Кръвни братя. Защо Русия е приятел с някои ислямски фундаменталисти и воюва с други?
Юрий Мацарски
5 април 2024 г
Сега Москва е готова да подкрепи всеки враг на Съединените щати, независимо колко жесток е този враг
Пропагандистката Маргарита Симонян публично подкрепи действията на служителя по сигурността, който отряза ухото на един от терористите, задържани след терористичната атака в Крокус. „Това не е Норвегия“, оправда тя средновековните насилствени методи. Вярно е, че Русия става все по-далеч от Норвегия всяка година и се доближава по методи и идеология до фундаменталистките терористични организации. Не е изненадващо, че Москва е установила най-топли отношения с много от тях. Този материал ще ви помогне да разберете кои терористи са приятели на Кремъл и кои врагове.
В Русия ежедневно по федералните канали има призиви за масово избиване на цивилни украинци и унищожаване на украински градове. Силите за сигурност не се колебаят да измъчват и осакатяват заподозрени пред камерите, а ръководителите на държавни медии от своя страна не се колебаят да показват тези записи по телевизионните канали. Откритият държавен терор все повече сближава Русия не толкова с КНДР или Иран, колкото с терористичните организации. Повечето от тях всъщност станаха официални руски съюзници.
Шиитска ос: Хизбула и хусите
През 2015 г. Русия влезе във войната в Сирия на страната на правителствените сили на Башар Асад. Тези сили очевидно вече се изчерпваха, очукани от години битки и дезертиране на войници и офицери, и следователно различни шиитски формирования, спонсорирани и въоръжени от Иран, тогава станаха може би основните съюзници на руснаците. Победата на бунтовниците в сирийската война заплаши Иран със загубата на основния си съюзник в арабския свят и затова Техеран не пожали нито пари, нито хора, за да запази приятелския си режим на Асад. Иракски шиити, които се поддадоха на религиозната пропаганда на Иран, шиитски бежанци от Афганистан, които Техеран насилствено превърна в пушечно месо, самите ирански доброволци и кадрови военни отидоха в Сирия. Но най-известната от шиитските милиции беше ливанската групировка Хизбула.
Учения на Хизбула
В много демократични страни тя е призната за терористична, но за руснаците те са надеждни партньори. Замесена в убийства на дипломати, отвличания на самолети, бомбардировки на обществени места, вземане на заложници и вероятно също трафик на наркотици, Хизбула е установила тесни връзки с Русия от самото начало на руското военно присъствие в Сирия. Сега тези връзки далеч надхвърлят чисто военното сътрудничество и включват съвместни операции със сенчестия танкерен флот, с помощта на който санкционираният руски и ирански петрол се разпространява по света, пране на пари, придобити по престъпен път, и други откровено мафиотски дела.
Рисунка върху колата, изобразяваща сирийския президент Башар ал-Асад, руския президент Владимир Путин и лидера на Хизбула Сайед Насрала. Латакия, Сирия, май 2014 г
Рисунка върху колата, изобразяваща сирийския президент Башар ал-Асад, руския президент Владимир Путин и лидера на Хизбула Сайед Насрала. Латакия, Сирия, май 2014 г
Ройтерс
Между другото, с помощта на схемите за легализация и парични преводи, създадени от Русия и Хизбула, се финансира още един шиитски съюзник и партньор на Москва – йеменската Ансар Аллах, по-известна като Хусите. Хусите и руснаците имат общо не само омраза към западния свят, но и склонност към възхвала на терористичните актове, увереност в собствената си специална мисия и зависимост от иранските оръжия. Русия традиционно блокира резолюции в Съвета за сигурност на ООН, насочени към налагане на санкции срещу хусите, и дори се опита да оспори включването на групировката в американския списък с терористични организации.
Русия дори се опита да оспори включването на хусите в американския списък на терористични организации в ООН.
Освен това всичко това се случи още преди пълномащабното нахлуване в Украйна и окончателната изолация на Русия. Сега отношенията между режимите станаха още по-близки. Хусите вече са определени от руската пропаганда като един от основните съюзници в „борбата за многополюсен свят“. Отвличания, депортации, изтезания, кланета на невъоръжени хора - всичко това е характерният подпис на Ансар Аллах и се случва по време на пълномащабната руска инвазия в Украйна.
Страните са толкова близки, че хусите дори обещаха да не докосват руските кораби, пътуващи през Червено море, въпреки войната, която започнаха срещу търговските флотове на почти целия свят. Тази война беше асиметричен отговор на битките на Израел срещу Хамас в ивицата Газа. С негова помощ хусите искат да принудят западните страни да се откажат от подкрепата си за еврейската държава. Освен Русия, Китай получи съмнителната чест да бъде в „белия списък“ на хусите. Най-вероятно това се дължи на неговата подчертано неутрална позиция към арабско-израелския конфликт.
Хамас
Ключовите участници в този конфликт от палестинска страна, включително смятаните за терористи в света, също са съюзници на Русия. Това партньорство датира от съветските времена, когато Москва предостави почти неограничена военна, икономическа и дипломатическа помощ на близкоизточните врагове на Израел. Еврейската държава се възприема от съветските функционери като готова платформа за западна експанзия в арабските страни и затова се смята за враждебна.
СССР достави хиляди танкове, самолети и оръдия на Сирия и Египет, основните съперници на Израел в региона. В същото време беше оказана помощ и на палестинците, които нямаха собствена армия, но имаха подземни бойни групи. От СССР те получават стрелково оръжие, експлозиви и пропагандни материали. Съюзът проведе и обучение за бойци. От 1967 г. Москва не признава официално Израел, а дипломатическите връзки между страните не се поддържат. Те се възобновяват едва през 1991 г., след разпадането на Съюза. Затоплянето на отношенията с Израел обаче не доведе до охлаждане на отношенията с палестинските му противници. Основният от тези противници, Хамас, не изпадна от редиците на приятелите на Москва, дори когато стана известно, че групировката подкрепя антируското подземие в Северен Кавказ и нейните лидери призовават руските мюсюлмани към джихад срещу страната органи.
Бойци на Хамас
Както при всички гореизброени групировки, Русия не признава и не признава Хамас за терористи, въпреки че доскоро осъждаше терористичните атаки, извършени от организацията. От средата на 2000-те години делегациите на Хамас редовно пътуват до Москва, а Дмитрий Медведев, когато беше президент, дори лично се срещна в Дамаск с главното Политбюро Халед Машал.
Русия не признава и не признава Хамас за терористи
Според украинското разузнаване руснаците са доставили на Хамас оръжия, използвани за атака срещу Израел през октомври 2023 г., включително западни оръжия, получени като трофеи на украинските фронтове. Освен това представители на групировката твърдят, че с разрешението на Москва в Газа е създадено производство на автомати Калашников и патрони за тях.
Разбира се, руснаците блокират резолюциите срещу Хамас в Съвета за сигурност на ООН и като цяло действат като адвокати на терористичната група на международната арена.
За Русия, буквално обсебена от антиамериканизъм, Хамас, който мрази Запада и демокрацията, е естествен съюзник. Както в средата на ХХ век, сега Москва е готова да подкрепи всеки враг на Съединените щати, независимо колко жесток е този враг и колко токсично може да бъде сътрудничеството с него.
Може би руското ръководство би желало да увеличи влиянието си върху групировката и да я постави в услуга на своите интереси. За да използва например инициираните от Кремъл ескалации в Близкия изток, за да отклони вниманието на света от престъпленията си в Украйна. Но Хамас определено не е марионетка на Москва. Това потвърждава например провала на всички опити на Москва да помири Хамас с други палестински фракции. Последният подобен опит беше направен в края на февруари тази година и завърши без резултат. Основният политически противник на Хамас, организацията Фатах, не успя да постигне споразумение със своите конкуренти за помирение.
Сергей Лавров и Исмаил Ханийе, председател на Политбюро на Хамас
Сергей Лавров и Исмаил Ханийе, председател на Политбюро на Хамас
Руското външно министерство
Откритият конфликт между Фатах и Хамас започна през 2007 г. с превземането на властта от Хамас в ивицата Газа и оттогава организациите са в състояние на студена война помежду си. Между другото, Москва поддържа топли отношения и с Фатах, която е сърцето на правителствената коалиция, управляваща Палестина, с доста дълга история. Сегашният председател на организацията, палестинският президент Махмуд Абас, защитава докторска дисертация в Москва още през 80-те години на миналия век на тема „Тайната връзка между нацизма и ционизма“, чието съдържание все още се пази в тайна.
"талибаните"
По време на изтеглянето на съветските войски от Афганистан през 1989 г. талибанската групировка все още не съществува. Неговите създатели и идеолози по това време са предимно в съседен Пакистан, където учат в ислямски училища (самата дума „талибани“ означава „ученици“). Тоест те, за разлика от муджахидините, воювали срещу Съветите, нямат и никога не са имали предразсъдъци към Москва. Нещо повече, именно Москва като цяло даде възможност на талибаните да дойдат на власт, но, разбира се, без изобщо да го осъзнават.
Като цяло именно Москва даде възможност на талибаните да дойдат на власт
В крайна сметка съветската инвазия доведе до разпадането на крехкия афганистански мир и появата на много въоръжени групировки, които не успяха да сложат оръжие дори след като СССР напусна страната им. През 90-те години тези групи се бореха помежду си за влияние и не успяха да противопоставят нищо на многобройните и добре мотивирани „студенти“, които за няколко години унищожиха или разпръснаха една след друга всички муджахидински групи.
До 2001 г. талибаните контролираха почти цялата територия на Афганистан; тяхното правителство падна едва след американската инвазия. Падането на талибанския режим не предизвика силни емоции в Москва. Дълги години Русия не обръщаше особено внимание на Афганистан - далечна страна, която почти няма влияние върху световните процеси, а освен това и войната, от която така позорно загуби. Вероятно затова Русия, следвайки цивилизования свят, все пак призна талибаните за терористи. Но това ни най-малко не попречи на Москва да преговаря с тях.
Талибански бойци
Преговорите обаче бяха повече демонстративни, отколкото реални. След 2014 г., след завземането на Крим и началото на хибридната окупация на Донбас, Русия се опита по всякакъв начин да демонстрира на света, че остава надежден и незаменим партньор: така че, казват те, тя е готова да се присъедини към анти - коалиция ISIS и ще действа като посредник в преговорите за афганистанското уреждане, само и само светът да не обръща внимание на това, което руснаците правят в съседната страна.
Това продължи до изтеглянето на войските на западната коалиция от Афганистан през 2021 г. и последвалото светкавично превземане на страната от същите талибани. За руснаците това поражение на западния проект за демократичен Афганистан беше истински подарък. Първо, те решиха, че Съединените щати повече няма да играят ролята на глобален полицай, помагайки на съюзници далеч от собствените си граници, което в крайна сметка тласна Руската федерация към пълномащабно нахлуване в Украйна.
Е, второ, по време на американското присъствие в Афганистан стана ясно, че страната е буквално натъпкана с ценни полезни изкопаеми, които само чакат някой да ги извлече, преработи и изпрати на световните пазари. Талибаните буквално седят на земя, в която са заровени един трилион долара, но те нямат нито технологията, нито опита, нито връзките, за да превърнат този трилион, скрит в руда, в пари. Руснаците наистина искат да получат отстъпки от талибаните за разработване на афганистански минерални ресурси. И не са сами.
Талибаните седят на земя, в която са заровени трилиони долари, но нямат нито технологията, нито опитът да ги превърнат в пари.
Съседните Китай и Индия са се насочили към минералните запаси там. И всички те отчаяно се опитват да ухажват талибаните, за да получат най-обещаващите договори. Правителствени делегации пътуват до Кабул една след друга, талибаните са поканени на конференции и междуправителствени срещи, посолствата, затворени след падането на демократичната власт, се отварят отново. И цялата тази врява замъглява факта, че талибаните бяха и си остават терористична организация, която се занимава с извънсъдебни екзекуции, екзекуции на затворници и преследване на хора на религиозна и полова основа.
ISIS - приятелството се провали
Основните противници на талибаните в Афганистан са недоволни от тях не защото талибаните са прекалено жестоки и мракобесни. Тези опоненти са уверени, че управляващият режим, напротив, не е достатъчно жесток. Тези противници се наричат „Вилаят Хорасан“ или ISIS-Хорасан. Хорасан е огромен исторически регион в Централна Азия и Близкия изток, който включва части от териториите на съвременен Иран, Пакистан, Таджикистан, Афганистан и Туркменистан. ISIS-Khorasan се появи преди няколко години, когато джихадистки групи, действащи в някои от тези страни, се врекоха във вярност на самопровъзгласилия се халиф на ISIS ал Багдади.
Хорасаните си поставиха за цел да изградят ислямска държава в Афганистан, основана на стриктното разбиране на шериата. И талибаните не са техни съюзници в това, а врагове. Въпреки че много от бойците на ISIS-Khorasan някога са били талибани, с течение на времето те се отдалечиха от бившите си другари.
бойци на ИДИЛ
Въпросът е до голяма степен в сътрудничеството на талибаните с чужди правителства и готовността на създаденото от тях правителство да търси международно признание (талибанското правителство все още не е признато от нито една държава в света). В ценностната система на ИД изобщо няма нужда от международно признаване на халифата. Те считат само своята ислямска държава за легитимна и имаща право на съществуване. Всички други държави в крайна сметка трябва да бъдат подчинени на халифата, техните власти да бъдат премахнати, а техните закони и конституции заменени от шериата.
Талибаните не само търсят признание от тези, които според ИД не трябва да съществуват, но и активно си сътрудничат с тях. Какво прави това сътрудничество и избора на международни партньори на талибаните напълно неприемливи за ISIS. Това е подчертано атеистичен Китай, Индия, чиято основна религия - индуизмът - в очите на джихадистите изглежда като строго забранен политеизъм. Ами Русия, която убива мюсюлмани (включително членове на ISIS) в Северен Кавказ и Сирия и следователно заема едно от първите места в списъка на враговете на ISIS.
За разлика от терористичните организации, с които Русия си сътрудничи, ИД е изключително идеологически мотивирана организация. Далеч е от политическите игри на Хизбула, която не само трупа ракети, за да унищожи Израел, но и прокарва свои депутати в ливанския парламент на избори и назначава министри в правителството. Далеч от опортюнизма на Хамас - привидно радикални сунити, които без никакво колебание вземат пари и оръжия от неверни руснаци и ирански шиитски еретици. Далеч от благоразумието на талибаните, които са готови да си сътрудничат дори с политеисти срещу пари.
Идеологията на съвременна Русия и всички изброени по-горе групи се основава на омраза. Едни имат омраза към украинците, други към Израел, трети към всички неверници. Но само ISIS следва пътя на чистата омраза, без да се разсейва от нищо.
Братья по крови. Почему Россия дружит с одними исламскими фундаменталистами и воюет с другими
Юрий Мацарский
5 April 2024
Пропагандистка Маргарита Симоньян публично поддержала действия силовика, отрезавшего ухо одному из задержанных после теракта в «Крокусе» террористов. «Здесь вам не Норвегия», — оправдала она средневековые насильственные методы. Россия и правда с каждым годом все дальше от Норвегии и все ближе по методам и идеологии к фундаменталистским террористическим организациям. Неудивительно, что со многими из них Москва наладила самые теплые отношения. Этот материал поможет разобраться, какие террористы для Кремля друзья, а какие — враги.
СОДЕРЖАНИЕ
В России на федеральных каналах ежедневно звучат призывы к массовым убийствам мирных украинцев и к уничтожению украинских городов. Силовики не стесняются на камеры пытать и калечить подозреваемых, а руководители государственных медиа, в свою очередь, не стесняются демонстрировать эти записи в эфире телеканалов. Открытый государственный террор все больше сближает Россию даже не столько с КНДР или Ираном, сколько с террористическими организациями. Большинство из них действительно стали официальными российскими союзниками.
Шиитская ось: «Хезболла» и хуситы
В 2015 году Россия вступила в войну в Сирии на стороне правительственных сил Башара Асада. Силы эти явно были уже на исходе, потрепанные годами боев и дезертирством солдат и офицеров, а потому едва ли не главными союзниками россиян тогда стали различные шиитские формирования, спонсируемые и вооружаемые Ираном. Победа повстанцев в сирийской войне грозила Ирану потерей главного союзника в арабском мире, а потому Тегеран не жалел ни денег, ни людей, чтобы сохранить дружественный режим Асада. В Сирию отправлялись иракские шииты, клюнувшие на религиозную пропаганду Ирана, шиитские беженцы из Афганистана, которых Тегеран насильно превращал в пушечное мясо, сами иранские добровольцы и кадровые военные. Но наиболее заметным из шиитских формирований была ливанская группировка «Хезболла».
Учения «Хезболлы»
Во многих демократических странах она признана террористической, но для россиян они — надежные партнеры. Занимающаяся убийством дипломатов, угоном самолетов, взрывами бомб в людных местах, захватом заложников и, вероятно, еще и наркоторговлей, «Хезболла» с самого начала российского военного присутствия в Сирии наладила с Россией тесные связи. Сейчас эти связи выходят далеко за пределы чисто военного сотрудничества и включают в себя совместные операции с теневым танкерным флотом, с помощью которого подсанкционная российская и иранская нефть распространяется по миру, отмывание добытых криминальным путем денег и прочие прямо-таки мафиозные дела.
Рисунок на машине, на котором изображены президент Сирии Башар Асад, президент РФ Владимир Путин и лидер «Хезболлы» Сайед Насралла. Латакия, Сирия, май 2014 года
Рисунок на машине, на котором изображены президент Сирии Башар Асад, президент РФ Владимир Путин и лидер «Хезболлы» Сайед Насралла. Латакия, Сирия, май 2014 года
Reuters
Кстати, с помощью созданных Россией и «Хезболлой» схем легализации и перевода денег финансируется еще один шиитский союзник и партнер Москвы — йеменская «Ансар Алла», больше известная как хуситы. Хуситов с россиянами роднит не только ненависть к западному миру, но и склонность к героизации террористических актов, уверенность в своей собственной особой миссии и зависимость от иранского оружия. Россия традиционно блокирует в Совбезе ООН резолюции, направленные на введение санкций против хуситов, и даже пыталась оспорить включение группировки в американский список террористических организаций.
Россия даже пыталась оспорить в ООН включение хуситов в американский список террористических организаций
Причем все это было еще до полномасштабного вторжения в Украину и окончательной изоляции России. Теперь же отношения между режимами стали еще теснее. Хуситы уже назначены российской пропагандой одними из главных союзников в деле «борьбы за многополярный мир». Похищения людей, депортации, пытки, расправы над безоружными — все это характерный почерк «Ансар Алла» и происходит в ходе полномасштабного российского вторжения в Украину.
Стороны настолько близки, что хуситы даже пообещали не трогать российские суда, следующие через Красное море, несмотря на развязанную ими войну против торговых флотов едва ли не всего мира. Эта война стала асимметричным ответом на боевые действия Израиля против ХАМАС в секторе Газа. С ее помощью хуситы хотят заставить страны Запада отказаться от поддержки еврейского государства. Кроме России, сомнительной чести оказаться в «белом списке» хуситов удостоился Китай. Скорее всего, это связано с его подчеркнуто нейтральной позицией по отношению к арабо-израильскому конфликту.
ХАМАС
Ключевые участники этого конфликта с палестинской стороны, в том числе и те, кого в мире считают террористами, — тоже союзники России. Это партнерство начиналось еще в советские времена, когда Москва оказывала почти неограниченную военную, экономическую и дипломатическую помощь ближневосточным врагам Израиля. Еврейское государство воспринималось советскими функционерами как готовая площадка для западной экспансии в арабские страны, а потому оно считалось враждебным.
СССР поставлял тысячи танков, самолетов и орудий Сирии и Египту — главным соперникам Израиля в регионе. Параллельно помощь шла и палестинцам, у которых не было своей армии, но были подпольные боевые группировки. Из СССР они получали стрелковое оружие, взрывчатку, агитационные материалы. В Союзе проводилось и обучение боевиков. С 1967 года Москва официально не признавала Израиль, дипломатических связей между странами не поддерживалось. Возобновились они только в 1991 году, после распада Союза. Однако потепление отношений с Израилем не привело к охлаждению отношений с его противниками-палестинцами. Главный из этих противников — ХАМАС — не выпал из числа друзей Москвы даже тогда, когда стало известно, что группировка поддерживает антироссийское подполье на Северном Кавказе, а ее лидеры призывали российских мусульман к джихаду против властей страны.
Боевики ХАМАС
Как и в случае со всеми вышеперечисленными группировками, Россия не признавала и не признает ХАМАС террористами, хотя и выступала до недавнего времени со словами осуждения терактов, совершаемых организацией. С середины двухтысячных в Москву регулярно ездят делегации ХАМАС, а Дмитрий Медведев в бытность свою президентом даже лично встречался в Дамаске с главной политбюро Халедом Машалем.
Россия не признавала и не признает ХАМАС террористами
Согласно данным украинской разведки, россияне снабжали ХАМАС оружием, которое было использовано для нападения на Израиль в октябре 2023 года, в том числе и западным, добытым в качестве трофеев на украинских фронтах. Кроме того, представители группировки утверждали, что с разрешения Москвы в Газе было налажено производство автоматов Калашникова и патронов к ним.
Конечно же, россияне блокируют антихамасовские резолюции в Совбезе ООН и вообще выступают адвокатами террористической группировки на международной арене.
Для буквально одержимой антиамериканизмом России ХАМАС, ненавидящий Запад и демократию, — естественный союзник. Как и в середине ХХ века, Москва сейчас готова поддерживать каждого противника США без оглядки на то, насколько этот противник жесток и насколько токсичным может быть сотрудничество с ним.
Москва сейчас готова поддерживать каждого противника США без оглядки на то, насколько этот противник жесток
Возможно, российское руководство хотело бы усилить влияние на группировку, поставить ее на службу своим интересам. Для того, например, чтобы с помощью инициируемых из Кремля обострений на Ближнем Востоке отвлекать внимание мира от своих преступлений в Украине. Но ХАМАС совершенно точно не марионетка Москвы. Это подтверждает, например, провал всех попыток Москвы помирить ХАМАС с другими палестинскими фракциями. Последняя такая попытка предпринималась в конце февраля этого года и закончилась ничем. Главный политический оппонент ХАМАС — организация ФАТХ — так и не смогла договориться с конкурентами о примирении.
Сергей Лавров и Исмаил Хания, председатель политбюро ХАМАС
МИД России
Открытый конфликт ФАТХ и ХАМАС начался в 2007 году с захвата хамасовцами власти в секторе Газа и с тех пор организации пребывают в состоянии холодной войны друг с другом. С ФАТХом, который является сердцем правящей в Палестине правительственной коалиции, у Москвы, к слову, тоже теплые отношения с довольно долгой историей. Нынешний председатель организации, палестинский президент Махмуд Аббас еще в 1980-х защищал в Москве кандидатскую диссертацию по теме «Секретная связь между нацизмом и сионизмом», содержание которой до сих пор держится в тайне.
«Талибан»
К моменту вывода советских войск из Афганистана в 1989 году группировки «Талибан» еще не существовало. Ее создатели и идеологи в то время в большинстве своем находились в соседнем Пакистане, где учились в исламских школах (само слово «талибан» в переводе означает «студенты»). То есть у них, в отличие от воевавших против Советов моджахедов, нет и никогда не было предубеждений против Москвы. Более того, именно Москва, по большому счету, и предоставила талибам возможность прийти к власти, но, конечно, совершенно не отдавая себе в этом отчета.
По большому счету, именно Москва предоставила талибам возможность прийти к власти
В конце концов, именно советское вторжение привело к крушению хрупкого афганского мира и появлению множества вооруженных групп, которые не смогли сложить оружие даже после того, как СССР покинул их страну. В 1990-х эти группы воевали друг с другом за влияние и ничего не смогли противопоставить многочисленным и хорошо мотивированным «студентам», которые за считанные годы одну за другой уничтожили или разогнали все группировки моджахедов.
До 2001 года талибы контролировали почти всю территорию Афганистана, их правительство пало только после американского вторжения. Сильных эмоций в Москве падение режима талибов не вызвало. Многие годы Россия особо не обращала внимания на Афганистан — далекую страну, не имеющую почти никакого влияния на мировые процессы, да к тому же войну с которой она так позорно проиграла. Наверное, именно поэтому Россия вслед за цивилизованным миром все-таки признала талибов террористами. Но это нисколько не мешало Москве вести с ними переговоры.
Боевики «Талибана»
Переговоры, правда, были скорее демонстративными, чем реальными. После 2014 года, после захвата Крыма и начала гибридной оккупации Донбасса, Россия всячески стремилась продемонстрировать миру, что остается надежным и незаменимым партнером: вот, мол, и к антиигиловской коалиции готова присоединиться, и посредником на переговорах по афганскому урегулированию будет выступать, пусть только мир не обращает внимания на то, что там россияне творят в соседней стране.
Так продолжалось до вывода войск западной коалиции из Афганистана в 2021 году и последовавшим за этим молниеносным захватом страны все тем же «Талибаном». Для россиян этот разгром западного проекта демократического Афганистана стал настоящим подарком. Во-первых, они решили, что США больше не будут играть роль всемирного жандарма, помогая союзникам далеко от собственных границ, что в итоге и подтолкнуло РФ к полномасштабному вторжению в Украину.
Ну а во-вторых, за время американского присутствия в Афганистане выяснилось, что страна буквально напичкана ценными минералами, которые только и ждут того, кто добудет, переработает их и отправит на мировые рынки. Талибы в прямом смысле сидят на земле, в которой зарыт триллион долларов, но не имеют ни технологий, ни опыта, ни связей, чтобы этот спрятанный в руде триллион превратить в наличные. Россияне очень хотят получить от талибов концессии на разработку афганских полезных ископаемых. И не они одни.
Талибы сидят на земле, в которой зарыт триллион долларов, но не имеют ни технологий, ни опыта, чтобы превратить его в наличные
На тамошние минеральные запасы имеют виды соседние Китай и Индия. И все они отчаянно пытаются добиться расположения талибов ради того, чтобы получить самые перспективные контракты. В Кабул одна за другой ездят правительственные делегации, талибов зовут на конференции и межправительственные встречи, вновь открываются закрытые после падения демократической власти посольства. И вся эта возня замыливает тот факт, что «Талибан» вообще-то был и остается террористической организацией, которая занимается внесудебными казнями, расстрелами пленных, преследованием людей по религиозному и гендерному признакам.
ИГИЛ — дружбы не получилось
Главные оппоненты талибов в Афганистане недовольны ими не потому что талибы излишне жестоки и мракобесны. Эти оппоненты уверены, что правящий режим, наоборот, недостаточно жесток. Зовутся эти оппоненты «Вилаят Хорасан», или ИГИЛ-Хорасан. Хорасан — это огромная историческая область в Центральной Азии и на Ближнем Востоке, которая включала в себя части территорий современных Ирана, Пакистана, Таджикистана, Афганистана и Туркмении. ИГИЛ-Хорасан появился несколько лет назад, когда действующие в некоторых из этих стран джихадистские группировки принесли клятву верности самопровозглашенному халифу ИГИЛ аль-Багдади.
Хорасановцы ставят перед собой цель построить основанное на строгом понимании законов шариата исламское государство в Афганистане. И талибы им в этом вовсе не союзники, а враги. Несмотря даже на то, что очень многие из боевиков ИГИЛ-Хорасан сами когда-то были талибами, — со временем они отошли от своих бывших товарищей.
Боевики ИГИЛ
Дело во многом в сотрудничестве «Талибана» с иностранными правительствами и готовность сформированного им правительства добиваться международного признания (пока еще правительство талибов не признано ни одним государством мира). В системе ценностей ИГИЛ вообще отсутствует необходимость международного признания халифата. Только свое исламское государство они считают легитимным и имеющим право на существование. Все остальные страны должны быть со временем подчинены халифату, их органы власти ликвидированы, а законы и конституции заменены шариатом.
Талибы же не только ищут признания от тех, кто по мнению игиловцев и существовать-то не должен, но и активно сотрудничают с ними. Полностью неприемлемым для ИГИЛ делает это сотрудничество и выбор «Талибаном» международных партнеров. Это подчеркнуто атеистичный Китай, Индия, основная религия которой — индуизм — в глазах джихадистов выглядит строго-настрого запрещенным многобожием. Ну и Россия, которая убивает мусульман (в том числе и игиловцев) на Северном Кавказе и в Сирии и потому занимает одно из первых мест в списке врагов ИГИЛ.
В отличие от тех террористических организаций, с которыми Россия сотрудничает, ИГИЛ — это исключительно идеологически мотивированная организация. Она далека от политических игр «Хезболлы», которая не только копит ракеты для уничтожения Израиля, но и протаскивает на выборах своих депутатов в ливанский парламент и назначает министров в правительство. Далека от оппортунизма ХАМАС — вроде бы радикальных суннитов, которые безо всяких колебаний берут деньги и оружие у неверных россиян и иранских еретиков-шиитов. Далека от расчетливости талибов, готовых ради денег сотрудничать даже с многобожниками.
В основе идеологии современной России и всех перечисленных выше групп — ненависть. У кого-то — ненависть к украинцам, у кого-то — к Израилю, у кого-то — ко всем неверным. Но только ИГИЛ идет дорогой чистой ненависти, не отвлекаясь ни на что