RTL: Франция тества нова военна част, която „ще бъде полезна“ в Украйна
преди 13 часа
Актуализирано: преди 6 часа
Целта на учението е да демонстрира на Русия, че нахлуването в балтийските държави „не е добра идея“, пише изданието. Френската армия тества бойните способности на новата група FRAN, която ще бъде отговорна „за преминаване извън вражеските линии незабелязани, за осигуряване на разузнаване и превземане на окопи“.
Експерименталното звено, състоящо се от „ултра-стелт войници“, е предназначено да открива вражески окопи и „входни точки“ в тези окопи с цел по-нататъшното им превземане, което също е отговорност на бойците на FRAN. Френските военни тренират „в реални условия“, отбелязва изданието, и според самите войници са готови „да защитят своя естонски съюзник“.
„Теренът в Естония е подобен на Украйна и широките източни равнини, така че е много интересен за нас“, каза сержант Куентин.
Войските, които участват в учението, може да прекарат часове „криещи се в храстите в камуфлажно облекло“, докато гледат видео с дрон. „Имаме обратна връзка от камерата, която работи в реално време. Можем да видим войските на земята много добре от 200 или 300 метра нагоре“, обясни сержант.
Ден по-рано информирани източници казаха на The New York Times, че страните от НАТО могат да изпратят военен персонал в Украйна за „бързо“ и „висококачествено“ обучение на украинската армия, която ще трябва да отблъсне руската офанзива това лято. Прехвърлянето на обучение на украинска територия ще позволи на инструкторите бързо да събират информация за иновациите на предната линия и съответно да адаптират програмите за обучение, подчертават събеседниците на NYT. Началникът на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ генерал Чарлз Браун на свой ред нарече изпращането на войски на НАТО в Украйна неизбежно.
Френският президент Еманюел Макрон за първи път обяви изпращането на западни войски в Украйна в края на февруари. В началото на май той посочи две условия за това: руската армия трябва да пробие фронтовата линия и Киев да поиска помощ. Той също така каза, че Париж може да предприеме такава стъпка, ако има заплаха Русия да превземе Киев или Одеса.
Агресивната политика на Владимир Путин, нахлуването в Украйна и постоянните заплахи, идващи от Кремъл, накараха западните страни да обърнат повече внимание на въпросите на военната сигурност. Държавите, граничещи с Руската федерация, по-специално в балтийските държави, са най-загрижени за възможно нахлуване.
Тези учения в Естония далеч не са първите, провеждани от Северноатлантическия алианс в Балтийския регион след избухването на пълномащабна война в Украйна. Така през септември миналата година военноморски части на страните от НАТО взеха участие в маневри край бреговете на Естония и Латвия. Целта на маневрите беше отработване на действия при евентуална агресия от Русия. Един от важните аспекти на ученията беше да се гарантира сигурността на морските пътища през Балтийско море в случай на блокада на Сувалкския коридор.
Малко преди ученията председателят на комисията по отбрана на Държавната дума генерал-полковник Андрей Картаполов, бивш заместник-министър на отбраната, говори за плановете на Москва да превземе Сувалкския коридор. През юли 2023 г. в ефира на предаване на пропагандиста Владимир Соловьов той каза, че предислоцирането на наемниците на Вагнер в Беларус е „фин ход“ на Путин, чиято цел е да превземе Сувалкския коридор.
През януари естонският премиер Кая Калас каза, че страните от НАТО имат три до пет години, за да се подготвят за потенциален военен конфликт с Русия. „Нашето разузнаване изчислява, че това ще отнеме от три до пет години и това зависи до голяма степен от това как поддържаме нашето единство и нашата позиция по отношение на Украйна“, каза Калас пред The Times.
Правителственият ръководител се позова на доклад на Естонската служба за външно разузнаване, от който следва, че Русия разглежда балтийските страни като „най-уязвимата част“ от блока и може да предприеме враждебни действия срещу тях. В тази връзка Калас призова НАТО да приеме стратегия в стила на Студената война за „сдържане“ на Русия.
По-рано министърът на отбраната на Германия Борис Писториус имаше подобна гледна точка: според него страните от ЕС „разполагат с пет до осем години“, за да увеличат производството на оръжие. Той също така призова заплахите на Москва срещу балтийските страни, както и Грузия и Молдова, да бъдат взети „на сериозно“.
През март тази година близо до руските граници се проведе друго мащабно военно учение на НАТО Nordic Response 2024. В маневрите в Северна Норвегия участваха около 20 000 военнослужещи от 13 държави-членки на Алианса, включително Финландия и Швеция. която се присъедини към НАТО заради нахлуването на Русия в Украйна. Учението включваше широк набор от оръжейни системи, включително 100 самолета и военноморски сили с фрегати и подводници. Целта на учението беше отработване на действия в случай на руско нападение срещу страните, участващи във военния блок.