Русия опростява депортирането на украинци като „чужденци“ от окупираните територии на Украйна. Повечето от тях биват похитени и убити от руските окупатори
08.01.2025 г
Халя Койнаш
Докато улеснява депортирането на онези, които окупационната държава нарича „чужденци“ за отказ от руско гражданство, Русия също заплашва тези с руски паспорт с депортиране, ако не са се заклели за вярност.
Олексий Бражник на режисирания видеоклип, в който руските нашественици уж го „депортират“ в контролирана от правителството Украйна. Оттогава не е виждан.
Олексий Бражник на режисирания видеоклип, в който руските нашественици уж го „депортират“ в контролирана от правителството Украйна. Оттогава не е виждан
Русия още повече разшири обхвата за депортиране на украински граждани от украинската им родина като така наречените „чужди граждани“. Всички подобни мерки са едновременно опасни и незаконни, дори ако предполагаемите гаранции, които ще изчезнат на 5 февруари 2025 г., бяха до голяма степен на хартия, тъй като руските „кенгуру“ съдилища на окупирана територия са там единствено, за да правят това, което им се каже.
Съответните изменения в руското законодателство бяха подписани като закон от руския лидер Владимир Путин на 8 август 2024 г. и трябва да влязат в сила на 5 февруари 2024 г. Те може би са били въведени като част от антимигрантската истерия, отприщена и подхранвана в Русия след като властите не успяха както да предотвратят, така и да реагират адекватно на терористичната атака срещу музикалната зала Crocus City Hall край Москва през март 2024 г.
Проблемът е, че всяко такова законодателство ще се прилага на цялата украинска територия незаконно под руска окупация. Ако досега всяко „административно депортиране“ на лице, третирано от Русия като чужд гражданин и „незаконен мигрант“, трябваше да бъде разрешено от съда, това ще се промени на 5 февруари 2025 г. Оттогава нататък руски или руско- контролирани „полицейски“ началници, заместник-началници, служители на „миграционния отдел“ и т.н. ще могат да вземат решение за „административно експулсиране“ на това или онова лице за редица т.нар. престъпления. На теория човек ще има десет дни да обжалва такова решение. Законът предвижда и административна отговорност за предоставяне на забранени услуги на „чужд гражданин, включен в регистъра на наблюдаваните лица“.
Полицейската корупция и тормозът на мигрантите в Русия бяха известни още преди Путин да дойде на власт, а новото законодателство може само да увеличи полицейското беззаконие и безнаказаност. Известно е, че в окупирания Крим руската ФСБ е използвала най-малко двама чуждестранни граждани (латвийски беглец от правосъдието и лице, което не е искало да бъде върнато в Узбекистан) като „тайни свидетели“ в множество процеси срещу кримски татари и други украинци политически затворници. Предполагаемите „свидетелства“ на мъже, позволили анонимност в съда, въпреки че няма от какво да се страхуват от обвиняемите, а само от ФСБ, доведоха до присъди до 19 години затвор срещу огромен брой граждански журналисти и активисти от окупирания Бахчисарай. Полицията и ФСБ сега може да намерят още по-лесно да изнудват хората да им помогнат да фабрикуват политически процеси.
Освен „административни нарушения“, свързани с просрочване на виза и т.н., глоби или дори кратки затворнически срокове също могат да бъдат наложени на окупирана територия само за пускане на украинска патриотична песен, публично показване на украинско знаме или изразяване на опозиция срещу Русия война срещу Украйна. Всичко по-горе беше използвано например в окупирания Крим за обвинение на лице в „дискредитиране на руските въоръжени сили“ съгласно член 20.3.3 от административния кодекс на Русия.
Точно както в окупирания Крим от 2014 г., Русия направи практически невъзможно да оцелееш на която и да е окупирана украинска територия, без да получиш руски паспорт. Това обаче не защитава непременно украинците от депортиране от собствения им дом. РИА-Мелитопол съобщи на 3 декември 2024 г., че руските нашественици вече са започнали да лишават жителите на Мелитопол от такова гражданство. Това следва нов „закон“, който влезе в сила на 23 ноември и предвижда отнемане на гражданство на онези, които не са дали „клетва за вярност на руски гражданин“. Тази „клетва“ твърди, че лицето „доброволно и съзнателно“ приема руско гражданство и че, наред с други неща, те ще „изпълнят задълженията на гражданин на Руската федерация“ и ще „бъдат верни на Русия“.
Изглежда Путин за първи път е издал „указ“, изискващ такава клетва, още на 22 ноември 2023 г., но той се налага едва сега. РИА Мелитопол иронично отбелязва, че вероятно онези украинци, които с радост приеха руската окупация и наистина побързаха да вземат руско гражданство, могат да пострадат сега. Те взеха руско гражданство, когато наистина беше „предложено“ и преди да се изисква клетва. Такъв период продължи около шест месеца и очевидно не доведе до желания ефект, тъй като след това Русия премина към принудителни мерки, за да наложи своето гражданство на украинците.
РИА-Мелитопол съобщи още през декември, че липсата на клетва не е единственият претекст за отнемане на руско гражданство на украинците, без което те вече не могат да работят, да получават пенсии, безплатно здравеопазване и рискуват да загубят дома си и дори децата си. Отказът или липсата на явяване и поставяне на военен отчет също са основание за лишаване на дадено лице от руския му паспорт и поставянето му на опасност от принудително „депортиране“.
Трябва да се каже, че алтернативата не е непременно по-добра. Руското гражданство означава, че украинците са задължени за военна служба и/или мобилизация и следователно са в опасност да бъдат принудени да се бият за нашественика срещу сънародниците си украинци.
Както беше съобщено, Путин подписа указ още на 22 април 2023 г., предвиждащ депортиране на украинци от окупирана територия за отказ да вземат руско гражданство. Въпреки че теоретично подобен отказ не беше достатъчен, действията, които се считат за „представляващи заплаха за националната сигурност на Русия“, включват такива, които са напълно легитимни в Украйна или която и да е демократична държава. Указът постановява, че украинците, живеещи на окупирана територия, трябва или да приемат руско гражданство, или да заявят, че не желаят да го направят. Онези, които откажат гражданството на държавата-агресор, от 1 юли 2024 г. ще бъдат считани за „чужденци“, а онези, които Русия е избрала да разглежда като „заплаха за националната сигурност“, ще бъдат депортирани. Такава предполагаема „заплаха“ може да се види съгласно член 13 от указа, в присъствието на това, което Русия нарича „неразрешени събрания, митинги, демонстрации, шествия или пикетиране“, като това се твърди, че е „опити срещу обществената безопасност“. Вие също ще бъдете считан за опасност за националната сигурност, ако решат, че подкрепяте освобождаването на окупираната територия“ (като това се описва като „нарушаване на териториалната цялост на РФ“ и/или „подкрепяне на насилствената промяна на основата на конституционния ред на РФ“). Друго предполагаемо оправдание за депортиране би било това, което се нарича „финансиране или планиране на терористични (екстремистки) дейности“. Както се видя в окупирания Крим, подобни обвинения могат да бъдат използвани срещу Свидетели на Йехова и да послужат за осъждането им на 6-7 години затвор.
RIA-Melitopol reported back in December that the absence of the oath is not the only pretext for stripping Ukrainians of the Russian citizenship without which they can no longer get work, receive pensions, free healthcare and risk losing their home, and even their children. Refusal or failure to report to and be placed on the military register are also grounds for depriving a person of their Russian passport and placing them in danger of forced ‘deportation’.
It has to be said that the alternative is not necessarily better. Russian citizenship means that Ukrainians are liable for military service and / or mobilization and are, therefore, in danger of being forced to fight for the invader against fellow Ukrainians.
As reported, Putin signed a decree back on 22 April 2023 envisaging deportation of Ukrainians from occupied territory for refusing to take Russian citizenship. Although such a refusal was, theoretically, not enough, the actions deemed to “pose a threat to Russia’s national security” included those that were totally legitimate in Ukraine or any democratic state. The decree stipulated that Ukrainians living on occupied territory must either take on Russian citizenship or state that they do not wish to do so. Those who refused the aggressor state’s citizenship would, from 1 July 2024, be considered ‘foreigners’, with those whom Russia chose to view as ‘a threat to national security’, deported. Such a supposed ‘threat’ could be seen according to Article 13 of the decree, in attending what Russia calls, “unauthorized meetings, rallies, demonstrations, processions or picketing”, with this claimed to be “attempts against public safety”. You would also be considered a danger to national security if they decided you support the liberation of occupied territory’ (with this described as ‘violating the territorial integrity of the RF’ and / or “supporting the violent change of the basis of constitutional order of the RF”). Another alleged justification for deportation would be what was called “financing or planning terrorist (extremist) activities”. As seen in occupied Crimea, such charges could be used against a Jehovah’s Witness and serve to get them sentenced to 6-7 years’ imprisonment.