Руските манипулации и дезинформация в статията "Корабокрушение" в българската Уикипедия

Скрийншот: Сравнителен анализ по таблици от bg.wikipedia.org, en.wikipedia.org, ru.wikipedia.org

Руските манипулации в страницата „Корабокрушение“ в българската Уикипедия: системна дезинформация за корабни катастрофи и манипулации по КГБ-истки учебник

Страницата в българската Уикипедия под името "Корабокрушение" не е нито изключение за пропитата от руска дезинформация българска Уикипедия, нито е новост, но заслужава внимание.

Тя не само не е неутрален енциклопедичен текст, а ярък пример за още по-груби  руски пропагандни изкривявания на истината, характерни и за българската Уикипедия, и навсякъде.

Статията „Корабокрушение“ датира от 2015 година и е преписана директно от руската Википедия. Още от създаването на статията от потребителя, с посочен в акаунта си в Уикипедия руски и български майчин език Александър Д. Христов, тя е публикувана на страницата на българската Уикипедия първоначално на чист руски език, а после е преведена и пооправена да прилича на български,  и с добавени всички илюстрации от руския образец.  Но  за автора и това е малко и необезспокоявано добавя и още по-нататъшна селективна цензура - цензурирана от руска таблица с 81 примера на българско подобие с едва 16 примера и с още по-избирателно предсавяне на корабните проишествия по света за всички векове за всички държави. Руските и съветските позорни загуби са систематично пропускани или омаловажавани, докато всички "съветски успехи" срещу 4 германски кораба през Втората световна война са непропорционално преувеличени като са изброени без пропуск в списък от едва 16 примера. Това се представя за българския читател като една четвърт от всички описани корабокрушения по света в историята на човечеството. Така изкривената статистика, предполага, че почти всяко голямо бедствие е свързано или с нацистките кораби, ударени от съветска подводница, или с поредица от катастрофи на Западните държави, като напълно са пропуснати руските поражения. 

Познавайки руската пропагандна машина, това не е случайна небрежност, а структурно изкривяване, което излага настоящите и бъдещите поколения български читатели на недопустимата руска дезинформация и пропаганда.

Както беше споменато в началото, текстът в българската статия е прекопиран от руския текст, публикуван от руския потребител.

Страницата е създадена на 14 септември 2015 г. Първата съществена версия е носила ясно обозначение „Превод от руски“, но и първоначално е публикувана на руски. Редактор е бил Александър Д. Христов. Текстът е следвал структурата и формулировката на руската страница „Кораблекрушение“ почти буквално. По-късно части от правния статут на потъналите кораби и разделът за корабокрушенията в изкуството също са били възприети от руската версия, само с козметични корекции на определителния член или незначителни стилистични корекции.

Това само по себе си е проблематично. Уикипедия е замислена като многоезичен проект, в който всяка езикова версия е изградена независимо и използва местни източници. Почти пълното приемане от едноезична версия – особено когато самата тази езикова версия е силно повлияна от националната историография – създава канал за едностранчиви наративи. В този случай източникът е била руската Уикипедия, която от десетилетия показва силна тенденция към фалшификация на данните,  и преувеличаване на съветските успехи наред с омаловажаване или прикрива руските или съветските загуби. Учудващо за руската версия обаче беше отсъствието на таблица, а под заглавие "Крупни корабокрушения" там са изброени само имената на корабите, започвайки с "Титаник" и още 10 кораба, без нито един руски потънал кораб, разбира се. Но от начина, по който премерено объркано е съставена таблицата в българската статия, беше ясно, че тя е взета нагатово от руски източник, писан от обичайните специалисти по манипулации - избирателно взети примери от вековете и от различни държави, смесено във военно и мирно време, преувеличавайки като в комично криво огледало руската картина. Електронната търсачка откри първоначалната руска таблица за секунди, понеже се оказа идентична по структура, макар маскирана в отделна статия в руската Уикипедия взета от руския „Проект:Адмиралтейство“.

Сред посочените там 81 примера на потънали кораби се оказаха включени 4 руски потънали кораби: "Сталин", "Ленин", "Баржа 752", и  "Армения", който единствен присъства в българския списък, вероятно поради неруското си име. Останалите впоследствие  нарочно са били пропуснати за българския читател, въпреки че са напред в класацията за крупните катастрофи по брой на загиналите.

Същността на манипулацията в таблицата в българската Уикипедия е на някалко нива: избирателно подреждане на големи корабни бедствия по броя на жертвите, но избирателно са пропуснати руските загуби и са смесени периодите от мирно и военно време, за да се преувеличи тежестта на броя на руските атаки, на фона останалите проишествия в мирно време. Тази таблица не произхожда от английския или друг неутрален списък, където инцидентите са групирани по векове, отделно за военни действия и за мирно време, а в руския проект „Проект:Адмиралтейство/Крупнейшие морски катастрофы“ единствената цел е пропагандата. Така в руски списък са включени приблизително 81 събития с повече от хиляда жертви, но избирателно, а цифрите рядко съвпадат с английската Уикипедия и международната морска историография. До такава степен в руската версия са подменени стойностите, че цялата класация изглежда различно: Потопеният през 1941г. от руска подводница германски кораб "Вилхелм Густлоф", например, е посочен с 5300 жертви, докато английската страница и повечето сериозни източници изчисляват около 9000 смъртни случая. Според исторически данни, корабът е превозвал огромен цивилни, които извършителите имат сметка да прикрият. Жертвите в другия потопен от СССР германски кораб "Гоя" също не съвпадат. 

 В същото време руските щети и бедствия са пропуснати или омаловажени. Удобно са пропуснати в таблиците и в руската, и в българската Уикипедия руските загуби в битката при Цушима (1905 г.), в която само лайнерите „Княз Суворов“, „Император Александър III“, „Бородино“ и „Ослябя“ костват живота на хиляди руски моряци (английската Уикипедия изброява 4380 смъртни случая от унищожаването на две трети от руския флот. За губата на руския кораб „Русалка“ през 1893 г. коства  177 смъртни случая във Финския залив, руският „Лефорт“, ударен през 1857 г. води до 826 жертви. 

Пропуснатите в българския списък крупни съветски загуби на корабите „Йосиф Сталин“, взривен от мина през 1941 г., с 3849 смъртни случая, плюс хиляди военнопленници, „Ленин“, потънал 1941 г., от съветска морска мина, с 2500 смъртни случая  и „Баржа 752" потънал през 1941 г., с 1014 смъртни случая са доказателство за още по-груба цензура и от предварително цензурирания руски списък.

Единствено пътническият кораб „Армения“ е споменат, но главно като жертва на Луфтвафе от 1941г. и с внушение, че загубата е на една от съветските републеки.

Само в английската Уикипедия са изброени по-късните бедствия със съветските кораби „Александър Суворов“ (1983 г., 177 смъртни случая поради мост), „Адмирал Нахимов“ (1986 г., 423 смъртни случая), „Комсомолец“ (1989 г., 42 смъртни случая), подводницата „Курск“ (2000 г., 118 смъртни случая, белязала началото на управлението на Путин,  и украинския кораб „Булгария“ (2011 г., 122 смъртни случая). 

Българската версия на таблицата с 16-те си примера е още по-радикална.  Под тях са четири германски кораба от 1945 г., които са били ударени от съветски подводници и са претърпели жертви сред цивилното население. Руски или съветски кораби с хиляди смъртни случаи (Йосиф Сталин, Ленин, Барзя 752) са напълно пропуснати. Единственият руски/съветски кораб, който фигурира на видно място, е Армения – с неруско име и като жертва на немски самолети. Таблицата като времеви диапазон започва с Титаник (1912) и завършва с трагедията на кораб от Филипините през 1987 г. Нито една руска или съветска катастрофа от Студената война, нито подводницата "Курск", нито "Булгария" и, естествено, нито споменаване на крайцера Москва (2022) или десетките руски военни кораби, ударени от Украйна.

Фалшивата статистическа картина

Резултатът е гротескно изкривяване в полза на манипулатора. В българската таблица изглежда сякаш непропорционално голям дял от най-големите морски катастрофи на ХХ век се отнася до германски кораби, потопени от съветските подводници. Западните бедствия на кораби като "Титаник", "Лузитания", "Бисмарк" са включени, но руските загуби поради собствени мини, нелепи катастрофи по пристанища, мостове и собствени грешки, военните загуби или по-късни инциденти липсват. Читателят получава впечатлението, че съветският флот е постигнал безпрецедентна серия от успехи срещу цивилни и военни цели във Втората световна война, докато собствените му тежки загуби – включително хиляди военнопленници и цивилни, загинали на съветски кораби – са заличени от картината.

Това не е случаен избор. Това е класическа техника на историческа дезинформация: максимизиране на успехите, минимизиране или прикриване на собствените провали и загуби и съкращаване на времевата линия, така че по-късните болезнени събития (Курск, войната в Украйна) да останат извън картината. Английската Уикипедия и повечето международни списъци с морски бедствия рисуват съвсем различна картина: руските и съветските кораби наистина са включени, със съответстващия висок брой жертви.

По-широкият контекст и вредата за българския читател

България има дълги и сложни отношения с Русия, главно в свой ущърб. Страница в Уикипедия, която систематично прикрива руските морски катастрофи и преувеличава съветските успехи, насърчава едностранчиво историческо съзнание. По-младите поколения, които използват страницата като основен източник на информация, получават изкривена представа за историята на ХХ век: Съветският съюз е представен мегаломански, като почти безупречна морска сила, собствените му загуби като несъществуващи или незначителни, а скорошните руски поражения в Черно море са заобиколени.

Това е дезинформация с трайна сила. Не е явна пропаганда, а фино, енциклопедично изкривяване, което чрез повторение на руските манипулативни материали, в съчетание с липса на алтернативи на местния език се превръща във „факти“. Комбинацията от руски оригинален текст, руска таблица, съдържаща вече подбрани цифри, и българска версия, която е била цензурирана още повече, не е случайност. Тя е резултат от умишлен избор на първоначалния редактор, без никакъв коректив от последващите поравяли единствено граматични грешки редактори, които на практика са увековечили изкривяването.

И така в българската страница „Корабокрушение“ е превърната в нагледен учебникарски пример за това как националните версии на Уикипедия могат да бъдат използвани за разпространение на идеологически желан от външни фактори исторически наратив. Чрез приемане на текста от руската Уикипедия и допълнително филтриране на таблицата от проекта „Адмиралтейство“ се очертава образ, в който руските и съветските корабни катастрофи са умело прикрити до практически невидими, докато действията на съветските подводници срещу германски кораби са превърнати в доминиращи до 25 процента от всички бойни успехи по света. Цифрите не съответстват на английската Уикипедия, нито международната литература, нито на енциклопедичните стандарти; подборът е систематично изкривен в полза на Русия; хронологията стратегически спира преди най-болезнените скорошни събития.

Това не е невинен енциклопедичен пропуск. Това е форма на историческа манипулация, която отравя българската обществена сфера с изкривена представа за морската история. Дори редакторите и читателите на Уикипедия не могат да коригират това изкривяване, нито да заменят таблицата с балансиран, базиран на източници списък, защото огромната част от независимите редактори са блокирани от същата шайка, допуснала тези манипулации.  Няма начин засега да бъдат добавени липсващите руски и съветски катастрофи, и текстът и информацията да бъда синхронизирани с легитимните световни източници, а това е единственото условие страницата да служи като това, което една енциклопедия трябва да бъде: надеждно, безпристрастно представяне на фактите.

Скрийншот от Уикипедия

Статията "Корабокрушение" в българската Уикипедия е започната на 14 септември 2015г., като е прекопирана от руската Уикипедия и е публикувана в българския домейн на руски език. За да не бъде поправяна от други редактори, статията е защитена с етикет, че е в процес на обработка.

Скрийншот от Уикипедия

Първите публикации на статията "Корабокрудшение" в българската Уикипедия са изцяло на руски, впоследствие са поправени на български.

Някои русизми в статията са поправени от потребител Nk, като "Правен статут", вместо руския "Правов статут". 

Скрийншот от Уикипедия

Статията "Корабокрушение" в българската Уикипедия и до днес съдържа непоправени изречения на руски език.

Скрийншот от Уикипедия

Статията Корабокрушение е редактирана от началото до край от потребител, на име Александър Д. Христов.

Скрийншот от Уикипедия

Профилната страница на Александър Д. Христов в българската Уикипедия, посочил български и руски като свой майчин език.

Скрийншот от Уикипедия

 Източниците са руски, с едно единствено изключение.

Скрийншот от Уикипедия

Статиите в руската и в българската Уикипедия, с име "Корабокрушение", са напълно идентични, с еднакво съдържание и с почти еднакви снимки. 

Скрийншоти от Уикипедия

Илюстрациите в руската и в българската Уикипедия в статиите "Корабокрушение" са напълно идентични, с картини от руския художник Иван Айвазовски и други руски художници. 

Картината от японския художник Кацушика Хокусай "Вълна-убиец", която присъства при създаването на статията по подобие на руската в българската Уикипедия, е премахната на 31 август 2026г. от потребителя Nk с обяснение: "Няма корабокрушение".

Скрийншот от Уикипедия

Таблицата със списък на потънали кораби, според броя на жертвите, е прекопирана от цензурираната според нуждите на руската пропаганда таблица в руския проект "Адмиралтейство".

Скрийншот от Уикипедия

Руският кораб "Сталин", потънал от сблъсък с морска мина, който присъства дори в руската цензурирана таблица, в българската таблица е пропуснат, макар да е със значителен брой жертви.

Скрийншот от Уикипедия

Крупното корабокрушение на руския кораб "Ленин" също отсъства от българския списък, потънал от съветска мина.