Подготовка за репарации. Как Русия може да компенсира Украйна за икономическите щети от войната
Екатерина Пачикова, Надежда Колобаева
24 април 2024 г
Парламентарната асамблея на Съвета на Европа прие резолюция, която призовава за прехвърляне на замразени руски активи в специален фонд, откъдето те ще бъдат използвани за възстановяване на Украйна. Всичките 134 делегати гласуваха единодушно за това решение. Русия многократно е наричала подобни планове на западни политици „бандитизъм и кражба“. Механизмите за събиране, в случай че Русия откаже или не може да „плати сметките“ след края на войната, са разработени от началото на инвазията, а експертите цитират приходи от продажба на нефт и газ, конфискувано имущество, включително яхтата на Владимир Путин за 700, сред източниците на покриване на разходите, и арест на замразени руски активи в чужбина. Историческият опит показва, че репарационните плащания от губещата страна рядко са доброволни. Механизмите за частично компенсиране на загубите на Украйна могат да започнат да действат още преди края на войната, ако има достатъчно политическа воля.
СЪДЪРЖАНИЕ
В самото начало на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна Владимир Зеленски посъветва руснаците да научат думите „репарации“ и „обезщетения“: „Ние ще възстановим всяка къща, всяка улица, всеки град. Ще ни компенсирате за всичко, което направихте срещу Украйна. Изцяло". А на 14 ноември 2022 г. Общото събрание на ООН прие резолюция за военни репарации на Украйна, която беше подкрепена от 94 държави. Кремъл нарече това „опит за грабеж“ и „начало на агония“ и на практика отказа да компенсира щетите.
Към януари 2023 г. щетите от военните действия, започнати от Русия в Киев, се оценяват на 700 милиарда долара. Година по-късно цифрата се увеличи значително - само разрушаването на язовирната стена на водноелектрическата централа в Каховка, според Министерството на икономиката на Украйна, доведе до това. до загуби от 2 милиарда долара И освен това, в Украйна само през последния месец значителна част от електроцентралите и градската инфраструктура бяха унищожени.
Какво представляват репарациите и кой вече ги е платил?
Репарациите са сравнително нова практика в световната история и обикновено никой не ги плаща доброволно. Губещата страна обикновено прави всичко възможно да избегне финансови задължения, докато победителят (държава или коалиция от държави) действа като „колектор“, принуждавайки длъжника да плати сметките.
Войната е много скъпа за всички участници, особено за губещата страна (по правило това е и страната агресор). Така, след поражението в Първата световна война, „в допълнение към икономическата криза, хиперинфлацията, колапса на политическата система и мащабната безработица, Германия получи гигантски дълг от 226 милиарда райхсмарки, който трябваше да плати на страните от Антантата в резултат на Версайския договор. Това беше първият пример за използване на репарации в световната история. Има общоприето убеждение, че неустойчивите задължения за репарации и погрешната политика на съюзниците са довели Хитлер на власт. Всъщност, въпреки че Хитлер използва репарациите за популистки цели, настройвайки германците срещу страните победителки, за тях самите не беше по-лесно - първите десетилетия на ХХ век бяха време на революции, разпадане на империите и настъпване на диктатури навсякъде следвоенна Европа.
Германският историк Ирина Шчербакова не смята, че репарациите са изиграли решаваща роля за идването на власт на нацистите:
„Първата световна война беше спусъкът за краха на остарялата система, на мястото на която се появиха ужасни леви диктатури и със закъснение дясна диктатура в Германия. Трябва да се каже, че те също взаимно си влияят. Сталин изигра огромна роля за това, че нацистите успяха да дойдат на власт в Германия. Германия по време на Ваймарската република беше разкъсвана от ужасни политически и социални противоречия. Антантата искаше да се възползва от това и най-накрая да я удави. Имаше безработица, имаше войници, които се завърнаха от войната и се оказаха неспокойни, непотърсени и унизени, които живееха дълго време в казармата и бяха добър полигон за всякакви конспиративни теории. Целият този „компот“ доведе Хитлер на власт.
Може да изглежда, че съюзниците са виновни за случилото се - те казват, до това води такава политика и такъв Версай. Всъщност глобалната причина е, че в резултат на тази луда война, която определи много и може би определя и до днес, бяха унищожени империи и рухна системата на Кайзер в Германия. Кризата не засегна само Германия. Не ставаше въпрос за репарации, просто по това време никоя държава не можеше да организира плана Маршал. По същото време, в края на 20-те години на миналия век, в Съединените щати започна Голямата депресия.
Преди настъпването на Черния вторник Съединените щати предоставиха на Германия значителна икономическа помощ: многомилионни заеми, отложени репарационни плащания и изгодни търговски договори. След срива на фондовия пазар и началото на Голямата депресия помощта на практика спря и някога съживената германска икономика отново беше застигната от криза. Германия продължава да изисква (и получава) забавяне на изплащането на репарациите, а през януари 1932 г., по време на конференцията в Лозана, е принудена изобщо да плати. Съюзническите страни са съгласни с това, с изключение на Франция, която обаче бързо е поставена на мястото си. Хитлер е назначен за райхсканцлер едва през 1933 г.
След победата във Втората световна война съюзниците се опитаха да вземат предвид печалния опит и да се държат по-благоразумно. Окончателните решения за репарациите бяха взети в Потсдам и изглеждаха опростено така: всички германски активи, които можеха да бъдат открити и които се озоваха в ръцете на съюзниците, бяха конфискувани. Германия беше разделена на зони и тъй като СССР пострада най-много, той получи приоритет при премахването на германската индустрия. Повече от 30% от индустрията беше изнесена от територията на бившата ГДР, както и - често против тяхната воля - учените. В самия СССР и източната зона на окупация интензивно се използва трудът на военнопленниците, чиито условия понякога са напълно нечовешки. Победителите не пренебрегнаха изкуството: библиотеки, музеи и други неща бяха отнети, включително прословутото „злато на Шлиман“.
След Втората световна война всички германски активи, попаднали в ръцете на съюзниците, са конфискувани
Ирина Шчербакова в интервю за The Insider обяснява как разделението на Германия е довело до плана Маршал:
„Демонтажът беше много масов и извършен много брутално. СССР управляваше не само в своята окупационна зона. Съюзниците разрешиха износа от техните територии в замяна на факта, че СССР обеща да доставя храна на западните зони. Доставките обаче спряха и не бяха извършени. През 1946 г. Съюзниците спират премахването и демонтажа от техните окупационни зони: „Тъй като не ни доставяте храна, тогава няма да има демонтаж.“ Студената война наближаваше и беше ясно, че тази конфронтация ще следва друга линия.
Съюзниците започнаха бързо да подготвят плана Маршал и като цяло много интензивно да помагат на Западна Германия. Когато през 1948 г. СССР организира така наречената блокада на Западен Берлин, съюзниците организират въздушен мост. Наричаха ги „бомбардировачи със стафиди“: кацаха почти на всеки десет минути с храна, просто затрупваха западните окупационни зони с храна и всякакви стоки. Така американците демонстрираха възможностите си. Помощта, предоставена на Германия по плана Маршал, беше много голяма и най-важното беше, че репарациите и демонтажа бяха преустановени и започна икономическа подкрепа. Но, както винаги, съюзниците започнаха да си затварят очите за факта, че денацификацията на Западна Германия се ограничава и като цяло „ние сме един народ, трябва да върнем Германия и да запретнем ръкави“. Това се върна, за да ни преследва двадесет години по-късно с големи кризи и, в известен смисъл, Червения терор. Процесите срещу нацистките престъпници изчакаха още петнадесет години до началото на 60-те години, когато в Германия започна много бавно разбиране. Ето как германците, като изтласкаха всичко и си затвориха очите за миналото, започнаха да се стремят като луди към икономическо чудо и то беше построено. Но нищо в историята не е сигурно.
Следващият голям прецедент за изплащане на репарации след Втората световна война е войната в Персийския залив. Съветът за сигурност на ООН реши да събере репарации от Ирак в полза на правителството, корпорациите и лицата на Кувейт, които пострадаха от иракската агресия. Общо бяха подадени заявления за 352 милиарда долара, от които бяха одобрени 52,4 милиарда долара. Въпросът беше проучен от специална Комисия за компенсации (UNCC), която реши, че страната трябва да внася около 30% от приходите от петрол в специален фонд. Впоследствие плащанията бяха намалени - първо на 25%, след това на 5%, а след това напълно намалени на 0,5%.
В допълнение към икономическите щети комисията нареди на Ирак да компенсира и екологичните щети. Имаше цена, която трябваше да се плати: по време на отстъплението иракската армия отвори клапаните на петролния терминал в Порт Ахмади и изпусна петрол в Персийския залив, което доведе до мащабна екологична катастрофа в региона (сравнима с експлозията на водноелектрическа станция Каховка). По-рано по време на инвазията иракските военни инженери минираха редица обекти на кувейтската петролна индустрия, наричайки това "тактика на изгорената земя" и стреляха с артилерия по петролни кладенци и рафинерии, което доведе до пожари, които отнеха 258 дни, за да бъдат потушени. Много граждани на Кувейт пострадаха от токсични вещества, изпуснати в атмосферата в резултат на пожара. Екосистемата на Персийския залив е сериозно увредена.
До февруари 2022 г. Ирак изплати последната част от репарациите на жертвите (както фирми, така и физически лица).
Исканията на страните за репарации обаче не винаги се изпълняват. По този начин спорът между Сърбия и Хърватия относно изплащането на обезщетение и изправянето пред правосъдието на отговорните за геноцида продължи повече от двадесет години: на 2 юли 1999 г. беше заведено първото дело от Загреб срещу Белград в ООН „за предполагаеми нарушения от Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид " Можете да прочетете за историята на конфронтацията на уебсайта на ООН. Хърватското правителство поиска всички военнопрестъпници да бъдат наказани, културните ценности, заловени по време на войната, да бъдат върнати на Хърватия и да бъдат изплатени репарации. Освен това Белград трябваше да изясни какво се е случило с 1400-те хървати, смятани за изчезнали след войната.
Сърбия не остана длъжна и предяви насрещен иск поради прогонването и смъртта на около 200 хиляди сърби в резултат на ликвидацията на автономната република Република Северна Крайна. Освен това сърбите заплашиха, че ако нещо се случи, ще напомнят на хърватите за Втората световна война, когато Хитлер всъщност благослови хърватското ултрадясно усташко движение за геноцида на сърбите и публикуването на „расови закони“ по образ и подобие от Нюрнбергските.
В резултат на това спорът завърши в нищо. Съдът постанови, че Хърватия "не е успяла да докаже престъпленията на Сърбия" и действията на сърбите по време на войната не са имали намерение да унищожат хърватите.
Единствените, които платиха обезщетения в резултат на югославския конфликт, бяха САЩ, и то не на сърбите или хърватите, а на Китай. По време на бомбардировките над Белград на 7 май 1998 г. китайското посолство е унищожено, няколко китайски журналисти и членове на техните семейства са убити. В резултат правителството на САЩ плати на Китай 28 милиона долара.
На 8 октомври 2020 г., три минути след излитане от летището в Техеран, граждански самолет Boeing 737 на украинската компания UIA (Ukraine International Airlines) беше свален от ракети земя-въздух. Загинаха всички 167 пътници и 9 членове на екипажа на борда, включително граждани на Канада, Великобритания, Швеция и Украйна. Иранските власти дълго отричаха участието на военните от Корпуса на пазителите в свалянето на самолета, но в крайна сметка признаха очевидното. Международната комисия за подпомагане на жертвите призова Техеран да плати репарации на страните, чиито граждани са загинали, и компенсации на семействата. Но това така и не се случи. Преговорите за плащанията все още продължават.
План Маршал за Украйна
Отприщила завоевателна война срещу Украйна, Русия повтаря всичко по-горе: геноцид, унищожаване на гражданска инфраструктура, провокирана екологична катастрофа, дори атаки срещу китайското посолство и свалянето на Боинг. Това дава основание да се предполага, че опитът за събиране на репарации ще бъде приложен в пълна степен. Как точно ще стане това и ще откаже ли Русия да плати сметките? Механизмите за събиране са разработени от началото на инвазията.
Още през 2022 г. независимата организация Център за изследване на икономическата политика (CEPR) публикува подробен план за следвоенното възстановяване на Украйна – Blue Print for the Reconstruction of Ukraine. Авторите на документа смятат, че планът Маршал - програма за помощ на Европа след Втората световна война - е закъснял с няколко години, тъй като е влязъл в сила само три години след края на войната. Според тях е необходимо да се започнат действия за възстановяване на украинската икономика сега. В този случай помощта трябва да бъде предоставена от упълномощена от ЕС агенция, както и независими и неправителствени донорски организации.
Освен това, за разлика от следвоенна Германия, никой не планира да окупира Русия и да изнася заводи, оборудване и предмети на изкуството от страната.
Използване на труда на военнопленници
Коренно различно е и отношението на Киев към руските военнопленници. Украйна спазва Женевските конвенции и заявява, че няма да използва принудителен труд. Първо, това е икономически неизгодно, и второ, украинците едва ли ще искат да работят рамо до рамо с пленени руснаци, казва адвокат Иля Новиков:
„Ще има много правни проблеми, които СССР не е имал, включително необходимостта от спазване на съвременното хуманитарно право. И украинската икономика след войната ще има по-голяма нужда от платени работни места за себе си, отколкото в работните ръце на затворници, чиято поддръжка и защита вероятно ще струва повече от заплатите на цивилните. Може би ще бъде създаден някакъв механизъм за намаляване на присъдите на осъдените военнопрестъпници за доброволното им участие в опасна работа като разминиране, но засега няма такова нещо.
След войната Украйна ще се нуждае повече от работа за собствения си народ, отколкото от труда на пленените руснаци
След Втората световна война съюзниците активно набират германски граждани за работа в бивши концентрационни лагери. За целите на „превъзпитанието“ германците се занимаваха с препогребването на убити затворници. Новиков обаче смята, че Украйна няма нужда от такава практика:
„Можете да похарчите 100 гривни за хранене и охрана на затворници, които работят, докато са под наблюдение. Или за заплатите на своите граждани на същия строеж. В СССР цената на труда, конвоите и подходите към използването на принудителен труд бяха съвсем различни и сега е невъзможно и няма нужда да ги възраждаме.
Как ще плати Русия?
Основното, от което Украйна ще се нуждае от Русия, са парите. За да се гарантира, че руските власти няма да откажат да плащат сметките им, има механизми за принуда, главно икономически.
Авторите на гореспоменатия план за възстановяване на Украйна наричат замразените руски активи един от източниците за покриване на разходите за възстановяване на Украйна. По общи оценки около 300 милиарда долара са замразени в страните от Г-7 Икономистът и един от авторите на документа Сергей Гуриев е убеден, че Путин при никакви обстоятелства няма да признае, че трябва да плати репарации, но това ще стане по друг начин:
„Рано или късно Украйна ще използва замразени средства. Украйна ще съди и ще спечели. Тогава съдът ще каже: „Украйна, Русия ви дължи 500–700 милиарда“. Украйна ще дойде при Путин и ще каже, че трябва да плати. Като използваме примера със случая Юкос, виждаме, че Путин не иска да плаща за подобни присъди. Тогава Украйна ще конфискува всички замразени средства, включително резервите на Централната банка, и ще ги използва за изплащане на дълга.
Авторите на доклада също предлагат да се помисли за въвеждането на някакъв вид данък върху продажбата на руски енергийни ресурси.
Според Гуриев няма да има мирен договор без репарации. Това са нормални искания на страната победител, особено на тази, на чиято територия се води войната, обяснява икономистът:
„Сега и Западът, и Украйна имат едни и същи искания за мирен договор – връщане на територии, изтегляне на войските, международен военен процес срещу военнопрестъпници и изплащане на репарации. И ако тези условия не бъдат изпълнени, мирният договор няма да бъде сключен. Може да има примирие, може да има фактическо замразяване на военните действия, но това няма да е мирен договор. Отмяната на санкциите, много вероятно, ще се случи в замяна на демократизация и демилитаризация.
Друг източник за покриване на щети за Украйна е конфискуваното имущество. Само яхтата на Путин „Шехерезада“, конфискувана в Италия, е на стойност около 700 милиона евро. А в Европа има десетки такива блокирани кораби. Освен това има недвижими имоти, частни сметки и други активи. Напълно възможно е всичко това да бъде прехвърлено на Украйна като репарации, смята Саймън Джонсън, един от авторите на Blue Print.
Един от източниците за покриване на щети за Украйна е иззето имущество, например яхтата на Путин „Шехерезада“
В статията си, написана в съавторство с Олег Устенко, икономически съветник на украинския президент, Джонсън твърди, че активите на хора, свързани с Путин, са под наблюдение и могат да бъдат конфискувани:
„Това създава потенциален пул от активи на стойност поне 300 милиарда долара. По-решителните действия срещу олигарсите биха могли да привлекат още повече средства. Времето ще покаже как точно могат да бъдат използвани тези активи. Например тези, които попадат под юрисдикцията на САЩ, могат да бъдат обект на частни или групови съдебни дела от украинци, които могат основателно да търсят обезщетение за телесни повреди и финансови загуби.
Сергей Гуриев обяснява, че все още няма закони, които да позволяват реквизиране на имущество. Всичко обаче може да се промени. Украйна ще докаже в съда, че тези яхти принадлежат на хора, които са причинили щети на Украйна, и ще гарантира, че тези хора лично ще компенсират разходите за нейното възстановяване. Гуриев обаче отбелязва, че порядъкът на величината на активите на Руската федерация и на частни лица все още е напълно различен:
„Замразените активи на Централната банка са 300 милиарда, а яхтата струва 700 милиона, а повечето яхти струват по-малко. Има повече от една яхта, но все пак напълно различни порядъци. И няма да е лесно да се докаже собствеността върху тези активи във всички случаи.
Освен това решенията на международните трибунали срещу военни престъпници могат косвено да повлияят на решенията на западните държави за прехвърлянето на замразени активи на Украйна, но репарациите и наказателните дела срещу военни престъпници не са пряко свързани, припомня адвокат Иля Новиков:
„Когато говорят за следвоенни трибунали, ние почти винаги говорим за наказателни процеси срещу военнопрестъпници, може би организации. Паричните репарации от държавата не са пряко свързани с тези съдилища. Важно е, но това е различна процедура.
Новиков обобщава, че има само два механизма Украйна да получи пари от Русия или от държави-наследници в случай на разпадане. Доброволно - въз основа на споразумение за примирие или мирен договор. И то принудително – чрез изземване на руски активи зад граница. В същото време вторият път ще изисква или активна помощ от страна на правителствата на тези страни, където се намират тези активи, или решения от съдилищата на тези страни, обяснява Новиков:
„И при двата варианта решенията на трибуналите за военни престъпления могат да помогнат на Украйна, но не могат да бъдат решаващият и единствен фактор. Решенията на главните съдилища ще трябва да изчакат няколко години след края на войната. По-бързо може да се вземе политическо решение за трансфер на конфискувани в една или друга страна руски пари в Украйна.
Препарации к репарациям. Как Россия может компенсировать Украине экономический ущерб от войны
Екатерина Пачикова, Надежда Колобаева
24 April 2024
Парламентская ассамблея Совета Европы приняла резолюцию, которая призывает передать замороженные российские активы в специальный фонд, откуда они будут направлены на восстановление Украины. За это решение единогласно проголосовали все 134 делегата. Россия не раз называла подобные планы западных политиков «бандитизмом и воровством». Механизмы взыскания, на случай если Россия откажется или не сможет «платить по счетам» после окончания войны, разрабатываются с начала вторжения, и среди источников покрытия затрат эксперты называют доходы от продажи нефти и газа, арестованную собственность, в том числе яхту Владимира Путина за 700 млн евро, и арест замороженных российских активов за рубежом. Исторический опыт показывает, что выплаты репараций проигравшей стороной редко бывают добровольными. Механизмы частичной компенсации потерь Украины могут начать действовать еще до окончания войны, если найдется достаточно политической воли.
СОДЕРЖАНИЕ
В самом начале полномасштабного вторжения России в Украину Владимир Зеленский посоветовал россиянам выучить слова «репарации» и «контрибуции»: «Мы восстановим каждый дом, каждую улицу, каждый город. Вы возместите нам все, что сделали против Украины. В полном объеме». А 14 ноября 2022 года Генассамблея ООН приняла резолюцию о военных репарациях Украине, которую поддержали 94 страны. В Кремле это окрестили «попыткой грабежа» и «началом агонии» и, по сути, отказались возмещать ущерб.
По состоянию на январь 2023 года ущерб от военных действий, развязанных Россией, в Киеве оценивали в $700 млрд. Спустя год цифра заметно выросла — одно только разрушение плотины Каховской ГЭС, по данным Министерства экономики Украины, привело к убыткам в $2 млрд. А помимо нее, в Украине только за последний месяц разрушили значительную часть электростанций и городской инфраструктуры.
Что такое репарации и кто их уже платил
Репарации — относительно новая практика в мировой истории, и добровольно их обычно никто не платит. Проигравшая сторона, как правило, изо всех сил пытается уклониться от финансовых обязательств, в то время как победитель (страна или коалиция стран) выступает в роли «коллектора», принуждая должника заплатить по счетам.
Война очень дорого обходится всем участникам, особенно проигравшей стороне (как правило, она же является страной-агрессором). Так, после поражения в Первой мировой «в нагрузку» к экономическому кризису, гиперинфляции, крушению политической системы и масштабной безработице Германия получила гигантский долг в в 226 млрд рейхсмарок, который должна была выплатить странам Антанты по итогам Версальского договора. Это был первый пример применения репараций в мировой истории. Есть расхожее мнение, что именно непосильные репарационные обязательства и неправильная политика союзников привели к власти Гитлера. На самом деле, хотя Гитлер и пользовался репарациями в популистских целях, настраивая немцев против стран-победительниц, им самим было не легче — первые десятилетия ХХ века были временем революций, крушения империй и наступления диктатур по всей послевоенной Европе.
Историк-германист Ирина Щербакова не считает, что репарации сыграли решающую роль в приходе к власти нацистов:
«Первая мировая была триггером распада устаревшей системы, на месте которой возникли страшные левые диктатуры и с опозданием — правая диктатура в Германии. Надо сказать, они тоже взаимно друг на друга влияли. Сталин сыграл огромную роль в том, что в Германии нацистам удалось прийти к власти. Германию во времена Веймарской республики раздирали страшные политические и социальные противоречия. Антанта хотела этим воспользоваться и окончательно ее утопить. Была безработица, были вернувшиеся с войны и оказавшиеся неприкаянными, невостребованными и униженными солдаты, которые долго жили в казармах и были хорошим полигоном для всяких теорий заговора. Весь этот „компот“ привел Гитлера к власти.
Может показаться, что в случившемся виноваты именно союзники — мол, вот к чему приводит такая политика и такой Версаль. На самом деле глобальная причина в том, что в результате этой безумной войны, которая очень много определяла и, возможно, определяет до сегодняшнего дня, были разрушены империи и в Германии произошло крушение кайзеровской системы. Кризис охватил не только Германию. Дело было не в репарациях, просто в то время никакие страны не могли организовать план Маршалла. В США в то же самое время, в конце 20-х, началась Великая депрессия».
До наступления «черного вторника» Соединенные Штаты оказывали Германии существенную экономическую помощь: многомиллионные кредиты, отсрочки по репарационным платежам, выгодные торговые контракты. После обвала фондовой биржи и наступления Великой депрессии помощь практически прекратилась, и ожившую было немецкую экономику снова настиг кризис. Германия продолжала требовать (и получать) отсрочки по выплате репараций, а в январе 1932 года, во время Лозаннской конференции, и вовсе оказалась платить. Страны-союзники с этим согласились, за исключением Франции, которую, впрочем, быстро поставили на место. Гитлер же был назначен рейхсканцлером только в 1933 году.
После победы во Второй мировой войне союзники постарались учесть печальный опыт и вести себя предусмотрительнее. Окончательные решения по репарациям были приняты в Потсдаме, и выглядело это упрощенным образом так: все активы Германии, которые можно было найти и которые оказались в руках союзников, были конфискованы. Германия была разделена на зоны, и, поскольку СССР пострадал больше всех, ему предоставили приоритет в вывозе немецкой промышленности. С территории бывшей ГДР было вывезено более 30% промышленности, а также — часто против их воли — ученые. В самом СССР и восточной зоне оккупации интенсивно использовался труд военнопленных, условия содержания которых были порой совершенно бесчеловечными. Победители не обошли вниманием и искусство: вывозились библиотеки, музеи и прочее, включая пресловутое «золото Шлимана».
После Второй мировой войны все активы Германии, которые оказались в руках союзников, были конфискованы
Ирина Щербакова в беседе с The Insider рассказывает, как раздел Германии привел к плану Маршалла:
«Демонтаж носил очень широкий характер и осуществлялся очень брутально. СССР хозяйничал не только на своей оккупационной зоне. Союзники разрешили вывоз со своих территорий в обмен на то, что СССР обещал поставку продовольствия в западные зоны. Тем не менее поставки прекратились и не осуществлялись. В 1946 году союзники прекратили вывоз и демонтаж с их оккупационных зон: „Раз вы нам продовольствие не поставляете, то и демонтажа не будет”. Наступала холодная война, и было ясно, что это противостояние пойдет по другой линии.
Союзники начали быстро готовить план Маршалла и вообще очень интенсивно помогать Западной Германии. Когда в 1948 году СССР устроил так называемую блокаду западного Берлина, союзники организовали воздушный мост. Их называли „изюмные бомбардировщики”: они садились чуть ли не каждые десять минут с продовольствием, просто завалили западные оккупационные зоны едой и всякими товарами. Так американцы демонстрировали свои возможности. Помощь, которая была оказана Германии по плану Маршалла, была очень большой, а самое главное — были приостановлены репарации, демонтаж и началась экономическая поддержка. Но, как всегда, союзники стали закрывать глаза на то, что свертывается денацификация Западной Германии, и вообще „мы единый народ, надо возвращать Германию и засучить рукава”. Это аукнулось через двадцать лет большими кризисами и в некотором смысле красным террором. Судов над нацистскими преступниками ждали еще пятнадцать лет до начала 60-х годов, пока в Германии не началось очень медленное осмысление. Вот так немцы, вытеснив всё и закрыв глаза на прошлое, стали как сумасшедшие добиваться экономического чуда, и оно было построено. Но в истории ничего не бывает однозначно».
Следующий крупный прецедент с выплатой репараций после Второй мировой — война в Персидском заливе. Совет Безопасности ООН постановил взыскать репарации с Ирака в пользу правительства, корпораций и частных лиц Кувейта, пострадавших от иракской агрессии. Всего было подано заявок на $352 млрд, из них одобрено на $52,4 млрд. Изучением вопроса занималась специальная Компенсационная комиссия (ККООН), которая постановила, что страна должна отдавать в специальный фонд около 30% нефтяных доходов. Впоследствии выплаты были сокращены — сначала до 25%, затем до 5%, а затем и вовсе свелись к 0,5%.
Помимо экономического, комиссия обязала Ирак компенсировать также экологический ущерб. Платить было за что: во время отступления иракская армия открыла задвижки нефтяного терминала в Порту Ахмади и устроила сброс нефти в Персидский залив, что привело к масштабной экологической катастрофе в регионе (сравнимой с подрывом Каховской ГЭС). Еще раньше, во время вторжения, иракские военные инженеры заминировали ряд объектов нефтяной промышленности Кувейта, назвав это «тактикой выжженной земли», и вели артиллерийский обстрел нефтяных скважин и нефтеперерабатывающих объектов, что привело к пожарам, потушить которые удалось лишь через 258 дней. Многие граждане Кувейта пострадали от отравляющих веществ, попавших в атмосферу в результате пожара. Серьезно пострадала экосистема Персидского залива.
К февралю 2022 года Ирак выплатил пострадавшим (как юридическим, так и частным лицам) последнюю долю репараций.
Впрочем, далеко не всегда требования стран о выплате репараций удовлетворяются. Так, спор между Сербией и Хорватией о выплате компенсаций и привлечения к суду ответственных за геноцид продолжался более двадцати лет: 2 июля 1999 года был подан первый судебный иск Загреба против Белграда в ООН «по поводу предполагаемых нарушений Конвенции о предупреждении преступления геноцида и наказании за него». Об истории противостояния можно прочитать на сайте ООН. Хорватское правительство требовало наказать всех военных преступников, вернуть Хорватии захваченные во время войны культурные ценности и выплатить репарации. Кроме того, Белград должен был прояснить, что произошло с 1400 хорватов, считающихся пропавшими без вести со времен войны.
Сербия не осталась в долгу и выдвинула встречный иск из-за изгнания и гибели около 200 тысяч сербов в результате ликвидации автономной республики республики Северная Краина. К тому же сербы пригрозили, что в случае чего припомнят хорватам Вторую мировую, когда Гитлер фактически благословил хорватское ультраправое движение «усташей» на геноцид сербов и издание «расовых законов» по образу и подобию нюрнбергских.
В итоге спор завершился ничем. Суд постановил, что Хорватии «не удалось доказать преступления Сербии», а действия сербов во время войны не имели намерения уничтожить хорватов.
Единственные, кто заплатил компенсацию по итогам югославского конфликта, — США, причем не сербам и не хорватам, а Китаю. Во время бомбардировок Белграда 7 мая 1998 года было уничтожено посольство Китая, погибли несколько китайских журналистов и члены их семей. В результате правительство США выплатило Китаю $28 млн.
8 октября 2020 года через три минуты после взлета из аэропорта Тегерана ракетами класса «земля — воздух» был сбит гражданский авиалайнер «Боинг-737», принадлежащий украинской компании МАУ («Международные авиалинии Украины»). Все находившиеся на борту 167 пассажиров и 9 членов экипажа погибли, среди них были граждане Канады, Великобритании, Швеции и Украины. Власти Ирана долго отрицали причастность военных Корпуса стражей к гибели самолета, но в итоге признали очевидное. Международная комиссия помощи жертвам призвала Тегеран выплатить репарации странам, граждане которых погибли, и компенсации семьям. Но этого так и не произошло. Переговоры о выплатах ведутся до сих пор.
План Маршалла для Украины
Развязав захватническую войну против Украины, Россия повторяет все вышеупомянутое: геноцид, уничтожение гражданской инфраструктуры, спровоцированная экологическая катастрофа, даже удары по китайскому посольству и сбитый «Боинг». Это дает повод предполагать, что опыт взыскания репараций будет применяться в полном объеме. Как именно это будет и не откажется ли Россия платить по счетам? Механизмы взыскания разрабатываются с начала вторжения.
Еще в 2022 году независимая организация Centre for Economic Policy Research (CEPR) опубликовала подробный план послевоенной реконструкции Украины — Blue Print for the Reconstruction of Ukraine. Авторы документа считают, что план Маршалла — программа помощи Европе после Второй мировой войны — опоздал на несколько лет, так как вступил в силу только через три года после окончания войны. По их мнению, начать действия по восстановлению экономики Украины нужно уже сейчас. При этом помощь должна осуществляться агентством, авторизованным ЕС, а также независимыми и неправительственными организациями-донорами.
К тому же Россию, в отличие от послевоенной Германии, никто не планирует оккупировать и вывозить из страны заводы, технику и предметы искусства.
Использование труда военнопленных
Кардинальным образом отличается и отношение Киева к российским военнопленным. Украина соблюдает Женевские конвенции и заявляет, что не будет использовать принудительный труд. Во-первых, это экономически невыгодно, во-вторых, украинцы вряд ли захотят работать бок о бок с пленными россиянами, считает адвокат Илья Новиков:
«Правовых проблем, которых не было у СССР, будет масса, включая необходимость соблюдать современное гуманитарное право. И украинская экономика после войны будет больше нуждаться в оплачиваемых рабочих местах для своих, чем в рабочих руках заключенных, содержание и охрана которых будет стоить, вероятно, больше зарплат вольнонаемных. Может быть, будет создан какой-то механизм сокращения срока осужденным военным преступникам за их добровольное участие в опасных работах типа разминирования, но пока такого нет».
После войны Украина будет больше нуждаться в рабочих местах для своих, чем в рабочих руках пленных россиян
После Второй мировой войны союзники активно привлекали немецких граждан к работам в бывших концлагерях. В целях «перевоспитания» немцы занимались перезахоронением убитых заключенных. Однако Новиков считает, что подобная практика Украине не нужна:
«Можно потратить 100 гривен на кормежку и охрану пленных, которые работают на отъ***сь и пока за ними смотрят. Или на зарплату своих граждан на той же стройке. В СССР стоимость труда, конвоя и подходы к использованию подневольного труда были совсем иные, и возродить их сейчас нельзя и незачем».
Как Россия будет платить?
Главное, что Украине будет нужно от России, — это деньги. Для того чтобы российские власти не отказались платить по счетам, существуют механизмы принуждения, в основном экономические.
Одним из источников покрытия затрат на восстановление Украины авторы вышеупомянутого плана Blue Print for the Reconstruction of Ukraine называют замороженные российские активы. По общим оценкам, в странах G7 заморожено около $300 млрд. Экономист и один из авторов документа Сергей Гуриев уверен, что Путин ни при каких условиях не признает, что он должен выплачивать репарации, однако это произойдет иным способом:
«Рано или поздно Украина использует замороженные средства. Украина подаст в суд, выиграет его. Тогда суд скажет: „Украина, вам Россия должна 500–700 миллиардов“. Украина придет к Путину и скажет, что надо платить. На примере дела „Юкоса“ мы видим, что Путин не хочет платить по такого рода приговорам. Тогда Украина наложит арест на все замороженные средства, включая резервы ЦБ, и направит их в уплату долга».
Авторы доклада также предлагают подумать о введении своего рода налога с продажи российских энергоресурсов.
По словам Гуриева, мирного договора без репараций не будет. Это нормальные требования победившей стороны, тем более той, на территории которой произошла война, объясняет экономист:
«Сейчас и у Запада, и у Украины один и тот же набор требований к мирному договору — возвращение территорий, вывод войск, военный международный суд над военными преступниками и выплата репараций. И если эти условия не будут выполнены, мирный договор не будет заключен. Может быть перемирие, может быть де-факто замораживание военных действий, но это не будет мирным договором. Снятие санкций, очень возможно, будет происходить в обмен на демократизацию и демилитаризацию».
Еще один из источников покрытия ущерба Украине — арестованная собственность. Одна только яхта Путина «Шахерезада», арестованная в Италии, стоит примерно 700 млн евро. А таких заблокированных судов в Европе не один десяток. Помимо этого, есть недвижимость, частные счета и прочие активы. Все это вполне возможно передать Украине в счет репараций, считает Саймон Джонсон, один из авторов Blue Print.
Один из источников покрытия ущерба Украине — арестованная собственность, например, яхта Путина «Шахерезада»
В своей статье, написанной в соавторстве с Олегом Устенко, советником президента Украины по экономическим вопросам, Джонсон утверждает, что активы людей, связанных с Путиным, находятся под наблюдением и могут быть конфискованы:
«Это создает потенциальный пул активов, стоимостью по крайней мере 300 миллиардов долларов. Более решительные действия против олигархов могут привлечь еще больше средств. Время покажет, как именно можно использовать эти активы. Например, те из них, что подпадают под юрисдикцию США, могут стать предметом частных или коллективных исков со стороны украинцев, которые совершенно обоснованно могут требовать компенсации за личный вред и финансовые потери».
Сергей Гуриев объясняет, что пока нет законов, которые позволяют реквизировать имущество. Однако все может измениться. Украина докажет в суде, что эти яхты принадлежат людям, которые причинили ущерб Украине, и добьется, чтобы эти люди лично компенсировали расходы на ее восстановление. Однако Гуриев отмечает, что порядок величин активов РФ и частных лиц все же совершенно разный:
«Замороженные активы ЦБ — это 300 миллиардов, а яхта стоит 700 миллионов, и большинство яхт стоят меньше. Там не одна яхта, но все равно совершенно разные порядки величин. И не во всех случаях будет легко доказать принадлежность этих активов».
Также косвенным образом на решения западных государств о передаче замороженных активов Украине могут повлиять решения международных трибуналов над военными преступниками, но напрямую репарации и уголовные дела над военными преступниками не связаны, напоминает адвокат Илья Новиков:
«Когда говорят о послевоенных трибуналах, речь почти всегда идет об уголовных судах над военными преступниками, может быть, организациями. Денежные репарации с государства к этим судам прямого отношения не имеют. Это важно, но это другая процедура».
Новиков резюмирует, что есть только два механизма получения Украиной денег от России или от государств-правопреемников в случае ее развала. Добровольный — на основании соглашения о перемирии или мирного договора. И принудительный — путем изъятия российских активов за границей. При этом второй путь потребует или активной помощи правительств тех стран, где эти активы находятся, или решения судов этих стран, объясняет Новиков:
«Для обоих вариантов решения трибуналов по военным преступникам могут помогать Украине, но не могут быть решающим и единственным фактором. Решений основных судов придется ждать несколько лет после окончания войны. Политическое решение о передаче Украине российских денег, арестованных в той или иной стране, может состояться быстрее».