Според статия на Дойче Веле, базирана на тазгодишния доклад на Репортери без граници, в рекорден брой държави свободата на медиите е практически невъзможна, според годишната класация на свободата на медиите на "Репортери без граници". Руската федерация и Грузия са сред тези, където ситуацията се е влошила значително.
Международната правозащитна организация "Репортери без граници" публикува своята годишна глобална класация за свободата на печата в петък, 3 май, Световния ден на свободата на печата. Както отбелязва организацията, ситуацията със свободата на медиите по света продължава бързо да се влошава - броят на атаките срещу журналисти расте, както и броят на страните, в които условията на работа на медийните работници се определят като "катастрофални". Както следва от годишната класация на организацията, миналата година 36 страни по света са били в категорията на тези, в които независимата журналистика е практически невъзможна. Това е рекорд за последните десет години.
Както се посочва в доклада, придружаващ рейтинга, предизборните кампании представляват особена опасност за журналистите, както преди, така и след деня на гласуването. Обиди и физическо насилие – на това са подложени репортерите в различни страни, включително Германия. Както отбелязват от "Репортери без граници", това обстоятелство е особено тревожно в навечерието не само на президентските избори в САЩ, но и на регионалните избори в трите федерални провинции на Германия през септември 2024 г.
„Нарастващото ниво на насилие срещу журналисти и медийни работници е плашеща тенденция. Автократи, лобисти и врагове на демокрацията се опитват да предотвратят независимото репортаж на всяка цена“, казва Аня Остерхаус, главен изпълнителен директор на . Тя каза, че тази ситуация е неприемлива и демократичните правителства трябва да направят повече, за да защитят журналистите. Защото свободата на печата е съществена предпоставка за свободното формиране на мнението на избирателите и решението, произтичащо от информираността им за кого да гласуват."
Експерт от берлинския клон на „Репортери без граници“, Катарина Виктория Вайс, коментира за DW влошаващата се ситуация в сферата на свободата на медиите: „Всички си мислехме, че благодарение на социалните мрежи и други възможности на интернет обменът на информация и достъпът до свободата на словото само ще се разшири, но се оказа, че много експерти грешат по този въпрос, от една страна, в света се появяват нови горещи точки поради военни конфликти - например от април 2023 г. война в Судан, а конфликтът в ивицата Газа отнема все повече и повече жертви на репортери, войната в Украйна продължава."
Що се отнася до лидерите в класацията - страните, в които ситуацията е най-благоприятна за медиите - няма промени. Осем поредни години на първо място е Норвегия, следвана от всички скандинавски страни и Холандия. Германия е на десето място в класацията. Въпреки толкова високи позиции обаче експертите на "Репортери без граници" смятат, че германските власти имат работа. По-специално за увеличаване на размера на месечните плащания за финансиране на обществените телевизионни и радиокомпании. В редица държави властите се противопоставят на увеличаването на тази задължителна вноска и говорят за необходимостта от фундаментална реформа на социално-правната медийна система.
В дъното на класацията са Сирия, Еритрея и Афганистан, където през последната година бяха убити трима журналисти и най-малко 25 бяха вкарани в затвора. В страните от бившия Съветски съюз също има негативна тенденция. Въпреки че Русия се е издигнала с две позиции спрямо миналата година (от 164-то на 162-ро), това е само формално, а не поради някакви подобрения в ситуацията в областта на свободата на печата. Както се посочва в доклада на "Репортери без граници", осем медии са обявени за "нежелани организации" в Руската федерация, 70 медии и 300 журналисти са обявени за "чуждестранни агенти". Повече от хиляди и половина журналисти напуснаха страната, но някои не успяха навреме и бяха подложени на репресии.
„Русия остава една от страните, на които гледаме с голяма загриженост“, казва Катарина Вайс, „Имахме големи надежди, че ситуацията може да се подобри през последните 20 години, но най-късно от февруари 2022 г. – след руското нахлуване Украйна разбира, че страната ще има много, много години, за да се измъкне от това и ситуацията за нашите колеги на място е чудовищно трудна всеки ден, те трябва да се страхуват за свободата си - във физически смисъл, свободата на движение.
Продуцентът на информационната агенция Ройтерс Константин Гъбов беше задържан в Руската федерация по обвинение в участие в „екстремистка общност“
Коментирайки задържането на продуцента на информационната агенция Ройтерс Константин Габов на 27 април и видеооператора Сергей Карелин на следващия ден, Вайс каза, че това е още един пример за това как журналисти, задържани в Русия, имат малък шанс да бъдат освободени отново - дори ако обвиненията са крехки.
„Така че те стават плячка или инструменти за изнудване в тази шахматна игра на дипломация“, казва тя.
А най-лоша динамика в края на годината демонстрира Грузия, която падна в класацията за свобода на печата с цели 26 пункта. Причината за това, според съставителите на рейтинга, е политиката на управляващата партия „Грузинска мечта“, която инициира законопроект за „чуждите агенти“ по руски модел. Освен това партията предлага засилване на държавния контрол върху медиите.
България е на 59-то място по индекс за свободата на словото в класацията на Репортери без граници за 2024г.,
под Гана, Уругвай, Чили, Бряг на Слоновата кост, Белиз, Габон, Остров Мауриций и Гамбия и с точка над Либерия, Малави и Сиера Леоне и Украйна, която е във война, …
Излишно е да споменавам, че е на дъното на страните от ЕС и НАТО.
На върха са единствено Скандинавските държави и Нидерландия.