От началото на войната Украйна е натоварена със задачата да осигури възможно най-широка подкрепа от международната общност, включително Глобалния юг. Но днес, на третата година от войната, тази задача все още е далеч от изпълнението.
Ако в самото начало на агресията на Русия срещу Украйна преобладаващото мнозинство от държавите подкрепиха осъждането на агресията от Общото събрание на ООН и исканията за незабавно прекратяване на военните действия и изтегляне на руските войски от Украйна, сега картината е съвсем различна.
Това беше улеснено не толкова от усилията на руските дипломати, колкото от липсата на ясна стратегия от страна на западните партньори на Украйна, начело със САЩ. Те демонстрираха изключително предпазлива и откровено слаба политика към сдържане на Русия и спиране на нейната агресия.
Очевидно в очите на повечето държави липсата на ясна стратегия и усет на Запада какво искат да постигнат от Русия се превърна в доказателство за слабостта и нерешителността на проукраинския лагер.
За сравнение политиката на Русия спрямо Украйна, а именно нейното продължаващо настъпление и широкомащабни удари по гражданска инфраструктура, изглежда като по-последователна стратегия. Според много политици то се основава на определени изчисления, които не могат да бъдат пренебрегнати, особено ако тези изчисления се правят в столицата на ядрена сила. По този начин прямата агресия на президента Владимир Путин изглежда може да се отплати.
Украинските дипломати все още се опитват да изградят смислена и представителна коалиция зад Киев. През последните две години бяха проведени няколко многостранни конференции за разглеждане на мирния план на украинския президент Володимир Зеленски, който включва призиви за прекратяване на огъня и изтегляне на руските войски като предварителни условия.