Датското разузнаване предупреждава за риск от „голяма война“ в Европа, която Русия може да започне в рамките на 5 години
преди 7 минути
Стефани Лекок / EPA / ТАСС
Датската служба за военно разузнаване (DDIS) публикува доклад, в който предупреждава за заплахата от "мащабна война" в Европа през следващите пет години. Според оценката на ведомството, ако Русия смята НАТО за отслабена - както военно, така и политически - тя може да използва сила срещу една или повече страни от алианса.
Както пише Politico, докладът обръща специално внимание на ролята на САЩ. DDIS смята, че вероятността от военен конфликт ще се увеличи, ако Русия заключи, че Съединените щати няма да могат или не желаят да подкрепят европейските си съюзници в случай на агресия. В доклада се подчертава също, че Москва активно изгражда военния си потенциал в подготовка за потенциална конфронтация с НАТО.
Прогнозата на DDIS идва в момент, когато президентът на САЩ Доналд Тръмп настоява за прекратяване на войната в Украйна. Документът разглежда три възможни сценария, ако конфликтът приключи или бъде замразен. В същото време всички варианти предполагат, че Русия не е в състояние едновременно да води война срещу няколко държави.
Според представените оценки в рамките на шест месеца Русия ще може да започне локален въоръжен конфликт с неназована „съседна държава“. След две години може да започне регионална конфронтация в Балтика. И след пет години, ако НАТО отслабне и САЩ не предприемат решителни действия, Русия може да започне широкомащабна война срещу Европа.
В същото време в доклада се отбелязва, че прогнозата не отчита възможното укрепване на отбранителния потенциал на страните от НАТО.
Доналд Тръмп настоява за увеличаване на военните разходи на страните от НАТО до 5% от БВП. В момента според постигнатите споразумения страните-членки на блока трябва да отделят най-малко 2% от БВП за отбрана, но до края на 2024 г. само 23 от 32-те държави от алианса са изпълнили това изискване.
По време на първия си мандат Тръмп многократно заплашваше да изтегли САЩ от НАТО, освен ако европейските страни не увеличат разходите за отбрана. След като спечели изборите през 2024 г., той отново допусна възможността Вашингтон да напусне алианса, но подчерта, че това може да бъде избегнато, ако европейските партньори започнат да „плащат сметките“.
През януари Ройтерс съобщи, позовавайки се на източници, че страните от НАТО са съгласни с необходимостта от увеличаване на разходите за отбрана, но смятат цифрата от 5% от БВП за прекомерна. Обсъждана алтернатива е повишаване на нивото на минималните разходи до 3% от БВП, но дори това би представлявало сериозно предизвикателство за много членове на алианса, които се борят да достигнат сегашния праг от 2%. Окончателно решение по този въпрос трябва да бъде взето на срещата на върха на НАТО в Хага през юни.