“Тази памет не може да бъде изчистена." Държавата поема контрола върху историята
преди 1 час(а).
На север от реалността
Владимир Путин на Парада на победата на 9 май 2024 г
В навечерието на 9 май Владимир Путин подписа указ за основите на държавната политика в областта на историческото образование. Сега това е „държавно регулирана дейност“: вече няма да има алтернативни интерпретации на исторически събития. Нещо подобно вече се случи с Деня на победата, който властите напълно монополизираха, превръщайки го от семеен празник в „празник на победата“. Невъзможно е да спрем този процес, твърдят историци и учители.
Указът, който Владимир Путин подписа на 8 май, втория ден след встъпването си в длъжност за пети президентски мандат, нарича Русия „велика страна с дълга история“, буквално „държава на цивилизацията“. Наоколо има международно напрежение, унищожава се историческа памет, а колективният Запад фалшифицира историята и използва изопачени факти в информационна война, смятат авторите на документа.
Затова страната реши да вземе историята сериозно. Гражданите трябва да имат достъп до „надеждни и научно обосновани исторически знания и обективна информация за мястото и ролята на Русия в световната история“, смятат авторите на указа.
Ще бъде създадена единна методика за обучение по история в страната и ще бъде създадена единна линия от училищни учебници. Музеите, театрите, киното и медиите също играят важна роля в историческото образование. Ще се пишат книги, включително и детски.
Властите също възнамеряват да образоват руснаците, живеещи в чужбина. Как обаче не се съобщава. Предвижда се и разширяване на контактите с историци от чужбина. От кои точно държави също не е ясно.
Особено внимание се обръща на обучението на учителите. В интернет ще бъдат публикувани материали за историята на Русия, включително на чужди езици. Чуждите образователни платформи ще бъдат заменени с местни аналози. Ще бъде създадена и единна дигитална платформа за достъп до учебни материали.
Властите също ще контролират пазара на компютърни игри - никога не се знае, ще се появят продукти, които „създават изкривена представа за събитията от вътрешната и световната история, както и за мястото и ролята на Русия в света“.
Никаква академична свобода
Неслучайно указът за историческото образование беше подписан веднага след поредната инагурация на Путин, казва руско-израелският историк Константин Пахалюк. Историята е в основата на руската геополитика.
– Желанието историята да бъде поставена под още по-голям контрол на държавата наблюдаваме отдавна. Властите се опитват да внедрят идеята, че Русия има хилядолетна история, специален път“, казва Пахалюк. – В тази реторика има малко ново – преди това изглеждаше просто като думи, на които не си струва да се обръща внимание, но след 24 февруари 2022 г. вече не работи по този начин. Обръщайки се към историята, властите сякаш призовават руснаците: „Ние не мислим за Украйна - мислим за величието на момента, политиката, историята“. Неслучайно Путин или ще покаже архивни документи, или ще изнесе лекции по 40 минути, или ще разкаже вицове от разговори на маса със западни лидери. Харесва му: той влиза в контакт с историята и демонстрира на обществото, че уж има достъп до „свещено“ знание от архиви или геополитическо задкулисие. Той обича да се чувства като велика историческа фигура, която движи историята и я променя. И, за съжаление, той успява. Той съсипа цяла Русия и я забърка в такава бъркотия, че през следващите 100 години ще бъде невъзможно да се отървем от последствията.
Първият учебник, базиран на този държавен разказ, е написан през 2000-те години. Но тогава нещата не продължиха, казва историкът, съпредседател на Международната асоциация „Мемориал“ Ирина Щербакова.
– Това беше опит да се напише първият учебник (автор – Филипов А.В.), беше толкова половинчат, разкъсан, както наш, така и ваш. Но тогава това не беше реално приложено на практика. И учителите се съпротивляваха. Но тенденцията, че най-важното нещо за човека е държавата, силната власт, остава и днес. Сега виждаме и „патриотично възпитание“ в училищата, и „Разговори за важни неща“, и срещи с т. нар. ветерани от „СВО“ (руските власти наричат агресивната война срещу Украйна „специална военна операция“ – С.Р.) . Това е пример за това как се създава разказ. И подписването на указа е сигурен резултат, казва Шчербакова. - Отговорът на правителството е не, вече не можете да създавате трикове. Линията ще бъде подредена, учебниците на Медински вече са там, направени са промени в Единния държавен изпит, където има въпроси защо започна „SVO“. Три възможни отговора - и всички са абсолютни лъжи.
Указът на Путин сам по себе си е комичен - все едно Путин лично е решил да регулира изучаването на биология или квантова физика, казва Даниел Кен, ръководител на Алианса на учителите.
– Истината, историческа или каквато и да е друга, не може да служи за идеологически цели – за противодействие на Запада или защита на някакви „традиционни ценности“. Образованието, изградено на идеологически принципи, е по-скоро индоктринация. „Казано по-просто, това е измама“, отбелязва той. – Изучаването на историята е невъзможно без запознаване с различни оценки и интерпретации. Репресивният апарат прави подобни изказвания опасни – както за публицистите, така и за учениците. И съответно ограничава възможността за запознаване с различни мнения. Следователно дори фактологично достоверната информация в уроците по история се превръща в повод за единствено правилните изводи от гледна точка на държавата. Никаква академична свобода.
Той смята подписания от Путин указ за пореден акт на политическа цензура.
„Истината е това, което е изгодно на властите и което отговаря на вижданията на самия Путин. Самият той е автор на много исторически фалшификати и нестандартни концепции. А за учителите по история в училище това е още един сигнал, че трябва да бъдат лоялни и да следват стриктно официалната линия. Имаше и други подобни сигнали, например намаляване на федералния списък с учебници и ограничения върху правото на използване на различни ръководства, защитени с авторски права. Сега директорите на училища ще отговарят още по-стриктно за лоялността на учителите и ще ги контролират, отбелязва експертът.
В гимназиите вече се използва учебник по история на Русия, написан от бившия министър на културата, а сега помощник на Путин Владимир Медински. За един учител дори препоръката да прочете нещо различно от учебник носи рискове.
– Ако учителят не е показал, че е нелоялен към властите и не е под щателно наблюдение, тогава можете внимателно да изясните по време на уроците какво мислите и как се чувствате за определени неща. На езика на метафорите и намигванията. Но такава важна част от урока като свободната дискусия стана невъзможна, казва Кен.
Константин Пахалюк също вижда в новия указ нови възможности за обогатяване на близки до властта.
– Сега всичко попада под понятието „историческо просвещение“. А това говори за апетитите на държавата - тя иска да изкара пари някъде. И поставя правно основание зад това. Ще се пишат учебници, ще се отварят центрове на световно ниво. Властите искат да контролират съдържанието на историческите материали (може и да се правят пари от това). И основната координираща роля трябва да играе комисията Медински при президента. Той беше отстранен от поста министър през 2020 г., назначен за помощник на президента без реални правомощия. След известно време той получи комисионна, която не прави много. Сега той постигна координиращата функция на цялата държавна политика в областта на историята. Но ако погледнете президентския указ, тогава планирането и финансовата подкрепа не са на администрацията, а на правителството и там има контролни функции. Не е ясно как Медински ще координира правителството.
Според Пахалюк документът изглежда логичен само ако председателят на комисията Медински стане и наблюдаващ вицепремиер.
"Мълчи и се гордей"
Фактът, че указът за историческото образование беше подписан в навечерието на 9 май, е доста символичен. Монополизирането на Деня на победата от държавата започна в края на 2000-те години. Първо се появи лентата на Свети Георги - символ, който по никакъв начин не беше свързан с истинската история на Великата отечествена война. Тогава започнаха мащабни паради на Победата, които бяха прославени от пропагандата. Самият Ден на победата отдавна е анексиран от режима на Путин, твърдят експерти.
– Путин цинично използва 9 май, за да утвърди своя монопол върху историческата памет, любовта към Русия и нейната защита. За него подобни укази и реторика в наши дни са възможност за печелене на точки в очите на обществото“, казва Даниил Кен.
„За много хора споменът за войната беше семеен, много третираха войната като основно историческо събитие на нашата страна“, отбелязва Пахалюк. - Тогава беше Сталин - не Сталин, хвърляха трупове по тях - не ги хвърляха по тях, Холокостът или геноцидът на съветския народ - съвсем обикновени обществени дискусии. Но постепенно властите започнаха да изопачават много неща: щом „ние“ победихме, значи „ние“ бяхме прави. И всички „ние“ сме наследници на победата. Но какви наследници сме ние? Ако човек е роден през 50-те или 80-те години на миналия век, той никога не е виждал война. Това е „нашата“ победа в много абстрактен смисъл. Това е победа, по-голяма от нашите предци. Но мнозина вярват и приемат този подход, който поевтинява патриотизма. Оттук и прословутото „можем да го повторим“. Властите умишлено превърнаха паметта в ярка пропаганда, насърчавайки неотразено разбиране на историята, когато паметта е за шествия, паради и портрети, а не за разбиране. Не съм против същия "Безсмъртен полк". Но не може всичко да се свежда само до гордостта.
През последните години празникът се превърна в своята противоположност, казва Шчербакова.
– Това не се случи веднага: човешкото отношение, семейната памет устояха на това. Сега няма свидетели, няма войници от първа линия, само няколко са оцелели, които не решават нищо. Паметта се превърна в симулакрум. Още тази година на парада и в речта на Путин видяхме, че „СВО“ излиза на преден план като продължение на борбата с нацизма“, казва историкът.
Според нея процесът на подмяна на паметта с държавна пропаганда започва през 70-те години на миналия век, когато „брежневската памет” започва да изяжда човешката памет.
– Това беше постоянно насаждане на ветеранска памет, надписи в институции „за ветерани без чакане на опашка“. Вечните светлини във всеки град. Това е опит да купите ветерани: от една страна, съветското правителство ще ви подкрепи, от друга страна, мълчете за черните петна, за престъпленията на войната, които бяха достатъчно. Мълчи и се гордей. И това накара хората да бъдат отхвърлени. Колко пъти съм бил свидетел как ветерани идват без опашка, а жените им викат: „Как работихме и какво стана с нас?“ Нямаше нищо добро в това. И това предизвика подигравки, шеги и анекдоти сред младите. Но споменът за войната – истински, ужасен, често с алкохол – беше реалност. На примера на баща ми видях каква ужасна травма е това, от която войниците на фронтовата линия не могат да се отърват до края на живота си. Баща ми беше писател и си спомням как общуваха с Васил Биков. И двамата си спомниха, че намирайки се някъде в поле, в гора, те неволно си мислят: баща им, пехотинецът, къде да копае окоп, а Биков, артилеристът, къде да инсталира оръдието.
Сега се случва същият процес, когато истинската памет се подменя с лъжа, смята историкът. Кремъл и зад него пропагандата все повече сравняват Великата отечествена война с войната в Украйна.
„Сравненията на тези войни работят за всеки, който иска да оправдае себе си или своята пасивност“, казва Константин Пахалюк. – Днес войната в Украйна е станала част от света на огромен брой хора: това са тези, които са отишли на фронта, техните близки, приятели. Около един милион души в предната зона вероятно се умножават по 5–6: приятели, роднини, любовници. И тогава всичко е просто: ако това е война, в която вече сме покрити, тогава трябва да изглеждаме като освободители. Ако Путин изпрати любим човек на война, тогава не искате да чуете, че той е съучастник в престъплението. И започват да си търсят оправдания. Така възприемат пропагандата: „Не Украйна, а неонацистка държава, не украинци, а бандеровци“. Такова цинично нещо. Много хора не искат да признаят или по някакъв начин да обсъдят въпроса, че ние сме отговорни за това, че ние разрушаваме друга държава.
– Ще кажа следното: това е ужасно смесване. И лично аз не мога да слушам военни песни сега. За мен Денят на победата и след 2014 г., а още повече сега, е много труден ден“, отбелязва Ирина Щербакова. – Цялата тази Z-поезия, която се храни с това, като духове. Сякаш се опитват да намерят жива кръв в този спомен, защото пишат за мърша. Но това е така от войната в Чечня. Когато гледах репортажите и чувах интонациите в тях, все едно се разказваше за битките в Сталинград. Звучеше страшно. Но имаше публичност! Но това беше само началото. Това ще доведе само до едно нещо: истинската памет ще бъде изхвърлена и ще са необходими дори не знам какви усилия, когато ще трябва да бъде изчистена отново. Благодарение на литературата, и някои произведения на изкуството. Но докато има такава война срещу Украйна, тази памет не може да бъде изчистена.
Ние не разкриваме истинското име на автора на тази публикация поради заплахата от наказателно преследване по закона за нежеланите организации в Русия.
Эту память не очистить". Государство берет историю под контроль
1 часа(-ов) назад
Север Реалии
Владимир Путин на параде Победы 9 мая 2024
Владимир Путин накануне 9 мая подписал указ об основах государственной политики в области исторического просвещения. Теперь это "регулируемая государством деятельность": никаких альтернативных трактовок исторических событий больше не будет. Нечто подобное уже произошло с Днем Победы, который власти полностью монополизировали, превратив из семейного праздника в "победобесие". Остановить этот процесс невозможно, считают историки и преподаватели.
В указе, который Владимир Путин подписал 8 мая, на второй день после инаугурации на пятый президентский срок, Россия называется "великой страной с многовековой историей", буквально – "государством-цивилизацией". Вокруг международная напряженность, историческая память уничтожается, а коллективный Запад фальсифицирует историю и использует искаженные факты в информационной войне, считают авторы документа.
Поэтому историей в стране решили заняться всерьез. Граждане должны иметь доступ к "достоверным и научно обоснованным историческим знаниям и объективной информации о месте и роли России в мировой истории", уверены авторы указа.
В стране будет создана единая методология преподавания истории, создана единая линейка школьных учебников. Важная роль в историческом просвещении отводится также музеям, театрам, кино и СМИ. Будут написаны книги, в том числе детские.
Власти намерены образовывать и россиян, живущих за рубежом. Правда, каким образом, не сообщается. Также планируется расширение контактов с учеными-историками иностранных государств. Из каких именно государств, тоже неясно.
Особое внимание уделено подготовке учителей. В интернете будут размещать материалы по истории России, в том числе и на иностранных языках. Иностранные образовательные платформы заменят отечественными аналогами. Также будет создана единая цифровая платформа для доступа к учебным материалам.
Власти будут контролировать и рынок компьютерных игр – мало ли, появятся продукты, "создающие искаженное представление о событиях отечественной и мировой истории, а также о месте и роли России в мире".
Никакой академической свободы
То, что указ об историческом просвещении был подписан сразу после очередной инаугурации Путина, неслучайно, говорит российско-израильский историк Константин Пахалюк. История – основа российской геополитики.
– Стремление взять историю под еще больший контроль государства мы наблюдаем уже давно. Власти пытаются внедрить мысль, что у России тысячелетняя история, особый путь, – говорит Пахалюк. – В этой риторике мало что нового – раньше это казалось просто словами, на которые не стоит обращать внимание, а после 24 февраля 2022 года уже так не получается. Обращаясь к истории, власти словно призывают россиян: "Не думаем про Украину – думаем про величие момента, политику, историю". Путин не случайно то архивные документы покажет, то лекции на 40 минут прочитает, то какие-то прибаутки из застольных разговоров с западными лидерами расскажет. Ему это нравится: он соприкасается с историей и демонстрирует публике, что якобы имеет доступ к "сакральному" знанию из архивов или геополитических закулис. Ему нравится чувствовать себя великим историческим деятелем, который двигает историю, меняет ее. И, к сожалению, у него получается. Он прогнул всю Россию, в такую историю ее вляпал, что в ближайшие 100 лет нельзя будет избавиться от последствий.
Первый учебник, в основе которого лежал этот государственный нарратив, был написан еще в 2000-х. Но тогда дело дальше не пошло, рассказывает историк, сопредседатель Международной ассоциации "Мемориал" Ирина Щербакова.
– Это была попытка написать первый учебник (автор – Филиппов А. В.), он был такой половинчатый, разорванный, и нашим, и вашим. Но тогда в жизнь это не было приведено по-настоящему. Да и учителя сопротивлялись. Но тенденция, что самое важное для человека – это государство, сильная власть – осталась и сегодня. Сейчас мы видим и "патриотическое воспитание" в школах, и "Разговоры о важном", и встречи с так называемыми ветеранами "СВО" ("специальной военной операцией" российские власти называют агрессивную войну против Украины. – СР). Это пример, как создается нарратив. И подписание указа – это некий итог, – считает Щербакова. – Государственный ответ – нет, вам не удается больше создавать уловки. Выстроится линейка, уже есть учебники Мединского, внесены изменения в ЕГЭ, где есть вопросы, почему началась "СВО". Три варианта ответа – и все абсолютная ложь.
Указ Путина сам по себе комичен – это как если бы Путин взялся лично регулировать изучение биологии или квантовой физики, говорит глава Альянса учителей Даниил Кен.
– Правда, историческая или любая другая, не может служить идеологическим целям – противодействовать Западу или защищать какие-то "традиционные ценности". Образование, построенное на идеологических установках, – это скорее индоктринация. А попросту говоря обман, – замечает он. –Изучение истории невозможно без знакомства с различными оценками и трактовками. Репрессивный аппарат делает такие высказывания опасными – как для публицистов, так и для школьников. А соответственно, ограничивает и возможность знакомиться с разными мнениями. Поэтому даже фактологически достоверная информация на уроках истории становится подводкой к единственно правильным с точки зрения государства выводам. Никакой академической свободы.
Подписанный Путиным указ он считает очередным актом политической цензуры.
– Правдой признается то, что выгодно власти, и то, что соответствует взглядам самого Путина. Он сам автор множества исторических фейков и нетрадиционных концепций. А для школьных учителей истории – это очередной сигнал, что нужно быть лояльными и строго следовать официальной линии. Были и другие подобные сигналы, например, сокращение федерального перечня учебников и ограничение права использовать различные авторские пособия. Теперь директора школ еще строже будут отвечать за лояльность учителей и контролировать их, – отмечает эксперт.
В старших классах уже используется учебник истории России, написанный бывшим министром культуры, а ныне помощником Путина Владимиром Мединским. Для учителя даже рекомендация почитать что-то кроме учебника несет риски.
– Если учитель не засветился как нелояльный власти и не находится под пристальным вниманием, то еще можно аккуратно на уроках давать понять, что думаешь и как относишься к тем или иным вещам. На языке метафор и подмигиваний. Но такая важная часть урока, как свободная дискуссия, стала невозможной, – говорит Кен.
Константин Пахалюк
Константин Пахалюк
Константин Пахалюк видит в новом указе еще и новые возможности для обогащения приближенных к власти лиц.
– Теперь под понятие "исторического просвещения" подпадает все что угодно. И это указывает на аппетиты государства – оно хочет где-то на чем-то пилить деньги. И подкладывает под это юридическую основу. Будут написаны учебники, открываться какие-то центры мирового уровня. Власти хотят контролировать содержание исторических материалов (тоже можно на этом зарабатывать). И главную координирующую роль должна играть комиссия Мединского при президенте. Его в 2020 году убрали с должности министра, назначив помощником президента без реальных полномочий. Через какое-то время он выбил себе комиссию, которая мало что делает. Теперь вот добился координирующей функции всей госполитики в сфере истории. Но если смотреть указ президента, то планирование и финансовое обеспечение лежат не на АП, а на правительстве, там же функции контроля. Непонятно, как Мединский будет координировать правительство.
Как считает Пахалюк, документ выглядит логичным, только если председатель комиссии Мединский станет еще и курирующим вице-премьером.
"Молчите и гордитесь"
То, что указ об историческом просвещении был подписан накануне 9 мая, вполне символично. Монополизация Дня Победы со стороны государства началась еще в конце 2000-х. Сначала появилась георгиевская ленточка – символ, никак не связанный с реальной историей Великой Отечественной войны. Потом начались масштабные парады Победы, которые воспевала пропаганда. Сам День Победы уже давно аннексирован путинским режимом, считают эксперты.
– Путин цинично использует 9 мая для утверждения своей монополии на историческую память, любовь к России и её защиту. Для него подобные указы и риторика в эти дни – возможность набрать очки в глазах общества, – говорит Даниил Кен.
– Для многих людей память о войне была семейной, многие к войне относились как к главному историческому событию нашей страны, – отмечает Пахалюк. – Дальше уже Сталин – не Сталин, закидали трупами – не закидали, Холокост или геноцид советского народа – вполне обыденные общественные дискуссии. Но постепенно власти стали извращать многое: раз "мы" победили, значит, "мы" были правы. И "мы" все наследники победы. Но какие мы наследники? Если человек родился в 1950-х или 1980-х, войны в глаза не видел. Это "наша" победа в очень абстрактном смысле. Это победа больше наших предков. Но многие верят, принимают такой подход, удешевляющий патриотизм. Отсюда и пресловутое "можем повторить". Власти намеренно превращали память в яркую агитку, продвигали нерефлексированное понимание истории, когда память – это про марши, парады и портреты, а не про осмысление. Я не против того же "Бессмертного полка". Но ведь нельзя же все сводить только к гордости.
В последние годы праздник превратился в свою противоположность, считает Щербакова.
– Это произошло не сразу: человеческое отношение, семейная память этому сопротивлялись. Сейчас свидетелей нет, фронтовиков нет, дожили единицы, которые ничего не решают. Память превратилась в симулякр. Уже в этом году на параде мы увидели и в речи Путина, что на первый план выходит "СВО" как продолжение борьбы с нацизмом, – говорит историк.
По ее словам, процесс замещения памяти государственной пропагандой начался еще в 1970-х, когда "брежневская память" начала съедать память человеческую.
– Это было постоянное насаждение ветеранской памяти, надписи в учреждениях "ветеранам без очереди". Вечные огни в каждом городе. Такая попытка покупки ветеранов: с одной стороны, советская власть вас поддержит, с другой – молчите о черных пятнах, о преступлениях войны, которых было достаточно. Молчите и гордитесь. И это у людей вызвало отторжение. Сколько раз я была свидетелем того, как ветераны приходили без очереди, а им кричали женщины: "А мы как работали, а с нами что было?" Ничего благостного в этом не было. И у молодых это вызывало насмешки, шутки, анекдоты. Но память о войне – настоящая, страшная, часто с алкоголем – была реальностью. На примере своего отца я видела, какая это была страшная травма, от которой фронтовики не могли избавиться до конца жизни. Мой отец был литератором, и я помню, как они общались с Василем Быковым. Оба вспоминали, что, оказываясь где-то в поле, в лесу, невольно думают: отец-пехотинец – где рыть окоп, а Быков-артиллерист – где пушку установить.
Сейчас происходит тот самый процесс, когда реальная память замещается ложью, считает историк. Кремль, а за ним и пропаганда, все чаще сравнивают Великую Отечественную войну с войной в Украине.
– Сравнения этих войн работают на каждого, кто хочет оправдать себя или свою пассивность, – говорит Константин Пахалюк. – Сегодня война в Украине стала частью мира огромного числа людей: это те, кто ушел на фронт, их близкие, друзья. Около миллиона человек в районе фронта, наверное, и множьте на 5–6: друзья, родственники, любовницы. А дальше просто: если это война, в которой мы уже замазались, то надо выглядеть освободителями. Если Путин отправил близкого на войну, то слышать о том, что он – соучастник преступления, не хочется. И начинают искать оправдания. Отсюда и воспринимают пропагандистское: "Не Украина, а неонацистское государство, не украинцы, а бандеровцы". Такая циничная штука. Многие люди не хотят признавать и как-то обсуждать вопрос, что мы ответственны за это, что мы уничтожаем другое государство.
– Я скажу так: это страшное воссоединение. И лично я не могу сейчас слушать военные песни. Для меня День Победы еще после 2014 года, а теперь и подавно – это очень тяжелый день, – отмечает Ирина Щербакова. – Вся эта Z-поэзия, которая этим питается, как вурдалаки. Как будто они в этой памяти пытаются живую кровь найти, потому что они пишут о мертвечине. А ведь так было еще со времен войны в Чечне. Когда я смотрела репортажи и слышала в них интонации – как будто речь шла о боях в Сталинграде. Звучало страшно. А ведь была гласность! Но это было только начало. Это приведет только к одному: настоящая память будет изгнана, и потребуются, даже не знаю, какие усилия, когда она снова очистится. Благодаря литературе, каким-то художественным произведениям. Но пока идёт такая война против Украины, эту память не очистить.
Мы не разглашаем настоящее имя автора этой публикации из-за угрозы уголовного преследования по закону о нежелательных организациях в России.