Ден на раздяла. Русофилските митове и политиката на Кремъл в България
07 март 2024 г
Василий Верменски
Проруски настроените българи отбелязват празника на 3 март на прохода Шипка, където се водят упорити боеве по време на Руско-турската война
На 3 март България отбеляза за 146-и път националния си празник - Деня на Освобождението от османско иго. Санстефанският мир, сключен на 3 март (нов стил) 1878 г., слага край на Руско-турската война от 1877–1878 г., но се превръща само в предварителен мирен договор между две империи – Руската победителка и Османската победена. Сега началото на март, като време, свързано със спомени за онези древни събития, все повече се превръща в символ на разцеплението между проруската и прозападната част на българското общество. Политиката тласка историята в сянка.
История за учените, митове за хората
Да започнем обаче с историята. На церемонията по подписването на Санстефанския мир нямаше българи. В резултат на войната пълна независимост се установява само за Сърбия, Черна гора и Румъния. България става васална на Османската империя, но автономно княжество, с право да избира княз. Берлинският конгрес, който започна само три месеца по-късно, установи, че този избран глава трябва да бъде одобрен от турския султан със съгласието на великите сили. Суверенното българско царство е провъзгласено едва три десетилетия по-късно, през 1908 г.
С течение на времето споразуменията, постигнати в Сан Стефано (сега квартал на Истанбул, наречен Йешилкьой), разделят българската нация на две части. Единият ги смята за източник на независимост, а другият – за началото на последвалото поробване на България от Русия, продължило с прекъсвания до падането на комунистическия режим.
ВИЖТЕ СЪЩО
Полумека сила. Руската православна църква, „русофилите“ и интересите на Кремъл на Балканите
И тази година, пише порталът faktor.bg, България посрещна празника с ожесточена конфронтация, но не само между русофили и противници на сближаването с Москва, а между тиранофили и тиранофоби. Според авторите на статията прокремълски политици начело с президента Румен Радев се опитват да направят свещена една спорна и дискредитирана дата. Те дори възнамеряват да кръстят бъдеща партия или национално движение на нейно име – „3 март“, за да подкрепят българо-руското сближаване.
„През 1876 г., пише историкът Костадин Глушков в статията „Технология на поробването“, „една година преди Руско-турската война, руският граф Шувалов – генерал, дипломат и важен играч в политическия и военен екип на царска Русия - признава на Бенджамин Дизраели, тогавашен министър-председател - на британския министър: „Русия няма да даде дори пет пенса за България, Босна или която и да е друга страна - тя наистина се интересува от Проливите.” Кратко, правдиво и цинично.” Последното нещо, което Санстефанският договор цели, е създаването на наистина независима държава на българите; Друг учен, преподавателят по история в Софийския университет Христо Матанов, допълва тази формулировка на покойния историк Пламен Цветков по следния начин: „Това беше споразумение, което по същество беше акт на легализиране на практически неограничената окупация на България от руската армия. .” Както се изрази Цветков, подобно на древния лозунг „Разделяй и владей”, Руската империя се разширява под мотото „Освободи и владей”.
Из "Дневника на един писател" на Фьодор Достоевски за 1877г
„Помните ли, господа, как през лятото [на същата година], много преди [превземането на] Плевна, внезапно навлязохме в България, дойдохме за Балкана и онемяхме от възмущение.(...) Още преди обявяването на войната, помня, че четох в най-сериозните наши вестници, когато се изчисляват шансовете за война и необходимите предстоящи разходи, че, разбира се, „влезли в България, ще трябва да храним не само нашата армия, но и българското население, което умира от глад”.
Фьодор Достоевски (1879)
Фьодор Достоевски (1879)
И така, след такава и такава концепция за българите, за тези потиснати, измъчени, за които сме дошли от бреговете на Финския залив и всички руски реки, за да дадем кръвта си - изведнъж видяхме прекрасни български къщи, заобиколени от градини, цветя, плодове, добитък, обработваема земя, раждаща почти стократно, и на всичкото отгоре по три православни храма на джамия - това е за вярата на потиснатите! — Как смеят! - моментално пламна в обидените сърца на други освободители и кръвта на негодувание заля бузите им. "И освен това ние дойдохме да ги спасим, затова те трябва да са почти на колене, за да ги поздравят. Но те не стоят на колене, а гледат накриво, дори сякаш не се радват да ни видят! Това е за нас!Изнасят хляб и сол, това е вярно, но гледат накриво, гледат накриво!..” (...) И България е дом. Дойдохме да ги освободим, което означава, че все едно сме се опомнили, те са наши. Той има градина и имение там, но това имение е точно като моето; Аз, разбира се, няма да взема нищо от него, защото съм благороден човек, но все пак той трябва да чувства и да бъде вечно благодарен, защото щом дойдох при него, всичко, което има, е същото като това, което аз му давам. Взел го от потисника му турчина и му го върнал. Той трябва да разбере това... И тогава изведнъж никой не го потиска - каква обидна неприятност, нали?
Това, което толкова удиви великия руски писател, се помни от българската история и се знае от съвременната образована класа. Както си спомня и критичния момент за тази страна от Втората световна война, когато Царство България, предпазлив съюзник на хитлеристка Германия, което не изпраща нито един войник на Източния фронт, обявява неутралитет през септември 1944 г. В отговор Съветският съюз обявява война на България. Последвалото незабавно „освобождение“ (по същество окупация) от Червената армия, по време на което не беше убит нито един съветски войник, доведе до комунистически преврат. Новата власт, подкрепяна от съветските щикове, за броени месеци изпрати хиляди нелоялисти в набързо организирания български ГУЛАГ, който продължи до 1989 г. В някои отношения българската репресивна машина надминава съветската: през 1951 г. е приет закон, който предвижда смъртно наказание за всеки, който се опита нелегално да избяга от страната.
Перпендикулярна история
Съвременните проруски лоялисти се държат по различен начин. Споменатият професор Христо Матанов обръща внимание, че в българските учебници по история продължават да се пропускат или подминават неудобни за Москва факти. „Като автор на учебници често се чудех дали някои от изнесените факти ще засегнат нечии „обществени“ интереси.Автоцензурата е част от работата по писане на учебници по история, а указанията на МОН играят водеща роля. роля в това.стремеж към някакъв "баланс", което обаче означава писане и преподаване на сурогатна история - да се зачитат "традиционните" представи за отношенията ни с Русия.Тези идеи в миналото са създадени от български историци, образовани в Русия , както и авторите на марксистки учебници.Днес обаче „продължаваме да поддържаме предишните грижливо пазени митове“, признава ученият.
Президентът Румен Радев по време на честването на Деня на Освобождението 3 март
Президентът Румен Радев по време на честването на Деня на Освобождението 3 март
Ето един от най-очевидните примери. Посланикът на Русия в България Елеонора Митрофанова казва: "Тук са погребани 200 хиляди наши войници, освободили България. Не трябва да предаваме паметта на хората, дали живота си за освобождението на България - не можем просто да напуснем страната." Български експерти отговарят: цялата руска армия тогава е наброявала 185 хиляди души! Загубите му в Руско-турската война възлизат на 15 567 убити (от които 11 905 на Балканския фронт, останалите на Кавказ), 56 652 ранени (от които 6 824 починали от рани). В същото време се дава връзка към руски източник: „Военномедицински доклад за войната с Турция 1877–1878 г.“. Дунавска армия, част 2, Санкт Петербург, 1886 г.
Популярният журналист и блогър Иво Инджев доказва в книгата си „Санстефанската измама“, че по време на войната с турците именно руснаците са започнали да наричат българите с подигравателното „братушки“, а не обратното. както по-късно казва патриархът на българската литература Иван Вазов. Искането на вечна и изключителна благодарност от Русия, което продължава и до днес, често приема контрапродуктивни форми.
Българите сме кретени. Нямам предвид хората, а политическото ръководство, което изцяло падна под Запада
Навръх 140-ата годишнина от Освобождението през 2018 г. гръмна колосален скандал. Пристигналият в България Московски и на цяла Рус патриарх Кирил удари истински побой на президента Румен Радев, който изказа благодарност за участието в освобождението на България не само на руснаци, но и на украинци, беларуси, литовци, поляци, румънци , финландски, сръбски и черногорски войници. „Беше ми трудно да слушам всички тези споменавания за участието на други страни в освобождението", каза тогава главата на Руската православна църква. Десетки хиляди руски войници проляха кръвта си тук. Русия започна битката, водена с любов. Защитаваме историческата истина, г-н президент. Извоювахме я "със собствената си кръв и не може да има политически или прагматични причини за нейното премълчаване и превратно тълкуване. Имам двусмислени впечатления от годишнината и ще кажа това открито пред целия свят“, каза руският патриарх преди отпътуването.
Различни слоеве от българското общество поискаха извинение от него, а вицепремиерът Валери Симеонов нарече руския патриарх „цигарения митрополит на Русия“ и „дребен офицер от КГБ“. В отговор президентът Радев беше описан по руската телевизия като „човек в кавички, който продаде вярата и народа си“ и сега се моли на американското „божество на содомитите“. Той запази мълчание.
Упреците в неблагодарност и обсъждането на подходящи форми на наказание продължават да бъдат любимите лостове за взаимодействие между руската страна и „братския български народ“, който след 24 февруари 2022 г. започна да живее в „недружелюбно състояние“. Първите прояви на това, отбелязват историците, започват да се появяват в края на 19 век, когато малко след грубата намеса на Русия във вътрешните работи на България дипломатическите отношения между двете страни са прекъснати през 1886 г. и възстановени едва десетилетие по-късно .
Но ето един съвсем свеж Владимир Соловьов: "Българите са кретени. Нямам предвид народа, а политическото ръководство, което е изцяло под контрола на Запада. Е, добре, два пъти ви освободихме, но, изглежда, няма да има трети път. Ще трябва да се изтрием от лицето на земята!" Заместник-председателят на Държавната дума Пьотр Толстой вече предложи да действаме по подобен начин: „Ние просто ще се отдръпнем!“ Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Руската федерация Дмитрий Медведев на свой ред обобщи в телеграмата си от 8 ноември: „И всички тези българи с балтите и другата второкласна сган...“
Опит за противодействие: улица Навални
Депутатите от Столична община от управляващата коалиция „Продължаване на промените – Демократична България“ (ПП-ДБ) в декларация в памет на Алексей Навални подчертаха, че „България е една от най-силно покровителстваните от руската пета колона страни: нейните пипала са навлязла във всички сфери на обществено-политическия ни живот.Жилото на зависимостта е заседнало толкова дълбоко в столицата ни, че една от централните й улици носи името на виновника за обесването на изключителния борец за националната независимост на България Васил Левски (става дума за един от архитектите на Санстефанския договор, граф Николай Игнатиев; подробна обосновка за неговата роля в съдбата на главния български революционер се съдържа по-специално в неотдавнашната книга на историка Янко Гочев “ Убийството на Васил Левски. Виновните.” – РС) „Който ни освободи, ще ни пороби” – с тази фраза народният герой отхвърли руския контрол върху българското освободително движение, за което заплати с живота си.”
През януари тази година неизвестни изхвърлиха от постамента бюст на граф Николай Игнатиев във Варна (България).
През януари тази година неизвестни изхвърлиха от постамента бюст на граф Николай Игнатиев във Варна (България).
Този епизод показва разнопосочните вектори на днешното руско влияние в България. Градските депутати от ПП – ДБ, заедно с колегите си от областната политическа партия „Спаси София“, протестираха срещу разрешението на кмета Васил Терзиев руското посолство да отбележи Деня на защитника на Отечеството на малък паметник на воините от Съветска армия в столичния квартал Лозенец (десетилетия наред това се случваше при демонтирания през декември огромен паметник в центъра на града). Кметът обаче прехвърли отговорността на МВнР. „Трябва само да гарантирам безопасността на публични събития“, каза той.
По-късно Васил Терзиев съобщи, че общината планира да кръсти една от улиците в София в чест на Алексей Навални. Кметът не изключи тя да стане улица "Граф Игнатиев" - това предложи Манол Пейков, депутат от Народното събрание от "Демократична България".
Москва е нервна
Президентът Радев, както вече споменахме, преглътна обидата през 2018 г., ако имаше такава, и оттогава многократно демонстрира своята лоялност към основните кремълски наративи, и то много ясно. Той стана една от централните фигури, които попречиха на инициативата на управляващата коалиция да промени конституционно датата на основния национален празник (3 март става такъв едва през 1990 г.) в името на укрепването на единството на нацията и да я премести на 24 май. , който носи дългото име „Ден на Светите братя Кирил и Методий, българската азбука, просвета, култура и славянска книга“.
Освен това, наричайки съществуващия национален празник „червената линия на нашето търпение“, през август миналата година Радев намекна за намерението на неуточнена част от политическите сили да основат почти президентска партия или народно движение, което да носи името на март 3. Противниците възразиха, че според българската конституция държавният глава трябва да е надпартиен и да олицетворява единството на нацията – но в случая той явно говори от името на една част от нея, противопоставяйки я на друга, която според на Радев, „отрича националната история“.
Заклети фанатици на режима на Путин има дори в системата на прокуратурата
Явно Путин е изгубил търпение и търси реванш заради отслабването на руското влияние в България, иронизира публицистът Димитър Попов. „Като политическа личност Радев е посредствен, яростен и отмъстителен човек. В същото време той притежава качество, което го прави много опасен: той е напълно, фанатично отдаден на идеята да управлява България от Кремъл По някаква причина той е толкова лоялен към Путин, че се превърна в "сляп инструмент на руските интереси. Радев не измисля планове и тактики, това прави Кремъл, а той съвестно и точно ги изпълнява". „Има заклети фанатици на режима на Путин дори в системата на прокуратурата – и не само, но сред тези прокурори, които разследват престъпления в България, свързани с Руската федерация – отбелязва известният следовател Христо Грозев – Те принадлежат към русофилите. групи и празнуват рождения ден на Сталин.” .
"За да промени курса на страната на следващите (парламентарни) избори, Москва може да разчита само на Румен Радев - със или без собствена партия", пише коментаторът на Дойче Веле Георгий Лозанов. отново става настоятелен. И дори близките му вече не отричат плановете за създаването й, въпреки очевидния конфликт на интереси, а се придържат към мъгляви формулировки от рода на „българите имат нужда от политическа алтернатива". Алтернатива на какво? Разбира се, нашата евроатлантическа ориентация. Москва е нервна, особено след демонтажа на паметника на съветската армия. Московските меценати са недоволни от „Възраждане“ (ултранационалистическа прокремълска партия, ръководена от Костадин Костадинов. – РС) и искат да вземат от него ролята на главен довереник на Русия.Явно Костадинов е обещал друго - мощна електорална подкрепа и нито един косъм от главата на войник с картечница, а накрая пловдивският "Альоша" може да свърши в музей. Лоша работа на българските другари!.."
ВИЖТЕ СЪЩО
Носталгия и корупция. България под заплаха от „руския свят“
Русия на Путин не може да даде на България нищо модерно, полезно и прогресивно, смята проф. Николай Слатински. За Кремъл България не е цел, а средство за осъществяване на агресивни и експанзионистични усилия. Всичко, което не е в съгласие с тези усилия и маниите на Москва, трябва да бъде брутално смазано. Украйна за България е спомен за бъдещето, казва Слатински.
„Дългосрочната цел на Кремъл е да промени характера на страната и да я превърне във врата на Русия на Балканите“, предупреждава Михаил Найденов, цивилен експерт по отбрана, национална и международна сигурност в българското Министерство на отбраната. опитвайки се да използва хибридното си влияние в страната, за да предизвика "нов дълъг период на политическа нестабилност. В този контекст Кремъл ще инвестира в създаването на нови политически субекти, за да прокарва своите интереси."
День разъединения. Русофильские мифы и политика Кремля в Болгарии
07 марта 2024
Василий Верменский
Пророссийки настроенные болгары отмечают праздник 3 марта на Шипкинском перевале, где во время Русско-турецкой войны шли упорные бои
Смотреть комментарии (12)
Третьего марта Болгария в 146-й раз отметила национальный праздник – День освобождения от османского владычества. Сан-Стефанский мир, заключенный 3 марта (по новому стилю) 1878 года, завершил Русско-турецкую войну 1877–1878 годов, но стал лишь предварительным мирным договором между двумя империями – победившей Российской и проигравшей Османской. Сейчас начало марта как время, связанное с воспоминаниями о тех давних событиях, всё чаще становится символом раскола между пророссийской и прозападной частями болгарского общества. Политика оттесняет историю в тень.
Историю – учёным, мифы – народу
Начнем тем не менее с истории. Болгар на церемонии подписания Сан-Стефанского мира не было. По итогам войны полная независимость устанавливалась только для Сербии, Черногории и Румынии. Болгария становилась вассальным по отношению к Османской империи, но автономным княжеством, с правом избрания князя. Начавшийся уже через три месяца Берлинский конгресс установил, что этот выборный глава должен утверждаться турецким султаном с согласия великих держав. Суверенное Болгарское царство было провозглашено лишь три десятилетия спустя, в 1908 году.
С течением времени договоренности, достигнутые в Сан-Стефано (сейчас это район Стамбула под названием Ешилькёй), разделили болгарскую нацию на две части. Одна считает их истоком независимости, другая – стартом последующего порабощения Болгарии Россией, продолжавшегося с перерывами вплоть до падения коммунистического режима.
СМОТРИ ТАКЖЕ
Полумягкая сила. РПЦ, "русофилы" и интересы Кремля на Балканах
Вот и в этом году, пишет портал faktor.bg, Болгария встретила этот праздник жёстким противостоянием, но не просто между русофилами и противниками сближения с Москвой, а между тиранофилами и тиранофобами. По мнению авторов статьи, прокремлевские политики во главе с президентом Руменом Радевым пытаются сделать сакральной спорную и дискредитированную дату. Они даже намерены назвать в честь нее – "3 марта" – будущую партию или национальное движение, чтобы поддержать болгаро-российское сближение.
"В 1876 году, – пишет историк Костадин Глушков в статье "Технология порабощения", – за год до Русско-турецкой войны, российский граф Шувалов – генерал, дипломат и важный игрок в политической и военной команде царской России – признался Бенджамену Дизраэли, тогдашнему премьер-министру Великобритании: "Россия не даст и пяти пенсов за Болгарию, Боснию или любую другую страну – ее действительно интересуют Проливы". Коротко, правдиво и цинично". Последнее, на что был нацелен Сан-Стефанский договор, – это создание действительно независимого государства болгар; такую формулировку покойного историка Пламена Цветкова другой учёный, профессор истории Софийского университета Христо Матанов, дополняет следующим образом: "Это был договор, который, по сути, представлял собой акт легализации практически неограниченной оккупации Болгарии русской армией". По выражению Цветкова, подобно древнему лозунгу "Разделяй и властвуй", Российская империя расширялась под девизом "Освобождай и властвуй".
Из "Дневника писателя" Фёдора Достоевского за 1877 год
"Помните ли, господа, как еще летом [того же года], еще задолго до [взятия] Плевны, мы вдруг вошли в Болгарию, явились за Балканами и онемели от негодования. (…) Еще до объявления войны я, помню, читал в самых серьезнейших из наших газет, при расчете о шансах войны и необходимо предстоящих издержек, что, конечно, "вступив в Болгарию, нам придется кормить не только нашу армию, но и болгарское население, умирающее с голоду".
Федор Достоевский (1879)
Федор Достоевский (1879)
И вот, после такого-то понятия о болгарах, об этих угнетенных, измученных, за которых мы пришли с берегов Финского залива и всех русских рек отдавать свою кровь, – вдруг мы увидели прелестные болгарские домики, кругом них садики, цветы, плоды, скот, обработанную землю, родящую чуть не сторицею, и, в довершение всего, по три православных церкви на одну мечеть, – это за веру-то угнетенных! "Да как они смеют!" – загорелось мгновенно в обиженных сердцах иных освободителей, и кровь обиды залила их щеки. "И к тому же мы их спасать пришли, стало быть, они бы должны почти на коленках встречать. Но они не стоят на коленках, они косятся, даже как будто и не рады нам! Это нам-то! Хлеб-соль выносят, это правда, но косятся, косятся!.." (…) А Болгария – это ведь дома. Мы их освобождать пришли, значит, всё равно что к себе пришли, они наши. У него там сад и имение, так ведь это имение всё равно что мое; я, конечно, не возьму у него ничего, потому что я благородный человек, но всё же он должен чувствовать и навеки быть благодарным, потому что раз я к нему вошел, – всё, что у него есть, это всё равно, что я ему подарил. Отнял у его угнетателя турка, а ему возвратил. Должен же он понимать это... А тут вдруг его никто и не угнетает – какая обидная неприятность, не правда ли?"
То, что так поражало великого русского писателя, помнит болгарская история и знает современный образованный класс. Как помнит он и о критическом для этой страны моменте Второй мировой войны, когда Царство Болгария, осторожный союзник гитлеровской Германии, не пославший ни одного солдата на Восточный фронт, объявило в сентябре 1944 года о своём нейтралитете. В ответ Советский Союз объявил Болгарии войну. Последовавшее затем моментальное "освобождение" (по сути – оккупация) её Красной армией, в ходе которого не погиб ни один советский солдат, привело к коммунистическому перевороту. Новые власти, опираясь на советские штыки, в считаные месяцы отправили тысячи нелояльных в спешно организованный болгарский ГУЛАГ, просуществовавший до 1989 года. Кое в чём болгарская репрессивная машина перещеголяла советскую: в 1951 году здесь был принят закон, который предусматривал смертную казнь для всех, кто пытался нелегально бежать из страны.
Перпендикулярная история
Современные пророссийские лоялисты ведут себя иначе. Упоминавшийся профессор Христо Матанов обращает внимание на то, что в болгарских учебниках истории по-прежнему опускаются или пропускаются неудобные для Москвы факты. "Как автор учебников, я часто задумывался о том, не затронут ли некоторые из представленных фактов чьи-то "общественные" интересы. Самоцензура – часть работы по написанию учебников истории, и ведущую роль в этом играют инструкции министерства образования и науки. В них прослеживается стремление к некоему "балансу", что, однако, означает написание и преподавание суррогатной истории – для соблюдения "традиционных" представлений о наших отношениях с Россией. В прошлом эти представления создавались болгарскими историками, получившими образование в России, а также авторами марксистских учебников. Сегодня, однако, мы продолжаем поддерживать прежние тщательно охраняемые мифы", – признает учёный.
Президент Болгарии Румен Радев во время празднования Дня освобождения 3 марта
Президент Болгарии Румен Радев во время празднования Дня освобождения 3 марта
Вот один из самых наглядных примеров. Говорит посол РФ в Болгарии Элеонора Митрофанова: "Здесь похоронены 200 тысяч наших солдат, освобождавших Болгарию. Мы не должны предавать память о людях, отдавших свои головы за освобождение Болгарии, – мы не можем просто так оставить страну". Отвечают болгарские эксперты: вся русская армия насчитывала тогда 185 тысяч человек! Её потери в Русско-турецкой войне составили 15 567 убитых (из них 11 905 на Балканском фронте, остальные на Кавказском), 56 652 раненых (из них 6 824 умерли от ран). При этом даётся ссылка на российский источник: "Военно-медицинский отчет о войне с Турцией 1877–1878 гг." Дунайская армия, ч. 2, СПб, 1886.
Популярный журналист и блогер Иво Инджев приводит в своей книге "Сан-Стефанский обман" свидетельства того, что в ходе войны с турками именно русские стали называть болгар насмешливым "братушки" ("братишки"), а не наоборот, как рассказывал позднее патриарх болгарской литературы Иван Вазов. Требование вечной и исключительной благодарности со стороны России, продолжающееся до сегодняшних дней, часто принимает контрпродуктивные формы.
Болгары – кретины. Я имею в виду не народ, а политическое руководство, которое полностью легло под Запад
В 140-ю годовщину освобождения в 2018 году разразился колоссальный скандал. Прибывший в Болгарию патриарх Московский и всея Руси Кирилл устроил настоящую выволочку президенту Румену Радеву, выразившему признательность за участие в освобождении Болгарии не только русским, но и украинским, белорусским, литовским, польским, румынским, финским, сербским и черногорским воинам. "Мне было тяжело слушать все эти ссылки на участие других стран в освобождении, – сказал тогда предстоятель русской православной церкви. Десятки тысяч русских солдат пролили здесь свою кровь. Россия начала борьбу, движимая любовью. Мы отстаиваем историческую правду, господин президент. Мы завоевали ее своей кровью, и не может быть никаких политических или прагматических причин для ее замалчивания и неверного толкования. У меня осталось неоднозначное впечатление от юбилея, и я скажу об этом открыто перед всем миром", – заявил перед отлётом российский патриарх.
В разных слоях болгарского общества от него требовали извинений, а вице-премьер Валерий Симеонов назвал российского патриарха "сигаретным митрополитом России" и "второстепенным сотрудником КГБ". В ответ президента Радева охарактеризовали на российском телевидении как "человека в кавычках, который продал свою веру и свой народ" и теперь молится американскому "божеству содомитов". Тот промолчал.
СМОТРИ ТАКЖЕ
"Просто шарахнем". Возможен ли украинский сценарий для Балкан?
Упрёки в неблагодарности и обсуждение соответствующих форм наказания продолжают оставаться излюбленными рычагами взаимодействия российской стороны с "братским болгарским народом", который после 24 февраля 2022 года стал проживать в "недружественном государстве". Первые проявления этого, фиксируют историки, стали появляться ещё в конце XIX века, когда вскоре после грубого вмешательства России во внутренние дела Болгарии дипломатические отношения между двумя странами были разорваны в 1886 году и восстановились лишь спустя десятилетие.
Но вот совсем свежий Владимир Соловьёв: "Болгары – кретины. Я имею в виду не народ, а политическое руководство, которое полностью легло под Запад. Ну хорошо – мы вас два раза освобождали, но, судя по всему, третьего раза не будет. Придётся стирать с лица земли!" Вице-спикер Госдумы Пётр Толстой уже предлагал действовать похожим образом: "Просто шарахнем!" Заместитель председателя Совета безопасности РФ Дмитрий Медведев, в свою очередь, обобщал в своём телеграме от 8 ноября: "А все эти болгары с прибалтами и прочий второсортный сброд…"
Попытка противодействия: улица Навального
Члены муниципалитета Софии от правящей коалиции "Продолжаем перемены – Демократическая Болгария" (ПП – ДБ) в заявлении памяти Алексея Навального подчеркнули, что "Болгария – одна из стран, наиболее сильно опекаемых российской пятой колонной: её щупальца пробрались во все сферы нашей общественной и политической жизни. Жало зависимости засело в нашей столице так глубоко, что одна из её центральных улиц носит имя человека, ответственного за повешение выдающегося борца за национальную независимость Болгарии Васила Левского (речь идёт об одном из архитекторов Сан-Стефанского договора графе Николае Игнатьеве; подробное обоснование его роли в судьбе главного болгарского революционера содержится, в частности, в недавней книге историка Янко Гочева "Убийство Васила Левского. Виновные". – РС). "Кто нас освободит, тот нас и поработит" – этой фразой национальный герой отвергал русский контроль над болгарским освободительным движением, за что и поплатился жизнью".
В январе этого года неизвестные сбросили с постамента бюст графа Николая Игнатьева в Варне (Болгария)
В январе этого года неизвестные сбросили с постамента бюст графа Николая Игнатьева в Варне (Болгария)
О разнонаправленных векторах сегодняшнего российского влияния в Болгарии свидетельствует такой эпизод. Городские депутаты от ПП – ДБ совместно с коллегами из региональной политической партии "Спаси София" выразили протест против разрешения, выданного мэром Василом Терзиевым на празднование российским посольством Дня защитника отечества у небольшого памятника воинам Советской армии в столичном районе Лозенец (десятилетиями это происходило у демонтированного в декабре огромного монумента в центре города). Однако мэр переложил ответственность на МИД. "Мне положено лишь обеспечивать безопасность общественных мероприятий", – сказал он.
Позже Васил Терзиев сообщил, что муниципалитет планирует назвать одну из улиц в Софии в честь Алексея Навального. Мэр не исключил, что ею может стать как раз улица Графа Игнатьева – это предложил сделать Манол Пейков, депутат Народного собрания от "Демократической Болгарии".
Москва нервничает
Президент Радев, как уже говорилось, в 2018 году проглотил обиду, если она была, и с тех пор неоднократно демонстрировал свою лояльность главным кремлёвским нарративам, причём предельно наглядно. Он стал одной из центральных фигур, которая помешала инициативе правящей коалиции конституционно изменить дату главного национального праздника (3 марта стало таковым только в 1990 году) ради укрепления единства нации и перенести её на 24 мая, носящее длинное название "День святых братьев Кирилла и Мефодия, болгарской азбуки, просвещения, культуры и славянской книжности".
Более того – назвав существующий национальный праздник "красной линей нашего терпения", в августе прошлого года Радев намекнул на намерение необозначенной части политических сил основать околопрезидентскую партию или народное движение, которое будет как раз и называться именем 3 марта. Оппоненты возразили, что, согласно болгарской конституции, глава государства должен быть беспартийным и олицетворять единство нации – однако в данном случае он явно выступает от имени одной ее части, противопоставляя ее другой, которая, по мнению Радева, "отрицает национальную историю".
Твердолобые фанатики путинского режима есть даже в системе прокуратуры
Видимо, Путин потерял терпение и жаждет мести из-за ослабления российского влияния в Болгарии, съязвил по этому поводу публицист Димитр Попов. "Как политическая личность Радев – человек посредственный, злобный и мстительный. При этом у него есть качество, которое делает его очень опасным: он полностью, фанатично предан идее управления Болгарией со стороны Кремля. По какой-то причине он настолько предан Путину, что стал слепым орудием российских интересов. Радев не придумывает планы и тактику, это делает Кремль, а он добросовестно и точно их выполняет". "Твердолобые фанатики путинского режима есть даже в системе прокуратуры – и не просто, а среди тех прокуроров, которые расследуют преступления в Болгарии, связанные с Российской Федерацией, – отмечает известный расследователь Христо Грозев. – Они состоят в русофильских группах и празднуют день рождения Сталина".
"Чтобы изменить курс страны на следующих (парламентских) выборах, Москва может полагаться только на Румена Радева – с собственной партией или без нее, – пишет комментатор Deutsche Welle Георгий Лозанов. – После некоторого затишья разговоры о партии президента вновь становятся настойчивыми. И даже его приближенные уже не отрицают планов ее создания, несмотря на очевидный конфликт интересов, а придерживаются расплывчатых формулировок вроде "болгарам нужна политическая альтернатива". Альтернатива чему? Конечно же, нашей евроатлантической ориентации. Москва нервничает, особенно после демонтажа памятника Советской армии. Московские покровители недовольны "Возрождением" (ультранационалистическая прокремлёвская партия во главе с Костадином Костадиновым. – РС) и хотят отобрать у него роль главного доверенного лица России. Видимо, Костадинов обещал иное – мощную электоральную поддержку и ни одного волоска с головы солдата с автоматом, а в итоге и пловдивский "Алёша" может оказаться в музее. Плохая работа болгарских товарищей!.."
СМОТРИ ТАКЖЕ
Ностальгия и коррупция. Болгария под угрозой "русского мира"
Путинская Россия не может дать Болгарии ничего современного, полезного, прогрессивного, заявляет профессор Николай Слатински. Болгария для Кремля не цель, а средство реализации агрессивных и экспансионистских усилий. Всё, что не согласуется с этими усилиями и навязчивыми идеями Москвы, должно быть жестоко раздавлено. Украина для Болгарии – это воспоминание о будущем, считает Слатински.
"Долгосрочная цель Кремля – изменить характер страны и превратить ее в ворота России на Балканах, – предупреждает Михаил Найденов, гражданский эксперт по вопросам обороны, национальной и международной безопасности в министерстве обороны Болгарии. – Москва стремится использовать свои рычаги гибридного влияния в стране, чтобы вызвать новый длительный период политической нестабильности. В этом контексте Кремль будет инвестировать в создание новых политических образований для продвижения своих интересов".
Reactie plaatsen
Reacties