Романът на германската писателка Джени Ерпенбек за разпадането на ГДР е номиниран за Международната награда “Букър”

Gepubliceerd op 21 mei 2024 om 18:37

Романът на германската писателка Джени Ерпенбек за разпадането на ГДР е номиниран за Международната награда “Букър”
Сузан Кордс | Лена Шмиц
Преди 3 часа
Списание New Yorker определя германската писателка Джени Ерпенбек като кандидат за Нобелова награда за литература. Нейният роман Kairos беше избран за международната награда Букър. За какво пише тя?

https://p.dw.com/p/4g6CA
Джени Ерпенбек
Германската писателка Джени Ерпенбек Снимка: picture alliance/dpa
РЕКЛАМА
Вечерта на 21 май 2024 г. на церемония в Лондон ще бъде обявено името на новия носител на международната награда Букър, едно от най-престижните награди в областта на литературата. В краткия списък има и немска писателка - Джени Ерпенбек. Американското списание "Ню Йоркър" в едно от своите литературни есета обяви Ерпенбек за кандидат за Нобелова награда за литература. Но в родината си писателката явно е подценявана.

Не може да се каже, че името Джени Ерпенбек е напълно непознато в Германия. Тя има своя отдадена читателска публика и почти всяка година получава някаква литературна награда. Нейната книга Kairos, публикувана през 2021 г. и номинирана за Международната награда Букър, е отличена с Uwe-Johnson-Preis в Германия - тази литературна награда е учредена през 1994 г. и се присъжда на писатели, чието творчество е свързано с поетиката на немския писател и преводач Уве Йонсън. Преводът на романа "Кайрос" на английски стана широко известен в англоезичния литературен свят, докато в Германия книгата не само не получи нито една от основните немски книжни награди - нито престижната награда на Лайпцигския панаир на книгата, нито най-голямата литературната награда „Георг Бюхнер“ (Georg- Büchner-Preis), нито Немската книжна награда, но дори не беше включена в списъка на номинираните.

Причината за това, според самата писателка, е, че Берлинската стена никога не е паднала в немската културна сфера, а Западна Германия все още дава тон в литературната среда. Джени Ерпенбек е родена през 1967 г. в Германската демократична република; Когато пада Берлинската стена, писателят е на 22 години. Държавата, в която е израснала, вече не съществува; тя се озовава в нова страна - Германия и сред западногерманци, които почти не се интересуват от историята на ГДР. Нейната книга Kairos е за разпадането на ГДР. Според Ерпенбек, която тя сподели в интервю за седмичника Die Zeit, слабият отзвук на книгата в Германия не е случаен: в журито за книжната награда нямаше нито един човек от източногермански произход. „Хилядната книга също е за 1968 г.“, каза тя на журналист от западната част на Германия, „въпреки че този период всъщност е доста интересен.“

Романът "Кайрос": крахът на Източна Германия и старият живот

"Кайрос" е история за токсична любов на фона на упадъка на ГДР. Нейните герои са млада жена и мъж с 34 години по-възрастен от нея, някога привърженик на Хитлер, а сега убеден комунист. Това е и историята на креативните хора в Източна Германия – в държава, където цензурата е широко разпространена и авторите са принудени да прибягват до езоповия език. „Изкуството (...) беше може би единственото средство за комуникация, чрез което комуникацията в обществото все още беше възможна. Когато отворите вестник, той имаше напълно нереален език“, отбеляза Ерпенбек в интервю за DW през 2022 г.

"Кайрос" разказва историята на хора, преживели прехода от комунистическо-социалистически режим към държава със свободна пазарна икономика. Това „земетресение“ разклати из основи самоусещането им. Раздялата на влюбените в Кайрос символизира нестабилността, която изпитват, докато светът им се срива. „Това, което е било познато, изчезва. Добро и лошо познато“, казва Ерпенбек.

Падането на Берлинската стена: уникална фотохроника
Студената война приключи с падането на Берлинската стена на 9 ноември 1989 г. Робърт Конрад документира разглобяването му стъпка по стъпка.

Гранична кула на гара Nordbahnhof (април 1990 г.)
Около 300 наблюдателни кули бяха разположени по границата със Западен Берлин. Снимката показва една от малкото оцелели гранични кули, която все още стои днес на Bernauer Strasse близо до жп гара Nordbahnhof в източен берлински квартал Mitte. Намира се на територията на мемориала на Берлинската стена. Това е една от 5000 снимки, направени от фотографа Робърт Конрад.
Снимка: Робърт Конрад
Гранична кула на гара Nordbahnhof (април 1990 г.) Гранична кула на гара Nordbahnhof (април 1990 г.)
Потсдамер Плац (февруари 1990 г.)
Робърт Конрад документира всички етапи от разрушаването на стената. Скоро след падането му на Potsdamer Platz беше инсталиран временен граничен пункт. Проверките там се извършват само спорадично, а след влизането в сила на 1 юли 1990 г. на споразумението за валутен, икономически и социален съюз между ФРГ и Германската демократична република спират напълно. Окончателното обединение на Германия се състоя на 3 октомври 1990 г.
Снимка: Робърт Конрад
Potsdamer Platz (февруари 1990)Potsdamer Platz (февруари 1990)
Градинска идилия край Берлинската стена (юли 1990 г.)
Märkische Schweiz е името на ваканционно селище в берлинския квартал Нойкьолн, който преди обединението на Германия е принадлежал на Западен Берлин. Тъй като разрушаването на над 150-километровата Берлинска стена отне около година, хората, които нямаха повече търпение, просто я пробиха - за да преминат през направените вратички от другата страна и така да скъсят пътя.
Снимка: Робърт Конрад
Градинска идилия край Берлинската стена (юли 1990 г.) Градинска идилия край Берлинската стена (юли 1990 г.)
Малко текстове (октомври 1990)
По времето, когато Берлинската стена все още беше строго охранявана, тя изглеждаше цветна само от западната страна. Но скоро след падането му рисунки и надписи се появяват и от източната страна - както тук, в северната част на града между кварталите Фронау и Хоен-Нойендорф.
Снимка: Робърт Конрад
Малко лирика (октомври 1990 г.) Малко лирика (октомври 1990 г.)
Да живееш до "ивицата на смъртта" (април 1990 г.)
Жилищни сгради, издигащи се точно до Берлинската стена - това не беше необичайно в разделения Берлин. Така жителите на къщи, разположени близо до гара Wollankstrasse в квартал Pankow в Източен Берлин, видяха от прозорците си „ивица на смъртта“, отвъд която беше западноберлинският квартал Wedding.
Снимка: Робърт Конрад
Да живееш до „ивицата на смъртта“ (април 1990 г.) Да живееш до „ивицата на смъртта“ (април 1990 г.)
Стражева кула и баражни прашки (април 1990 г.)
Микрорайонът Steinstücken в рамките на квартал Zehlendorf е придобил слава като единственият постоянно обитаван ексклав на Западен Берлин. Беше заобиколен от квартал Бабелсберг в Потсдам, който принадлежеше на ГДР. Границата там се охраняваше особено внимателно. От наблюдателната кула войници извършваха наблюдение във всички посоки.
Снимка: Робърт Конрад
Стражева кула и баражни прашки (април 1990 г.)Стражева кула и баражни прашки (април 1990 г.)

Скелет от бетон (юли 1990 г.)
След падането на Берлинската стена към него се стекоха търсачи на сувенири - т. нар. "стенни кълвачи" (Mauerspechte). Те бързо отнесоха, парче по парче, останалото от символа на Студената война. Някои събират фрагменти от стената просто като сувенир, други за продажба.
Снимка: Робърт Конрад
Скелет от бетон (юли 1990 г.) Скелет от бетон (юли 1990 г.)
Метростанция Unter den Linden (февруари 1990 г.)
С разделянето на Берлин 16 от неговите метростанции станаха неактивни. Влаковете не спираха там. В тъмните подземни фоайета на тези призрачни станции бяха поставени гранични постове, където военният персонал патрулираше денонощно. Една от тези станции беше Унтер ден Линден. След падането на Стената тя започва да носи името "Бранденбургската врата". Автори: Марсел Фюрстенау, Наталия Королева
Снимка: Робърт Конрад
Метростанция Unter den Linden (февруари 1990 г.)Метростанция Unter den Linden (февруари 1990 г.)
8 снимки
1 | 88 снимки
Неслучайно писателката описва толкова ярко смъртта на ГДР - тя добре познава чувствата, които изпитват хората, които са били свидетели на този крах. В есе от 2018 г. за женското списание Emma Ерпенбек обяснява: „Изведнъж се заговори много за свободата, но за мен този термин, появяващ се във всякакви изречения, не означаваше много. Свобода да пътуваш? Но можеш ли да платиш пътуването? Или свободата на словото?... Свободата не беше дадена, а тази цена беше целият ми предишен живот, който сега се наричаше минало... Отсега нататък моето детство принадлежеше на музея."

Семейна литературна традиция

Изминаха 25 години, откакто животът на Джени Ерпенбек се промени напълно. Докато е още в ГДР, тя се обучава за книговезец, след което работи като майстор на реквизит, а по-късно учи театрално изкуство и след това музикална режисура. Но Джени беше привлечена не само от сцената, но и от писането. И това не е изненадващо: нейният дядо Фриц Ерпенбек, на когото е кръстена улица в Източен Берлин, и баба Хеда Цинер също са били писатели. Тъй като са комунисти, и двамата бягат в Москва, за да избягат от нацистите. Бащата на писателя Джон, физик по професия, също издава няколко книги.

Изминаха 25 години, откакто животът на Джени Ерпенбек се промени напълно. Докато е още в ГДР, тя се обучава за книговезец, след което работи като майстор на реквизит, а по-късно учи театрално изкуство и след това музикална режисура. Но Джени беше привлечена не само от сцената, но и от писането. И това не е изненадващо: нейният дядо Фриц Ерпенбек, на когото е кръстена улица в Източен Берлин, и баба Хеда Цинер също са били писатели. Тъй като са комунисти, и двамата бягат в Москва, за да избягат от нацистите. Бащата на писателя Джон, физик по професия, също издава няколко книги.

Преходност и житейска несигурност в книгите на Джени Ерпенбек

Дебютната книга на Джени, The Old Child, е публикувана през 1999 г. „Беше намерено момиче, никой не знае откъде идва, никой не знае кои са родителите й, самото дете не знае това“, се казва в анотацията към книгата. Мнозина видяха тази история като притча за гражданите на ГДР, които изпитаха силно чувство на дезориентация след разпадането на системата, при която живееха.

Романът "Кайрос" на немски Романът "Кайрос" на немски
Корица на романа "Кайрос" на немски
Една от честите теми в литературното творчество на Ерпенбек е мотивът за преходността и несигурността на живота. Героите на романа „Посещението” преживяват няколко шока: падането на Ваймарската република, „Третия райх”, войната, ГДР, падането на комунизма и времето след него. Бестселърът „Gehen, ging, gegangen“ (заглавието може да се преведе като „Вървя, вървя, изчезна“) за безнадеждното положение на африканските бежанци в Берлин беше един от кандидатите за Германската награда за книга през 2015 г.

В романа "Aller Tage Abend" ("И всяка вечер...") едно бебе умира и Ерпенбек се чуди: какво щеше да стане, ако детето беше оцеляло? Тя дава на бебето няколко съдби: полуеврейско момиче, комунист, бягащ от нацистите от Австрия в Москва (препратка към собствената й баба) или известен писател в ГДР. През 2015 г. Ерпенбек, заедно с преводача Сюзън Бернофски, беше удостоен с Независимата награда за тази книга, предшественик на Международната награда Букър.

"Кайрос" в очакване на късмет и международната награда Букър

В света на англоезичните книги Джени Ерпенбек отдавна е литературна звезда. Книгите й са преведени на 30 езика, литературните й турнета се провеждат в Узбекистан, Мексико, Индия и други страни, където е посрещната с възторг.

На 21 май на церемония в галерия Tate Modern в Лондон ще бъде обявено кой ще получи международната награда Букър в размер на 50 000 британски лири (около 58 хиляди евро). Половината от наградата отива за автора, половината за преводача. Освен Джени Ерпенбек в краткия списък бяха още шведката Кира Йозефсон, аржентинката Селва Алмада, южнокорейецът Хванг Сеок-йон, Дженте Постума от Холандия и бразилецът Итамар Виейра младши. Ерпенбек работи за първи път с нов преводач, Михаел Хофман, добре познат в литературната общност. „Обикновено той превежда само мъртви писатели“, пошегува се тя в интервю за вестник Süddeutsche Zeitung.

Джени Ерпенбек заимства заглавието на книгата „Кайрос“ от гръцката митология - това е името на бога на късмета, щастливо стечение на обстоятелствата. Може би заглавието ще донесе късмет на романа на немския писател.

Роман о крахе ГДР претендует на Международного Букера
Сюзанне Кордс | Лена Шмиц
3 ч. назад3 ч. назад
Немецкую писательницу Дженни Эрпенбек журнал "New Yorker" называет кандидатом на Нобелевскую премию по литературе. Ее роман "Кайрос" вошел в шорт-лист Международной Букеровской премии. О чем она пишет?

https://p.dw.com/p/4g6CA
Дженни Эрпенбек
Немецкая писательница Дженни ЭрпенбекФото: picture alliance/dpa
РЕКЛАМА
Вечером 21 мая 2024 года на церемонии в Лондоне станет известно имя нового лауреата Международной Букеровской премии - одной из самых престижных наград в области литературы. В шорт-листе есть и немецкая писательница - Дженни Эрпенбек (Jenny Erpenbeck). Американский журнал "New Yorker" в одном из литературных эссе назвал Эрпенбек кандидаткой на Нобелевскую премию по литературе. Но на родине писательницу явно недооценивают.

Нельзя сказать, что имя Дженни Эрпенбек совершенно неизвестно в Германии. У нее есть своя преданная читательская аудитория, и почти каждый год она получает какую-либо литературную премию. Ее книга "Кайрос", вышедшая в 2021 году и номинированная на Международную Букеровскую премию, в Германии была удостоена премии Уве Йонсона (Uwe-Johnson-Preis) - эта литературная награда была учреждена в 1994 году и вручается писателям, чье творчество связано с поэтикой немецкого писателя и переводчика Уве Йонсона. Перевод романа "Кайрос" на английский язык получил широкую известность в англоязычном литературном мире, при этом в Германии книга не только не удостоилась ни одной из основных книжных немецких премий - ни престижной премии Лейпцигской книжной ярмарки, ни крупнейшей литературной Премии имени Георга Бюхнера (Georg-Büchner-Preis), ни Немецкой книжной премии, - но даже не попала в список номинантов.

Причина, по которой это произошло, по мнению самой писательницы, заключается в том, что в культурной немецкой сфере так и не рухнула Берлинская стена, и тон в литературной среде по-прежнему задает западная Германия. Дженни Эрпенбек родилась в 1967 году в ГДР; когда произошло падение Берлинской стены, писательнице было 22 года. Государства, в котором она выросла, больше не существовало, она оказалась в новой стране - ФРГ и среди западных немцев, мало интересовавшихся историей ГДР. Ее книга "Кайрос" посвящена краху ГДР. По мнению Эрпенбек, которым она поделилась в интервью еженедельнику Die Zeit, слабый отклик в Германии на книгу не был случайным: в жюри книжных премий не было ни одного человека восточногерманского происхождения. "Меня ваши проблемы тоже не интересуют. Тысячная по счету книга о 1968-х, например, - сказала она журналисту с запада Германии. - Хотя… этот период, на самом деле, довольно интересный".

Роман "Кайрос": крах Восточной Германии и прежней жизни

"Кайрос" - это история токсичной любви на фоне заката ГДР. Ее герои - молодая женщина и мужчина на 34 года старше ее, некогда приверженец Гитлера, а теперь убежденный коммунист. Это также история творческих людей в Восточной Германии - в государстве, где цензурабыла повсеместной и авторы вынуждены были прибегать к эзопову языку. "Искусство (...) было, пожалуй, единственным средством коммуникации, посредством которого общение внутри общества все еще было возможно. Когда вы открывали газету, в ней был совершенно нереальный язык", - отмечала Эрпенбек в 2022 году в интервью DW.

"Кайрос" рассказывает историю людей, которые пережили переход от коммунистически-социалистического режима к государству со свободной рыночной экономикой. Это "землетрясение" фундаментально пошатнуло их самовосприятие. Разлука влюбленных в "Кайросе" символизирует неустойчивость, которую они испытывают, кода рушится их мир. "То, что было знакомо, исчезает. Хорошее и плохое знакомое", - говорит Эрпенбек.

Падение Берлинской стены: уникальная фотохроника
С падением Берлинской стены 9 ноября 1989 года закончилась холодная война. Роберт Конрад, шаг за шагом, запечатлел ее демонтаж.

Фото: Robert Conrad
Бранденбургские ворота, 1990 годБранденбургские ворота, 1990 год
Пограничная башня у станции Нордбанхоф (апрель 1990 года)
Около 300 смотровых башен находилось вдоль границы с Западным Берлином. На фото - одна из немногих сохранившихся пограничных башен, возвышающаяся по сей день на улице Бернауэр-штрассе у железнодорожной станции Нордбанхоф в восточноберлинском районе Митте. Она расположена на территории мемориала "Берлинская стена". Это один из 5000 снимков, сделанных фотографом Робертом Конрадом (Robert Conrad).
Фото: Robert Conrad
Пограничная башня у станции Нордбанхоф (апрель 1990)Пограничная башня у станции Нордбанхоф (апрель 1990)
Потсдамская площадь (февраль 1990 года)
Роберт Конрад запечатлел все этапы демонтажа Стены. Уже вскоре после ее падения на Потсдамской площади был оборудован временный переход границы. Проверки там проводились лишь эпизодически, а после вступления в силу 1 июля 1990 года договора о валютном, экономическом и социальном союзе между ФРГ и ГДР, они и вовсе прекратились. Окончательное воссоединение Германии состоялось 3 октября 1990 года.
Фото: Robert Conrad
Потсдамская площадь (февраль 1990)Потсдамская площадь (февраль 1990)
Огородная идиллия у Берлинской стены (июль 1990 года)
Märkische Schweiz - так называется дачный поселок в берлинском районе Нойкельн, до воссоединения Германии относившийся к Западному Берлину. Поскольку снос более чем 150-километровой Берлинской стены занял около года, не имевшие больше терпения люди просто пробивали ее - чтобы через сделанные лазейки перебраться на другую сторону и сократить таким образом путь.
Фото: Robert Conrad
Огородная идиллия у Берлинской стены (июль 1990)Огородная идиллия у Берлинской стены (июль 1990)
Немного лирики (октябрь 1990 года)
Во времена, когда Берлинская стена еще строго охранялась, она выглядела красочно только с западной стороны. Но уже вскоре после ее падения рисунки и надписи появились и на восточной стороне - как здесь, в северной части города между районами Фронау и Хоэн-Нойендорфом.
Фото: Robert Conrad
Немного лирики (октябрь 1990)Немного лирики (октябрь 1990)
Жить рядом с "полосой смерти" (апрель 1990 года)
Жилые дома, возвышающиеся прямо рядом с Берлинской стеной, - такое не было редкостью в разделенном Берлине. Так, жители домов, располагавшихся у станции Волланкштрассе в восточноберлинском районе Панков, видели из своих окон "полосу смерти", за которой находился западноберлинский район Веддинг.
Фото: Robert Conrad
Жить рядом с “полосой смерти” (апрель 1990)Жить рядом с “полосой смерти” (апрель 1990)
Сторожевая вышка и заградительные рогатки (апрель 1990 года)
Микрорайон Штайнштюккен в составе округа Целендорф получил известность как единственный постоянно обитаемый эксклав Западного Берлина. Его окружал потсдамский район Бабельсберг, относившийся к ГДР. Граница там охранялась особенно тщательно. Со смотровой башни солдаты вели наблюдение во всех направлениях.
Фото: Robert Conrad
Сторожевая вышка и заградительные рогатки (апрель 1990)Сторожевая вышка и заградительные рогатки (апрель 1990)
Скелет из бетона (июль 1990 года)
После падения Берлинской стены к ней съехались охотники за сувенирами - так называемые "стенные дятлы" (Mauerspechte). Они быстро растащили по кусочкам все из того, что осталось от символа холодной войны. Одни собирали фрагменты Стены просто на память, другие - на продажу.
Фото: Robert Conrad
Скелет из бетона (июль 1990)Скелет из бетона (июль 1990)
Станция метро Унтер-ден-Линден (февраль 1990 года)
С разделением Берлина 16 станций его метрополитена стали бездействующими. Поезда там не останавливались. В затемненных подземных вестибюлях этих станций-призраков установили пограничные посты, где круглосуточно вели дозор военные. Одной из таких станций была Унтер-ден-Линден. После падения Стены она стала носить название "Бранденбургские ворота". Авторы: Марсель Фюрстенау, Наталия Королева
Фото: Robert Conrad
Станция метро Унтер-ден-Линден (февраль 1990)Станция метро Унтер-ден-Линден (февраль 1990)
8 фото
1 | 88 фото
Писательница не случайно так ярко описывает гибель ГДР - ей хорошо знакомы ощущения, которые испытывали люди, ставшие свидетелями этого краха. В 2018 году в эссе для женского журнала Emma Эрпенбек объяснила: "Вдруг стало много разговоров о свободе, но мне этот термин, всплывавший во всевозможных предложениях, мало о чем говорил. Свобода путешествий? Но сможете ли вы их оплатить путешествие? Или свобода слова? А если мое мнение никого уже не волнует? ... Свобода не была подарена, у нее была своя цена. И этой ценой была вся моя предыдущая жизнь. То, что только что было настоящим, теперь называлось прошлым... Отныне мое детство принадлежало музею".

Семейная литературная традиция

Прошло 25 лет с тех пор, как жизнь Дженни Эрпенбек полностью изменилась. Еще находясь в ГДР, она обучилась на переплетчика, после этого работала реквизитором, позже изучала театральное искусство, а затем музыкальную режиссуру. Но Дженни привлекала не только сцена, но и писательство. И это неудивительно: ее дедушка Фриц Эрпенбек (Fritz Erpenbeck), в честь которого названа улица в восточном Берлине, и бабушка Хедда Циннер (Hedda Zinner) также были писателями. Будучи коммунистами, они оба бежали в Москву, спасаясь от нацистов. Отец писательницы Джон, физик по профессии, также опубликовал несколько книг.

Прошло 25 лет с тех пор, как жизнь Дженни Эрпенбек полностью изменилась. Еще находясь в ГДР, она обучилась на переплетчика, после этого работала реквизитором, позже изучала театральное искусство, а затем музыкальную режиссуру. Но Дженни привлекала не только сцена, но и писательство. И это неудивительно: ее дедушка Фриц Эрпенбек (Fritz Erpenbeck), в честь которого названа улица в восточном Берлине, и бабушка Хедда Циннер (Hedda Zinner) также были писателями. Будучи коммунистами, они оба бежали в Москву, спасаясь от нацистов. Отец писательницы Джон, физик по профессии, также опубликовал несколько книг.

Быстротечность и жизненная незащищенность в книгах Дженни Эрпенбек

Дебютная книга Дженни "Старое дитя" была опубликована в 1999 году. "Найдена девочка, никто не знает, откуда она родом, никто не знает, кто ее родители. Не знает этого и сам ребенок", - говорилось в аннотации к книге. Многие увидели в этой новелле притчу о гражданах ГДР, которые ощутили сильное чувство дезориентации после краха системы, при которой они жили.

Роман "Кайрос" на немецком языке Роман "Кайрос" на немецком языке
Обложка романа "Кайрос" на немецком языке
Одна из частых тем в литературном творчестве Эрпенбек - это мотив быстротечности и жизненной незащищенности. Герои романа "Посещение" переживают несколько потрясений: падение Веймарской республики, "третий рейх", войну, ГДР, падение коммунизма и время после него. Ставший бестселлером роман "Gehen, ging, gegangen" (название можно перевести как "Идет, шел, ушел") о безнадежном положении африканских беженцев в Берлине был одним из кандидатов на Немецкую книжную премию в 2015 году.

В романе "Aller Tage Abend" ("И каждый вечер...") умирает младенец, и Эрпенбек задается вопросом: что бы произошло, если бы ребенок выжил? Она наделяет младенца несколькими судьбами: девочки-полуеврейки, коммунистки, бегущей от нацистов из Австрии в Москву (отсылка к собственной бабушке), или знаменитой писательницы в ГДР. В 2015 году Эрпенбек вместе с переводчицей Сьюзен Бернофски была удостоена за эту книгу премии Independent - предшественницы Международной Букеровской премии.

"Кайрос" в ожидании удачи и Международной Букеровской премии

В англоязычном книжном мире Дженни Эрпенбек уже давно литературная звезда. Ее книги переведены на 30 языков, ее литературные турне проходят в Узбекистане, Мексике, Индии и других странах, где ее воспринимают с восторгом.

21 мая на церемонии в Современной галерее Тейт в Лондоне будет объявлено, кто получит Международную Букеровскую премию в размере 50 000 фунтов стерлингов (около 58 тысяч евро). Половина премии достается автору, половина - переводчику. Помимо Дженни Эрпенбек в шорт-лист также вошли шведка Кира Йозефссон, аргентинка Сельва Алмада, Хван Сок Ён из Южной Кореи, Дженте Постума из Нидерландов и бразилец Итамар Виейра-мл. Эрпенбек впервые работала с новым переводчиком - Михаэлем Хофманом (Michael Hofmann), хорошо известным в литературной среде. "Обычно он переводит только умерших писаталей", - пошутила она в интервью газете Süddeutsche Zeitung.

Название книги "Кайрос" Дженни Эрпенбек позаимствовала из греческой мифологии - это имя бога удачи, счастливого стечения обстоятельств. Возможно, название принесет удачу и роману немецкой писательницы