Един анализ от мен:
За съжаление, в България демокрацията беше установена хибридно.
От една страна уж беше отменена водещата роля на БКП, от друга страна виждаме всичките им функционери на ключови места в държавата - от президентството, през целия държавен апарат, в Законодателната, изпълнителната и съдебната власт, както и в тъй наречената четвърта власт - медиите,
до такава степен, че националната телевизия и националното радио, издържани с парите на българските данъкоплатци, тиражират руската “гледна точка” и откровено руската пропаганда,
и то като единствена гледна точка, като в същевременно базисна информация за актуални международни събития липсва и никога не се появява в рамките на българския медиен пейзаж.
Същото важи за литературните събития, музикалните, филмовите събития, изложби и нови тенденции - с други думи: България сама се постави в ролята на отдалечена провинция.
Далеч от информационния обмен, но и далеч от така наречената правова държава.
Последните разкрития около възобновената гангстерска война в България извадиха на светло схеми за прикриване на престъпници, но това далеч не означава, че подобни зависимости ще бъдат прекъснати. Най-вероятно, едни пластове ще дойдат на мястото на други и всичко ще продължи по старому.
Където корупцията е ендемична, няма как да се гарантира честност в нито една сфера.
Всеки поискан и даден рушвет вече говори за подкопаване на държавата, обществото, както и на замесените персонално.
Ниските доходи, като минималната заплата и минималната пенсия излагат националната сигурност на България на риск и това ще продължава, докато не бъде съставен и приет реален екзистенц минимум. Дотогава ще съществува перманентно въртящия се кръг от рушвети-разрастване на сивата икономика-ниски доходи- рушвети и т.н., което ще кара хората да бягат само, защото по една или друга причина или по много причини заедно животът им в България е невъзможен.
По-лошото е, че няма на какво да се стъпи, за да се нормализират нещата.
За щастие бяха отворени границите, от което единствено успяха да се възползват повечето сънародници.
Така че и ние избрахме бягство зад граница, в Нидерландия, където хората са по-толерантни, по-честни, и по-учтиви и като цяло по-квалифицирани и образовани.
Не случайно Нидерландия е домакин както на Международния наказателен съд в Хага, така и на Международния съд към ООН, пак в Хага, като много български журналисти все още ги бъркат. Същите едва ли са чували и за първите в света носители на Нобелова награда за мир - нидерландския юрист Tobias Asser, заедно с Alfred Hermann Fried които получават през 1911г. първата в света Нобелова награда за мир тъкмо за изработване на международни закони, за решаване на междудържавни спорове за земи, международни договорености, спорове при смесени бракове, имущество и всичко, в областта на международното право.
Така Нидерландия се превръща в правния център на света, грижейки се както за реда в международните отношения, така и за собствените си граждани.
И понеже е осигурен екзистенц минимумът на всеки - и на работещите, както и на безработните, хората с готовност се впускат и в доброволчески заетости.
Развита е хоровата дейност, като във всяко малко градче има поне десет различни хорови групи, музикални състави, които веселят публиката на празници, спортни и танцови групи, водени от доброволци, както и мащабно обучение по нидерландски език. Наред със скъпо платените школи, където работодатели обикновено записват служителите си, съществува и народен университет, където жителите с ниски доходи могат да се запишат срещу символична сума от 20 евро на месец, но съществуват и напълно безплатни курсове за обучение и упражнения по езици , спонсорирани от Общината по места, където учащите се могат да отидат и да учат и да се развиват в уменията си по нидерландски език, тъй като той, също както българския, е доста труден.
За бежанците от Третия свят тези курсове са и допир до нидерландската култура и до нидерландската цивилизация.
По стечение на обстоятелствата такъв преподавател по нидерландски и по английски език станах и аз, но единствено за украински бежанци. Завърших още с пристигането ми в периода 2019-2021 година всички нива на обучение по нидерландски език и положих държавни изпити до максимално възможното ниво В2 и взех всички възможни дипломи по език и за натурализация в нидерландското общество и се записах да уча кибер сигурност, за актуализация на дипломата ми от България като инженер. Една от кусовите ми работи съдържа изследване, с помощта на компютърни изчислителни средства,
върху общите думи в нидерландския и българския език. Оказа се, че езиците ни съдържат до 70% общи думи, включително с обща транскрипция.
След като навлязох в езика, ми трябваше спешно да се потопя в нидерландската история, култура, и в информационнито пространство.
Нидерландските съдилища ясно и категорично отхвърляха всички опити на Русия за лъжи и манипулации, когато, най-ярко и категорично - по делото за сваления самолет с полет МН17 през 2014г. руските адвокати се опитваха да представят “алтернативната гледна точка”, тогава съдиите по делото ги прекъснаха с думите, че алтернативна “истина” не съществува нито в правото, нито в живота, след като са насложени доказателства от сателитни снимки, от охранителни камери, от свидетели и очевидци и веществени доказателства, прихванати телефонни разговори между висши военни, като всички тези свидетелства заедно еднозначно разкриват каква е истината. Всяка друга версия е лъжа. Това ми даде силна увереност, че поне на едно място на света, а и в целия цивилизован свят все още можем да говорим за абсолютна истина и да разграничим абсолютната лъжа.
България е на светлинни далеч от подобно ниво.
И тогава избухна войната в Украйна.
След 24 февруари 2022г. седях неподвижно пред телевизора и не можех да повярвам, че е започнала брутална война в Европа. Няколко месеца не можех да се отлепя от новинарския поток, понеже всяка слабост на Украйна би се проектирала в пъти по-силно в България като повторното връщане на страната ни в руската орбита. Постепенно последваха анализи и решения на международната общественост, че Украйна ще получи пълна и безусловна подкрепа до пълна победа, с уверението, че Запада е милиони пъти по-силен. Това ми даде сили да продължа спокойно напред. До България, очаквано не достигат тези материали, затова си превеждах ценните новини и анализи на фейсбук-страницата ми, а по-късно си организирах свой блог Stoyanieuws.
Още през 2022г. в градчето ни започнаха да пристигат украински бежанци, и много от жителите се записаха като доброволци да помагат, в Червения кръст, или други взеха бежанци в огромните си къщи и имения, трети даряваха дрехи и храни, като в почти всички предприятия имаше сборни пунктове за дарения.
Аз дълго мислих как да се включа, докато един ден в магазина зад мен една жена се опитваше да обясни, че си е купила бисквити от друг магазин и искаше да ги остави някъде, за да не й ги таксуват отново. Обърнах се и обясних с няколко думи какъв е проблемът, и персоналът се задейства, но със жената се заприказвахме, беше украинка и се разплака от вълнение. Чудеше се как да ми се отблагодари.
Казах й, че няма нужда. Тя ми каза, че иска да учи холандски, но не знае английски, така че нищо не разбира на един курс, за който са дошли да ги запишат.
Предложих й да организираме курс по нидерландски език по-късно и дадох някои мои таблици и материали и таблици и започнах да обучавам първо няколко човека в дома ми,
после се обадих в общината да ни дадат помещение и те ни пратиха при директора на езиковата школа в градчето.
Там беше свободно за нас само през уикенда, но и украинците това искаха, понеже повечето от тях работят. Там вече ползваме цялата им материална база и могат да се провеждат истински пълноценни уроци. От общината им спонсорираха учебниците.
Постепенно групата се разрасна, до 50-60 човека, после организирах и група по английски език.
И вече година ги обучавам по нидерландски и по английски език, като вече имам клас за напреднали, с първите, с които започнахме, и имам клас с новопристигнали, съвсем начинаещи. Чувствам ги като приятели, а уроците много често се превръщат в дискусии по вътрешни и международни въпроси. Те нямат и грам притеснение, че им преподавам на руски език, защото ги дразни единствено лъжата и дезинформацията от Русия.
Интересното е, че тъкмо украинците-русофили се прибраха обратно в България, където работят без трудов договор и държавата нехае за това. Може и руски военни бази да строят, как така държавата няма да знае. Подала съм сигнали, получих отговор , да пратя аз адрес по месторабота . Дори и в България да бях, нямаше как да открия такава информация. За останалите тук русофили, слушащи руска пропаганда и тук, обикновено се стига да полиция, защото те са непременно и с други противообществени прояви - кардинално отклонени от нормалното.
Не може, за съжаление, по нито един показател да се направи сравнение между България и Нидерландия. Може би след много години, може би след поколения, и то само ако се пресекат отровните зависимости от Русия. Засега такава възможност не се задава.
Таня Стоянова