ, които не само не ратифицираха договора за МНС, но дори наложиха санкции срещу своите прокурори, които разследваха престъпленията на американските военни в Афганистан.
Но МНС е изключително заинтересован от това. За него разследването срещу Русия е първото глобално предизвикателство и тест за жизнеспособност от 20 години съществуване. За него това е избор дали ще се превърне в една от основните международни организации и своеобразен „глобален пазач” или ще се задоволи с дребни диктатори от трети страни (това не омаловажава тежестта на техните престъпления и значението на тези страни
Проблем с юрисдикцията
Много хора имат основателен въпрос дали Международният наказателен съд има юрисдикция в този конкретен случай. Това в крайна сметка ще се реши кога и дали някой ще бъде съден.
Нека започнем с това какво представлява ICC. Това е международен наказателен съд, създаден от ООН и който за първи път в света е в състояние да разследва и съди обвинените в четири категории най-тежки престъпления: престъпления на агресия, престъпления на геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления .
Украйна, подобно на Русия, не е ратифицирала Римския статут, който създава МНС. Но Киев призна юрисдикцията на МНС, използвайки специална процедура (това се случи през 2015 г.), като по този начин изрази желанието си съдът да разследва международни престъпления, извършени на украинска територия. Затова МНС смята, че има право да разглежда дела, свързани с руско-украинската война.
Сигурно има и други гледни точки и Кремъл очевидно ги има. Русия подписа Римския статут през 2000 г., но не го ратифицира и сътрудничи на МНС като наблюдател. През 2016 г. Путин оттегли подписа си, подписвайки заповед, декларираща намерението на Русия да не става страна по Римския статут. Защитата на сепаратистите по делото за малайзийския Боинг в Холандия твърди, че съдът не е компетентен. Но съдът обясни защо това не е така. Така наречената юрисдикция не е даденост за холандския съд във връзка с престъпни деяния, извършени извън Холандия. Но тъй като полет MH17 беше свален над Украйна и Украйна прехвърли произтичащото право на съдебно преследване на Холандия, само поради тази причина Холандия има юрисдикция в този случай. Това означава, че наказателното преследване в Холандия е възможно независимо от националността на жертвите.
В случай на руско-украински конфликт съдът също ще трябва да обоснове защо е компетентен тук. И това е изключително важно за разбирането на този процес не като политически, а като юридически.
Същността на обвиненията: факти и доказателства
Международният наказателен съд е създаден преди 20 години, всички видове престъпления под неговата юрисдикция са изброени в Римския статут, който влезе в сила през 2002 г. И самият факт на съществуването му предполага, че като цяло всички са били предупредени: не можете да вземете деца от една страна и да ги транспортирате в друга държава по време на въоръжен конфликт, да прекъсвате връзките с родителите и да лишавате децата от тяхната индивидуалност. Това е записано както в Четвъртата Женевска конвенция от 1949 г. относно защитата на цивилните лица по време на война, приложима при въоръжени конфликти, така и в Конвенцията на ООН за правата на детето. Русия признава и двата документа.
Първият гласи:
Страните в конфликта ще предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че децата под 15-годишна възраст, които са сираци или разделени от семействата си в резултат на войната, няма да бъдат оставени на произвола на съдбата и да улеснят, при всички обстоятелства, тяхната издръжка , изпълнението на задължения, свързани с тяхната религия и тяхното образование. Тяхното образование, ако е възможно, ще бъде поверено на хора със същите културни традиции. Страните в конфликта ще улеснят приемането на тези деца в неутрална страна по време на конфликта, със съгласието на държавата-покровителка, ако има такава.
В същото време същата конвенция разглежда принудителното преместване и депортиране на цивилни лица като отделно престъпление:
1. Извършителят е заповядал движението на цивилното население.
2. Такава заповед не е оправдана от съображения за безопасността на засегнатите цивилни лица или от военна необходимост.
3. Изпълнителят е бил в състояние да му позволи да постигне такова движение, като издаде такава заповед.
4. Деянието е извършено в контекста и е свързано с немеждународен въоръжен конфликт.
5. Деецът е съзнавал фактическите обстоятелства, сочещи наличието на въоръжен конфликт.
Съдържа и статията „Геноцид чрез насилствен трансфер на деца“:
1. Деецът е извършил насилственото преместване на едно или повече лица.
2. Такова лице или лица принадлежат към определена национална, етническа, расова или религиозна група.
3. Деецът е имал намерение да унищожи изцяло или отчасти тази национална, етническа, расова или религиозна група като такава.
4. Предаването е извършено от една човешка група на друга.
5. Това лице или лица са били на възраст под 18 години.
6. Изпълнителят е знаел или е трябвало да знае, че лицето или лицата са под 18 години.
7. Това действие е извършено в контекста на ясна линия на подобно поведение, насочено срещу тази група, или е било поведение, което само по себе си може да доведе до такова унищожение.
Дали всичко това се е случило или не, ще реши съдът. Но прокурорът видя достатъчно основания за подобни обвинения. Фактът, че хиляди украински деца са били отведени в Русия, беше буквално потвърден от висши служители със собствените им думи. Дали са се ръководили от съображения за сигурност или нещо друго, дали движението е било временно или е имало за цел да ги остави в Русия, дали е запазена тяхната индивидуалност (гражданство, документи за месторождение, родители и т.н.) или обратното - това са подлежащи на доказване обстоятелства.
Вторият потвърден факт е унищожаването на граждански обекти. Руското министерство на отбраната твърди, че не поразява цивилни цели. Обстрелът на енергийната инфраструктура се оправдава с нейната военна цел, унищожаването на цивилни сгради - с присъствието на вражески войски в тях или с действията на самия противник. Дали това е вярно или не е също предмет на доказване в съда. Следователно Международният наказателен съд се занимава основно с тези два най-значими случая.
През цялата година МНС събира огромен набор от доказателства за различни престъпления, свързани с този въоръжен конфликт. Дали е имало изнасилвания от руски военни в Украйна, убийства на цивилни, изтезания, извънсъдебни екзекуции – всичко това тепърва трябва да бъде доказано или опровергано. Но очевидно заповедите за арест на Путин и омбудсмана Мария Львова-Белова определено не са последните.
Показателно е, че МНС няма да може да разглежда войната на Русия в Украйна в контекста на агресия. Римският статут не му позволява да прави това - той изисква престъплението агресия да бъде извършено от държава, която приема юрисдикцията на съда, и това престъпление трябва да бъде извършено срещу държава, която също приема неговата юрисдикция. Тоест, ако германците отново превземат Страсбург и Елзас, МНС ще разгледа това престъпление като агресия.
Мнозина в Украйна искат трибуналът да се фокусира върху геноцида. Но с геноцида е още по-трудно: изисква се доказателство за конкретно намерение, което е трудно да се получи. Геноцидът е умишлено пълно или частично унищожаване на всяка национална, расова или религиозна група. През последните 30 години само два случая са били признати за геноцид в рамките на международното правосъдие: Сребреница в Югославия и Руанда през 1994 г. По принцип подобно признание не може да бъде изключено във връзка с руско-украинския конфликт, още повече че той все още не е приключил. Но постигането на такова признание ще бъде много по-трудно.
„Виртуален арест” и последствията от него
Основната пречка и проблем е, че съд ще има само когато някой бъде арестуван. И тук се сблъскваме с парадокс. Днес, когато е издадена заповед за арест на двама представители на руското правителство, къде и как могат и трябва да бъдат задържани? Или това няма да се случи?
Например Слободан Милошевич беше арестуван в Сърбия и дълго време щяха да го съдят там. И едва тогава, явно под външен натиск, е прехвърлено в Хага. Омар ал-Башир, президентът на Судан, беше арестуван през 2019 г. в резултат на преврат, оттогава той остава в Судан, където получи две години затвор за притежание на чуждестранна валута (!) и все още чака решение за екстрадирането му в Хага. (Бившият държавен глава е заподозрян, че лично е наредил убийството на протестиращи в Хартум и етническо прочистване в провинция Дарфур между 2003 и 2008 г. Пет от седемте обвинения са престъпления срещу човечеството, две са военни престъпления.)
Интересен нюанс: както вече казахме, Съединените щати също не са ратифицирали договора за Международния наказателен съд и неговата заповед може да бъде валидна само на територията на тези страни, които са ратифицирали този договор. Тоест по същество Съединените щати нямат задължение да екстрадират лице, чиято заповед за арест е издадена от МНС. Въпреки че никой не може да попречи на американските правоприлагащи органи да извършат арест - например след като ICC постави карта за издирване в системата на Интерпол (в случая с Путин и Лвова-Белова това най-вероятно ще се случи в близко бъдеще) . Отделен въпрос е как Интерпол ще реагира на това и дали Путин и Лвова-Белова ще бъдат в списъка му за издирване.
Същият Омар ал Башир, обявен за издирване от Международния наказателен съд още преди преврата, щеше да участва в заседание на Общото събрание на ООН в Ню Йорк и поиска да му бъде дадена американска виза. От американците се изисква да издават визи на държавни глави за участие в събития на ООН, но те умишлено забавиха процедурата и Ал Башир отмени пътуването. Очевидно заплахата от арест съществуваше, той разбираше това и чакаше гаранции. Но за Нелсън Мандела, който беше издирван в Съединените щати за терористични атаки от ерата на апартейда, беше направено изключение. Получава виза и му е позволено да присъства на Общото събрание на ООН през 1994 г.
Си Дзинпин многозначително покани Путин да направи повторно посещение в Китай веднага след изявлението на МНС. Оказва се, че поне двама постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН пренебрегват заповедите на МНС и това подкопава неговия авторитет. Ако тук добавим и политиката на Белия дом, който също не се отнася с особено уважение към МНС, излиза, че само Великобритания и Франция остават негови поддръжници от постоянните членове на Съвета за сигурност, тоест дори малцинство сред петимата постоянни членове.
С други думи, перспективите за международно разследване де факто зависят от отношенията между силите и придобиват политически привкус. В същото време издадената заповед принуждава страните да предефинират позицията си по отношение на МНС и това е нейното значение.
Заповедта за арест според нас може да бъде отменена. Нямаше такъв прецедент, но, както вече казахме, подобна ситуация като цяло няма прецедент. В крайна сметка може да се окаже, че международните юристи не са посъветвали достатъчно добре Владимир Путин кое е допустимо и кое недопустимо. Но досега не сме забелязали в Кремъл желание да си сътрудничат с МНС, да обясняват, демонстрират и доказват нещо. Абсолютно ясно е обаче, че връщането на децата може да смекчи ситуацията.
Разбира се, от правна гледна точка, обектите на преследване от международни правосъдни органи имат възможност да се защитят легитимно само в рамките на процеса, но в тази ситуация човек може да се защити и с политически средства. Включително някои реални действия: можете да върнете децата, да компенсирате щетите, да започнете преговори, можете в крайна сметка да спрете военните действия по всяко време.
Кого да съдя? Ръководители, изпълнители и подбудители
В международните съдилища и трибунали трябва да се преследват преди всичко властите, тоест лидерите. Но това не означава, че извършителите - тези, които са натискали спусъка, ограбвали и изнасилвали по заповед - ще останат ненаказани.
Римският статут директно посочва това в член 33 „Заповеди на началника и предписанията на закона“:
1. Фактът, че престъпление в рамките на юрисдикцията на съда е извършено от лице по заповед на правителство или висшестоящо лице, независимо дали е военно или цивилно, не освобождава това лице от наказателна отговорност, освен ако:
а) лицето е било законово задължено да изпълнява заповедите на това правителство или този началник;
б) лицето не е знаело, че заповедта е незаконосъобразна; И
в) заповедта не е явно незаконосъобразна.
2. За целите на този член заповедите за извършване на престъпление геноцид или престъпления срещу човечеството са явно незаконни.“
Няколко десетки души бяха преследвани в Нюрнберг, но хиляди германци преминаха през програмата за денацификация в продължение на много години, обвинени в участие в същите престъпления. Тоест, редовната национална съдебна система също беше включена.
Същото се случи и с Югославия: съдилищата в Сърбия също съдиха обвинените в различни военни престъпления. И това беше още по-вярно в Руанда, където стотици хиляди хора бяха подложени на наказателно преследване от национални съдилища. Освен това там бяха специално създадени съдилища на старейшините, през които преминаха огромен брой хуту, участвали в геноцида на тутси. Международният трибунал не се занимаваше с всичко това.
Очевидно е, че престъпленията на хиляди или дори стотици руски военни няма да бъдат разглеждани в рамките на международни разследвания. Те могат да бъдат наказани, но в друга ситуация и на друга инстанция. Такива органи обаче ще разчитат на решенията на МНС.
Например, може би в бъдеще военните престъпници ще бъдат преследвани от руски съдилища - ако приемем промяна в политическия режим в Русия, много ще зависи от позицията на новите власти: дали ще предпочетат да продължат да изолират Русия и нейната маргинализация глобален мащаб - или ще инициира вътрешни процеси на историческа преоценка на всичко, което се случи в Украйна от 2014 г. насам?
Въпреки това също е възможно МНС да бъде принуден да се ограничи до по-малки обвиняеми, ако не е в състояние да преследва лидерите.
Някой вече е изправен пред наказателно преследване в Украйна. И е възможно тя да бъде подложена и в други държави - на базата на принципа на универсалната юрисдикция. Ако някой от заподозрените отиде например в Италия или Испания, той може да бъде задържан там и съден по обвинения в престъпления, извършени в Украйна. Това също е възможно. Но международното разследване като такова ще се фокусира предимно върху лидерите.
Друг нюанс се отнася до наемниците от ЧВК Вагнер. Международният съд може да не ги признае за бойци. Това означава, че те няма да бъдат обект на правата на бойци. Ако военнослужещи от две армии се бият помежду си, носят униформи, отличителни знаци и спазват правилата и методите на водене на война, те не могат да бъдат съдени, че са се убили взаимно. А ако не са бойци, то нямат право да носят оръжие или да стрелят по някого, като в този случай подлежат на наказателно преследване за участие във военни действия като такива.
Разбира се, ако се представят доказателства, че частните военни компании са структурни подразделения на Министерството на отбраната на Руската федерация, например има съответна заповед на Министерството на отбраната или на началника на Генералния щаб, това променя нещата. Но от правна гледна точка все още не виждаме това; Тези условни доброволци нямат правата на военнослужещи според руското законодателство. Международният съд ще разгледа, наред с други неща, дали те са били военнослужещи според руското законодателство, дали са имали право на отпуск и подходящи плащания.
Международният наказателен съд също като трибунал, дори и да е специален трибунал, със сигурност ще разгледа предпоставките за възникване на агресия. Така съдът в Хага, който разглежда делото „Боинг“, описва доста подробно на няколко страници предпоставките за конфликта в Източна Украйна през 2014 г.: „сепаратисти“, „ЛНР“ и т.н. В този смисъл съдът ще оцени целия конфликт.
Но в случая с пропагандистите, които от години помпат руснаците с антиукраински дневен ред, можем да говорим само хипотетично и да се базираме на една единствена аналогия - това е прословутото „Свободно радио и телевизия на хиляди хълмове“ в Руанда. Станцията в Руанда никога не е използвала директни призиви за геноцид срещу тутси - само език на Езоп, призиви към по-широката аудитория на хуту да "отсекат тези високи дървета" и "унищожат тези хлебарки" - и в крайна сметка хуту всъщност нарязаха тутси с мачете.
По време на трибунала, който разгледа геноцида в Руанда, бяха анализирани конкретни думи и текстове, взета е предвид и популярността на радиото. Ако това беше радио, което почти никой не слуша, тук нямаше да има правен проблем. Именно неговата популярност стана безусловно доказателство за вина.
С какво се различава от сегашната ситуация? Пропагандните призиви в Руанда бяха придружени от масови спонтанни кланета - радиото всъщност действаше като техен инициатор и организатор. „Радио на хилядата хълма” също беше комерсиално и нямаше никакво отношение към държавата. (Това, между другото, остави отпечатък върху последващото отношение към медиите в Руанда. Всички недържавни медии оттогава са под мощен контрол и са под постоянен натиск от регулатора.) В руско-украинския случай има такава пряка връзка между пропагандата и военните действия няма и тази логика не съществува, защото войната се води от военнослужещи, които изпълняват заповедите на своите командири, а не от радиоводещи.
Няма други подобни примери, което означава, че Международният наказателен съд ще трябва да създаде прецедент. Историята на руската пропаганда изисква внимателен правен анализ, защото този прецедент може да бъде използван срещу други журналисти, например военни.
…………..
Ордер за заслуги.
Что решения Гаагского трибунала означают для Путина, пропагандистов и военных
The Insider
6 April 2023
17 марта палата Международного уголовного суда выдала ордер на арест Владимира Путина и детского омбудсмена Марии Львовой-Беловой. Многие страны, даже из числа союзников России, признают это решение, например, конституционный суд Армении счел законным признание юрисдикции МУС в стране. Российские власти законность решения признавать отказываются, Следственный комитет России даже возбудил уголовное дело в отношении прокурора МУС. Юристы международной правозащитной группы «Агора» объясняют, чем отличается уголовное преследования Путина Международным судом в Гааге от Нюрнбергского трибунала, как юридически можно преследовать российских пропагандистов и какая ответственность ждет военных, исполнявших приказы.
СОДЕРЖАНИЕ
Этот материал опубликован на платформе Re:Russia, The Insider приводит его полностью с разрешения издания.
Read in English
Мы наблюдаем настоящий исторический прецедент. Сейчас он похож на слона из индийской притчи, которого ощупывают слепцы. Юристы видят, что здесь, возможно, произошло преступление, видят возможных фигурантов и потому считают, что это юридическая коллизия. Политики воспринимают этот процесс как в первую очередь политический. Журналисты и широкая публика видят в нем громкую историю и вольно или невольно стремятся упростить ее и примитивизировать. Таким образом, перед нами очень сложный юридический по сути и политический по факту процесс, который превращен в хайповый сюжет.
Ситуаций, подобных нынешней, в истории еще не было. Да, некоторых глав государств преследовали за преступления на национальном и на международном уровне, но среди этих государств не было крупных держав и постоянных членов Совета Безопасности ООН. И тем более не было страны — победительницы во Второй мировой войне, которую можно было бы назвать одной из основательниц нынешнего миропорядка. Не было страны — учредителя самой Организации Объединенных Наций, под эгидой которой ведутся все международные уголовные преследования и созданы все международные уголовные суды и трибуналы.
Суд или трибунал: в чем разница
Украинцы хотят трибунал. Над Путиным или над Россией. Они совершенно резонно собираются добиваться преследования российских властей за агрессию, вторжение и оккупацию.
Важно понимать, что трибунал — это чаще всего суд в связи с конкретными событиями, ad hoc, то есть «одноразовый», специально для этого конкретного случая созданный. Так, Нюрнбергский трибунал — это разбирательство в отношении конкретных событий и ответственности конкретного, ограниченного круга лиц из конкретной страны. А суд — это, как правило, постоянно действующий институт, который рассматривает определенные категории дел — и будет рассматривать их вне зависимости от того, кто, где, когда и как совершил преступление. Вот в чем состоит юридическое различие трибунала и суда. (Справедливости ради надо сделать оговорку об исключениях: например, есть постоянно действующий Международный трибунал по морскому праву и Специальный суд по Сьерра-Леоне, касающийся конкретных событий.)
Сравнивать нынешний случай с Нюрнбергским процессом и возвращаться к его практикам в корне неверно. Историческая дистанция между ними огромна. Нюрнбергский трибунал можно рассматривать только в качестве своего рода предвестника современного международного уголовного судопроизводства. Финальное политическое решение о его создании было принято на Ялтинской конференции 4–11 февраля 1945 года, а устав — на Лондонской конференции в августе 1945-го. На тот момент еще не было ООН, и фактически создание трибунала базировалось на ранее принятых международных конвенциях, регулирующих методы ведения войны.
В отношении событий в бывшей Югославии и Руанде также были созданы трибуналы ad hoc. Но затем возникла идея постоянно действующего суда. Международный уголовный суд был создан для рассмотрения не каких-то особых случаев, а целой категории преступлений, самых тяжких и одновременно трудно достижимых для правосудия. Теперь мы находимся в другом историческом контексте.
Учреждение специального трибунала для России не будет способствовать повышению роли Международного уголовного суда и его международному признанию. Оно создаст инструмент для юридической оценки действий именно России в Украине в определенный период времени. Такой сценарий может выглядеть предпочтительным для стран, не заинтересованных в усилении МУС и опасающихся выдвижения им обвинений против себя. Например, это США, которые не только не ратифицировали договор о МУС, но даже вводили санкции против его прокуроров, расследовавших преступления американских военных в Афганистане.
Но зато МУС как раз крайне в этом заинтересован. Для него расследование против России — это первый за 20 лет существования глобальный вызов и проверка жизнеспособности. Для него это выбор, станет ли он одной из главных международных организаций и своего рода «глобальным стражем» либо так и будет довольствоваться мелкими диктаторами из третьих стран (это не умаляет тяжести их преступлений и значимости этих стран).
Проблема юрисдикции
У многих возникает вполне резонный вопрос, имеет ли Международный уголовный суд юрисдикцию в этом конкретном деле. Окончательно это будет решаться, когда и если кто-то предстанет перед судом.
Начнем с того, что такое МУС. Это международный уголовный суд, который создан ООН и который впервые в масштабах всего мира способен расследовать и судить обвиняемых в четырех категориях самых тяжких преступлений: преступления агрессии, преступления геноцида, преступления против человечности и военные преступления.
Украина, как и Россия, не ратифицировала учредивший МУС Римский статут. Но Киев признал юрисдикцию МУС, воспользовавшись специальной процедурой (это произошло в 2015 году), тем самым выразив желание, чтобы суд расследовал международные преступления, совершаемые на украинской территории. Поэтому МУС и считает, что вправе рассматривать дела, связанные с российско-украинской войной.
Наверное, могут быть другие точки зрения, и они, очевидно, есть у Кремля. Россия подписала Римский статут в 2000 году, но не ратифицировала его и сотрудничала с МУС в качестве наблюдателя. В 2016 году Путин отозвал подпись, подписав распоряжение о намерении России не становиться участником Римского статута. Защита сепаратистов во время рассмотрения дела о малайзийском «боинге» в Нидерландах утверждала, что у суда нет соответствующей юрисдикции. Но суд обосновал, почему это не так. Так называемая юрисдикция не является сама собой разумеющейся для голландского суда в отношении преступных деяний, имевших место за пределами Нидерландов. Но поскольку самолет, выполнявший рейс МН17, был сбит над Украиной, а Украина передала возникшее вследствие этого право на преследование Нидерландам, уже только по этой причине Нидерланды обладают в данном деле юрисдикцией. Это означает, что преследование в Нидерландах возможно независимо от гражданства жертв.
В случае российско-украинского конфликта суд тоже должен будет обосновывать, почему он имеет здесь юрисдикцию. И это крайне важно в понимании этого процесса не как политического, а как юридического.
Суть обвинений: факты и доказательства
Международный уголовный суд был создан 20 лет назад, все подсудные ему типы преступлений перечислены в Римском статуте, вступившем в действие в 2002 году. И сам факт его существования говорит о том, что вообще-то все предупреждены: нельзя брать детей из одной страны и перевозить их в другую страну в ходе вооруженного конфликта, рвать связи с родителями и лишать детей индивидуальности. Это написано и в применимой к вооруженным конфликтам Четвертой женевской конвенции 1949 года о защите гражданского населения во время войны, и в Конвенции ООН о правах ребенка. Россия признает оба эти документа.
Первый гласит:
Находящиеся в конфликте Стороны будут принимать необходимые меры, чтобы дети до 15 лет, осиротевшие или разлученные со своими семьями вследствие войны, не были предоставлены самим себе и чтобы облегчить при всех обстоятельствах их содержание, выполнение обязанностей, связанных с их религией, и их воспитание. Их воспитание, если это возможно, будет поручено людям тех же культурных традиций. Находящиеся в конфликте Стороны будут способствовать приему этих детей в нейтральной стране на время конфликта с согласия державы-покровительницы, если таковая имеется.
При этом та же конвенция отдельным преступлением считает насильственное перемещение и депортацию гражданских лиц:
1. Исполнитель отдал распоряжение о перемещении гражданского населения.
2. Такое распоряжение не было оправдано соображениями безопасности соответствующих гражданских лиц или военной необходимостью.
3. Исполнитель занимал положение, позволяющее ему добиться такого перемещения путем отдачи такого распоряжения.
4. Деяние имело место в контексте вооруженного конфликта немеждународного характера и было связано с ним.
5. Исполнитель сознавал фактические обстоятельства, свидетельствовавшие о существовании вооруженного конфликта.
Также в ней есть статья «Геноцид посредством насильственной передачи детей»:
1. Исполнитель осуществил насильственную передачу одного или нескольких человек.
2. Такое лицо или лица принадлежали к конкретной национальной, этнической, расовой или религиозной группе.
3. Исполнитель имел умысел уничтожить, полностью или частично, эту национальную, этническую, расовую или религиозную группу как таковую.
4. Передача была осуществлена из одной человеческой группы в другую.
5. Такое лицо или лица были младше 18 лет.
6. Исполнитель знал или должен был знать, что это лицо или лица были младше 18 лет.
7. Это деяние имело место в контексте явной линии аналогичного поведения, направленного против этой группы, или являлось поведением, которое само по себе могло привести к такому уничтожению.
Было все это или нет, будет решать суд. Но прокурор усмотрел достаточные основания для таких обвинений. То, что тысячи украинских детей вывезены в Россию, буквально своими словами подтвердили высшие должностные лица. Руководствовались они соображениями безопасности или чем-то иным, перемещение носило временный характер или имело целью оставить их в России, сохранялась ли их индивидуальность (гражданство, документы о месте рождения, родителях и так далее) или наоборот — это обстоятельства, подлежащие доказыванию.
Второй подтвержденный факт — уничтожение гражданских объектов. Минобороны РФ утверждает, что удары по гражданским объектам не наносит. Обстрелы энергетической инфраструктуры обосновываются ее военным предназначением, разрушение гражданских зданий — нахождением в них войск противника либо действиями самого противника. Так это или не так, тоже предмет доказывания в суде. Поэтому Международный уголовный суд занялся в первую очередь этими двумя наиболее показательными случаями.
В МУС в течение года собирается гигантский массив доказательств самых разных преступлений, касающихся этого вооруженного конфликта. Были ли в Украине изнасилования российскими военнослужащими, убийства гражданских, пытки, внесудебные казни — все это еще предстоит доказать или опровергнуть. Но, очевидно, ордеры на арест Путина и омбудсмена Марии Львовой-Беловой — точно не последние.
Существенно, что МУС не сможет рассматривать войну России в Украине в контексте агрессии. Римский статут не позволяет ему это делать — для этого нужно, чтобы преступление агрессии совершила страна, признавшая юрисдикцию суда, и это преступление должно быть совершено в отношении страны, которая также признает его юрисдикцию. То есть если немцы опять захватят Страсбург, Эльзас, МУС это преступление агрессии будет рассматривать.
Многие в Украине хотят, чтобы предметом трибунала был геноцид. Но с геноцидом еще сложнее: он требует доказательств специфического умысла, их сложно получить. Геноцид — это целенаправленное полное или частичное уничтожение какой-либо национальной, расовой, религиозной группы. Геноцидом в рамках международной юстиции за последние 30 лет признавались только два случая: Сребреница в Югославии и Руанда в 1994 году . В принципе, нельзя исключить такого признания и в отношении российско-украинского конфликта, тем более что он еще не окончен. Но добиться такого признания будет гораздо сложнее.
«Виртуальный арест» и его последствия
Главное препятствие и проблема в том, что суд будет, только когда кто-то будет арестован. И тут мы сталкиваемся с парадоксом. Сегодня, когда выдан ордер на арест двух представителей власти России, где и как они могут и должны быть задержаны? Или этого не произойдет?
Например, Слободана Милошевича арестовали в Сербии и долгое время собирались судить именно там. И только потом, очевидно под внешним давлением, передали в Гаагу. Омара аль-Башира, президента Судана, арестовали в 2019 году в результате переворота, с тех пор он остается в Судане, где получил два года колонии за хранение иностранной валюты (!), и все еще ожидает решения вопроса о своей выдаче в Гаагу. (Бывшего главу государства подозревают в том, что он лично отдавал приказы об убийстве протестующих в Хартуме и этнических чистках в провинции Дарфур в период с 2003 по 2008 год. Пять из семи пунктов обвинения касаются преступлений против человечности, два - военных преступлений.)
Интересный нюанс: как мы уже говорили, США тоже не ратифицировали договор о Международном уголовном суде, а его ордер может действовать только на территории тех стран, которые этот договор ратифицировали. То есть, по сути, у США нет обязанности выдавать человека, ордер на арест которого выдал МУС. Хотя никто не может помешать правоохранительным органам США произвести задержание — например, после того как МУС выставит карточку на розыск в систему Интерпола (в случае с Путиным и Львовой-Беловой это, скорее всего, произойдет в ближайшее время). Отдельный вопрос, как на это отреагирует Интерпол и окажутся ли Путин и Львова-Белова в его открытой базе розыска.
Тот же Омар аль-Башир, объявленный в розыск Международным уголовным судом еще до госпереворота, собирался принять участие в заседании Генеральной Ассамблеи ООН в Нью-Йорке и просил выдать ему американскую визу. Американцы обязаны выдавать визы главам государств для участия в мероприятиях ООН, но они намеренно затянули процедуру, и аль-Башир отменил поездку. Очевидно, угроза ареста существовала, он понимал это и ждал гарантий. А вот для Нельсона Манделы, который находился в розыске в США за теракты времен апартеида, сделали исключение. Ему дали визу и позволили принять участие в заседании Генеральной Ассамблеи ООН в 1994 году.
Си Цзиньпин показательно пригласил Путина посетить Китай с ответным визитом сразу после заявления МУС. Получается, что как минимум два постоянных члена Совета Безопасности ООН игнорируют ордеры МУС, и это подрывает его авторитет. Если добавить сюда политику Белого дома, который тоже относится к МУС не слишком уважительно, получается, что его сторонниками из числа постоянных членов Совета Безопасности остаются только Великобритания и Франция, то есть меньшинство даже среди пятерки постоянных членов.
Иными словами, перспективы международного расследования де-факто зависят от взаимоотношений держав и приобретают политический флер. При этом выданный ордер заставляет страны вновь определять свою позицию в отношении МУС, и в этом его значение.
Ордер на арест, на наш взгляд, может быть отозван. Такого прецедента не было, но, как мы уже говорили, подобная ситуация в целом не имеет прецедента. В конце концов, может оказаться, что юристы-международники недостаточно хорошо проконсультировали Владимира Путина по поводу того, что допустимо, а что недопустимо. Впрочем, пока мы не наблюдаем в Кремле желания сотрудничать с МУС, что-то объяснить, продемонстрировать и доказать. Однако абсолютно очевидно, что возвращение детей способно смягчить ситуацию.
Конечно, с юридической точки зрения возможность легитимно защищаться у объектов преследования международными органами правосудия есть только внутри процесса, но в данной ситуации защищаться можно и политическими средствами. В том числе и какими-то фактическими действиями: можно вернуть детей, компенсировать ущерб, начать переговоры, можно, в конце концов, в любой момент прекратить военные действия.
Кого судить? Руководители, исполнители и подстрекатели
В международном суде и трибуналах преследованию прежде всего должна подвергаться властная верхушка, то есть руководители. Но это не значит, что исполнители — те, кто жал на курок, грабил и насиловал, выполняя приказы, — окажутся безнаказанными.
Римский статут на это прямо указывает в статье 33 «Приказы начальника и предписание закона»:
1. Тот факт, что преступление, подпадающее под юрисдикцию Суда, было совершено лицом по приказу правительства или начальника, будь то военного или гражданского, не освобождает это лицо от уголовной ответственности, за исключением случаев, когда:
a) это лицо было юридически обязано исполнять приказы данного правительства или данного начальника;
b) это лицо не знало, что приказ был незаконным; и
c) приказ не был явно незаконным.
2. Для целей настоящей статьи приказы о совершении преступления геноцида или преступлений против человечности являются явно незаконными».
В Нюрнберге преследовали несколько десятков человек, но при этом тысячи немцев многие годы проходили через программу денацификации по обвинению в причастности к таким же преступлениям. То есть там была задействована и обычная национальная судебная система.
То же самое было с Югославией: суды в Сербии тоже судили обвиняемых в разных военных преступлениях. И тем более так было в Руанде, где уголовному преследованию национальными судами были подвергнуты сотни тысяч человек. Более того, там специально создавались суды старейшин, через которые прошло гигантское количество хуту, участвовавших в геноциде тутси. Всем этим международный трибунал не занимался.
Очевидно, что в рамках международных расследований не будут разбирать преступления ни тысяч, ни даже сотен российских военнослужащих. Они, возможно, понесут наказание, но в какой-то другой ситуации и в другой инстанции. Однако такие инстанции будут опираться на решения МУС.
Например, может быть, в будущем военные преступники будут преследоваться российскими судами — если предположить смену политического режима в России, многое будет зависеть от позиции новых властей: предпочтут ли они продолжать изоляцию России и ее маргинализацию в мировом масштабе — или станут инициировать внутренние процессы исторической переоценки всего происходившего в Украине с 2014 года?
Впрочем, возможна и такая ситуация, когда МУС может вынужденно ограничиться более мелкими фигурантами, если не будет в состоянии преследовать руководителей.
Кто-то уже сейчас подвергается уголовному преследованию в Украине. И не исключено, что будет подвергаться и в других странах — на основании принципа универсальной юрисдикции. Если кто-то из подозреваемых поедет, к примеру, в Италию или Испанию, там его могут задержать и судить по обвинению в преступлениях, которые были совершены в Украине. Такое тоже возможно. Но международное расследование как таковое будет сконцентрировано прежде всего на руководителях.
Еще один нюанс касается наемников ЧВК «Вагнер». Международный суд может не признать их комбатантами. А это значит, что на них не будут распространяться права комбатантов. Если военнослужащие двух армий воюют друг с другом, носят форму, знаки различия, соблюдают правила и методы ведения войны, их нельзя судить за то, что они убивали друг друга. А если они не комбатанты, тогда они не имеют права ни носить оружие, ни стрелять в кого-либо, и в этом случае они подвержены уголовному преследованию за участие в военных действиях как таковое.
Разумеется, если будут представлены доказательства, что частные военные компании являются структурными подразделениями Министерства обороны Российской Федерации, к примеру, будет соответствующий приказ Минобороны или главы Генштаба, это меняет дело. Но пока с юридической точки зрения мы этого не видим; эти условные добровольцы не обладают правами военнослужащих и по российскому законодательству. Международный суд будет смотреть в том числе, являлись ли они военнослужащими по российскому законодательству, были ли им положены отпуска, соответствующие выплаты.
Международный уголовный суд, так же, как и трибунал, даже если это будет специальный трибунал, обязательно будет рассматривать предпосылки для возникновения агрессии. Так, гаагский суд, рассматривавший дело о «Боинге», довольно подробно, на нескольких страницах описывал предпосылки конфликта на востоке Украины 2014 года: «сепаратисты», «ЛДНР» и т.д. В этом смысле судом будет дана оценка всего конфликта.
Но в случае с пропагандистами, которые годами накачивали россиян антиукраинской повесткой, мы можем рассуждать только гипотетически и базироваться на единственной аналогии — это печально знаменитое «Свободное радио и телевидение тысячи холмов» в Руанде. Руандийская станция никогда не использовала прямые призывы к геноциду тутси — только эзопов язык, призывы к широкой аудитории хуту «рубить эти высокие деревья» и «уничтожать этих тараканов», — и в итоге хуту реально рубили тутси при помощи мачете.
Во время трибунала, рассматривавшего геноцид в Руанде, анализировались конкретные слова, тексты, учитывалась популярность радио. Если бы это было радио, которое почти никто не слушал, тут не было бы юридического предмета. Именно его популярность стала безусловным доказательством вины.
В чем отличие от нынешней ситуации? Пропагандистские призывы в Руанде сопровождались массовой стихийной резней — радио, по сути, выступало в качестве их инициатора, организатора. «Радио тысячи холмов» было к тому же коммерческим, не имело отношения к государству. (Это, к слову, наложило отпечаток на последующее отношение в Руанде к медиа. Любые негосударственные СМИ находятся там с тех пор под мощным контролем, испытывают перманентный прессинг со стороны регулятора.) В российско-украинском случае нет такой прямой связи между пропагандой и военными действиями и нет этой логики, потому что войну ведут военнослужащие, подчиняющиеся приказам своих командиров, а не радиоведущим.
Других похожих примеров нет, а значит, Международному уголовному суду придется создавать прецедент. Сюжет с российской пропагандой требует тщательного юридического анализа, потому что этот прецедент потом может быть использован против других журналистов, к примеру военкоров.