Заради руската пропаганда около 80% от сърбите вярват, че НАТО е започнала война срещу Руската федерация - ръководител на Хелзинкския комитет на Сърбия
Вътрешният човек
3 май 2024 г. 18:42 ч
В края на април депутатът от Държавната дума Александър Хинштейн съобщи, че сръбският наемник Александър Йокич, въпреки факта, че се е сражавал в Украйна на страната на Русия, не е получил руско гражданство и е бил заплашен с експулсиране от страната. Като причина е посочено, че е сключил договор не с руското министерство на отбраната, а с ДНР. След известно време обаче сенаторът от „ДНР“ Александър Волошин заяви, че въпросът с издаването на гражданство се решава на ниво руски „глава“ на окупирания украински регион Денис Пушилин.
По-рано сръбският активист Деян Берич, който се бие за Руската федерация в Украйна от 2014 г. и набира нови доброволци в Сърбия, каза, че сърбите, служещи в 199-ти въздушнодесантен полк, са принудени да купуват оборудване за своя сметка, а руското командване бие ги, нарича ги „цигани“, изпраща ги на щурм с недостатъчно боеприпаси и се опитва да ги обвини в шпионаж.
The Insider разговаря със Соня Бисерко, основател и президент на Хелзинкския комитет за правата на човека в Сърбия, опитвайки се да разбере какво мотивира сърбите, които отиват да се бият в Украйна на страната на Русия, въпреки това отношение към тях от руска страна.
Според нея пропагандното издание Russia Today Balkan се занимава с пропаганда за присъединяване към редиците на руските паравоенни сили в Сърбия:
„За първи път на портала Russia Today (RT) на сръбски език беше публикувана статия за условията за присъединяване към ЧВК „Вагнер“ на 5 януари 2023 г.
В текста под заглавие „Вагнер пуска обява за доброволци, условията са повече от примамливи“ се разказват подробности за условията за участие във войната и военното обучение, както и за възможността за печелене на пари. Оригиналният материал на RT обаче бързо беше заменен с текст за група бивши затворници, които доброволно участват във военна операция на руска страна. В края на материала се казва, че ЧВК Вагнер публикува съобщение в социалните мрежи за приемане на нови участници.
Сръбският президент Александър Вучич първоначално разкритикува ЧВК "Вагнер", но реакцията му беше свързана с посещението на съветника на Държавния департамент на САЩ Дерек Чолет, който изрази загриженост относно набирането на бойци в Сърбия и каза, че това е неприемливо. Обществени организации и представители на антивоенната емигрантска вълна от Русия предупредиха, че държавни служители улесняват дейността на Вагнер в Сърбия и че основната отговорност е на директора на Агенцията за сигурност и информация (BIA) на сръбското правителство Александър Вулин. Той е най-известният проруски политик в Сърбия и наскоро бе удостоен с награда от Путин. Той също така е под санкциите на САЩ поради "корупционни и дестабилизиращи дейности".
Сръбски бойци казват, че са се присъединили към Русия във войната в Украйна от дълбока симпатия към целите и задачите на руското ръководство. Известно е, че сърби от Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина са изпълнявали бойни и контраразузнавателни мисии за осем проруски паравоенни сили, включително прословутата група наемници Вагнер. Сръбските бойци предизвикаха напрежение между Украйна и Сърбия през последните няколко години. Освен това не бива да забравяме, че Сърбия отказа да се присъедини към санкциите на ЕС.
Броят на сръбските бойци в Украйна е неизвестен, но може да е доста голям. Местните медии и институции не желаят да споделят информация по този въпрос.“
Сръбските екстремистки организации, които имат силни позиции в Русия, също вербуват, както казва Соня Бисерко:
„Те служат като инструмент за разпространение на зловредното влияние на Русия на Балканите. Връзките им с Русия, както и доказателствата за притежаване на оръжия, превръщат тези организации в сериозна заплаха за мира и сигурността в страната и региона.
От март 2022 г. т. нар. „Народни патрули“ са организирали няколко събирания в подкрепа на Русия. Тези срещи бяха одобрени от Денис Гариев, член на Руското имперско движение (РИД). Той, застанал под щит с образа на военнопрестъпника Ратко Младич, призова сръбските граждани да подкрепят „възстановяването на Русия в нейните исторически граници“.
Сърбия прие закон, забраняващ на гражданите да участват в чужди конфликти, но малко от онези, които се присъединиха към руските бойци в Украйна, бяха преследвани. Няма официална публична информация за преследването на сръбски граждани, присъединили се към руските военни и паравоенни сили в Украйна от началото на инвазията.
Хелзинкският комитет, на основание Закона за свободен достъп до информация от обществен интерес, многократно е искал информация от съдебната власт относно евентуални присъди и процеси. Единствената получена информация обаче е за едно дело, присъдата по което е от 2014 г.
Държавата се отнася меко към завърналите се от войната в Украйна. До момента има 32 присъди по споразумения. По 28 случая обвиняемите са осъдени условно, а четирима са осъдени на 6 месеца домашен арест. Всички присъди се отнасят за периода от 2015 до 2018 г.
Бисерко подчертава, че Русия умело се възползва от разочарованието на Сърбия, причинено от пораженията по време на войните през 90-те години: „Руската федерация решително застана на страната на сръбската интерпретация на войните, представяйки ги като освободителни, основната жертва на които бяха сърбите. Сръбската православна църква, заедно с националната академия и службите за сигурност на страната, служи като важен канал за руското влияние. Най-често допирните точки са антизападните настроения и нелибералните ценности, споделяни от двете страни. Русия също използва косовския въпрос, за да се позиционира като защитник на териториалната цялост на Сърбия, оправдавайки агресивните си действия в региона.
Москва призова Белград да съживи своя национален проект, известен сега като Сръбски мир, който по същество включва преосмисляне на пораженията от 90-те години и промяна на картата на Балканите. Руското пропагандно издание Russia Today Balkan стартира портал на сръбски език в края на 2022 г., привличайки влиятелни сръбски журналисти и интелектуалци, за да окажат значително влияние върху сръбското обществено и медийно пространство, насърчавайки проруските настроения. В резултат на това почти 80% от сръбските граждани смятат, че НАТО е инициатор на войната срещу Русия.
В същото време, както казва Бисерко, като цяло руските мигранти в Сърбия се приемат топло:
„Въпреки това, тези, които участват в антивоенни протести или подписват антивоенни петиции, може да се сблъскат с трудности при получаването на разрешение да останат, което потенциално служи като предупреждение към другите да не участват в този тип дейности. Разпространява се информация, че руското посолство уж е получило от сръбското министерство на вътрешните работи адресите на руснаци, живеещи в страната. Но въпреки това на последните президентски избори около 80% или повече от руските избиратели в Сърбия гласуваха срещу Путин.